идеята е да имат децентрализирано управление на огъня - всеки броненосец самостоятелно управлява огъна на самотното 320мм оръдие. Иначе и на реален броненосец от същото време - вземи за пример Маджестик първият построен 1889г. повече от две оръдия в носа и две в кърмата надали могат да стрелят.Да не говорим за ромбоидното разположение на артилерията от главния калибър на френските чудо-броненосци 2х340мм и 2х270мм, от които могат да водят огън на борд 3 и три в носа и три в кърмата.
Смешно е друго. Флотът на Китай е сборище от различни, евтини, компромисни кораби, но като цяло доктрината им е таранна атака, тъй като последната голяма битка при Лиса 1866г. таранът решава изходът на боя. Никой обаче не отебязва няколко дребни подробности:
1. Австрийският флот използва тарани защото оръдията им са слаби и не вършат работа срещу бронираните италиански кораби;
2. За близо 30 години артилерията и бронята се развиват скокообразно и бележат такъв ръст какъвто през последните 3 века не е белязан. Вече има много по-разрушителни оръдия, с тежки снаряди, които ефикасно пробиват броня, макар и все още да няма ефективни закъснители;
3. Самите китайци страдат от доста къса памет и не са си направили никакви изводи от поражението във френско китайската война
Смешно е друго. Флотът на Китай е сборище от различни, евтини, компромисни кораби, но като цяло доктрината им е таранна атака, тъй като последната голяма битка при Лиса 1866г. таранът решава изходът на боя. Никой обаче не отебязва няколко дребни подробности:
1. Австрийският флот използва тарани защото оръдията им са слаби и не вършат работа срещу бронираните италиански кораби;
2. За близо 30 години артилерията и бронята се развиват скокообразно и бележат такъв ръст какъвто през последните 3 века не е белязан. Вече има много по-разрушителни оръдия, с тежки снаряди, които ефикасно пробиват броня, макар и все още да няма ефективни закъснители;
3. Самите китайци страдат от доста къса памет и не са си направили никакви изводи от поражението във френско китайската война
Comment