Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Тактика и стратегия на войната в космоса

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Малко странно предложение имам относно темата.
    АКо е възможно да се ограничим от всичките технологии като щитове и лазери(не изцяло разбира се)но да се опитаме да гледаме на тази фантастична тема малко по реално (странно звучи).

    The end of the world came pretty much as we predicted.Atomic spark,struck by human hand raged out of control.Great cities were reduced to dust,burning continents were absorbed by boiling oceans.The spirits of the dead faded in the background radiation that blanked the Earth.

    The 2 minute war - FallOut

    Comment


      #17
      Империал, няма проблем. Аз когато съм готов ще кача нещата и ще можеш да ги разгледаш и да ги обсъдим (сега завършвам картите и вече имам добра предтава за всички правила, но не съм ги систематизирал). Нещата, които излагам тук ги обмислям отдавна, но въпреки тях в космическата игра ще въведа изтребители и други концепции, които смятам за нелепи, защото целта ми е повече майтапа и забавлението .
      В тая връзка ще се съглася с теб, Gil-Galadh, че е "яко" .

      Обаче ако се върнем към хипотетичното обсъждане, ще си позволя да не се съглася с някои неща .
      По този повод и говореното млако по-нагоре-идеята на изстребителя в космоса е малко по-различна от класическата.Не е необходимо да е пилотиран,не е необходимо и да са много,а просто натоварени с няколко много яки заряда,които да пускат от....да го наречем пределно малка дистанция.Предимството пред крилатата ракета да речем,е че можеш да го върнеш и пак да го натовариш с болка за врага
      Няма никакъв смисъл подобен "носител на бойна глава" да бъде пилотиран и в този смисъл - изтребител. Наличието на човек само би утежнявало и усложнило конструкцията, а същевременно би ограничило възможностите. А от разни "спомагателни оръжия" така или иначе няма да има полза - целта е доставянето на бойната глава до вражеския кораб. По същата причина е бизсмислено носителят да се връща за да поеме нова бойна глава - така би се губело време. Много по-чиста е концецията за управляема ракета, тя напълно заменя този "космически изтребител".
      Космическият изтребител е безсмислен и по още няколко причини. Представата за приложимостта на идеята се крепи на няколко предпоставки:

      1. Съчетание на бързина и маневреност.
      Тази представа явно произлиза от атмосферния самолет-изтребител и няма много общо с космическото пространство. Малкият кораб-изтребител няма предимството на по-малката маса, защото влиянието на гравитацията е многократно по-малко. Същевременно малките размери и маса означават, че ще е много по-маломощен от големите кораби, а това означава, че и ще е по-бавен. Остава маневреността - инерцията запазва значението си в космическото пространство. Т.е. такъв изтребител действително ще е по-маневрен, което съчетано с малките му размери ще го прави и по-трудна мишена. Но дали това е достатъчно?

      2. Възможността за кинжален изстрел от упор.
      Тъй като изтребителят иползва въоръжението си чак след като приближи кораба цел, то това предполага, че изстрелите му ще са много по-прецизни. Същевременно обаче те ще са и много по-малко мощни, защото решаващо за огневата мощ ще е енерговъоръжеността, а тук печелят големите кораби.

