Френска военна терминология

[von Danitz]

Кралският дом - Maison de roi



Кралският дом, и разбира се, Кралският военен дом (съществуват и цивилен, и църковен дом) имат своите корени в Средновековието. Казват, че крал Филип-Август, предупреден за асасините, се обградил от верни хора в Палестина, за да не стане жертва на коварните ориенталци. Шарл V² пък се страхувал да не бъде убит от англичаните и си назначил шотландци за телохранители.

Кралския дом постепенно, (всеки крал добавял по нещо от себе си, я рота, я няколко чужденци-безотечественици, верни само на него),се превърнал в истинска гвардия от кавалерия и пехота.

Конницата на Кралския дом при Луи Х²V се състояла от общо 2600 саби – т.н. Син дом (Maison bleuе) - 4 роти телохранители (1 шотландска и 3 френски), и Червен дом (Maison rouge) – жандарми и леката кавалерия на гвардията, 2 роти мускетари (сиви и черни, по цвета на конете) и ротата на конните гренадири.


Телохранителите (Les Gardes du Corps)

Четирите роти на телохранителите са най-старите подразделения на Кралския военен дом. Те са кавалерия, макар, последната, 3а рота, да е замислена като пехотна, впоследствие също е качена на коне. Всяка рота от телохранителите около 1700-а година е в състав от 360 благородници и се подразделя на два ескадрона. Така, общо четирите доста големи роти имат състав от 1523 души – една значителна кавалерийска сила, доста по-голяма от полк.Телохранителите се смятат за по-старши от всяко друго подразделение в Кралската армия, в сражение застават или в дясно от Краля, или традиционно, на крайния десен фланг. Всяка рота от тях е командвана от капитан, за най-старши от четиримата се смята този на Шотландската, след него ранговете се смятат по старшинството на реда на назначението.

В привилегиите на телохранителите влиза правото на пенсия като капитан от кавалерията след 15 години служба. До царуването на Луи Х²V, позициите в ротите на телохранителите се продават от техните капитани. Кралските телохранители живеят във Версай. Те са и единствените, които носят сини жакети в Кралския дом. Първоначално девизът им е Erit haec quoque cognita monstris (Ще ги разпознаете по невероятните им дела), при Краля Слънце той е сменен на Nec pluribus impar (Няма с какво да бъдат сравнени (Има се предвид Слънцето!)).

Първа сред тези четири роти по старшинство, се откроява Шотландската рота наричана първоначално Стоте пиконосци от благородниците на Кралската квартира (Cent lances des gentilshommes de l’hotel du roy). По-късно ги наричат по-кратко – Голямата или Великата стража на Тялото му. Сред нея, най-опитните или представителите на най-старите родове формират особено елитния отряд на Пазачите на Ръкава (Gardes de la Manche) – името идва от факта, че стоят толкова близо до Особата на краля, че той ги допира с ръкавите си. Тези 24-ма телохранители имат за началник т.н. Първи войник на Франция (Premier homme d'armes de France) – уникална титла за най-близкия личен телохранител на владетеля.



За шотландските гвардейци на служба при краля на Франция също има извесетен роман, може би не толкова у нас, макар че е превеждан, но не по-малко четен на запад от Тримата мускетари на Дюма. Това е Куентин Дъруърд (Quentin Durward) на шотландският класик Уолтър Скот. През ХV²²² век ротата, все по-малко шотландска като състав, все още отговаряла по устав с «Hamir» (Ето ме) при повикване от краля. Тогава вече капитаните и били от рода Ноай, един от най-старите и почитани в Кралството.

Въпреки непотизма и службогонството, както и известното наличие на корупция в Двора, до ротата на шотландците не било лесно да се добереш само с пари или с герб. Необходими били известни физически и морални качества, изброени в заповед на военния министър Мишел Шамилар (Michel Chamillart) през 1702 година. Ръстът на кандидата трябва да е не по-малък от пет стъпки и пет пръста и половина, което е 178 см. Той трябва да е роден католик. И кандидатурата му трябва да е представена от друг член на ротата – почти половината в епохата са назначени по ходатайство от самия дук де Ноай, който по този начин дава и гаранция за тяхната вярност. Така става, че шотландците обаче, около началото на XVIII век в ротата са едва ...4.



Още едно допълнение. Във времената на Анри ²²² съществува и една особена стража – 45-тимата (Les Quarante-Cinq, разбира се има роман и за нея от Дюма-баща). Тази част я има и при Анри ²V, но и двамата крале са убити при атентати, така че тази малка рота от гасконци, явно провалена, не просъществува.

Конните гренадири (Les Grenadiers a Cheval)

Ротата е създадена от Луи XIV през декември 1676. Съставът и е от 150 души. Предназначението и е, да отваря пътя на телохранителите, (не са хвърляли бомби от седлото, но при обсади, например, са били нещо като телохранители на телохранителите), за това при сражение, тя е винаги до Шотландската рота.

