Тактика и стратегия на войната в космоса

[ValBo]

...нямаше ли някакви ограничения за възможната скорост на различните типове частици и вълни, т.е. предел на възможното ускорение.

До скоро имаше - скоростта на светлината!
От скоро е доказано че тя не е предел - така че до следващата теория

[bsb]

И кой и кога е доказал, че скоростта на светлината не е предел? Вярно, че темата е фантастична, ама да не прекаляваме!

@gollum - Горната граница за скоростта е скоростта на светлината, която е недостижима от тела с маса. Обратно, тела без маса (частиците като фотони или хипотетичните гравитони) се движат единствено и само със скоростта на светлината.
В една от книгите на Айзък Азимов за Фондацията - от по-новите - ставаше дума за "нови" снаряди със собствени свръхсветлинни двигатели. Дотогава тези двигатели били прекалено големи и можело да се монтират само на кораби. Но в това сражение (вече не помня какво) се прилагат и тези свръхсветлинни снаряди - на практика бих ги определил като ракети, щом имат двигатели. Те изчезват от "нормалното" пространство след изстрелването, за да се материализират на няколко светлинни секунди (например, не помня точните разстояния) и непосредствено до врага. Само не разбрах защо не направо във врага.
А по повод забавянето - няма забавяне. Поне в междупланетни мащаби. Тъй като и най-дълбокият космически вакуум не е абсолютно празно пространство - да не привеждам числа, вЕрвайте ми, - теоретично едно материално тяло би се забавяло с времето. На практика този ефект не може да се прояви в рамките на една звездна система. Там по-скоро имат влияние гравитационните полета. Но пък те не могат да повлияят значимо на малки разстояния от порядъка на десетки и стотици километри - не заради малкото разстояние, а заради малкото време на въздействие на най-слабото от всички известни взаимодействия, наречено гравитация.
Тъй че спокойно можем да приемем, че в рамките на една планетна система, щом на телата веднъж бъде придадена някаква скорост, те не се забавят и не променят траекторията си под влияние на естествени фактори. Естествено, стига движението им да трае достатъчно кратко, за да не може гравитацията да "си свърши работата".


Забравих третия вариант за междузвездно пътуване, срещан например при Урсула Легуин и Орсън Скот Кард ("Играта на Ендър"), който има подварианти. Първи подвариант - възможна е моментална свръхсветлинна комуникация, но само толкова. Пренос на материални обекти с надсветлинна скорост не е възможен. Втори подвариант - възможно е пътуване със свръхсветлинна скорост единствено на неживи обекти. Хората загиват при опит за подобен преход. Понеже това ми се струва прекалено лесно за заобикаляне чрез изкуствен интелект, ще го променя лекичко, като кажа, че при прехода загиват живи същества и притежаващи съзнание обекти. Ето при този подвариант става интересно - "Атари" като първопроходци, "Сега", "Нинтендо", "Сони", "Майкрософт" и техните наследници ще могат да претендират, че са спасили земната цивилизация, възпитавайки поколения trigger-happy земни жители. (Да взема пак да прочета "Играта на Ендър", че нищо не помня.)

И нещо важно за всички участници в темата - разгледайте сайта Jeff Russell's STARSHIP DIMENSIONS, където са дадени размерите на разни популярни и не толкова космически кораби и други космически обекти.

[von Danitz]

Бе нали разширяването на Вселената по ръба , се отдалечеваше от нас със скорост на предела на светлинната, после обектите, просто изчезват. Нали това беше цялата идея и на Хъбъл, за червеното изместване, и на телескопа в орбита с неговото име, наблюдаваме този далечен ръб на "топката" да видим дали нещо ще се забележи зад него.Обаче се разместиха леещите ли, друго ли, разунавателните Райски служби ли?! Но скоростта пък на светлината, май наистина е предел?!

[княз Крылов]

Аз пък не съм съгласен за търговията. Според мен материалната търговия ще бъде от чудовищни размери. Човек по своята същност е консуматор и изисква блага - най-вече материални. С откриване на нови пространства и хоризонти ще се появат нови блага които човек да иска. При ограничените и бързо намаляващите запаси на Земята скоро материалните блага отново ще надвишат по стойност и информацията - дори мисля че ако до тогава не успеем да излезем в космоса и не намерим начин да вадим суровини от него, ще се стигне до много грозни войни за оскъдни ресурси.

