Метеоритната опасност

[Кухулин]

Лично аз си мисля, че една ядрена експлозия е по-бърза от 1 милисекунда, но съм го взел защото е лесно за смятане.

Може би тук е част от причината за разликите, но не само. Не си ли гледал как гърми атомна бомба - доста дълго държи експлозията.

To summarize, radiation comes in two bursts - an extremely intense one lasting only about 3 milliseconds and a less intense one of much longer duration lasting several seconds. The second burst contains by far the larger fraction of the total light energy, more than 90%.

Ще ме извинявате за скромните способности, обаче ей тук направих един чертеж



Значи метеорита идва. Бомбата се взривява на някаква дистанция и започва да му въздейства. Метеорита лети и се загрява от страната на бомбата. Ако се загрее достатъчно бързо, тази част ще избухне в стил "консерва на огън" и ще имаме класическа експлозия с осколки и разширяващи се газове, които ги ускоряват. Ако приемем динамиката на куршум, примерно за една стотна от секундата ще ускорят до 5 км/с. Нищо фрапиращо. Тя динамиката е по-друга, но примерно...

[Пилот]

Кухулин, ти май просто не разбираш основният проблем който ти казах вече - няма как парче скала да ускори до 5-30км/с за милисекунди и да остане в някакъв смислен размер. Това не ти е куршум като здравина, а дори и да беше - става дума за скорости на порядък по-големи от тези на куршум и важното в случая е претоварването което ще бъде изпитано за да се случи събитието - ускорението просто е твърде голямо. Няма нищо общо с консерви, вида на експлозията и т.н.

[Кухулин]

Ти нали разбираш, че в горната сметка всичко е условно. Може времето да е повече, може скоростта да е по-ниска, може ъгъла да е различен. Давам я просто за онагледяване - да се види, че примерно до порядък ситуацията е позната и разбираема.

[Amazon]

Иначе - ракети няма, радари няма, бойни глави няма, тестове не са се провеждали, детайлно следене на космоса тцъ, нищо от описаното не е планирано към настоящия момент. Това за мен е "технологията я няма". Иначе ако се вложат пари и усилие и ползваме физичните закони - по някое време ще има решение, но това не е съществуваща технология.

Това си заслужава да го издискутираме точка по точка. Аз под съществуване на дадена технология разбирам примерно, дали можем да боядисаме слон в розово и да го изтреляме в околоземна орбита. Отговора е да-можем, просто по разбираеми причини не е направено. Има я и боята и ракети носители способни да изведат три тона, и отсека на совалката може да го побере.

1. Възможност при съвременните технологии да имаме попадение. Без възможност за попадение всякакви по-нататъшни дискусии са си научна фантастика. Проблемът тук не е уцелването на обекта. Както и ти спомена той идва по предвидима треактория, отгоре на това под много по-голяма ъгъл спрямо земната повърхност отколкото МБА, което прави нещата още по-лесни. Проблема е тайминга. Кога точно бойната глава да детонира. Сумарната скорост може много да варира. Ракетата прехващач трябва да се движи с над 11 км/сек. спрямо Земята ако искаме да напусне орбита и да се насочи към астероида. Астероида спрямо земята може както ти хубаво уточни да си се движи с колкото иска, според звиси. Приемам скорост на сближение 20 км.сек. че по-лесно се смятат кръгли цифри.
За да имаме пряко попадение (20 метра от обекта, отново за по-лесно) тайминга трябва да е в рамките на една милисекунда.
Тук идва добрата новина. Системният часовник на съвременните компютри е абсолютно точен в рамките на милисекунда. Разбира се той работи и в наносекунди, както и тактовете са на по-малък интервал, но поне със системите с които съм работил тоност до наносекунда е трудна работа. По-скоро до някаква част от милисекундата. Но това напълно ни върши работа.
Всичко това значи че можем да уцелим.

