Основни понятия

[messire Woland]

Пускам тази тема, за да не се налага да се изясняват едни и същи неща и да се водят безкрайни спорове по тях в много теми. Тази тема е само за основните неща и няма да бъде дискусионна, а по-скоро разяснително-информационна. Идеята е да създаде фундамент, на който да стъпим и след това да може да продължим нататък - мисля, че времето за това отдавна е дошло.

Участието в темата ще бъде лимитирано. Модераторите ще могат да пишат в нея, а ако някой друг също иска да участва - нека ми прати мнението си на ЛС и след дискусия с автора аз ще го публикувам.

[messire Woland]

"Стратегическо", "Оперативно" и "Тактическо" нива, според както ги разбираме в този форум. Тук ше следва моето определение, след това и на колегите, които виждат нещата по малко по-различен начин и най-накрая ще оформим единна концепция.
Стратегическо: това е нивото, на което се определят целите. Там са преплетени военни и дипломатически интереси. Ако е в период преди война, определят се съюзници и т.н. Ако е за конкретна война - определя се принципният метод как да се разгроми противника. На това ниво се разглеждат нещата като цяло, без конкретика. Планират се военните операции като цел и посока, участващи сили и т.н. Това са ръководителите на държавата (политици и т.н.) и общо взето - генералният щаб.
Оперативно ниво: Планират се отделните операции съобразно целите, зададени на по-горното ниво и средствата, отделени за тях. Провеждат се операции, но без да се слиза на тактическо ниво. Тук са командването на армиите и групите армии и евентуално - специализираните отдели на генералния щаб. Политиците не би трябвало да се месят тук, нито ръководството на генералния щаб да се намесва кой знае колко в конкретните операции по време на провеждането им. Всяка такава намеса би означавала от една страна, падане на темпото на операциите (всяка промяна с намеса на различни нива би искала време, което е ценно и води до загуба на инициатива, а същевременно прескачане на нива в командата йерархия предизвиква ненужно триене по командната верига, както е и признак за недоверие, което от своя страна влияе върху морала и решителността).
Тактическо ниво: Това ниво касае провеждането на конкретно сражение. В него влизат офицерите, които ръководят боевете по места или планират провеждането им с указване на местни цели, участващи войски, артилерийска, въздушна и друга подкрепа в рамките на едно сражение. След като средствата са определени, това ниво трябва да бъде оставено само на себе си, освен ако се окаже, че целите са непостижими, а отделените сили и средства - недостатъчни. Всяка намеса от страна на някое от двете по-висши в хода на конкретно сражение, обикновено означава загуба на инициатива, темпо и възникване на грешки. На първо място това е така, защото стратегическото и оперативното командване няма как да познават местната обстановка в детайли. На второ място - няма как да знаят текущото положение - най-вече, защото то се променя относително бързо и решенията, взети не на тактическото, а на някое от другите нива ще са гарантирано закъснели, заради необходимото време за преминаване на информация и команди по веригата.

Ако приравним всичко към една военна игра, като тези, които сме провеждали тук, нещата ще изглеждат така:
На стратегическото ниво се определят целите ни, решава се с кого ще бъдем съюзници и срещу кого ще воюваме (съгласно определените вече цели). След това се планира какви сили ще участват, какви резерви и снабдяване ще бъдат отделени за кампанията и какви ще са нейните цели (генерално - пълна победа или само частична, географски цели и т.н.). Примерно се указват цели пред армиите - този и този град или обграждане/унищожение на тези и тези вражески сили и т.н.
След това нещата вече се разделят темпово и цялото (плана на войната) се "нарязва" на отделни операции. Определят се целите и средствата за постигането им, конкретните войски и границите на всяка операция. Тук е границата с оперативното ниво. Оттук нататък ръководството на всяка конкретна операция - как протича, решаване на проблеми и т.н., но само относно нея, без да се качваме нагоре и да преразпределяме отново целите на кампанията или надолу и да ръководим начина, по който конкретните войски ще се бият и ще решават тактическите си задачи - представля именно "оперативното ниво". Ако нещата не се развиват по план и се налага да се преразгледа концепцията, значи трябва да се намесят тези, които отговарят за цялостното, стратегическо ниво. Тоест - да преразгледат целите, които има конкретната война и дали те са изпълними. Ако не са - търси се разрешение. Ако са, но се налага да изискат още средства, за разрешаване на оперативни проблеми, то тези средства се предават на по-долното, оперативно ниво и то вече си оперира с тях.
Във военните игри, които сме провеждали, досега не е имало тактическо ниво, макар то да е било симулирано по някакъв начин. Но това не е и възможно, тъй като обхватът на всичките нива си е сложничък

Усещам, че текстът се получи твърде объркан и неясен ... в следваща редакция или последващата дискусия по въпроса ще гледам да го пооправя.

[Ханс]

Генерално сражение / Решително сражение

Генерално сражение - моето разбиране не е толкова тясно свързано с наличието на генерали, които да подпомагат или пречат на процеса на дехуманизация на органичната материя, а с участието в сражението на т.н. главни сили.

Решителното сражение - е такова, в което, дали поради изключително висок КПД на горе упоменатия процес, или по някаква друга причина, виждаме основната причина, значително надминаваща всички други по тежест, за окончателния изход на кампанията.

Обикновено решителното сражение е и генерално сражение, тоест проведено с участието на главните сили, не че не мога да си представя решително сражение, което да не е генерално, но не се сещам за конкретен пример, пък и то ще е такова, значително повече като резултат от други фактори, отколкото от количественото изражение на участниците в него.

От друга страна съвсем възможно е (и дори повечето са) едно генерално сражение да не е решително. То може да е замислено, като решително и пак да не е. Решителността пък можем да свържем с резултатите, КДП-то, но може да е резултат и от други фактори. Не бива задължително да свързваме решителността с материалната ефективност, макар тя да е най-често срещаната причина и един доста приличен индикатор на резултата от сражението.

Пример:
Лини (1815) е генерално сражение, в което участват главните сили, но в същото време решителното сражение на кампанията (каквото съвсем не винаги съществува - справка Гражданската война в САЩ) е Ватерло.

[messire Woland]

Числеността за всяка армия е различна, неизменна е единствено подредбата. От долу нагоре са, както следва, числата са само ориентировъчни обаче и само за ВСВ:
- отделение, можеш да си го представиш условно като десетина човека, на практика разбира се числото може да варира много, командва се от подофицер;
- взвод, обикновено - три отделения, практически - може по-малко или повече, в зависимост от рода войски и куп други фактори, също се командва от подофицер, в РККА там седи най-младшия офицерски чин, но той практически е с подофицерски функции;
- рота, състои се от няколко взвода и евентуално самостоятелно отделения със специални функции или въоръжение, командва се от офицер;
- батальон, същото като горе, но се състои от роти (и отделни по-малки подразделения, оттук нататък няма да ги споменавам, но ги има навсякъде нагоре), командва се от офицер и в него се появява щаб, тъй като и подчинените му роти си имат офицери вече;
- полк, няколко батальона, начело е офицер, има си собствен щаб;
- бригада, теоретично се състои от два полка, реално - зависи, иначе - начело е офицер и си има щаб;
- дивизия, също като горе, но се състои от полкове и/или бригади;
- корпус, състои се от няколко дивизии и/или бригади;
- армия, група от по-низшестоящите части/съединения;
- група армии.
Числеността и броя части/подразделения във изброените горе формирования силно зависи от рода войски и куп други конкретни фактори.

[messire Woland]

За самата численост - има щатна такава, за всяка армия и всеки тип част/съединение. Периодично се променят. Щатната численост служи основно за принципна оценка, но реално рядко е точна, особено - по време на бойни действия. Но - и без тях тя доста се променя. За пример ще дам танковите части. Преди войната, в СССР на теория основното танково обединение е механизираният корпус. СССР има 29 такива (номерата са до 30, но един е разформиран) и на теория трябва да има 36000 души, 1031 танка и 268 бронирани коли. Състои се от 2 танкови дивизии, 1 моторизирана пехотна дивизия, 1 мотоциклетен полк, 1 свързочен батальон и 1 инженерен батальон. Реално обаче корпусите толкова много варират като численост, че е трудно да се каже какъв е "стандартният", за пример: 1ви МК е с 1037 танка (6 над бройката), но иначе - горе-долу точно като попълненост с хора и т.н., докато примерно 2ри МК е само с 517 танка и с около 4000 души по-малко, или примерно 9ти, който е с 300 танка (т.е. по-малко от 1 танкова дивизия) и с 10 000 души по-малко.
За промените - действителността често налага такива, примерно немската танкова дивизия от началото на войната има значително повече танкове от тази през 1941 г.

[gollum]

Ако ми позволи Воланд, ще допълня и разширя (коментирам) тук-таме приведените от него числа. Между другото, това може би е за темата "основни понятия", така че може и да не е зле да се обедини с нея?

1. Ниско ниво. На това ниво единиците още нямат никаква или почти никаква самостоятелност, т.е. не могат да действат изцяло сами или отделено, защото нямат почти никакви собствени снабдителни структури.

1.1 отделение : най-ниското организационно ниво.
в пехотата по щат най-често това ще са 8-12 стрелци (т.е. войници, въоръжени с пушки), командвани от подофицер (най-чест въоръжен с картечен пистолет). В зависимост от армията и съединението към тях може да има и разчет с лека картечница или подобно "отдельонно" поддържащо огнево средство. По идея това е картечар (този който стреля с него) и помощник, който носи боеприпаси и запасни цеви, но най-често в реалността тази работа ще си я върши основно един човек. Т.е. числеността на отделението е между 10 и 15 души в повечето случаи (по щат, т.е. по разписание). В някои армии се ползват и "полу-отделения" като най-низко ниво на тактическо разграничение. Да речем, в мотопехотата, където вместимостта на транспортните средства позволява по-малък десант (4-6 души на машина). В зависимост от армията един от войниците в отделението може да разполага с мортирка за мятане на гранати към пушката си (популярен гранатомет на ниско ниво).
В мотопехотата отделението ще има сходна структура, но малко по-различна численост (възможно е да е по-малка) и ще включва транспортно средство (реално те са организирани в отделни транспортни роти, но на-често действат със съответната пехота). ако са моторизирани за сметка на автомобили и камиони особена разлика няма да има, но ако става въпрос за мотоциклети и бронетранспортьори - ще има, за сметка на допълнителното най-често картечно въоръжение. Мотоциклетните подразделения ще имат обикновено малко по-малка численост, но повече картечници (в мотоциклети с кошове), същото често важи и за бронетранспортьорите (леките поне), които могат да носят десант от 4-6 души.
В танковите войски и в артилерията отделения са отделния танк (бойна машина) плюс екипажа или (в някои случаи) отделното оръдие плюс разчета му (пиша "в някои" защото при най-тежката артилерия взводът е отделно оръдие с разчета му, така че няма как да се разделят отделения)..

