Кавказката война 1817-1864г.

[Todor Pavlov]

Характерна особеност при огнестрелното оръжие на планиците е неговата далекобойност. Това се дължи на факта, че използват системи с двоен барутен заряд, нещо което е забранено в руските устави. Поради това пушечния огън поразява до 60 м и често позволява да се води прицелна стрелба дори по артилерийския персонал на руснаците.
Показателен в това отношение е един тактически прийом използван от чеченците. Заключава се в следното:
Група от 30-40 чеченци се качват на няколко големи съседни дървета и при поява на руските колони открива внезапен пушечен огън. Ответният залп, дори и на целият батальон обикновено е слабо ефективен, тъй като далекобойността на огъня е до 300 крачки, при това без реално да се вижда противника. Чудя се за едно нещо. Когато чеченците стрелят в залп срещу руснаците не трябва ли да излезе дим от тия пушки и да се види къде са им позициите. По такъв начин дори и да не могат да водят по тях ефективен огън, поне могат да ги обкръжат. :sm186:
.

В този пасаж съзирам доста странности , затова предлагам малко факти относно огнестрелното оръжие на воюващите през първите две трети на 19-век:
1.Почти без изключение дългоцевното оръжие на народите от Кавказ през този период е кремъчно , но НАРЕЗНО! . Прицелните уреди са ДИОПТРИЧНИ! С едно , рядко две отверствия или с един вертикален прорез .Позволяват добра групираност на попаденията по единична цел до 300м. Късоцевното - пистолети и тромбони е гладкоцевно. Пушки и пистолети, но основно цеви ,са внасяни главно от Турция . От там преимуществено е и барута и оловото .Вътрешното производство не е задоволявало нуждите , особено при продължителни военни действия , а и при наложените блокади кавказците са страдали от постояния недокомпект на боеприпаси . Това за "двойният" заряд е донякъде така от гл.т. на руснаците .Дамасковите дебели нарезни цеви на планинците издържат по-голямо налягане в сравнение с гладкоцевните армейски фузеи, съответно барутния заряд във фишеците им -газирите , е бил почти два пъти по-мощен. Естествено всеки уважаван производител на цеви ги е тествал с усилен заряд - най-често 2-2,5 пъти по-мощен от предвидения, и едва тогава е поставял туграта си и ги е пускал на пазара .

2.Руската армия през 1826 г се превъоръжава с кремъчна гладкоцевна пушка с далекобойност по единична цел -80м. е по групови -250м. След Кримската война и направените изводи ,масово се превъоръжава с НАРЕЗНАТА 6-линейна КАПСУЛНА винтовка обр.1856г с далекобойност по мерника -600м. Пез 1869г тази пушка се преправя в ЗАДНОПЪЛНЕЩА ПАТРОННА по системата на Силвестър Крнка. За предимствата на капсулното оръжие над кремъчното няма нужда да се спирам.


Т.е. в първата половина на века съчетанието м-у партизанска тактика и особено далекобойно и прецизно оръжие в ръцете на кавказците гарантира успеха им. Срещу многократно превъзхождащ ги противник по численост,въоръжение и бруталност - те губят .

[viking heart]

Павлов, благодаря за коментара ти. Имаше нужда от подобно разяснение, особено за мен, поради простата причина, че нямам кой знае каква информация за спецификата на оръжейните системи, използвани от двете враждуващи сили през разглеждания период. Подобни коментари определено обогатяват темата и я правят по-интересна.

[Guy de Mont Ferrand]

Темата е много добра :tup: Поразрових се из нета и открих тази страница: http://www.circassianworld.com/Articles.html , на която има много материали с доста подробна информация за войната, представящи предимно черкезката/мюсюлманската гледна точка.

[hindenburg]

Някой може ли да каже колко е бил приблизителният брой на мюсюлманските народи населяащи Кавказ по това време.

[viking heart]

В сайта, псочен от Ги, се споменава цифрата 1 500 000, преди да започне депортирането. Мисля, че това число в най-общи линии отговаря на истината.

[viking heart]

А между другото посочената по-горе информация от Eguo също върши работа и се доближава до цифрата 1 500 000.

[Sir Gray]

Темата разчистена.