      ко погледнем реалистично (в рамките на тази хипотетична тема), то енергетичните оръжия несъмнено ще действат с много по-голяма скорост от който и да е изтребител, т.е. докато изтребителят бъде "вдигнат по тревога", изстрелян от кораба-изтребителоносач и се сближи с кораба-цел, за това време ще могат да се разменят множество значително по-мощни залпове с лазерни и сходни високоенергетични оръжия. Предположението, че изтребителят би могъл да се движи по-бързо от тях ни води към една интересна дилема, на която ще се спра след малко. Т.е. оръжията на изтребителя ще са маломощни и той ще доставя огневата си мощ по-бавно от осонвните енергетични оръжия на големите кораби. Единственото, което може евентуално да компенсира това е прецизният изстрел или използването на мощна бойна глава (ракета или нещо подобно). Но както отбелязах само първата алтернатива всъщонст изисква изстребител. Дали обаче тя е достатъчна?
      По-скоро не. Следва да предположим, че освен нападателни оръжия косическите кораби ще използват и защита. Тя може да е под формата на броневи корпуси или някакъв тип енергетични поглъщащи, отразяващи и прочее полета. Неизбежно следва да се предположи, че защитата на големите кораби ще бъде проектирана да защитава от огъня на основните им високоенергетични оръжия, а това би следвало да я направи напълно или почти неуязвима за енергетичните оръжия на изтребителите. Това още повече важи за защитните полета, нещо, котео с лека ръка се пропуска (но от време на време си спомнят) във филми като "Star Wars". Енергетичен щит, който пази от енергийни оръжия ще е също толкова добра преграда както срещу оръжията на изтребителя, така и срещу самия изтребител. Т.е. за да действа изтребителя отблизо, той първо трябва да "свали" защитата на големия кораб, а последното по-скоро ще изисква огромни количества енергия, т.е. изстрели от подобен по-величина главен кораб.
      Накрая остава проблемът с уязвимостта. Смята се, че космическите изтребители като малки и маневрени цели ще бъдат по-малко уязвими за оръжията на големите кораби. Дали наистина е така обаче? Отново по-скоро не. Ако предположим, че в тези войни ще се използват взривни бойни глави, доставяни от управляеми снаряди или ракети, то те несъмнено ще имат достатъчна мощност, за да причинят вреда на голям кораб, въпреки всичките му брони и защитни полета. Какъв тогава би бил ефектът от подобна детонация върху една-две ескадрили изтребители? Унищожителен.
      Ако съпоставим предполагаемите размери на един космически главен кораб (да речем, дължина 4-5 километра) с размерите на един изтребител и мащабите на космическото пространство, то следва да предположим, че ако големите кораби влизат в огневи дуел от поне стотина хиляди километра, то изтребителите ще трябва да се доближат ан разстояние от няколко километра, за да могат да използват преимуществото си. Но на подобно разстояние те ще са фатално уязвими за която и да е взривна бойна глава, способна да причини вреда на голям кораб (тя несъмнено ще има радиус на поражение поне няколко километра, котео предполага, че с две-три може да се унищожи напълно изретибетланта заплаха около един голям кораб).
      Проблемът е, че разликата в мащабите е много голяма в сравнение с морските и авиационни сражения.
      Какво остана от идеята за космически изтребител? Едно оръжие, което е бавно и в най-добрия случай може да се използва единствено срещу себеподобни или срещу кораби, които са база за изтребители (при тях масата ще отива за складове, хангари и боеприпаси за изтребители). Без обаче да има шанс да се превърне в сериозна опасност за космическите дреднаути, изтребителят се превръща в една причудлива играчка без голямо приложение. Още повече, че откритостта на космическите пространство донякъде ограничава необходимостта от разузнаване на място.

      Струва ми се, че забелязвам няколко съществени проблема пред космическите сражения. На първо място това е мащаба: ако морските кораби от ХХ век могат да се поразяват с основното си въоръжение от разстояния максимум 30-40 км, а същевременно самолетоносачите могат да свършат същото от 300-400 км, т.е. десет пъти по-голямо разстояние, то в космическите сражения по-скоро съотношението ще е такова - дреднаутите могат да се поразяват с енергетичните се оръжия от поне 100 000 км, докато носителите на космически изтребители би трябвало да пускат мащините си от значително по-малки разстояния. Т.е. зависимостта е обратанта. Още по-сложни стават нещата, когато добавим скоростта на движение. Тя е неизветен фактор, но все пак можем да напарвим няколко предположения.
      В морските сражения корабите се движат с максималан скорост от 50-60 км/ч при обсег 30-40 км. Докато най-вероятно (за да има въобще смисъл от космическите пътешествия) космическите дреднаути би трябвало да имат максимална скорост около 10-20 000 000 км/ч при предполагаем действителен обсег на въръжението от около 100-600 000 км. Т.е. съотношението е много по-различно, което придава интересна динамика на цялата работа. Това предполага космическите сражения да са краткотрайни огневи сблъсъци, при които или огневата мощ трябва да е дотолкова голяма, че няколко попадения да решават съдбата на най-големия кораб, или ефективността на корабите в сражение ще е доста ниска.
      Въобще това поставя интересният въпрос за скоростта на движение. Струва ми се, че той може да бъде решен в рамките на две основни възможности:

      първа възможност
      Космическите кораби се движат в нормалното пространство между зведните системи. Това предполага те да могат да се движат със скорости о тпорядъка на милиард и повече километра в час за да има смисъл цялата работа. А при подобна скорост няма как да се говори за каквото и да е сражение, котео поставя интересният въпрос за това, че не е възможно една флота да прихване друга или пък да я принуди да приеме сражение. А това на свой ред ще ограничи сблъсъците до крайните точки в маршрутите на флотите, т.е. тези точки, които са цел на операциите.