При Наполеон това вече са цели кавалерийски полкове, част от тежката кавалерия на Старата гвардия (Grenadiers a Cheval de la Garde Impеriale).

Жандармерийската гвардейска рота (La Compagnie des Gendarmes de la Garde)

Жандармерията не е жандармерия, така както ние я разбираме, т.е. няма полицейски функции. Тя е създадена от Анри ²V през 1609 като охрана на сина му, бъдещия Луи XI²², в състав от 200 души. За това, той е неин капитан през цялото си царуване, като я превръща и в част от Кралския дом. При него тя е първа по старшинство, но при Луи Х²V старши отново стават телохранителите.

Ротата на кралската, гвардейска, лека кавалерия (La Compagnie des Chevaux-Legers de la Garde du Roy)

Тази рота е добавена от Анри ²V към Кралския дом през 1593. Това са били преди всичко гасконци от Навара, родината на Бурбона. По старшинство е след телохранителите и жандармеристите, но преди мускетарите.

Двете роти гвардейски, кралски мускетари (Les сompanies des mousquetaires de la Garde du Roy)



Заради романа Тримата мускетари тези роти са най-известните от Кралската армия изобщо. Ще пишем отделно за тях, няма как, но тук ще отбележим, че първата рота е създадена през 1622, а втората, първоначално част от дома на Кардинала-дука, а после на кардинал Мазарини, става част от Кралския дом през 1660. Кралят е капитан на първата, а кралицата, на втората. При Луи Х²V съставът им е по 250 саби. Гледам, че в неизвестния до скоро за мен сайт Искам да знам, Любомир Чолаков е писал за тях, текстът е верен, има някои неточности, но пък какви подробности за храната им!

Полкът на Френските гвайрдейци (Regiment des Gardes Francoises)

Пехотно съединие, създадено през 1563. Тъй като не е на коне, не е задължително войниците му да са благородници. Съставено е от 30 роти пехота и 2 роти гренадири(предполагам, че едната не е била гренадирска, а по-скоро фюзилиерна – т.н. пикет, но все още не мога да го твърдя, не намирам данни. Но във френските полкове от времето на войната за Испанското наследство, това е практиката). Всяка пехотна рота е от 126 души, а гренадриските по 110. Това прави около 4000 щика. Обикновено е формирала 4 батальона, но през 1708 е формирала 6.


Полкът на Швейцарските гвардейци (Regiment des Gardes Suisses)

Полкът е формиран през 1590, като част от Кралския дом се споменава от 1616. През 1700 се състои от 12 роти швейцарски войници, но тъй като те са по големи от френските, е формирал 4 батальона. Всяка рота е командвана от швейцарски капитан, но метр де камп е бил французин, който няма своя рота, което пак е голяма разлика с традиционата структура. Обикновено се строява от ляво на Френските гвардейци, ако ги търсите с далекоглед на бойното поле.

Стоте Швейцарци (Les cent Suisses)


Съществуват от 1496. Това е дворцовата стража. Въоръжени са ... знаем от папските, с алебарди и дълги мечове.Заедно с краля се случва да се появят и на бойното поле, тогава са били въоражавани с пушки и саби. Командвани са от капитан-полковник.

На 10 август 1792, по време на Френската революция, при щурма на Тюилери, загиват почти всичките в бой с тълпата, преди Луи ХV² да даде заповед да сложат оръжието. Повечето са били съвсем млади – 18-20 годишни. Девизът им е ea est fiducia gentis (Такава е вярността на този народ). По това време, покрай реформите, само те са останали от Кралския военен дом. Другите роти са разпуснати и заменени от т.н. Конституционна гвардия.

[von Danitz]

Бригада - Brigade




Бригадата е по-стара от дивизията, това няма какво да ни учудва. Френските специалисти пишат, че бригадата е от времето на Луи Х²²² и първо е създадена в тежката кавалерия.

Тук ще трябва да отворя една задължителна скоба. Както отбелязах по-рано, в текста за драгуните, при Луи Х²²² се появяват и първите истински конни или кавалерийски полкове. Но има една особеност, която не е френска, или по-скоро не е само френска. Това е практиката в армиите на Запад в епохата. Единствената, що годе постоянна военна структура - административна, преди всичко, но и на бойното поле, е ротата. Голяма, малка, конна, пехотна, артилерийска, ротата си има обикновено капитан, живее в града или на село в мирно време (но още не в казарми), извикана от краля при война или друга опасност, тя поема на поход. Ако господарят на района, от където е ротата, е голям и силен феодал, той има няколко роти, които на практика са неговият полк. (и да не е толкова могъщ, пак ротата му, или двете му роти, ще са неговия полк). Така и полкът е до някъде също административна структура. При господаря (метр-де-кампа) има малък помощен персонал, от лекар, кюре, ковач, тръбач, барабанчици и един-двама майори, няколко лейтенанти и корнет, да носи знамето. Всички заедно тръгват на поход, изхранват се както намерят и стигат, къде леко, къде по-трудно, до основното си място за работа, ако ми е позволено така да се изразя - бойното поле.

