Китайско–японска война (1894–1895)

[Kujiro]

Първа Китайско – японска война

Противници: Китай ( Кин ) и Японската империя
Главнокомандуващи: Китай – Ли Хонзан ; Япония – Ямагата Аритомо
Местонахождение: Манджурия , Корея
Сили: Китай – 630 000 души ( Бейанска армия и флот ) ; Япония – 240 000 души (Императорската армия и императорския флот )
Жетви : Китай – 35 000 загинали или ранени ;Япония 13 823 загинали и 3973 ранени
Резултат : Японския успех води до компромис
Териториални промени: Контрола и хегемонията над династията Джосеон ( Корея ) преминава от империята на Кин към Японската империя.Кин предава Тайван, о-ви Пескадор и п-в Лияодон на Япония

Първата китайско-японска война ( 1 август 1894. – 17 април 1895 г.) се води между китайската династия Кин и Япония през периода Мейджи за контрол над Корея .Войната олицетворява слабостта на династия Кин и демонстрира колко успешна е вестернизацията и модернизацията на император Мейджи сравнена с движението за самоукрепване в Китай .Главните резултати са преместване на регионалното влияние в Азия от Китай към Япония и фатален удар над династия Кин и китайската класическа традиция .Това ще доведе до революцията от 1911 г .

Обстановка и причини


Японската армия дебаркира в Бусан 1592г. – 1598г.

Япония отдавна има желание да се разпростре до главната азиатска територия .
По време на Тойотоми Хидейоши през 16 век , Япония завладява Корея ( 1592г. – 1598г. ) но след определени неуспехи се проваля в опита си напълно да я контролира .
След два века на изолационистка политика по време на шогуните от периода Едо страната бива принудена да се отвори за запада след американската интервенция през 1854 г .Годините след реставрацията на Мейджи и падането на Шогуната заварват Япония преустройвайки се от феодална към модерна индустриална държава .Японците изпращат студенти и учени навсякъде по света за да научат западните изкуства и науки с цел предпазване на страната от попадане под чуждо влияние и да се приравни към западните сили.
Като развиваща се страна ,Япония обръща вниманието си към Корея .Тя е от жизненоважно значение за националната сигурност и интереси на страната.Нещата стояли така : или японците превземат и анексират Корея ,или тя става плячка на друга страна със силна армия, осигуряваща и независимост ,реформирайки администрацията и радвайки се на ресурсите и .Както един японски историк нарича ситуацията ‘’стрела в сърцето на Япония „ .Японската страна осъзнава че чуждо военно присъствие на полуострова ще представлява реална заплаха за нейната национална сигурност и интереси затова, се решава да се сложи край на китайското влияние там .Още повече че корейските залежи на желязна руда и въглища могат да благоприятстват разрастването на японската индустриална база.
Корея е традиционно зависима страна и продължавала да е в сферата на китайско влияние .Общественото мнение в Корея било разделено ; консерваторите смятали че връзката и добруването с Китай е полезно , докато реформаторите искали да се установят трайни връзки с Япония и другите западни страни .След двете опиумни войни и Китайско-френската война , Китай под управлението на Кин отслабва ( появяват се неизгодни договори ) .Япония вижда това като възможност да замени китайското влияние със свое собствено .
На 26 февруари , 1876 г. след някои инциденти и конфронтации, включващи корейски изолационисти ,Япония представя договора от Ганва ,принуждавайки корейската страна да се отвори за западно влияние и да обяви независимост във външните си отношения за сметка на Китай .
През 1884 група про-японски реформатори лесно свалят про-китайското консервативно правителство след кърваво въстание .Въпреки това про-китайска фракция ,подпомагана от китайската армия под командването на ген . Юан Шикай успява да си възвърне контрола чрез кървави саморазправи ,отнели живота на няколко от реформаторите .Японската мисия в Корея била опожарена и няколко от пазачите убити заедно с други цивилни.Това предизвикало инцидент между Япония и Китай ,но той бил изгладен след договора от Тиентзин през 1885 г чрез който двете нации се задължавали да изтеглят експедиционните си части незабавно ; да не изпращат военни съветници за трениране на корейските въоръжени сили ;двете страни взаимно да се уведомят при изпращане на войски в Корея .Японците остават недоволни от честите опити на китайските власти да намалят влиянието им .

Статус на враговете

Япония

След реставрацията на Мейджи японската индустрия се пренасочва към усъвършенстване на флота и армията .Страната изпраща много офицери в чужбина за да бъдат обучавани на стратегия и тактика от европейски военни .