2. Какво се случва като уцелим? Най мощната създадена от човечеството бойна глава е 100 мегатона. Изпитана е (със ограничение 57 мегатона), съществува и може да се носи теоретично (като тежест) от съвременните ракети носители (като този на Съюз примерно). За сведение на посрещачите 100 мегатона е 10 000 (десет хиляди) бомби като тази над Хирошима на едно място.

3. За вероятността да засечем целта на време ще поискам помощ от публиката. Наистина нямам предства колко далеч в космоса може да "гледа" съвременен радар с наземно базиране. И на какво разтояние може да засече обект с големина примерно половин километър (или глобален убиец).

[Пилот]

Да, условно е, но повечето условности са с огромна доза "в полза на оставане на орбита". Не виждам какво имам да споря повече с теб, ти просто не осъзнаваш това, което описах.

[Кухулин]

3. За вероятността да засечем целта на време ще поискам помощ от публиката. Наистина нямам предства колко далеч в космоса може да "гледа" съвременен радар с наземно базиране. И на какво разтояние може да засече обект с големина примерно половин километър (или глобален убиец).

AN/FPS-85

The radar can track an object the size of a basketball at a distance of more than 22,000 nm.

Проблема с hit-to-kill не е в тайминга, а във финото насочване на бойната част. Маса от един тон с няколко хиляди м/с се насочва трудно.

[Пилот]

При обсег от 35 000км радарът може да търси доста бавно и неточно - честотата на пускане на нов пулс ще е от типа на 4 херца, претърсването на цялото небе ще става безумно бавно и с много ниска разделителна способност. Това върши работа само за детайлно определяне на орбитите на спътници за които вече знаеш къде се намират. Между другото 1000 секунди best case scenario пак са твърде малко както и да го погледнем за да свършат надеждно за пускането на ракета и извършване на прехвата от студено състояние. Далеч по-добре е да си имаш мрежа наземни и космически телескопи които да намерят заплахата години/десетилетия преди да те удари (с детайлно картотекиране на всичко летящо в слънчевата система), което да ти позволи да пуснеш космически апарат и да гръмнеш с него на безопасно разстояние на милиони километри и ползвайки удобна орбита с бавно приближаване и пет години преди сблъсъка да го побутнеш леееко и той да те пропусне. За целта обаче трябва следене и пак следене на небесата с телескопи, непрекъснато и упорито.

[foton11]

Това си заслужава да го издискутираме точка по точка. Аз под съществуване на дадена технология разбирам примерно, дали можем да боядисаме слон в розово и да го изтреляме в околоземна орбита. Отговора е да-можем, просто по разбираеми причини не е направено. Има я и боята и ракети носители способни да изведат три тона, и отсека на совалката може да го побере.

1. Възможност при съвременните технологии да имаме попадение. Без възможност за попадение всякакви по-нататъшни дискусии са си научна фантастика. Проблемът тук не е уцелването на обекта. Както и ти спомена той идва по предвидима треактория, отгоре на това под много по-голяма ъгъл спрямо земната повърхност отколкото МБА, което прави нещата още по-лесни. Проблема е тайминга. Кога точно бойната глава да детонира. Сумарната скорост може много да варира. Ракетата прехващач трябва да се движи с над 11 км/сек. спрямо Земята ако искаме да напусне орбита и да се насочи към астероида. Астероида спрямо земята може както ти хубаво уточни да си се движи с колкото иска, според звиси. Приемам скорост на сближение 20 км.сек. че по-лесно се смятат кръгли цифри.
За да имаме пряко попадение (20 метра от обекта, отново за по-лесно) тайминга трябва да е в рамките на една милисекунда.
Тук идва добрата новина. Системният часовник на съвременните компютри е абсолютно точен в рамките на милисекунда. Разбира се той работи и в наносекунди, както и тактовете са на по-малък интервал, но поне със системите с които съм работил тоност до наносекунда е трудна работа. По-скоро до някаква част от милисекундата. Но това напълно ни върши работа.
Всичко това значи че можем да уцелим.