Във време на похода те са на издръжка и заплата, а и под заповедите на господаря си, но в сражението, вече се разпорежда кралят или неговият маршал, генерал-лейтенант или който го замества. Предстои основната цел, за която са събрали полковете да бъде постигната - за това им плащат, за това е цялото събиране, а и някои, поне така си мислят, живеят и дишат само за този момент. Врагът е отсреща, в своя си лагер, представете си го образно, обикновено са се виждали, разбира се, без да е задължително.

Кралят или командващият свиква метр-де-камповете на военен съвет и прави разпорежданията си за предстоящия голям ден. Тук вече полковата структура няма особено значение, кралят обикновено има план. Как протича този съвет, ще се опитам да го пресъздам, много, много условно.

Първо полковниците се представят пред краля и антуража му, за щаб наистина трудно може да се говори, но около краля има няколко опитни военни, поне един добър артилерист, желателно един инженер, картограф и някой и друг фаворит, (да пуска смешки и да пише спомени, във френския случай). След като уточняват кой-колко е благороден, какъв е герба му и дали се познават вече лично с владетеля, по съвет на някой от маршалите (притеснени вече от настъпващата нощ) полковниците са поканени да съобщят данни за водените от тях полкове. Това включва бройката, състоянието (яли ли са скоро) въоръжението (влачат ли топ) и с какво биха били способни да се захванат сутринта, в боя.



Тук кралят започва да се проявява като големия крояч. Къде запомнил, къде не, кой кога е ял и дали е спал, командир със замах и благородство, не отстъпващо на замаха, пристъпва към подреждането на каделата на бойния ред. Примерно:

- Дук де До с две роти пиконосци и две роти от полка на маркиз де Ре - сформира един батальон в средата, на хълмчето пред нас! Зад него се подреждат 5 роти от Полка на конт де Ми и трите останали роти от Полка на Де До, този батальон ще командва брат ми, Дук де Ключасол. Левият фланг, в гората, заемат полковете виконтите Де Фа, Де Сол и Де ла Ла, плюс леката конница от централното плато на Кралството, под командването на многоуважаемия маршал Де Анданте!

Маршалът прави реверанс, при който се строполява, тъй като е на 98 години, и хронистът на това измислено от нас сражение е объркан, дали този маршал не е същият маршал Де Анданте от предишната битка на същото място от преди 75 години, при която обаче се е бил на противниковата страна, или е правнука му, по мъжка линия. Кралят продължава:

-Маркиз де Пицикато заема десния фланг, край пътя за столицата ни с четири оръдия от ротата на метр-де-камп Де Си и пет роти жандарми, с подкрепата на останалата фюзилерна рота от полка на маркиз де Ре! Този батальон трябва да удържи пътя, докато Ние, с Нашите швейцарци и кирасирите на кралицата, плюс тромблонистите Ни на малки кончета и новата Ни рота конни трансилванци, ще сформираме своя ескадрон и ще минем още по отдясно, както подобава на ранга ни, през блатото, селото, моста, замъка и рова му и не разбием противниковите резерви! Всичко ясно ли е? В общ резерв остават болните и прислугата.! Очаква ни страхотен ден, сеньори!

Това е общо взето планът, създаден на военния съвет, и макар чудесно и ясно изложен, той имал своите слаби страни, както се установило по време на сражението. Ротите на Де Ре били от район, който имал стара вражда с хората от дукство До заради едни пасища за крави и не искали да им помагат със стрелба от аркебузите си. Де Анданте, освен че недовиждал, и не дочувал, не видял как леката конница влязла в гората, където била напълно безполезна, и не чул как полковете на Де Фа, Де Сол и Де ла Ла останали извън нея, където били подложени на пряк удар от противниковия десен фланг - стандартно, тежка, бронирана конница, начело с командващия на врага.

И това не било всичко. Артилеристите на полковник Де Си не били яли от три дни, поради което нямали сили да зареждат гюлетата в цевите на оръдията, а петте роти жандарми все пак били закусвали, но конете не били получили фураж и съответно вместо смел галоп, се получил лек тръст пред противниковата артилерия. Както и да е, нещата се оправили криво-ляво, когато кралят, начело на своя ескадрон (така твърди хронистът) преминал през блатото, селото (там полкът на Кралицата извършил чудеса от храброст), моста, замъка (тук много помогнали особените умения на конните трансилванци) и рова му и побил кралския стандарт на противниковия команден хълм. (След това упражнение Негово Величество повече не участвал в бойни действия лично, а оставял това на своите лейтенанти и маршали, освен на изпадналия в немилост маршал Де Анданте).

Ще затворя скобата. Ясно е, че не само за амбициозните френски крале, но и за които и да е крале, които водели войни в онези векове това не бил най-добрия начин да се водят войските им. Струпването на роти и полкове, с различни възможности и качества, кои яли-недояли, кои спали-недоспали, в батальони и ескадрони, както е била практиката до тогава (това са именно тактическите групи по времето на Религиозните войни, например) не върши необходимата работа. Някой полк се загубвал, някоя рота изпадала в паника, в най-неподходящия момент. На това именно се сложило край със създаването на бригадите.

