Теория на "рояка"

[messire Woland]

Аванта

Да, аз това го знам, обаче си мисля, че случая е много точно описан от Гудериан, когато обяснява за ефективността на съсредоточения танков юмрук. Т.е., разпръснатите части на рояка надали ще могат да се съсредоточат изцяло от цялата територия, на която са разположени (особено ако това е полузакрита местност) и най-вероятно ще излизат срещу съсредоточените сили на противника на части. Точно както съветската армия през 1941/1942 година. И резултатът най-вероятно ще е същия. Струва ми се, че именно разпръснатостта им няма да позволява да действат заедно - все пак наземните части имат много ограничения (ако разглеждаме настоящето) - в придвижване, преодоляване на сложен терен и т.н. А ако са разпръснати върху голяма зона (нали това е идеята) няма как част от територията да не е осеяна с препятствия за движението.
Е, ако говорим за въздушни части е друго.

[Imperial]

Да, аз смятам че цялата работа изисква някакви хвъркати роботизирани универсални бойни части, с наличната в момента техника няма как да се приложи, тя е разработена според дадена доктрина и няма да е приложима за коренно различна такава.
А Гудериан не съм сигурен че е уместно да се намесва тука, все пак той говори за армия с много ограничен брой танкове, които трябва да са съсредоточени за да имат някакъв ефект. Иначе например руснаците могат да си позволят да имат танкове за поддръжка на пехотата и отделно в танкови съединения просто защото имат достатъчно "Разпределените" танкови доктрини не предполагат никаква концентрация

[gollum]

Струва ми се, че тук има един друг много съществен момент, който може би ни се изплъзва (това като оставим настрана технологичните вариации със самоорганизиращи се бойни единици, почти мигновено придвижване и т.н.).
Мрежата на рояка има очевидни предимства в съвременен тип военни ситуации. Под "съвременен тип военни стиуации" имам предвид най-вече следното: при текущото развитие на военните технологии огневата мощ на тактическите и най-вече на оперативните поддържащи средства (артилерия, авиация тактически ОМП) е дотолкова голяма, че всеки опит за концентрация на силите би бил лесно париран, а силите неутрализирани. Нуждата от използването на силно разсредоточен тактически, но и оперативен боен ред е самоочевидна, при това не само по отношение на марша и маньовъра ("движи се разсредоточено"), но и по отношение на непосредствено тактическия сблъсък.
Това, разбира се, влиза в пряк конфликт с базираните върху ВСВ реалности доктрини, които напротив, изискват съсредоточаване на силите (до състояние на максимална плътност на най-важния участък) в тактическо и най-вече в оперативно отношение, за да се постигне успех.
А с оглед на това изискване е желателно минимизиране на бойните единици - основните тактически единици стават роти и дори взводове, докато оперативните - бригади, та дори отделни полкове и батальони. При това - силно разтоварени откъм количество и поддържащи небойни елементи, за сметка на качество на ударната сила. Подобни единици следва да са самодостатъчни и поне донякъде самоорганизиращи се, което налага да отговарят на поне няколко изисквания:

1.1 Много висока степен на индивидуална бойна подготовка на войниците, насочена към инициативност при оптималния избор на цели в самостоятелен режим.

1.2 Много висока степен на подготовка на подофицерите, така че те да могат в тактически план самостоятелно да водят най-малките подразделения - т.е., да имат нужните познания (по управление на подразделение, включващо няколко типа огневи и бойни средства) и инициативност.

1.3 Много висока степен на подготовка на полевите командири, която да им позволи не само да осъществяват координацията на няколко звена (най-малки тактически подразделения), но и строят на тези звена да е пространствен (мрежови), а не линеен. Това ще изисква създаването на високомобилни "тактически" щабове, които да обслужват полевото камандване - най-вероятно те би следвало да са изцяло компютъризирани.

Тези три изисквания ще означават и много висока стойност на подготовката на отделните звена, което ще ограничава количеството им (много звена, но всяко сравнително малко като численост, на розполагащо с огромна огнева мощ), а следователно и висока чувствителност към загубите в рамките на звеното, но и стратегически - спярмо ресурсите.

2 Това означава, че трябва да имат високомобилни комуникационни средства със способност да обработват мощни информационни потоци.

