Император Франц Йосиф I.

[albireo]

Хмм при първата Кустоца, австрийците ги дрънкат. Радецки е велик дори и само защото на тия години е способен да воюва и води армия!
Втората Кустоца си е австрийски успех - категоричен, но Албрехт не се възползва и опропастява кампанията. Изпуска се шанса да се приключи с това недоразумение еднинна италианска държава. Целият юг е в бунтове, плановете за връщането на Франсис са били в пълен ход, пробурбонски настроения в Неапол (южняшките полкове в италиянската армия са били дори по-ненадеждни от венецианските в Австрийската).
А после Албрехт е трябвало да бърза на север...всички знаем защо.

Но е така, неефективната администрация и управление + шибания национализъм е**ват майката на империята. А армията преди 66 си е един хаос и безумие. Има едно малко сражение по време на кампанията в Бохемия 1866, боят се води в едно селце по улиците и по къщите, което неутрализира донякъде пруското превъзходство в оръжие (Дрейзе). Австрийците са повече, сражават се упорито до смрачаване, когато обаче тъмнината попречва на офицерите им, да показват със жестове на войниците какво се иска от тях (щото полкът бил от полски и рутенски селяни, а офицерите немци) и така войската се разбягала. Command & control проблеми - това е .
След 66 г. е друго. Армията се реформира, уставите се пишат на всички езици в империята, офицери учат езици, Лудвиг Бек изгражда и сносен генщаб. Но тогава вече нещата се решават на политическо ниво с тая двойна монархия, а унгарците с цел да си запазят статуквото непрекъснато дърпат империята назад. Конрад за да им неутрализира влиянието, започва да гледа на юг и т.н. знаем докъде ги води това.

[viking heart]

В книгата, която четох бяха описани доста подробно битките и действително имаше доста инфо и за двете битки при Кустоца. Интересни моменти бяха отразени за въстанието на Кошут в Унгария и потушаването на въстанието в Чехия. Дори имаше добри илюстрации, свързани със разгрома на унгарците при Виена.

[albireo]

SS-mann, ако не ме домързи и ми сработи новия скенер, ще ти снимам описанието на италианската кампания 66г. от книгатa na Wawro "Войната на Австрия с Прусия и Италия 1866". Много добре е описано и доста подробно. Трябва ти само една свястна карта към това и си готов.

[von Danitz]

Франсис?Франсис? Това Неаполитанецът от Гаета ли е? Пълен мухльо!

[viking heart]

Albireo, ще ти бъда страшно благодарен! Яд ме е, че не съм от София и нямам свободно време да пътувам до столицата за да си накупувам книги от руските книжарници, за разлика от годините на славното студенство, когато всеки месец пазарувах като невидял :mhehe: . Тук в провинцията в нашите си книжарнички избора е твърде ограничен, особено що се отнася до теми, свързани с военна история. :vb_sad:

[albireo]

@SS-mann
книгата от която ще снимам е на английски. Надявам се го ползваш.
@ Danitz
същия. Мухльо, мухльо ама каква жена е имал а? При Гаета и двамата са се държали страхотно, след войната е бил все още страшно популярен на юг, да не кажа, че и досега в Неапол има пробурбонисти. Но жена му е номер 1. Сестра на Сиси, заговорничела е с/у савойските крале до края на живота си кажи речи. Има теория, че тя е подпомогнала убийството на Умберто от анархистите. Даже години преди това има първи опит за убийство, пак от анархисти, къде? - в Неапол . Абе човекът с топки в семейството . А Франсис може да е бил мухльо, но е струвал точно толкова, ако не и повече от савойските крале.

http://www.neoborbonici.it/portal/index.php?option=com_content&task=view&id=227&Itemid=137

[Goleman]

