Испано-американската война

[von Danitz]

Това не сме обсъждали, освен във военноморски аспект.

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=142458&postcount=1

и малко обширната тема за броненосците преди 1904, която обаче, разбираемо, е посветена преди всичко на руския флот.


На 21 април 1898 г. започва Испано-американската война, избухнала между САЩ и Испания по повод въстанието на остров Куба. Унищожението на испанската флота при Манила и обсадата на Сантяго де Куба са главни моменти във войната. Испания губи богатите си колонии - Куба, Пуерто Рико и Филипинските острови, които минават под суверенитета на САЩ. Сто и десет години по-късно, според мен си заслужава да се обсъдят поне няколко политически, обществени, икономически и военни аспекта.

1. Няма какво, това си е първата победа на Неевропейска сила над Европейска в пълнокръвна война, ако не броим италианската разходка из Абисиния и някои други, дребни мексикано-бурски епизоди. Тук става дума вече за експанзия на Неевропейска сила, каквато е Америка.

2. Самата Америка, 30 години след Гражданската война, отново е разпуснала почти напълно въоръжните си сухопътни сили, та се налага набързо да ги създава пак.

3. Да, Куба е апетитна плячка, но по време на т.н. 10-годишна война в Куба Guerra de los Diez Años, (1868-1878), Америка не се намесва, а изчаква да узрее както общественото мнение, така и международната обстановка.

4. Общественото мнение, пресата и демонстрацийте, както и публичния страх, в стил "испанците са пред Хъдзън" за първи път добива такива размери, може би познати в Америка от Гражданската война, но не и на света. Войната всъщност се води изключително нецелесъобразно в началото, като американския флот , въпреки безпорното си превъзходство, се опитва да прикрива собственото си крайбрежие, заради искания на губернатори и бомбастични статии.

5. Испанските пропуски - да, испанците са слаби, но имат и някои шансове, от които те така и не се възползват.

6. Страните се отказват да издават каперски писма - а би било сполучливо.

7. Войната в Тихия океан, всъщност Хаваите още се водят република и са съюзник на щатите, а Гуам не оказва съпротива. Филипините, взимането им вкарва Америка отново в нещо като война с индианците, само че с местните.

Който иска да прочете повече, защо не погледне: http://www.archive.org/details/spanishamericanw00alge
или

http://militera.lib.ru/h/stenzel/2_21.html

[von Danitz]

Ню Йорк Таймс обяснява на своите читатели през 1898 как действа бойния флот в епохата

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9B06EEDE1139E433A25752C0A9639C94699ED7CF

Новата сухопътна тактика според изданието

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9801EEDE1139E433A25752C0A9639C94699ED7CF

Вилхелм смята, че Испания няма как да не победи и дори има вероятност да помага

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=9804EFDE1139E433A25752C0A9639C94699ED7CF

Ще ви е интересно, предполагам да прочетете мнението на Карл Либкнехт за войната и новата роля на Америка, както и за пътуването на американския посланик до Дрезден.

[mehanizatora]

В тази война испанските сухопътни войски са се представели по добре от испанският флот е и испанците са потопили няколко американски кораба но като цяло американците са размазали испанците по море по суша испанските войски също търпят поражение главно поради лошото снабдяване ,ниската дисциплина на личния състав , лошо командване и други фактори.

[von Danitz]

Ей този човек, генерал Хоакин Вара дел Рей с 500 испанци в битката при Ел Каней , без артилерия, почти разбива 12 000 американци. Загива, а от отряда му остават 80 живи, но удържат позицията и американците се връщат на корабите си.

[De Ruyeter]

По суша не знам как са се представили испанците, но по море е трагично - такъв боя бивша Велика сила не е яла - нито при Сантяго де Куба, нито при Манила.А и американците май не губят кораби, механизаторе.........

[mehanizatora]

Губят и още как даже един от потопените кораби е бил броненосец.

[gollum]

Механизаторе (то тази забележка се отнася до всеки, който практикува подобен род коментиране), когато направиш такъв коментар за да е съдържателен, следва задължително да посочиш кой е въпросния кораб и кога (и как) е загубен. Това се отнася за всеки такъв случай: когато напишеш "не, не е така, а е еди-как си", то следва да уточниш какво е това "еди как си".