      Втора възможност
      Космическите флоти използват два различни типа движители - един за преодоляване на междузведните пространства и втори за движение в нормалното космическо пространство. Това грубо казано ще означава, че флотите не могат да бъда прихванати, а вероятон и засичани докато преодоляват основната част от разстоянията и както в предходният пример, могат да бъдат принудени да приемат сражение чак когато достигнат токата, която е оперативната цел.

      Интересно е, че и двете хипотези водят до едно и също - всъщонст сраженията в междузведното пространство са неосъществими, реално погледнато едната флота може да се сражава с другата само близо (т.е. в рамките на няколко стотин милиона километра) до пространствената точка, която трябва да охранява. Т.е. няма да е възможно противниковият флот да бъде прихванат на етапа на поход или по някакъв начин да му се попречи. Ако се окаже, че и няма как движението му да бъде засечено преди той да се е появил в нормалното пространство, то задачата на отбраната е на практика обречена на провал (по същият начин, както когато се защитава цялото "небе над планетата", т.е. цялото орбитално пространство).
      А това означава, че нападението ще има абсолютно предимство над защитата и най-вероятният ход на една космическа война ще е всяка от държавите да изпрати целия си боен флот в атака срещу центъра на противника и в резултат на това и двете държави ще бъдат унищожени - малко като при взаимните ядрени удари.
      Неприятното на това е, че от момента на взаимен контакт и на осъществяване на принципната възможност за подобно действие, всяка страна ще е принудена веднага да изпрати своята флота срещу центъра на противника. Защото ако изчака вражеското нападение ще бъде твърде късно тепърва да "отвръща на удара".
      Т.е. това или довежда до неизбежност и унищожителност на вяска космическа война или до ситуацията сходна с ядреното равновесие, пир която не е възможна космическа война.

      Обо взето съм съгласен с повечето неща, които си написал, BulSoldier, те се покриват и с моето мнение. Ще си позволя леко несъгласие с това:
      Самите енергиини оръжия ми се виждат на мен малко глупави,понеже енергията изискваща да се произведе лъч с такава сила че да успее да прониже или да повреди метал е огромна,а да не говорим че праха и всички боклуци из космоса биха отслабили значително един такъв лъч с обсег 5000км примерно.
      Разбира се, всичко зависи от това какво количество "полезна енергия" (т.е. енергия, която да порази целта) е способно да пренесе енергетичното оръжие спрямо тази, която е необходима за да се излъчи импулса. Ако съотношението е твърде лошо, тогава тези оръжия ще се неприложими. Но все пак в космическото пространство има много по-малко материя, котяо да разсейва енергийния лъч и да намалява съответно ефективността му. Същевременно той предлага значителни предимства перд метателно оръжие - много по-висока скорост, т.е. може да поразява целта от по-голямо разстояние за по-малко време и следователно по-добра точност. Особено ако става въпрос за сравинтелно продължителен енергиен поток (а не за краткотраен импулс). Както сам си отбелязал, стандартно метателно оръдие едва ли би имало обсег по-голям от няколко десетки километъра, докато енергийното оръжие би могло да десйтва на многократно по-голямо разстояние. Разбира се, всичко зависи от "фантастичната технология", котяо си представяме - доколко може енергийното оръжие да фокусира "лъча", доколко голяма е "полезната енергия" и т.н.

      Разбира се, интересон е и предложението за "реализъм". Бихме могли да разглеждаме как би могло да изглежда едно такова сражение след стотина години (т.е. в рамките на почти съвременните технологии с известно предположение за развитие) в около орбитално или междупланетно пространство. Тогава вероятно предимство ще иматралични метателни или радиационни оръжия, а сраженията ще се случват от сравнително малки разстояния (бихме могли да предположим, че корабите ще се движат максимум с 5-10 км/с, а ефективният обсег на оръжията им би бил вероятно не повече от 100-400 км и ще разчитат единствено на някаква броня и повечето попадения ще бъдат фатални).
      Last edited by gollum; 27-02-2007, 22:28. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

      Comment


        #18
        Ами то най-малкото ако приемем че няма портали за придвижване,самото намиране на кораби ще е изключително трудно.АКо приемем че както голум каза кораба се движи с 20млр мк/ч то начините на засичане(да кажем някакви лъчи) ще трябва да се движат много по бързо от това.Освен това (не съм сигурен за това) ако приемем че лъча приема скоростта с която се движи източника му то разпространението на тези лъчи обратно спрямо посоката на движение ще е абсурдно малка(ако е близка до скоростта на движение на кораба)то връщането й обратно би било практически невъзможно.

