Доктрини: Въздушната мощ (Доктрината Дуе)

[gollum]

Не търся евтини сензации, по-скоро такива куриози ме развеселяват.

Извинявай, не съм искал да прозвуча критично . Съгласен съм, че има много неща, котио когато ги прочетем сега звучат много интересно, а съм попадал на много малко от тях. Така че нямам нищо против още подобни куриози.

Хмм, чел съм за Дуе, но не и Дуе (Голум (ще му бъда благодарен) може да ми препоръча нещо, ма като книга, но може и в мрежата).

И аз бях така до скоро. Но поправих тази грешка - взех си на руски език една компилация от двата основни текста на Дуе и един много интересен коментар от средата на тридесетте години - френски прочит на доктрината му. Но го има и в нета, на вездесъщата милитера:

http://militera.lib.ru/science/douhet_g5/

http://militera.lib.ru/science/douhet_g2/title.html

http://militera.lib.ru/science/vauthier_p/title.html

Накратко идеята на Дуе е следната:

1. няма никакъв смисъл от изтребители, защото:

1.1 те са "крайни самолети" - гонят най-високата възможна скорост и маневреност, управляват се от най-добрите пилоти и т.н., докато въздушните сили ако се разглеждат като армия, следва да се опират на "средното" - средни по възможности самолети (такива се строят по-лесно и за тях се харчат по-малко ресурси) и средни по качество екипажи.

1.2 изтребителите противодействат на вражеските въздушни сили, но от тях има малка полза, защото те първо трябва да намерят тези въздушни сили и чак тогава евентуално да успеят да ги разгромят. освен това бързо изтребителите започват да се използват основно срещу изтребители, т.е. цялата работа става непроизводителна от гледна точка на целта - лишаване на противника от възможността да използва собствените си въздушни сили, така че ние да можем да използваме напълно своите (завоюваме въздушно гоподство).

2. Според Дуе тази задача се постига по съвсем друг начин, чрез бомбардировъчна авиация. Вместо да търсим противника във въздуха и там да му нанасяме поражение, трябва да ударим по наземната част от неговата въздушна сила, която не притежава маневреност и не може да се укрие и предварително е известно къде е. За тази цел, според Дуе, трябват два типа самолети и два типа подразделения - бомбардировъчни - машини със средна скорост и "достатъчна" (в зависимост от конкретния театър и цели) бойна ефективност, т.е. способнст да носят бомби (взривни, химически и запалителни) и "линейни самолети" - същите като бомбардировъчните, но вместо бомбен товар имат броня и картечници/оръдия. В идеалния случай би трябвало да се ползва един и същи тип самолет, с възможност за преустрояване в единия или другия тип.
Интересното е, че тази концепция за завоюване на въздушно превъзходство чрез унищожаване на наземната инфраструктура вече е своего рода закон - оказва се вярна. Но концецията на ДУе за въздушния бой не си пробива път (сащианците правят някои опити в тази насока). За него вместо изтребители, трябват "линейни самолети", които летят заедно с бомбардировачите и ги пазят в случай, че бъдат нападнати от чуждите "противосамолетни" самолети. Той си представя тези битки по подобие на морските - големи групи бронирани огромни самолети се обстрелват едни други с оръдия и картечници, водейки залпов огън на поражение.
Също така няма съмнение, че стратегическата му концепция за въздушната сила се оказва вярна, он се налага да се появи ново поразяващо средство, което я парви валидна .

[1951]

Също така няма съмнение, че стратегическата му концепция за въздушната сила се оказва вярна, он се налага да се появи ново поразяващо средство, което я парви валидна .

Хм...
В това няма особен смисъл. Все пак целта ан всяка война е да има победител, а използването на "ново поразяващо средство" просто ще маркира загубилите - тоест всички.