2. Какво се случва като уцелим? Най мощната създадена от човечеството бойна глава е 100 мегатона. Изпитана е (със ограничение 57 мегатона), съществува и може да се носи теоретично (като тежест) от съвременните ракети носители (като този на Съюз примерно). За сведение на посрещачите 100 мегатона е 10 000 (десет хиляди) бомби като тази над Хирошима на едно място.

3. За вероятността да засечем целта на време ще поискам помощ от публиката. Наистина нямам предства колко далеч в космоса може да "гледа" съвременен радар с наземно базиране. И на какво разтояние може да засече обект с големина примерно половин километър (или глобален убиец).

Не го мисли системния тайминг на съвремения компютър,сега монтират компактни атомни часовници,които далеч надхвърлят параметрите.Сега прочетох че канадците изстрелват на 25 този месец сателит,който ще засича от към "сляпата зона", тоест от към слънцето астероиди.Не да си помислиш че в твоя компютър има такова нещо

[Пилот]

foton, то проблемът е дали като затвориш с обратна връзка веригата сензори-програма-двигатели ще имаш необходимата скорост на реакция, това няма общо колко шум има в часовника ти.

Иначе за радарите, балистичните ракети и защо никой не видя идването на астероида - http://russianforces.org/did_russian...ning_syst.html

[Amazon]

foton, то проблемът е дали като затвориш с обратна връзка веригата сензори-програма-двигатели ще имаш необходимата скорост на реакция, това няма общо колко шум има в часовника ти.

Е хайде сега, триенето между навущата на Васил Левски и оградата на Поп Кръстьо с колко градуса е повишило температурата на цървулите. Няма никакъв проблем връзката между сензорите (защо множествено число? по-скоро един основен сензор - радара) и компютъра да е по директна шина. Съмнявам се че при SM-3 радара и компютъра са свързани през примерно сериен порт. А там търсим директно попадение до милиметър, при маневрираща бойна глава и скорости на сближение от същият порядък, като разглежданите. Забавяне може да има между Иджис и ракетата в първият етап, но това е друга бира.
Ако има забавяне заради елементи на радара, то може да се изчисли. Примерно радара подава сигнал, който се транслира като "време до сблъсъка 2 мили секунди". Компютъра "знае" за забавянето по веригата и детонира половин милисекунда по-рано.
Подобен проблем(с натрупване на грешка) беше отсранен от Пейтриът след опита от първата война в залива.
Според теб как Рипъра уцелва движещ се автомобил при положение че между самолета и командата от пилота има забавяне от почти 3000 милисекунди?

Проблема с hit-to-kill не е в тайминга, а във финото насочване на бойната част. Маса от един тон с няколко хиляди м/с се насочва трудно.

Вярно, особено при тези скорости. Но може да се използват многобройни еднократни дюзи както при някой съществуващи ракети за ПРО. Не забравяй и за какво говорим - а именно "предвидима треактория". Няма нужда от промяна на курса след излизане от атмосферата и насочване на ракетата по идеалната треактория за прехват. Ще имаш едни дълги секунди за прецизно насочване и корекции на курса, а и още секунди след това.

[gollum]

Главният проблем е наблюдението и картотекирането, там ще отива и "лъвския дял" от финансирането. Това е първата стъпка. Второто ще е да се измисли начин да се защити цялата планета, т.е. някакви стационарни защити няма как да вършат работа. От друга страна, за поразяване в орбита все пак е по-разумно ракетата да се изстрелва от повърхността, отколкото първо да се качва на орбита. Обаче в крайна сметка сигурно ще се стигне до някакъв род защита, качена в космоса. Проблемът по този път обаче е в доверието, т.е. изцяло политически.

[Кухулин]

"предвидима треактория"

Траекторията е предвидима по принцип, но на практика тези прогнози са с определена точност. Движението на бойната част (последната степен) също е предвидимо с определена точност. Ролята на терминалното насочване е да обере този луфт. А пък луфта е правопропорционален на дистанцията до сензорите. Затова без изключение системите HTK са с терминално самонасочване, което в космоса винаги е инфрачервено заради липсата на атмосфера.