        Друг е фактът че еддва ли чужда цивилизация на драго сърце ще каже къде се намира родната й система.
        Междудругото така възниква проблема със самото намиране на чуждата система.

        За лъчевите оръжия обаче допуснах грешка.Подведох се от атмосфернит условия.Ако наистина е кратък импулс предполагам че би било доста ограничено,но ако е продължителен лъч то вероятно прах и всички отломки биха били изпарени и продължителния лъч вече би минал по чист вакуум.

        Междудругото се замислих ако се движи кораб с 20км/с то пилотажа не би било разумно да се извършва от човек.Представете си малка точица на 40км от вас и само след 2 сек се врязва във вас метеор с диаметър 100метра или пък ако се изстреля по вас неоправляем снаряд,то той трябва да бъде изстрелян доста пред обстрелвания обект,което пък дава възможност на чуждия кораб с лека корекция да избяга снаряда.Което пък би наложило обстрела да е от близко разстояние.АКо продължим така мисля че ще стигнем до извода че:

        При увеличаване на скоростта в космическото пространство става невъзможно управлението от човек,поради сравнително голямото количество време нужно за реакция.ГОлямата скорост със сигурност ще отмени използването на неуправляем снаряд защото:
        Корабът просто може да криволичи леко и така изстрелите едва ли биха били точни ако са произведени на разстояние няколко километра и би наложило използването на добрите стари ракети или лъчевите оръжия който биха били моментални и изключително предцизни(все пак 300 000 км/с са добра "дулна" скорост )

        Не ме е срам променям поста вече 5-6 път.
        Last edited by BulSoldier; 27-02-2007, 22:48.

        The end of the world came pretty much as we predicted.Atomic spark,struck by human hand raged out of control.Great cities were reduced to dust,burning continents were absorbed by boiling oceans.The spirits of the dead faded in the background radiation that blanked the Earth.

        The 2 minute war - FallOut

        Comment


          #19
          "АКо приемем че както голум каза кораба се движи с 20млр мк/ч"
          Е, хайде засега да се ограничим със скоростта на светлината и да е около 1 милиард километра . Впрочем, и в този случай междузвездните войни ми се виждат малко невъзможни, така че вероятно си струва повече да се занимаем с другата хипотеза, която включва или подпространствени тунели с постоянна структура и входно-изходни точки (Бюджолд наистина добре е описала тази стратегическа ситуация), или "подпространствени" двигатели, способни да направят "скок" между две произволни точки от нормалното пространство, с условието, че все пак точките трябва да са далеч от големи гравитационни смущения, т.е. планети, звезди и т.н. Това ще позволи хем излизането в нормалното пространство, а следователно и засичането на флотите да е достатъчно далеч от планетите, че да има време за реакция, а и някаква форма на битки в междупланетното пространство, ако предположим, че движението в нормалното пространство е ограничено до не повече от 100-200 000 км/с и то след твърде дълго ускорение (впрочем, при подобна скорост вероятно смяната на курса ще е доста бавна, както и намаляването на скоростта, т.е. манвреността ще е ниска). А може би е по-добре дори до 1000-2000 км/с, т.е. ако предположим, че корабите излизат от подпространството зна 4-5 милиарда километра от планетата-цел (или космическата станция), то да им трябват не повече от два-три месеца за да преодолеят оставащото разстояние.

          Comment


            #20
            Да питам нещо реалистично - гърмим 20Мт бомбичка в открития космос - на колко километра ще изличим всичко живо и на колко километра ще изпържим полупроводниците? Понеже последното може да е проблем за самият кораб който е изстрелял бомбата.
            „Аз, Драгомир, писах.
            Аз, Севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз се държах за вярата на Шишмана царя.“

            Модератор на раздел "Военна Авиация"

            Comment


              #21
              Няма да изличим нищо живо, тъй като в космоса се срещат доста по-мощни източници на гама-лъчи и рентгеново лъчение от някаква мизерна 20 MT бомба. А кораб, който ще се намира в далечния космос, трябва да е защитен от тях. Неутроните в космоса са по-сериозен поразяващ фактор, отколкото на Земята, понеже няма атмосфера да ги спира, но корпусът, който ще спре гама-лъчите, ще спре и неутроните. А и източници на тежки частици също има достатъчно в космоса - като започнем от Слънцето, т. нар. слънчев вятър.
              И никакви полупроводници няма да изпържим, понеже металният корпус (стига да е метален) изолира вътрешността от външно електромагнитно лъчение (небезизвестният "фарадеев кафез"). Най-много да повредиш входните усилватели на приемните антени. Но по посочената по-горе причина те би трябвало да са защитени по някакъв начин - а защити има предостатъчно и в момента.