Не ми се водят дълбоко теоритични спорове, но само ще вметна, че Дуе като цяло е бил доста късоглед маниак (или ентусиаст, ако предпочитате) на тежко бомбардировъчната авиация. А идеите му се екстраполират в съвременните условия и концепции от Студената война и се сочи, колко е бил прав.
Но не е бил прав. Той е виждал авиацията само като абсолютно средство за терор и разрушение на цивилното население. И френетично е повтарял това в десетките си книги. Всъщност още по времето на Дуе, в края на ПСВ, е имало хора гледащи на авиацията много по-сериозно. Хората са планирали мащабни парашутни десанти, стратегически бомбардировки на противниковата индустрия, непосредствена авиационна поддръжка, разузнаване, коригиране на артилерийския огън и какво ли още не. Неща доста по-полезни от неговите полу научнофантастични книжки, където разиграва война между държавите Х и У и с психопатска прецизност изчислява за кой град колко бомби ще трябват.
Може да се каже, че той е създал концепцията за завоюване на превъзходство във въздуха, но това едва ли е кой знае колко сложно за измисляне и реално може да му се проследят коренито от флотските стратегически постановки от преди измислянето на авиацията.

Въобще към днешна дата се сещам само за една военна кампания спечелена от въздуха - Allied Force от 1999 г., но и там въпроса е дискусионен.
И като заключение да отбележа, че трудовете на Дуе не се изучават почти никъде (до колкото съм чувал) с изключение на военните академии на САЩ, където ти го дават заедно с още стотици книги за незадължително четене.

Но смятам, че по това време въздушните боеве са чиста акробатика, а победите жив късмет (не говоря за малкото асове)..

Това не го твърдиш сериозно, нали?

[gollum]

Не ми се водят дълбоко теоритични спорове, но само ще вметна, че Дуе като цяло е бил доста късоглед маниак (или ентусиаст, ако предпочитате) на тежко бомбардировъчната авиация. (...) Той е виждал авиацията само като абсолютно средство за терор и разрушение на цивилното население.

1951, вероятно ще съм прав ако предположа, че само си чел за неговите идеи (и аз бях така до скоро), а не си чел нещата, които реално е написал, та затова и тези неща за "идеите му" и за "маниащината му". Ако е бил "маниак" на нещо, то е било на авиацията. И като човек прочел основните му трудове мога съвсем уверено да кажа, че това, което обикновено се говори за "идеите му" не е никак вярно. Първата му основна и най-важна идея е, че авиацията трябва да бъде отделен род въоръжени сили, така както са армията и флота и че трябва да има отделен нарочен орган към правителството (по-късно се появява като комисариат и след това министерство на авиацията в Италия), който да се занимава с цялостното развитие на научно-технологичните и индустриални предпоставки на авиацията, като специално внимание обръщана на развитието на цивилната авиация като основна на въздушната мощ (това определено го е взел от онзи американски капитан-морски теоретик ). По времето, когато я изказва, тази идея звучи на всички останали като някаква "маниащина", като пълна лудост. В началото въобще не отрича, че трябва да има отделни авиационни подразделения, съответно към армията и флота, които да изпълняват спомагателните задачи - разузнаване, коригиране на огъня и т.н.
Втората част от идеите му са, че за да бъде авиацията способна да решава самостоятелни задачи, то тя трябва да има в състава си бомбардировъчни части, които да бъдат в достатъчна степен "изчисляеми" като ефект. В неговите тогавашни представи (около началото на 20-те години) той интерпретира това така - всяка бомбардировъчна част да е в състояние да нанесе достатъчна повреда на територия с радиус 500 м.
Съвсем невярно е предположението, че Дуе е смята, че бомбардировъчната авиация е предназначена само за нанасяне на удари по градовете - дори не знам откъде точно е могла да изскочи тази интерпретация, защото той е доста конкретен в текста - бомбардировъчната авиация е средство и то може да се използва по множество различни начини в зависимост от конкретната ситуация, от войната и от нуждите. В неговата представа трябва да има един орган, отговорен за планирането на войната, който да координира и направлява трите рода въоръжени сили (по негово време все още само два) и той ще определя как точно да се използва авиацията - дали за нанасяне на удари по наземни сили (помага на армията в нейните цели), дали за нанасяне на удари по флота или неговите бази (помага на флота в неговите задачи) или пък в рамките на на собствените й цели - завоюване на въздушно господство чрез унищожаване на инфраструктурата (летища, хангари, складове, заводи) на авиацията на противника. Или пък като средство за терор на населението, т.е. като средство за нанасяне на удар върху икономическата мощ на държавата или пък за дипломатически натиск (приложение, което много широко се използва през последващите войни, макар и да се оказва общо взето безсилно в психологическо отношение). За него това е само едно от възможните и в никакъв случай не някакво "задължително" или "единствено смислено" приложение. За него е важно да се създаде такава бомбардировъчна авиация, която да е способна да решава всяка от тези задачи, в зависимост от това какво ще потрябва.
И бих казал, че за времето му идеята за завоюване на въздушно превъзходство чрез бомбардировъчна авиация е достатъчно напредничава и много дълго време не се приема и е обект (както и останалите му идеи за авиацията като отделен род въоръжени сили и т.н.) на усилена полемика. Така че в никакъв случай не е тривиална.
Единствената странност и несъобразност в идеите му е споменатата позиция за изтребителите, които той вижда като ненужни (както и зенитната артилерия) или поне за твърде слабо ефективни - според него тази задача се решава чрез настъпление, а не чрез отбрана. Това е и основата на концепцията му - че авиацията е най-вече нападателно средство и нейната стихия поради самите и качества е нападението, а не защитата, откъдето и идва едната линия на съпротива срещу изтребителите, които са отбранително оръжие.

