Професионална срещу донаборна/доброволческа армия

[Super_Hornet]

Колеги, няма кво да търсите под вола теле! Качествената армия, осигурена със всичко - техника, ГСМ, части, материално имущество, битови условия, добре мотивирана, е преди всичко въпрос на пари. Това сравнение между зле платен кадрови и немотивиран, лошо хранен, както и търпяш елементарни лишения наборник, просто е лишено от смисъл.

[1951]

доста повече що-годе обучени запасняци

И при професионална армия имаш запас (или по-точно резерв). Войнишкият състав често се уволнява след два - три договорни периода, то и без това, като редник или ефрейтор не може да се пенсионираш. Тези хора са обучени и са в резерва, който може да бъде свикан при нужда. Да, наличният резерв е в пъти по-малък от стотиците хиляди запасняци, но трудно може да се очаква такава криза, която да налага наличието на 500 000-на армия.

Основната слабост за мен в настоящата българска система е липсата на начин по който един гражданин да получи военно обучение и да стои в някакъв доброволен резерв. Тоест в момента има такова нещо, но то е крайно ограничено като бройки (3000 души) и в него влизат най-вече пенсионирани военни. Трябва бройките на доброволния резерв да са значително повече и схемата до някъде да се копира от Националната гвардия в САЩ.

[Обикновен лаик]

Мисля, че дискусията до тук придава несъразмерно голямо значение на "цената" на армията при сравненията между наборна и професионална армия. Цената сигурно е важна, но не съм убеден, че подходът към армията като към стока следва да е основополагащият при такъв избор. Въпреки че има своя цена, армията не е точно асортимент от търговски склад.

Популярният афоризъм гласи, че армията или воюва, или се готви за война. Следователно тя е инструмент на войната. Когато и ако на държавата се наложи да си послужи с този инструмент, той трябва да е достатъчно удобен за целта, за която е предназначен. И тъй като е предназначен за война, не трябва ли да изработваме инструмента в зависимост от това каква е войната? С други думи, не трябва ли да започнем от това - какъв е характерът на съвременната война и така да определим кой би бил най-подходящия инструмент за воюване

Чисто исторически се смята, че съвременните масови наборни армии, при които през казармата преминават грамадно количество наборници, възникват в резултат на пруските реформи в началото на 19 век. Този тип организация позволява след две-три годишно обучение да се създава голям резерв от военнообучени мъже, който в случай на война да бъде мобилизиран, увеличавайки в пъти числеността на мирновременната армия, и хвърлен в бой. Тази система на военна организация, при която мирновременният състав е само основа или скелет около който във военно време нараства армията, до края на 19 век постепенно е приета от европейските държави и Япония. За каква война е предназначен този инструмент? За тази, която го поражда. За война, която изисква максимален брой население да бъде поставено на бойна нога и следователно изисква максимален брой население предварително да бъде обучено във военното дело. За една тотална или близка до тоталната сухопътна война. За такъв тип война, в която числеността е най-важната характеристика. Друг е въпросът, че тази численост вече е поставена в зависимост от финансови, демографски , стопански и други особености на съответната държава.

Всичко, значи, се свежда до отговора на въпроса: има ли или може ли да има съвременната война характеристиките - или поне по-голяма част от характеристиките - на тотална война? Ако да, то наборната армия е безалтернативна, защото тоталната война изисква тотална военна мобилизация.

Но ако не - то най-неподходящата армия за всеки друг тип война е наборната. Нейното основно предимство е числеността, но в ограничен конфликт това и качество е в излишък. На преден план излизат нейните недостатъци - тромава организация и ниска боеспособност, дължаща се на големият дял слабообучени войници в резултат на краткосрочното обучение.

[gollum]

Мисля че отделихме внимание на цената по няколко причини: Амазон зададе такава насока на темата; съществува мит (според мен), че наборната армия е много по-евтина от професионалната; въпросът има значение сам по себе си, ако се сравняват двете алтернативи (ако наборната мое да бъде също толкова добра, а осигурява, да речем, два пъти по-голям размер за същата стойност и качество, то е ясно, защо може да бъде по-добра сама по себе си). Съгласен съм, че дискусията не може да се ограничава само до това (не се ограничава).

