Испано-американската война

[tonev]

Канонерка, това може да се приеме за клас кораби, макар, че е по-скоро функция. Но пак потопен не виждам и тук. Аз рових, но има само един пленен американски търговски параход в Бискайя, силно се съмнявам, че капитанът му е знаел че има война и си карал близко до испанския бряг.

нещо като авизо?

[von Danitz]

Не, авизо си е отделен клас, той е по-скоро дозорен кораб (дозорен крайцер), сиреч за разузнаване и комуникация, ако Одзава намине ще обясни, щото той не приема буквалните преводи. Канонерката е артилерийрски кораб, в колониите са популярни. Някои са речни, други мореходни. Дори тук някъде имаше и развита тезата, че "крайцерът" ни Надежда е по-скоро канонерка.

[bigbeer]

"Крайцерът" ни Надежда е по-скоро въоръжена яхта.Нещо като осигуровка на едно определено семейство за бързо измъкване в кризисна ситуация.Донякъде място за срещи в подсигурена и луксозна(за времето си) среда.Нещо като яхтите на наркобосовете от близкото минало както ги показват по филмите.Само без "нарко".Нещо ,като учебно-боен кораб.Нещо като канонерка.Нещо като лек помощен крайцер в комбина с стражеви кораб.Нещо като....нищо.И нещо като боен кораб,ама така някак си-по български.

[von Danitz]

Канонерките на американския континент са много популярни, защото са полезни. Идеални в епохата за действия в прибрежни води, за поддържане на десанти, за наказателни акции навътре по големите реки.
В открито море са слабоефективни. Авизото в открито море или в далечни пристанища си действа идеално. Става и за рейдер, и за стационар.

[von Danitz]

Всъщност американците си потапят и още един кораб, при обсадата на Сантяго. Меримак- не подскачайте, става дума за въглевоз, за поддръжка на обсаждащата ескадра на Симпсон. Ето му снимката.



По сложна крива, и под обстрел са се опитали да блокират пристанището с испанската ескадра, с 8 доброволци. Не се е получило.

[mehanizatora]

Тonev, сражението, което си посочил, не е това, за което говоря. За въпросното сражение, където загива този броненосец, бях чел в един сайт специално посветен на въпросната война, но за съжаление не помня нито името на сражението, нито името на кораба, но пак ще се опитам да намеря отново въпросният сайт и да посоча точни данни.

[von Danitz]

Това, което Loozer каза за пушките също е много съществено. Mauser especial 1892 за флота и Fusil Mauser Español Modelo 1892 за армията, както се е казвал испанския вариант, с който са въоръжени редовните им части им е давал значително предимство в сраженията и при десантите, дори над части като Rough Riders, екипирани с U.S. Rifle Model 1889 ("Trapdoor") и Model 1896 Krag-Jorgensen. Почти няма сражение, за което да съм чел, което да не протича по следната схема:
1. Испанците заемат отбранителна изнесена позиция.
2. Американците атакуват, понасят неоснователно големи загуби и се изтеглят, за реорганизиране.
3. Испанците, без да проявят инициатива, а напротив, се изтеглят назад, оставяйки позициите си, може би само поради факта, че са атакувани.
4. Американците заемат позицията и вестниците ги обявяват за победители.

Това е и защото испанците използват бездимен барут, докато американците при залп от оръдие, напълно се демаскират.

Но например във флота, оказва се, испанците имат и доста добри, ако не и превъзхождащи амираканците миноносци. Уви, неумението да ги използват в своя полза ги обезмисля. Два загиват при Сантяго, това са Фурор и Плутон, един се измъква - Терор, и стига до Пуерто Рико.

[von Danitz]

Така, обаче, повечко като се задълбочих в темата за испанските миноносци, открих нещо интересно. Командирът на тази лека група от ² ескадра на Испанския флот на вицеадмирал Паскуал Сервера и Топете е бил морски капитан Фернандо Вилаамил. Този човек е бил новатор. На практика, съзнавайки слабостта на испанския флот той е в основата на разработката и поръчката на качествено нови кораби. Те са по-големи от торпедните лодки, плават свободно в океана и пазят големите кораби от гадни атаки, тип Порт Артур и пр. И ги кръстил : Distructor - разрушител. В последствие цялата тази идея е претворена в американския и във всички останали флотове. Американците им викат Torpedo Boat Destroyers.



А испанците са наистина само с един броненосец, а останалото са им бронирани кръстосвачи, вкл. и четирите участвали в битката при Сантяго. Тогава има ли какво да се учудваме как са ги разстреляли, като са били без ремонт минали океана, а единия бил и без главен калибър на борда, щото е купен така от Италия. Много автори пишат за 5 испански броненосеца, но това не отговаря на истината.