В това няма особен смисъл. Все пак целта ан всяка война е да има победител, а използването на "ново поразяващо средство" просто ще маркира загубилите - тоест всички.

Така е, съгласен съм. Но за да се появи този тип мислене е необходимо доста време да се живее под заплахата от тотално унищожение. Няма как то да се зароди предварително. В този смисъл атомното оръжие (и по-специално ракетите, носители на атомни унищожителни заряди) са връхната точка на идеите на Дуе, че авиацията е преди всичко и само средство за нападение, т..е ако две държави разполагат с него или всяка ще се чувства длъжна да изпревари другата и да я унищожи, педи тя да стори същото с нея, или ще доведе до отказ от използване на военни средства въобще, т..е до мир на "парирането". Това е интересен модел, между другото, който предшества атомното оръжие, макар и да изразява характерната за него дилема.

[mitaca]

Значи първо Благодаря, Голум-е. Сега нямам време, но по-късно ще ги прочета. Пък и аз ще направя някои проучвания. Но не съм чел статиите! Така, че си е горе долу от прима виста.

Накратко идеята на Дуе е следната:
1.1 те са "крайни самолети" - гонят най-високата възможна скорост и маневреност, управляват се от най-добрите пилоти и т.н., докато въздушните сили ако се разглеждат като армия, следва да се опират на "средното" - средни по възможности самолети (такива се строят по-лесно и за тях се харчат по-малко ресурси) и средни по качество екипажи.

Това не е ли вярно? Сега не говорим за термините.. За държава , която напада и нанася превантивен удар истребителите са си голям лукс. Хем трябва да са добре обучени, хем машините трябва да са добри, хем ............. , ако изгориш противниковата авиация на летищата – за какво са ти?

2. Според Дуе тази задача се постига по съвсем друг начин, чрез бомбардировъчна авиация. Вместо да търсим противника във въздуха и там да му нанасяме поражение, трябва да ударим по наземната част от неговата въздушна сила, която не притежава маневреност и не може да се укрие и предварително е известно къде е. За тази цел, според Дуе, трябват два типа самолети и два типа подразделения - бомбардировъчни - машини със средна скорост и "достатъчна" (в зависимост от конкретния театър и цели) бойна ефективност, т.е. способнст да носят бомби (взривни, химически и запалителни).