[Kramer]

Няколко десетки мегатона с какъв размер астероид биха могли да разрушат (отклонят)?

[Amazon]

Траекторията е предвидима по принцип, но на практика тези прогнози са с определена точност. Движението на бойната част (последната степен) също е предвидимо с определена точност. Ролята на терминалното насочване е да обере този луфт. А пък луфта е правопропорционален на дистанцията до сензорите. Затова без изключение системите HTK са с терминално самонасочване, което в космоса винаги е инфрачервено заради липсата на атмосфера.

Е добре, мислиш ли че е възможно при сегашните технологии? Все пак сечението на целта няма да е един метър а един-два порядъка отгоре.
И защо инфрачервени сензори? Нали нещото е с температура близка до абсолютната нула - дори да е поело малко слънчева радиация.
Аз си представях по-скоро нещо с размерите поне на Съюз-2 който е със стартова маса над 300 тона. Съответно собствен радар, по-скоро близък с размерите и възможностите на ауакс. При липса на интерференции в космоса не виждам защо да нямаш стабилен захват от поне 200 километра на нещо с размерите на баскетболно игрище, или по-голямо. От там нататък имаш цели 10 секунди за фини корекции на курса.
Не изказвам някакво категорично твърдение. Не знам дали е възможно, но на мен ми се вижда предостатъчно време за реакция.

Главният проблем е наблюдението и картотекирането, там ще отива и "лъвския дял" от финансирането. Това е първата стъпка. Второто ще е да се измисли начин да се защити цялата планета, т.е. някакви стационарни защити няма как да вършат работа. От друга страна, за поразяване в орбита все пак е по-разумно ракетата да се изстрелва от повърхността, отколкото първо да се качва на орбита. Обаче в крайна сметка сигурно ще се стигне до някакъв род защита, качена в космоса. Проблемът по този път обаче е в доверието, т.е. изцяло политически.

Точно това си мислех днес докато шофирах към работа, особено на фона на каквото Пилот спомена - не само система от радари но и система от станции за оптично наблюдение. Колко ще струва това нещо не се наемам да спекулирам. Може да е някаква комбинация от между-държавно финансиране подобно на SETI.
За космическата част, може би ако е нещо като система от Хъбъл телескопи, които да откриват тела на фона на обекти излъчващи собствена светлина, няма да е политически проблем. Но ще е много скъпо.
Ако ще са радари - да, те ще имат ядрени реактори заради нуждата от повече енергия и това вече ще е политически проблем. Единствените потдържали ядрени реактори на радарни спътници в орбита са СССР. Проблеми много. Първо е скъпо, защото живота на реактора е под 20 години и след това трябва да се отстреля в космоса, за да не вземе да се върне на земята. Да ама това не винаги сработва. Един изгоря над Канада със все работещият си ядрен реактор - не е точно начина да си създаваш приятели.
Така че въпросът е финансов, политически и чисто геогравски. Радари и ракетни силози трябва да има в няколко държави, на полюсите, на острови в океана и всичко това да е под единно командване.

Възможно е, но явно трябва да се случи нещо по сериозно от това няколко десетки хиляди човека в Русия да останат без прозорци при външна температура -25 градуса.

[Amazon]

Няколко десетки мегатона с какъв размер астероид биха могли да разрушат (отклонят)?

Според руснаците, нямат проблем да отклонят с термоядрен взрив на повърхността 270 метров астероид и даже имали такива планове. Според НАСА, ако астероида е под 400 метра, в зависимост от големината си може да бъде директно изпарен, или раздробен на парчета. Проблема бил че някой от по-големите парчета все пак могат да достигнат Земята (общо взето каквото Пилот и Кухулин обсъждаха по-назад в темата). При по голям астероид (които са радкост) НАСА казва че с няколко взрива, астероида ще се отклони от треакторията си. Има проблеми, но обще-взето са оптимисти. Ето една кратка статийка по въпроса:

http://science.howstuffworks.com/ast...clear-bomb.htm