Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Професионална срещу донаборна/доброволческа армия

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Професионална срещу донаборна/доброволческа армия

    Ясно че въпроса е многопластов и зависи от конкретните условия и цели, но все си мисля че може да стигнем до някакъв извод кой би бил идеалният вариант.

    Ще се опитам да задам някакви рамки, защото пускам нова тема, но ги променяйте както искате. И без това темата има много направления. От технически та до психологически. Няма разумен начин да се вкара в коловоз.

    - Цели: Защита на държавата и участие във военен блок (НАТО). Защита на населението при бедствия. Предлагам да се абстрахираме от мисии зад граница и учстие в агресии. Най-малкото е неприятна тема.

    - Държава: Принципно България, но в никакъв случай да не се ораничаваме само с нашата държава.

    - Финансови рамки: Приемаме че професионалната армия е по-скъпа и това е фактор. Разбира се зависи колко е голяма наборната армия. Ако е колкото китайската, руската или северно корейската не са много ясно кой вариант е по-скъп.

    - Как си представям професионалната армия. Ами нещо като това което спомена Ангел в темата "казарма". Добре обучени професионалисти с минимум 6 години срок на служба технчески и логистично обезпечени с всичко най-ново в напоителни бройки. Това разбира се за сметка на многократно по-малък брой военнослужещи. Никоя държава няма военният бюджет на САЩ, за да си позволи професионална и голяма армия и резерв. Или едното, или другото.

    И няколко общи въпроса и постановки, които ме накараха да пусна темата:

    - Съвсем грубо на колко наборна армия ще се равнява 50 000 професионална армия осигурена с върха на техниката. От лично оръжие и комуникации до БЛА и танкове. На каква бройка грубо ще отговаря спрямо една слабо технически безпечена и обучена наборна армия?

    - Как да различим "професионална" от "платена" армия? Защото имаме грузинската "професионална" армия. Ако пререфразирам онзи кандадски капитан от ВСВ "ако кръвта беше кафява, всички грузински войници щяха да бъдат окичени с медали". Имаме и украинската професионална армия, при която видяхме че нивото на обучение е такова, че дава огромни жертви дори срещу непрофесионални военни. Това за мен са "платени" а не "професионални" армии.
    От друга страна имаме американската армия която е "професионална" и е изключителна. Обаче имаме наборни армии като израелската а от десетилетие и руската, които са на много високо ниво.

    - При какви ситуции донаборната армия би била по-подходяща и при какви професионалната.

    - Какво мислите за непрофесионални но доброволчески армии. Аржентинската е такава след Фолкландите. Май донякъде и немската.
    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

    #2
    Amazon написа Виж мнение
    - Финансови рамки: Приемаме че професионалната армия е по-скъпа и това е фактор. Разбира се зависи колко е голяма наборната армия. Ако е колкото китайската, руската или северно корейската не са много ясно кой вариант е по-скъп.
    Не е чак толкова ясно. По принцип бюджета не се натоварва толкова много при наборна армия - плащат се по-малко заплати и т.н. Но пък наборниците, които по презумпция са повечко, в общия случай не генерират продукт по време на службата си. Тоест, вместо човека да сее моркови и царевица, ходи да стреля с танка по полигоните. Разбира се, той може и извън армията да не генерира продукт - да си клати краката, вместо да сее царевица. Има и куп други фактори, които изменят "платежния баланс". Например, в някои случаи професионалната армия спомага за повдигане на образователното ниво, което от своя страна вдига продукта. Изобщо, въпроса е сложен.

    Comment


      #3
      Амазон написа
      - Какво мислите за непрофесионални но доброволчески армии. Аржентинската е такава след Фолкландите. Май донякъде и немската.
      Понеже не съм запознат да попитам - имаш предвид, че постъпването в армията е доброволно, но няма заплащане, така ли?

      За относителната цена съм съгласен с Кухулин - въпросът е сложен. Мисля че повече зависи от структурата на въоръжените сили и техниката и екипировката, която ще използват. Между другото, с този въпрос е свързан и типа армия, защото реално не мисля, че е възможна армия без професионален (кадрови) елемент - независимо за кой тип става въпрос. Т.е. въпросът опира до размерите на въоръжените сили (като персонал), не толкова до типа.

      Амазон написа
      - Съвсем грубо на колко наборна армия ще се равнява 50 000 професионална армия осигурена с върха на техниката. От лично оръжие и комуникации до БЛА и танкове. На каква бройка грубо ще отговаря спрямо една слабо технически безпечена и обучена наборна армия?
      За да дам (макар и произволен) пример: нека си представим, че говорим за професионална армия от шест сухопътни бригади (за момента оставям флота и авиацията настрана - за примера и армията е достатъчна). Тя ще си има определен административен апарат (да речем, 10 000 души), който би съществувал при всеки друг тип армия в поне такъв обем, така че него също го оставяме настрана.
      Допълнителни допускания (пиша "лева" за удобство, но нека приемем, че са произволни финансови единици):

      - нека всяка бригада да е съставена от 3 000 персонал, от които 300 офицери, 900 подофицери/специалисти и 1 800 войници.