[Thorn]

Губят и още как даже един от потопените кораби е бил броненосец.

Мейн

базикам се.

[von Danitz]

Нещо покрай бурята, нямам нет. Но това с броненосците е много интересно. Не знам защо така, но май единствения им барбетен броненосец на испанците, първоначално не е включен в експедицията от Зелени нос към Караибите, завършила злощастно при дневния, уж, "пробив" край Сантяго де Куба. После обаче е спешно изпратен през Средиземно море, към Филипините, но британците го спират пред Порт Саид, на канала, и не го пускат до края на войната. А срещу крайцерската ескадра в Манила бей, би било доста интересно кво би направил, докато още града не е паднал. Но да не забравяме, че годината е 1898, годината на Фашода. Французите са жестоко нахъсани срещу Англия заради Судан. А испанската преса всячески се опитва да изкара войната на романството срещу англосаксонството. Подробности, като ми пуснат нета.

[Alcoron]

Тази война е поредното доказателство за наглостта е безчинството на САЩ, които винаги се насочват срещу слабите сили на деня. Уж искали да "освободят" испанските колонии, а просто ги окупират, само Куба е успяла да им се изплъзне.

По това време някога могъщият испански флот е на дъното в своето разитие - испанските кораби са безнадеждно остарели - от няколкото броненосеца, само един е модерен; а все още се използват дървени кораби. Страната е била обезкъвена след поредица от граждански войни и без никакво желание да се бие за делечни (и не толкова доходоносни между другото) земи. Испанците не са могли да окажат сериозна подкрепа на силите си нито във Филипините, нито в Куба. Испанските войници са се сражавали храбро срещу по-силния и по-добре въоръжен враг и (за съжаление) са загубили... Според мен не са имали никакъв шанс. :vsad:

Ще ви спестя коментара си за САЩ.

[Loozer]

Ето един интересен сайт.

http://www.spanamwar.com/weapons.htm

Ще ми е интересно да науча от специалистите във форума, коя страна има преимущество в личното въоръжение - испанците с "Маузер" или американците с двете си пушки - "Краг" и "Трапдоор". Според сайтът, испанците имат по-модерна пушка, но въпреки това губят решителното сражение при Сант Яго. На какво се дължи това?
Чудно защо американците са имали на въоръжение еднозарядна пушка с черен барут("Трапдоор") и дали това им е създавало проблеми с климата в Куба и Филипините.


3. Да, Куба е апетитна плячка, но по време на т.н. 10-годишна война в Куба Guerra de los Diez Años, (1868-1878), Америка не се намесва, а изчаква да узрее както общественото мнение, така и международната обстановка.
Според мен това се дължи на изтощения(морално и ресурсно) от гражданска война САЩ. Роля играят и "индианските войни" ангажирали армейски подразделения. Освен това и мормоните в Юта създават главоболия, а според статии във вестниците по онова време(ако може да се вярва на журналистите) нещата там могат да екскалират. За външнополитическата ситуация вече спомена.

[gollum]

Ще ви спестя коментара си за САЩ.

Щеше да направиш добре, ако го бе спестил изцяло. ПИша това като модератор (макар и не на този раздел). Не сме се събрали тук за да споделяме емоционалните си пристрастия и оценки.

Тази война е поредното доказателство за наглостта е безчинството на САЩ, които винаги се насочват срещу слабите сили на деня.