Не ти ли напомня някои доктрини от ВСВ? Бе питам бе.

"линейни самолети" - същите като бомбардировъчните, но вместо бомбен товар имат броня и картечници/оръдия.

Хммм на това по късно май му викаха щурмови самолети или А – класа(ма не на Мерцедес).

В идеалния случай би трябвало да се ползва един и същи тип самолет, с възможност за преустрояване в единия или другия тип.

Виж за доктрините – знам поне две.

Интересното е, че тази концепция за завоюване на въздушно превъзходство чрез унищожаване на наземната инфраструктура вече е своего рода закон - оказва се вярна. .

Анджък де.

Това не го твърдиш сериозно, нали?

Всъщност го твърдя сериозно (става въпрос за ПСВ). Но да се разберем, аз съм по-голям специалист по сваляне на самолети (по-скоро по засичане), но от Студената воина. Нямам док-ва . Т.е. само го твърдя, но док-ва не искай от мен. Но ти можеш да дадеш. Примерно колко авиони са участвали, каква е била тактиката (ма имала ли е такваз), говорим за т.нар. сега изстребителна авиация. И колко са тръгвали, кви са им били задачите, колко са се връщали и .н. и т.н.

[1951]

gollum, първо не се оказа прав. Имал съм съмнителната чест да чета фундаменталният му труд Command of the Air (не знам как е на италиански), което е една неприятно дебела книжка към 400 страници. Това е сборник издаден за американските военни академи и в себе си включва пет книги - оригиналната Commаnd of the Air от 1921 г., преработената Commаnd of the Air от 1927 г., една монографийка Probаble Aspects of Future War, Recapitulation, което е нещо като компилация от всичките му идеи, плюс още нещо и научната му фантастика "The Wаr of 19--".
Ти предполагам си чел някаква късна компилация от писанията му.
Ако говорим за Дуе трябва да знаем и кой е Дуе. Реално той се е разписал след напускането на армията, а преди това е бил един от многото ентусиасти. Когато сяда и описва всичките си идеи, той реално не измисля нищо ново, а просто разказва в мъничко по-бомбастичен вид за всичко, което е станало през ПСВ. Помисли и ще видиш, че основните му идеи под една или друга форма към 1921 г. вече са факт.
Повечето хора цитират нещо от тук, нещо от там и сглобяват една огромна картинка, която изглежда бомбастична и би била доста авангардна ако бе писана преди ПСВ.
Аз творбите му съм ги възприел така:
Command of the Air, 1921 - компилация от видяното и преживяно от него през ПСВ
Command of the Air, 1927 - преработено и допълнено издание на база на сериозното развитие на авиацията през 20-те
Recapitulation - нещо като още по-модернизирано издание на идеите му, пак на основа развитието на военната авиация
"The War of 19--" - чиста научна фантастика на база на която повечето хора си градят мнение за него. Книгата реално е издадена след смъртта му през 1930 г.
За мен Дуе просто е компилирал опита от войната в първите си книги и след това в последните си просто развихря въображението си.
Ако се погледне Command of the Air в контекста на тогавашното време ще се види, че нищо кой знае колко авангардно не е описал. И тук пак идва лошия вкус от последната му книга и до някъде от Recapitulation.
Всъщност даже към 1930 г., когато излизат последните му творби, Дуе вече е добре оборен от действителността по повечето точки.
Тоест извън идеите му за командни структури и други подобни пак си остава маниакалното бомбене. Ще цитирам едно интересно писание (Giuliо Douhet and Strаtegic Air Force Operations - а study in the limitаtiоns of theoretical warfare) , което четох след трудовете на Дуе