Да не говорим за описаните от вас космически войни - това са суровини, суровини и пак суровини - и то в мащаби непознати за Земята. Независимо колко ще напредва цивилизацията , колкото повече тя напредва научно и културно - тя става все по консуматорска - и то именно на материални ресурси. Няма в историята на човечеството нито един прицидент на спад в потреблението на една стока в огромни количества, има само непрекъснато повишено потребление - на всички суровини без изключение. Единственият спад на потребление на суровина на тази планета може да бъде изчерпването на тази суровина.

Ако човечеството излезе в космоса, то войните ще са най-вече да точки на добив - просто за друго няма за какво да се воюва в космоса. А от тези точки за добив навсякъде ще се отправят хиляди "танкери" пълни със суровина, а при положение че в момента вървим към децентрализация на властта, едва ли тези суровини ще са под пълен контрол на правителство/правителства - най-вероятно те ще се експлоатират от едрия частен бизнес (корпорации/консорциуми) , които ще се специализират в добива, докато други ще се специализират в преработката - защото добивната компания преработваща сама собствените суровини редуцира печалбата си (малко странно може би за някои , но е така - изгодно е или само да добиваш или само да преработваш). да не говорим ако човечеството се раздели и на някакъв правителствен принцип и в космоса няма да сме едно цяло - тогава търговивските маршрути ще са толкова интензивни, че едва ли ще можем да наречем вече космоса "празно пространство".

[gollum]

Е, Крылов, моето виждане а малко по-различно. За да бъда цивилизацията галактическа (т.е. спобона на междузведни полети и най-вече на колонизация на планети в други звездни системи), то несъмнено тя ще е овладяла и способността за синтез на вещества от базови такива. А от гледна точка на веществата поне доколкото мога да преценя нещата (може и да греша, bsb като много по-информиран се надявам да ме поправи) едва ли има някаква уникалност, която да се среща само в определена звездна система и да не може да се синтезира от веществата, налични в друга.
Същевременно няма начин да не е решен проблемът с производството (т.е. преход от индустриална в информационна или нагоре "ера") и в този смисъл при наличие на ноу-хау (т.е. информация) няма да е проблем ново поризводство да се организира където и да е в рамките на цивилизованите светове на галктическата цивилизация. В този смисъл, суровините винаги ще се черпят на място (или директно ще се синтезират от наличното вещество, същото важи и за енергията), което обезсмисля търговията със суровини, т.е. обменът им с други звездни системи.
Същото несъмнено важи и за производствените мощности и техните произведения (т.е. разнообразни консуматорски стоки) - всяка звездна система ще е в състояние при наличие на информация да поризвежда вяскакви масови консуматорски блага, което отново обзесмисля перносът им от други звездни системи.
Тогава остава едно единствоно благо, което е инукално и има смисъл да се търгува - информацията, като технология, ноу-хау, изкуство, уникален личен поглед и т.н. - все уникални продукти за всеки свят и цивилизация доколкото се създават от индивиди (също носители на уинкалност).
Т.е. основният обмен ще е информационен и съответно ключово за "икономиката" на галактическата цивилизация ще са индивидите, способни да създават нова информация. Заедно с това вероятно (и всъщност като част от това) ще има и своебразен междузвезден туризъм.
Та, Крылов, аз поне не си представям търговия между звездите като обмен на суровини и индустриални стоки, въперки примамливостта на сравнението с периода на европейска екнпанзия или дори съвременния свят.
Консорциуми ще има, но ще търгуват с много по-неосезаеми блага . С материалните всяка колония ще се задоволява сама (никой не казва, че консуматорският характер ще е по-малък).

[ValBo]

Теоретична обосновка още няма, но има частици които напускат черните дупки. А за да го направят би следвало да се движат по бързо от светлината.
Отделно имаше някакви засичания на частитци в ускорител, но за точната ситуация трябва да се разтърся.

