Цената на парите

[DelaRea]

Става дума за стойноста на различните европейски (но и не само) валути през втората половина на XIX век.

Понякога четем различни неща, попадаме на различни данни от периода и се налага да сравняваме едното спрямо другото, а не знаем кое колко точно струва по това време.

Например, знаем колко струва Освободителната война на Русия (точно 1 114 000 000 рубли, като трябва да имаме предвид, че държавният и бюджет за 1878 г. е бил 600 400 000 рубли). Колко обаче е това, ако го обърнем във френски франка?

Колко струва френския франк спрямо британския паунд, какво е съотношението между дойче марката и американския долар? Колко руски рубли е една турска лира?

А колко злато или сребро струва/тежи всяка една държавна валута?

Именно за да се отриентираме в целия привиден хаос през това време, пускам тази тема. Ще систематизирам това, което се намира "на прима виста" из уеб пространството, с цел да се ориентирам/е малко по-добре в обстановката. Сега пускам няколко постинга посветени на различните държавни валути в средата и края на XIX век, който знае нещо повече, нека ме допълва.

[DelaRea]

Латински Монетарен Съюз - прадядото на еврозоната

Преди всичко трябва да сме наясно, че някъде по това време - в средата на XIX век в Европа се появява една финансова система, много подобна на сегашната. Формира се така нареченият "Латински Монетарен Съюз", който сега понякога е наричан "прадядото на еврото".

По инициатива на Франция, на 23 декември 1865 г. е подписано едно споразумение между Франция, Белгия, Италия и Швейцария, които се споразумяват да съгласуват своите валути към биметален стандарт с фиксирани съотношение между злато и сребро (4,5 гр. сребро, 0,290322 гр. злато в съотношение 1515 към 1). Договорът е насочен към постигане на единство в пускането в паричния оборот на монети, които са взаимно признати от националните министерства на финансите на страните-членки по договора като законно платежно средство. Споразумението влиза в сила през 1866 г.

По-късно към него се присъединяват Испания и Гърция (1868), Румъния, Австро-Унгария, България, Чили, Сърбия, Черна гора, Сан Марино и Папската държава (1889), а през 1904 г. и датските Антилски острови приемат този стандарт, макар официално да не се присъединяват към Съюза.

Тази система на базата на сребро и злато (наречена биметализъм) е създаден на фиксиран валутен курс и със страните, чиято парична единица се основава на различни стандарти, но пак са длъжни да имат равно количество злато в своите монети (златен стандарт). Обменния курс между различни валути съответства на обменния курс на два златни стандарти.

Например, британския паунд е равен на 7,322 грама злато, докато паричната единица на Латинския монетен съюз е равна на 0,29032 грама злато. Така една GBP съответства на 25,22 френски франка (или италиански лири, белгийски франка, испански песети), а валутния курс с щатския долар е равен на 1 към 5.18.

Прави впечатление обаче и нещо друго: До 1873 г., има голямо намаляване на стойността на среброто (като метал), и става много изгодно да се секат сребърни монети в замяна на златните такива (макар да се използва стандартна ставка на Съюза на 15,5 унции към 1). Всъщност, през целите 1871 и 1872 година, са отсечени монети общо само за 5 000 000 сребърни френски франка, докато само през следващата 1873 г. са пуснати в обръщение нови монети за цели 154 000 000 франка.

Опасявайки се от наплив на монетосечене само на сребро, страни-членки на латинския съюз са се договорили в Париж на 30 януари 1874 година, временно да ограничи свободното конвертиране на среброто (сребърните монети).

До 1878 г., без да има възстановяване на цената на среброто, отсичане на монети от сребро е било спряно напълно. От 1873 г. нататък, Латинския Монетарен Съюз де факто преминава на чист "златен стандарт".
Ако приемем, че символ на общата европейска парична единица е френския франк, то той е тежал/струвал - 0,290322 грама злато

[DelaRea]

Германия - Съюзния талер и златната марка


Първата общогерманска валута е така наречният "съюзен талер" (Vereinsthaler)

"Съюзният" талер е стандартна сребърна монета, използвана в повечето германски държави и в Австрийската империя в годините преди обединението на Германия. Той е бил въведена през 1857 г., за да замени предишния Талеров стандарт (на базата на пруския Талер), което е много малко по-тежък. Докато по-рано Талерът е съдържал 1/14 от Кьолнската марка за сребро (16,704 грама), то новият "съюзен талер" съдържа 16 ⅔ грама сребро, което е 1/30 от паунд (или "пфунд", равен на 500 грама).