1.2 взвод : основна тактическа единица на ниско ниво.
В пехотата това са най-често 3 или 4 стрелкови отделения (по горната схема) плюс командна група и поддържащо отделение. Командната група може да е стандартно стрелково отделение, което обаче се командва от младши офицер. Поддържащото отделение най-често е въоръжено с 1-3 леки миномета (40-60 мм). Най-често само един. Към всеки миномет има разчет от трима души. Самите миномети са леки поддържащи средства, с малък обсег (300-600 метра) и ефективност някъде на нивото на ръчна граната.
освен минометите в поддържащите средства на огневото отделение най-често ще влизат 2-3 картечници (може да са леки или тежки (на статив). Т.е. личния състав на огневото отделение най-често ще е около 12-15 души.
Това дава численост на взвода (по разписание) около 50-60 души.
В мотопехотата нещата са сходни, с тази разлика, че при бронетранспортьорите огневият взвод ще бъде съставен от съответните БТР-и с поддържащо въоръжение, докато при мотоциклетните най-често няма да има поддържащо въоръжение (то е в отделни подразделения с автомобили).
В танковите войски взводове има и те са съставени най-често от 2-5 машини (в зависимост от мощността/тежестта - примерно, леки и средни танкове най-често са по 4-5 във взвод, докато тежките са по 2-3). Като се има предвид, че екипажът на един танк е между 2 - 5 души (в началото на войната има някои танкове и с по 6-7 души екипаж, но те са изключения), личният състав на танковия взвод ще е между 10 и 25 души.
В артилерията има огневи взводове (съставна част на батереята), като в огневия взвод влизат 1-4 оръдия с разчета им (в зависимост от тежестта на артилерийските средства). Разчетът на едно оръдие е от 4 до 12-15 души в зависимост от оръдието (средното е 6-8), т.е. личният състав на огневи взвод ще е между 10-12 и 20-30 души.

1.3 рота / батарея / ескадрон: една от двете основни тактическа единица, на която се дават самостоятелни задачи (другата е батальон / дивизион).
В пехотата ротата се състои най-често от три стрелкови взвода (по гореописаната схема) плюс огневи взвод и командна група. Командната група е съставена от 10-12 души и се командва от офицер (лейтенант, старши лейтенант или капитан). Огневият взвод обикновено включва 2-3 ротни миномета (81-82 мм) и 1-2 тежки картечни отделения (всяко по 1-3 тежки картечници (т.е. на статив)), възможно е да има и зенитно картечно отделение (стандартна картечница на статив, може и сдвоена или дори счетворена (в мотопехотата)). Допълнително към това може да има танкоизтребителна група, която най-често ще включва между 6 и 12 души, въоръжени с противотанкови пушки (винтовъчен или по-голям калибър, т.е. 7-8 до 14-20 мм) или противотанкови гранати и мини.
Ротата е първата военна единица, която включва в състава си тилови единици. Към пехотната рота ще има поне едно-две тилови отделения под командата на подофицер, които ще включват както специалисти по поправка (на оръжие, облекло, обувки и екипировка), така и хора, които да се занимават със снабдяване и готвене. Обикновено това ще са 10-20 души, които ще имат и транспортни средства: велосипеди, каруци, коне, магарета или мулета. Възможно е да имат и моторизирани: мотоциклет, автомобил или дори камион.
Щатната численост на ротата ще е някъде около 180-250 души, от които собствено пехотинци (стрелци) са не повече от 120-130. Останалите обслужват някакви по-тежки оръжия или се занимават със стопанската страна на нещата.
В мотопехотата нещата са сходни, освен, може би по-малката численост. При мотоциклетната рота също числеността рядко ще е повече от 90-120 души.
В танковите войски ротата е съставена обикновено от 3-4 танкови взвода плюс команден взвод (най-често 2-3 машини, включващи команден танк, те.. такъв без въоръжение, но с допълнителна радиостанция). В зависимост от армията и типа танкове може да има разделение на взводовете на леки, средни и артилерийски (в последните може да има по-малко танкове с по-голям калибър оръдия). Освен танковете в танковата рота най-често ще има и някакво малко снабдително подразделение, което включва някаква транспортна техника (автомобили и камиони или полуверижни машини, някои и друг мотоциклет), която се използва за подвоз на снабдяване и за разузнаване.
Така че числеността на танковата рота може да варира между 10 и 17-18 до 20 различни танкове, плюс някаква друга транспортна техника. Персоналът ще е около 60 до 90-100 души.
В артилерията ротата се нарича най-често батарея (но има отделни "роти" тежко пехотно въоръжение или миномети). една батарея ще е съставена от 2-6 огневи взвода или между 4-6 до 12-16 оръдия. Разликата идва основно от тежестта и функциите, затова ще дам примери.
Да речем, една пехотна оръдейна рота (пехотна артилерия) в немските пехотни полкове включва 3 леки огневи взвода и един тежък, общо 6 х 75 мм пехотни оръдия и 2 х 150 мм и около 90 души персонал. Една лека зенитна батарея може да включва 12-16 20-25 мм оръдия или 4-6 сдвоени оръдия със същия калибър или само 3-4 счетворени. Средна зенитна рота може да включва 6-8 х 37-40 мм оръдия. Тежките зенитни батареи най-често включват по 4 х 75-88-90 мм оръдия.
В гаубичната артилерия батареите най-често включват по 3-4 гаубици на дивизионно ниво (виж артилерийски полк) и 1-2 при тежките и свръхтежки артилерийски оръдия.
В противотанковата артилерия батареята е между 4 х 75-80 мм оръдия и 12-16 х 25-37 мм оръдия.
Навсякъде батареята включва и транспортни средства. Макар че организационно могат да бъдат като отделно подразделение (транспортен взвод в транспортна рота), реално те действат заедно с артилерията. Това могат да бъдат както чисто животински впрягове (по няколко коня), така и автомобили или най-често камиони, трактори или влекачи. Почти задължително в батареята ще има и 1-2 машини за подвоз на боеприпаси.
В самоходната артилерия най-често батареята включва 6 машини, независимо дали са самоходни гаубици или щурмови или противотанкови самоходни оръдия. Към тях обикновено ще има и някакво количество транспортни машини за подвоз на боеприпаси.
Общото количество персонал ще е около 70-80 души.
Често единиците на това ниво включват и някакви съвсем малки медицински подразделения (най-често само няколко души; може и да са импровизирани, т.е. част от стрелците да получават такова допълнително обучение).
Забележка: "Ескадрон" е "ротата" в кавалерията. В някои армии се ползва за означаване на танкова рота.

1.4 батальон / дивизион: основно тактическо ниво, т.е. сраженията основно се водят от батальони.
В пехотата батальоните се състоят от 3 (много рядко 4) пехотни роти плюс щаб, рота тежко пехотно въоръжение и някакво количество допълнителни поддържащи подразделения. Батальонният щаб включва малко количество офицери (командир/помощник командир на батальона, началник на щаба и минимално количество допълнителен персонал): координира и управлява отделните роти и поддържащото въоръжение, поддържа връзка с полковия или дивизионния щаб.
Ротата тежко пехотно въоръжение най-често включва допълнително количество миномети 3-6 ротни (80+ мм), по-рядко тежки миномети (два-три 120 мм), тежки и зенитни картечници (3-6) и често ПТО и пехотна артилерия. Противотанковата артилерия най-често ще включва 2 леки противотанкови оръдия (25-37-45 мм), пехотната артилерия ще включва 2 х 75-80 мм пехотни гаубици. Най-често ако има миномети няма да има пехотни оръдия а ако има противотанкови също няма да има пехотни.
Останалите поддържащи подразделения ще са свързочно отделение или взвод (с кабелна и понякога радиочаст), сапьорно отделение (с минимално собствено имущество), отделение военна полиция (регулировчици) и разузнавателен взвод или отделение (в зависимост от типа войски това може да са стандартни пехотинци, могат да са конници или с велосипеди). Освен тях задължително ще има тилови взвод с някакви транспортни възможности.
Персоналът на пехотния батальон по щат може да е някъде около 500-600 до 800-900 души. От тях не повече от 380-400 души са пехотинци-стрелци.
В мотопехотата структурата е същата, разликата е, че отделните подразделения са моторизирани или механизирани (на верижни средства).
В артилерията батальонът се нарича дивизион. Има по-проста структура, най-често включва 3-4 батареи, разузнавателно-наблюдателно отделение, малка снабдителна част, транспортните отделения за превоз на оръдията и боеприпасите (в батареите), щаб с наблюдатели и свързочно отделение и 1-2 картечни отделения за защита от пехотно нападение.
В самоходната артилерия е сходно, с тази разлика, че най-често няма да има допълнителна пехота за защита, а общото количество оръдия е малко по-голямо. Примерно, в дивизионния гаубичен полк един гаубичен дивизион може да има 9-12 х 100+ до 150++ мм гаубици (независимо дали са на животинска тяга или моторизирани), но в самоходната артилерия това най-често ще са 21 машини с оръдия калибър 70+ до 105+ (3 х роти по 6 + управление от 2-3). При по-големите калибри бройката е по-малка.
Общо количество личен състав в един стандартен артилерийски дивизион ще е 350-400 души, докато в самоходната артилерия ще са по-скоро 90-100 души.
В танковите войски танковият батальон е съставен от 3 танкови роти, команден взвод (отделение) и някакви поддържащи подразделения. В последната категория ще влизат най-често моторизирано сапьорно отделение, самоходен или моторизиран зенитен взвод, свързочно отделение и някакво снабдително подразделение с транспорт. Т.е. 35-70 танка плюс някакво количество транспорт. Личният състав по щат ще е около 400-450 души.

2. Основно ниво. Единиците от тази степен могат да действат самостоятелно (имат нужните за това тилови единици) и получават собствени задачи на високо тактическо или оперативно ниво. Реално обаче те не се "сражават" като цяло, а координират и направляват отделни батальони (или самостоятелни роти, т.е. роти, които са получили допълнителни подразделения, позволяващи им да действат донякъде като батальони). Т.е. могат да се възприемат като съвкупност от щаб (координира и управлява), тилова "база" (т.е. склад плюс транспорт) и отделни бойни единици (батальони).

