Метеоритната опасност

[gollum]

Виж, политически проблеми с ракети носители в космоса очевидно ще има. Особено с ядрен заряд. А пък и мрежа от наблюдателни станции - също в някаква степен (щото могат да наблюдават навън, могат и надолу; а пък и кой ще определя какво точно ще има по тях качено). Т.е. трябва да е инициатива под някаква международна "шапка" - само НАСА, да речем, не става. Най-вероятно ще е някаква нова организация, ако въобще се стигне дотам. А ще има пробелми и с технологиите, щом ще е международно.

Вторият проблем, осъзнах го едва скоро, когато Воланд спомена за ЕМП-ефекта и попорчетох малко, е че да се използва мощен заряд в ниска орбита, (е и в средна), може дае по-опасно от самия метеорит - поне ако говорим за сравнително малък такъв. Така че оптималното ще е поразяване някъде във висока орбита или, идеално, достатъчно далеч (не знам колко е достатъчно, но сигурно едно 100 000 км е добре). Разбира се, ако има достатъчно време, не е проблем ракетите-носители да са си на земята, дори да са централизирани някъде.

[Кухулин]

Аз си представях по-скоро нещо с размерите поне на Съюз-2 който е със стартова маса над 300 тона. Съответно собствен радар, по-скоро близък с размерите и възможностите на ауакс. При липса на интерференции в космоса не виждам защо да нямаш стабилен захват от поне 200 километра на нещо с размерите на баскетболно игрище, или по-голямо. От там нататък имаш цели 10 секунди за фини корекции на курса.

Имаш астероид и ракета. Идеята е да ги срещнеш в една и съща точка, по едно и също време. Във всеки един момент ракетата изчислява тази точка, но поради неточност в сензорите точката не е точка, а да кажем сфера с радиус 0.5% от дистанцията между ракетата и павето. Представи си следната динамика:

50 км: ракетата изчислява среща в точка Х1 и се насочва към нея; реално астероида бие на 200 м вляво от точка Х1;

40 км: ракетата изчислява среща в точка Х2 (на 200 м вдясно от точка Х1) и се насочва към нея; астероида бие на 400 м вляво от точка Х2;

30 км: ракетата изчислява точката на реалната среща, която лежи на 400 м от нейния курс; ракетата трябва да получи достатъчно голямо ускорение, за да се отклони 400 метра за 3 секунди.

Оттук нататък лесно се смята какво ускорение е нужно и съответно какви двигатели трябва да се задействат на тая 300-тонна ракета, за да го постигнат. В една реална ситуация тези двигатели трябва да пулсират доста често, защото точката на срещата играе постоянно. Там вече е въпрос на алгоритми.

Но ако се действа с такива мегатони, дистанции от тоя порядък няма да са проблем, предполагам.

ПП Инфрачервени сензори, защото дават по-добра точност от радарите, особено в космоса.

[Amazon]

Да, мисля че разбрах какво имаш в предвид.
А иначе ракетата е 320 тона на земята в Байконур. Бойната част с Цар Бомба, сензорите и маневрените двигатели ще е по-скоро 30 - 50 тона, или нещо такова.
Сега се замислих, че ако ще изкарваме нещо с мощни сензори и 100 мегатонова Цар Бомба и да го засилим с над 11 км/с, по-ското ракетата трябва да е от класа на Сатурн V, или 2800 тона стартова маса. Така един ностел ще може да изведе няколко ракети с няколко 100 мегатонови бомби, което драстично ще ни повиши шансовете за попадение.
И още нещо. Всички степени(освен евентуално последната за фино насочване и бойният модул) ще трябва да са с твърдо гориво, тъй като може да няма време за зареждане с гориво преди старта.

[foton11]

Да, мисля че разбрах какво имаш в предвид.
А иначе ракетата е 320 тона на земята в Байконур. Бойната част с Цар Бомба, сензорите и маневрените двигатели ще е по-скоро 30 - 50 тона, или нещо такова.
Сега се замислих, че ако ще изкарваме нещо с мощни сензори и 100 мегатонова Цар Бомба и да го засилим с над 11 км/с, по-ското ракетата трябва да е от класа на Сатурн V, или 2800 тона стартова маса. Така един ностел ще може да изведе няколко ракети с няколко 100 мегатонови бомби, което драстично ще ни повиши шансовете за попадение.
И още нещо. Всички степени(освен евентуално последната за фино насочване и бойният модул) ще трябва да са с твърдо гориво, тъй като може да няма време за зареждане с гориво преди старта.

Еми няма никакъв практичен опит,затова изводите са противоречиви,според много да го цапардосаш с ядрена бойна глава не е никак добра идея,ще нанесе повече щети отколкото ползи.Вече всички се обединяват ,че трябва да се разработи система за рано откриване.Тогава върху проблемът можеш да мислиш с месеци и години.

