Кратко резюме на битката:
След абдикацията в 1814г. Наполеон е изпратен на остров Елба, докато във Франция се възкачва Луи 18. Съюзниците тъкмо се канят да преначертаят картата на Европа, когато получават новините за бягството му от Елба и акостирането му при Кан в март 1815г. Бурбоните пращат войници да го арестуват. Те се присъединяват към неговите орли. Прогресът му към Париж е триумфален, след което Императорът се подготвя да посрещне армиите на съюзниците, събрани да го унищожат окончателно. Административният му гении е очевидно все още на висота - за два месеца той организира армия от 188 000 души + още 100 000 в гарнизони и казарми. Главната полева армия , Арме дю Норд, 124 000 байонета, е стационирана около Париж и е респектираща сила, но твърде много стари лица липсват, сред маршалите, както и около лагерния огън.
В началото на юни Наполеон започва кампания да разбие враговете си, преди те да имат възможност да се концентрират. Съюзнически армии лежат по Рейн, в Германия, в Италия, както и в Белгия. Пруската и английска армия в последния театър предоставят най-добрата цел. Блюхер разполага с 124 000 души, докато Уелингтон командва полиглотска армия от британци, холандци, хановерианци и белгийци, някои от тях със съмнително качество. След обещаващо начало в типичен наполеонов стил на "централната позиция" се обособяват двете битки при Куатре-Брас и Лигни на 16 юни 1815. Наполеон хвърля 77 000 души от своя център и дясно крило срещу 83 000 прусаци на Блюхер при Лигни и в края на деня прусаците са в пълно отстъпление и сцената е подредена за поредната наполеонова победа.
За жалост Ней не се представя добре при Куатре-Брас и Уелингтон получава възможност да се концентрира на предварително избраната позиция при Мон Сен Жан пред Ватерло. Позицията е добре избрана на обратния склон по протежението на един лек рид. Само една бригада холандци биват по погрешка оставени на предния склон. Съществуват два големи укрепени предни поста - на десния (англ) фланк е Шато дю Хоугомонт, пред левия център е Ла Хайе-Санте. Двата поста могат да бъдат завзети само след голямо усилие, а при заобикаляне ще накарат атаката да излезе от равновесие. След дъждовна нощ се оказва че земята е твърде мека и атаката срещу английската армия започва едва към обяд на 18 юни. Наполеон праща една дивизия срещу укрепената ферма Хоугомонт на десния фланк на англичаните, с цел да привлече резервите на Уелингтон и да отслаби решителния централен участък. Тази диверсионална атака обаче ескалира като поглъща все повече и повече части в зона без никакво значение. Към 14:00 часа Императорът дава заповед за централната масирана атака от корпусът на ДЕрлон. 4 пехотни дивизии напредват в масирани колони в ешелон отляво надясно. Голямата батарея, подредена срещу вражеския център спира канонадата, поддържана вече от 2 часа, за да пропусне пехотата, и после продължава обстрела над главите им. Напредъкът е леко затруднен в подножието на леката депресия точно пред позициите на британците от меката земя, в резултат от което формациите се сгъстяват още повече и образуват две плътни фаланги. В този момент се показва силата на позицията, избрана от Уелингтон. В левия фланк на тази маса от хора се излива огън от превърната в крепост ферма Ла Хайе, опред залегналите английски пехотни линии се надигат и изсипват залп в колоните, след което напредва тяхната кавалерия, която просто помита французите. Тази кавалерийска атака достига до батареята от 80 оръдия и успява да изкара няколко от тях извън строя, но не успява да се формира на време и френската тежка кавалерия и полски лансери, изпратени от Наполеон, я наказва жестоко.
Някаде към 13:00 часа, още преди атаката на Дерлон, французите забелязват тъмни маси войска, приближаващи се от североизток, които скоро се оказват прусашки. Предиобяд Груши съобщава на Императора, че преследва прусаците към Вавре, при което получава леко противоречащи си заповеди. Той показва нулева инициатива и напада ариегарда на Блюхер при Варве, вместо да марширува с най-голяма скорост към шума от оръдията при Ватерло.
Наполеон все още се надява да обърне изхода на битката и заповядва генерална атака за 15:00 часа. По време на предхождащата канонада Уелингтон предприема ограничена смяна на позицията, която Ней възприема като общо отстъпление и повежда 10 000 кавалеристи в атака. Англичаните формират карета и френските конници биват децимирани от артилерия и мускетен огън, въпреки невероятната им саможертва и смелост. На няколко пъти те остъпват стотина метра, формират се наново и налитат пак. Два квадрата на пехотата са пробити и унищожени, но британците стоят твърдо. В крайна сметка атаката е отблъсната.