Но като цяло, квантовите физици твърдят, че скоростта на светлината не е предел

[Odzava]

щЕ БЪДА КРАТЪК, ПОРАДИ ЛИПСА НА ВРЕМЕ
Ако приемем за технически осъществима теорията на Анщайн- (името на втория автор ми се губи в момента, а не мога да го проверя), според която Вселената е представена като гумен лист, който голяма маса/енергия могат да деформират така, че две крайно отдалечени точки да се съберат (грубо казано да огънат Вселената, така, че разстоянията да бъдат сведени до 0 ) то проблема с пътя и времето отпадат. Разбира се преходите (може би еквивалента им във фантастичната литература е именно хиперпространството) ще трябва да се осъществяват далеч от големи космически обекти, които също деформират Вселената. Тук има няколко аспекта:
1. Необходимата енергия ще бъде голяма и за целта преходите ще могат да се извършват от големи кораби, като разстоянията ще бъдат правопропорционални на мощността на двигателите на кораба (голям кораб-голямо разстояние)
2. самите преходи предлагам за даемат 2 хода. Така ще може да се регистрира от всички готовността за "скок" на дадена флота, като крайните координати ще бъдат неизвестни.
3. Разбира се извършващия скок трябва да има поне представа (т. е. карта) на района където смята да излезе, защото може да се окаже близо или в някоя планета или звезда.

Освен това аз не съм много съгласен с тезата, че космическите сражения трябва да се сведат до простото бомбардиране на планети поради факта, че използването на кинетични или енергийни оръжия, малко или много ще изискват прицелно нанасяна на удара, а приближаването на флота/кораба до планетата ще иска време за навлизане в дадената слънчева система. А това е и времето през което може да се осъществи самото сражение.
да не говорим, че естествена реакция като опит за защита би могло да бъде изграждането на космически бази-фортове (силно защитени, с постоянно местонахождение спрямо защитаваната система или планета, които са на разстояние от няколко порядъка по-голямо от най-далекобойното оръжие). Така статичната отбрана на дадена система лесно може да се осигури.

За търговията - да, в началото информацията ще е най-ценната стока, но предполагам с течение на времето ще се окаже, че дадена раса контролира в по-голяма степен ресурс от първостепенна важност (да кажем хипер-горивото). така то самото може да стане обект на търговия. Самата търговия ще е сама по себе си привлекателен ресурс за космическото пиратство. А това вероятно може да се включи без особен проблем в системата на играта.

По проекта на Воланд съм съгласен с предложеното разделение, но ценността на малките кораби според мен ще е способността им да нанасят удари по големите кораби, преди последните да имат възможност да използват своите оръжия от главния калибър. Аналогията е прозрачна предполагам и тя е със сраженията от ВСВ на самолетоносачите.

[княз Крылов]

при положение че имаме система-държава. реално много по-лесно и по-производително е да се добива в открития космос, а не на планетите. тоест ако все още се задържаме в системата си (което е по-вероятно от откриването на хиперскока) и колонизираме на национален принцип астероиди с цел добив на суровини в безтегловност - то потока към земята и съответно обратно от земята към колониите (на селскостопанската продекция) ще е мащабен.

[messire Woland]

Само че тук "артилерийските" кораби са несравнимо по-силни от "носачите на изтребители", а и има лимитиране в обсега на изтребителите по-твърдо от това през ВСВ. Тоест, по тази схема артилерийският кораб е с по-голяма стойност и по-големи възможности от носителя на изтребители. Но пак има условия за взаимодействие между различните типове кораби.
А между другото това поне засега не е план за следващата игра, а е така да се каже "теоретично обсъждане". За следващата игра Голъм вече е съставил правилата, поне доколкото аз знам

при положение че имаме система-държава. реално много по-лесно и по-производително е да се добива в открития космос, а не на планетите. тоест ако все още се задържаме в системата си (което е по-вероятно от откриването на хиперскока) и колонизираме на национален принцип астероиди с цел добив на суровини в безтегловност - то потока към земята и съответно обратно от земята към колониите (на селскостопанската продекция) ще е мащабен.

Да, но при всички случаи главните производства на материали (като капацитет на продукцията) ще е извън планетите. А за търговията - струва ми се, че е възможно да се разменят не толкова материали, колкото машини (в тях е вложен немалко труд, време и специфична технология, така че ще си имат определена стойност), евентуално кораби или техни системи, услуги (логистика и ремонт) и неизбежно, поради самия факт, че си различни цивилизации си контактуват - някакъв вид културен продукт, който ще е странично следствие от самия контакт.