              Стратегически въпрос - Голъм го засегна, но не го разви. Дайте ми една причина да искам да завладея населена планета. Ако искам ресурси, които по някакви причини не мога да извлека от космоса, например някакво органично вещество - ще мина и без население. Преди някой да възрази, че ще ми трябва работна ръка - ще ми е по-лесно да си докарам такава, отколкото да държа в подчинение населението на цяла планета. Ако искам "жизнено пространство" - пак ще мина без население. Ако искам да победя противника (с когото не е ясно какво имаме да делим, може би като изключим фундаментални философски причини като тези на жителите на планетата Крикит, които "вярват в "мир, справедливост, морал, култура, спорт, семеен живот и унищожение на останалите форми на живот" или описаният в "Жива картина" на Брайън Олдис конфликт, възникнал по недоразумение), вместо да го завладявам, не е ли по-лесно да го унищожа? Предполагаме, че няма политически проблеми пред подобно решение.
              И едва след като решим какво искаме да постигнем, можем да мислим как да го постигнем. Между другото, унищожаване на планета хич не е лесна задача - справка http://qntm.org/geocide
              Last edited by bsb; 27-02-2007, 23:27.

              Comment


                #22
                Ако ще се хванем сериозно (доколкото е възможно предвид идеята) с разглеждането на тактики в битка в космоса,ще трябва да си поставим сериозни ограничения и да си определим някои "правила" в това отношение.
                Тея 2-3 месеца хич не са привлекателни като замисъл но пък за сметка на това са доста "реалистични".Междудругото няма как да знаем какво точно ще стане с 1 20мегатонна бомба ако гръмне в космоса,освен ако не си направим експеримен: пращайте парите си по пощата лично до мен аз ще ги събера и като съм готов ще ви кажа :1087:
                Сега малко по сериозно.Трябва да приемем някакви по общи параметри на космическия кораб и да си го изградим като ммм ще използвам израза "математически модел" (много ми харесва),но така да се каже да постигнем съгласие за характеристиките и възможностите на корабите,за да може чак тогава да съставим по сериозна дискусия.За да не стане така магически щитове да се появяват и т.н.

                Ами ако започнем да развиваме идеята за порталите и блокадите и "техния" начин за водене на патаклама,трябва да отбележим факта че при официално обявена война(без предварителни действия) и само 1 точка за влизане/излизане то блокадите ще са най-ефектния начин и ще се разчита на контраатака (вслучай че едните решат да се пробват).

                Междудругото има една игра(старичка е) но идеята е добре развита(като изключим силното въздействие на бомбардировачите в битката,но нали и ние трябва да вършим нещо). КАзва се Freespace2 (и 1 има но 2 е по добра)ако се интересувате ще ви насоча към нея да разгледате за какво става дума.

                ТО унищожаването не е лесно но да махнеш доминантия вид(човека в случая) не е много трудно.

                А относно твоя въпрос ще се опитам да дам отговор.
                Ако ти трябва такова вещество ( какво ли пък ще е то ) и да кажем че няма възможност за мирен вариант то предполагам че унищожаването няма да е най-добрия избор.Първо че могат да възникнат силни недоволства в населението на собствената планета.Това обаче предполагам е възможно да се преодолее с една обилна пропоганда.Иначе унищожението е най-лесното ако мога така да се изразя.Обаче проблема е че може да прецакаш планетата достатъчно че сам да си навредиш и накрая да останеш с празни ръце.А и добиването на това вещество (зависи какво е то) може да е трудно или пък самото му култивиране може да е възможно само в строго определена атмфосфера и среда,която може да се наруши от изтребването на населението.А
                Ако се добива трудно ще са нужни съоръжения чиито превоз ще е доста солен,но тук можем да предположим че инфраструктурата е все още функционална.

                На кратко нищо не пречи да унищожиш населението,стига да е сигурно че методите няма да навредят на така желаното вещество.Има и въпроси като уникално културно наследство но те са така далеч от цялостната идея и въобще не си струва да се засягат.