По това време Наполеон е зает с други работи. В негово дясно прусаците заемат селцето Плансепоит. Около 18 часа Ней завзема Ла Хайе и докарва артилерия, за да бомбандира английския център, но Наполеон няма вече резерви, с които да оползотвори този успех. Той изпраща Младата Гвардия на помощ на Лобау, чийто 6ти корпус образува десния фланк на французите срещу прусаците. Тя завзима Плансепоит и веднага след това го губи отново. Наполеон изпраща два батальона от Старата Гвардия, които в ожесточен ръкопашен бой около църквата завзимат отново позицията и закрепват положението.
С оглед критичната ситуация на десния фланг, Императорът се решава на последен опит. Той предоставя на Ней 11 батальона от Старата Гвардия, цветът на френската армия, никога непобеждаван, за финална атака срещу центърът на Уелингтон. Малко след 19:00 Ней повежда лично грогнаутите напред. Добре прицелени залпове от англичаните им причиняват огромни жертви, но не ги спират. Петият подред кон под Ней бива убит, маршалът се изправя и със счупен меч в ръка продължава. В този решаващ момент един английски батальон без заповед излиза от линията прави полузавъртане и изсипва залп във фланга на гвардията, което се оказва в повече и тя отстъпва. Това отстъпление се предава на други части и скоро цялата армия е в паническо бягство. Два батальона от Гвардията сътворяват чудеса около Императора, защитавайки бегълците от генералното преследване на англичани и прусаци, но битката е загубена и историята поема друг път.
Предлагам да обсъдим какви възможности е имал Наполеон в тези критични дни. Дали е действал оптимално? Имало ли е шанс да спечели при Ватерло? Ами в цялата кампания? Къде се крият грешките, които довеждат до трагичния край? има много въпроси около тази толкова известна битка
ПС Всички имена са свободна транскрипция от френски, сигурно всичките са грешни, имайки предвид нулевите ми познания по тоя език. Казвайте как са истинските и аз ще редактирам постинга.
След абдикацията в 1814г. Наполеон е изпратен на остров Елба, докато във Франция се възкачва Луи 18. Съюзниците тъкмо се канят да преначертаят картата на Европа, когато получават новините за бягството му от Елба и акостирането му при Кан в март 1815г. Бурбоните пращат войници да го арестуват. Те се присъединяват към неговите орли. Прогресът му към Париж е триумфален, след което Императорът се подготвя да посрещне армиите на съюзниците, събрани да го унищожат окончателно. Административният му гении е очевидно все още на висота - за два месеца той организира армия от 188 000 души + още 100 000 в гарнизони и казарми. Главната полева армия , Арме дю Норд, 124 000 байонета, е стационирана около Париж и е респектираща сила, но твърде много стари лица липсват, сред маршалите, както и около лагерния огън.
В началото на юни Наполеон започва кампания да разбие враговете си, преди те да имат възможност да се концентрират. Съюзнически армии лежат по Рейн, в Германия, в Италия, както и в Белгия. Пруската и английска армия в последния театър предоставят най-добрата цел. Блюхер разполага с 124 000 души, докато Уелингтон командва полиглотска армия от британци, холандци, хановерианци и белгийци, някои от тях със съмнително качество. След обещаващо начало в типичен наполеонов стил на "централната позиция" се обособяват двете битки при Куатре-Брас и Лигни на 16 юни 1815. Наполеон хвърля 77 000 души от своя център и дясно крило срещу 83 000 прусаци на Блюхер при Лигни и в края на деня прусаците са в пълно отстъпление и сцената е подредена за поредната наполеонова победа.