[Imperial]

Ясно, че автоматичната ни реакция е на всякакви извънземни заплахи е nuke it form orbit*, обаче според каквото съм чел това е касапска работа и вероятността само да се влоши ситуацията като се раздроби астероида на парчета е доста голяма. По-интелигентно решение е да бъде избутан в безопасна орбита (има предложени различни методи), макар разбира се това да изисква достатъчно предизвестие.

* така де, точно наобратното в случая, ама така върви приказката

[Пилот]

Най-красивото решение на цялата задача което съм виждал предложено беше - имаме си много здрава система за ранно предупреждение, намираме астероида от много рано (десетилетие преди удара), пращаме незабавно сонда и тя си каца там, след което 5 години си работи с йонни двигатели + големи слънчеви панели (те са крехки и за да са повече ще ги разгърнем на астероида) и му променя скоростта съвсем леко, колкото да не ни улучи (от рано и мизерни разлики в скоростта ще свършат работата).

[Кухулин]

На мен ми се струва, че не е възможно астероиди с диаметър 40-50 метра да се открият достатъчно рано за такова решение. Но за по-големите като че ли е най-разумно.

[Amazon]

Това е красиво решение, но и мен малко ме притеснява. Нямам в предвид йонните двигатели, тях ги има и се експлоатират от десетилетия. Може би не слънчеви панели защото те толкова далеч от слънцето няма да са особено ефективни, но пък има ядрени реактори в орбита, така че технологията я има. Това което ме притеснява както споменава и Кухулин е разтоянието.
За да го прихване сондата на 5 години от Земята ако то се движи с втора космическа, тя трябва да пътува също 5 години. Значи трябва да го открием на поне 10 години от Земята. Ако То се движи с примерно скромните 12 км/с, това значи около 4 милиарда километра от Земята, или това е грубо орбитата на Плутон.
Или границата на слънчевата система. Далечко е.
Затова аз викам да ги треснем със 100 мегатона. Ако не проработи да повторим. Ако ще си отиваме, нека е със стил

[bsb]

Най-красивото решение на цялата задача което съм виждал предложено беше - имаме си много здрава система за ранно предупреждение, намираме астероида от много рано (десетилетие преди удара), пращаме незабавно сонда и тя си каца там, след което 5 години си работи с йонни двигатели + големи слънчеви панели (те са крехки и за да са повече ще ги разгърнем на астероида) и му променя скоростта съвсем леко, колкото да не ни улучи (от рано и мизерни разлики в скоростта ще свършат работата).

По-елементарното е, но не знам колко време му е необходимо, е да се промени албедото на небесното тяло. Или грубо казано, да се боядиса бяло. Тогава светлинното налягане от Слънцето ще свърши работа. Разбира се, това вероятно е приложимо само за по-малки тела, а и е нужно много време. Но пък не е чак толкова трудно.

[Amazon]

Защо мислиш че е лесно да се боядиса нещо което се движи 20 пъти по-бързо от куршум, ротира около няколко оси, има площ от няколко десетки, до стотици квадратни километри, има температура на повърхността -273 градуса по Целзий и реално няма гравитация.

[Кухулин]

температура на повърхността -273 градуса по Целзий

Толкова ниска температура няма дори и в междугалактическия вакуум. Мисля, че само в някои лаборатории на Земята е постигана.

[Amazon]

Преувеличих малко с цел посочване на недостатъците на плана с вапцването.

[Пилот]

Ако имаш предупреждение и мисията е десетина години по-рано, ще си пратиш апарата на някаква хубава орбита която бавно го доближава - примерно погледни за Хаябуса на японците, прави меко докосване до астероид.

Иначе както сме тръгнали може да пробваме и слънчеви платна+боя+йонен двигател, всичките са леки.

[Кухулин]

Е ние както сме тръгнали, може да ударим и една сонда в астероида, да изкараме де що има ценен елемент, преди да го бастисаме

[Amazon]

Иначе както сме тръгнали може да пробваме и слънчеви платна+боя+йонен двигател, всичките са леки.

Това преди, или след като го треснем със 100 мегатона

Иначе темата е сериозна и интересна. Особено в технически аспект. Доста сериозни организации са правили изследвания по проблема(глобален проблем, все пак говорим за "глобален убиец"). Така че аз предлагам да вземем тези "леки" няколко хиляди тона боя, да ги звием в слънчевото платно (като преди това го махнем от космическият кораб за който тази изцяло теоритична разработка е създадена) и заедно със лекият йонен двигател и не съвсем леката ядрена електроцентрала с която е комплектован ги хвърлим в кошчето.