3. Също така ще е необходима нова схема на организирането на логистиката - най-вероятно снабдяването на звената ще трябва да се извършва изцяло по въздуха и то не от местни складове и запаси, а по-скоро от множество стратегически бази, които по някакъв начин да остават извън зоната на бойните действия.
Или пък обратното - създаване на множество местни бази, от които всяко звено да се снабдява самостоятелно, а поддръжката и попълването им да става по въздуха от централни бази.
Впрочем, и двете системи имат определени минуси, така че снабдяването и въобще олгистиката ще си останат основните "слаби звена". Поне докато не се изнамери начин да се намали чувстивтелно разхода на боеприпаси за получаването на сходен огенви ефект.

С оглед на изброеното дотук може да се заключи, че при използавнето на подобна мрежова оперативна схема моралът ще има много малко значение (само в рамките на конкретното звено), качестовто на информационната поддържка (т.е., обучените на офицерите, качеството на софтуера и хардуера) ще имат голямо значение, голямо значение ще има и поддържката.
Впрочем, тук трябва да се споменат поне още две неща: от една страна, живота на всяко отделно звено, както и бойното му въздествие ще са сравнително кратки, което означава, че може донякъде да се игнорира значението на снабдяването и пъддръжката - всяко звено може да носи достатъчно боепирпаси за стълкновението в което ще участва (и загине), а също така и ще са му необходими малко припаси от друг вид (поради същата причина). А високото ниво на самостоятелност (оперативното командавне на полевия командир ще се свежда най-вече до посочване на район на активно десйтвие/преместване на отделинте звена - не до избор на цели) ще намали силно значението на качетвото на организацията и командване (или поне ще го измести към най-ниското ниво - полевия подофицер). Така или иначе всяко звено действа в автономен режим ангажирайки целта и нанасяйки й максимално висока повреда перди да загине или да се разсее.
Същевременно оперативното командване ще се свежда горе-долу до същото - посочване на зона на действие и осигуряване на транспорт и достигане на нужната гъстота на мрежата в нея.
Портивник, който използав същият тип организационна доктрина ще се неутрализира, а победата ще се изразява в контрол на регион. Ситуацията малко или много ще е патова.
Противник, който използва по-традиционна концентрирана доктрина ще се отслабва постепенно за сметка на бойното въздействие на вяско от звената, с които влиза в контакт, докато в крайна сметка при дълбокото му навлизане в територията, покрита от мрежата, не загуби напълно боеспособността си (а мрежата постепенно ще се "сгъстява" около него).
Портивник, който концентрира твърде много силите си ще е уязвим от оперативни огенви средства - далекобойна реактивна залпова артилерия, тактически ядрени удари, авиация.

[valentor]

По темата бях написал на Голум :
Нямате ли виждането, че това което се коментира , в темата , придобива някаква форма на , да го нарека, : масирано действие сходно с действията на т.н “партизански /паравоенни формации”,
Като по подразбиране се приема, че личният състав/персоналът в отделните бойни елементи е войскови, а не “цивилен”.

След отговор на Голум, написах следното:
Не мисля, че е възможен случай на война при който се мобилизират военнозадължените, след което ги обучаваме(ако има възможност) , екипираме и едва ли не веднага ги изпращаме на малки групи да нанасят удари някъде по цели на противника.
Групата не може да бъде голяма ( е да голяма/малка е относително, но твърде конкретно спрямо време,място, обстановка,противник, задача и т.н)
А ако приемем, че и противникът воюва точно по същият начин , то тогава цялата сухземна/полева армия я изпращаме в миналото/историята.
Да, обаче подобен пример няма.
Накратко: мнението ми е че тази теория е неприложима за масова армия/войска.
По друг начин е при силите за специални операции : рейнджър/командос/бранденбург/спецназ.
Да те това и правят.
Тогава остава единственият въпрос : количеството формации за специални операции.
А защо “специални” : защото не са обичайно/традиционно войскови (не го обяснявам на Вас, а на четящите , които не знаят).

Благодарност на Императора, за бързата реакция при възстановяване на текста !