Преди обединението на Германия, различните провинции са използвали разнообразие от различни свои валути. Повечето провинциални валути са били свързани с Vereinsthaler, сребърна монета, съдържаща 16 ⅔ грама чисто сребро. Въпреки че бъдещата германска марка се основава на злато, а не на сребро, е фиксиран точен курс между Vereinsthaler и Марката: 3 марки = 1 Vereinsthaler.

В южна Германия е използван Гулдена (Gulden) като стандартна разчетна единица. Гулдена е на стойност 4/7 от Vereinsthaler и, следователно, се превръща в новата немска валута на стойност 1,71 (1 5/7) Марк.

Бремен е използвал златен Талер, който е бил преобразуван директно в Марки в следното съотношение: 1 златен Талер = 3,32 (39/28) Марк.
Другият северен град Хамбург пък е използвал своя собствена марка още преди 1873.
Тя бе заменен от "Златната марка" в съотношение на 1 Хамбургска Марк = 1,2 Златни марки

Германската "златна марка" е официалната валута в Германия след обединението и през 1871 година. Тя всъщност тогава е наричана само "марка", (обозначавана със знак: ℳ), а понятието "златна марка" се появява по-късно, за да се разграничи от така наречената "книжна марка". Златната марка е държавната валута, използвана в Германската империя през 1873-1914 г., а "книжната марка" (Papiermark) се отнася до германската валута от 4 август 1914 г., когато връзката между марката и злато е изоставена.

Със Закон от 4 декември 1871 г. е била въведена единна валута за цялата Германска империя — златната марка, съдържаша 0,358423 г чисто злато. Пуснати са в обращение монети от 10 и 20 марки, явяващи се законно платежно средство в неограничени размери. Наред със златната марк в обръщение останали и предните сребърни немски монети, като по-сетнешното им "сечене" било забранено. Златният стандарт е бил въведен с друг закон (монетен устав) от 9 юли 1873 г. на базата на указаното златно съдържание на марките. Предишните монети с различните наименования са били иззети в обмен на марката по определено съотношение, и в обръщение са пуснати нови сребърни монети, които са законно платежно средство само до размер 20 марки. По този начин, между 4 декември 1871 г. и 9 юли 1873 г. в Германия е действал биметализма.

И така, от 1 януари 1876 г., "марка" се превръща в единственото законно платежно средство на територията на Германия. Златния стандарт на "марката" е бил гарантиран, като 1 килограм чисто злато се е равнявал на 2790 Марки (1 марка = 358 мг).

Съотношението Марка към британската лира е следното: 1 британска лира = 20,43 марки.

Съотношението Марка - Щатски долар е следното: 1 Марка = около 0,25 щатски долара

[DelaRea]

Австрийска империя/Австро-Унгария


В годините между 1754 и 1892 г. в Австрийската империя 1804-1867 г. (Австро-Унгария след 1867) официална държавна валута е бил Гулденът (или форинта).
През 1892 г., Австро-Унгария се присъединява към Латинският монетен съюз и приема златния стандарт. Тогава именно гулдена (форинта) е заменен с Krone (Крона) като част от въвеждането на златния стандарт.


Името Гулден (Gulden) е бил използван преди 1867 г. на австрийски банкноти. По това време в южната част на Германия, думата Gulden е стандартната дума за голяма парична единица. Името Флорин (форинт) пък е бил използвано за австрийски монети. То идва от град Флоренция, Италия, където са били сечени първите флорини.

С въвеждането на сребърния гулден (Gulden) през 1754 г., той е еквивалентни на 1/20 от Кьолнска марка от сребро и се дели на 60 кройцера (Kreuzer). Gulden се превръща в стандартна разчетна единица, в Хабсбургската империя и остава до 1892.

През 1857 г. когато е въведен "съюзния талер" (Vereinsthaler) в цяла Германия и Австрийската империя, със съдържание на сребро от 16 грама ⅔. Това е малко по-малко от 1,5 пъти тегловно съдържание на сребро на Gulden. Следователно, Австро-Унгария приема нов стандарт за Gulden, съдържащ две трети толкова сребро колкото и "германския съюзен талер" (Vereinsthaler). Това означавало девалвация на австрийската валута с 4,97%. В този момент Австрийската империя въвежда и ново делене на гулдена, в резултат на което той вече се дели на 100 Кройцера (Kreuzer)
Към този момент 100 Кройцера (Kreuzer) = 1 Gulden (форинт) и 1 1/2; Gulden = 1 Vereinsthaler.