Популярният афоризъм гласи, че армията или воюва, или се готви за война. Следователно тя е инструмент на войната. Когато и ако на държавата се наложи да си послужи с този инструмент, той трябва да е достатъчно удобен за целта, за която е предназначен. И тъй като е предназначен за война, не трябва ли да изработваме инструмента в зависимост от това каква е войната? С други думи, не трябва ли да започнем от това - какъв е характерът на съвременната война и така да определим кой би бил най-подходящия инструмент за воюване

От моя гледна точка армията е инструмент на мира (поне в модерния индустриален свят), т.е. армията съществува преди всичко в мирно време (грубо - 95% от времето). Разбира се, тя съществува за да осигурява интересите на държавата (охрана на първо място), но по-скоро с идеята да намали вероятността да се стигне до война, отколкото "за да воюва". Ако аз създавам афоризъм, той би звучал така: "армия се поддържа, за да не се стига до война".
Разбира се, за да е осъществимо това, трябва въоръжените сили да са съобразени с условията, при които това може да се постигне, т.е. да се изграждат в зависимост от опасностите, така че за всеки потенциален агресор да е твърде неизгодно да започва война, в сравнение с другите опции. Естествено, ако държавата има агресивен интерес, който по-евтино може да се постигне чрез война, отколкото с други средства, тя може да развива (кратковременно) въоръжените си сили с оглед на това (например, както правят не малко държави през 30-те години на миналия век).
Трудността идва от това, че не можем да разглеждаме този въпрос общо, сам по себе си, а трябва да бъде в зависимост от конкретните условия (държава). Една държава, намираща се във враждебна обстановка, която е застрашена от война, ще разглежда нещата по един начин (да речем, Израел), в сравнение с друга, която не е в условията на каквато и да е забележима опасност (да речем, Чехия, Швейцария или Австрия) или в сравнение с трета, която се развива и има множество интереси навън (примерно, Китай, Русия, САЩ) или пък в сравнение с четвърта, която се бори с вътрешни и външни опасности (примерно, Сирия, Ирак или Украйна).
Колкото държави, толкова и различни условия и вероятно много десетки различни възможности за война.

За каква война е предназначен този инструмент? За тази, която го поражда. За война, която изисква максимален брой население да бъде поставено на бойна нога и следователно изисква максимален брой население предварително да бъде обучено във военното дело. За една тотална или близка до тоталната сухопътна война.

Тук не съм съгласен (напълно) не мисля, че желанието (идеята) за тотална война води до разработването на инструменти за масова мобилизация и огромни армии. По-скоро, според мен, е обратното: обществото се променя (във всеки един аспект) и това прави възможно съществуването на постоянна армия (относително нов феномен), на свой ред развитието на войната (технологии, инструменти, оръжия, тактика, стратегия) води до нуждата и възможността да се организират бързо, разполагат и маневрират все по-големи сили, за по-дълги периоди от време. Това на свой ред води до увеличаване на постоянните армии и търсене на начин това да се прави бързо (при нужда). Това води до масовите наборни армии. Впрочем, заедно с куп други условия (масовата наборна армия донякъде е и инструмент - подобно на масовото задължително образование, националната преса и прочее, - на развиващите се национални държави - за уеднаквяване на населението). На свой ред това прави мобилизацията скъп процес, т.е. повишава цената на войната и естествено засяга цялото общество. А това води до търсене на начини да се намали продължителността на кампаниите (впрочем, това е желателно по военно стратегически причини - а и по икономически - винаги, откакто се водят войни, така че този аргумент е слаб), т.е. възможността бързо и ефективно да се организира огромна армия се вижда като инструмент на краткостта - т.е. това ще позволи да се надделее "бързо" над държава със сходни възможности, ако тя се справи по-бавно или сгреши във военната си стратегия.
А това на свой ред (заради развитието на огневата мощ и възможността за стратегическо маневриране) води до възможността (само възможност!) да се стигне до невъзможност за бърза победа, т.е. продължаване на войната отвъд необходимото и смисленото. И чак това, сякаш без съзнателно участие на действащите лица, довежда до тотална война. Т.е. тя е по-скоро привидно случаен (и в никакъв случай не неизбежен) страничен резултат на развитието, а не търсен резултат. Разбира се, веднъж достигнат, вече трябва да бъде отчетен, т.е. войните след ПСВ имат тенденцията да отчитат това и по-често могат да се излеят в тотални, вместо в ограничени.