[gollum]

Крылов, съгласен съм с теб, но това, котео оипсваш определено не е "галактическа цивилизация" .

Одзава, вече имам почти готови правила за космическата игра, още се мъча с графиката, че тя отнема много време (но пък ще гледам да е ефектна). Но да си призная съм лимитирал нещата до постоянни скокови преходи, така че входно-изходните места ще са пердварително известни. Впрочем, както отбелязах нищо от нещата, които съм писал в тази тема не влиза в тези правила, защото ако се опитам да внеса реализъм играта ще стане по-малко интересна, а не това е моята цел.
По отношение на твоята представа ще си позволя няколко критични бележки (повече уточнение на моята позиция):
1.

Освен това аз не съм много съгласен с тезата, че космическите сражения трябва да се сведат до простото бомбардиране на планети поради факта, че използването на кинетични или енергийни оръжия, малко или много ще изискват прицелно нанасяна на удара, а приближаването на флота/кораба до планетата ще иска време за навлизане в дадената слънчева система. А това е и времето през което може да се осъществи самото сражение.

Проблемът така както го виждам е в скоростите на движение на флотата спрямо скоростта на въоръженията и способността на прицелните системи. Ако приемем, че дадена приближаваща флота е засечена достатъчно далеч от целта й, то няма проблем да се изпрати флота да я прихване. Лошото е, че скоростите на двете флоти, приближаващи се една към друга ще са дотолкова големи, еч времето за "огневи контакт" (т.е. за прицелване и стрелба) ще заеме вероятно едва няколко секунди (при скорости от порядъка на 500-1000 км/с и относителна големина на корабите от по 1-5 км) и при това тези истрели ще са относително неефективни. След като тази фаза отмине пресрещащия флот ще трябва да губи време за маньовър и след това застигане на чуждата флота, което ако корабите са със сходни характеристики няма как да стане, т.е. задължително той ще закъснее. Другият вариант е пасивно изчакване на пътя на противниковата флота, но той има същия недостатък. Третият вариант е прихващата флота да се опита да набере сходан скорост и да заеме такава траектория, че в един момент векторите на движението на двете флоти да съвпаднат, а скоростите им да са сходни. При това положение е много вероятно да има по-дълъг "огневи контакт". Не знам обаче доколко това е осъществимо при кораби със сходни характеристики предимство ще има тази флота, която пръва е започнала да набира скорост, т.е. атакуващата.
Всичко това свежда защитните мерки до собствена нападаща флота, въоръжена с планетунищожителни оръжия и евентуално някакви защитни съоръжения, способни да "прикрият" планетата или стартегическата цел от огъня на атакуващата флота.

Така статичната отбрана на дадена система лесно може да се осигури.

Проблемът със статичната отбрана е в това, че тя лесно се заобикаля. От друга страна, ако се прикрие със статични отбранителни съоръжения периметърът на охраняваната планета, това ще изисква много средства (трябва да се покрие цялата сфера) и следователно атакуващата флота винаги ще има възможност да съсредоточи превъзхождащи сили върху само една час тот отбраняваната сфера.

но ценността на малките кораби според мен ще е способността им да нанасят удари по големите кораби, преди последните да имат възможност да използват своите оръжия от главния калибър. Аналогията е прозрачна предполагам и тя е със сраженията от ВСВ на самолетоносачите.

Проблемът е в съотношението големина/енергия. Малкият кораб едав ли би могъл да "носи" и поддържа енергийно оръжие, което да е способно да порникне през защитата на големия (особено ако тава въпрос за някакъв тип енергетични полета, анихилационни полета или нещо друго подобно, което блокира както енергия, така и материални частици). Както бе посочено няма съмнение, че малкият кораб ще бъде по-маневрен и ще има много по-голямо ускорение в началната фаза на набиране на скорост, но това ще се изравни с времето за сметка на по-мощните двигатели на големия кораб. Единствените предимства на малкия кораб са в по-бързото ускоряване, по-голямата маневреност и по-малките размери. Но те означават и много по-малка огнева мощ, т.е. неспособност да причини същестевни повреди на голям артилерийски кораб.
Вторият недостатък е в ограниченият обсег на малките кораби тип изтребител, което ще налага изтребителоносачите да ги пускат в действие намирайки се в зоната на поражение на лазерните оръдия на дреднаутите (последните , особено като по-голяма и бавно подвижна цел биха могли да действат от големи разстояния - да речем, поне 100-200 000 км). Затова "изтребителите" ще изпълняват по-скоро второстепенни роли, т.е. разправяне със себеподобни, "диверсионни" атаки срещу големи кораби и евентуално ще бъдат по-опасни срещу по-малките кораби във флотата. От друга страна, най-вероятно размерите на корабите ще имат пряка връзка със стратегичесикя обсег на действие, което ще налага флотите да са съставени от еднородни по-размер кораби.