More than anything else, the theoretical irrelevance of The Command of the Air is rooted in Douhet's insensitivity to historical development and cultural diversity. Even a nodding acquaintance with the history of warfare would have alerted him to the correlation between offensive capabilities and developments in defensive technology.43 His failure to grasp the complex cultural history of peoples, regarding death, for instance, translated into false assumptions concerning the enemy population's tolerance of intensive bombing. Such oversights proved disastrous by the time of Vietnam. For social scientists, our Vietnam experience has added credibility to Max Weber's warnings concerning bureaucratic inertia. For Air Force commanders, it illustrated the clear weaknesses of Douhet's model.

[mitaca]

Въздушни човече . И на теб ще ти бъда благодарен (имам си аз едни идеи ). Чета френски, английски и руски. За съжаление италиански полски и японски (за последното е майтап) само ако има бриджьорски термини .

[1951]

Всъщност го твърдя сериозно (става въпрос за ПСВ).

Хм, близкият маневрен бой винаги може да се окачестви като "чиста акробатика", бил той от времето на ПСВ или от съвремието ни.
После късмета винаги играе роля, но след първата година, година и малко от ПСВ въздушните сражение започват да стават кърваво сериозни. Доста от тактическите проьоми, стандартни маневрни при въздушен бой и като цяло идеята за изтребителна авиация се раждат прес ПСВ.
А иначе зениткаджия си бил, а? Или ертевеец?
"Ние не летим, но и на другите не даваме." :1087:

[mitaca]

А иначе зениткаджия си бил, а? Или ертевеец?
"Ние не летим, но и на другите не даваме." :1087:

Това си ни беше девиза . Факт . Но без да се хваля (ма май точно това правя ) две години бех в първия разчет, че и снимка имам на първа страница на един вестник (ма веч му забравих името , не , че е военна тайна , под мноооого маскировачни мрежи). Да не би да съм те хващал (това освен ОТ си е чист майтап, ти сигур си летял висококо, а аз хващах на близкото , сигур схващаш разликата ) ?

[Юлиан Август]

мм на това по късно май му викаха щурмови самолети или А – класа(ма не на Мерцедес).

Не, това са праотците на т.н. Мародер-и от ВСВ. Не Б-26, а стандартни "Летящи крепости", натоварени с допълнителна броня и усилено отбранително въоръжение, които имат вид на най-обикновени бомбардировачи, но летят по уязвимите точки на формацията и имат целта да поемат нападенията на изтребителите на Луфтвафе. Но ефективността им е съмнителна и докато не се появяват в голямо количество качествени ескортни изтребители като Мустанг и Тъндърболт, загубите на формациите си остават високи...

Интересното е, че тази концепция за завоюване на въздушно превъзходство чрез унищожаване на наземната инфраструктура вече е своего рода закон - оказва се вярна.

Тук ще си позволя да не се съглася изцяло. Постигането на въздушно превъзходство чрез унищожаване на наемната инфраструктура на врага би била само крайната фаза от един далеч по-сложен процес, който без собствени изтребители /които Дуе отхърля като ненужни/, които в пряк сблъсък да "изчистят небето" би довел до неприятни изненади. Примери из арабоизраелските конфликти и двете войни в Ирак- в последните например дори при смазващото превъзходство на авиацията на Нато в небето винаги дежуряха Ф-15, а се сещам и за ония няколко сирийски Су-22, свалени по обратния път след успешно изпълнена мисия от израелските Ф-16А.

