Любопитно

[Amazon]

Кеплер е заснел експлодираща свръхнова:

http://www.cnn.com/2016/03/21/world/...ler/index.html

[Кухулин]

Много яко. Живот и здраве, вече могат да хванат и гравитационните вълни, ако е по-близо. Ще бъде голям удар.

[gollum]

Впечатляващо е. В добри времена живеем поне за тези неща.

[Кухулин]

Попаднах на едно много яко проектче:

[Amazon]

Това да си го разпечаташ и да си го сложиш на стената. Много вдъхновяващо.

[Кухулин]

Да бе, много кефи. Една мацка се е хванала да ги прави, дано да не и писне.

MiaTheScienceLady

[Кухулин]

Нови сметки върху уравнението на Дрейк:

http://phys.org/news/2016-04-limits-uniqueness.html

http://online.liebertpub.com/doi/pdfplus/10.1089/ast.2015.1418

Преди време си говорихме за броя на обитаемите планети. В таблицата е означен като N_ast.

[messire Woland]

Нови сметки върху уравнението на Дрейк:

http://phys.org/news/2016-04-limits-uniqueness.html

http://online.liebertpub.com/doi/pdfplus/10.1089/ast.2015.1418

Преди време си говорихме за броя на обитаемите планети. В таблицата е означен като N_ast.

Интересно, разбира се. Хубаво и интересно е да се правят изследвания на такива теми.
Твърде оптимистично обаче. Липсва пространствено измерение, съвсем ясно е, че номерът се влияе от позицията на планетата - в центъра има твърде много враждебни на живота фактори. И т.н.


__________________________________________________ ___________________________________________
Сега за друго интересно за мен:
Public Uncertain, Divided Over America’s Place in the World

"... Currently, 35% say the U.S. should increase spending on national defense, 24% say it should be cut back and 40% say it should be kept about the same as today. The share favoring more defense spending has increased 12 percentage points (from 23%) since 2013. ..."
Т.е. за последните две години броят на хората в САЩ, които смятат, че трябва да се увеличат средствата за армията, са се увеличили с около 50%.

[Кухулин]

Липсва пространствено измерение, съвсем ясно е, че номерът се влияе от позицията на планетата - в центъра има твърде много враждебни на живота фактори. И т.н.

Тези фактори са отчетени чрез n_e и са множител в N_ast.

[messire Woland]

Това го видях, но не видях някъде да е обяснено по този начин, т.е. изглежда като изчислено просто с процент от подходящите за живот звезди, без значение от местоположението им.
Крайното число им се е получило доста голямо, а практическата картина, която наблюдаваме, не го потвърждава.

[Кухулин]

Това го видях, но не видях някъде да е обяснено по този начин, т.е. изглежда като изчислено просто с процент от подходящите за живот звезди, без значение от местоположението им.

Аамм, щом са подходящи за живот, не би ли следвало да са с подходящо местоположение? Не улавям логиката. Общо взето критериите са три - наличие на течна вода, на атмосфера и на твърда повърхност. Оттам и зоните на обитаемост.

Крайното число им се е получило доста голямо, а практическата картина, която наблюдаваме, не го потвърждава.

За това си има други обяснения - парадокса на ферми, великия филтър и т.н.

[messire Woland]

Аамм, щом са подходящи за живот, не би ли следвало да са с подходящо местоположение? Не улавям логиката. Общо взето критериите са три - наличие на течна вода, на атмосфера и на твърда повърхност. Оттам и зоните на обитаемост.

Не, подходящите условия за живот на планетата са едно, местоположението й в галактиката - съвсем различно нещо. То също е филтър, но не се отчита. Същевременно това местоположение със сигурност има значително влияние върху резултатите.
То аз малко споря с телевизора, ама карай да върви

[gollum]