Такова е положението до 1892 година, когато Австро-Унгария след няколко по-раншни неуспешни опити, се присъединява към златния стандарт, според плана на Шандор Векерле, министър на финансите.

Тогава именно австро-унгарската валута "гулден" (Gulden) е заменена от новата Крона (Krone). През 1892 г. обменът между двете валути е бил следният: 2 Крони (Krone)= 1 Гулден (Gulden).

Ето каква е стойноста на "кроната" през следващите години:

1892: 1 кг злато = 3280 Kr.
1 KR = 1,05 швейцарски франка, 0,8505 германски марки.
1896: 1 Британска лира = 24 Kr.
1899: 1 KR = 0,7937 германски марки.
1900: 1 Британска лира = 23,97 Кр.
1907: 1 KR = 0,8471 германски марки (26 март).
1909: 1 KR = 0,8479 германски марки.
1 Кр. = 1,05 швейцарски франка = 1.05 френски франка = 1.05 италиански лири = 1,05 румънски леи (Латинския монетен съюз
1913: 1 щатски долар = 4,96 Кр..
1 KR = 0,8481 германски марки.
1,5 кг захар = 1 Кр.
1 трамваен билет във Виена = 19 стотни от кроната (hellers)
1914: 1 щатски долар = 5,08 Кр.

[DelaRea]

Световната валута на XIX век или всесилната британска лира


През 1707 г., Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват в Кралство Великобритания. В съответствие с Договора на Съюза, валутата на "Обединено кралство" вече е лирата стерлинга по фиксирана стойност.

Шотландската лира е била в началото равна на стерлинга, но е претърпял много по-висока девалвация, докато е фиксиран към стерлинга на стойност от 12 шотландски лири = 1 стерлинги.

Ирландските лири са заменен от британската лира през януари 1826 на стойност 13 ирландски лири = 12 лири.

Британия на практика преминава към "Златен стандарт" в началото на XIX век по време на наполеоновите войни. Bank of England емитира свои банкноти, които са били законно платежно средство и стойността им е спрямо златото, с което са обезпечени. Банката също така е издавали и "сребърни" банкноти (обезпечени със сребро), за да облекчи недостига от сребърни монети. През 1816, златният стандарт е официално приет, което прави сребърни монети "символични" (т.е. не съдържат стойността им в благородни метали).

През следващата 1817 г. е въведен "суверенна", на стойност 20 шилинга. "Суверена" е от 22-каратово злато, и тежи 7.3 грама злато. С това се и заменя "Гвинеята" - стандартната британски златни монети, без да се променя златния стандарт на британската валута.

Както видяхме по-горе, по-късно през същия век, много други европейски страни приемат златния стандарт. В резултат на това обменните курсове между различните валути могат да бъдат определени просто от съответните стандарти злато.

Британската лира е равна на 4,85 щатски долара, 5,25 канадски долара, 12.10 холандски гулдена, 26.28 френски франка (или еквивалентни валути в Латинския монетен съюз), 20.43 германски марки или на 24.02 австро-унгарските крони.

[DelaRea]

Малко извън темата

Между другото, през 2006 г. библиотеката на Камарата на общините (the House of Commons Library) публикува документ, които включват индекс на цените в лири за всяка година между 1750 и 2005 г., когато 1974 е индексиран на сто. (Това е актуализация на по-ранни документи, публикувани през 1998 и 2003 г.).

Що се отнася до периода 1750-1914 документа гласи: "Въпреки че имаше значителни колебания в ценовите нива преди 1914 (отразява на качеството на реколтата, войни и т.н.) не се отчита дългосрочно стабилно увеличение на свързаните с него цени периода до 1945 г.

Стойността на индекса през 1751 г. е 5,1, най-голямото му увеличаване е от 16.3 през 1813 г., преди да спадне много скоро след края на Наполеоновите войни до около 10,0 и остават в диапазона 8.5-10.0 в края на деветнадесети век.

Индексът е 9,8 през 1914 г. и достигна 25,3 през 1920 г., преди да спадне до 15.8 през 1933 г. и през 1934 цените са само около три пъти по-висока, тъй като те са били 180 години по-рано."