[gollum]

Е, радвам се, че си чел нещата му, дори по-пълно от мен, 1951 . Аз не съм чел фантастичната му книга, а само допълненото издание на "Господството във въздуха" (Дуе добавя още една книга към него във второ издание (1927 г.) - първото е от 1921 г.) и "Вероятните форми на бъдещата война", мисля че и двете са в пълния им текст (преводът е руски). След като си ги чел, вярвам ще се съгласиш, че "бомбардировките на градове" в никакъв случай не са основата на доктрината му, нито пък основното предназначение на въздушните сили, според него . Въпреки че това е популярната представа за идеите му (вероятно почерпена от превратно разбрани откъси от трудовете му и може би върху тази фантастична книга, която не съм чел).
Иначе ще се съглася с теб, че общо взето той обобщава опита от ПСВ и върху него изгражда идеите си. Доколкото мога да преценя към 1921 г., когато излиза първото издание на "Господството във въздуха", не може да се каже, че идеята за авиацията като напълно самостоен вид въоръжени сили е широко приета във военните среди, по-скоро напротив . Но тъй като не съм чел други авиационни мислители от този период, нито пък полемиката, която се е развивала в разноезичните списания (а е възможно ти да си я чел или поне да имаш поглед върху нея), възможно е сред авиационните ентусиасти идеите му да не са били нещо толкова ново или непознато. Тук не мога да коментирам - изградил съм си представата върху коментара към изданието му, където се споменава, че идеите му изглеждат странни в Италия.
Ще допълня още нещо, което е съществено - Дуе пише книгата си и развива идеите си имайки предвид само и единствено Италия, т.е. според него това е "правилната рецепта" за следвоенна Италия. Мисля си, че вероятно част от "бомбастичността" или екстравагантността му (а тях си ги има в текста) обслужват една донякъде прикрита цел - той се стреми да наложи визията си за Италия като първа авиационна сила в Европа, целейки се в гражданската авиация, т.е. всички превози на хора и стоки по въздуха в Средиземно море, т.е. между Европа и Африка, Европа и Близкия Изток да минават през Италия и да се обслужват от италиански компании и самолети и текстовете му са насочени към това да подтикне държавата (новата фашистка държава вече през 1927 г.) да стимулира чрез отпускане на средства този процес. Както и да е.
Иначе по отношение на критиката - у Дуе има много какво да се критикува, част от него е плод на екстравагантността му, друга - на това, че никак не се задълбочава в анализа, а трета - на слабото познаване на техническата страна и естествено, но това, че няма как да предвиди (и не предвижда) как ще се развие в техническо отношение авиацията и свързаните с нея средства и възможности. Конкретно - анализа му на ПСВ е изключително повърхностен и слаб, поради което той си прави неверни изводи. От няколко бомбардировки над градове (като тези над Тревия) вади генерализиран извод за опасността от бомбардировки над градовете в бъдеща война, както и съвсем неверни изводи за ефективността на въздушното оръжие срещу наземни цели (въобще не отчита характера на целите или пък на местността).

Ще се съглася и с разсъжденията по повод на отбраната в авиацията (затова и писах, че това му виждане го намирам за куриозно) - той вади извод от опита от ПСВ, така както го вижда и осъзнава без да предвиди какво ще се появи в бъдеще и оттук идва и неговото заключение, че зенитната артилерия е безсмислено пилеене на средства, така както и изтребителната авиация (отбранителното оръжие на авиацията). Грешката му е в това, че не осъзнава как развитата система от наблюдателни пунктове, развитието на радио комуникацията и на радарите впоследствие ще направят напълно възможно изтребителните сили да се координират и да посрещнат бомбардировъчните преди последните да са достигнали до целта си. Нещо, което той смята възможно само по случайност.
Напълно неадекватна се оказва и концепцията му за линейни самолети - т.е. за нещо като въздушни линейни кораби, които водят далечен залпов огън едни по други. Както се вижда през ВСВ подобни самолети нямат шанс срещу изтребители.

Тук ще си позволя да не се съглася изцяло. Постигането на въздушно превъзходство чрез унищожаване на наемната инфраструктура на врага би била само крайната фаза от един далеч по-сложен процес, който без собствени изтребители /които Дуе отхърля като ненужни/, които в пряк сблъсък да "изчистят небето" би довел до неприятни изненади. Примери из арабоизраелските конфликти и двете войни в Ирак- в последните например дори при смазващото превъзходство на авиацията на Нато в небето винаги дежуряха Ф-15, а се сещам и за ония няколко сирийски Су-22, свалени по обратния път след успешно изпълнена мисия от израелските Ф-16А.