[viking heart]

От 1816г. началник на всички войски в Грузия и на Кавказката линия става А.П.Ермолов. Човекът, който поставя началото на активното овладяване на Кавказ. Кой всъщност е Ермолов?
А.П. Ермолов е роден на 04.06.1772г. в Москва. Постъпва на военна служба през 1791г. и служи под началството на Александър Суворов. Участва в подавянето на Полското въстание през 1794г. оглавено от Тадеуш Косцюшко. От 1796г. взима участие в похода срещу Персия, под началстовото на Валериан Зубов.
През 1798г. Ермолов е арестуван и уволнен от служба, заради дейността му в създаването на Смоленския офицерски политически кръг. На 15.03.1801г. е помилван с указ на император Александър I и е възстановен на военна служба.
През 1805-1807г. Ермолов участва във войните срещу Франция, а от 1809г. командва резервни войски в Киевска, Полтавска и Черниговска губерния.
От началото на 1812г. е назначен за началник на Главния щаб на 1-ва Западна армия. По време на битката при Бородино служи в щаба на Кутузов.
През периода 1813-1814г. участва в сраженията при Бауцен и Кулм, а в боевете за Париж ръководи гренадирския корпус. За Проявени отлични резултати по време на военните си задължения е награден с орден на Св.Георги 2-ра степен. От 1816г. е командир на Отделния Грузински корпус, управляващ гражданската част в Грузинската, Кавказката и Астраханската губерния. В същото време му е поверена дипломатическата мисия в Персия. От 1818г. е произведен в генерал от инфантерията /пехотата/, а от 1837г. в генерал от артилерията.
Както се вижда, Ермолов е офицер със завиден военен опит, служил на редица театри на военни действия. Негови съвременници го описват като изключително инициатовен, смел, хладнокръвен и трезво преценящ обстановката, дори и в сложни ситуации. Не случайно той е избран за главно командващ войските на кавказското направление. В Санкт Петербург очакват от него да се справи напълно със непокорните планинци и да разчисти пътя за руската хегемония в Кавказ. В известна степен може да се счита, че Ермолов се справя с поверената му мисия.
Още на с всъпването си на новата длъжност той започва активни и решителни мерки срещу планинците.Тактиката му е проста, но е доказала ефикасността си срещу фанатизиран и корав противник. Ермолов уверява кабинета на императора, че планува да съкруши духа на планинците със силата на оръжието. Дипломатичността и снизходителността, иползвани от предшествениците на Ермолов, както е видно не са дали резултат.
Първите мащабни кампании, водени от Ермолов започват през 1818г. Тогава не голям руски отряд, под лично негово командване нахлува в Чечня и подлага на тотално унищожение десетки селища и аули. Пленници не се взимат. Заподозряно в укриване и подпомагане на бунтовници, цивилното население е третирано по брутален начин. Обработваеми земи са унищожавани, храните са реквизираниза руската армия, прекъсвани са пътищата за снабдяване на планинците с хранителни припаси и оръжие. Още с встъпването на чеченска територия, Ермолов нарежда да се усили редута Назрановский,а през 1819г. е построена крепостта Внезапная, която трябва да спре нападенията на дагестански бунтовници. С укрепването на Назрановския редут руснаците успяват да поставят под контрол и наблюдение чеченското население, живеещо между реките Терек и Сунжа. Планомерното и системно унищожаване на селища и аули предизвиква вълна от паника сред местното население. Голяма част от него започва да бяга към по-високите планински части, отвъд Сунжа.
През 1820г. черноморската казашка войска е присъединена към състава на Отделния грузински корпус, който е преименуван в Отделен Кавказки корпус. На следващата година е построена крепостта Бурная, като успоредно с това са разбити пълчищата на аварския хан Ахмет. По същото време се появява опасност на десния фланг на руснаците, където се появяват многочислени конни отряди на закубанските черкези, прочути със своята жестокост. Последните са подстрекавани и въоръжавани активно от Истанбул. Черкезите са разбити през октомври същата година, след като оставят над 600 убити.
По същото време в Абхазия княз Горчаков разбива поголовно метежна тълпа около нос Кодор, избивайки почти всички.
На следващата година за пълното усмиряване на кабардинците били построени редица укрепления, започващи от Владикавказ и стигащи до Горен Кубан.
През периода 1823-1824г. действията на Ермолов са насочени срещу закубанските планинци, които не прекратявали своите набези. Със силата на оръжието и безкомпромисната си политика, главнокомандващия Кавказкия корпус успял да усмири закубанските планинци.
През 1821г. абхазците се вдигат на бунт срещу руския княз Михаил, применик на княз Дмитрий Шервашидзе. Изпратеният руски отряд ливкидирал с жестокост разбунтувалите се планинци.
В началото на 20-те години на 19-ти век в Кавказ и по-конкретно в земите на Дагестан възниква ислямско религиозно учение, известно като "мюридизма" . В буквален превод от арабски думата означава "сила на волята". С това значение в мюсюлманските земи са се наричали хора, решили да посветят себе си на исляма и овладяване основата на мистичното учение на суфизма. Новото учение намира добра почва в смутните кавказки области и бързо придобива известност, намирайки голям брой привърженици и защитници. Ермолов правилно преценя потенциалната заплаха, която крие мюридизма и взима мерки за изкореняването му. През 1824г. той заповядва на Аслан хан, имащ сериозно влияние сред родовата аристокрация на Авария и Дагестан, да спре разпространението на новото учение. Тъй като руския главнокомандващ Кавказсккият корпус е зает с доста други задачи прпуска да осъществява контрол върху изпълнението на дадената заповед. Мюридизма не само, че не е спрян, а се разширява с огромна бързина в широки мащаби. В следствие на това главният проповедник на мюридизма Мулла Махомет, а след него и применика му Кази-Мулла продължават да разширяват влиянието на учението не само в Дагестан, а и в Чечня. На 08.07.1824г. фанатизирана група от чеченци и дагестанци атакуват постовете Амир Аджи Юрт и се опитват да превземат укрепения пункт Герзел аул. На следващата година избухва всеобщо въстание в Чечня, като неговите подбудители, вдъхновени от проповедниците на мюридизима обявяват "Газават", или "свещенна война" срещу неверниците.
Успоредно с това бреговете на Кубан са постоянно подлагани на ожесточени нападения от конни отряди на шапсуги и абадзехи. Наред с тези вълнения, избухват безредици и в Кабарда.
През 1826г. е последния поход на Ермолов в Чечня, в резултат на който вълненията са временно потушени.
От 1825г. в Кавказ се надига силно общонародно недоволство, което прираства в открити въоръжени бунтове, насочени срещу руското присъствие в региона. Въпреки, че не успява да подчини напълно Кавказ, Ермолов постига съществени резултати по неговото постепенно овладяване. Така например успява да затвърди руската власт в Кабарда и Кумикските земи. Покорява много общности от планинци, живеещи в предпланините и равнините срещу левия фланг на Кавказкия корпус. Утвърждава властта в Дагестан, след като подчинява редица местни родови аристократи.
В Закавказието Ермолов налага руска административна система и успява да неутрализира влиянието на шиитска Персия.
Периода, през който Ермолов командва Кавказкия корпус /1818-1826г./ се счита за един от най-славните в историята на Кавказката война. Тактиката, иползвана от него, макар и брутална и жестока носи успехи и успява да засили авторитета на руското военно присъствие в Кавказ. Факт, който ще има съществено значение в по-нататъшната борба за пълното овладяване на Кавказ.
Спирам до тук с надежда да продължа по-късно днес. Дано имам повечко време, защото ми се ще темата да стане по-обширна и интересна. Ако прекалявам със фактология и сух стил на писане, настоявам да се казва.

