Метеоритната опасност

[Imperial]

Е, Артър Кларк говори за такава защита много отдавна, обаче къде ти. То и сега всяко чудо за три дни, съмнявам се, че ще има сериозно развитие. Някой ден човечеството ще си отнесе последствията за клиничното си късогледство.

[messire Woland]

Страничен въпрос, но ми е интересно:

Защо? Кой поразяващ фактор може да им навреди? Ударната вълна би трябвало да е много малка (все пак, извън атмосферата се случва), светлинната радиация - може би, но на какво разстояние? Няколко десетки километра? Все пак, горе в ниска орбита (на 200-600 км над земята) е доста широко, образно казано.

Единсвено EMP, заради което ще изпогори цялата електроника. А без нея ...

[Amazon]

Да, май беше в "Среща с Рама". За останалото за съжаление си прав. За това имаме нужда от империя. Политиците при демокрацията не гледат повече от 4 години напред.

[Пилот]

В началото казах - знае се за целта че идва от поне няколко часа. На метеоритът ще му изчислиш траекторията много по-точно отколкото на бойна глава - едното е с размера на бюро максимум, другото е колкото тенис корт. Освен това бойната глава ще маневрира за да влезе по траектория към целта, ще е покрита с нещо което да намали ЕОП, наоколо ще са разпръснати примамки. Тъй че приемам, че целта е в пъти по-лесна да бъде предвидено къде ще се намира след малко (ако сме извън атмосферата). Прехващачи никой няма да пести и едва ли ще се изстреля само един, за това и разчитам, че поне някой ще докара 2МТ до самия метеорит. Както вече казах обаче - системата не съществува към настоящия момент.

Иначе каквото каза Воланд - електрониката на много неща може да бъде съсипана/започне да дава дефекти, след което ако си неспособен да поддържаш ориентация и да си регулираш термобаланса няколко часа спътникът ще е загубен.

[Кухулин]

Няма абсолютно никакъв проблем да се унищожи такъв метеорит с наличните технологии и като сензори, и като ракети. Нито пък има особено голям проблем със спътниците наоколо - ще изстрелят нови. Огромния и нерешим проблем е с орбиталните парчета от метеорита - тия орбити ще са практически неизползваеми.

[Пилот]

С наличните технологии и политика никой не разбра, че това до момента в който вече светеше в атмосферата.

При скорост към земята от 18км/с много се съмнявам, че нещо ще получи разлика от 29км/с в скоростта и ще остане на орбита някъде и освен това ще е достатъчно голямо, за да създава проблеми. Целта е идващият метеорит да се раздроби на части преди атмосферата за да изгори по-лесно (aко говорим за спиране в последния момент).

[Кухулин]

и политика

Е те това е проблема. Колкото до скоростта, чисто случаен процес - едни парчета ще се разлетят насам, други натам и така. Колко ще получат подходящи скорости и траектории - дявол знае. Но при няколко хиляди тона метеорит и няколко мегатона взрив едва ли ще са малко. Те от един разбит спътник се хващат за главата.

[Пилот]

При спътника проблемът е, че се намира вече на орбита с правилната скорост и височина. При попадение в него се пръскат парчета които се носят като облак по орбитата му (и на малка височина постепенно се разпръскват заради различна тежест и въздушно съпротивление (да, има го и на 400км височина)).

Както ти казах - просто помисли за това колко голямо ще е едно парче, за за да издържи промяна в скоростта от примерно 30км/с за времето на ядрена експлозия (да кажем 1 милисекунда). По закон за запазване на импулса ще получиш зверско ускорение

Иначе технологията тук и сега я няма. Може да я има след 10 години и 20 милиарда инвестиция примерно (говоря да се намерят и класифицират като орбити всички NEO обекти с размер до 20-тина метра).

[Кухулин]

Както ти казах - просто помисли за това колко голямо ще е едно парче, за за да издържи промяна в скоростта от примерно 30км/с за времето на ядрена експлозия (да кажем 1 милисекунда). По закон за запазване на импулса ще получиш зверско ускорение

Не те разбирам. Какви 30 км/с, каква 1 милисекунда? Астероида се движи примерно с 20 км/с и при взрива трябва остатъците леко да си изменят траекториите, за да влязат в орбита. Разпиши ако искаш цифрите, да видим какво е това зверско ускорение.

Иначе технологията тук и сега я няма.

Пак не те разбирам - коя технология я няма? Радарите или ракетите? Или бойните части? Или искаш да кажеш, че няма готов комплекс?

[Amazon]

20 милиарда за нещо толкова важно са жълти стотинки. По спомени само програмата за совалката без съпътстващите програми беше глътнала около 280 милиарда долара. За войните и военните бюджети дори не отварям дума. Ако е джойнвенчър от държавите в северното полукълбо, тези пари(пък и на порядък отгоре) няма да ги усетят.

П.П: Съгласен съм с Кухулин, че технологията я има. Дори бившата отбрана на Москва, за която с Пилот се съгласихме че има шанс да спарцъфорца метеорита (колко голям шанс е друг въпрос, ама не исках да продължавам спора в тази тема) е разработка от средата на 70-те години на миналият век.

[Пилот]

Amazon, бюджетът в момента на цялата планета за намиране на астероиди които евентуално могат да ни ударят е 5 млн долара и се води борба да бъдат качени до 10, става дума за НАСА. Проектът въобще е за търсене на нещо опасно голямо - астероиди с размер от типа на 1км, които ако ударят ще са катастрофални. Малките неща като онова над Челябинск са твърде дребни за да бъдат открити и са и твърде много, за да се занимава някой с тях при този бюджет.