      - годишната заплата на офицер е 2 400 лева, на подофицер/специалист е 1 800, а на войник (кадрови) е 1 200.

      - за да могат да изпълняват задълженията си, те имат нужда от предварителна подготовка, която за удобство взимам на база на годишната заплата (като цена) и приемам, че за офицер трябват пет години (равностойност), за подофицер/специалист - 2 и за войник - 1. Това е предварителната инвестиция, за да бъдат годни.

      - приемам, че войниците и подофицерите служат по 6 години, т.е. на този срок се "разнася" инвестицията за подготовка/обучение по време на службата, а офицерите - по 12.

      - приемам, че за всеки от тях се правят и определени разходи за подготовка по време на службата извън заплатата - за удобство ще ги взема равностойни на годишната заплата на кадрови войник (за година).

      - приемам, че ако армията е наборна, срокът на службата ще е 2 години, а наборници могат да бъдат всички войници и половината от подофицерите/специалистите. Всеки от тях има определени разходи за обучение, които ще приема за по-малки от съответните при професионалните - равни на 50% от тези за обучение на професионалист.

      - за наборниците няма заплата, но остава разхода за издръжка (кадровите се издържат сами), който го приемам да е равен на 5% от заплащането на кадрови войник (мисля че е разумно).

      - приемам, че всяка бригада има нужда от техника и екипировка, като (примерно) това са 100 танка, 200 бронирани машини и 100 оръдия (останалото го оставяме настрана), като приемам, че един танк струва колкото годишната заплата на 400 кадрови войника, една бронирана машина - колкото 250, а едно оръдие - колкото 150.

      - приемам, че веднъж закупена, техниката може да се експлоатира 20 години без други разходи (опростено, но е удобно за цялата сметка).

      Сега, ясно е, че това са много "приемания" и допускания, но така може да се състави някаква картина все пак. Мисля че повечето са сравнително разумни.
      Какво се получава? Смятам разходите на една професионална и една наборна бригада за период от 20 години при сметката, че за професионалната на всеки 6 години ще се подменя войнишкия и подофицерския/специалисткия състав, а на 10 - офицерския. ЗА наборната приемам, че половината подофицери или специалисти и всичките войници са наборници, т.е. сменят се веднъж на две години, а останалите са професионалисти на същия принцип, като професионалната бригада.

      1. ПРОФЕСИОНАЛНА БРИГАДА за 20 години
      - за техника (танкове 48 млн., бронирани машини 60 млн., артилерия 18 млн.): 126 000 000
      - за обучение на персонал (офицери 3,6 млн. * 2 = 7.2, подофицери/специалисти 3,24 млн. * 3.4 = 11, войници 2,16 млн. * 3.4 = 7,35): 26 000 000 (закръглено нагоре)
      - за издръжка (за 20 години): 72 000 000
      - за заплати (за 20 години): 90 000 000
      или общата стойност на 1 професионална бригада за 20 години е 314 млн.

      2. НАБОРНА БРИГАДА за 20 години
      - за техника (танкове 48 млн., бронирани машини 60 млн., артилерия 18 млн.): 126 000 000
      - за обучение на персонал (кадрови офицери 3,6 млн. * 2 = 7.2; кадрови подофицери/специалисти 1,62 млн. * 3.4 = 5,5; наборни подофицери/специалисти 0,810 млн. * 10 = 8,1 млн.; наборни войници 1,080 млн. * 10 = 10,08): 31 000 000 (закръглено нагоре)
      - за издръжка (за 20 години): 20 700 000
      - за заплати (за 20 години): 30 600 000
      или общата стойност на 1 наборна бригада за 20 години е 208 млн. закръглено надолу

      Т.е. в този съвсем хипотетичен вариант професионалната бригада (при всички тези допускания, разбира се) е със 106 млн. по-скъпа от една наборна (или с малко над 50%). Т.е. на цената на две професионални могат да се издържат три наборни, доста грубо казано.
      Сега, всичко това не е нищо повече от много груб пример (при това, с най-различни допускания, някои от които вероятно са твърде свободни). Това, което искам да илюстрирам е, че ако се абстрахираме от социалните и прочее аспекти изглежда, че една наборна армия не е чак толкова по-евтина, а може би е малко по-неефективна. Особено ако приемем, че тази наборна армия ще трябва да се опира на всеобща наборна служба, а не на някакъв подбор, защото в този случай размерът й ще е свързан не толкова с необходимостите или финансовите възможности, колкото с нуждата определен брой хора всяка година да се "вливат" в редиците й.
      Ако допуснем, че наборната бригада е с 20% по-слаба (мисля е разумно допускане), вземем за основа една и съща държава, която има професионална и, втори път, наборна армия, то в първия случай (при всички тези допускания) тя ще има, да речем, 10 професионални бригади в армията си, а във втория случай - 15. Но реалната им сила ще бъде (при допускането за 20% разлика в ефективността) 10 срещу 12, т.е. 20% предимство при наборната при същите разходи. Но същата тази наборна армия ще ангажира и с 50% повече хора.
      Та, нищо повече от илюстрация (спекулация по-скоро), но мисля че може да бъде начало на някакъв разговор по въпроса. Аз предлагам да приемем, че в сухопътните войски (някаква особена "наборност" в авиацията едва ли може да има, макар че в ПВО вероятно може в някаква степен; за флота не знам, може би ще е сходно с наземните, но с по-малък процент наборници, по-голям процент кадрови специалисти, т.е. разликата там ще е по-скоро около 20-30%, а не 50%) ако са наборни, ще бъдат или с 50% по-евтини при същия състав или с 50% по-големи. За флот/ПВО вероятно 20%, а за авиацията без разлика.