                промяна #12324 бтв едва ли населението след абсолютното унищожение на всякакви защитни механизми,то(населението) ще се противопоставя на безкрупулен враг готов на всичко за ценния материал.

                следваща промяна: междудругото много интересен сайт !!!
                Ето това ме хвърли в тъч A slightly less obvious method would be redefining "planet" not to include the Earth
                Last edited by BulSoldier; 27-02-2007, 23:51.

                The end of the world came pretty much as we predicted.Atomic spark,struck by human hand raged out of control.Great cities were reduced to dust,burning continents were absorbed by boiling oceans.The spirits of the dead faded in the background radiation that blanked the Earth.

                The 2 minute war - FallOut

                Comment


                  #23
                  Супер тема! А аналогията с ветроходите от Новото време е много удачна. Ето какво казва Переслегин по въпроса:

                  Статията е доста пространна и интересна. Поне за мен.
                  Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                  Неизвестен руски адмирал

                  Comment


                    #24
                    Напълно ясно е какво ще се случи при ядрен или термоядрен взрив в космоса. Това, което се случва на Земята, без поразяващите ефекти на ударната вълна и радиоактивното замърсяване и с по-силно въздействие на останалите поразяващи ефекти (целият електромагнитен спектър - видима и не толкова светлина, топлинно излъчване, електромагнитен импулс, гама-лъчи, рентгенови лъчи, а също и неутрони) поради липсата на атмосфера. Но тъй като междузвездният космически кораб би трябвало да е подготвен за доста по-враждебна космическа среда, не би трябвало взривът да му се отрази. Естествено, през цялото време допускам, че взривът е на известно разстояние от космическия кораб - например от порядъка на километри.
                    Нека се разберем кои закони на физиката ще действат. Всички допускаме някакъв начин за преодоляване на космически пространства за кратко лично време, при това без съществено разминаване с времето на изходната система. Т. е. на междузвездните кораби и на планетите изминава горе-долу едно и също време. Предлагам да запазим наличието на инерция. Тъй като, по всичко изглежда, инертната и гравитационната маса са еквивалентни, наличието на инерция означава невъзможност за антигравитация. Евентуално бихме могли да допуснем съществуване на възможност за увеличаване на гравитационното привличане. Като се замисля, в светлината на последните хипотези за природата на масата може да се окаже, че би било възможно нейното премахване. Ако някой желае, нека разглежда и сценарий, при който инерцията може да се неутрализира, но нека изрично го посочи.
                    Също така предлагам да не допускаме пътуване назад във времето. Сега няма да се задълбочавам в проблемите с концепцията "време" и с идеята за "движение във времето", просто приемаме, че не възможно да се върнеш назад и да убиеш дядо си, независимо дали за избягване на парадокса ще се окаже, че това не е възможно, или ще възприемем разклоняващи се вселени (или както е по-известно, "паралелни", но това е малко подвеждащо).
                    Също така предлагам корабите да не могат да бъдат атакувани "по пътя" между звездите. Дали ще минават през под-/свръх-/хиперпространството, дали през проходи, дали ще изкривяват пространството (винаги съм смятал, че така действат warp engines), дали ще използват квантови суперкомпютри ("Преместването на Марс", Грег Беър - преместиха Фобос в орбита около Земята и после го върнаха край Марс), нека да не бъде възможно да бъдат унищожавани, преди да достигнат околностите на звездата цел.
                    И накрая предлагам, за да има все пак над какво да си чешем езиците, да оставим настрана въпросът за смислеността или целта на подобни бойни действия, който повдигнах по-горе. Да поставим като задача на едната страна да достигне до планетата Х, а на другата страна - да не позволи на първата да стигне дотам. Под "достигане" разбирам най-малко ниска орбита, което за Земята е около 200 километра над повърхността.
                    За улеснение предполагаме, че животът е от известния ни тип - т. е. на базата на вещество, а не разни там свръхинтелигентни оттенъци на синия цвят. И също така смятаме, че животът се върти около планетоподобни тела (дори и да са астероиди), а не е изградил структури от сорта на дайсънови сфери и пръстени.
                    И последно, смятаме, че живите същества нямат някакви свръхестествени способности с нетехнологичен произход. Т. е. няма джедаи, които управляват силата, няма телепати, които четат мисли, няма ясновидци, които узнават плановете на бункера на вражеския водач на планетата му на стотина светлинни години и в кое точно помещение се намира той. Всякакви подобни действия или явления, ако решим да ги ползваме, се предизвикват изключително от технология.
                    При тези ограничения нека изложа най-безинтересния сценарий, за да не се занимаваме с него. Наличие на сравнително прост начин за практически мигновено придвижване между произволни точки в пространството. Срещу такава технология защита няма. Изпращам N разузнавателни апарата към целта, те изникват от никъде за малко, колкото да съберат данни, и отново изчезват. 5 минути по-късно или 5 месеца, все тая, отново от нищото изскачат X други апарата и унищожават каквото трябва. Понеже можем да се появяваме в произволни точки, тези точки могат да бъдат директно във или в околността на критичните съоръжения (източници на енергия, на суровини, обществени организации, военни или защитни съоръжения). И така инфраструктурата и съответно обществото е сринато с един удар. По-сложно е, ако обществото няма инфраструктура. Тогава смятам да употребя биологично или химическо оръжие. Тези оръжия не се употребяват на Земята не толкова, защото са нехуманни (като че ли е особено хуманно да умреш, след като взрив ти откъсне някой и друг крайник и кръвта ти изтече), а защото трудно се управляват и не е ясно дали ще поразят врага, или своите. Когато цялото налично население е враг, този проблем не стои. И отново, понеже мога да изпратя апарати във всяка точка от пространството, нямам проблем с доставката на избраното оръжие.
                    Очевидно при поставените в началото ограничения (невъзможност за унищожаване на апаратите en route) почти няма защита за нападнатата планета. Единствената защита би била да не може да бъдат установени целите преди началото на нападението - и това е валидно единствено ако приемем, че ресурсите на нападателя са ограничени до там, че не може да обхване всичко, а трябва да избира цели. Като изключим това, струва ми се, че нападнатият е обречен. И затова смятам, че това е безинтересният за целите на тази тема сценарий - макар и мечта за всеки военачалник.