Не знам как може да става въпрос за "поредно доказателство" в подобна верига с обратна сила във времето. Няма как действие от края на по-миналия век да е "поредно доказателство" за емоционална оценка, родила се някъде между края на миналия и началото на този век.
Но така или иначе, цялата оценка е смешна, защото ако САЩ като държава следват нещо в тази война, то е собствения си интерес като империя, те. една тенденция, която съвсем не е възникнала по време на войната. Става въпрос за нещо естествено за всяка държава, а още повече - за всяка империя. И то няма нищо общо с емоционални категории като "наглост", "безчинство" (характерни по-скоро за кръчмата или страниците на вестниците), а още по-малко с това кой е слаб в даден момент (макар че е естествено, пак за всяка политическа сила, да се възползва от нечия слабост).
След това, говорим за испански колониални владения, които Испания не е в състояние да управлява ефективно от повече от столетие (по същество едва ли някога ги е управлявала ефективно, което е свързано с особеностите й като колониална сила). След това, вече повече от столетие в тези колонии се води доста кървава борба за независимост от Испания и бих казал, че Испания (по-точно, генералите, водещи военните сили) е в състояние да контролира нещо само там, където са войниците й и преди САЩ да се намесят.
В този смисъл, че тези колонии рано или късно ще се преборят за независимостта си (така както са го сторили останалите испански колонии в Южна Америка) или ще бъдат придърпани от друга, по-активна и, във всеки случай, не разпадаща се, колониална сила, е било нещо очевидно и въпрос само на време.
Да не говорим, че САЩ нееднократно проявяват интерес към тези територии и отправят покани към испанското правителство, че желаят да ги закупят. Забавното е, че последното не приема тези покани, но в крайна сметка не само че ги губи, но и заплаща репарации. Да не говорим, че впоследствие продава останалите си след войната владения в Тихия океан на Германия.

Що се отнася до военната слабост на Испания, тя е плод в най-голяма степен на политиката на страната и на множество странности в управлението й (колкото да спомена няколко: корупцията в армията; организацията на самата армия и особено принципа на рекрут в армията (чрез жребии и с възможност за откупване или заплащане на заместник); разхищението на средства, отделени от бюджета за армията; пословично лошата логистика и прочее). И това съчетано с едно крайно нереалистично виждане за собствените си военни възможности и презрение към сащианската армия и флот.
Ако и да има епизоди, напомнящи за някогашното военно величие на Испания (като този, за който писа Даниц), те са изключение.

Уж искали да "освободят" испанските колонии, а просто ги окупират, само Куба е успяла да им се изплъзне.

Хайде да не бъркаме вестникарските пропагандни кампании или оправданията с реалната политика, която навсякъде по същество е една и съща. А и поначало цел на войната е придобиването на няколко колонии (Филипините и други острови) и независимост на Куба, която цел е постигната в резултат на войната, а не като "нежелан страничен резултат". Ако и хора като Мехен да са смятали, че Куба трябва да е територия на САЩ от военноморска стратегическа гледна точка.

Да обобщя: цялата тази антисащианска филипика е съвсем ненужна, особено в такава тема.

[von Danitz]

Но отговорът е достоен, така че оставяме и репликата, поне за да се знае, за какво става въпрос.

Аlcoron,ако ще пишеш тук, извади нещо интересно, не доволно скучни и патетични изблици за американската лошотия. А, и си преглеждай постове, щото: "за наглостта е безчинството на САЩ" е поезия, може би, но не на български.

Loozer, пресата наистина е оръжие в тази война. Това е една много забавна нейна специфика. Всички сме чували за наградите "Пулицър", но малко се знае у нас за това, кой е г-н Джоузеф Пулицър 1847-1911 и как си е направил парите. Използването на бомбастични заглавия, кървави подробности и забавни карикатури, стил особено популярен сред масовата публика и непознат до тогава, освен може би на читателите на забавния "Пънч" в Англия, но по американски финансово издържан, са рецептата му за печалби.Днес му викаме жълта преса, но тогава не са знаели още да се пазят.

[tonev]

Механизаторе (то тази забележка се отнася до всеки, който практикува подобен род коментиране), когато направиш такъв коментар за да е съдържателен, следва задължително да посочиш кой е въпросния кораб и кога (и как) е загубен. Това се отнася за всеки такъв случай: когато напишеш "не, не е така, а е еди-как си", то следва да уточниш какво е това "еди как си".

вероятно има предвид това: http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_C%C3%A1rdenas само не ме питаите какво е гънбоут по другата класификация.

[von Danitz]

Канонерка, това може да се приеме за клас кораби, макар, че е по-скоро функция. Но пак потопен не виждам и тук. Аз рових, но има само един пленен американски търговски параход в Бискайя, силно се съмнявам, че капитанът му е знаел че има война и си карал близко до испанския бряг.