Китай овладява космоса

[Sir Gray]

Стига бе, вие пък. Какъв шанс толкова сме изпуснали? Предвид технологичното ниво (и специално тогавашната му цена) е направо учудващо ще е постигнато и това. Аполо днес щеше да изисква една малка част от финансирането и усилието тогава и щеше да се превърне от "суперпрограма" просто в едно от перата в бюджета (както и става с ИСС всъщност и както би трябвало да бъде все пак) Аз смятам, че тогава съществува дисбаланс между възможностите и целите ни, да не говорим за Големи Космически открития. Даже, както вече казах по-нагоре, тази пауза беше изключително важна за асимилиране на събраните данни и прегрупиране за по-нататъшното развитие. А откритията няма да избягат, спокойно, щем не щем натам отиваме.

[gollum]

Всъщност, когато говоря за пропуснат шанс, имам предвид по-скоро психокултурна нагласа, отколкото технологична. Последната никога не е била нещо повече от необходимо (но не задължително) условие, докато първата е сред задължителните. В момента никоя част от човечеството не си поставя за цел проект насочен навън - към овладяване на космическото пространство (каквото и да разбираме под понятието). И проблемът не е само от технологичен характер (да не говорим, че сега е много по-евтино да се направи, защото тогава е било извършено) - инак прекъсването нямаше да има подобен хараъктер - по време на него се измени посоката на търсене.
Всичко това са черногледища, разбира се - надявам се да се заблуждавам.

[Sir Gray]

е, аз съм си песимист

е как да няма проекти, сума нещо се прави и то непрекъснато, но обикновено протича незабележимо за общата публика (както вече споменахме). Няма концентрирано масово усилие, добре, но то не ни е и нужно. Въпросната психокултурна нагласа може да фокусира цялата енергия на обществото към космическите открития, но за сметка на други области. И може да се окаже дори, че цената на такова фокусиране е прекалено голяма, за да я платим. Няма нужда да си пришпорваме коня непрекъснато и да го уморим по средата на пътя. Те звездите няма да ни избягат.
А възможността човечеството тотално да се обърне към себе си въобще не я отчитам, защото смятам, че космическата експанзия сама ще ни се наложи поради различни фактори. Дори само динамиката ни като биологичен вид ще ни принуди да търсим разширение или пък вътрешната динамика на откритията, характерна за всяка наука. Та така че космическото ни развитие ще върви напред, кога по-бавно, кога по-бързо, в зависимост от това, дали има достатъчен вътрешен подтик в цивилизацията ни. Но никога няма да спре напълно. Освен това времето, когато космосът ще се превърне в основна цел на енегрията на човечеството ми се струва доста далечно, предвид това, че още не сме си оправили батаците тука на Земята.

[gollum]

И това е възможено развитие. Но винаги съм смятал, че подобни проекти изискват цялото внимание, усилия и енергия на социума - просто праговите преходи си имат цена и без да бъде заплатена едва ли е възможно да се преминат (инак би било много лесно). Нещо като принцип на риска .

[Imperial]

е

това последното звучи доста социалистическо

[Sir Gray]

:lol: :lol:

А пък кои са "тези проекти"? Случаите, когато дадено мащабно постижение се дължи на кокретна програма и планирано усилие са по-скоро изключенията, които потвърждават правилото. Обикновено строго конкретно е самото начало - дали постижение на отделен човек или на отделен "проект" (парната машина, електричество ....) Оттам нататък развитието е подтиквано като "от само себе си" - подбутвано от непряки фактори.
А за космоса и аз мисля, че проучването трябва да е организирано на общочовешко ниво. Но предвид настоящите ни препирни обединяването ни стои далече в бъдещето.

[Heinz W. Guderian]

Някъде бях чул, че покоряването на космоса ще стане, когато: "Гениалността на руснаците, информацията(знанието) на англичаните и парите на американците се сработят(или нещо подобно)".
Но аз бих допълнил "решителността на европеиците и търпението на китайците". С тези думи казвам: "Скоро може би и ние(европейците) ще се включим на "пълна пара" в космическата надпревара(и с космонавти, които не са изтреляни от руснаци или американци).