Императорския флот


Ито Секиюки – командващ японския флот по време на войната

Императорския флот , строен по образец на Британския кралски флот , бил четвъртата военноморска сила в света.Англичани били изпращани в Япония да подпомагат развитието на флота ,докато студенти били изпращани във Великобритания да изучават кралския флот .Япония разполагала с парни и бойни кораби с добре обучен екипаж .
По време на началото на агресията японския флот бил съставен от 12 модерни кораба ,1 фрегата ,22 торпедни лодки и множество въоръжени транспортни и търговски лайнери .
Япония още нямала силите да се сдобие с големи плавателни съдове , използвала „ младата школа” която поставяла акцент на малките и бързи бойни кораби, особено кръстосвачи ,лайнери и торпедни лодки .
Повечето японски кораби били построени във Франция и Великобритания ( 8 британски , 3 френски и 2 японско строени ).Торпедните лодки били произведени във Франция и после сглобени в Япония .

Императорската армия

Правителството на Мейджи взема за модел френската армия , френски съветници биват изпратени в Япония с двете военни мисии там ( 1872 -1880 и 1884 , те били втора и трета , първата била изпратена по времето на шогуната) .Повсеместна военна повинност била въведена насила през 1873г. и войска от западен тип била организирана.Построени били също арсенали и военни училища.
През 1886г. Япония се обръща към Германия, и по –специално пруския модел като основа за армията.Доктрината ,военната система и организация били изкопирани много успешно от японците.През 1885 г. Джейкъб Мекел,немски съветник вкарва новости като реорганизацията на командната структура на армията в дивизии и взводове , затвърдяване на тактическите похвати и инфраструктура ( увеличаващи мобилността ) и организирането на инженерни и артилерийски подразделения като отделни командни единици .
До 1890 г. Япония разполагала с модерна ,професионално обучена армия от западен тип,добре екипирана и снабдена .Офицерите били запознати с последните тактики на запад.До началото на войната страната разполагала със 120 000 военни ,разделени в две армии и 5 дивизии.

Китай

Династията Кин не разполагала с национална армия , но след тайпинския бунт била разделена на Манджурска, Монголска, Хуиска ( мюсюлмани ) и Ханска армии, които били допълнително разделени на свободни регионални щабове .По време на войната главно участие вземат бейанската армия и флот ,като не се търсела помощ от други заради регионално съперничество .Бейанската армия била най-модерната войскова фракция, символ на новите китайски сили ,липсата на морал и корупцията били проблемни .Политиците допълнително злоупотребявали със запасите дори по време на войната.Тактическата подготовка била на ниско ниво ,след закъснялото строителство на железница в Манджурия .Моралната подготовка била много ниска поради липсата на престиж ,ниските заплащания ,използването на опиум и слабото командване което довело до много абсурдни отстъпления като това при добре укрепения Уейхауей .

Бейански флот

Флота разполагал с 13 или повече торпедни лодки , множество въоръжени търговски или транспортни съдове .Тин Ян и Чен Ян ( строени в Германия ) също участвали във войната .Те били далеч по –големи от най-големия японски кораб по това време.

Ранни етапи на войната

През 1893 г . про- японски корейски революционер бива убит в Шанхай от агенти на Юан Шикай .Тялото му бива положено в китайски кораб и изпратено в Корея ,като предупреждение към евентуални бунтовници . Японската страна възприема случилото се като директна конфронтация .Ситуацията се обтяга още повече когато Корейския император изисква китайска помощ за потушаването на бунта при Тонгак .Китасйкото правителство уведомява японското за намерението си да изпрати войници там , според договора от Тиентзин и изпраща ген . Юан Шикай като предводител на 2 800 души войска.Японците обявяват случилото се като нарушение на конвенцията и изпращат собствена експедиционна сила ( бригадата „Ошима” ) наброяваща 8 000 души .Те веднага залавят императора , окупират двореца в Сеул през 1894 г и сменят правителството с про-японско такова .Въпреки че китайските войски напускали полуострова ,където вече не били желани ,новото правителство позволява на японските сили да ги изгонят докато бъдат изпратени още войници от Токио .Правителството в Корея обаче не бива признато от Китай и сцената била готова за назряващия конфликт.