      Амазон написа
      - Как да различим "професионална" от "платена" армия? Защото имаме грузинската "професионална" армия. Ако пререфразирам онзи кандадски капитан от ВСВ "ако кръвта беше кафява, всички грузински войници щяха да бъдат окичени с медали". Имаме и украинската професионална армия, при която видяхме че нивото на обучение е такова, че дава огромни жертви дори срещу непрофесионални военни. Това за мен са "платени" а не "професионални" армии.
      От друга страна имаме американската армия която е "професионална" и е изключителна. Обаче имаме наборни армии като израелската а от десетилетие и руската, които са на много високо ниво.
      За мен за удобство е по-добре да говорим за наборна/професионална. Независимо каква е армията, всички офицери и поне половината от подофицерите и специалистите са кадрови, т.е. професионалисти. Т.е. говорим за това какъв ще е принципът за попълване на останалите грубо около 70% персонал. Останалите разходи са сходни и в двата случая. Дали една професионална или наборна армия ще е "добра" / ефективна, по-скоро зависи от това как точно се харчат средствата за нея, как се подготвя и какви средства се отделят. А не от това на какъв принцип се окомплектоват тези около 70% от персонала, макар и, както се опитах да покажа по-горе, това да има отражение върху финансовата страна на въпроса (но не чак толкова голямо) и върху ефективността (определено отражение - професионалист, който се обучава продължително време да изпълнява някаква задача най-вероятно ще е малко по-добре подготвен за изпълнението и от човек с по-малък стаж, който не вижда в тази своя функция своя "кариера").
      Начинът на подбиране на тази част от персонала ще има и някакво отражение върху бойния дух, устойчивостта и прочее, но пак не мисля, че ще е решаващо на фона на другите фактори.
      Т.е. ако имаш наборна армия, всичките ти програми и доктрини са ефективни, отделящ достатъчно средства за нея (и за екипировка и въоръжение), атмосферата в нея е "здрава", то най-вероятно тя ще е ефективна. И, обратното, ако не отделяш достатъчно средства, кадровия ти персонал е под всякаква критика, нямаш модерна екипировка и въоръжение, ще е плачевна. Същото може да се каже и за професионалните армии. Така че за мен нещата се свеждат по-скоро да финансовата страна, до разумността на харченето на средствата (общия социален климат, така да се каже - корупцията може да изяде и големи средства без реален ефект). Чистата разлика наборна/професионална се свежда до размер на въоръжените сили, резерви (разликата вероятно е пак някъде около 50%, като професионалната обаче дава по-качествени резерви) и, в някаква степен, до ефективността на бойното поле, като мисля, че разликата между професионалист и наборник на съответните позиции едва ли е чак толкова решаваща (горе я мислех някъде в пределите на 20%, но може и да е по-малка - може би до 10%). По-важен е реалния опит, т.е. една "воюваща армия" ще е по-добра от онази, която не е подушвала барут от десетилетия.

      Comment


        #4
        Какви са тия танкове за 48 млн.? Това в каква валута е? Защо се взима само едно хипотетично съединение, без да се гледа цялостно на нещата?

        Comment


          #5
          Super Hornet написа
          Какви са тия танкове за 48 млн.? Това в каква валута е?
          изрично написах, че това е без отношение към конкретна цена или валута, важни са само вътрешните отношение (спазване на пропорцията), пък и това е само пример, който идва да илюстрира друго: че ако имаш наборна армия, спестяваш заплатите на част от персонала си (да речем, около 50%-60%), за сметка на което имаш някои допълнителни разходи. А слагам пример, защото ми се струва, че общата идея е, че наборната армия е "много по-евтина", а аз не мисля, че разликата е кой знае колко голяма.
          Между другото, това е за 100 танка (както съм написал), т.е. 0,480 млн. за танк . Т.е. ако годишната заплата на професионален войник е 1200 условни финансови единици, приемаме (както съм написал в частта "допускания"), че един танк е горе-долу равностоен на 400 такива годишни възнаграждения. Ако искаш, можеш да го приведеш към произволна реална валута. Да речем, ако годишната заплата на един професионален войник у нас е 10 000 долара (не знам толкова ли е, честно казано, но примерно), то тогава това ще означава цената на един танк да е 4 млн. $. Т.е. някакво приблизително съотношение, макар че - съгласен съм, ще зависи много от реалното заплащане (и качеството на живот в съответната страна и прочее), т.е. при една сравнително богата армия е много възможно съотношението да е доста по-близко до 1 към 100. От друга страна, същия този танк с всичките му консумативи и разходи за 20 годишния период ще е доста повече от 4 млн., така че нещата в някаква степен се уравновесяват.
          Разбира се, може да се направи и конкретна сметка в конкретна валута за конкретни условия, но ще отнеме много повече време (и вероятно ще е също толкова "приблизителна"). Особено ако целта ми е проста и бърза илюстрация на нещо друго - какъв дял от разходите ти са заплатите спрямо всичко останало, което ще плащаш така или иначе.