[gollum]

Най-после намерих малко време за отговор

Съжалявам, че малко се позабавих с отговора си (но какво да се прави - работа).
Общо взето съм съгласен, че тази теория трудно се съчетава характерната за периода на развит индустриализъм масова мобилизационна армия. Но ако се вгледаме внимателно в теорията, няма как да не заключим, че в чистият й вариант е въобще неприложима, което обаче не означава, че няма какво да се обмисля около нея. Могат да се намерят множество любопитни литературни примери, които общо взето могат грубо да бъдат разделени на две категории:

1. напълно "механизирана" армия
примери - творчеството на С. Лем:"черният облак" от романа "Непобедимият" е на практика идеален пример - "армия", съставена от механични елементи, всеки от които е напълно заменим и идентичен с останалите, като е напълно заменим, - нещо повече, армията сама се въпроизвежда, т.е., отстранени са всички логистични порблеми, както и връзката с индустрията и въобще - "мирната сфера". Подобна армия е идеалният изпълнител на "роячната доктрина".
Сходен, макари малко по-близо до съществуващите технологии (а не продукт на мъртва евлоюция) е примерът от "Фиаско" на същият автор - сферомахиите.
По същество подобни примери могат да се намерят и в други фантастични светове, макар че обикновено са чисто биологични - организирани на принципа на кошера или мравуняка, където военните единици са специализирани и се създават като такива, притежават наследствена военна памет (умения и натрупан опит от предходните поколения) и система за централна връзка.

2. напълно "технологизирана" армия (до степен на пълно заместване на билологичните оръдия от механични)
добър пример за това може да се открие, да речем, в романа "Звездни рейнджъри" на Р. Хайнлайн - армията е съставена от хора, професионални войници, като обаче на индивидуално ниво те съчетават възможностите на всички войскови родове на сухопътната армия (че и донякъде на авиацията), чрез съответните технологични решения. На практика те действат точно по тази доктрина.

Ако обаче се отдалечим от чистият вариант на доктрината и се върнем на проблема с масовите армии, то можем да се натъкнем на един малко отбелязван факт - всъщност и създадените преди и през ВСВ доктрини са на практика несъчетаеми с идеята за масова мобилизационна армия (поне в класическия й вариант, създаден в края на по миналия век), което доста лесно се забелязва.
Общо взето, с развитието на технологиите въоръженията и екипировката стават все по-сложни и чувствителни към технологичната култура на оператора, същото важи и за организационите особености (макар и спрямо социалната култура).
Към това следва де се прибави постоянната организационна тенденция, която се развива двуяко: от една страна към съчетаване на все по-ниско ниво на особеностите на всички въоръжени родове (към момента това може да се проследи на ротно ниво, а в перспектива би могло да доведе до съчетаването в рамките на една-няколко машини/отделение), а от друга - към все по-гъвкава организация (т.е., сопсобност на всяко подразделение да се придава не само на други части, в рамките на съединението (и дори изцяло в хода на битка да се реорганизират подчинеността), но и в рамките на други/нови съединения с конкретна оперативна или тактическа цел, след което отново организационната структура да се порменя - т.е., изключително високо ниво на организационна гъвкавост на почти всяко равнище на подчиненост). Първата страна на тенденцията неимоверно много повишава изискванията към способностите на отделния войник/подофицер/офицер (първите следва да овладеят много повече от характерното си въоръжение (т.е., да има поне две специалности от гледна точка на взаимозаменяемост), от вторите - да умеят да организират на своето ниво взаимодесйтвието на два-три типа въоръжения, от третите - да командват дори на най-ниско тактическо ниво както почти всички въоръжения в рамките на своя род, но често и да организират взаимодесйтвието им с представители на друг род - авиацията. Впрочем, дори разделението на родове е донякъде подложено на съмнение в рамките на тази концепция.
Тъй или инак, сходни изисквания поставя развитието в технологично отношение на "парка" от въоръжения и екипировка - за периода от 5-10-15 години след като мобилизираният резервист е преминал през военната си служба, основните въоръжения и екипировка твърде коренно ще са се променили, което естествено налага процес на преобучение или използване на второстепенни направления.
Освен тези, чисто военни съображения, съществуват и определени стратегически съображения, които също водят до постепенното изпадане на масовите мобилизационни армии в миналото. ОМП са в състояние да парират ползите на всяка масовост, а последната може да се реализира изцяло само в условията на тотален конфликт, в който обаче несъмнено ще бъде използвано всичко (включително и ОМП като крайно средство в тотализацията на конфликта). Впрочем, успешното в оперативно отношение масиране и маневриране с мобилни съединения изисква много повече умения отколкото могат да се придобият и задържат в рамките на тардиционната мобилизационна армия.
За да обобщя: вероятно всяка съвременна конвенционална война ще се започва и води от полу или напълно професионални армии, като е възможно да се печели от тази страна, която може да си позволи по-професионално подготвена и обучена армия.
А подобни на разглежданата "сложни" в организационно и педагогическо отношение доктрини са напълно използваеми от една професионална армия.
В този смисъл, в рамките на съвременен конвенционален конфликт в нй-добрия случай може да се разчита на мобилизационни части и съединения от резервисти за статична отбрана или полупартизански действия в позната местност, за останалото ще е необходима обучената в мирно време професионална армия, допълнена с нейни резервисти (т.е., професионални войници, зачислени към запаса). Впрочем, както отбелязах, същото се наблюдава през повечето конфликти през отминалия век - резервистите се вкарват в армията, преминават през продължително и сложно обучение (от 6-8 месеца до година, година и половина), в края на което се включват в активни военни действия (това напълно важи за немската армия почти през цялата ВСВ, за армията на САЩ и Великобритания, както и донякъде за съветската армия (макар че там се среща и наложено от обстоятелствата използване на слабоподготвени резервисти и наборници).