За такъв тип война, в която числеността е най-важната характеристика. Друг е въпросът, че тази численост вече е поставена в зависимост от финансови, демографски , стопански и други особености на съответната държава.

Не съм убеден. Ако е така, то ще можем да проследим тенденцията числеността да печели война, т.е. да е най-важния фактор. Но по-скоро изглежда да не е - поне когато говорим за численост на въоръжените сили като изолиран фактор. Ако говорим за "численост" като "мощ" на цялото общество във всеки един от аспектите му - то, да, съгласен съм. Но числеността сама по себе си не е толкова важен фактор, особено откъсната от останалите. Русия има огромно преимущество в численост на въоръжените си сили над всяка друга страна по време на ПСВ, но въпреки това губи войната. Китай има значително надмощие по численост на въоръжените си сили над Япония през 30-те години, но въпреки това тенденцията е да губи войната си с нея (намесата на съюзници го спасява). Да, ако говорим за съчетание от численост, технологично ниво и доктринално превъзходство - да.
И точно този аспект мисля че не се е променил решително с технологичното развитие. Единственият важен фактор е появата на оръжия (за масово поразяване), които правят нежелателна или трудна тоталната война в определени граници и между определени държави. Този фактор сме го обсъждали в други теми, но той има донякъде ограничено влияние, засяга само част от държавите.

Та, от гледна точка на "типа съвременна война" сигурно си струва да се обсъдят възможностите. От наша гледна точка (понеже това е в основата на въпроса - малка или средна по размер, сравнително бедна държава без особени възможности за прогрес/развитие в бъдещето от какъв тип армия има нужда) единствения сценарий, в който масова мобилизационна армия може да има смисъл е възможна тотална война. Въпросът е каква форма тя може да вземе? Война "на живот и смърт" със съседна държава или някаква форма на вътрешна (гражданска война). За мен си струва да се обсъди само първия сценарий, защото във втория няма никакви значими предимства от "разпределянето" на умението за водене на военни действия сред повече хора - така всъщност се усилва, а не отслабва "противника". Доколко е възможен първия сценарий и каква форма може да заеме? Аз трудно си представям такава, при която предимствата, които дава масовата мобилизационна армия да се реализират (а както установихме, те са най-много две: много по-голям брой базово обучени да си служат с индивидуално оръжие хора и малко по-големи налични на момента въоръжени сили, при по-ниско ниво на възможности).

[bruchpilot]

И при професионална армия имаш запас (или по-точно резерв). Войнишкият състав често се уволнява след два - три договорни периода, то и без това, като редник или ефрейтор не може да се пенсионираш. Тези хора са обучени и са в резерва, който може да бъде свикан при нужда. Да, наличният резерв е в пъти по-малък от стотиците хиляди запасняци, но трудно може да се очаква такава криза, която да налага наличието на 500 000-на армия.

Основната слабост за мен в настоящата българска система е липсата на начин по който един гражданин да получи военно обучение и да стои в някакъв доброволен резерв. Тоест в момента има такова нещо, но то е крайно ограничено като бройки (3000 души) и в него влизат най-вече пенсионирани военни. Трябва бройките на доброволния резерв да са значително повече и схемата до някъде да се копира от Националната гвардия в САЩ.

Честно казано си мислех същото за настоящото положение с резерва, но ми хрумна и нещо друго. Защо е небоходимо армията сама да си обучава от нулата специалистите за резерва? Ако една армия е окомплектована на 90% или повече с кадрови военослужещи а останалите са хора с някаква вече придобита специалност с военно приолжение, които преминават само съвсем кратко базово обучение, след което отиват директно в резерва?
Давам един бърз пример - ако имаме един добре обучен машинен или електронен инженер, колко време би му отнело да премине бързо строево обучение и да се квалифицира в поддръжката на някакъв агрегат? Или още по - далечна история - примерно аз съм от първите набори, които не ходиха в казарма /дипломирах се няколко месеца след като отпадна/ и нямам никаква военна подготовка, но по стечение на обстоятелствата се пиша авиомоделист и редовно бръмча с всякакви летящи джаджи от няколко вида и размера. Въобще не е невъзможно да усвоя по ускорен курс за управлението на БЛА и да вляза в резерва без да съм служил и обучавал за това две години.

