В предишния форум бях отворил една тема за доктрини, тактика и оперативни решения. Но май е по-добре всеки въпрос да си е в отделна тема - та затова - ето я първата (от многото, надявам се...).
Как мислите, доколко ВВ2 доказва или опровергава доктрината за въздушната мощ (оназ на Дуе, мисля че беше)?
Същината й се свежда до създаването на огромна въздушна армада, която е подчинена на стратегическата авиация (т.е., всичките и елементи обслужват именно стратегическата авиация). Тази армада трябва да реши изхода от конфликта нанасяйки масирани удари по стратегически невоенни ( в пряк смисъл цели). Нещо като психологически въздушен блицкриг. Чрез унищожаване на вражески градове и икономически обекти (като акцентът е по-скоро върху ударите по гражданското население) да се принуди врага да прекрати съпротивлението си.
Моето мнение е, че в общи линии доктрината се оказва несъстоятелна. Въпреки че, технически средства за решаването и се появяват, резултатите от нея са най-малкото двусмислени. Например - колкото и да се увеличава плътността на бомбардировките (както и да се уъвършенстват средствата - запалителни бомби, напалм, атомно оръжие) над Германия и Япония, те довеждат до точно обратния психологически ефект - сплотяване на населението и повишаване на съпротивителните сили на обществото. Икономически аспект също е донякъде съмнителен. Почти до началото на 1945 г. Германия продължава да увеличава икономическото си производство. С Япония случаят е подобен - до 1944 г. производството постоянно нараства (заедно с обема на бомбардировките). Явно въздушната мощ се оказва недостатъчна.
Как мислите, доколко ВВ2 доказва или опровергава доктрината за въздушната мощ (оназ на Дуе, мисля че беше)?
Същината й се свежда до създаването на огромна въздушна армада, която е подчинена на стратегическата авиация (т.е., всичките и елементи обслужват именно стратегическата авиация). Тази армада трябва да реши изхода от конфликта нанасяйки масирани удари по стратегически невоенни ( в пряк смисъл цели). Нещо като психологически въздушен блицкриг. Чрез унищожаване на вражески градове и икономически обекти (като акцентът е по-скоро върху ударите по гражданското население) да се принуди врага да прекрати съпротивлението си.
Моето мнение е, че в общи линии доктрината се оказва несъстоятелна. Въпреки че, технически средства за решаването и се появяват, резултатите от нея са най-малкото двусмислени. Например - колкото и да се увеличава плътността на бомбардировките (както и да се уъвършенстват средствата - запалителни бомби, напалм, атомно оръжие) над Германия и Япония, те довеждат до точно обратния психологически ефект - сплотяване на населението и повишаване на съпротивителните сили на обществото. Икономически аспект също е донякъде съмнителен. Почти до началото на 1945 г. Германия продължава да увеличава икономическото си производство. С Япония случаят е подобен - до 1944 г. производството постоянно нараства (заедно с обема на бомбардировките). Явно въздушната мощ се оказва недостатъчна.
Comment