Ето им го броненосеца, за който ви разправях за експедицията му до Суецкия канал. Казва се Пелайо, строен е във Франция.



С това може би Дюи вече по-трудно ще се справи пред Манила?!

[Thorn]

Ейй, много въжета много нещо! За какво е служел толкова такелаж през 1898?

[von Danitz]

В тази епоха такелаж и дървени скари, както и дърво в корпуса е имало много. Всичко това е горяло при попадения, късало се е и е правило парчета, като осколки, които летят във всички посоки. Това е отчетено чак след битката пред Сантяго. Но дотогава, това е положението. Едно е за придвижване, друго за товарене - рейки и макари, както сигнални въжета за флагове.

Но Пелайо, без да е идентичен, е строен по схемата на френския броненосец Марсо, нямат ветрилно стъкмяване, пък и масата им едва ли би го позволила. Ето го французина:



А ето Пелайо , сякаш без толкоз такелаж:


А това е с Карлос V отпред, по пътя им за Суец, т.е. състоянието му през войната.



Главният му, 320 мм калибър е стрелял веднъж, през 1909, срещу мароканците, има и втори "главен" калибър - 2 - 280 мм оръдия по бордовете. Строен е нарочно да може да минава през Суец. Уви, не му е свършило работа.

Ако Дюи с бронепалубниците приеме боя с този кораб, само скоростта ще го спаси, но при положение, че не навътре в манилския залив. Но американците по това време прехвърлят броненосец от Сан Франциско към Караибите, около южна Америка. Биха могли да го пренасочат. Но това щеше да разтегне доста войната.

Има и още един интересен аспект. Докато трае Манилската обсада германците са съвсем наблизо. Това е ескадрата на принц Хенрих Пруски, брат на Вилхелм. В същото време те взимат Цинтао. Сигурно и това е влизало в сметките.

[Odzava]

"Крайцерът" ни Надежда е по-скоро въоръжена яхта.Нещо като осигуровка на едно определено семейство за бързо измъкване в кризисна ситуация.Донякъде място за срещи в подсигурена и луксозна(за времето си) среда.Нещо като яхтите на наркобосовете от близкото минало както ги показват по филмите.Само без "нарко".Нещо ,като учебно-боен кораб.Нещо като канонерка.Нещо като лек помощен крайцер в комбина с стражеви кораб.Нещо като....нищо.И нещо като боен кораб,ама така някак си-по български.

Този пост е ярка илюстрация на това какво е да пишеш без да познаваш предмета на разговора. "Надежда" си е крайцер защото когато е построен крайцерите-авизо са били такива. Точка по въпроса. Единствено Чоната и останалите "специалисти" могат да разсъждават, че "Надежда" е канонерка или търговски кораб с "просто прибавен таран". Аз лично винаги съм подкрепял тезата изказвана от български автори, че "Надежда" си е крайцер. Тя е поръчана, проектирана, строена и използвана като крайцер. защо е класифицирана като "Torpedo gunboat" също е пределно ясно - по времето когато са писани дошлите до нас справочници авизо вече не са съществували като клас. Повечето кораби са прекласифицирани.
За "авизото" - в епохата на парата това са най-малките крайцери. Те са с водоизместване под 1000 т. и са въоръжени с леки оръдия. Високата им скорост за времето си 17-18 възела ги е правила основни дозорни кораби на флота. С появата на торпедното оръжие на тях се гледа като на лидери на миноносците и контра-мононосци в бойния ред на своя флот. По-късно като "авизо" са били класифицирани патрулни кораби между двете войни.

[von Danitz]

Знаем че американската армия е била твърде малка при началото на конфликта. Редовната армия на Съединените щати е наброявала приблизително 28 хиляди души, пръснати из огромната страна с население вече от над 65 млн. души, вярно че западно от Мисисипи живеят по-малко от 20 млн.

Президентът Маккинли, заради политици и общественото мнение, взима решение Резерва, това което днес се нарича Националната гвардия, да не се използва. Хората от тези части са искали да си служат само в родните щати. За да бъде заменена тази войска, се свикват два набора доброволци. Дори са се надявали, не знам как, че ще дойдат въоръжени, със собствени коне и "обучени". Нищо такова обаче не става. Първият набор е от 125 хиляди души. Вторият от 60 хиляди, свикан през май. Доброволците се събират сравнително бързо, но пак около 40 хиляди души не достигат. Планът на американците е за събирането, за няколко месеца!?, а те са се надявали и за няколко седмици, и сформирането като бойни единици на 7 копуса. 6 на Изток и 1 в Калифорния за действия срещу Филипините.