Е, хъм, Юлиане, прочети какво написах по-горе и все пак е добре да отчетеш, че когато Дуе пише това, изтребителната авиация и възможностите за ранно предупреждение са почти никакви. Грешката му е, че не предвижда как биха могли да се развият. Но между другото концепцията му все пак е правилна в един много важен момент - отбраната (изтребителите - не съвременните, разбира се, които могат да изпълняват и чисто офанзивни задачи) може да ни предпази, но не и да лиши противника от възможност да развива въздушните си сили и от това да ги използва, т.е. за да се постигне въздушно господство (а не само преобладание) е нужна офанзивна авиация - бомбардировачи, които да унищожат самата му способност да създава и използва самолети. Това много добре се вижда в примера с Германия през ВСВ - тя развива отбранителното си оръжие (изтребителите), но с тяхна помощ най-много да намали ефективността на съюзническите удари върху себе си. Но не може да лиши противника си от авиация и от способност да нанася удари без сама да разполага със стратегическа авиация, способна да изпълни тази задача. Но Дуе греши, мятайки, че неговите бомбардировъчни армади не се нуждаят от изтребителна авиация .
Разбира се, това положение е достатъчно общо и възлиза към "вечните" стратегически истини. Тук ще си позволя да цитирам една мисъл на Дуе, която е доста точна, според мен:

Това е само буквално повторение на един от вечните принципи на военното изкуство, верен във всяко време, за всяко място и при всякакви условия: за да побеждаваш, трябва да съсредоточиш главните сили на решаващото направление; това изчерпателно е доказано от целия хилядолетен опит от водене на войни... В този извод в действителност няма нищо оригинално; оригиналността, доколкото въобще я има, присъства само в това как този принцип да се приложи на практика.

ПП

Реално той се е разписал след напускането на армията, а преди това е бил един от многото ентусиасти.

това е точно ако говорим за книгите му. Но той преди това е развивал и излагал нещата (които по-късно (след напускане на армията) формулира в книги) в печата. Попадах на някакви откъси от негови статии, датиращи от 1909 г. още, където излага някакви подобни идеи за авиацията (както и първата му "книга" - "Проблемите на въздушонто дивжение" от 1910 г.). Всъщонст част от някаква полемика. За съжаление, не съм я чел, защото не съм я срещал на италиански (не че щеше да помогне, защото не знам италиански) или в превод. Но мисълта ми е, че човекът теоретизира от преди ПСВ. Впрочем, той самият не е авиатор, ако правилно си спомням артилерист.

ПП2 И да допълня - в никкъв случай не съм някакъв защитник на Дуе или идеите му . Просто ми стана интересно и се хванах да прочета какво е написал и след това го обмислих като лаик в темата (какъвто съм), така че е напълно възможно да съм пропуснал много. Вероятно идеите му не са оригинални, със сигурност по онова време и други са мислели и писали подобни неща. Единственото, заради котео тръгнах да пиша е това, че както често се случва популярните представи когато стане въпрос за доктрината на Дуе доста се разминават с това, което самият Дуе и писал.