[Гост]

От нещата които си написал за кавказката война излиза чи тя е била една от най кървавите в руската военна история.

[viking heart]

Едва ли. Ако под понятието "най-кървави" във военната история на дадена държава, следва да се имат предвид войните с най-много дадени жертви, включително и цивилни, тази война определено не е такава. Поради редица външно политически причини /например войните срещу Франция, или Турция/, Русия не може да концентрира значителни войскови контингенти в Кавказ по време на този конфликт. По време на периода Ермолов руските войски в Кавказ са с численост на корпус, чийто подчинени части са разположени на различни стратегически пунктове. Липсват точни данни за общите загуби на руснаците, но те във всички случаи са далеч по-малки от тези понесени от планинците. Едва ли могат да бъдат изчислени цивилните жертви от кавказките народи, които понякога трудно могат да бъдат разграничени от въоръжените бунтовници.
Далеч по-кървави са войните на Русия с армиите на шведския крал Карл XII, срещу армиите на Наполеон, Кримската война, Първата световна война, Руско-японската война, когато руския военно-морски флот търпи катастрофално поражение и унижение, да не говорим за Втората световна война.

[Thorn]

Как Ермолов е "усмирявал" планинците? Вземал ли е заложници, разстрелвал ли е пленници, избивал ли е жени и деца. Интересува ме военно-политическата страна на въпроса, а не моралната.