Всичко е импровизация. Плановете се изменят и объркват. Основни мобилизационни пунктове са обявени Тампа и Нови Орлеан. Там пристигат, не винаги с влак или друго превозно средство хиляди доброволци, не помирисвали барут, гладни и ...жадни за приключения, като настояват веднага да тръгнат за Куба. Средствата, отпуснати от конгреса не са големи, така че проблемите веднага започват. Дори храната не достига. Координацията, никаква я няма. В горе долу-някакво прилично състояние са приведени V и ² корпуси. Това обаче не значи бойно.

Липсват и планове за действие. Много помага испанският адмирал Сервера, който се скрива в Сантяго де Куба, а също и вицеадмирал Симпсън, който иска да има база някъде наоколо и стоварва морската пехота на кубинския бряг при залива Гуантанамо. Испанската канонерка, отбраняваща залива, се скрива навътре в него, той е много тесен и дълъг, а испанците спокойно се окопават наоколо.

Испанците в Куба имат доста войска и няколко укрепени града с най-разнообразна артилерия. Пълно описание на тяхната армия дава генерал Жилински, бъдещият злощастен главнокомандващ на Северазападния фронт на руснаците по време на сраженията в Прусия и при Таненберг и Мазурските езера през 1914. Той е руски военен наблюдател при щаба на генерал капитан Рамон Бланко, не знам защо, произведен от Жилински в маршал.

Испанците имат разгърнати 4 корпуса с 11 пехотни дивизии. Звучи внушително но не е първо много еднотипно, второ е слабо снабдено, недисциплирано и като цяло също си има проблеми. Общата маса войска е над 200 хиляди души.

Третата страна в конфликта са възстанниците. Това са нерегулярни войски, с американски и испански пушки, но главно с мачете. Има няколко картечници максим, доставени от американците.

В Пуерто Рико испанците имат в Сан Хуан и околностите един гарнизон от 6 хиляди души. На Филипините - редовна войска от 30 хиляди. В самата Испания редовната армия е от около 100 хиляди души и може с резерва да се разшири до 350 хиляди.

[von Danitz]

Първото сухопътно сражение между двете противостоящи страни, все пак щяло за малко да се състои във Вашингтон. Американците бързо разбрали какво значи да си имаш работа с темпераментните испанци. Когато при разследването на взрива на Мейн, и консулът на Щатите в Хавана, бившия южняшки офицер Фицхю Лий, опасен интригант, и командирът на кораба Харолд Сигсби дали пред конгреса недвусмислени показания, че за взрива са виновни испанските офицери, които искат война, а зад всичко стои правителството на регентката на малкия Алфонсо Х²²², височайшата му майка Мария Кристина Австрийска, военното аташе на Испания Рамон Каранса при Белия дом ги извикал на дуел. Дуелите, макар че знаем, в Западните щати се практикували едва ли не всекидневно, все пак били забранени.

Първата военна експедиция на американците в Куба, била тази на разузнавача Ендрю Самърс Роуън от девети редовен пехотен полк, изпратен да намери водача на бунтовниците и неговия щаб - генерал Гарсиа. Мисията започнала 12 дни преди официалното обявяване на бойните действия. С риболовна лодка от Ямайка, Роуън започнал своята изключително опасна и вълнуваща акция в тропиците, достигайки южната част на Куба за 36 часа, облечен цивилно. На 21 април, деня когато Щатите обявили войната, лейтенантът започнал своето лично нахлуване. За шест дни през джунглите, заобикаляйки патрулите на испанците стигнал до Гарсиа, но тук се изяснило, че му нямат доверие, тъй като той нямал никакви документи -кой е и защо е пристигнал. Кубинците обсаждали град Баямо. Обещанията за артилерия и муниции все пак спечелили известно доверие на младия офицер пред кубинския вожд. Взимайки трима кубински офицери, те стигнали след още 3 дни до северната част на острова, откъдето с малка лодка се добра ли до британски Насау. Там ги държали в карантината 2 дни, защото се опасявали от жълта треска. Роуан после достигнал Кий Уест и докладвал както за кубинците, така и за испанските сили. Наградата закъсняла, едва през 1922 година, този смел разузнавач бил награден с Ордена за заслуга.

[Thorn]

През 1865 г. САЩ имат най-многобройната, най-добре обучената, най-добре въоръжената, с най-адекватни концепции армия в цивилизования свят. За 30 години се сриват до позорна аматьорщина.

[mehanizatora]

През 1865 г. САЩ имат най-многобройната, най-добре обучената, най-добре въоръжената, с най-адекватни концепции армия в цивилизования свят. За 30 години се сриват до позорна аматьорщина.

Не бих казал американската армия се представя много добре в испано - американската война само че има проблеми с общата стратегия и с обучението на войската.