Идеята била простичка. Маршал де кампа, командирът на бригадата да упражнява контрол върху поверените му подразделения. Ако добре и съвестно си вършел работата, военният съвет, вече можел да протича доста по-рационално.

- Колко полка имате месьо Маршал де Камп на Северната бригада?
- Два пехотни без барут, плюс един, пристигнал току що, който е поизгладнял, и предлагам утре да го оставим в резерв.
- Чудесно, така ще направим, а Вие господин Маршал де Камп на Южната бригада?
- Два пехотни в отлично състояние, три роти швейцарци, оръдия, едното счупено, но го ремонтираме и 4 роти драгуни, Ваше Величество.
- Отлично, значи утре Вие ще подкрепите атаката Ни в центъра!...

И така нататък. Бригадата, (до тогава една конна рота се деляла на 6 бригади) била наложена като непроизволен, обмислен сбор от полкове през 1635 във Френската кралска армия. Но истинското си приложение тя намерила във войните на Луи Х²V. От 1665, по настояване на маршал Турен, бригадите започнали да се сформират в пехотата и станали неотменна част от френския боен строй.

Първата постоянна бригада обаче е особен случай и ще му обърнем отделно внимание. Това е La Brigade irlandaise - Ирландската бригада. Създадена е през 1690 година, от пет истински ирландски полка, изпратени от Джейкъб ²² на Луи Х²V в замяна на френската помощ за него на Зеления остров. Съвсем накратко, ще припомня, че т.н. Славна революция сваля от трона брата на Чарлз ²², поради преминаването му към католицизма.



Протестантска Англия (има ли израз Англиканска Англия?) поставя на негово място дъщеря му, от първия му брак - Мери и съпруга и, Уилям Орански, щатхалтер на Холандия. Формално династията на власт не се променя, поне още две десетилетия, до смъртта на втората дъщеря на Джейкъб - кралица Ана, която почива бездетна и трона на Стюартите преминава в ръцете на Хановерците. Но Ирландската бригада продължава своята служба във Франция, дори когато последните якобити се преместват в Италия. Това съединение е разпуснато чак през 1792 година.

При създаването си бригадата имала 5371 численост, през 1698 - 6039 и представлявала доста добро попълнение от опитни войници за френския крал. От Корк пристигнали пет полка, по имената на собствениците това били, ще ги спелувам на френски: Монткашел, Бутлер, Филдинг, Обриан и Дилон (Lord Mountcashel, Butler, Feilding, O'Brien и Dillon). След договора от Лимерик, всички якобити, участвали в бойните действия в Ирландия получили право безпрепятствено да отпътуват за Франция. В 1691 към бригадата се присъединил и един кавалерийски - Тирконел (Tyrconnel), който останал с малко по-особени функции. Джейкъб ²², който поддържал истински двор в изгнание го запазил като своя гвардия - "Royal Regiment of Horse". По нататък, в годините, този полк, покрай командирите си, се среща и като Шелдън (Sheldon), Нуген (Nugent) и Фиц-Джеймс (Fitz James).

Бригадата останала масово, а не придворно съединение, обаче, през почти целия ХV²²² век, участва и във всички войни. С Джейкъб дошли около 20 хиляди ирландци, но до 1780 година, почти по хиляда души годишно напускали Зеления остров в посока Франция, заради английските репресии и така редовния контингент за попълване бил осигурен. Офицерите и войниците с годините създават особената прослойка на френско-ирландската общност, трайно присъстваща във обществото на Кралството. Артър Дилон, един от полковниците достига до позицията на генерал-лейтенант във Френската армия. Синът му, става епископ. Бригадата става символ в националната ирландска традиция. Дивите гъски, не са английски командоси, а именно членовете на тази бригада - «Wild Geese» - les «Oies sauvages». Днес 92 полк, от Клермонт-Феран носи традицията на тази бригада, знамената на полковете и са в почетната зала на частта.

----to be or not to be continued------------

[von Danitz]