Ако се върнем към обсъжданата концепция - за "роячната доктрина", мисля че тя има своето приложение като цялостна армейска доктрина, макар и не в нейните крайни варианти по очевидни причини.
Първо, тя осигурява максимална разпръснатост на силите, което е добре от гледна точка на намаляване на уязвимостта им. Това е изгодно както в дефанзивно отношение, така и в офанзивно - в първият случай концентрацията на огневите средства от страна на атакуващия ще има слаб ефект върху разпръснатите звена на мрежата, докато тя ще представя достатъчна дълбочина, за постепенно отслабване и забавяне на щурмовите му групи (както е на тези, предназначени да развият успеха). Във вторият случай разпръснатостта служи както за маскировка на главното направление, така и за минимизиране на щетите от концентрирания огън на отбраняващите се.
Мрежата на рояка е удобна от информационна гледна точка, защото както отбелязах по-горе, може твърде добре да маскира формата си и да мимикрира различни форми. Същевременно, може да бъде постигната сравнително бързо концентрация на част от рояка около едно направление.
Друга, твърде привлекателна страна на доктрината е, че тя предоставя един подход към напълно нелинейна и нефронтова война, която доста добре се съчетава с нарастналата ефективност на огневите средства, както и с динамичната, дори хаотична природа на съвременните мобилни военни действия - обучената по подобен начин армия ще притежава психологическото удобство да не е свикнала да разчита на твърда схема на подчинение, установени връзки и съседи, ясно обозначена вражеска и тилова зона.
Струва ми се, че би било интересно да обсъдим възможните конкретни форми, които би могла да вземе "Роячната доктрина" с оглед на съвременните военни технологии, какво ще кажете?

[gollum]

Един възможен "превод" на доктрината

Подобна доктрина би могла да приеме следната форма:

². ТАКТИЧЕСКО НИВО

ОРГАНИЗАЦИЯ
1. базово ниво
Основният тактически елемент би бил сходен по състав със съвременният взвод, но съчетаващ по-голяма огнева мощ (технологията позволява това), като тази огнева мощ би трябвало да им позволява да нанесат значителни повреди на бронетехника на пехота на средни дистанции, както и в близък бой (макар че последният би следвало да се свежда най-вече до засади). Въпросните елементи биха могли да бъдат разделени на два типа: чисто пехотни, които се използват на сложен терен като рейнджърски подразделения и мобилни (разполагащи със средства за бързо сухопътно предвижавне и известна "въздушна мощ" - както по отношение на мобилността, така и на огневите средства). Основната им особеност ще е съчетаването на всички пехотни войскови родове в рамките на нивото (т.е., инженерен елемент, ПВО елемент, ПТО елемент, артилерийски елемент, комуникационен елемент, въздушен елемент, наблудателен и разнузнавателен елементи).
Механизирания вариант на това подразделение би съчетавал в себе си няколко единици бронетехника (6-8), които да са комплектовани на същия принцип на съчетаване на войсковите родове (в този смисъл, разделението на войскови родове става донейде условно) - дали това ще е чрез няколко типа специализирани машини на универсално шаси или чрез един-два типа основни бойни машини с достатъчно разнообразно въоръжение е отделен въпрос.
Основното условие е всяка от тези единици да може да действа в самостоятелен боен режим в рамките на територия от поне 4-16 кв. км (конкретно зависи от типа терен и други условия).
На всеки подобен базов тактически елемент се възлагат примерно следните задачи:

1. да нанесе максимални възможни щети на забелязаните противникови единици в рамките на кратък интензивен огневи контакт, след което веднага да смени позицията си (или да отстъпи) - по възможност огневият контакт следва да става на далечна или средна дистанция (разбира се, задължително в рамките на действителният обсег) - особено когато вражеските единици са многобройни, след което единицата следва да отстъпи и заеме резервна огнева позиция (или пък да се изтегли въобще към резервен отбранителен район). Ако вражеската единица е малка, то тогава вероятно е за предпочитане да се използва засада - т.е., масирано огнево нападение от малка дистанция, целящо пълното унищожение на вражеската единица. И в двета случая смяната на позицията е задължителна.

2. да извършва разузнаване, наблюдение и патрулиране на района на контрол (въпросните примерно 4 кв. км), като предава данните директно на тактическия или оперативен щаб. В този смисъл, всяка от единиците би могла да решава всички основни "кавалерийски задачи".

3. при забелязване на голяма концентрация вражески сили да насочва огъня на оперативните огневи средства.

4. да изпълнява разнообразни поддържащи и охранителни задачи в полза на снабдително-осигурителните подразделения.

На практика всеки от тези елементи не действа "офанзивно" или "дефанзивно", а съчетава двете задачи по отношение на подконтролния регион.

2. основно ниво

Основната тактическа единица би могла да съчетава в себе си определен брой пехотни и механизирани елементи, като съставът не е постоянен, а зависи от конкретните задачи и мащаба на територията, която трябва да се покрие. Действията на частта се контролират от тактически щаб, който има две основни задачи:

- събира и обобщава данните за състоянието на частта и контрола над територията, след което директно ги предава на опертаивния щаб.

- подсигурява снабдяването на подразделенията, като насочва специализирани оперативни снабдителни единици (последните е желателно да бъдат въздушни и в редки случаи - наземни (но задължително с висока скорости проходимост).
Тактическият щаб насочва тези логистични единици без те да се намират под негово директно подчинение.

Желателно е тактическият щаб да не се отличава по структура от останалите тактически единици, т.е., комуникационно-свързочният елемент на всяка от тях да може да изпълнява тази задача (в даден момент задачата се изпълнява от един от тях, но ако той бъде неспособен да продължи да я изпълнява, тези функции да се пренасочат към някои от останалите - т.е., в командно-комуникационно отношение подобна структура ще е от тип "мрежа"). Това може да се реализира чрез използването на качествен хардуер и специализиран софтуер.

ДЕЙСТВИЯ:

1. Атака
Както споменах по-горе, доктрината не различава строго отбраната от атаката. В офанзивен режим подобно подразделение би могло да действа на следният принцип: всяко звено от мрежата (базов тактически елемент), което териториално е най-близо до атакуваната територия, подсигурява своят периметър, след което заема следващата порция територия (през това време задното звено заема неговото място и т.н.). Подобен режим би могъл да се нарече "усвояване на територия". Основната му отличителна черта ще бъде относително бавният темп на "атака". Затова е възможен и друг офанзивен режим - съчетаване на аеромобилност с наземна атака (част от елементите заемат по въздуха кордон в тила на врага, докато останалите напредват по описания начин).

2. Отбрана
Всеки от елементите охранява своя периметър, при вражеска атака се опитва да нанесе максимално възможна вреда със всички средства, след което ако оцелее заема нова позиция (огенвият контак трябва да е сравнително краткотраен). Ако вражеските сили са сравнително големи е възможно придвижване на елементи от дълбочина за уплътняване на отбраната, ако силите са достатъчно големи следва извикване на оперативните огневи средства. И двете задачи се контролират от оперативен щаб.

3. Придвижване - на собствен ход, като механизираните елементи могта да поддържат по-висок темп, което може да бъде компенсирано от аеромобилност на пехотните (с оперативни средства).