... През 1853 на косъм се измъква от опита за атентат срещу него, и в лятната си резиденция Бад Ишл се запознава със своята петнадесет годишна братовчедка Елизабет. (Елизабет е втората дъщеря на баварския херцог Максмилиан Йозеф и Лудовика Вилемина - дъщеря на баварския крал Максмилиан I. и сестра на Жофина (София), майката на Франц Йосиф). Първоначално "планът" на майките е вниманието на младия император да бъде привлечено от сестрата на Елизабет - Хелена. Но... наместо това той се влюбва в Елизабет и в послествие се жени за нея - 24 април 1854.(По късно тя е известна с галеното име Сиси).
От този брак в първите 3 години идват на бял свят:
- Жофина (София) (1855–1857). Починала на две години от черна кашлица на пътя по Унгарското кралство.
- Гизела (1856–1932). Когато е на 16 години е омъжена за баварския принц Леополд. Имат 4 деца: Аугуста, Елизабет, Конрад и Георг.
- Рудолф (1858–1889). Франц Йосиф изолира наследника на трона от държавните работи. След настояванията на майка си и императора прекратява военното си образование и се занимава с природни науки. Подвизава се е и като журналист в либералния печат, разбира се анонимно и зад гърба на баща си. През 1881 година, след натиска от страна императора се жени за принцеса Стефания (дъщеря на белгийския крал Леополд II.). През 1883 им се ражда дъщеря - Елизабет V. А през 1889 в Майерлинг се самоубива заедно със 17-годишната си любовница Мери Ветсер.
А след десет години пауза идва и четвъртото дете:
- Мария Валерия (1868–1924). Ражда се 10 месеца след короноването на баща й за унгарски крал. Омъжва се за Франц Салватор и от него има девет деца. Поради нейната щедрост и благотворително дело хората я наричат "Ангела от Валзее"...

Спирам до тук. Много роднини, много нещо! Виждам, че много се включиха в разискването. Благодаря! Виждам, и че най - голям интерес имат, естествено, войните, но и до тях ще стигнем. Искам само да подчетая, че Франц Фердинанд д' Есте е различна личност от Франц Йосиф. Франц Фердинанд д' Есте е престолонаследникът на трона, но както вече беше споменато, той е убит в Сараево - 1914 година. Франц Йосиф умира две години по-късно във Виена. Но много благодаря за филмчето. Eто още един портет на Франц Йосиф и един на Сиси.

[Goleman]

---------------------------------------------------------------------------
Едно допълнение за Сиси - след смъртта на сина й пътува без цел и смисъл по Европа. На 10 септември 1898, беше вече споменато, е убита с пила от атентатника Луиджи Лучени (ако не е правилно, ето оригинала - Luigi Lucheni.)
---------------------------------------------------------------------------

... Чувството за иключителност и предопределенаст водят до това, че младият Франц Йосиф остава изолиран от околния свят - изолираността го преследва през целия му живот - никога не се сближава дори със собствените си братя и сестри...

Недостатъкът на политически опит, обаче, води императора към външнополитически неуспехи - по време на Кримската война (1854-1856), чрез подкрепата на западните велики сили, войюващи с Русия, "спечелва" Русия като свой враг, двойната играта пък води страната към международна изолация, скоро последвана от войната с Франция и Сардиния (1859).

Като генералисимус Франц Йосиф не показва особена военоначалническа дарба - след няколко загуби отстъпва Ломбардия, "разчиства" италианската област и безпомощно наблюдава зараждането на самостоятелна италиянска държава.

---------------------------------------------------------------------------
Допълвам и: по - горе споменах за отмяна на Конституция. Става дума за Конституцията от 1849, (т. нар. "наложена" Конституция). В отмяната участва и външния министър Александър Бах, по името на когото наричат неоабсолютизма, въведен в империята - "Бахов абсолютизъм"
---------------------------------------------------------------------------

През 1855 е сключен конкордат с църквата (сливане на олтара и трона).
Така тя бива отървана от държавния надзор и възвръща влиянието си във образованието и култура.

Спирам до тук, ще продължавам в темата. Още веднаж благодаря на всички, които се включиха в разискването на тази многостранна и интерсна тема.

(Прилагам и една карта - от малко по - рано: Австрия след Виенския конгрес, 1815 година)

[Goleman]

Към положителните страни на неоабсолютизма спадат стопанското развитие и развитието на търговията, възникването на търговски камари и камари на предприемачите. Издаден е т. нар. "правилник на предприемачеството". Отстранени са цеховете - за развитието на капитализма. Най - индустриализираните области на страната са били Чехия и Долна Австрия.