[gollum]

Е, това последното е по-скоро в подкрепа на тоталната проектност .
Грей, струва ми се, че всички подобни пробиви са правени не когато технологията се е появила или още повече - предимствата й са станали очевидни. По-скоро е обратното - има някакво почти невъзможно събитие (или по-скоро - събития), които отварят пътя. Или в случая с промишлената революция си е съвсем определено социален проект (и железниците, и телеграфа, и толкова много други неща). Каравелите на Колумб съвсем не са технологията за океански съобщения, но те правят реалност географските открития . Първо е направено от един "луд", на границата на вероятността, десетилетие по-късно с кажи-речи същите средства се постига от едва ли не всеки, който е решил да си натъпче джобовете. Именно този елемент липсва. Плюс липсата на каквито и да е пасионарни елементи, които да са насочили интереса си навън (сега по-скоро го ориентират навътре, но това е отделна тема).

[Sir Gray]

Чакай малко, какво точно е социален проект? Според мен е волевото и планирано мобилизиране на обществото за създаване на нещо си (малко от рода на комунистическия строеж на светлото бъдеще или айде по-конкретно за строенето на онзи огромния китайски язовир, или например проекта "Манхатън", който осигурява пробива, но забележи последвалото използване на атомна енергия също не е резултат от "планиране"), а не съществуването или създаването на благоприятни условия за самостоятелното (децентрализирано) развитието на дадения отрасъл.
За малката "важност" (все пак трябва да я има де ) на самото откритие на технологията съм и аз на точно същото мнение. Също и за това, че не се въвежда волево дори след като предимствата и са станали очевидни - и точно там се корени моето твърдение, че нещата стават от само себе си, не контролирани от някакъв общ подтик. Тези събития, които ти споменаваш, създават благоприятната среда за "лесното" въвеждане на новата технология (например търсенето на по-ефикасен транспорт от страна на обществото и възможността за печалба са факторите, подпомогнали железниците. Не дружното "Айде да строим железници") Оттам и не разборам защо промишлената революция да е социален проект - тя е по-скоро следствие от състоянието на обществото (което до голяма степен е следствие от проявяването и удовлетворението на "цивилизаторски напрежения"), а не от волевото му усилие. Същото и с Колумб - някак си колонизацията не ми се връзва с идеята за планировка . А за това, че ориентацията, нужна за новата колонизация, дет ни чака, се е изместила малко навътре - да, така е за момента (или беше, последните години наблюдава малко раздвижване, ето сега и китайците...) Но това е поради все още липсата на нужното "напрежение", което да ни изхвърли навън.
А и да продължим с Колумб - бая доста много време е минало преди да се юрнат суриите по неговия път, не е като да е издигнала Испания още следващата година лозунга "Да завоюваме Новия свят за една петилетка!!!" и да е почнал Фердинандо да мисли как да преорганизира бюджета, така че да има достатъчно пари за строенето на каравели и пращането на колонизаторски конвои....

[gollum]

Подбутвам въпроса воден от една трудноопределима смесица от подбуди - от една страна лек мързел, съчетан с желание за провокиране на поредната интересна дискусийка, а от друга - някаква наистина сериозна загриженост (ей, че да овладявам планетите и звездите си ми беше най-трайната мечта на детството!).
Та в този смисъл - "социален проект" е тук по-скоро за да означи определено състояние на обществото - далеч съм от мисълта, че то се излива под формата на масов героизъм или социална романтика - по-скоро подобно развитие може да вземе сякаш две основни форми - волева и неорганизарана. В първият случай, този процес се направлява от решенията на управниците, като те волево направляват енергията на социума в осъществяване на дадения проект. Във втория случай това става по някакъв привидно естествен път - от само себе си. Макар че бихме могли да предположим, че съществуват някакви регулиращи социални процеси, чийто ефект се проявява в привидно ненаправлявания ход на събитията.
Понятието "социален проект" разглежда обществото донякъде като индивид, но не означава непременно масово осъзнаване.
В този смисъл - построяването на мрежата от железници е привидно непродуктивен процес, който е бил по силите само на държавата като цяло. Сходно е положението с повечето големи пробиви, в резултат на които се преобръща политическата или соцална динамика на определен район. Подобни проекти винаги изглеждат непродуктивни и губене на средства, но изведнъж извеждат осъществяващия ги социум много пред останалите (а тези придържали се към традицията и не пожелали да вложат енергия в иновацията обикновено изостават много или дори критично).
Може и да не съм прав, но праговият преход би трябвало да е почти абсолютно рисково, а не почти безопасно занимание.