          Защо се взима само едно хипотетично съединение, без да се гледа цялостно на нещата?
          За да се направи сравнение точно според това, което Амазон пита. Т.е. съотношенията между нещата. Идеята ми е (и това е част от разговора) да "сметнем" приблизително каква би била разликата между двата начина на попълване на тази част от персонала и за каква приблизителна "еквивалентна" сума каква армия би могла да се поддържа по единия или по другия начин. Предлагам един вариант на "бърза" проверка - възможни са много (както и всякакви корекции).
          А гледам реалната армия (част от нея) поради простата причина, че останалата част (поддръжката, администрацията и прочее) най-вероятно ще е сходна и ще зависи (в голямата си част) не толкова от начина на събиране на част от персонала, колкото от множество други фактори. естествено, някаква връзка ще има и с това (една наборна армия вероятно ще иска малко по-голям административен апарат, повече недвижимост, която да се стопанисва и обслужва административно и прочее, но не мисля, че разликата би била чак толкова голяма спрямо останалите разходи, а и не би била чак такъв фактор ако не говорим за "започване отново", а за продължаване, т.е. вече съществуваща инфраструктура).
          Last edited by gollum; 28-10-2014, 16:09.

          Comment


            #6
            Аха, ясно.

            Моите 5 стинки в темата...

            Без кадрови елемент е невъзможно да се мине в армията. Това е ясно, но колко трябва да е наборният, дали да го има, или не? Това зависи от много фактори. Чисто военно, обаче съм на мнение, че нещата си отиват към кадровизиране. Един съвременен танк, нека да е руски, струва няколко милиона доларес. Такова нещо, поверено в ръцете на наборници, може би не е най-доброто решение. Отделно, че всички съвременни с-ми, които са налични и се разработват, изискват бая по-високо ниво на подготовка от ЛС... Разбира се, спорът за това, кое е най-доброто решение, е строго специфичен. ИМХО, аз лично си мисля, че може би оптимумът е нещо подобно на израелските ВС.

            Comment


              #7
              Без кадрови елемент е невъзможно да се мине в армията.
              Да, това е ясно, т.е. всяка армия - включително която и да е масова наборна армия, - включва кадрови елемент - целия офицерски състав, поне някаква част от подофицерския и от специалистите (да речем, поне 25% от специалистите и, вероятно, поне 40-50% от подофицерите - най-често повече), плюс целия останал не-боен персонал в администрация, поддръжка и прочее. Т.е. "наборността" на армията се свежда до всички войници и част от специалистите е подофицерите. Ако вземем целия персонал на едни съвременни въоръжени сили, то наборни или не се отнася някъде до около 50-60% от този персонал. Това е процента от заплати и социални разходи, който се спестява от бюджета, ако това са хора, които не получават заплати и за които не се правят допълнителни социални разходи. Този "плюс" трябва да се съобрази със съответните особености и минуси. Аз ги виждам така:

              1. някаква разлика в ефективността (която следва да се прецени) на индивидуално ниво между професионалист и обучен наборник, плюс някаква групова разлика между сработени за по-голям срок от наборната служба хора. Плюс разликата когато едното е "кариера", а другото - в повечето случаи - "принудителна загуба на време".

              2. продължителността и цената на подготовка на един войник/специалист. Ако е възможно в рамките на срока на наборната служба да се овладее професията достатъчно добре, остава въпроса, че при един професионалист разходите за обучение се наслагват върху срока на службата му (договора), т.е. върху 6 или повече години (в зависимост от условията), докато при наборника това се "наслагва" върху 1 или 2 години служба. Т.е. разликата е от 1 към 6 до 1 към 3 (грубо). В "разходи за подготовка" влизат както непосредствените разходи, така и амортизация на техника, екипировка, разход на консумативи и прочее.

              3. разлика в количеството обучени резервисти. Наборната армия дава повече резервисти (количествено). Най-вероятно тук разликата е най-голяма. Ако приема разликата от 50% в числеността и тройна разлика в продължителността на активната служба, това би означавало някъде около шесторна разлика в броя резервисти.

              4. разлика в качеството на резервистите. Наборната армия най-вероятно ще дава по-ниско качество резервисти (по-слабо обучени, по-бързо губещи формата си), докато професионалната вероятно ще е на по-високо ниво заради по-продължителната активна служба. Вероятно ще има и разлика в актуалността на подготовката. Разбира се, това може да се компенсира в някаква степен чрез допълнително преобучаване или опресняване (разервистки сборове), но професионалната армия в това отношение ще има значителни предимства (включително и за сметка на това, че резервистите са много по-малко).