Май не отчитат и типа звезда в системата (поне не го видях, може и да съм го пропуснал). Ако отчиташ само планети с твърда повърхност и в обитаемата зона (течна вода), ще имаш огромно количество. Трябват повече фактори, но едва ли има достатъчно информация, за да могат да се отметат.
Да речем, най-масовите звезди са червените джуджета (поне в нашата галактика), при тях планетата трябва да е много близо до звездата, за да е в обитаемата зона, но има цял ред проблеми с "обитаемостта" в тези случаи (за този тип звезди са характерни силни вариации в количеството енергия, мощни магнитни полета и изригвания, т.е. може да е проблем задържането на атмосфера (нещо като случая с Марс, да речем); твърде близките планети най-вероятно ще са постоянно обърнати с едната си страна към звездата (а това създава очевидни проблеми); излъчванията на този тип звезди са доста по-различни от характерните за Слънцето (предимно в инфрачервени, малко във видимия спектър и почти нищо в ултравиолетовия и прочее други затруднения).
Що се отнася до положението - планети в системи близо до галактическия център или в активни звездни ясли най-вероятно няма да бъдат реално обитаеми, дори и да са в зоната на течната вода и да имат твърда повърхност - пак заради радиацията (нови, свърхнови и всякакви неприятни работи, които са много по-вероятни в такива региони). Това е "пространствения фактор", ако разбирам за какво пише Воланд.
Следващият момент, който никак не е ясен е дали планетата има или не силно магнитно поле. Не виждам този фактор да е отчетен. А без него положението в обитаемата зона на местната звезда няма да е достатъчно. А засега не е съвсем ясно как стои тази работа и в нашата система, т.е. защо някои планети имат силно магнитно поле, други - не, някои са имали и са го загубили (много е отслабнало) и прочее. Т.е. има твърде много фактори, за които няма достатъчно информация, за да се разчита на подобни колекции от допускания. Т.е. спокойно може да се окаже, че от това огромно количество уж обитаеми планети реално обитаеми са много по-малко.

[Кухулин]

Съгласен съм, че има много фактори с ниска степен на яснота. Каквото има, с това се работи. Колкото и да недоволстваме, от това факторите по-ясни няма да станат.

Радиация, магнитно поле, свръхнови, всичко това се обобщава под "наличие на атмосфера". Ако има атмосфера, живота най-вероятно ще може да се приспособи. Ако няма атмосфера, няма да може. Приливните захвати принципно не са пречка, стига да са в зоната на обитаемост.

Отделен е въпроса доколко има разлика между възникване и приспособяване на живота. Тук вече идва и хипотезата за панспермия, и др.

Но като цяло горната статия се опира на статистически апарат и всички тези неща нямат голямо влияние върху резултата. Дали ще е 1.7 * 10^-11 или 1.7 * 10^-10 все тая. Основния проблем е, че тази вероятност не се връзва с появата на земния живот - практически веднага след образуването на Слънчевата система.

[gollum]

Радиация, магнитно поле, свръхнови, всичко това се обобщава под "наличие на атмосфера". Ако има атмосфера, живота най-вероятно ще може да се приспособи. Ако няма атмосфера, няма да може. Приливните захвати принципно не са пречка, стига да са в зоната на обитаемост.

ок, съгласен съм с тази добавка (да формира и задържи атмосфера, т.е. "да има течна вода"), но не съм убеден, че това е въпрос само на положение спрямо типа звезда (енергията, която дава), т.е. въпрос само на "не твърде студено, не и твърде топло". А може и нещо да не разбирам, де. Иначе - да, това ще промени с някакво количество обитаемите планети, но няма да се отрази драстично на крайния извод.
Може би защото засега няма как да се разбере дали дадена открита екзопланета (отделно тези, които попадат в "обитаемата зона") реално има атмосфера (за която си струва да се говори)? Т.е. самото понятие за "обитаема зона" ми се вижда непълно.

За другото съм съгласен: да, изглежда много малко вероятно (направо невероятно) да сме единствената "напреднала" цивилизация във Вселената, а вероятно и в нашата галактика. Другото също е интересно: изглежда, че ако има условия за възникване и задържане на живот, той възниква, при това, доста "бързо" (погледнато в мащабите на космоса). Както пишеш, "почти веднага".
Условията за следващия преход, обаче, хич не са ясни, а и дали въобще следва да се очаква с някаква честота.

Дали целият този разговор не е достоен за самостоятелна тема?