Цената на парите

[DelaRea]

Обобщение

Съотношение между валути и злато

Британски паунд 7,322382 грама злато
Османска лира 6,61519 гр.
Щатски долар 1,50463 гр.
Руска рубла 0,774234 гр.
Германска марка 0,358423 гр.
Австрийска Крона 0.30487805 гр.
Френски франк 0,290322 гр.

----
Съотношение между валутите, една спрямо друга (кръстосани курсове)


1 Британски паунд = 1.1069 Османски лири, 4.866 Щатски долара, 9.457 Руски рубли, 20.429 Германски марки, 24.017 Австрийски крони, 25.221 Френски Франка

1 Османска лира = 0.903 Британски паунда, 4.396 Щатски долара, 8.544 Руски рубли, 18.456 Германски марки, 21.697 Австрийски крони, 22.785 Френски Франка

1 Щатски долар = 0.205 Британски паунда, 0.227 Османски лири, 1.943 Руски рубли, 4.197 Германски марки, 4.935 Австрийски крони, 5.182 Френски Франка

1 Руска рубла = 0.105 Британски паунда, 0.117 Османски лири, 0.514 Щатски долара, 2.160 Германски марки, 2.539 Австрийски крони, 2.666 Френски Франка

1 Германска марка = 0.0489 Британски паунда, 0.054 Османски лири, 0.238 Щатски долара, 0.462 Руски рубли, 1.175 Австрийски крони, 1.234 Френски Франка

1 Австрийска Крона = 0.0416 Британски паунда, 0.046 Османски лири, 0.202 Щатски долара, 0.393 Руски рубли, 0.850 Германски марки, 1.050 Френски Франка

1 Френски франк = 0.039 Британски паунда, 0.043 Османски лири, 0.192 Щатски долара, 0.374 Руски рубли, 0.809 Германски марки, 0.952 Австрийски крони

[DelaRea]

Левът

,,Освобождението на България завари в страната едно смешение от монети, каквото може да съществува само в една първобитна държава, в която не е проникнала никаква цивилизация".

На 16 декември 1878 г. К. Бух – ръководител на финансовия отдел на окупационното руско правителство представя проекта ,,Уставь болгарского народного банка" на руския императорски комисар в България княз Дондуков – Корсаков. Руският Генерал-губернатор го подписва на 25 януари 1879 г. и така се слага началото на БНБ.
Според устава, капиталът на банката ще е 2 000 000 франка, внесени от държавата, като се предвижда този капитал да бъде върнат обратно при евентуалното му четирикратно увеличение в резултат на дейността на банката.
Официалното откриване на банката е на 23 май 1879 г. и на него присъстват княз Дондуков – Корсаков и членовете на неговия Съвет за управление. За първи управител на банката на 4 април 1879 г. е назначен Лудовиг Карбоньор, чиновник във Финансовия отдел при управлението на Дондуков-Корсаков, с помощник Крижановски от същия отдел.

Първата банкова операция е извършена на 6 юни същата година, с нея държавата внася в банката 8 687 043 франка, 2 000 000 от които са предназначени за капитал на банката. До изтеглянето на окупационната власт банката фактически е руска банка, която „регулира търговските сделки“ на Управлението на руския императорски комисар за сметка на предоставяните и суми, „останали свободни“ в областните/губернските финансови служби в Княжеството. От тези суми, набирани от приходите от територията на Княжеството, които банката следвало да съхранява, се заделят упоменатите вече 2 млн. лв. за учредяване. „Капиталът“ обаче веднага е употребен за заплати на банковия директор и помощника му, а сумата минава „в задължение“ на Княжеството и се вписва в дължимата такса по „окупационния дълг“, т.е. двата милиона капитал реално не са внесени.
Едва от 1884 г. главно благодарение гуверньорството на Иван Евстатиев Гешов БНБ става европейско кредитно учреждение и емисионна банка с основен капитал от 10 млн. лв., който се внася от държавата и става собственост на банката.

Сметките на всички държавни учреждения и бюджетът на държавата се водят във френски франкове. Монетите на страните от Латинския монетен съюз са приемани за равни на френския франк, а за всички монети на останалите държави е въведен курс. Една руска рубла (внимание - златна, не сребърна!) се е обменяла за четири франка.

На 4 юни 1880 г. влиза в сила ,,Закон за правото на резане монети в Княжеството”. С него се появява и националната ни парична единица – лев, разделен на 100 стотинки. Този закон е приет от Второто обикновенно народно събрание. Според монетния закон, всички сделки и парични документи на държавата и обществените учреждения и на частните лица в страната, вече трябва да се изразяват в лева и стотинки, вместо във франкове и сантими, както е било до тогава . Бюджетите на държавата също вече ще се гласуват в националната ни парична единица. Този Закон за ,,Правото на резане монети в Княжеството" гласи:

Чл.1 Правото за сечене на монети принадлежи изключително на държавата. Народното събрание, по предложение на финансовия министър , определя колко и какви монети могат да се насекат.

Чл.3 Българските монети са златни, сребърни и медни. Златните монети са от 20 и 10 лева, сребърните от по 5, 2 и 1 лева и 50 стотинки, медните от 10, 5 и 2 стотинки .

Първите български монети са отсечени в Англия през 1881 г. Те са медни от 2, 5 и 10 стотинки. Година по-късно в Русия са отсечени и сребърните монети от 1 и 2 лева, а през 1883 г. и тези от 50 стотинки. За съдържанието на чистото злато и сребро, за теглото и размера на монетите се възприемат разчетите на Латинския монетен съюз. Златните монети са отсечени през 1894 г., защото в младата държава липсва злато.

Отсечените медни монети са на обща стойност 2 100 000 лева, а именно: 15 000 000 къса по 10 стотинки, 10 000 000 къса по 5 стотинки и 5 000 000 къса по 2 стотинки.
Отсечените сребърни монети от 1 и 2 лева и 50 стотинки са на обща стойност 10 000 015 лева.

След 1883 г. в обръщение вече са пуснати всичките сребърни монети, което прави приблизително по 3 лева на човек. Според Латинския монетен съюз в онези години максимумът на циркулиращите сребърни монети трябва да е 7 лева на човек. Като се има предвид, че у нас все още циркулират като официално платежно средство монетите на страните от Латинския съюз и тези на Османската империя, Русия и някои други страни, става ясно, че парите в обръщение са напълно достатъчни.

През 1883 г., Османската империя забранява да се употребяват на нейна територия всякакви чуждестранни сребърни монети, което довежда до един сериозен приток на всевъзможни сребърни пари в България. За да се справи със създалата се ситуация, българското правителство приема закон на 15 ноември 1884 г., с който "демонетизира" румънските и сръбските сребърни пари. Година по-късно през месец януари е понижен и курсът на руските сребърни рубли. С нов закон от 27 юни 1886 г. руските рубли окончателно се демонетизират, като в срок от една година трябва да бъдат заменени с български сребърни пари. За да се компенсират демонетизираните чуждестранни монети, през 1884 и 1885 г. се отсичат сребърни монети от 5 лева на обща стойност 10 000 000 лева. През втората половина на 1887 г. българският пазар се освобождава окончателно от чуждите сребърни монети.

[DelaRea]

ОТ: Страхотна тема. Би било супер някой да направи подобен топик и за по-ранни периоди.

Можем да се опитаме да направим нещо подобно за Средновековието.
Започвам тема във форум Средновековие - "Цената на парите II"