[Sir Gray]

Някъде май имаше тема за Дуе вече, обаче не я намерих. Ако някой се сеща как се казваше да се обади

[1951]

Някъде май имаше тема за Дуе вече, обаче не я намерих. Ако някой се сеща как се казваше да се обади

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4038

[Sailor_Malan]

Aко на някой му се ще да се сдобие с Дуе, онзи ден видях книжката му на руски в книжарницата на Книгомания при Съдебната Палата. Принципно е написал порядъчно сериозна боза. 1951 е много прав да го определя като фантастика, а историята много отдавна е показала колко много е в грешка г-на Дуе. Иначе по въпросите за поразяващите средства, ами тях си ги има още през ВСВ - Гранд Слам и кръстения на един новороден младеж(историята ми попадна в една рубрика с читателски писма на Еърплейн Интернешънъл) Толбой и в наши дни нямат непреодолими цели, а за периода в който са създадени, реално вършат повече работа и от атомните бомби срещу добре защитени цели. Особено първото чудовище(определено няма толкова чудовищен вид на живо - по-скоро прилича на затлъстял, мутирал бойлер) е имало доста неприятна характеристика - зариване на около 30 метра в повърхността преди да се взриви.
Реално историята многократно е показала(и показва в наши дни), че след като противника бъде добре обработен от въздуха, артилерията, ракетите и т.н. се налага да бъде "посетен" от господата кашици и танкисти

[gollum]

Всъщност книгата я има във всички "Книгомании" - аз си я взех преди около два месеца от тази на "Левски". Но книгата не е чак толкова обемна, така че може би си струва да бъде прочетена и от militera.lib.ru, вместо да се купува.

Иначе по въпросите за поразяващите средства, ами тях си ги има още през ВСВ

Може би не си ме разбрал (или аз не съм се изразил ясно) - не става въпрос просто за "поразяващи средства" - такива има и по времето, когато Дуе пише книгата си, както отбелязах, той препоръчва използването на комбинация от разрушителни, запалителни и химически бомби в пропорция, която ще е най-подходяща според целта и намеренията - дори и по негово време тези типове бомби ги има. Той отбалязва по-нататък, че очаква в бъдеще само да се увеличава ефективтността на съответните разрушителни, запалителни и отравящи вещества, което съответно ще увеличава и ефективността на бомбардировъчните подразделения. Но тук не става въпрос за това, въпросът не е в "размера" на бомбите (или поне не аз за това писах съответния пасаж), а за друго. Дуе извежда "абсолютно офанзивната" ориентация на авиацията (т.е. нападението винаги е по-силно от защитата), от което извежда и приоритета на офанзивните възушни средства над дефанзивните (което с типично за него залитане превръща в "ненужност" на отбранителните средства). Обаче както отбелязахме вече в дисуксията, с това доста греши, защото изтребителите противно на неговата представа си остават много важен, често дори решаващ елемент от въздушната сила. Но неговата концепция е вярна за друг тип оръжие, което и подчертах по-горе - ракетите-носители с бойна глава за масово поразяване. За тях е съвсем вярно това, котео той пише - те са "само за нападение" и общо взето върху това се изграждат и съответните доктрини за използването им ("изпреварващ удар", "запазване на способност за ответен удар" и т.н.). Това също се променя с изобретяването на различни средства за противоракетна защита, но като цяло зависимостта се запазва - това оръжие е дотолкова опасно, че или следва с него веднага да се нападне или това, че идвете страни имат възможност да го използват предпазва от "горещ" конфликт. Може да се каже, че тази концепция на Дуе се оказва общо взето невярна за авиацията, но намира своето олицетворение във следващото военон средство. Това е за което писах.

[Sailor_Malan]

Ами що се касае до оръжията за масово поразяване и ракетите снабдени с такива бойни части, там доктрината на Дуе е още по-безмислена, предвид факта, че ако ударената страна също разполага с такова оръжие, то ще е добре защитено(или запиляно някъде из океана, или покрито под тлъст бетонен капак издържащ близка ядрена експлозия) и вероятно, за да има ефект ще трябва да се стреля по "мека" цел(населено място примерно), а отговора ще е точно същия(примерно 24 D-5 долетели от някъде насред океана), което би обезмислило всякаква "победа".
Просто ракетите със средства за масово поразяване са перфектното възпиращо(отбранително) средство срещу използването на такива ракети