Мускетари – Des mousquetaires



Определено, безспорно и всеизвестно е, че именно кралските мускетари са най-прочутият по Света френски род войска. Макар че пак по Света има не един и два вида мускетари. Абас Велики, шахиншах на Персия имал корпус от 12 хиляди мускетари, но те се наричали тофангчи. (Изобщо персийската военна терминология също е много интересна, но трябва някой, който знае фарси да ни я обясни.) Опираме до оръжието. За мускети се говори още от времената на династията Мин в Китай, но там те се наричали с някакви китайски думи и йероглифи, превеждани днес като Оръжието което стреля с трясък като гръмотевица. Мускетът е въведен от испанците още през 1521, при обсадата на Парма, в Европа. Терминът е италиански, думата е женски род – moschetta. През Х²V век така се е наричала малката стрела за арбалет – мушичка. Специалистите и френските военни учебници от ХV²²² век разграничават строго mousquet a meche (фитилен мускет) от наследилата го fusil a silex (пушка с кремъчен ударник, кремъклийка, фюзил). Разбира се, че има и мускети с кремъчни ударници, и понякога се бърка с фюзил, но тук, след кратко разследване в специализирани форуми установих, че разликата е и в дулото, при първите оръжия то е гладко, при вторите – нарезно. Изглежда и това не е задължително, но тогава можем да опитаме тежината – мускетът е доста по-тежък. Така той би трябвало да е и по-далекобоен, но да изисква подпора при стрелба. Сега вече ако ви покажат нарезен, лек, кремъчен мускет без кръстачка просто цитирайте Енциклопедията на Дидро (Първата енциклопедия всъщност): Мускетът се различава по-това от пушката, че вместо камък използва фитил.

Когато става дума специално за кралските мускетари, разбира се те са били въоръжени с мускети, по-точно казано, и с мускети. Но по произход те са карабинери - 100-те карабинери на Анри ²V, дотогава част от Ротата кралска лека кавалерия, от която те са създадени от Луи Х²²² като самостоятелна рота през 1622 година. (Виж Кралския дом, а за карабините ще говорим отделно) Всеки мускетар се въоръжавал и подготвял със собствени средства, кралят подарявал само особената има връхна дреха с голям кръст, влязла в историята като казакина. Дали е синя или червена е стар, престар спор. По всичко личи, че като част от Червения кралски дом, те са били съответно в червено, но през ХV²²² век червени стават дрехите им (тогава вече е имало задължителна униформа), а казакината е по-скоро синя, дори черна, с червена подплата, както личи от картините от епохата. Кръстът обаче се е различавал за двете роти – златист за сивите и сребърен за черните мускетари.



Тъй като Мазарини ги закрива през 1646 Луи Х²V ги пресъздава през 1657. Основната им задача е била да охраняват монарха при военни походи. Те представляват неговия и на семейството му ескорт. При сражения, тогава вече са били въоръжени с фюзили като по-леки и практични оръжия, но това не е променило наименованието им – не са станали кралски гвардейски фюзилери, например. През ХV²²² век са снабдени и с кираси, но пак са си... мускетари. Има още една особеност, като ескорт на краля, те са кавалерия, но на бойното поле са пехота, водят се по ранг като пехотен полк и така построени, следователно, се подреждат по датата на създаването си, т.е. доста по в ляво от Големите стари полкове.

Какъв е девизът на мускетарите? Не, не е Един за всички, всички за един! Това е девиз вероятно с авторство на Дюма-баща. Сивите мускетари имат на знамената си (притежават две знамена – за пехотния и за конния си строй) изобразена бомба, а край нея пише Quod ruit et lethum – Където падне и смъртта идва! Така че, ротата си пада и малко гренадирска. Черните мускетари имат за девиз: Alterius JOVIS altera tela – превеждат го като Другите светкавици на друг Юпитер. Доста поетично!



Вече споменавахме, че кралят е капитан на всяка от двете роти, така че, на практика те са командвани от капитан-лейтенанти, двама лейтенанти във всяка рота и по двама корнета, за двете си знамена. Към ротите е имало 6 барабанчици и 4 тромпетисти, а също ковач, лекар, аптекар, интендант, нещо като аналог на нашия старшина, наричан сержант-фурие, и кюре.

Военно са били първокласни бойци, отлично подготвени, представители на най-добрите семейства в Кралството, първоначално са били предпочитани хора от Беарн и Гаскония и някои тамошни родове имат по няколко представители в тези части. Родът Де Терид от района на Тарн например има 7 мускетари в семейните си хроники! На служба са били приемани на ранна възраст – 15-16 годишни, което превръща мускетарските части в един вид военно училище. Лувуа, вещият военен министър закрива другите учебни заведения, така че специална, офицерска подготовка е можело да се получи само там. Дофинът Луи, синът на Краля Слънце, е приет и в двете роти като мускетар на 4-годишна възраст, а на 5 е участвал във военна демонстрация пред височайшия си баща, като е сменил в средата и униформите си. Ротите са представлявали и един вид школа за пажове. Сред изучаваните теми били както фехтовка и езда, така и музика и придворен етикет. Сред особените им умения е било например това да правят поклон без да помръдват главата си, само с особени движения на шапката и лека чупка в кръста.

Днес това изкуство е изгубено и в Холивуд едва ли има актьор, който може да го пресъздаде. Последно добре го правеше Жан Маре, но говорим за филми от 50-те години на ХХ век, като Сирано Депардийо дори не се опита. Шапката трябва първо да докосне сърцето, после да се отправи към салютираната персона, а накрая да избърше с перата си земята. Краката са почти преплетени, но не е реверанс. Очите първо са насочени косо към господина отсреща, после се притварят леко.Тим Рот даде да се разбере, че знае за какво става дума във филма Роб Рой, но при него се получи някак комично.