Събития по време на войната


Карта на военните действия

Войната между Китай и Япония бива официално обявена на 1 август 1894 г . , въпреки че бойните действия са започнали малко по-рано .На 16 септември японската императорска армия разбива слабо подготвената бейанска армия при Пхенян и бързо настъпила на север в Манджурия .Японския флот потопява 8 от 10 бойни кораба на бейанската флота при река Ялу.Китайския флот в последствие се оттегля зад укрепленията при Уейхайуей , но японските сухопътни войски настъпват и обграждат защитите при пристанището .
На 21 ноември 1894 г . бива превзет и град Шушунку (по- късно наречен Порт Артур ) .При падането на града биват избити хиляди цивилни .Това остава в историята като „ Клането при Порт Артур „ .
След падането и на Уейхайуей на 2 февруари 1895 г . по време на лоши зимни условия ,японските войници напредват в южна Манджурия и северен Китай .До края на март японците имали укрепени позиции , охраняващи морските пътища до Пекин .

Края на войната

Договора от Шимоносеки бил подписан на 17 април 1895 г. като Китай признава независимостта на Корея , дава о-вите Пескадор , п-ов Лияодон и Тайван на Япония за „вечни времена „.Китай също изплаща 200 000 000 Купински таели като репарации .Също китайките власти разрешават японска търговия по поречието на река Янгзе ,както и строежа на пристанища за чужда търговия .Тройната интервенция все пак кара Япония да върне п-ов Лияодон в замяна на 450 000 000 Купински таели ( златни мерки около 38 грама ) .

Последици

Японският успех бил първия резултат от вестернизацията и модернизирането , започнали две десетилетия по-рано .Войната демонстрирала качеството на западните тактики и обучение .Японския флот и войска нанасят тежки материални и морални поражения на китайските сили .Японския престиж се повдига неимоверно .Победата превръща Япония в сила ( ако не велика то ) ,с равни възможности сред западните доминиращи сили в Азия .

Загубата на Китай разкрива политическата криза , корупцията и провала на правителството на династия Кин ( факт ,известен от десетилетия ).Противо- чуждестранните настроения нарастват и след няколко години довеждат до бунта на боксерите .Всички тези фактори водят до революцията от 1911г. и падането на династията Кин една година по-късно .

Русия ,Франция и Германия засилват натиска си върху Япония и тя се принуждава да върне п –ов Лияодон в замяна на още репарации . Все пак целта била постигната с премахването на китайското влияние в Корея .

Западните сили вземат превес в Китай и изискват търговски привилегии .Русия взема под наем п-ов Лияодон ,което ядосва японците ,но те се съсредоточават повече срещу руското влияние в Корея ,отколкото в Манджурия .Цинтао и Киачо биват предадени на Германия , Куан – чу Уан на Франция и Уейхайуей на Великобритания .

Търканията между Русия и Япония се появяват след войната и бунта на боксерите, когато сили на 8 нации биват изпратени в Китай за да го потушат .Сверите на влияние били както следва : Манджурия за Русия ,Корея за Япония .Руснаците имали намерение да използват Манджурия като плацдарм за по-нататъшна експанзия на интересите си в Азия .Руски войски биват изпратени също .В резултат на отказа на руското правителство да се откаже от намеренията си да доминира в Корея ,Япония решава да вземе мерки ,които се изразяват в Руско – Японската война.

[messire Woland]

Днес зачетох тази книга: "Военные действия на море во время японо-китайской войны", посветена на войната и излязла през далечната 1896 г. Тоест, непосредствено след войната. Въпреки значителното пристрастие на автора към китайците, книгата е добре написана и с разумен подход (поне засега). И този автор отбелязва, че флотите на двете страни са приблизително равни като сила, но имат много големи разлики в офицерския състав. Тоест, ако японският офицер е посветен на делото си човек (не знам защо, но ми прилича малко на описанието на немските офицери), то при китайците, според този автор, нещата седят по съвсем различен начин. Чак до там, че в китайския флот имало доста офицери от европейските страни.
Явно доста европейци са се интересували от войната, тъй като флотите на Япония и Китай са строени от европейци и стълкновението между тях се разглежда от военноморските специалисти като един вид тест за това как биха изглждали бъдещите морски сражения.

[г-н Никой]

Чел съм (руско оправдание), че една от причините руският флот да претърпи разгром било това, че балтийската ескадра трябвало да прекоси половината свят (покрай Добра Надежда, е не през Суец), заради което много закъсняла, а англичаните не позволявали на руснаците да зареждат въглища в техните пристанища. Дали това наистина е изиграло роля - да каже някой повече разбиращ.