В случаят с тия железници (пък и не само при тях) - преходът създава новото състояние, а не е просто отговор на текущи нужди. Защото обикновено, непосредствено преди преодоляването на съответната бариера това решение е изглеждало почти маргинално. Инак наистина сме в плн на някакъв социалноисторически детерминизъм, което хич не ми се ще (т.е., - винаги състоянието А довежда до решение Б и преход в състояние В).

А що се отнася до Китай - може би той все още осъществява някакъв вариант на индустриален проект, а вероятно космическите стремления са някаква част от него. Но не е задължително космическата романтика да се запази и след завършване на проекта .

[Imperial]

тази тема заслужава да е важна. Предлагам в нея да съсредоточаваме и други космически новини. Примерно:


Космическият кораб "Вояджър" достига границите на Слънчевата система, 26 години след изстрелването си.

Voyager Spacecraft at Edge of Solar System - furthest man has gone so far
Exactly when it leaves is, well, up to debate as no none really knows exactly when the Suns influence ends, but it is very close for sure. Scientists will be quite interested to see what the effects on the probe are going to be like as it leaves - it is thought it will encounter a sort of shock (like a sonic boom in the atmosphere) when it first hits the interstellar medium.

The Voyager 1 spacecraft, the most distant human-made object, has reached the end -- or perhaps just the beginning of the end -- of our solar system, scientists said Wednesday.

As of Wednesday, 26 years after its launch, NASA's Voyager 1 was 8.4 billion miles from the sun. That's 90 times the distance separating the Earth from our star.

As the robotic spacecraft continues to push far beyond the reach of the nine planets, two teams of scientists disagree whether it passed into the uncharted region of space where the sun's sphere of influence begins to wane.

The sun sends out a stream of highly charged particles, called the solar wind, that carves out a vast bubble around the solar system.

Beyond the bubble's ever-shifting boundary, called the termination shock, lies a region where particles cast off by dying stars begin to hold sway. That region, called the heliopause, marks the beginning of interstellar space and the end of our solar system.

Whether Voyager 1 reached that first boundary or is still on approach remains unclear. On Wednesday, scientists provided evidence for both possibilities. Further details appear Thursday in the journal Nature.

"This is very exciting: Voyager is beginning to explore the final frontier of our solar system," said Edward Stone, the Voyager project scientist. "It's a totally new region we've never been in before."

Scientists have long theorized that a shock wave exists where the hot solar wind bumps up against the thin gas of the interstellar medium. A similar shock wave precedes aircraft flying faster than the speed of sound, causing a sonic boom.

In space, the violent encounter slows the solar wind from supersonic velocity to subsonic speed, and causes a pileup of particles.

As they accumulate, the particles increase in temperature. Also, as they skip back and forth across the shock boundary, they are accelerated and energized.

Scientists have pored over data from Voyager 1 for evidence of any of those activities, which would suggest the one-ton spacecraft has reached the termination shock. (The one instrument that could measure the solar wind velocity and give somewhat of a definitive answer ceased working years ago.)

One team, studying lower energy particles, inferred that the solar wind velocity did tail off beginning in August 2002, suggesting Voyager 1 temporarily reached the termination shock.

"The inference that the solar wind's velocity basically went to zero seemed to us to be rather compelling argument we were in the vicinity of the termination shock and the boundary of the solar system," said Louis Lanzerotti, of Bell Laboratories (search) and the New Jersey Institute of Technology, and a co-author of the first study.

A second team, analyzing higher energy particles, suggested the higher density of particles encountered by Voyager 1 represents merely a precursor of things to come and that the termination shock still lies beyond.

"We say what we are seeing is exactly what we would expect to see as we approach the shock," said Frank McDonald, of the University of Maryland, and a co-author on the second study. "We are not there yet."

Further observations from Voyager 1 -- as well as Voyager 2, which trails its faster twin -- should resolve the dispute, as well as provide information about a never-before-probed region of space. The nuclear-fueled probes should last to 2020.

"We are beginning the exploration of a new frontier," said Voyager project scientist Edward Stone, of NASA's Jet Propulsion Laboratory.