Кухулин, нещото ако само малко трябва да се побутне, то то само ще си отскочи от атмосферата. Това което ще удари ще пада под по-остри ъгли надолу. Но както искаш - нека са 5км/с дори.
5000м/с маса на парчето 1кг, време за действие - 1 милисекунда = 0.001с
m*v = F*t (приемаме, че няма пикове)
F = m*v/t = 1*5000/.001 = 5 000 000 нютона или над 500 000g за единия килограм, или ускорението което ще изпитваме ще е само 500 000 пъти по-голямо от земното. Интересно ми е какво ще остане от нашия еднокилограмов камък при това развитие на събитията.

Намирането на малки обекти в космоса от рано които са черни на черен фон хич не е тривиална задача, просто космосът е твърде много пространство за проверяване. Ако искаш и 100% сигурност трябва непрекъснато да следиш пространството на милиони километри разстояние дори и след като си класифицирал всичко с орбити близки на земната за да не те изненада нещо от облака на Орт което идва насам веднъж на милион години да кажем. Тоест своевременното намиране на заплахата е страшно сложно.

Иначе - ракети няма, радари няма, бойни глави няма, тестове не са се провеждали, детайлно следене на космоса тцъ, нищо от описаното не е планирано към настоящия момент. Това за мен е "технологията я няма". Иначе ако се вложат пари и усилие и ползваме физичните закони - по някое време ще има решение, но това не е съществуваща технология.

[gollum]

Единсвено EMP, заради което ще изпогори цялата електроника. А без нея ...

Мда, бях запавил за ЕМП - сега попрочетох малко повече, вярно ще е бая неприятно - както за сателитите на ниска орбита, така и още повече за всичко в бая голям обсег на повърхността. Ето тук се описва един тест от 60-те години. Специално това:

While some of the energetic beta particles followed the Earth's magnetic field and illuminated the sky, other high-energy electrons became trapped and formed radiation belts around the earth. There was much uncertainty and debate about the composition, magnitude and potential adverse effects from this trapped radiation after the detonation. The weaponeers became quite worried when three satellites in low earth orbit were disabled. These man-made radiation belts eventually crippled one-third of all satellites in low earth orbit. Seven satellites failed over the months following the test as radiation damaged their solar arrays or electronics, including the first commercial relay communication satellite, Telstar.[12][13][14] Detectors on Telstar, TRAAC, Injun, and Ariel 1 were used to measure distribution of the radiation produced by the tests.[15]

In 1963, Brown et al. reported in the Journal of Geophysical Research that Starfish Prime had created a belt of MeV electrons,[16] and Wilmot Hess reported in 1968 that some Starfish electrons remained for five years.

Т.е. ефектите не само че ще са незабавни, но и ще съществуват още известно време - някои за няколко години. Това освен парчетиите от взривения метеорит.

Сега, за справяне с проблема "заплаха от космоса" вероятно първата стъпка е не толкова оръжието, колкото наблюдението и картотекирането на всички опасности. Това означава - организация с хора, изчислителна техника и най-вече, спътници-телескопи, които да се захванат с тази работа.
За ефективно прехващане на подобна опасност над цялата повърхност на планетата може би ще трябва да се изгради някаква орбитална защита, т.е. оръжия, разположени в орбита.

Пилоте, сигурно има и други методи за ефективно наблюдение на метеорити, освен визуалния? Особено ако говорим за няколко сателита в орбита. Т.е. принципно би трябвало да е постижимо при съответното финансиране, разбира се.

[Кухулин]

1 милисекунда

Ама каква е тази една милисекунда? Имаме астероид и атомна бомба. Бомбата се взривява някъде около астероида. Част от астероида се изпарява и тези изпарения образуват ударна вълна, която разрушава другата част. Ако взрива е достатъчно близо, целия астероид ще се изпари, но при термоядрена бойна част и при тези скорости едва ли ще е възможно пряко попадение, поне с днешните технологии.

Според мен динамиката на процеса ще е близка до реалната ситуация при навлизането в атмосферата. Пак някакви такива парчетии ще се получат, но ще летят в космоса.

[gollum]

Пилот вероятно има предвид, че енергията на тези парчета ще е достатъчна, за да напуснат орбита без проблем. След това и да се върнат, ще изгорят. Малко вероятно е да останат на относително постоянна орбита.

[Пилот]

Имам предвид, че от едната страна на астероида нещо е станало - не ни интересува какво, макар и в конкретния случай да е ядрена експлозия. Това нещо е причина определен импулс да бъде вкаран в парчетата които са се разлетели наоколо. При мега-нереалистична ситуация (в смисъл параметрите са в полза за оставане на орбита) приемаме, че ни трябва промяна на скоростта от 5км/с в правилната посока, за да остане на орбита нашето парче. Не мислим за посоката засега, искаме да докараме тези 5км/с някак си. Гледаме закон за запазване на импулса и заместваме в него. Импулсът е равен на силата по времето за което тя действа. Лично аз си мисля, че една ядрена експлозия е по-бърза от 1 милисекунда, но съм го взел защото е лесно за смятане. Във всеки случай някакви сили ще ни действат само по време на експлозията. Ако ще и да е десет или сто пъти по-бавно, пак няма голямо значение - от формулата се вижда ясно, че ускорението на което ще е подложен нашият камък ще е нечовешки голямо, което просто ще го разпадне вместо да ускори до необходимата му скорост за орбита. Ако се интересуваш повече защо ми е тази милисекунда - погледни закон за запазване на импулса или учебник по физика от 10-11 клас.
Далеч по-вероятно е имхо нещото да се разпадне на парчета които просто няма да имат необходимата посока и скорост, за да останата на орбита, а в общи линии си продължават по стария път, но на части. Ако старият път е към атмосферата - молиш се да са достатъчно дребни, за да изгорят там