              5. Въпросът за "сложността" на съвременната техника и екипировка, тактика и прочее. Т.е. дали 1-2 години са достатъчни за добиването на съответните професионални навици и умения - пир това не само индивидуални, но и групови. Тук нямам идея - вероятно е възможно при съответната активна програма (високи разходи). Но в такъв случай най-вероятно няма да има особено значителна разлика в разходите между професионален войник и наборник, т.е. колкото повече се работи за намаляване на разликата в ефективността, толкова по-малко ще е спестяването от наборната армия.

              6. Въпросът за качеството на персонала. Професионалната армия терористично (а вероятно и на практика, макар че зависи от много неща) позволява качествен подбор и определено ниво на мотивация (доброволност). Наборната масова армия, логично, ще притежава и ще може да разчита на тези качества в много по-малка степен, особено ако е организирана като задължителна. Тук става въпрос повече за мирновремени, отколкото за военновременни качества.

              7. Наборната армия ще има нужда от малко по-голям административен апарат, който да организира цялата работа по отчет и организация на наборния процес. Не знам доколко голяма ще е разликата, но ще я има.

              8. Наборната армия ще има нужда и от повече инфраструктура - отново ми е трудно да преценя в каква степен.

              9. Наборната армия ще има малко по-големи амортизационни разходи по отношение на въоръжение, екипировка и прочее. Т.е. по-висока издръжка (относително).

              10. Наборната армия може да бъде малко по-голяма (предполагам, до 40-50%, поне така излизаше от много грубата ми сметка) като бойна численост при същия бюджет.

              Ако приемем, че въоръжените сили на хипотетична страна са нужни за отбрана от външна агресия (за гаранция, по-точно) и очакваме определен конвенционален тип конфликт (съвременен тип), то най-вероятно професионална доброволческа армия е за предпочитане. От друга страна, ако нямаме достатъчно средства, няма никакво значение какъв ще е типа на армията. Единственото предимство на наборната армия, което в момента мога да си представя е в много по-големия брой хора в населението, които имат базова военна подготовка (т.е. общо взето могат да боравят с индивидуално бойно оръжие на някакво базово ниво; плюс - имат някакви съвсем базови представи от тактика на ниско ниво). Този ресурс би имал някакво значение при гражданска война или при партизанска война. Т.е. в такава ситуация да си имал наборна армия може да бъде предимство (но заедно с това и недостатък при гражданска война).

              ПП Да уточня, макар че и така е ясно - аз съм лаик, т.е. това е съвсем страничен поглед от "креслото".

              Comment


                #8
                Кухулин написа Виж мнение
                Не е чак толкова ясно. По принцип бюджета не се натоварва толкова много при наборна армия - плащат се по-малко заплати и т.н. Но пък наборниците, които по презумпция са повечко, в общия случай не генерират продукт по време на службата си. Тоест, вместо човека да сее моркови и царевица, ходи да стреля с танка по полигоните. Разбира се, той може и извън армията да не генерира продукт - да си клати краката, вместо да сее царевица. Има и куп други фактори, които изменят "платежния баланс". Например, в някои случаи професионалната армия спомага за повдигане на образователното ниво, което от своя страна вдига продукта. Изобщо, въпроса е сложен.
                Съгласен съм. При над 6 години обучение не пречи да се получи и някаква гражданска специалност. Чудя се и дали една професионална армия не би могла да поеме и дейности като планинско-спасителна служба, контрол на границите, бедствия и аварии и т.н. Все пак в една добре уредена професионална армия има от химици и електричари, през сапьори до инженери и фелдшери. Да не говорим за хеликоптери, верижни машии, тежки камиони, уреди за нищно виждане и т.н. То и сега се прави, но ако е една от основните дейнсти и се тренира ще е по-успешно.
                This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                Comment


                  #9
                  gollum написа
                  Чистата разлика наборна/професионална се свежда до размер на въоръжените сили, резерви (разликата вероятно е пак някъде около 50%, като професионалната обаче дава по-качествени резерви) и, в някаква степен, до ефективността на бойното поле, като мисля, че разликата между професионалист и наборник на съответните позиции едва ли е чак толкова решаваща (горе я мислех някъде в пределите на 20%, но може и да е по-малка - може би до 10%). По-важен е реалния опит, т.е. една "воюваща армия" ще е по-добра от онази, която не е подушвала барут от десетилетия.
                  Много хубава разбивка си направил. А това горното го цитирам, защото ммисля е разковничето.

                  Аз предлагам да приемем че и професионалната и наборната армия се управляват адекватно, няма корупция и има някакъв приличен бюджет. Иначе стигаме до случая Украйна и приключваме там.
                  Споменаваш 2 години служба за наборната. Не мисля че това ще мине без огромно социално апрежение в която и да е развита държава. Много е. Според мен максимума е около една година, колкото беше към края на наборната служба в България.