Мускетарите участват във всички войни на Луи Х²V, бият се за последно при Фонтеноа. Луи ХV рано спира да участва лично в походи и ротите остават в Париж, казармата е на улица Рю де Бак части от нея са запазени и до днес. Това е първата военна казарма изобщо във Франция. През 1775 Луи ХV² ги закрива по финансови причини. По време на Революцията се прави малък опит да бъдат възстановени, но не се получава. За последно мускетари има Луи ХV²²², но те не му спестяват позора да бяга в Гент от 100 дни на Наполеон. Инцидентът е прекрасно описан в романа на Луи Арагон Страстната седмица с основен герой Теодор Жерико, млад сив мускетар и... художник.

- Какво, какви?
- Мускетари на краля!
- Мускетари? Какви мускетари? – чудеше се ковачът, докато стържеше копитото... – Служил съм при Императора в 7 кампании. Не съм чувал за никакви мускетари!

През 1816 те са окончателно разпуснати. За да започнат един друг живот 30-тина години по късно с романите на Александър Дюма-баща.

----to be or not to be continued------------

[von Danitz]

Жандармерия - La gendarmerie



Това, което някога е означавало жандармерия, днес вече не съществува (През ХV²²² век напълно изчезва по икономически причини). Днешната жандармерия (такава въоръжена сила, работеща с цивилните, обикновено, с малко различаващи се характеристики от тези на военните, съществува в много страни, включително и в България) е наследство от Френската революция и е копие на републиканската Национална жандармерия. Така че ще се наложи да говорим и за двете.

Първо за старата кралска жандармерия. Терминът е толкова древен, че е трудно да се открие началото му, но все от някъде трябва да започнем. Първи носят името изглежда кръстоносците на сенешала на Филип-Август Тибо V. Жандарм означава тогава просто човек с оръжие. Тибо създал такъв отряд за похода на краля, прочул се с обсадата на Сен Жан Д’Акр и разправиите с Ричард Лъвското сърце.

Дълго може да се разсъждава за това, кога точно жандармът е станал задължително конник (в такива схоластични спорове българите сме царе). През Стогодишната война по-голямото количество френски войници се отбелязват в изворите с две възможни наименования - „les gens d'armes“- въоръжени хора и „les gens de pied“- пеши хора, пешаци, което ни води на мисълта, че жандармът вече твърдо е бил конник. Но част от жандармите – шотландци, особено тези на конетабъла Джон Стюарт ( не го бъркайте с водещия на „The Daily Show“), нанесли първото голямо поражение на англичаните през 1421 при Боже, доста преди Жана Д’Арк да стигне изобщо до Орлеан, и убили в него брата на Хенри V – Томас, са били пешаци.

Към края на войната, много от жандармите, на коне или не, си поискали заплатите и отказвали да се разотидат по домовете, били те в далечна Шотландия или в по-близка Бургундия. Шарл V²² събрал тогава Генералните щати (Въпреки, че френското кралство изглежда външно безпардонна деспотия, все пак, като всяко прилично средновековно кралство, то имало своите демократични институции с представителство в тях на основните прослойки на обществото си и решаващи въпросите за облагането с данъци, например.) През 1444 година свиканият тогава аналог на Общо управително събрание на Франция предложило на суверена си реформа в армията, която да го отърве от недисциплинираните наемници и да ги замени с Кралска законна (или послушна на заповеди) жандармерия - la gendarmerie d'ordonnance de roi. Общият и състав е впечатляващ, дори за голямото западно кралство – 9000 души, платени от държавната хазна с нарочен данък.

Шарл помнил добре Азенкур, а вероятно бил и запознат с основните изводи от Креси и Поатие, и нямал намерение да създаде просто поредната благородническа конница, лесна цел за английските стрелци. За това той разделил жандармерията на 15 роти, всяка от които включвала специални 100 тактически групи, наречени „lance fournie“ – „установена“ или защо не, „уставна пика“. Става дума за нещо като отделение, начело на което стоял брониран благородник-копиеносец (жандармът), и включващо още оръженосеца му, в началото трима стрелци, на коне, и паж, наричан вале (картовите термини станаха няколко). Идеята била това отделение, да подпомага конникът със стрелба от страни, както и да довърши поваленият му противник на земята (това било задачата на оръженосеца, съоръжен със съответните ножове). Тази нова жандармерия тренирала периодично, получавала постоянна и сравнително добра заплата и станала истинска военна институция при кралете Валоа.