През 1859 Австрия губи войната с Италия /Битката при Маджента (ит. Magentа), битката при Солферино (ит. Solferinо)/ - стига се до свалянето на Бах, а императорът осъзнава, че трябва да претвори своята империя. Така, той свиква разширен имперски съвет и през октомври 1860 издава Октомврийска диплома, в която обещава Конституция. Нея издава през февруари следващата година (1861) - Февруарска, или Шмерлингова Конституция. Става дума за центристка Конституция, която защитава интересите на австрийските немци, но на останалите народи в империята - не. Разделя сe властта на изпълнителна (начело, на която е монарха), законодателна власт (имперски съвет, съставен от два парламента (феодален и депутатски) - за депутатския парламент се избира на базата на изборен ценз, избирателите са разделени на 4 имуществени курии (на големите земевладелци, на принадлежащите към камарата на предприемачите и търговската камара, на градовете и селата).

[Док Холидей]

четете си швейк и това е.
днес се разминах с това да се сдобия с тая книга за 11 път

[Goleman]

Предоставям един страхотен портрет на императорската двойка и един друг, пак на императора :

[Goleman]

---------------------------------------------------------------------------
Искам да се поправя. Поради факта, че превеждам голяма част от материалите за Франц Йосиф, се е получила една неточност - името Жофина, с най-голяма вероятност, трябва да се чете София. Благодаря за разбирането!
---------------------------------------------------------------------------

[Goleman]

Здравйте, отново!
Продължавам:

...След като губи войната с Прусия (1866, за нея повече по-късно) Австрия е принудена да се оттегли от немските области, а също губи и Венецианската област.

След 1866 година, когато Австрия, паднала в поредица войни, губи все повече и повече от международния си авторитет се стига до либерализация на австрийската политическа система, а през 1867 до т. нар. австро-унгарско изравняване, при което императорът приема принципа на дуализма (по-късно повече) – монархията е разделена на две части, има две столици - Виена и Будапеща, два отделни парламента и сложна система на общи и самостоятелни министерства. Новата държавна формация има общ император, армия и външна политика. Австро-унгарското изравняване, обаче, не укрепя империята на Хабсбургите, а точно обратното – води до силно нарастване влиянието на национализма у подчинените народи. Това положение има за краен резултат залеза на империята.

Либералните правителства на Австро-Унгария въвеждат в периода 1867 -1878 закон за развитието на образованието, печата и изборите, но с въпроса за чешкия народ и неговите права на самоопределяне не се занимават. През 1871 (чрез т.нар. фундаментални членове на закона) Франц Йосиф отхвърля предложението за изравняване на Чехите. Императорът отхвърля каквоито и било опити за феoдализиране, което би могло да бъде решение на проблема.

Във външната си политика “новата” империя успява да окупира Босна и Херцеговина през 1878, да сключи съюз с Германия (1879) – този съюз през 1882 година е разширен и с Италия (възниква т. нар. Троен съюз). През това време пък вътре в страната консервативното правителство на граф Тафе (Taaffe) успява да задълбочи изборната реформа.

След 1893 австро-унгарските правителства са изправени пред все по силни удари на национализма на народите от империята, а император Франц Йосиф I изпълнява важна интеграционна роля – между обикновените хора е любимец, превръща се в символ на традиция и гаранция за справедливост.

През 1907 в Австро-Унгария е въведено всеобщо избирателно право, което спира напора на Унгарската партия за независимост, изискваща икономическа и военна свобода. Императорът води консервативна политика. По същото време империята започва да реализира своите амбиции на велика сила за завладяване на Балканите, където обаче е спъната от също така амбициозната руска империя.

През 1908 империята извършва анексирането на Босна и Херцеговина (един ден по – късно след обявяване на независимостта на България !!!), акт водещ до сериозна международна криза, стигнала след 6 години, след сараевския атентат и убийството на наследника на трона - Франц Фердинанд д’ Есте до избухването на Първата световна война.

По време на войната император Франц Йосиф I., на 21. ноември 1916 година умира. Погребан е в капуцинскaта крипта във Виена.


Може да съм досаден с тези портети, но има наистина много, и е хубаво да се видят! Особено последният - Франц Йосиф сред приближените.

[von Danitz]

Два или три пъти си постнал един и същи текст. И защо? И не разбирам термина феудализация - това федерализация ли трява да значи или ...??

[Док Холидей]

феодализация
федербализация
хербализация

избирай си