[DelaRea]

Кайметата или валутата на Османската империя


Официалната валута на Османската империя от 1844 година нататък (до 29 октомври 1923 г) е османската лира. Тя заменя като основна парична единица т.н. "kuruş", който продължава да се разпространява като подразделение на лирата, в съотношение 100 kuruş = 1 лира. В европейските езици, "kuruş" е известен още и като "пиастър", докато новите "лири" са били известни и като LIVRE на френски. Междувременно продължава да се използва и "пара"-та. 40 пари са били равни на 1 kuruş.

Между 1844 г. и 1881 г. османската лира е била основана на биметален стандарт, едновременно на злато и сребро. Съотношението е била следното: 1 лира = 6,61519 грама чисто злато = 99,8292 грама чисто сребро. През 1881 г. окончателно е приет чист златен стандарт, който и продължава до 1914 година.

Между 1844 г. и 1855 г. са били пуснати монетите от 1, 5, 10, 20 пари, 1/2, 1, 2, 5, 10, 20 kuruş и 1/4, 1/2, 1, 2 1/2 и 5 лири. Монетите на "парите" са били медни, kuruş са сребърни, и лирите от злато. Монетата от 1 пара е била спряна от употреба през 1859 г., и е заместена от монети с по-голяма стойност между 1863 г и 1879 година (поради инфлацията и голямата девалвация).

Междувременно е основана и Отоманската банка. Началото и е положено през 1856 г. в Галата, Истанбул, като "джойнт венчър" между Британия, Франция, и Високата Порта. Показателно е че това "акционерно дружество" е с начален капитал от 135 000 акции, 80 000 от които са били закупени от английските представители, 50 000 от френските представители и само 5000 акции са разпределени на османците. На 4 февруари, 1863 г., седем години след създаването и, акционерите на Отоманската банка подписват договор за формиране на Imperial Ottoman Bank. Султан Абдул Азиз, очаквал с това да се подобри икономиката на страната, която е в състояние на финансова криза след Кримската война, и ратифицирал договора незабавно. Османската банка предоставя на Министерството на финансите необходимите авансови плащания, играе ролята на посредник по османския държавен дълг и е действала като емисионната банка, която е и основната функция на националните банки.

На 18 февруари 1875 г., банката е упълномощена да контролира бюджета, разходи и приходи на държавата, за да се гарантира реформа и контрол на несигурното финансово положение на Османската. Характерът на Отоманската банка като държавна банка е напълно потвърден чрез разширяване на правото на издаването му в продължение на 20 години и ролята на касиер на империята.

През 1862 година Banque Imperiale Ottomane (Отоманската банка) издава за първи път банкноти, наречени Kaime.
Банкнотите са с текст на турски и на френски език, и са на стойност от по 200 kuruş. През 1873 година са пуснати и банкноти от по 1, 2 и 5 лири. През 1876 г., са пуснати в употреба и банкноти с по-малки номинали - за 1, 5, 10, 20, 50 и 100 kuruş. През 1908 г., са въведени и банкноти от по 50 и 100 лири.

[DelaRea]

Русия

Русия преминала към златния стандарт едва в края на века. През 1897—1899 г. финансовият министър Сергей Витте проведена парична реформа, ознаменуваща въвеждането и в Русия на златните монети. На мястото на дотогавашната "сребърна руска рубла" се появила "златната рубла".
Тя била равна на 0,774234 г. чисто злато. Във вътрешно парично обращение в Русия били въведени златните монети със стойност: 5; 7,5; 10 и 15 рубли. Така "николаевския червонец" съдържал 7,74234 г. чисто злато, при обща тежест на монетата от 8,6026 г.

За сравнение: златото в основните за това време валути било следното:

1 щатски долар - 1,50463 г.
1 фунт стерлинг - 7,322382 г.
1 френски франк - 0,290322 г.
1 германска марка - 0,358423 г.
1 австрийска крона - 0.30487805 г.

Иначе казано, руската златна рубла била два пъти "по-тежка" (скъпа) от марката, но и два пъти "по-лека" от щатския долар.

Златните монети вървели на паричния пазар успоредно с банкнотите, а паралелното им съществувание се характеризирало със стабилност. Тя била подържана от устойчивия баланс на златния запас и на обема банкноти в оборот. По закон, намиращите се в обращения банкноти не можели да превишат златния запас с повече от 300 млн рубли.

Тази стабилност на златната рубла почивал на солиден финансов фундамент. От 1887 до 1897 година златния запас на Руската империя се увеличил 2,5 пъти и надминал 1 млрд рубли. Несъмнено е също така, че в основата на успеха на паричната реформа е и стремителния ръст на икономиката на страната. През 1890-те години темпът на растеж на промишленоста на страната бил 10—12 процента годишно. В последното десетилетие на XIX век промишленото производство в Русия се удвоило. Венец на тези икономически достижения и станал прехода към конвертируема златна рубла.