Още при първите походи в Италия стрелците се отделили в собствени роти , поставили началото на „ Леката кавалерия“. Когато писах за Кралския дом, някой може и да си спомни, че отбелязах особената дублетна връзка между Кралските жандарми и Ротата стрелци на леки коне. Тя произлиза именно от онази епоха и е взаимствана вероятно от венецианците, с техните "cavallarmati" и "cavallegiere" – въоръжени конници и леки конници. Но това поражда пак един парадокс – леката конница при Стария режим или, хайде, конницата на леки коне е всъщност ... тежка конница, също като жандармите, техните предтечи. А лека конница, така както ние днес разбираме термина, са всички видове хусари, хървати, стратиоти (estradiots) или албанци и пр. и вече, както изяснихме, съвсем отделния случай с драгуните. За още по-пълно объркване, мога да прибавя, че по времето на Франсоа ² идва на мода и сред тежката конница стилът да е леко „chevau-leger“, ала лека конница, т.е. бронирането да бъде облекчено, а пиката дори на жандарма да бъде заменена с огнестрелно оръжие, било то пистолет, било то тромблон. Благородниците не искали веднага да се разделят с дългото си копие, символ на рицарството като цяло, но суровите изисквания на войната (испанските терцио и швейцарските карета с алебарди и ужасните моргенщерни) решително ги превъоръжили.

Дори по времето на Луи Х²V ротите на Жандармерията (тежката конница на Франция) си били на практика същия брой. С една малка добавка – доведените от граф Джордж Хамилтън английски рицари през 1667 в служба на Краля Слънце. В тази бройка не влизат обаче жандармите от Кралския дом, както и гвардейската лека кавалерия (Виж статията за Кралския дом). Така те станали 16, а не 15 и поради различните съкращения, всяка от по 200 души, а не както при Шарл V²² – по 600. След мира в Утрехт и края на войната за Испанското наследство, цялата френска кавалерия се състояла от ротите на Кралския дом, 16 роти жандармерия, 58 полка лека кавалерия (предполагам, че в тази бройка изворите включват и кирасирите, и конните гренадири!?) и 15 драгунски полка. А жандармерията в частност, от:



Шотландските жандарми (И през 1665 година тази рота се командва от капитан от рода Стюарт, с кралска кръв.)
Английските жандарми
Бургиньонските жандарми (Внимание, това не са бургундските, а жандармите от Франш конте, първоначално наричани Бургиньонска лека конница!)
Жандармите от Фландрия
Жандармите на Кралицата
Леката конница на Кралицата
Жандармите на Дофина
Леката конница на Дофина
Бургундската жандармерия (През 1704 Бургундският дук става Дофин, поради смъртта на баща си и предава тази рота на Дука на Бретан, и тя става за няколко години Бретанска жандармерия.)
Леката конница от Бургундия
Аквитанската жандармерия
Леката конница от Аквитания
Жандармерията от Бери
Лекатата конница от Бери
Орлеанската жандармерия
Орлеанската лека конница



Във войните на Луи ХV, за още по-разнообразно, ги формирали в ескадрони по две роти.

Така 1 ескадрон жандармерия се състоял от:

Шотландските и Бургундските жандарми

2 ескадрон
Английските жандарми и Бургундската лека кавалерия

3 ескадрон
Бургиньонските и Аквитанските жандарми

4 ескадрон
Жандармите на Фландрия и Леката Аквитанска кавалерия


5 ескадрон
Жандармите на Кралицата и на Бери

6 ескадрон
Леките кавалерии на Кралицата и на Бери (Може да нямат жандарми, но са жандармерийски ескадрон и макар да се наричат леки кавалерии са тежки!)

7 ескадрон
Жандармите на Дофина
Орлеанските жандарми

8 ескадрон
Леките кавалерии на Дофина и на Орлеан

По това време, всяка рота вече дори била намаляла до 75 души. Нормално се подреждали в ляво от Кралския дом.

Луи ХV², в условията на финансов колапс се отказва първо от леките кавалерии – през 1775 6-те им роти са разпуснати, а след Йорктаун, въпреки успеха, и от 10-те жандармерийски, както и от леката гвардейска и жандармеристите от Кралския дом, през 1788. Така жандармерията в кавалерийския си вид изчезва от сцената на историята само една година преди Революцията.

Обаче терминът не изчезнал. От незапомнени времена конетаблите на Франция се грижели освен за ръководството на армията на краля и за пътищата в кралството, за тяхната поддръжка и сигурност (хем строели и трамбовали, хем нощем си уплътнявали времето с лов на разбойници). Както вече знаем, от времената на Луи Х²²² конетабли вече не се назначавали, но службата, наречена „Конетаблия“ останала и в нея се включвала рота, наречена жандарми, грижеща се за сигурността по безкрайните пътни артерии на кралството. С годините и вековете тази служба продължавала да съществува и да се развива и преди Революцията жандармерийските, пътни роти вече били 30. Те били групирани в 6 дивизии, начело с генерал-инспектор всяка. На политиците и реформаторите от Генералните щати през 1789 година не убегнало значението на тези части за сигурността на Кралството, скоро и Републиката, и те били преобразувани в Национална жандармерия, разделена вече на 28 дивизии, по една за всеки три департамента, според новото териториално разделение на страната. По времето на Наполеон, тези дивизии били прекръстени на легиони. Днес те вече се подразделят на бригади. Общият им състав във Франция, заради многообразието от функции, които изпълняват по опазването на обществения ред, възлиза на около 100 хиляди души. Тази жандармерия, нещо особено, е на двойно подчинение, и на министерството на Отбраната, и на това на Вътрешните работи.