[bsb]

За момемнта ще се огранича само в отговор към ValBo.
Първото твърдение за частиците, напускащи черните дупки, следователно скоростта им би трябвало да е над тази на светлината, не е съвсем вярно. Имаш предви явлението "изпаряване на черна дупка", известно също и като "излъчване на Хокинг" - ето какво пише в Wikipedia по въпроса:

http://en.wikipedia.org/wiki/Black_hole_evaporation

http://en.wikipedia.org/wiki/Hawking_radiation

Второто, за частиците в ускорителите със скорости над светлинната, просто не е вярно. Колкото и да търсиш, нищо няма да намериш
Третото, че квантовите физици твърдели, че скоростта на светлината не е предел, също не е точно така. Твърдят точно обратното. Може би си се заблудил от неотдавнашните съобщения за увеличаване на скоростта на светлината във вакуум, което се постига с помощта на някакви квантови явления (не ми е особено ясно, май са намесени т. нар. вакуумни флуктуации). За съжаление в момента не мога да намеря подробности. Но никой не говори за премахване на бариерата от скоростта на светлината. Освен това постигнатата промяна май е била части от процента, но отново нямам конкретни данни.
Или може да си се заблудил от т. нар. парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен, който показва, че според квантовата механика две частици остават свързани и на големи разстояния, привидно нарушавайки ограничението за максимална скорост. Е да, ама този процес, който е експериментално доказан, не води до пренасяне на информация с надсветлинна скорост, тъй че все още не сме преминали бариерата.

[pnp5q]

Звук, съответно звукова завеса в космоса?!?

Упс! Не, в космоса няма как - давам ги само като пример за вълни, въздействащи разрушително върху материални тела. :1087:

т. нар. парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен, който показва, че според квантовата механика две частици остават свързани и на големи разстояния, привидно нарушавайки ограничението за максимална скорост. Е да, ама този процес, който е експериментално доказан, не води до пренасяне на информация с надсветлинна скорост, тъй че все още не сме преминали бариерата.

Всъщност, точно това прави - два електрона се доближават, така че да влязат във връзка, при която единият имаше точно противоположен някакъв параметър на другия. После се раздалечават /на космически разстояния/. Нека за примера единия да остане на Земята. Ако на тукашния му променят тоя параметър, то по силата на ефекта на Айнщайн-Подолски-Розен другият веднага ще промени своя на точно противоположната стойност. Сега си представи, че еднократна промяна на параметъра е уговорено да значи "Атака!"

По темата "Скорост на светлината" - на руски:
ГРУПОВАТА скорост на импулса надвишава пределната
Скоростта на светлината е намаляла след Големия Взрив
Забавяне на светлината
Замразена светлина
Лъч светлина с отрицателна скорост
Скоростта на гравитационните вълни

[BAGA_TUR]

Темата е чудесна!

Бих искал да дискутирам всичко написано, но това - явно няма да е възможно..

Ще подхващам на "парче".

Проблемът със статичната отбрана е в това, че тя лесно се заобикаля. От друга страна, ако се прикрие със статични отбранителни съоръжения периметърът на охраняваната планета, това ще изисква много средства (трябва да се покрие цялата сфера) и следователно атакуващата флота винаги ще има възможност да съсредоточи превъзхождащи сили върху само една час тот отбраняваната сфера.

Прав си, но ако съществува вариант във който, защитата на сферата/планетата се осъществява от енергийни щитове:

1. Енергийните съоръжения, достатъчни да защитят сферата/планетата от оръжия на космически кораб, са толкова големи, че могат да се разположат само стационарно.