                    Comment


                      #25
                      М`да, май мненията ни напълно свъпадат, bsb . Общо взето ще трябва много да се отдалечим от реалноста, за да си представим космически сражения, които да са възможн ии нтересни за обсъждане.
                      Не развих докрай стратегическата картина, защото несъмнено ще стигнем до извода на Лем - междузведните войни са абсурд. Уви, всякакво развитие и на технологиите за движение, котео да прави възможни междупланетни конфликти както посочи ти (а и аз) ще доведе до абсолютната незащитимост на собствените цели, т.е. в действие е принципа "който удари пръв - печели", котео неизбежно води до това, че в моменат, в който имаме две враждуващи старни те с неизбежност ще си нанесат унищожителни удари една на друга и ще оцелелят само ударните им флоти.
                      Текстът на Переселгин, приведен от Одзава е интересен, но уви на твърде много места е нелогичен и твърде отворен за критика - особено в частта за възможността и смислеността на войните.
                      Затова предлагам да оставим настрана всякакви стратегически съображения и да се съсредоточим върху представата за едно космическо сражение, провеждащо се близо (в космически смисъл - между няколкостотин хиляди и няколко милиона до десетки милиона километра) до стратегическите обекти - планети, космически съоржения и т.н. и оставайки в набелязаните физически и технологични рамки (благодаря на bsb, че ги посочи) да си представим особеностите на корабите и тяхното защитна и офанзивна екипировка.

                      На първо място си мисля, че неизбежно развитието на космическите кораби ще доведе до разделяне на функциите в смисъл, че космическите кораби ще са само космически, без възможност да навлизат в атомсферата на планета. Причината за това е, че изискването да могат и да се приземяват и следователно да се движат в атмосферата налага твърде много ограничения, поради които чисто космическият кораб винаги ще има голямо предимство пред хибридния (атмосферно-космически).
                      Т.е. корабите ще се строят в орбитални или космически заводи и ще акостират на космически орбитални или други станции, като връзката с планетната повърхност ще се осъщестявваза сметка на специализирани излитане-кацане кораби или пък чрез орбитални асансьори. Естествено, това ще наложи създаването на специален клас модули за кацане, които да се използват когато се овладяват нови планети.
                      Архитектурата на космическите бойни кораби ще е подченина единствено на изискванията за защита от вредните космически лъчения и влияние, котео предполага наличието на "защитена капсула", в която се намира екипажа и цялата чувствителна апартура и външна част, където са всички инсталации, нечуствителни към тези лъчения.
                      Както съвсем точно посочи bsb атомните оръжия ще са малко пригодни в космоса, освен при директно попадение в кораба.
                      Това означава, че най-вероятно основните оръжия ще са лъчеви или плазмени ("високоенергийни"), както и евентуално някакви "бойни глави" с мощност много по-голяма от атомната (например, антиматерия). Също така вероятно биха могли да се създадат някакви гравитационни оръжия.
                      Ядрените оръжия най-вероятно ще останат като средство за заплашване на планети или космически съоръжения, които не могат да се движат и защитават.
                      Между другото, май най-добре в технологично отношение описва тези неща С. Лем. особено интересан е идеята му за сферомахия от "Фиаско" (където са описани оръжия като "соллазер" - инсталация, която създава лазерен лъч и черпи енергия от звездата в системата и различни гарвитационни оръжия и защитни полета).