2.1 полк: полковете могат да бъдат самостоятелни (т.е. използват се подобно на бригадите или дивизиите) или "структурни елементи", те.. влизат в състава на някоя дивизия. Разликата основно е в количеството тилови и поддържащи подразделения.
Пехотният полк най-често включва 3 пехотни батальона (но могат да бъдат и 2 (някои италиански дивизии) или 4 (някои японски и други дивизии)), картечна рота, рота тежко пехотно въоръжение или пехотна артилерия, зенитна рота или взвод, противотанкова батарея, сапьорен взвод, свързочен взвод и различни други дребни подразделения (разузнавателен взвод или дори рота, взвод танко-изтребители и други), както и ред снабдителни и ремонтни подразделения. Естествено, към това се включва и щаб на полка.
В зависимост от структурата пехотният полк може да наброява между 2 000 и 4 000 души. От тях пехотинци-стрелци са не повече от 900 - 1 300 до 1 700 души. Средно ще са около 1 200-1 300.
Мотопехотният или механизиран пехотен полк има сходна структура, но всичко е моторизирано или самоходно. В реалността най-често само една рота от всеки батальон ще е на бронетранспортьори, а останалите ще са в автомобили и камиони.
В артилерията полковете са повече типове в зависимост от предназначението и структурата, в която са включени. Дивизионните артилерийски полкове са най-често гаубични или оръдейни, структурата им е от 4 дивизиона, плюс щаб и тилови и поддържащи подразделения (транспорт, сапьори, свързочници, почти задължително артилерийски инструментално разузнаване (най-често рота), както и екипи наблюдатели със свързочни възможности. Най-често такъв полк ще има (гаубичен) 36-48 гаубици (105-155 мм). Оръдейните полкове обикновено имат смесен състав, т.е. 1-2 гаубични дивизиона (105-122 мм) и 1-3 оръдейни дивизиона (75-76 до 87-90 мм оръдия).
Самостоятелните артилерийски полкове обикновено имат повече поддържащи подразделения и "собствени" - включени в тях, - транспортни подразделения и някакво количество пехота (взвод-рота с повече картечници) за отбрана. Броят оръдия варира от 24-36 при по-стандартните калибри (120+ до 150+) до 18-12 и дори 6-9 от тежките и свръхтежките.
Освен чисто артилерийски (т.е. за артилерийски далекобойна поддръжка) има и зенитни, противотанкови и самоходни артилерийски полкове, които най-често също са отделни, иначе казано, самостоятелни. Те ще имат сходен състав, т.е. 3-5 отделни дивизиона, щаб и поддържащи взводове или роти.
Персоналът на тези полкове обикновено е между 1 000 - 1 200 души до около или над 2 500.
Танковите полкове обикновено са съставени от 2-3 танкови батальона, щаб, тилови подразделения (снабдяване, ремонт и евакуация на повредени машини и агрегати, транспорт) и поддържащи подразделения (зенитни, сапьорни, свързочни). В редки случаи може да има и някаква лека артилерийска поддръжка, включена в танковия полк (щурмови или самоходни оръдия), но това е изключение.
Това означава обикновено 70-150-180 танка и 1 500 - 2 500 души персонал.

2.2 бригада: бригадата е най-често форма на обединение на полкове или на батальони, която може да си използва напълно самостоятелно като съединение или структурно като част от дивизия. В някои армии дивизиите имат бригадна структура и там бригадното ниво е допълнително координационно/управляващо, като там дивизиите често са само административна структура. В други армии бригадата е нещо като малко по-малка и специализирана дивизия.
В пехотата може да има пехотни, мотопехотни, десантни или парашутни бригади. Като правило бригадите са съставени от някакво количество отделни типови (според вида на бригадата) батальони - обикновено 3-4, към които има придадени поддържащи и тилови подразделения (взводове и роти). Има достатъчни собствени снабдителни, транспортни и комуникационни възможности, както и собствена артилерия. Числеността ще е между 3 000 и 6 000 души.
Танковите бригади най-често или са леко разширен вариант на танков полк или включват два танкови полка. Тук мога да отворя една необходима скоба, защото в много случаи бригадната структура е наследство от дивизионната структура от преди ВСВ. Тогава дивизиите най-често са били съставени от няколко отделни бригади. Примерно, една пехотна дивизия е можело да включва две пехотни бригади (всяка по два пехотни полка), артилерийска бригада (два артилерийски полка) и дори кавалерийска бригада (два кавалерийски полка). В този случай често бригадното ниво е повече административно, реално дивизията управлява отделните си полкове.
През ВСВ това е рядкост и собствено бригадите (съединения) са отделни.
В РККА, да речем, често се използват танкови и самоходни бригади, които нямат отделни полкове, а батальони и действат като полкове. Такива бригади и полкове често имат само 20-50-60 бойни машини.

2.3 дивизия: дивизиите са "типови", но винаги включват подразделения от всички родове сухопътни сили и на това ниво (впрочем, това важи и за самостоятелните бригади) имаме предпоставки за съвместно действие. "Типовостта" предполага единствено "тежестта" на съответния род в общата структура.
Пехотната дивизия се състои от дивизионен щаб (с всички необходими отдели и ръководства за всички родове сухопътни сили), основна сила най-често включва 3, по-рядко 2 или 4, пехотни полка, т.е. 9 пехотни батальона. Освен тях задължително ще има 1-2 артилерийски полка (най-често само един), т.е. 3-4 (до 8 в по-редки случаи) артилерийски дивизиона, собствен "тил", т.е. снабдителна база и транспортни колони. Освен тях има и поддържащи подразделения като свързочен батальон (реално се използва разделен, за да осигурява връзката между отделните елементи на дивизията и по онова време включва най-вече кабелни роти и по-рядко радио-телеграфни), разузнавателен батальон, сапьорен батальон, противотанков батальон и зенитен батальон.
Щатната численост на пехотната дивизия най-често е 12 - 18 000 души, от тях едва 4 000 - 5 000 са пехотинци-стрелци. Обикновено поне 3 - 6 000 души са различен тилови персонал.
Мотопехотните дивизии имат сходна структура, но често имат малко по-малко пехотни батальони (6), но могат да имат танкова рота или батальон самоходни оръдия в състава си. Числеността им ще е по-близо до 12 - 15 000 души.
Танковите дивизии имат различна структура в зависимост от армията. Различават се по броя танкови батальони (в немските често са 2-3 към средата на войната, докато в други са 4-6). Има 2-4 моторизирани пехотни батальона и поддържаща и тилова структура подобна на тази на пехотните дивизии, с тази разлика, че всичко е моторизирано или самоходно. Числеността на персонала е по-малка - 9 - 12 000 души.
В някои армии въобще не ползват танкови дивизии от един момент, а предпочитат бригади или полкове.

3. оперативно/стратегическо ниво. На това ниво става въпрос за военни обединения, своеобразни "контейнери" с непостоянен състав в повечето случаи. Т.е. "ядрото" се състои от щаб и подразделения за управление и комуникация, към който се придават според нуждите снабдителни и тилови подразделения и разнообразни единици от предходното ниво.Важно е да се отбележи и друго: на това ниво (обединения) най-често може освен сухопътни единици в състава да се включат (постоянно или временно) и военно-въздушни.

3.1 корпус: корпусите почти винаги са лишени от постоянна структура. Има и изключения (да речем, механизираните съветски корпуси, които по идея имат постоянна повтаряща се структура). Състоят се от корпусен щаб, поддържащи корпусни части (полкове и батальони артилерия, сапьори, зенитни оръдия, разузнаване или щурмови танкове: съставът им може силно да варира според задачите, така че корпусът е собствено щаб), корпусен тил (снабдителни бази и транспортни колони) и някакво количество дивизии / бригади. Най-често те са поне 2 рядко са повече от 5-6.
Корпусите получават конкретни оперативни задачи и управляват подчинените им съединения, за да ги постигнат.
В различните армии може да има различен тип корпуси, най-често се различават като "армейски" (общовойскови, най-често включват основно пехотни съединения (не-моторизирани)) и "моторизирани" (танкови), които включват основно моторизирани и танкови съединения, но могат да имат и не-моторизирани (за заемане и задържане на местност, отбрана и прочее).
Числеността на един корпус ще варира много според състава му, но може да се приеме, че най-често е между 50 и 80 000 души (може да е и около 40 000 или пък над 100 000).

3.2 армия: армията е основната обединяваща единица на оперативно ниво, т.е. пред нея се поставят за решаване самостоятелни "големи" оперативни задачи. В някои случаи армията може да е по-скоро административна структура и да обединява всички единици, действащи на определен театър на военни действия (ТВД).
армиите нямат постоянен състав, състоят се от армейски щаб (това е постоянното) и придадени към него поддържащи подразделения и части (както при корпусите, но обикновено са повече), цял тилови район, от който се снабдява и съединения и обединения, които вършат бойната работа (чрез своите батальони). Тя може да включва всякакви съединения или обединения - пехотни дивизии, танкови дивизии, бригади, пехотни корпуси или механизирани корпуси и прочее.
Естествено, това означава, че числеността на армията е нещо относително. Може да се каже, че армията рядко е по-малко от 80 - 100 000 души и обикновено е около 250 000 - 300 000 души (но може и повече).
За отбелязване е, че някои въоръжени сили достигат до идеята да се обединяват моторизирани сили на армейско ниво, т.е. има и "танкови" (по-скоро моторизирани) армии, които се отличават по това, че основните им елементи са мобилни (моторизирани или механизирани) и включват основно танкови и моторизирани дивизии (но обикновено има и пехотни).

3.3 група армии или "фронт": най-висшата форма на обединение на сили за снабдяване, администриране и обща координация и управление. Подобно на случая с армията, групата армии или "фронтът" (съветско понятие за това ниво) се състои собствено от щаб и свързочни подразделения. Към тях според случай могат да се придават различни подчинени части за усилване, големи тилови и транспортни възможности (на армейско и групово армейско ниво се управляват цели райони "гражданска" територия, т.е. има контрол над жп-линиите и транспорта по тях) и някакво количество армии и корпуси. Групата армии или фронтът отговарят за координация и управлението на силите на цял ТВД или на напълно обособена част от него и провеждат собствени операции на най-високо ниво. В редки случаи на стратегическо ниво може да има и координация между групи армии, но тя се осъществява от генералния щаб.
Числеността на това ниво е още по-трудна за определяне, но рядко ще е под половин милион души и най-често ще е над един милион.