2. Суровината, нужна за да се генерира тяхната работа /на съоръженията/ /примерно водород/ може да се добива в нужните количиства само на планета със значителни водни запаси /примерно Земата - от световния океан/.Тоест, планетарната зашита би спечелила благодарение на енергийните ресурси.

Разбира се, атакуващата страна винаги би търсила метод за преодоляване на това неравенство.

Проблемът така както го виждам е в скоростите на движение на флотата спрямо скоростта на въоръженията и способността на прицелните системи. Ако приемем, че дадена приближаваща флота е засечена достатъчно далеч от целта й, то няма проблем да се изпрати флота да я прихване. Лошото е, че скоростите на двете флоти, приближаващи се една към друга ще са дотолкова големи, еч времето за "огневи контакт" (т.е. за прицелване и стрелба) ще заеме вероятно едва няколко секунди (при скорости от порядъка на 500-1000 км/с и относителна големина на корабите от по 1-5 км) и при това тези истрели ще са относително неефективни. След като тази фаза отмине пресрещащия флот ще трябва да губи време за маньовър и след това застигане на чуждата флота, което ако корабите са със сходни характеристики няма как да стане, т.е. задължително той ще закъснее. Другият вариант е пасивно изчакване на пътя на противниковата флота, но той има същия недостатък. Третият вариант е прихващата флота да се опита да набере сходан скорост и да заеме такава траектория, че в един момент векторите на движението на двете флоти да съвпаднат, а скоростите им да са сходни. При това положение е много вероятно да има по-дълъг "огневи контакт". Не знам обаче доколко това е осъществимо при кораби със сходни характеристики предимство ще има тази флота, която пръва е започнала да набира скорост, т.е. атакуващата.
Всичко това свежда защитните мерки до собствена нападаща флота, въоръжена с планетунищожителни оръжия и евентуално някакви защитни съоръжения, способни да "прикрият" планетата или стартегическата цел от огъня на атакуващата флота.

Мисля, че бях срещал навремето в някакъв роман, математическо обоснована теория, че ако три прехващача се разположат на върховете на един въображаем равностранен триъгълник, центъра на който е атакуващият кораб, въпреки неговите маневрите /скоростните възможностти на корабите са близки/ във един момент, един от трите прехващача, ще е успял да влезе в близък, успореден курс, и в една посока на движениe с атакуващия.

Проблема с краткият "огневи контакт", би могъл да се разреши и от следното:
Ако приемем, че корабите се придвижват през 99.9 % от времето в нормалното пространство, с подсветлинна скорост /според мен максимум 10 000 - 50 000 км. в сек., над това енергийните нужди за ускорение и спиране нарастват многократно/ то, те биха могли да използват енергийни или кинетични оръжия действащи отчасти в, /както доста автори го наричат/ хиперпространството.
1. Ако имат хиперпространственна комуникация, това предполага пренос на енергия. Тоест, конструиране на насочено енергийно оръжие, способно за части от секундата да порази обект отдалечен на светлинни минути/дни/ или по - голямо разтояние!
2. Ако имат хиперпространственно движение/пренос на материя /пример самите кораби/, то възможно е конструиране на кинетично оръжие, /ще дам груб пример - артелерийско оръдие/, което да изпраща материални снаряди, мигновенно през хиперпространството към нужната цел.

.

[gollum]

Енергийните съоръжения, достатъчни да защитят сферата/планетата от оръжия на космически кораб, са толкова големи, че могат да се разположат само стационарно.

Това принципно го включих в "статична отбрана" и "параметър на планетата". Отрицателната страна на подобно защитно съоръжение е в това, че ако то може да блокира енергийни разряди отвън, то със сигурнос тещ блокира и всички лъчения от звездата, т.е. ще обрече планетата на доста неприятности. А и има тази отрицателна страна, че ще покрива равномерно защитен периметър, а ще бъде атакувана в една точка (в много-много малка част от полето), което означава, че най-вероятно то ще бъде пробито на това място - ако приемем, че защитните полета могат да се пробиват чрез претоварване в точка. Положението принципно не се отличава от защитата на периметъра на планетата с бойни станции, минни полета или някакви наномеханизми, разпръснати като облаци прах (както е в сферомахията на Лем).