                      Comment


                        #26
                        Аз си запазвам мястото за мнение, но предпочитам да го изпипам първо като по-завършена концепция и тогава да го постна тук
                        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                        Проект 22.06.1941 г.
                        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                        Comment


                          #27
                          Както вече стана ясно ще има нужда от такова вътрешно покритие на корпуса което да предпазва чувствителните елементи и екипажа от вредни влияния(най-вече гама лъчи)
                          АКо приемем че един от основните начини за нанасяне на щети е някаква супер мощна бойна глава,то тя несъмнено ще бъде лено контрирана с малка "ракета" която да я прихване от голямо разстояние и да предизвика детонацията й на безопасно разстояние от кораба.Или ако пък голямата "ракета" рядко или почти несменя курса си спрямо кораба би могла да се контрира с неуправляем снаряд.

                          Воденето на бой от големи разстояния едва ли ще е проблем(щом сега с лазер се уцелва малка точица на луната) което пък от своя страна би обезмислило използването на "ракети".Самия двигател на ракетата нужен да я задвижи с достатъчна скорост че тя да е достатъчно бърза да се конкурира като ефективност с лазери и плазмени лъчи,ще е прекалено скъп и едва ли ще оправдава цената си.

                          Според мен вариант за кацане на ненаселена планета ще е възможен или със специално пригоден хибриден кораб (както беше спомената той ще е със значително по лоши показатели спрямо летеното в космоса) или с апарат за атмосферно летене (самолет просто казано) който да бъде пазен в някакъв хангар в корпуса на космическият кораб.
                          Третия вариант който също е възможен е да представлява апарат,подобен на лунните модули,който да каца на няколко "опори" с двигателите си насочени надолу и да излита като обикновенната ракета.Проблем при него ще е значителната енергия нужна да откъсне кораб от повърхността и да го изкара в орбита,при близка до земната или по висока гравитация.
                          Всъщност ако ще се предприема "десант" на непозната планета с неясен състав на атмосферата,то космическият кораб ще е нужно да е екипиран и с достатъчен брой сонди който да направят нужните измервания за наличието на хим. елементи в атмосферата,темепературата и др.

                          The end of the world came pretty much as we predicted.Atomic spark,struck by human hand raged out of control.Great cities were reduced to dust,burning continents were absorbed by boiling oceans.The spirits of the dead faded in the background radiation that blanked the Earth.

                          The 2 minute war - FallOut

                          Comment


                            #28
                            При достатъчно висока скорост на кораба всяка частичка на пътя му /микрометеор, орбитални боклуци - около планетата/ може да нанесе големи щети. Затова повечето автори "снабдяват" корабите с енергийни щитове, които имат мощността поне да изгарят микрочастиците, преди да са достигнали повърхността на кораба. (Големите ускорения подпомагат загряването на частиците, тъй че приемам необходимата мощност за пренебрежимо малка по отношение размерите на кораба/възможностите на двигателя).
                            "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                            Comment


                              #29
                              При достатъчно висока скорост на кораба всяка частичка на пътя му /микрометеор, орбитални боклуци - около планетата/ може да нанесе големи щети.
                              Така е, но пък ако бойният кораб има някаква защита срещу огъня на себеподобните си, то подобни опасности със сигурност би трябвало да се поемат от тази броня (или каквото там би се използвало за защита).

                              Comment


                                #30
                                Разузнаване

                                Ако приемем идеята, че може да се осъществи мигновен пренос на материя през пространството, интересна става ролята на разузнаването. От една страна изпреварващият удар е решаващ, от друга - преносът на материя означава пренос на информация. В такава обстановка най-силното оръжие би била пълната информираност за общото състояние, маневрите и плановете на противника.

                                Според мен в този хипотетичен свят бойните действия биха се водили основно на тихия фронт.

                                Comment

                                Working...
                                X