В Париж има щаб и на мобилна бригада, която си е направо военно подразделение, с възможности за светкавично разполагане навсякъде където е потребно. На 14 юли минават на парада заедно с другите военни части в Париж. У нас защо са жандармерия едва ли знаят, но и ние имаме.

[von Danitz]

Стратегия – La Stratеgie



Отдавна исках да драсна няколко реда за туй чудо. Ама или време нямах, или много сложно ми се виждаше за обясняване. Така че ще го напиша простичко, а пък при подходящ случай ще разширя цялата справка или ще създам нарочна тема за създаването на Стратегията като понятие, за нейните задачи и елементи, за контекста, в който тя се появява и изобщо ще е нещо като въвеждащ курс във военната теория, ха-ха.

Думата е въведена, създадена, измислена, за първи път използвана или както искайте го наречете от французин (-Ама, моля ви се, ама естествено. Той, фон ти Данитц все това ще каже! Нищо не мога да направя, това е факт!). Казва се Пол-Гедеон Жоли де Маизроа ( Paul-Gеdеon Joly de Maizeroy). Думата направо си е френска, макар че, очевидно, коренът и е гръцки.



Първо за автора: Жоли де Маизроа е френски офицер, роден в Мец през 1719г., което го прави лотарингец (по това време градът наистина е френски, но всичко наоколо си е на Лотарингските херцози), но преданно верен на краля Луи, който и да било той по ред. От младите си години Маизроа се интересувал до вманиеченост от античните примери във военното изкуство, нещо нормално за епохата. Като войник се сражавал в Бохемия и Фландрия, което го извежда до позицията на маршал де камп (бригаден командир, както вече уточнихме, когато стана дума за маршалите). Служи при маршал Брогли (говорихме за него, като стана дума за дивизиите), който много го ценял и се отличава в кратката Корсиканска кампания, при завладяването на острова (родина на Бонапартите) при Луи ХV, за което получава и най-висшия френски орден на Стария Режим, този на Светия Дух на синя лента. С годините, в изучаване на всички латински извори от Античността, а и от по-ново време на военна тематика, достига до извода, че нови теми и неизследвани възможности ще открие не в тях (там първенство имат старите мислители-първопроходци като Макиевели и Монтекуколи), а в следване на примера на Фридрих Велики, в старогръцките примери, които са били слабо изучени в това време. Не съм сигурен дали пруският крал е знаел гръцки или просто е чел някакъв превод на Корнелий Непот за Епаминонд от латински. От своя страна Жоли де Маизроа се захваща с преводите, което впоследствие му донася и признанието да бъде включен във Френската Академия, рядка чест за военен. То и няма и до днес много военни, които да превеждат от старогръцки!



За термина: Както често се случва в превод от старогръцки, за много думи няма точен аналог на съответния език, на който се превежда. (Лесният пример е със Светите братя Седмочисленици и тяхното Пораждане за Генезис!) Жоли де Маизроа се захванал с превода на текст приписван Лъв VI Философ от македонската династия на Византия и наречен..., не не е Стратегикон! Наречен Тактика, но по същество, твърдят корифеите в тази област, разширен вариант на Стратегикона на Псевдомавриций, както сме свикнали да го наричаме. Но Тактиката на василевса включва в себе си и някои пасажи от други текстове на автори от по-стари времена като Елиан Тактик и Онозандер. Последният е автор на книга, наречена Стратегикос, в която теоритизира как да се избере пълководец, после как пълководецът да си избере офицери и така-нататък. Но се стига до момента, назад в преводите и компилациите на византийците, в които те самите се сблъскват с някои латински термини, на които търсят гръцки аналози. За Лъв V² Stratos Aegon – Военно лидерство, било добър, макар и не дословен превод на латинското Ars Bellum- Изкуството на войната. Жоли де Маизроа го разбирал вероятно на френски като Професията на пълководеца. (Нещата могат да бъдат и допълнително объркани, от латинските преводи от ХV век на Лъв V², които наричат труда му Военните институции.) Много се е спорело после, а може би и от това идват по нататъшните сблъсъци изкуство или наука е военният занаят. Това обаче оставяме настрана, за по-нататък, един ден като стигнем до него ще го чепкаме. Остава терминът, който Маизроа леко преиначава. Дори в началото, той пише за Стратегеми, а не толкова за Стратегии, макар че и така термина присъства при него. С годините, първата дума – Стратегема не се налага във военния и смисъл. Втората – Стратегия, надскача тесните рамки на щабовете и навлиза практически във всичко.

С удоволствие бих продължил специално за този важен термин и как той измества например Тактиката и появилата се тогава Голяма тактика, но за днес толкоз. Приветствам всяко включване, при интерес, разбира се!