За жалост Ней не се представя добре при Куатре-Брас и Уелингтон получава възможност да се концентрира на предварително избраната позиция при Мон Сен Жан пред Ватерло. Позицията е добре избрана на обратния склон по протежението на един лек рид. Само една бригада холандци биват по погрешка оставени на предния склон. Съществуват два големи укрепени предни поста - на десния (англ) фланк е Шато дю Хоугомонт, пред левия център е Ла Хайе-Санте. Двата поста могат да бъдат завзети само след голямо усилие, а при заобикаляне ще накарат атаката да излезе от равновесие. След дъждовна нощ се оказва че земята е твърде мека и атаката срещу английската армия започва едва към обяд на 18 юни. Наполеон праща една дивизия срещу укрепената ферма Хоугомонт на десния фланк на англичаните, с цел да привлече резервите на Уелингтон и да отслаби решителния централен участък. Тази диверсионална атака обаче ескалира като поглъща все повече и повече части в зона без никакво значение. Към 14:00 часа Императорът дава заповед за централната масирана атака от корпусът на ДЕрлон. 4 пехотни дивизии напредват в масирани колони в ешелон отляво надясно. Голямата батарея, подредена срещу вражеския център спира канонадата, поддържана вече от 2 часа, за да пропусне пехотата, и после продължава обстрела над главите им. Напредъкът е леко затруднен в подножието на леката депресия точно пред позициите на британците от меката земя, в резултат от което формациите се сгъстяват още повече и образуват две плътни фаланги. В този момент се показва силата на позицията, избрана от Уелингтон. В левия фланк на тази маса от хора се излива огън от превърната в крепост ферма Ла Хайе, опред залегналите английски пехотни линии се надигат и изсипват залп в колоните, след което напредва тяхната кавалерия, която просто помита французите. Тази кавалерийска атака достига до батареята от 80 оръдия и успява да изкара няколко от тях извън строя, но не успява да се формира на време и френската тежка кавалерия и полски лансери, изпратени от Наполеон, я наказва жестоко.
Някаде към 13:00 часа, още преди атаката на Дерлон, французите забелязват тъмни маси войска, приближаващи се от североизток, които скоро се оказват прусашки. Предиобяд Груши съобщава на Императора, че преследва прусаците към Вавре, при което получава леко противоречащи си заповеди. Той показва нулева инициатива и напада ариегарда на Блюхер при Варве, вместо да марширува с най-голяма скорост към шума от оръдията при Ватерло.
Наполеон все още се надява да обърне изхода на битката и заповядва генерална атака за 15:00 часа. По време на предхождащата канонада Уелингтон предприема ограничена смяна на позицията, която Ней възприема като общо отстъпление и повежда 10 000 кавалеристи в атака. Англичаните формират карета и френските конници биват децимирани от артилерия и мускетен огън, въпреки невероятната им саможертва и смелост. На няколко пъти те остъпват стотина метра, формират се наново и налитат пак. Два квадрата на пехотата са пробити и унищожени, но британците стоят твърдо. В крайна сметка атаката е отблъсната.
По това време Наполеон е зает с други работи. В негово дясно прусаците заемат селцето Плансепоит. Около 18 часа Ней завзема Ла Хайе и докарва артилерия, за да бомбандира английския център, но Наполеон няма вече резерви, с които да оползотвори този успех. Той изпраща Младата Гвардия на помощ на Лобау, чийто 6ти корпус образува десния фланк на французите срещу прусаците. Тя завзима Плансепоит и веднага след това го губи отново. Наполеон изпраща два батальона от Старата Гвардия, които в ожесточен ръкопашен бой около църквата завзимат отново позицията и закрепват положението.
С оглед критичната ситуация на десния фланг, Императорът се решава на последен опит. Той предоставя на Ней 11 батальона от Старата Гвардия, цветът на френската армия, никога непобеждаван, за финална атака срещу центърът на Уелингтон. Малко след 19:00 Ней повежда лично грогнаутите напред. Добре прицелени залпове от англичаните им причиняват огромни жертви, но не ги спират. Петият подред кон под Ней бива убит, маршалът се изправя и със счупен меч в ръка продължава. В този решаващ момент един английски батальон без заповед излиза от линията прави полузавъртане и изсипва залп във фланга на гвардията, което се оказва в повече и тя отстъпва. Това отстъпление се предава на други части и скоро цялата армия е в паническо бягство. Два батальона от Гвардията сътворяват чудеса около Императора, защитавайки бегълците от генералното преследване на англичани и прусаци, но битката е загубена и историята поема друг път.
Предлагам да обсъдим какви възможности е имал Наполеон в тези критични дни. Дали е действал оптимално? Имало ли е шанс да спечели при Ватерло? Ами в цялата кампания? Къде се крият грешките, които довеждат до трагичния край? има много въпроси около тази толкова известна битка
ПС Всички имена са свободна транскрипция от френски, сигурно всичките са грешни, имайки предвид нулевите ми познания по тоя език. Казвайте как са истинските и аз ще редактирам постинга.
Ще трябва явно сам да натракам един цялостен анализ, пък ще видим тогава доколко са съгласни другите с моите изводи. Обаче не ми се захваща (мързи си ме) щото ще трябва яко писане.
) Който се появи първи срещу една от страните ще бъде задъжан от тамошните части , докато резервата от върха при Флеурус се изсипе надолу във фланга му. Това е положението вечерта на 15ти.
Като се замисли човек, даже по-добре, че е загубил, защото иначе Европа пак щеше да потъне във война за неопределено време.
Comment