Общото за отбелязване е, че колкото по-високо се качваме по така обрисуваната йерархия, толкова повече не-боен персонал имаме на разположение. Т.е. собствено бойците, които действително са в контакт с противника на това ниво рядко са повече от 20-30% от общата численост.

Друг важен момент: щатната структура най-често има предимно административни функции (т.е. управление на нещата в мирно време и снабдяване), както и за изясняване на подчинеността: кой какво може да използва директно, а за какво му е необходима координация през съседен щаб или такъв на по-високо ниво.
Да речем, полковия щаб (командирът на полка) може директно да управлява всеки от батальоните и придадените към щаба поддържащи части (противотанкова рота, зенитна рота, пехотна оръдейна рота и т.н.). Но рядко ще дава заповеди директно на дадена рота от един от подчинените му батальони (но може да го напарви, въпросът е, че дори да има желание за това, ще трябва да го стори през щаба на батальона). Щабовете на батальоните управляват ротите в батальона и поддържащите го взводове, които са в структурата му. Същото важи и за ротата.
Ако обаче има нужда от артилерийска подкрепа от артилерийският полк на дивизията, трябва да я координира през щаба на дивизията (които ще използва управлението на артилерийската служба към щаба и щаба на артилерийският полк, който на своя ред ще предаде заявката към щаба на артилерийския дивизион).
Всеки командир на всяко ниво обаче може да променя временно структурата на подчинените му подразделения. Т.е. командирът на дивизията може да предаде временно разузнавателния батальон, някой артилерийски дивизион или противотанкова рота от противотанковия дивизион към щаба на някой пехотен полк. Тогава командирът на полка получава директен достъп към тях.
Затова тази структура трябва да се възприема повече като мирновременна. В реална бойна ситуация командването на дивизията реално разполага с 3-4 полеви управления (щабовете на полковете) и определен брой тактически единици (основните тактически единици, т.е. тези, които реално се сражават, са батальоните и ротите, а на най-ниско ниво - взводовете) и според ситуацията и нуждите организира на тяхна база бойни "оперативни" групи, на които се възлага постигането на конкретни задачи. Какво ще влезе във всяка група зависи от това каква задача се поставя пред нея.
Естествено, тъй-като в мирно време и по време на обучението си ротите и батальоните действат в рамките на административната структура, винаги е по-лесно да се използват в рамките на тази структура, защото там вече има изградени връзки, познанства и координация, които иначе трябва тепърва да се правят при организиране на бойна група ad hoc.

Още едно уточнение в края на този пост:

- подразделение - това е военна единица, която влиза в рамките на определена структура и няма самостоятелни оперативни възможности. Отделенията, взводовете, ротите са подразделения. Батальоните могат да бъдат или не подразделения, но най-често са такива (изключенията са самостоятелните батальони, които са рядкост).

- част - се състои от подразделения, има определена степен на самостоятелност (абсолютна на тактическо и определена на оперативно ниво), но образува съединения (няколко части образуват едно съединение). Полковете са части, понякога и бригадите (когато са час тот дивизия) са части.

- съединение - напълно самостоятелно на тактическо ниво, притежава самостоятелност на оперативно и може да изпълнява собствени задачи пак на оперативно ниво. Бригадите и дивизиите са съединения. Рядко корпуси също могат да бъдат съединения (но това не са истински корпуси).

- обединение - обединява няколко съединения за координация в изпълнението на задача на по-високо ниво. Корпусите и армиите (групите от армии) са обединения.

- "единица" - използвам го като обобщаващо "посочване" за обособена военна "група", без посочване на ниво, функции или нещо подобно.

И завършвам с още две уточнения:

Първо, целият този пост се отнася до ВСВ. Второ, в РККА от един момент на войната "бригада", "корпус" и "армия" се използват не съвсем точно, когато става въпрос за бронетанковите войски. Реално танковите бригади са по-скоро батальони/полкове като ниво и възможности, "корпусите" са по-скоро дивизии или даже бригади, а армиите - средно между дивизия и корпус.

[gollum]

Важно е да се има предвид и друго нещо. В предходния пост описах общо взето нещата "по щат", т.е. такива, каквито трябва да са, когато всичко е попълнено и "готово". Във войната всички единици търпят загуби в жива сила, оръжие, екипировка и техника. Тези загуби се попълват, но почти винаги попълването далеч изостава от нивото на загуби.
На практика това означава, че по време на кампания реалната численост може да е далеч по-малка от описаната в предходния пост: отделенията изчезват, взводовете се свиват до отделения, ротите до численост на взводове и т.н. Реално е възможно в даден момент от кампанията ротите да имат бойна численост от 20-30 души - батальоните - под 100, дори полковете и дивизиите да имат бойна численост под 1 000 души.
При това, най-много загуби в нормална обстановка носят бойните подразделения, докато поддържащите и особено тиловите имат много по-малки загуби. Това означава, че макар една дивизия по списък в даден момент да наброява, примерно, 80% от щатния състав, бойните й възможности (т.е. числеността на взводовете, които реално се сражават) да е едва 50% от нормалната. Това отделно се отразява на офицерите и под-офицерите, защото те обикновено носят по-големи загуби в бойните подразделения от редовите войници.

Към този пост мисля съвсем общо да добавя и малко данни за авиацията (за военно-морските сили може би е по-добре в отделен пост).

АВИАЦИЯ

1. базовото тактическо/административно ниво е ескадрилата (струва ми се, че това важи за всички въоръжени сили, независимо от държавата). В зависимост от рода (изтребител, бомбардировачи, транспортни, разузнавателни и т.н.), както и на техниката, ескадрилата включва между 6 и 10-12 самолета и екипажите им. Мисля че техническият и поддържащ (наземен) състав не се включва директно в ескадрилата, а в отделна организационна структура на полково ниво (наземна рота или батальон).
Чисто тактически ескадрилите се делят на свой ред на "звена" и дори на двойки/тройки (обикновено едно звено обединява две двойки или тройки самолети).

2. авиополк (тук названията доста се различават според държава, да речем, немските са по-различни). В рамките на един авиополк в повечето случаи влизат ескадрили с един тип "бойна роля" (изтребители, прехващачи, щурмови, пикиращи бомбардировачи, разузнавателни и т.н.), макар че самолетите може и да не са от един и същи модел или вариант (от чисто логистична гледна точка е за предпочитане да са, но това не винаги на практика е възможно).
В зависимост от конкретната година и националността на въздушните сили, единиците на това ниво съдържат от 4-5 до 8-10 отделни ескадрили. Реално в бойна обстановка обикновено се предпочита по-малък състав, т.е. 3-5 ескадрили на полк (плюс командно/щабно звено).
Т.е. основната оперативно-тактическа единица в сухопътната авиация има численост от 40-50 до 100 - 120 самолета.
Всеки авиополк включва поддържащи, снабдителни подразделения и щаб, както и някаква зенитна артилерия (най-често батарея) и, разбира се, транспорт.

3. авиодивизия. Обединява някакво количество авиополкове с еднотипни или дори различни роли. Като се има предвид особеностите на въздушния бой авиодивизиите са повече административни единици (същото важи и за корпусите). Най-често 2-5 авиополка с щабове и поддържащи единици, зенитна артилерия, наземен персонал и охрана.

4. авиокорпус / въздушна армия. Обединение, отново предимно с административни функции.

В реалността основните тактически единици са ексадрилата и въздушния полк (като реално рядко полковете действат в пълен състав по една и съща задача).

Всичко това означава, че въздушните единици са доста по-уязвими за бойни загуби, т.е. лесно могат да загубят боеспособността си след няколко дена интензивни боеве.

[gollum]

"Щурмовите групи" са "изобретение" от ПСВ (макар че под една или друга форма подобна тактика се е ползвала и по-рано в сходни обстоятелства), така че към ВСВ подобна тактика е част от "арсенала" на всички армии. В "Уикипедия" има добра статия за тях (връзка). Бих рискувал да предположа, че през междувоенния период и със сигурност във Вермахта, това ще да е вече част от обучението на пехотата и, със сигурност, на сапьорите. Така че "основата" за формиране на такива групи трябва да е била налице, останалото е инициатива на ниско ниво и, разбира се, трябва да я има необходимостта (т.е. специфично съчетание между позиционна война и град).
Формирането на такива групи е най-често на доброволен принцип, т.е. от стандартната пехотна рота (батальон) се набират хора за няколко щурмови групи. Разликата между пехотния взвод и щурмовата група е в състава и въоръжението. Щурмовата група, като правило, е с по-малка численост (основно е да е гъвкава и бърза), но с доста по-мощно въоръжение, т.е. повече ръчни картечници (обикновено поне два пъти повече), както и (по възможност) картечни пистолети вместо пушки (това може да се постигне в полеви условия за сметка на "размяна" на въоръжение, защото картечни пистолети има, но те са "в ръцете" на подофицерите и на помощния персонал в повечето случаи (както и на екипажи на машини и прочее)). На войниците, влизащи в щурмовите групи задължително се дават много повече ръчни гранати от нормалното и в групата се включва сапьорен елемент с експлозиви, а при нужда и огнемети (това може да се постигне лесно като сапьори или щурмови инженери (пионери) се вземат от сапьорния взвод към батальона или полка: при нужда, от сапьорния батальон на дивизията).
На щурмовите групи задължително се придават повече и по-мобилни поддържащи огневи средства (миномети, щурмови оръдия, различни гранатохвъргачки и прочее), като те обикновено са в отделна група. Допълнително се създават и групи за носене на боеприпаси и провизии (пир нужда).
Така че всички елементи за създаването на щурмови групи са налице в рамките на пехотния полк или дори батальон (някои може да се наложи да се "изискват" и на дивизионно ниво, но не е задължително), стига войниците да са минавали съответната подготовка, въпрос на инициатива на командира е да реорганизира част от подчинените си. А дори и предварителната подготовка не е задължителна, защото при наличие на време това може да се направи и в полеви условия. Но важният елемент е да има под ръка инициативни подофицери и командири на ниско ниво и подходящи войници (защото за щурмови група са нужни повече и с по-добро качество командири на най-ниско ниво).