                  За една година ще е иключително трудно(но не и невъзможно) да обучиш добри специалисти на ниско ниво в пехотата. Примерно снайперист, разузнавачи, оператори на леки БЛА, комуникации, сапьори, оператори на ПТУР и ЗРК и т.н.. Близко до невъзможно ще е за такъв период да се обучат до професионализъм оператори на тежко воръжение. От минохвърачка до танк или ПВО. Една година е малко да се обучи младши сержантски състав - а това е важно.
                  И най-важното за една година ще е трудно да се сработят офицери, войници и сержанти. Да се сработят отделните родове войски. Различните нива на управление. Отново - виждаме какво се случва в Украйна. Преди това в Сирия. Пехотата не може да разботи съвместно с бойни машини и артилерия. За авиация да не говорим. Батальона вместо бойна структура става административна и т.н. Нещо подобно беше в България към края на наборната служба, когато и аз служих. Тренираше се на ниво рота максимум. Цял батальон правеше учения веднъж годишно.

                  Ако гледаме нещата така, ефективността между професионална и наборна армия ще е значителна. Особено при водене на маневрена, скоротечна война. При отбрана примерно разликата ще е никаква, но само при статична отбрана.

                  В тази връзка аз си представям и че професионалната армия ще е по-малка, но по-добре осигурена с технически средства. Примерно танковете в танков батальон ще са по щат. Техниците ще са супер. Резервни части и материална база ще има. А не както в наборна армия - малко или много се работи на принципа каквото има това. Не защото по-принцип няма, но е по-разхвърляно. Или по-разредено. Заради бройката на хората. Все пак трябва да обучаваш много танкисти от нула и т.н..

                  gollum написа
                  Понеже не съм запознат да попитам - имаш предвид, че постъпването в армията е доброволно, но няма заплащане, така ли?
                  Да нещо подобно. Примерно в Аржентина, излиза твоят набор тази година, но ти решаваш дали искаш да служиш на родината, или не.
                  Може би този вариант е възможен, ако се подходи много умно:

                  1. Хубав реален пакет преференции. Заплащане на висшето образование като в САЩ, или преференции за държавната поръчка, както беше в България. Друг вариант - получаване на гражданска специалност(за 4 години можеш да подготвиш добър механик/електричар/готвач до фелдшер/медицинска сестра). Изучаване на езици. И то сериозно изуаване на езици.
                  2. Повишен социален статус. Само и единствено служилите в армията имат право на работа в държавната администрация, във фирми с над 50% държавно участие, полиция, министерства, лесничейства и т.н.
                  3. Добавки към пенсията, получаване на някаква малка "заплата". Примерно половината от минималната за покриване на неотложни нужди.
                  4. Добри условия за служба, добре рекламирани в обществото. Добра материална база, отлична храна, диетолози, физическа програма съобразена с отделните войници(поне донякъде), събота и неделя почивка и отпуска, и т.н.

                  Няма да излезе толкова по-евтино от професионална армия, но има някой неоспорими предимства. Мотивацията ще е по добра. Избора ще е по-голям. Доста по-качествен материал може да попадне в армията и резерва след това. Самата армия ще е по-близо до обществото, съответно по-лено ще се приемат разходите за издръжката и.

                  Още един малък щрих към този вариант. Ако армията ще е поела ангажимента да храни добре войниците си и да се рекламира в това отношение, може да се използва като иконмически иструмент. Купува се само българска храна с директни договори между армията и производители и селски стопани. Това е мнооого храна ако говорим за 50 000 - 80 000 души които трябва да поглъщат 5000 калории на ден по армейска разбивка.
                  Това последното не си го измислям. Нашата бригада си беше сключила такива договори. Идея си нямате какви вкусни туршии, сирене, риба сме яли Всичко доставено/произведено директно за нашата бригада с качество контролирано от майор с телосложение на муфлон и нулеви скрупули кога да започне да се пипа по пистолета
                  Last edited by Amazon; 28-10-2014, 19:31.
                  This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                  Comment


                    #10
                    Super_Hornet написа Виж мнение
                    Какви са тия танкове за 48 млн.? Това в каква валута е? Защо се взима само едно хипотетично съединение, без да се гледа цялостно на нещата?
                    Малко офтопик, но се сетих един интересен куриоз при танковете. Холандците бяха продали на финландците близо 200 Лео2 А6 на цена около 1 милон евро за танк. Вярно че модернизирани а не новопроизведени, но ми се вижда страхотна сделка.
                    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                    Comment


                      #11
                      По-скоро им продадоха 100 танка, които струват около 200 млн. евра.

                      Comment


                        #12
                        Хвърлям набързо своите 10 стотинки по темата.