[viking heart]

Като цяло в историческата литература се дават доста противоречиви становища относно тактиката на Ермолов по усмиряването на планинците. Съществуват мнения, че руснаците са вършили големи зверства и насилия над цивилно население, в това число жени и деца. Логично към тази теория се придържат голяма част историци от кавказките републики.
Други пък определят политиката на Ермолов като не толкова крайна, посочвайки, че е действал брутално само срещу онези, които са оказвали въоръжени съпротива и не са приемали доброволно покорството.
В своите записки Алексей Ермолов уточнява, че всички селища, които са оказвали съпротива на руските войски са били опожарявани и сривани със земята. Понякога тези населени пунктове са били превръщани в укрепени позиции, отбранявани доста твърдо. В резултат на подобни сражения, а те както посочва самият Еррмолов са били доста често, въстанниците са били унищожавани моментално. Практиката е била жените и децата да бъдат оставяни живи, като им се осигурят условия за живот и са били разселвани в други съседни селища, чийто старейшини са били покорни на руснаците. В други случаи жените са се сражавали наред с мъжете си, и са били убивани в хода на самото сражение. Понякога при превземането на укрепено селище руснаците използват артилерия, от която пострадват невинни жени и деца.
Срещу населението на селищата, които обявяват своята покорност, Ермолов се отнася с уважение и не позволява своеволия. Дори поставя хора за караул, по молба на местни старейшини, за да бранят селото им от както те ги наричат "разбойнически орди", скитащи из планините. Твърде често това са отделни групи бунтовници, изгубили в сражения своя отряд, или деморализирани отряди търсещи отмъщение за по-ранни конфликти със хора от дадено село, или просто отдадени на кражби и грабежи. Обработваемата земя на разрушаваните селища била унищожавана умишлено, а намерените хранителни припаси, разпределяни във войската. От този акт бунтовниците изпитвали сериозни затруднения, защото не успявали да изхранват конете си.
Характерна черта в тактиката на Ермолов е вземането на пленници, известни още като "аманати", особено такива със знатен, или аристократичен произход. Това бил чисто политически ход, даващ сериозни преимущества на руснаците.
Ермолов повече се стреми да привлича по мирен начин водачи на бунтовнически отряди, отколкото да прибягва до физическо унищожение. Понякога при пленяването на лидер на подобни групи, той проявявал изключително снизхождение, което цели да се възприеме като жест от страна и на цивилното население. Един вид, руското влияние ще бъде наложено със сила, ако не бъде прието с покорство.
Друга характерна особеност на неговата тактика са честите случаи, когато Ермолов се стреми да унищожава въстанниците в престрелки, избягвайки открити сражения.
Така, или иначе неговата политика е безспорно твърда и безкомпромисна по отношение на онези, които не приемат доброволно да бъдат покорени. Трябва да се отчита и факта, че Ермолов е престижен висш военен офицер с богат опит във воденето на сражения, но не толкова добър и талантлив политик. Вярно уважителното му отношение към покорните е похвално, но не може да компенсира зеещата религиозна и етно-социална пропаст между две общества, която настървява съпротивата на едните и засилва експанзията на другите.

[viking heart]