1. административни функции и снабдяване
Въобще, тук трябва да се отбележи, че командирите са в състояние да променят структурата на подчинените им сили според нуждите и обстоятелствата, а за да се разбере това, може би ще е добре набързо да се спрем на различните "структури" и предназначението им.
Мога и да греша донякъде (ще се намери кой да ме поправи), но нещата изглеждат общо взето по следния начин: в предходният пост отбелязах, че част от структурите са "предимно административни", други са "тактически", трети "оперативни" и прочее. Това означава, че не всяка форма на организация (и структура), за които четем в щатните разписания и, съответно, в исторически книги, се използват по този начин на бойното поле или въобще имат бойна употреба. За да се разбере това трябва да се помнят следните неща:

[1] въоръжените сили съществуват постоянно (докато има държава) и основната част от "живота" им преминава в мирно време;

[2] всяка военна "единица" има нужда да се снабдява с най-различни неща постоянно, независимо от това къде се намира: това по същество е административно-стопанска задача.

[3] всяка военна "единица" трябва да може да се контролира и управлява по всяко време, както като цялост, така и като части.

Точка [1] означава, че е нужна удобна форма, в която да съществува всяка военна единица извън бойното поле и когато няма война. Тази форма трябва да съчетава чисто военните със стопанските и учебни нужди. Затова обикновено се използва същата организация, която се "вижда" като основна и на бойното поле, т.е. в мирно време се използват същите структури (отделения, взводове, роти, батальони и т.н.), за да се урежда живота на военнослужещите (т.е. къде да спят, да поддържат хигиената си, да се хранят и прочее), обучението им (то минава през различни етапи: първо се обучават и "сработват" по отделения и взводове, после на по-високо ниво - роти и батальони и обикновено тук свършват възможностите на нормалното обучение, защото рядко може в рамките на едно и също пространство да се съчетават единици на по-високо ниво: това е една от причините да се правят полеви учения).
Тъй-като се търси най-доброто възможно съчетание по точка [2], то за удобство административните структури започват да се появяват от дадено ниво, под него те са излишество (не би било разумно да се създава отделен тил за всеки взвод, или отделение), а над него започват да се усложняват, но отново има ниво над което не е разумно да се обединяват практически (т.е. в едно звено).
Обикновено батальоните или полковете (най-често полковете, понякога и бригади) "живеят" на едно място и съответно общите административно-стопански структури са на това ниво (полк/дивизия), като на батальонно и ротно ниво обикновено има доста по-малки такива, които разпределят това, което се получава от полково/дивизионно. Тези структури са отделни от командните, т.е. те се занимават само със стопанската страна на живота и функциите им са предимно административни (съчетаването обикновено става чрез службите на щабовете на полково и най-вече на дивизионно ниво). Естествено, при "отделните" или "самостоятелните" единици на по-ниско ниво (като пример мога да дам тежките танкови батальони на РГК във Вермахта) също се налага да се отделят собствено административно-снабдително звено, защото там няма как да се разчита на оперативност от такова на по-високо ниво (самостоятелните и отделните части не са постоянно подчинени).
Т.е. тези структури се грижат за това всичко: от обувки, ремъци, облекло, през патрони, снаряди, мини, резервни части до поща и подаръци да се движи правилно в двете посоки, т.е. към и от фронта. естествено, това ще означава, че има няколко нива на тези служби според разположението на отделните единици, като можем да си ги представим като обособени (отделни) възли, които започват на дивизионно/бригадно ниво (тук влизат и самостоятелните и отделните батальони и полкове, защото те се явяват точно такива "възли"), преминават към складовете (и пътищата, образно казано) на корпусно и/или армейско ниво, оттам "текат" към най-високото местно ниво (група армии) и оттам към националната транспортна мрежа на съответната държава, където се "вливат" (отново образно казано) под контрола на генералният щаб (т.е. основният военен орган на държавата).
Обратно, под това "най-ниско ниво" също текат "връзки" от дивизионните (бригадни и дори тези на отделните и самостоятелните полкове и батальони) към собствено "бойното ниво", т.е. отделните батальони и (най-често) директно към ротите и батареите.
Защо обяснявам всичко това? Защото някои от споменатите "възли" (т.е. щабове или структури) имат чисто административни функции (могат да имат) и затова е да добре да се разбере защо и как става така, както и какви са точно тези функции. Те не се свеждат само до упоменатото по-горе снабдяване, но и до останалите аспекти на това да се знае кой къде е и какъв е (накратко казано), т.е. става въпрос за отчитане на общото количество хора, какви са длъжностите им, къде са зачислени, т.е. на всякакви кадрови въпроси (важни както за организирането на снабдяването (трябва да се знае колко и къде да се праща и по какви норми), така и за попълване, преразпределение и реорганизация и прочее.
Ако в рамките на дадено ниво единствено се разпределя снабдяване и "помни" кой къде, то това ниво е чисто административно и то не се използва за отдаване на бойни заповеди или трансфер на бойна информация. В някои армии такива могат да бъдат корпусите, в други има и разни остатъци от някогашните времена, които могат да водят до това полковете да са такива и прочее.
В повечето случаи обаче се съчетават както административни функции (за тях, както видяхме, си има собствени служби) така и чисто военни.

2. военни (бойни) функции
Какви са тези "чисто военни" функции?
Аз бих ги разделил на "тактически" (собствено "бойни"), "оперативни" (отнасящи се по-скоро към "сраженията") и "стратегически". Всяко от тези нива в някаква степен изпълнява две функции:

2.1 информационна функция: разпределя информация, т.е. предвижва и обработва рапорти и донесения и оформя и препраща заповеди. Това е основната "военна" функция на щабовете (другата е административната, за която вече писахме по-горе: и двете включват добиване, обработка и съхранение на големи количества информация, както и взимането на не бойни решения).

2.2 командна функция: т.е. взимане на конкретно военно/бойно решение, което ще доведе до определени действия и се прави въз основа на предоставената информация (за обстановката). Това е функция на командира на съответното ниво, като на всяко ниво, където в резултат от такова решение ще се стигне до бойни действия (т.е. местене на военни сили в бойна готовност към място, където потенциално може да има контакт с противника), то ще става въпрос за "военни" решения и, съответно, военна функция на даденото ниво (структура).

2.2.1 тактическо (командно) ниво: това е собствено "бойното" ниво, т.е. на което се взимат конкретни решения, които се привеждат в непосредствено изпълнение: както решенията, така и действията се взимат/извършват на бойното поле и са "управление на силите в битка" (тук ще отворя една скоба относно понятията "битка" ("бой") и "сражение", както обикновено ги ползваме във форума: първото се отнася до непосредствено бойно съприкосновение с противника, което е ограничено в пространството и времето (пространство: обикновено ограничението е по-видимост или обсег на основните оръжия / възможности за придвижване на бойното поле; времето: няколко часа), докато второто е поредица от такива съприкосновения и може да обхваща по-голяма територия (няколко едновременни битки) и по-дълъг период от време (последователни битки)).
Ясно е, че тактически бойни единици могат да бъдат, естествено, взводовете и отделенията, така и ротите и батальоните. Много по-рядко полковете (или бригадите, които имат едно тактическо управление (пример, съветските танкови и механизирани бригади след есента на 1941 г.)). На това ниво обикновено главните функции на управлението са чисто бойни, като щабовете на батальонно ниво са минимални (т.е. могат в много малка степен да поддържат и информационните функции, макар да е достатъчно за планиране и организация на бойните действия въз основа на поставените отгоре задачи), а основната функция е собствено управлението в бой. Затова основната единица на управление е батальона, понякога полка. Основните непосредствени изпълнители са ротите и взводовете.

2.2.2 оперативно (командно) ниво: оперативното командване започва на дивизионно ниво и се извършва (основно) на корпусно и армейско. Под оперативно се разбира не командване непосредствено в бойна ситуация (макар че, разбира се, на един командир на дивизия или бригада може да му се случи и точно това - когато, да речем, се намира в авангарда на своите бойни подразделения и "замества" някои командир на по-ниско ниво (на практика) или когато координира отделните родове подразделения), не и планиране на бой (това се извършва на по-ниските нива и е по-скоро пред-бойно управление), а управление на концентрацията на силите (т.е. марш и влизане в сражение), т.е. взимане на решение къде и с какви сили да се "даде" сражение.
Т.е. разликата тактическо/оперативно минава, образно казано, по края на бойното поле: всяко чисто бойно решение е "тактическо", докато всички решения, които водят до сражение са оперативни (планиране, подготовка и извършване на операция, като тук трябва да се има предвид, че в по-малки мащаби и форми тези действия се "повтарят" и от командването на най-ниско ниво).

2.2.3 стратегическо (командно) ниво: групи армии, върховно командване. Стратегическите решения се отнасят до това какво оръжие, обучение, типове "единици" са необходими, изработване на обща стратегия (т.е. какви типове операции трябва да се планират) и прочее.

Връщайки се към въпроса за постоянните структури и реалното бойно и тактическо използване (както и оперативно), трябва да се има предвид, че основните структури са планирани с оглед на мирновременните нужди и предположенията за това какво ще е удобно във военно време. В реална обстановка силата на подразделенията бързо намалява, което налага те да се сливат или съчетават различно от мирновременната структура, а нуждите на конкретната обстановка налагат да се съчетават в различни форми и структури (най-често временно) наличните хора, машини, въоръжение и екипировка. Щурмовите отряди са една такава употреба (макар че има и специализирани щурмови инженерни батальони, които са подготвени и създадени за да действат по този начин).
Колкото да дам два примера за това (за които се сещам в момента, реално могат да бъдат много повече): да речем, съветските танкови бригади от есента на 1941 г. са предназначени по идея да действат като своеобразни съединения (заедно и под общо тактическо командване), но заедно с това нямат нужните административни и логистични възможности да бъдат самостоятелни. Практически това означава, че за да се снабдяват и управляват административно както трябва, те трябва да бъдат придадени към конкретна структура, която има съответните възможности (дивизия, корпус, армия), на практика това води до подчиняване и действие в интерес на тази структура, на която са подчинени. Т.е. разделяне на силите на отделни роти или взводове, които действат тактически с някой пехотен батальон или полк.
На практика командирът на бригадата в такива случаи не управлява силите си, а в най-добрия случай "координира" или пък изпълнява ролята на командир на по-ниско ниво само на част от тях. А тези сили не се използват концентрирано, а разделено.
Допълнителните проблеми идват от несъответствието между създадената структура и реалното използване: бригадата има една снабдително-ремонтна служба, която по идея би могла да снабдява цялостта, но, естествено, има големи проблеми да снабдява разпокъсани отделни подразделения, а снабдителните служби на структурите, на които са временно подчинени те рядко имат нужните възможности.
Същата ситуация се случва с тежките танкови батальони на Вермахта: структурата им горе-долу позволява снабдяване, ремонт и евакуация, ако ротите се използват съвместно, но в реалността те се използват самостоятелно, като понякога дори повзводно, което означава, че няма как да бъдат ефективно снабдявани и поддържани (да не говорим, че батальонното управление в този случай изпълнява чисто административни функции).
С това приключвам за момента, отново стана дългичък пост, може би и малко объркан.