                        Общо взето е абсолютен мит, че наборната армия излиза много по-евтино.
                        Заплатата на войнишките звания у нас (от редник 1-ви клас до ефрейтор 2-ри клас) в момента е между 602 и 614 лв. Заедно с осигуровките (плащани от държавата), квартирни (ако взимат въобще), пари за дрехи (веднъж годишно) и разни добавки за дежурства и прочие, преко сили ще стигне 1000 лв. на човек на месец да издържаш войнишкия ти състав в професионалната армия.
                        Ако вземеш един 18 - 19 годишен мъж и трябва да се грижиш нормално за него 24/7, то какво имаме. Три ядения на ден (това са 250 - 300 лева месечно, ако го храниш нормално, а не с боклуци), базови комунални услуги (ток, отопление и вода), поддържане на битови условия (пране на дрехи и завивки, подмяна на мебели след някакво нормално време, осигуряване на забавления - библиотеки, телевизия, интернет, ала-бала), грижа за здравето, необходимостта от повече дежурни офицери и сержанти да наглеждат войската, плюс че у нас даваха някаква смешна месечна заплата на наборниците (нещо от типа 60 - 70 лв. през 2007 г.) и прочие неща за които не мога да се сетя. Както и да го гледаш това са ти едни 600 лева на човек месечно, ей така на око. Може и по-евтино, ако ядат седем пъти седмично боб и компот от праскови, спят на легла от 66-та и дюшеци от 78-ма и топла вода има само на нечетните дати, но тия неща не са нормални днес.

                        Друг сериозен проблем е, че наборната армия страда от кофти демографията. Каквато имаме в България.
                        През 2013 г. са се родили малко над 34 000 момчета. Отчитайки смъртността до навършване на 18 - 19 години, отчитаме тези, който няма да са годни за служба, отчитаме скатавките, отчитайки и тези, които ще емигрират, то през 2031 г. я има 22 - 25 000 човечета за армията, я не.

                        Още по-голям проблем е мотивацията на наборниците, която при малцинствените групи ще е нулева.

                        С две думи, без да дълбаем много, за страна като България наборната армия не е решение на никакви проблеми и въпроси. Напротив, адски кофти вариант е.
                        Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                        Comment


                          #13
                          1951 написа Виж мнение
                          Ако вземеш един 18 - 19 годишен мъж и трябва да се грижиш нормално за него 24/7, то какво имаме. Три ядения на ден (това са 250 - 300 лева месечно, ако го храниш нормално, а не с боклуци)
                          А на професионалните не им ли се полага храна?

                          Иначе, относно горните сметки, едва ли ще има някаква разлика в ефективността на наборник и на професионален войник със заплата 600 лева. Не вярвам да е висока мотивацията.

                          Comment


                            #14
                            Кухулин написа
                            Иначе, относно горните сметки, едва ли ще има някаква разлика в ефективността на наборник и на професионален войник със заплата 600 лева. Не вярвам да е висока мотивацията.
                            Съгласен - и аз това се опитах да илюстрирам - въпросът не е толкова в това как набираш войници (доброволно, привличайки ги по някакъв начин (заплащане и прочее) или принудително), а в това какво правиш с тях и с какви финансови възможности разполагаш. Наборна или професионална - армията ще е еднакво неадекватна, ако пари няма и всички смятат, че цялата работа е за отбиване на номера. Обратното - при добра мотивация (и реална опасност) е възможно да постигнеш определени резултати дори и при недостатъчно финансиране - стига да знаеш какво правиш (да знаят какво правят). Идеалният вариант е да има и достатъчно пари, съчетано със съзнателност и умение в използването им. Но това е въпрос на хора, т.е. постижимо е и при професионална, и при наборна армия.

                            Кухулин написа
                            А на професионалните не им ли се полага храна?
                            Хората получават заплата, така че биха могли да си заплащат храната (т.е. издръжката - поне в някаква степен, да легне върху тях, т.е. да "отнема" част от заплатата им).

                            1951 написа
                            Общо взето е абсолютен мит, че наборната армия излиза много по-евтино.
                            Съгласен съм, аз може би дори малко съм преувеличил изгодата от премахването на част от заплатите.
                            Т.е. в най-добрия случай наборната армия дава два възможни плюса: малко повече численост (до 50%, но вероятно по-малко, може би до 30-40%) или малко по-евтина армия (може би със същите 40-тина процента, но може дори и толкова да не излезе, защото от моята бърза сметка не съм включил някой нужни допълнителни разходи, за които 1951 споменава) и доста повече що-годе обучени запасняци (тук разликата е по-значителна, може би до 4-6 пъти повече в перспектива). Всичко останало обаче са минуси.