[messire Woland]

Бъркаш войната
Това е за предишната, с Китай. По нея руснаците получават разни пристанища и позиции, които японците са отвоювали от Китай и донякъде заради тях става следващата война, за която ти говориш.

[г-н Никой]

Ужас и резил. Напълно си прав. Писал съм за Руско-японската война. Толкова ми се беше размътил мозъкът от жегите като съм писал мнението, че сега загрявам защо постоянно се чудех защо авторът на темата не е дал данни и за руските войски.

Трий ми глупостите смело.

[Warlord]

Някой има ли идея колко мм е бронята на двата китайски додредноута? След епичния пердах дето го ядат през цялата война нито един японски снаряд не успява да я пробие (само едно торпедо успява). И не е ли странно, че японците се бият по-успешно с келявите си миноносци срещу додредноутите, отколкото с бронепалубните си крайцери.

[gollum]

Някой има ли идея колко мм е бронята на двата китайски додредноута?

Според "Уики" - барбетите са 305 мм, а бронирания пояс - 355 мм.

[Blackwolf]

Династията не е ли все пак Цин?

[Warlord]

Тука писах разни неща за войната покрай статията за Мейджи

http://historyofwars.files.wordpress.com/2014/04/voenna-istoria-10.pdf

[De Ruyeter]

По отношение на бронята на киатйските броненосци /строени в Германия/ не е въпроса само за дебелина на бронята, а и качество. Тя е стоманено-желязна /компаунд/. През 1889г. е приета далеч по ефективната Харвеева /изработвана по метода на Харвей, която макар и по тънка - 150-200мм има по-висока снарядоустойчивост

[gollum]

Сигурно е така, не се съмнявам, но въпросът е, че войната е много скоро след това - има ли някакви сведения, че японските кораби са с по-съвършения вид броня?

[von Danitz]

Тук пише Harvey стомана за Матсушимките - доста експериментални кораби, между другото. Огромен топ, разместен при трите кораба напред и назад, за баланс и поради малкото водоизместване. При Ялу специано, Матсушима успява да пуцне цифром и словом 4-ри пъти. За това пък получава тежички попадения и бронята става на дупки. Загиват около 50 души, още толкова са ранени. Това е около половината от жертвите на японците в битката. Френска работа, нещо средно между канонерка и тараниращ кораб. Някаква Jeune Ecole.

През 1895 вече се е произвеждала и първата круповска стомана с добавка от хром.

[De Ruyeter]