[gollum]

Сун Дзъ, това е или легенда, или нещо не е точно. Във Вермахта се държи на приемствеността, т.е. когато една дивизия понесе загуби (или полк батальон, няма значение) се гледа номерът да се запази и по възможност да се попълни отново, вместо да се разформирова и да се използва за създаването на "пълнокръвна" дивизия (полк и прочее) или, примерно, да се разформироват няколко понесли загуби единици, за да се оформи (или попълни) една. Разбира се, с влошаването на ситуацията нещата се променят и все по-често се случва да се създават нови съединения (непопълнени и с недостатъчно обучен личен състав, т.е. без "гръбнак"), така че това, в някаква степен може да се каже, че е вярно за последния етап на войната (45-та).
Като цяло в по-големите оперативни паузи немците се опитват да попълват и поддържат числеността на съществуващите съединения близка до щатната (естествено, щом бойните действия започнат, числеността на бойните подразделения бързо пада). Но тъй-като изпитват хроничен недостиг на обучени резерви и, особено, на подофицери и офицери, реално не успяват да поддържат навсякъде и за дълго числеността близка до щатната (това е важно не само по себе си, а защото "разчетността" е важен елемент от планирането на оперативно и стратегическо ниво: едно е да изхождаш от предположението, че дивизиите ти имат бойна сила на дивизии, друго е да се окаже, че повечето имат бойни възможности на полк или батальон).
Що се отнася до сравнението с другите въоръжени сили, то съветските са "най-зле" в това отношение, т.е. там съединенията най-често се използват до "изразходване", след това се разформироват и от остатъците плюс маршеви попълнения[*] се формират нови.
Така че съветските "съединения" най-често са с численост от 1/2 до 1/4 от немските от "същия ранг". Аз вече споменавах това по отношение на моторизираните им единици. Тъй-като бързо след началото на войната значително се съкратяват тиловите служби (и възможности), то сами по себе си съединенията дори по щат имат по-малка численост (докато немските пехотни дивизии, да речем, все още са по идея около 15-17 000 души, съветските най-често са 6-8 000, а понякога дори 3-4 000).
Виж, британските и особено сащианските съединения обикновено са доста по-големи и като правило по-добре попълнени.
Така че, не, немските съединения като правило са по-многочислени от съветските. Към края на войната се приближават доста като бойна численост. Трябва да се прави ясна разлика между бойна и фактическа численост. Както вече съм писал, една пехотна дивизия може да наброява все още 12 000 души, но реално в нея да има едва 500-1 000 пехотинци. Това означава, че бойните й възможности ще са едва 25% от нормалните, а реално и по-малки, ако няма реорганизация.
Това налага да се отвори още една скоба специално за пехотата. Всеки би могъл да се замисли (и това реално е правено) защо при нужда не се наберат хора от тиловите и поддържащи служби и не се пратят в пехотата? Основният проблем (макар че това се е правело) е, че тези хора най-често не са минали пълна пехотна тактическа подготовка и, което е по-важното, не са сработени като пехотинци. Ако има време и се попълват по малко в сравнително голяма структура с постоянен състав (5-10 души във взвод, да речем), то това може да се преодолее във времето, но създаването на изцяло нови взводове и роти предимно от такива хора обикновено води до негативни резултати: големи загуби без никаква ефективност.
Същото добре се илюстрира от военно-въздушните полеви дивизии на Гьоринг (създава ги като част от своето ведомство (има много "излишен" персонал), екипирани и въоръжени са добре, но не са преминали армейска полева подготовка и се оказват пълен провал.
Значението на хората и уменията им особено в пехотата е решаващо.
Не рядко се е случвало танкисти или артилеристи при загуба на въоръжението им да се използват като пехота и това винаги е водело до неоправдани загуби при малък прираст на ефективност. Лоша кадрова политика.

За "щурмовите групи" да допълня, ако не е станало ясно от предходния ми пост: това не са "структурни подразделения" (в повечето случаи: изключения са щурмовите инженерни батальони във Вермахта и РККА), това са полеви импровизации, т.е. те се формират на базата на съществуващите структури, като има реорганизация.


ПП Сливам тази тема с "основни понятия", защото ми се струва, че така ще е по-добре, става въпрос все за общи неща, с които е хубаво да се започне.

------------------------------
[*] маршеви попълнения се наричат временни подразделения, в които се включват мобилизирани и минали през армията на резерва военнослужещи или връщащи се след раняване хора, като функцията им е да отчитат хората докато последните стигнат до фронта и бъдат разпределени по различни бойни подразделения.
Тук може да се обърне внимание на различните системи за попълване. Да речем, в немската армия (в повечето е така) всяко съединение има резервен батальон, който е своеобразна "обучаваща" и "подготвяща" част, която обикновено е или зад фронта или в метрополията, там се подготвят хора за попълване на бойните загуби (поддържа се традицията на съединението) и се предподготвят ранените. Така всяко съединение разполага с определен резерв, с който да попълва бойните си загуби.

[gollum]

Копирах и преместих част от постовете за числеността на военните подразделения, части и съединения в старата тема за това. ако на някого му се обсъжда въпроса, то ще е добре това да стане там (тя така или иначе сега ще изскочи" от забравата заради новите постове). Тук оставям копия само на информационните постове, защото идеята на тази тема е да бъде информативна, а не дискусионна.
Ще оставя този пост като връзка към темата.

[gollum]

Самостоятелност на бойните единици

Смятам, че ще е добре да погледнем този въпрос, защото той така или иначе излиза в една или друга тема около ВСВ. Някой може да се учуди защо, да речем, съветският танков или механизиран корпус в определен период (да речем, 1942-ра та поне до 1944-та) не е никакъв корпус или, примерно, защо немската пехотна дивизия си е съединение, докато съветската танкова бригада не е или пък защо (наскоро говорихме за съветската кавалерия) съветския кавалерийски корпус или дивизия през "средния" период на войната не могат да изпълняват самостоятелни задачи и това какво означава.
Този пост би трябвало да е началото на такъв отговор, но аз не бих твърдял, че достатъчно широко и дълбоко разбирам тези неща, така че дискусията никога не би била излишна по тези неща (колкото и да изглеждат на пръв поглед елементарни, понякога се оказва, че има какво да се търси). Но няма съмнение, че това спада към основните понятия, така че има място в тази тема.

Какво определя "самостоятелността" на една част или съединение (батальон, полк, бригада, дивизия и дори, понякога, "корпус")?

1. логистична самостоятелност

На първо място това е наличието на собствен "тил". В това обобщаващо понятие се включват няколко различни елемента, които трябва да се споменат поотделно:

1.1 домакински подразделения
На първо място това са малки подразделения (групи хора, ако щете), които се занимават с домакинска работа, т.е. готвят, разнасят храна, почистват, поправят снаряжение (дрехи, обувки, амуниция и т.н.). Естествено, всеки който е бил в казармата знае, че по-голямата част от тези задължения могат да се извършват и от "бойния състав" (така и се прави в мирно време често), но работата е там, че докато извършват тези задължения те не изпълняват основната си чисто бойна роля. Затова е практично (и направо задължително) във военно време да има нарочни хора, които се занимават само с това. Не че не са въоръжени и не са минавали някаква тактическа и строева подготовка, но основната им роля е друга.

1.2 транспортни подразделения
Т.е. такива, съставени от транспортни средства (мулета, коне, каруци, автомобили, камиони и т.н.), шофьори и друг обслужващ персонал (може да изпълнява ролята на товарачи и прочее). Тяхната основна роля е да превозват имущество от едно място до друго, т.е. да "донасят" в самостоятелната част или съединение всичко онова, от което тя има нужда, за да функционира ежедневно: от провизии и вода, през боеприпаси и ГСМ та до резервни части, административни пособия и прочее. И, в поход, да "носи" запаса, на който единицата ще разчита за своята "самостоятелност", която в този случай би означавала "временна независимост от снабдителните линии".
Трябва да се отбележи, че такива "малки" "органични" (т.е. включени директно в щата на единицата, а не добавени от друга) подразделения обикновено може да има и на сравнително ниско ниво - от рота нагоре. Същото в някаква степен важи и за домакинските подразделения.
Също така, подобни транспортни подразделения могат да изпълняват при нужда и други функции (а могат и директно да са натоварени с тях): например, да превозват пехота и въоръжение.

1.3 складове/бази
Тук нещата са повече или по-малко ясни и, предполагам, всеки така си и представя по същество "снабдяването": ясно обозначени големи струпвания на най-разнообразни предмети, натрупани на камари, частично покрити или пък разположени в специално построени за целта помещения (в зависимост от възможности, условия и нужди (т.е. доколко временна или постоянна е снабдителната база, дали се търси подвижност и прочее).
Всяка наистина самостоятелна военна единица трябва да разполага с умалено копие на такава снабдителна база или склад, разположена до някаква удобна пътна "артерия". В нея се "влива" поток от необходими неща (този процес се осигурява най-често от транспортно подразделение, принадлежащо към следващото ниво, но е възможно (и се случва) това да се прави и от собствена транспортна "колона"), а оттам вече отделните елементи на единицата се снабдяват с необходимите им неща.
За една подвижна военна "единица" подобен "склад" много често ще е също така подвижен, т.е. ще е до голяма степен еквивалентен на транспортно подразделение - "всичко с което разполагаме си го носим сами със себе си".
Естествено, складът или базата не е просто помещението - това са хората, които го обслужват и най-често определени транспортни подразделения, които поддържат склада или базата "снабдени", така че в тях да може да се намери това, което ще се търси.