През 1826г. Ермолов е уволнен в оставка. На негово място е назначен ген.-адютант Иван Фьодорович Паскевич. Последният е офицер, произхождащ от казашко семейсттво и има богат боен опит. Участва във войната срещу Турция /1806-1812/, в битките при Бородино, Смоленск, Вязма и Салтановка. Взема активно участие е в боевете при Дрезден, Лайпциг и при обсадата на Хамбург.
Назначаването на Паскевич за командващ руските войски в Кавказ става по време на влошаване отношенията на Русия с Персия и Османската империя. Паскевич успява да спре устрема на персите, след като ги разбива при Елизабетпол и овладява Ереван. По време на войната с Турция /1828-1829г./, Паскевич проявява забележително военно майсторство. Още с първите военни действия успява да овладее Карс, Алхамалак, Ахалцик, а през 1829г. разбива турците при Хасан Кал и овладява Ерзурум. След приключване на войната с Одринския мирен договор, Паскевич се заема с овладяването на Кавказ. Също както своя предшественик, тактиката му е проста. Решава с няколко основни удара да сломи съпротивата на планинцитеи така да приключи с овладяването на Кавказ. В началото на март 1830г. по заповед на Паскевич се провежда мащабна военна интервенция на територията на Дагестан, и по-точно в областта Чартала. Въпреки постигнатите победи в отделни сблъсъци с планинците, руснаците не постигат никакви по-сериозни резултати. Нещо повече, те само засилват гнева и омразата на кавказците, които вече са твърдо решени да се бият за земята си.
По това време мюридизма вече е пуснал дълбоки корени в Северен Кавказ, а новият имам Кази Мулла, известен още като Гази Махомед успява да спечели симпатиите на голям брой планинци за всеобща свещенна война срещу руснаците. Единствено Авария провежда двойствена политика, лавирайки между двата лагера.
Паскевич не се задържа дълго на своя команден пост, тъй като през 1831г. е отзован в Полша. За негови приемници са назначени ген.Панкратев, командващ руските войски в Закавказкието и ген.Веляминов, командващ руските войски на Кавказката линия.
В това време Гази Махомед, отчитайки занижения боен дух на планинците, след победата на Русия над Турция, активизира своята дейност, опитвайки се да обедини някои враждебни до този момент нему планински общности. През пролетта на 1831г. имама, заедно с най-приближените си хора пренася своята дейност в шамхалските владения. Тук Махомед изгражда свой лагер в близост до селището Темир-Хан-Шури. Засилената му пропаганда и ораторско майсторство привличат нови и нови привърженици за "Джихад". Освен с пропаганда, Кази Мулла дава кураж на своите сънародници и чрез активни бойни действия. Предприема няколко удара срещу крепостите Бурная и Внезапная, като прави опит и да превземе Дербент В началото на декември 1831г. Махомед, водейки една армия от 6 000 планинци заема укрепения пункт Агач Кале, предизвиквайки руснаците. На 06.12.1831г. ген.Панкратиев щурмува Агач Кале. Първия опит е неуспешен за русите, които понасят сериозни загуби. Вторият щурм обаче успява и планинците започват отчаяна съпротива. Битката се води с голямо ожесточение. Почти всички от защитницте на крепоста умират. Кази Мулла, заедно с ощя няколко от приближените си успява да избяга и да се спаси.
Междувременно става още кадрова смяна в командването на руските войски в Кавказ, като за главнокомандващ е назначен ген.Розен.
Русите научават, че Мулла се е укрепил в старата си резиденция, аула Гимри и решават да го ликвидират.
Гимри е непристъпен аварски аул, гарнизона на който се състои от около хиляда планинци, които се ръководят от 15 мюриди и самият Гази - Махомед.
За атака на аула руснаците използват отряда на ген. Г.В.Розен, около 10 000 войници и офицери.
Щурмът срещу аула започва на 17.10.1832г. и е много ожесточен. Планинците се бранят фанатично и първоначално причиняват на руснаците големи загуби. След няколко свирепи атаки аула пада в ръцете на руснаците, които започват да нахлуват в селището на гъсти колони. Съпротивата на кавказците е отчаяна, но постепенно намалява. Събирайки около себе си най-фанатизираните бойци, Гази - Махомед се барикадира в една от стражевите кули, заедно с 15-тте най-верни мюриди /сред, които е и бъдещият имам Шамил/.
Оттук Махомед и останалите планинци започват жестока съпротива, като основната им цел е да спечелят време за да избягат в планината. Много от тях умират в кулата, биейки се до смърт. В боя пада и самият имам Гази - Махомед. Шамил, заедно с шепа останали кавказци успява да се измъкне от кулата и да се прикрие в близките планини.
След овладяването на стражевата кула, съпротивата на планинците замира, а п-голяма част от пленените са убити от руснаците. Руските загуби са около 480 души /от тях 48 убити/. Загубите на планинците са потресаващо високи, но в литературата няма единно становище за броят им. А и трудно би могло да има.
С падането на този жизнено важен за планинците опорен пункт и смъртта на Гази - Махомед се слага край на първият етап от Свещенната за планинците война в Северен Кавказ.
След смъртта на Кази Мулла за негов применик е избран Хамсат Бек, който през 1834г. нахлува в Авария, овладява ханския град Хунзак, избивайки почти всички от ханското семейство. Малко след това е следствие на избухнала престрелка /нещо много често срещано сред планинците/, Мулла е застрелян в главатаи умира. За него приемник е назначен енергичния имам Шамил.
Междувременно на черноморското крайбрежие, където планинците имат създадени доста пунктове за съобщения с турците действат активно английски агнети, които освен, че разпалват омразата на кавказците срещу руснаците, снабдяват планинците и с оръжие. Това е причината през 1834г. ген.Розен да заповяда на ген.Веляминов да неутрализира тези пунктове. Действията на Веляминов, макар и не напълно успешни, поради своята мудност дават добри резултати. Военният поход в Закубанският район завършва с устройването на кордонна линия до Геленджик и с възникването на опорния пункт Николаевски.
Малко по-късно през октомври същата година, един руски отряд, воден от енергичния австриец на руска служба полк.Франц фон Клюгенау, успява да унищожи главният лагер на мюридите, аула Хоцатл, като умират почти всички от защитниците му.