П.П. Понеже златната рубла се появява едва в края на века, после ще допълня постинга с информацията и за "сребърната рубла"

[Изчезнал Безследно]

В един текст от 1885/6 година по повод Сръбско-Българската война пише, че 50 турски лири са 1200 франка, т.е. 1 лира е 24 франка.

[DelaRea]

В един текст от 1885/6 година по повод Сръбско-Българската война пише, че 50 турски лири са 1200 франка, т.е. 1 лира е 24 франка.

Веднага можем да го проверим, въз основа на цифрите по-горе.
1 френски франк = 0,290322 г. злато
1 османска лира = 6,61519 г. злато

1200 френски франка = 0,290322 г. x 1200 = 348.3865 г. злато
50 османски лири = 6,61519 г. x 50 = 330.7595 г. злато
53 османски лири = 6.61519 г. x 53 = 350.60507 г. злато

т.е. 1200 френски франка са били приблизително равни на (или малко по-малко от) 53 османски лири (най-точно е 52.6646249).

Което означава, че османската лира е била малко по-евтина от 24 френски франка. Всъщност, ако го сметнем точно, през златото, то излиза че, една османска лира е била равна точно на 22.7857 френски франка.

П.П. Това би бил официалният курс, ама най-вероятно при реална обмяна сарафите и те са кярили по франк и 21 сантима на лира

[boilad]

"kuruş"-грош.
Съотношението му спрямо лирата варира през годините между 96 и 104 за една лира (това вероятно е зависело от конкретните пазарни условия). Като цяло доверието в "кайме"-тата е много ниско (което пък си е типично при въвеждане в обръщение на банкнотите).

[DelaRea]

Щатският долар

Доларът се въвежда като парична единица в САЩ на 2 април 1792 г. с т.нар. „Coinage Act“, приет от Конгреса на САЩ. С този законодателен акт се установява биметален стандарт за долара, който се равнява на определено количество злато или сребро. Въвежда се за първи път десетичната система за подразделенията на паричната единица, като 1 долар е равен на 100 цента.

Законът разрешава производството на следните монети:
Eagles $10 247 4/8 грана (16.0 g) чисто или 270 грана (17.5 g) стандартно злато
Half Eagles $5 123 6/8 грана (8.02 g) чисто или 135 грана (8.75 g) стандартно злато
Quarter Eagles $2.50 61 7/8 грана (4.01 g) чисто или 67 4/8 грана (4.37 g) стандартно злато
Dollars or Units $1 371 4/16 грана (24.1 g) чисто или 416 грана (27.0 g) стандартно сребро
Half Dollars $0.50 185 10/16 грана (12.0 g) чисто или 208 грана (13.5 g) стандартно сребро
Quarter Dollars $0.25 92 13/16 грана (6.01 g) чисто или 104 грана (6.74 g) стандартно сребро
Dismes $0.10 37 2/16 грана (2.41 g) чисто или 41 3/5 грана (2.70 g) стандартно сребро
Half Dismes $0.05 18 9/16 грана (1.20 g) чисто или 20 4/5 грана (1.35 g) стандартно сребро
Cents $0.01 11 pennyweights (17.1 g) мед
Half Cents $0.005 5 1/2 pennyweights (8.55 g) мед
Milles $0.001 1.1 pennyweights (1.7 g) мед

През 1900 г. САЩ изоставят биметалния стандарт и преминават към златен стандарт, като долара е изцяло обезпечен със злато и се равнява на 23,22 грана (1,505 g) злато (1 тройунция злато=$20,67). Поради постоянната девалвация на долара САЩ се отказват от златния стандарт през 1933 г., и валутата става свободно конвертируема.

[Guy de Mont Ferrand]

ОТ: Страхотна тема. Би било супер някой да направи подобен топик и за по-ранни периоди.

[Кухулин]

Уважаемия съфорумник Монте Кристо беше развил преди време доста силна тема в БГ Наука:

Ромейската номизма. Жизнен стандарт в средновековна Романия. Икономика, цени и пазари. Опит за сравнение с останалите средновековни държави.

[albireo]

...През 1900 г. САЩ изоставят биметалния стандарт и преминават към златен стандарт...

Малка забележка - това става още в последната четвърт на 19 век, цялата Gilded Age е белязана от популистка съпротива срещу това решение.
Иначе самата тема е много полезна.