1.4 (благодарение на напомнянето на Крамер) Ремонтно-евакуационни подразделения
Естествено, необходими са само в тези бойни единици, които са моторизирани или механизирани, т.е. имат някакви машини (мотоциклети, автомобили, камиони, танкове, бронирани автомобили и прочее). Работата им е проста и ясна: ремонтират повредената техника, извършват поддръжка и прочее. Т.е. трябва да разполагат както с квалифицирани специалисти, така и с подвижни ремонтни работилници и запаси от различни резервни част и агрегати.
Евакуационните подразделения се занимават с изнасянето на повредена техника (от пътищата или бойното поле) и транспортирането й до местата, където ще се ремонтира.
Може да се каже, че макар и важни за самостоятелността на една БЕ тези подразделения не са абсолютно задължителни (поне не и в пълен обем). От тях в по-голяма степен зависи каква ще е бойната устойчивост на БЕ.

1.5 Ветеринерно-медицински служби
Подобно на споменатите в предходната точка, но се занимават с човешката и животинската страна на въпроса.
Може да изглежда не чак толкова важно на пръв поглед, но за БЕ която разчита на животинска сила за придвижване на цялото си тежко въоръжение и снабдяване (по-голямата част от пехотните подразделения през войната разполага ти с някакво количество машини, но основната работа се върши от коне) поддържането на конския състав здрав и в експлоатационно" състояние е ключово (една не овладяна епидемия може бързо да редуцира подвижността и самостоятелността на някоя пехотна дивизия почит до нулата).
Що се отнася до медицинските служби, освен очевидното им бойно значение (евакуация и първа помощ на ранени, настаняване в някакви временни полеви болници: все важни неща, защото излезлите от строя поради наранявания сами по себе си намаляват бойната сила на БЕ, но обикновено покрай тях се налага и други да напускат полесражението за да ги съпровождат и прочее; да не говорим, че ранените забавят движението при марш), то имат и не-бойно: болести, разнообразни медицински състояния в резултат на дълги и уморителни преходи и прочее.

От логистична гледна точка самостоятелност (или "отделеност") е равнозначна на това "единицата" да разполага с всеки от тези три елемента, разбира се, в "достатъчно" количество според съставящите я бойни и поддържащи елементи. Когато става въпрос за марш, рейд или въобще продължителна "подвижна" бойна операция, самостоятелността се измерва по две неща: за колко време "единицата" може да се поддържа сама (т.е. да издържи с това, което сама носи или може да си осигури пътем) и в каква степен може да бъде снабдявана отвън (допълнително), било то от допълнителни снабдителни колони, по въздуха или от нарочно организирани по маршрута й временни складове[1].
Несамостоятелната БЕ (бойна "единица") ще е такава, която не разполага с един или повече от тези елементи, т.е. не разполага с никакъв собствен резерв освен непосредствения (този, с който разполагат отделните бойни и поддържащи елементи с нея сами) и за да се поддържа в боеспособно състояние разчита на чужди тилови елементи, т.е. дори да се води "отделна", реално трябва да разчита на тиловите структури на някоя дивизия, корпус и т.н., с които си взаимодейства.
Тук може да възникне въпросът докъде се простира "самостоятелността"? Очевидно или до "вратите" на собствената база или, най-много, до тези на базата на следващото ниво на организация (за дивизията и бригадата това ще е корпусът или армията; за корпусът това ще е армията; за армията - групата армии; за самостоятелна армия на отделен ТВД или за група армии това са централните структури).

Що се отнася до организацията на всичко това, то тя, както можем да си представим, е достатъчно сложна и заплетена и се нуждае от различни "допълнителни" елементи като щабни отдели, които се занимават само с административната страна на нещата. Това означава да знаят коя БЕ от какво има нужда всеки ден, в кой склад какво е налично и да "движат" нещата така, че в складовете да има достатъчно снабдяване, за да се поддържат "прикачените" към тях БЕ, същевременно, да се погрижат да има достатъчно транспортни подразделения (затова има отделни такива, които се придават към един или друг щаб и управление), които да осигуряват връзките между отделните складове и снабдителни бази и, заедно с това, да организират целия този трафик според наличната транспортна мрежа и нейното състояние. Това налага в целия процес да се включат подразделения регулировчици, военни полицаи, както и при нужда да се изпращат "разузнавачи", които да проучват състоянието на пътищата (нещо задължително при организирането на военна операция на всяко ниво).
Естествено, по-прости административни структури, които да отчитат колко и какво е необходимо да се получи, съществуват и на "местно ниво", т.е. във всяка една БЕ.
Организацията на всичко това дори при статично разположение на БЕ е сложна задача, какво остава при голямо настъпление (или още по-лошо - отстъпление). Това може да позволи да се разбере и друг момент, за който още не сме говорили (но също спада към областта на базовите понятия): съотношението между пространство, - казано най-общо: площ, релеф, местност, налични постройки, пътна мрежа, и общи логистични възможности, - и количество БЕ, които искаме да разположим в тази конкретна географска област, така че да действат в нея (или да "тръгват" от нея). Не случайно някъде ще срещаме да се говори за "разположени са твърде много сили, за които в това пространство е "тясно"" и т.н.
Просто за да дам примери: немското настъпление през Ардените 1940 г.; немското настъпление през есента на 1914 г. на запад; възможностите на пространството и нуждите на група армии "Север" при операция "Барбароса"; Припятските блата и създавания от тях проблем и т.н. [2].


2. бойна самостоятелност

Този въпрос е също толкова съществен, когато обсъждаме и сравняваме възможностите на различните БЕ във въоръжените сили на една или друга държава през ВСВ. Може да се каже, че логистичната самостоятелност е необходимия елемент[3], който трябва да притежава БЕ за да можем въобще да говорим за това, че е самостоятелна. Бойният е следващия. Благодарение на логистичната тя би могла да действа самостоятелно в определени граници (време и пространство). От бойната се определя какви задачи може да изпълнява, действайки сама.
Тук нещата са хем малко по-ясни - обикновено стигне ли се до изброяване на армии, първо се дават неща като танкове, оръдия, войници и т.н., - хем малко по-сложни: всичко зависи от това какви задачи се поставят пред конкретната БЕ (и доколко те отговарят на структурата й, така както е замислена и конкретното й "изпълнение"), каква съпротива може да се наложи да преодолява и прочее. Въпросът може да се разгледа най-вече на ниво щатна организация, защото тя отразява замисъла, стоящ зад един или друг тип БЕ, т.е. когато са я създавали с какво са смятали, че трябва да се справя.
През интересуващия ни период, за да преодолее добре подготвена отбрана всяка БЕ задължително се нуждае от достатъчно пехота, сапьори и значителни огневи средства: най-вече миномети (особено тежки) и гаубици или корпусни оръдия. Но и танкове и въобще бронирани средства (най-добре, БТР-и и танкове).
За да организира сама отбрана тя се нуждае също така от пехота, оръдия и сапьори.
И в двата случая ключови са баланса и достатъчността на отделните елементи. Ако тя не включва в структурата си в достатъчни количества тези елементи, не може да се очаква, че тя ще може да изпълни която и да е от тези задачи.
Естествено, кръгът от задачи е доста по-широк, така че изисквания и необходимите елементи могат доста да варират.


----------------------------------------------------------------

[1] Всичко това, особено по време на офанзива, може да бъде сложна и "изтощителна" задача. Да речем, при марша (настъплението) на немските дивизии от група армии "А" през 1940 г. се налага да се организира така снабдяването, че определени снабдителни колони да настъпват пред танковите и моторизирани колони, на предварително условени места да организират временни складове и от тях, докато войсковите колони минават по пътя в движение да им дават туба с горива и масла.

[2] Затова при дадена операция може да се вижда, че има много, достатъчно или дори излишни на пръв поглед сили и човек да се чуди защо те не се въвеждат в сражението. Причините за това могат да бъдат от логистичен порядък: няма по какви пътища да стигнат в дадения момент до "бойното поле" или не е възможно да бъдат снабдявани там (снабдителната система е претоварена с вече вкараните в боя БЕ) и т.н.

[3] Макар че те не са в действителност подредени, защото можем да имаме БЕ, която няма логистична самостоятелност, но въпреки това има тактическа такава (но не и оперативна или стратегическа).
Нещата не могат да се разделят дори, така да се каже, по ниво (тактическо, оперативно), защото наличието на логистична самостоятелност дава оперативна такава. Но ако съответната БЕ има задача, която изисква да овладее определен населен пункт и се окаже, че тя не разполага със средствата да преодолее отбраната, то това ще ограничи въпросната оперативна самостоятелност, която логистиката й дава. Ограничението ще идва от бойните й възможности и ще изисква привличането на някакви други сили, за да се реши проблема. Това може да означава "малко" забавяне и пренареждане, ако се използва далекобойна артилерия или авиация (но каквото ползваме тук и сега не е достъпно за използване по същото време някъде другаде, а изхабените боеприпаси за тази задача не позволяват да се използват за друга), но може да бъде и "сериозно", ако се наложи да се чака да дойде пехотна БЕ до същото място.

[Kramer]

По отношение на логистичната самостоятелност освен домакинските и транспортните подразделения и складовете се включват също така и ремонтните подразделения - ремонтни отделения, взводове, роти, батальони. Особено са необходими в танковите и механизираните формирования.

[gollum]

Съгласен съм, те са специфични именно за мобилните БЕ, а не за всички (в тези, които разчитат на ходене пеш и конска тяга същата роля изпълняват ветеринарните лекари, обущарите и майсторите на конска амуниция). Трябваше да ги добавя, вероятно съм се отнесъл вчера (постоянно ме прекъсваха с досадни работни задачки ), благодаря ти, Крамер за корекцията.

ПП Все пак, следва де се добави, че най-важни от гледна точка на логистичната самостоятелност са транспортните и складовите подразделения: без тях никаква самостоятелност не е възможна. След това идват другите три типа, които са нужни, но не абсолютно необходими.

ПП2 Добавих ги накратко.

[gollum]

Бойна устойчивост

(в някаква степен този въпрос бе осветлен в постове по-долу в темата, но не пречи да му се отдели собствено място като се надявам с времето да допълвам и редактирам този пост).

1. Бойна устойчивост

Под това общо понятие разбирам способността на бойната единица да участва в сражение (т.е. серия от отделни боеве) спрямо остатъчната й боеспособност след всеки отделен бой. Колко време може БЕ да се намира в условията на интензивно бойно взаимодействие и да участва активно в него? Докога ще съхранява боеспособността си и в какъв "обем"?