                            Амазон написа
                            Споменаваш 2 години служба за наборната. Не мисля че това ще мине без огромно социално апрежение в която и да е развита държава. Много е. Според мен максимума е около една година, колкото беше към края на наборната служба в България.
                            Е, някога беше толкова и бе възможно. Разбира се, ако тепърва я въвеждаш ще е много сложно да мине. Както и да е, за мен продължителността на службата е важна поради следните причини.
                            Не заради времето, което е нужно за обучение: смятам, че при разумен и интензивен подход, 2 месеца са напълно достатъчни за да превърнеш новобранеца в ефективен войник (на индивидуално ниво и групово може би до ниво отделение), след което не виждам коя нормална базова военна специалност иска повече от още 2 до 4 месеца интензивно обучение, за да бъде овладяна. Тези, които искат повече - а те не са толкова много, - могат да бъдат запазени за кадровици. При достатъчно пари и отново интензивна подготовка, спокойно можеш да сработиш базовите подразделения до ниво батальон за още 2 месеца. Т.е. много грубо казано 6 до 8 месеца (максимум) следва да са достатъчни, за да имаш обучение на едно много добро ниво.
                            Въпросът е в друго - за да създадеш този професионалист за 6 месеца, ще ти е нужно много интензивно обучение, което ще е скъпо, ще иска множество консумативи, ще амортизира много техниката и екипировката, ще включва целодневно внимание от професионалисти-инструктори и специалисти (все високо платени професионалисти). Т.е. през тези 6-8 месеца ти влагаш много в съответния човек, за да го превърнеш в ефективен професионалист. Въпросът е всички тези вложения колко време ще ги ползваш след това. ако службата е една година, то ти имаш 4 до 6 месеца, в които използваш този човек за реална служба. Т.е. ефективността на инвестицията ти се "разполага" върху тези шест месеца, защото след тях ще трябва да започнеш от нулата с нов човек, а стария излиза от обхвата ти и много бързо губи качествата си като запасняк. Да не говорим, че също толкова бързо изостава от новата техника, тактика и прочее. Това може да се компенсира само с интензивно и редовно запасно обучение, което ще е скъпо и сложно да се прокара в социално отношение.
                            Ако избереш подобен подход и имаш нужните средства, можеш да превърнеш наборниците в професионалисти. Въпросът е дали ще си струва. Пир едногодишна служба - едва ли си струва особено. При двугодишна вече можеш да разполагаш с обучения човек за 3/4 от времето, вместо за 1/2.
                            Ако сравниш това с един професионалист, при него можеш да вложиш същите средства, но тези 6-8 месеца разходи вместо да се хабят за 4-6 месеца реална служба, ще се използват поне още 5-6 години. Допълнителният плюс е, че в рамките на този срок можеш да организираш нещата така, че да повишаваш допълнително професионалната подготовка на персонала, да го развиваш в съответствие с промените в екипировка и прочее.
                            Т.е. при наборниците (и едногодишна служба) ти разполагаш ефективно с дадения човек само за 50% от времето, което той е на служба. Докато при професионалиста (и шестгодишен договор) разполагаш с него ефективно за 11/12 от времето на служба. Мисля че това обяснява защо е по-вероятно да обучаваш добре и интензивно професионалист, отколкото наборник. Особено при едногодишна служба.
                            Може да изглежда парадоксално (на пръв поглед), но професионалната армия дава много повече ефективен персонал, достъпен за използване в момента, отколкото наборната (при сравнима цена и влаган ресурс). Защото при наборниците - нека приемем, че службата е едногодишна и се правят два набора годишно, имаме в най-добрия случай 50% от хората обучени и налице за използване в даден момент (при подобно "разминаване" на всеки 6 месеца получаваме половината от текущия набор вече обучен, докато другата половина тепърва се обучава, като така се застъпват и винаги имаме 50% налични и вече обучени по пълната програма). При професионалната (нека приемем за момента моите сметки и тя да е с 50% по-малка), имаме 100% от хората налице и използваеми, при малко по-висока обща ефективност (нека за момента приемем моите 20%). Една бърза примерна сметка за илюстрация: ако имаме професионална армия от 40 000 души, съответната наборна ще е от 60 000 души (с 50% повече). Но професионалната я имаме налична изцяло (обучена и готова за употреба), т.е. всичките 40 000, докато от 60 000 наборници ще са достъпни 30 000, т.е. пак по-малко. Разбира се, тя все още ще има по-голям непосредствен резерв (другите обучаващи се 30 000), както и ще дава по-голямо количество резервисти(но с по-ниско качество).
                            За сметка на това, способността й да издържа "дълга война", т.е. да попълва загуби е по-малка, защото разполага с по-малко резервисти. Въпросът е това какво е значението на този фактор.

                            Comment


                              #15
                              gollum написа Виж мнение
                              Хората получават заплата, така че биха могли да си заплащат храната (т.е. издръжката - поне в някаква степен, да легне върху тях, т.е. да "отнема" част от заплатата им).
                              Честно казано, доста съм учуден, че манджата не се полага на всички. Бързо търсене в Гугъл изкарва следното интервю:

                              "сега при професионалната право на безплатна храна имат само курсантите от военните училища, дежурни екипи и участниците в полеви учения"

                              От началото на юни кетърингът в армията е спрян, научи “24 часа”.3 от 4-те фирми, които досега хранеха войската, отказват да продължат.Тъй като не действа и старото столово хранене, дежурните екипи, пилотите, техниците нямат друг избор, освен да минат на сандвичи от вкъщи.От 1 юни всички, на които се полага безплатно ядене, ...


                              Пак там има някакви такива коментари: "по принцип професионалната армия е по-скъпа от наборната. Счита се, че оскъпяването е около два пъти", ама кой го знае дедо Аню дали не послъгва...

                              Comment

                              Working...
                              X