Мисля, че бях срещал навремето в някакъв роман, математическо обоснована теория, че ако три прехващача се разположат на върховете на един въображаем равностранен триъгълник, центъра на който е атакуващият кораб, въпреки неговите маневрите /скоростните възможностти на корабите са близки/ във един момент, един от трите прехващача, ще е успял да влезе в близък, успореден курс, и в една посока на движениe с атакуващия.

Идеята е сравнително добра, но като се замисля е базирана повече на двумерно, отколкото тримерно пространство. Впрочем, пак страда от съществени недостатъци, поне аз забелязвам два:

1. При равнество в технологично и силово отношение това ще означава, че защитната флота ще е разделена на три отделни дивизии, всяко от които ще се опитва да прихване атакуващата, но най-вероятно само една в даден момент ще може да стори това. Което означава, че на практика противникът ще бъде атакуван от една трета от собствената си сила, което едва ли ще е достатъчно .Допълнителен проблем се появява от това, че противникът може съзнателно да потърси ескадрен бой и да унищожи защитната флота на части, след като тя удобно е разпръсната предварително.

2. За да се осъществи прехвата е необходими трите прехващащи дивизии да се намират в пространството около атакуващата флота, т.е. те трябва да имат удобно предварително разположение или да се надяват, че ще могат да заемат това разположение след като е усатновено приближаването и вектора на движене на атакуващата флота. Но ако те могат да напарвят това, то по-добрият вариант е да се опитат заедно да я пресрещнат и прихванат.
От друга страна, тук биха могли да влязат в употреба малките кораби, които ще са по-маневрени и ще се ускоряват по-бързо. Те биха могли въобще да са лишени от междузвездни двигатели и логистичен потенциал за междупланетни преходи, но за сметка на това ще могат да поемат повече офанзивно въоръжение. Могат да се откажат и от защитното, тъй като атаката ще е краткотрайна и е по-важно поразяването на противника от оцеляването на корабите.

Въобще, основният проблем в космическите сражения ще е ниското ускорение на дреднаутите (основните бойни кораби) - на тях им е необходимо твърде много време за да наберат скорост и също толкова - за да маневрират или погасят скоростта си. Това дава значително предимство на флотата, която е започнала ускоряването си първа.
Разбира се, това означава, че ако нанасянето на удар по планетата или защитаваното съоръжение изисква забавяне на атакуващата флота, отбраняващата се ще има достатъчно време за атака докато атакуващата погасява скоростта си. Но дали това ще е необходимо?

... то, те биха могли да използват енергийни или кинетични оръжия действащи отчасти в, /както доста автори го наричат/ хиперпространството.

Идеята е добра и май вече бе спомената от Bsb във връзка с една от частите на Азимовата "Фондация". Но тук има различни практически проблеми, които вероятно са преодолими и един принципен - в темата уточнихме, че приемаме, че всякакви "огъващи" пространството двигатели не могат да действат близо до големи гравитационни източници, т.е. в рамките на звездната система, която е и нашия военен театър. А ако допуснем това за космическите кораби, то ще трябва да го предположим и за оръжията.
Но пък такова съоръжение може би би могло да се използва за бомбардиране на пристигащата флота на междузвездния етап от марша й.

[BulSoldier]

Ами щом дреднаутите са много малко маневрени той най-вероятно целият флот ще се движи с тях.При атака предполагам че ще се движат по права линия спрямо целта си.При положение че летят така,защитникът лесно може да предвиди къде ще се намира вражеският флот в определен момент и към тази позиция да бъдат изстреляни снаряди по продължение,като така вражеските кораби ще се срещнат на изчисленото място с някакви снаряди.Скоростта на вражеският флот определено ще увеличи енергията на удара.
Начинът за избягване обаче е доста лесен.Вражеският флот може да прави периодично маневри като изменя курса си леко в различни посоки,голямата скорост ще ги измести достатъчно че да не се срещнат със снарядите.Проблемът е че може да удължи времето им нужно за достигане на целта,давайки време на защитника за повече подготовка.

Всъщност нещо подобно може да направи и нападателя,имайки предвид че изстреляния снаряд от кораб приема неговото ускорение,то нападателя може да обстрелва от огромно разстояние неподвижните цели на противника си.