Този въпрос няма някакъв ясен и еднозначен отговор, защото зависи от цял ред параметри на конкретната задача: условия на контекста. Но попада сред "основните понятия", защото твърде често в описанията на една или друга операция БЕ се проследяват (или появяват) постоянно и все се говори, примерно, за 6-ти корпус или 12-та пехотна дивизия без да се уточняват реалните й бойни възможности към дадения момент. Читателят би могъл да остане с впечатлението, че те не се променят особено (щом дивизията "може" нещо, примерно, на 5-ти юли, то тя би трябвало да има същата възможност и на 12-ти, независимо че между двете дати е участвала, да речем, в пет многочасови сражения, а не е получавала попълнения).
От друга страна, дори и да се споменава числеността на БЕ, то най-често това се прави като обща, а не бойна численост и най-много да се спомене колко единици бронирана техника има в дадения момент (ако е танкова "единица").
Бойната устойчивост подобно на самостоятелността е функция и на структурата на БЕ, както и на спецификата на употреба и възгледите за това как трябва да се постъпва при понасяне на значителни загуби от даден елемент на БЕ.

Първо. Бойната численост и числеността на личния състав на една БЕ са различни неща. Бойната численост (активните "щикове") са равнява на броя хора, които влизат непосредствено в бойните подразделения (и съставят активната им част). В пехотата това са собствено пехотинци (стрелци, автоматичици) и хората, обслужващи поддържащото въоръжение, които непосредствено участват в сражение (картечари, гранатометчици, разчети на леки миномети), както и някои категории специалисти (сапьори).
Т.е. в една пехотна (стрелкова) дивизия бойните подразделения са деветте (при повечето структури) пехотни батальона, сапьорния и разузнавателните батальони. В някаква степен - картечния батальон/и. Всички останали подразделения не са точно (или никак) бойни.
Това означава, че в една ПД с личен състав 15-18 000 души бойният състав рядко надхвърля 6-7 000 души. Това означава, че най-често бойният състав е 35-40% от общия при напълно попълнено по щат съединение.
Изрично правя това уточнение, защото колкото по-надолу слизаме, особено към чисто бойните подразделения, толкова по-голям е делът на бойната спрямо общата численост (да речем, в една пехотна рота съотношението ще е по-скоро 8/2 или дори 9/1).
Това е съществено за бойната устойчивост (БУ), защото основните загуби при повечето бойни ситуации се понасят от бойните подразделения, а в тях - сред хората непосредствено участващи в тях. Това означава, че една ПД с начален състав от 18 000 души (7 000 от тях боен състав) може в рамките на тридневно сражение да понесе 3 500 души загуби (1050 убити и 2 450 ранени), но 90% от тях да се падат на бойния състав. От това сражение тя ще излезе с численост 14 500 души (81%), но бойната й численост ще е едва 3 850 (55%), т.е. бойните й възможности ще са намалели близо наполовина.
Това няма как да се разбере директно от текста на примерното описание, защото от него ще виждате, че тя е все още "почти напълно попълнена", а реално тази дивизия е вече полуразбита. Особено пък ако в текста се сравнява с друга, примерно стрелкова дивизия (СД) на противника, която напълно попълнена, да речем, има численост 9 000 души, от тях 4 000 (44%) са боен състав. Да речем, че срещу себе си нашата ПД има две такива СД.
В хода на бойните си действия те понасят 4 000 души загуби (1 200 убити и 2 800 ранени), т.е. всяка от тях понася по 2 000 загуби, от тях бойни (90%) 1 800 души.
Как ще изглежда това сравнение. В началото от едната страна имаме ПД, а от другата - две СД. Имат заедно еднаква численост: по 18 000 души. НО бойната им численост е 7 500 спрямо 8 000. След сражението имаме ПД с 14 500 души и две СД с по 7 000 всяка (14 500 срещу 14 000), но бойните им числености са 3 850 срещу 4 400.
Без разбиране за тези неща хич няма да е ясно защо едната ПД е по-слаба от двете СД (или пък, защо е по-силна, защото тези неща са продукт и на конкретната структура), нито пък защо при такова малко намаление на числеността (около 20%) бойните й възможности са паднали наполовина.
Реалността е дори по-неприятна, защото тези бойни загуби най-често няма да са разпределени по равно, а ще са съсредоточени в 5-6 батальона, които са участвали в активните бойни действия. При загуби от 50-60% и нагоре тези подразделения стават напълно неефективни (три роти от по 60 души вършат по-малко работа от три попълнени взвода от по 50, но от тях се очаква много повече и, обикновено, се поставят задачи като за роти). Т.е. нарушаването на организацията причинява още по-голяма обща загуба на ефективност.

Същото в още по-голяма степен дори важи за бронетанковите съединения (полкове, бригади, дивизии), в които бойната ефективност е съсредоточена в сравнително малко на брой машини. Пак ще се възползвам от произволен пример (по-нататък можем да се обърнем и към реални, но сега нямам време за търсене).
Една танкова бригада (ТБр) е съставена от 4 танкови батальона (1 тежък, 1 среден и 2 леки). Всеки батальон е съставен от по 3 роти (тежките са по 7 машини, средните по 13, а леките по 17). Т.е. танковата сила на бригадата е 21 тежки танка, 39 средни танка и 102 леки танка (общо 162). Общата численост на екипажите е 105 + 195 + 306 (606 души, плюс 20 различни транспортни средства и още 50 души персонал).
Освен тях в бригадата влиза мотопехотен батальон (504 души, от тях боен състав 400, с 50 различни автомобила), смесен артилерийски батальон (12 х леки ПТО, 16 х леки зенитки и 12 х тежки миномета, плюс транспортни средства - още 440 души с 60 автомобила), обслужващи подразделения, управление и прочее (още 700 души с 120 различни превозни средства - автомобили, камиони). Цялата ТБр има личен състав 2 300 души с 162 танка, 40 различни оръдия и 250 камиона и автомобила. Бойната численост е около 1 200 души (съвсем грубо), т.е. малко под 50%. Но реалната бойна ефективност на първо място ще зависи от броя танкове в строя (и типа им: нека заради примера да допуснем, че 1 тежък се равнява на 1,5 средни и на 3 леки), броя миномети и ПТ оръдия (24) и числеността на активните "щикове" (400).
Нека нашата бригада участва в операция, в хода на която минава 250 км в маршове само за да стигне до изходната позиция и бъде вкарана в сражението (както ще покажа в следващия пост по темата, това съвсем не е толкова много, колкото може да изглежда). Следват два дни интензивно бойно участие в хода на които бригадата общо минава още 100 км.
За това време по технически причини излизат от строя 7 тежки танка, 4 средни и 6 леки, повредени са други 8 тежки, 18 средни и 28 леки, а напълно излезли от строя (унищожени) още 3 тежки, 6 средни и 17 леки. Повредени и унищожени са 70 автомобила и камиона и са загубени 3 ПТО и 2 миномета. Пехотният батальон понася 180 души загуби (55 убити и 125 ранени - от тях 160 са стрелци). Общите загуби в жива сила са 462 души (140 убити и 322 ранени).
Как би изглеждала нашата ТБр след това премеждие?
В строя: 3 тежки танка, 11 средни танка и 51 леки танка (40% от началното количество), 9 ПТО, 16 МЗО, 10 миномета (88% от началното количество), 180 автомобила и камиона (67% от началното количество), 1 838 души (80% от началното количество). Бойният състав по хора ще е малко под 1 000 души, но реалната бойна ефективност ще е много по-малка заради значителните загуби в танкове и мотопехота (60% от началното количество).
Т.е. дори количеството боен състав не винаги може да е показател, когато става въпрос за танкове (или артилерия), защото е много възможно да имаме големи загуби в техника, но не всяка единица загубена техника е равна на загубен разчет или екипаж.
Същият пример би изглеждал дори още по-фрапиращ ако разгледаме танково съединение, където има доста повече поддържащи и обслужващи подразделения.

Така че бойната устойчивост на дадена БЕ на първо място зависи от бойния й състав в жива сила и техника спрямо общата численост (която обикновено се привежда в различни общи трудове). Това в особена степен важи за обединенията, в които има много повече не-боен персонал.

2. Възстановяването на загубена бойна ефективност

Това е също толкова интересен въпрос, който си струва да се разгледа поне от две гледни точки: в бойни условия (по време на сражение) и в рамките на операция. Засега само ще го маркирам, а по-нататък, когато разполагам с повече време ще се опитам да допълня (всякакви коментари и допълнения по целия въпрос ще са добре дошли, защото съм далеч от мисълта да познавам добре нещата).

2.1 Вътрешни (организационни възможности)
Става въпрос за резервните подразделения и части, включени органично в БЕ. В много армии различните БЕ (най-често съединенията) включват в състава си резервни подразделения (батальони, полкове). Идеята им е да служат като "място", в което да се подготвят хора (новобранци), които след време ще бъдат прехвърлени в активните подразделения на съединението, като по този начин се формира определен лесно достъпен резерв, вече обучен в някаква степен и част от традициите на конкретната БЕ.
В тези резервни подразделения най-често постъпват и оздравяващите/оздравелите, жертви на предходни сражения.
Резервните подразделения като правило се намират в тила, а понякога и в дълбокия тил.

2.2 Ремонт (връщане в строя)
Тази точка е ясна: евакуиране и ремонт на повредени в хода на бойните действия машини и въоръжение.

2.3 Външни възможности (попълнения)
Става въпрос за маршеви батальони, т.е. временни БЕ, чиято роля е да поддържат/управляват административно попълненията преди те да бъдат разпределени между БЕ.

ПП Постът ще се допълва. Мисля че след това ще е добре да се спретне и един общ въвеждащ пост за разстоянията и най-общо географията и бойните "единици" .

[Kramer]

Може би е уместно да споменем върху какво се градят разчетите.
Най-общо между двете страни се съпоставят дивизии, танкове, самолети, кораби.
Но това е най-общо. Както по-горе си посочил различен е съставът и числеността на ПД и СД. От там естествено и бойните им възможности.
На оперативно и тактическо ниво при определяне на сътношението на силите и средствата се прилагат разчетните единици и разчетните огневи средства.
Примерно в:
-пехотни /мотопехотни/ роти;
-танкове;
-противотанкови средства;
-артилерия;
-зенитни средства.
Тук важен момент е примерно настъпваща страна при определянето на тези разчети да смята своите танкове срещу танкове+противотанкови средства на противника, особено задължително при пробива на първата позиция. Във ВСВ от там са идвали доста проблеми на настъпващите.
От друга страна всяко огнево средство си има определен коефициент на ефективност, най-общо, среден танк срещу подобен в срещен бой примерно к=1, ако танкът е окопан в отбрана к=3, противотанково оръдие в отбрана срещу танк к=2,5 примерно, в зависимост от калибъра.