[Parabellum]

Китай праща човек на Луната до 20 години

Китай планира да изпрати човек на Луната до 2020 г., информира Си Ен Ен, цитирайки директора на националното космически бюро Луан Енжи. Според него космическата програма на Китай предвижда през 2007 г. да бъде изпратен кораб, който да влезе в орбита около Луната, а през 2010 г. автоматично управляван кораб трябва да кацне на лунната повърхност.
Големите амбиции на Китай в областта на космическите технологии идват след успешното изстрелване и приземяване на първия китайски космонавт Ян Ливей, който бе обявен за национален герой. След 21-часовият му полет около Земята Китай стана третата страна в света, изпратила човек в Космоса, след САЩ и Русия.

"Ние възнамеряваме да се съсредоточим върху изследването на Космоса и затова първата ни цел е Луната", допълнил Енжи. Космическата програма на Китай е от ключово значение за страната, която изстреля първия си сателит през 1970 г. Сред приоритетните задачи и е изпращането на втора мисия с двама души на борда на околоземно пътешествие. Предвижда се това да стане до две години.

Китайските власти обаче не потвърдиха думите на Луан Енжи, че възнамеряват да изпратят човек на Луната.

[Heinz W. Guderian]

Дано "изпращане до 20 години" е презастраховка и да го осъществят по-рано :tup:

[Kelly]

Аз също мисля, че е пресилено да се говори за застой в науката или по-специялно във фундаменталните изследвания и овладяването на космоса. Просто нещата стават бавно, в миналото също са ставали бавно, но просто сега цялата тази информация (за миналите ни постижения) е компилирана и поднесена наведнъж в книга или филм и човек си казва - я! колко бързо и лесно е станало тогава, а сега и за най-дребното "откритие" се чака с години. Но това не е така - в миналото нещата са става далеч по-бавно - примерно от първите опити на Константин Циолковский или Роберт Годард, през работите на Вернер фон Браун и Сергей Королев, до изпращането на човек в космоса или на Луната са минали 60 -70 години. Сега китайците (ествствено базирайки се на целия този опит) успяха да пратят човек в космоса за по-малко от 20 години.


От двайсетина години се правят проекти за пилотиран полет до Марс и се очаква до 10 - 15 години той да се реализира (друг въпрос е дали нарсианците ще ни пуснат да кацнем, като гледам Бийгъл сега , а и повечето предходни мисии). Повече за руския проек можете да видите на http://www.energia.ru/energia/mars/mars.html

В НАСА също разработва аналогичен проект.


Същото е и с атомната енергия - от първия реактор на Енрико Ферми до истинското овладяване на атомната енергия са минали около 30 години. Сега се обсъжда построяването на международния термо-ядрен реактор ITER през 2005 и се предполага, че до 2040 ще бъде построен и първия комерсиален термоядрен реактор, което ще е колосална крачка в развитието на човечеството. Има и още много, много такива примери - в биологията, биохимията, материалознание, електроника.... - развиват се нови технологии, нови материали... някои са в зародиш и им трябва време, други са почти готови за "пускане на пазара" (като оптичните процесори например).


Има и нещо друго обаче - в миналото създаването и демонстрирането на електрическата крушка е направило фурор в цяла Еврома и Северна Америка, докато сега например създаването на мощни светодиоди остава някакси незабелязано между луминисцентните лампи, лазери, газоразрядни лампи и прочее.... Просто откритията са толкова много, че не си даваме сметка за тяхната значимост и някак не ги забелязваме.


Например в началото на 20-ти век катодната тръба е била нещо революционно, което сега съвсем незабележимо е изместено от нещо също толкова революционно като течно-кристалните дисплеи, те пък от своя страна ще бъдат изместени от плазмените екрани и т.н. Просто, когато катодната тръба се е появила, преди нея не е имало нищо подобно, тя е била първото средство даващо възможност за показването на синтезирани изображения. Докато сега TFT екраните просто заместват CRT съвсем незабелязано, въпреки, че технологичния скок довел до тяхната поява е значително по-сериозен от този довел до появата на CRT:

[Кухулин]

Китайчугите вършат разни странни неща из космоса:

Surprise Chinese Satellite Maneuvers Mystify Western Experts
China’s Mystery Satellite Could Be a Dangerous New Weapon