КИТАЙСКИ ФЛОТ
Китайският флот е устроен по много странен, необичаен начин.Основните бойни отряди не са подчинени на централната власт, а на губернаторите на местни провинции.Най-силен е Северният, следван на малка дистанция от флота на Фучжоу, Шанхайския и Кантонския. Във всички тези флотове има по 2 броненосеца 1 клас 3 броненосни крайцера, 11 стари крайцера /бронепалубни, въоръжени обаче с мощна артилерия. Флотовете имат 9 малки крайцера с водоизместване около 100 тона 30 малки кораба, канонерки и 43 миноносеца.Гордостта на четирите флота са построените Германияя Чен Юен и Тин Юен, построени в корабостроителницата във Вулкан в Щетин през 1882г. Те имат водоизместване от по 7500 тона всеки.Каземата, който заема половината от дължината на корпуса има смесена 356мм броня /стоманеножелезна и Харвеева/. Носът и кърмата са незащитени, но иначе във вътрешността имат 75мм наклонена като корубата на костенурка. Максималната им скорост е 14.5 / на книга/ и веднъж достигната на мерни изпитания.През 1894г. котлите са в лошо състояние и кораба не може да даде повече от 10 възла. Тежката артилерия е поместена в предната част на каземата в 2 барбета, защитени с 305мм броня, разположени ешелонно.Отгоре барбетите са открити и прислугата може да бъде улучена от мачтите на съседен кораб. На всеки край на кораба има по едно 152мм оръдие в малка куличка. Освен това на всеки кораб има по 12 малокалибрени оръдия.В общи линии корабите много приличат на английските Инфлексибъл и Аякс по начин на разположение на оръдията. Теоретически корабите могат да стрелят с 4х305мм само при движение напред или при отстъпление.На борд стреля само 1 барбет.Концепцията на тези кораби е да се бият при таранна атака с всички оръдия напред и е с 28 г остаряла.През 1882г. с появата на първите скорострелни оръдия, конструкторите се връщат към многобройна среднокалибрена артилерия, килватерна колона и т.н.
Следващите кораби са крайцерите Кинг Юен и Лай Юен са с водоизместване от по 2850 тона и са построени във Вулкан.Машините и котлите им са защитени с къс броневи пояс с дебелина 240-140мм, но горната част на пояса е на нивото на водолинията и няма особена полза от него.Стоманената палуба е с дебелина 38мм, а в незащитената част палубата е 76мм.Скоростта е 16.5 възла, но към 1894г. развиват не повече от 12-13 възла.Въоръжението на всеки крайцер се състои от 2х210мм оръдия, разположени в барбет в носоватаа част, който е защитен с 203мм компаундова броня.За прикриване на прислугата има и стоманени щитове.В спонсони на всеки борд има по 1 150мм оръдие.Освен това всеки крайцер разполага с 13 малокалибрени оръдия.
Крайцерът Пинг Юен със същото водоизместване е построен във Фучжоу и има брониран пояс по водолинията от 203мм.Броневата палуба е с делеина 51мм, като в носовият барбет вместо 2х210мм оръдия е монтирано едно 22 тонно /260мм/ оръдие.Скоростта е 8-10 възла.
Тси-Юен е построен също в Щетин и представлява бронепалубен крайцер с бронирана палуба с дебелина 51-76мм и барбет в носа, защитен с 254мм брон.В барбета има 2х210мм оръдия, а на кърмата в стоманена кула 1х150мм.Скоростта е 15 възла.Армстронговските крайцери Чих-Юен и Чинг Юен, спуснати на вода 1886 г. са много мощни за своя размер. Бронираната им палуба има дебелина 100мм в краищата и 50мм в средата на скосовете. Скоростта е 18.5 възла, водоизместването е 2300 тона, въоръжението е от 3х210мм,, 2х150мм оръдия.Оръдията са с щитова защита.
В сражението при Ялу вземат участие и няколко по-малки крайцера – Куанг пинг и Куанг Чиа.Първият има водоизместване 1030 тона и е въоръжен с 3х120мм оръдия.Вторият е с водоизместване 1300 тона и 3х152мм оръдия, 4х127мм и 8 малокалибрени. Кораби които не взимат участие в боя са:Фуу Чинг, Йе Синг, Фуу синг, Кай Чи, нан Шун, Нан Тинг и Янг Пао.Те се сходни по ТТ данни с Чих Юен с 203 или 210мм оръдия.Китай има и няколко канонерки, въоръжени с дулнозарядни оръдия.Търговският флот също отстъпва на японския – 35 кораба с общо водоизместване от 44 000 тона.В китайския флот има 8 или 9 европейци, от тях 6 англичани и 3 германци.Китай има доста пристанища – Порт Артур Вей-хай Вей, Шанхай и доста докове – повече от Япония, но с по-остаряло оборудване.

[De Ruyeter]

Тъй като епохата на 80-те и 90-те години на Х²Х век е епоха на бързо развиващи се и много различни корабни концепции създаването на трите японски кораба- Матсуушима, Хашидате и Итсукушима е плод на такъв новаторски подход. Решено е да се създаде линеен кораб, ама на части - тоест единият кораб да носи оръдието в носа, другият по средата, третият в кърмата и трите движейки се в килватерна колона да правят един броненосец, само че по-труден за улучване, тъй като артилерията ще е разпределена на 3 съда:

[von Danitz]

Сега като се зачетох, прави ми впечатление, че базата на китайците на Шандунгския полуостров, не е точно Вейхайвей, макар, че със сигурност града има пристанище, а нещо като Кронщад - остров Лиугонг. Интересуваше ме кога района е станал британски. Оказва се, че англичаните идват след тригодишна японска окупация и явно в духа на изграждащите се съюзнически отношения с Токио. Морската китайска база е съсипана, а британците не укрепяват повече Лиугонг. Целта им е да следят руснаците в Порт Артур.

Тъй като епохата на 80-те и 90-те години на Х²Х век е епоха на бързо развиващи се и много различни корабни концепции създаването на трите японски кораба- Матсуушима, Хашидате и Итсукушима е плод на такъв новаторски подход. Решено е да се създаде линеен кораб, ама на части - тоест единият кораб да носи оръдието в носа, другият по средата, третият в кърмата и трите движейки се в килватерна колона да правят един броненосец, само че по-труден за улучване, тъй като артилерията ще е разпределена на 3 съда:

Това наистина е интересно. Франсетата често ме учудват с модернистичния си подход. Но концепцията не е доизпипана. Трудно са зареждали тези оръдия. А и сега, флагманът ти да баца само назад, някак не е много сполучливо.