²². ОПЕРАТИВНО НИВО

На оперативно ниво се създават съединения, които включват няколко подконтролни основни тактически части, както и специализирани оперативни елементи от четири специализирани типа:

* огневи (тежка механизирана артилерия, реактивна артилерия за залпов огън, фронтова авиация (хеликоптерни звена));
Основната им задача е нанасяне на огневи удар по съсредоточени формации на противника, доктрината би била "стрелба и движение" - т.е., без заемане на постоянни укрепени огневи позиции). За охрана те биха могли да разчитат основно на собстевни средства и на прикритието на мрежата от тактически единици.

* поддържащи/снабдителни (основно въздушни). Главната им задача е снабдяването на тактическите подразделения с боеприпаси, гориво и провизии. Би трябвало да се снабдяват от оперативни снабдителни бази.

* транспортни елементи (основно вертолети) - главната им задачае транспортирането на тактически подразделения при нужда.

* оперативен щаб/ове (желателно е структурата да бъде дублирана). Подобен щаб би трябвало да бъде малък и мобилен, да разполага с възможност за обработка на огромно количество информация. Основната му задача ще бъде информационното осигуряване и връзката със авиационните оперативни ударни елементи, както и да контролира дейстивята на тактическите елементи (като режим). Допълнителнотрябва да има възможност да управлява останалите оперативни елементи.
Всеки от другите три елемента трябва да има дублиращи командно-комуникационни стурктури, които да могат самостоятелно да изпълняват заявки на тактическите щабове.

Основни оперативни задачи:

- заемане и контрол на територия;
- оперативно придвижване;

Към тази схема трябва да се прибавят и авиационните оперативни елементи (фронтова авиация), които трябва да могат да изпълняват директни заявки на оперативните щабове (разузнаване в дълбочина, нанасяне на удари и насочеване на опиративните огневи средства). Предполагам, че тази авиация би могла да се намира на своеобразно "гранд-оперативно ниво", т.е., да не се включва като инфрастурктура в оперативните съединения или пък да бъде орагнизирана в рамките на самостоятелни оперативни съединения (специализирани в наснасянето на оперативни удари).

Тази наъбрзо нахвърляне схема, разбира се, е само един вариант на възможното използване на доктрината. Основният й плюс е пълното разсредоточаване на силите, което силно намалява ефективността на противниковите огневи средства. ъщевременно всеки отделен елемент от мрежата с огневото си въздействие може да отслаби или отрази всяка схона по величина с него противникова единица или да извика оперативен огенви удар по съсредоточение от противникови единици. Слабите страни на подобен модел са в сравнително ниския темп на напредване в условията наофанзивни действия (ареомобилността може, разбира се, да опрости нещата), в необходимостта от скъпо комуникационно оборудване и обучение на съответните оператори и най-вече в логистиката - уязвимите места на системата са снабдителните елементи и техните бази.
Тази система би могла да се разглежда като развитие на създадената през ВСВ еластично-маневрена отбрана (която е именно форма на решаване на проблема с нарастващата огнева мощ както на оперативно, така и на тактическо ниво). Подобна доктрина, също така, изисква професионална армия, като е допустимо на маловажни участъци/задачи да се използват и единици от резервисти(бивши наборници), стига да се измени характерът на обучението им, пъки да се осигури съответната кадрова "ядка" (командир/свързочник).

Разбира се, за истинска "роячна доктрина" се изискват напълно автономни бойни единици (нещо като звездните рейнджъри на Хайнлайн, да речем ), които биха съчетавали на индивидуално ниво възможностите на екипировката и въоръженията на всички пехотни войскови родове.

[pnp5q]

Тестове

[De Ruyeter]

Като говорим за тактика на "рояка" общо взето може да се върнем и към периода на 16 и началото на 17 век, когато флотовете не са имали концепция как да водят бой- не е имало килватерни колони, учията на Пол Хост за различните строеве и т.н. Там идеята е бил да се биеш с най-близкия противник или да обкръжиш най-близката група кораби, която не се е движела също в колона, а може д плава в строй "фронт", полумесец и т.н.

[Kramer]

Тактика на рояк. Би трябвало да му се противостои със завеси или облак около него от също такива "рояци".