[Обикновен лаик]

Не съм убеден. Ако е така, то ще можем да проследим тенденцията числеността да печели война, т.е. да е най-важния фактор.

Не се разбираме (вината може би е у мен - лошо е структурирана основната мисъл). Пояснявам. В контекста на целия абзац числеността е най-важната характеристика на
1. Наборната армия в сравнение с професионалната или наемната (предугаждайки следващи недоразумения, под "наемна" тук имам предвид професионална негражданска армия (гражданската може да е наборна, професионална, опълчения, милиции и прочие)).
2. Тоталната сухопътна война.

Няма се предвид ролята на числеността като гарант на победа и затова ми се струва, че опроверженията в тази посока са ирелевантни.

От моя гледна точка армията е инструмент на мира

Разбира се, та нали всъщност "целта на войната е мирът"

Шегата настрана, аз не виждам къде е противоречието. Мисля, че казваш същото, но по друг начин. Афоризмът може да е построен всякак, но същността остава неизменна. Армията е инструмент, предназначен да се противопостави на военна заплаха - било като превенция на евентуална такава, било в пряк въоръжен сблъсък. В този смисъл нека да е инструмент на мира. Но този инструмент трябва да е адекватен на актуалната заплаха - което е основната ми мисъл - защото в противен случай е негоден и за двете цели. В тази връзка цената (да обясня защо съм я споменал) е второстепенен въпрос, защото ако самата армия не притежава качеството "съвременност" цената и е без всякакво значение.

Тук не съм съгласен (напълно) не мисля, че желанието (идеята) за тотална война води до разработването на инструменти за масова мобилизация и огромни армии.

Хм, според мен не казвам точно това. Така формулирана, мисълта има някакъв оттенък на конспирология, който не намирам за уместен. Пък и спорът кое е първично – дали идеята за тотална война или самото явление си израства естествено в хода на масовизацията на армиите, ще ни въвлече в непродуктивният дебат за яйцето и кокошката.

Обаче трябва да кажа, че към момента аз самият нямам напълно изяснена позиция. От една страна реформите на Шарнхорст съдържат идеята за „въоръжен народ”, което определено кореспондира и е част от концепцията на тоталната война. Т.е. имаме идеята, макар и в едно достатъчно латентно състояние. И, разбира се, нямам възражения относно това, че бурното развитие на производителните сили и общия напредък са в основата на възможността да се създадат - и да имат възможност да водят бойни действия - огромни многомилионни армии. Което съществено доразвива първоначалната идея на прусаците (която се стреми единствено да заобиколи ограниченията в числеността на пруската армия, поставени от Наполеон).

От друга страна прословутата „позиционна криза” в ПСВ е убедително доказателство, че развитието на индустриализацията, на въоръжението и военната техника, организацията на армиите, снабдяването, транспорта и прочие и прочие - значително изпреварват развитието на военната мисъл. Т.е. излиза, че тоталната война не е резултат на предварителен замисъл, напротив – нейната поява заварва военната мисъл достатъчно неподготвена за това явление и това изоставане започва да се преодолява едва към края на ПСВ.

Та съм малко раздвоен.

Та, от гледна точка на "типа съвременна война" сигурно си струва да се обсъдят възможностите. От наша гледна точка (понеже това е в основата на въпроса - малка или средна по размер, сравнително бедна държава без особени възможности за прогрес/развитие в бъдещето от какъв тип армия има нужда) единствения сценарий, в който масова мобилизационна армия може да има смисъл е възможна тотална война. Въпросът е каква форма тя може да вземе? Война "на живот и смърт" със съседна държава или някаква форма на вътрешна (гражданска война). За мен си струва да се обсъди само първия сценарий, защото във втория няма никакви значими предимства от "разпределянето" на умението за водене на военни действия сред повече хора - така всъщност се усилва, а не отслабва "противника". Доколко е възможен първия сценарий и каква форма може да заеме? Аз трудно си представям такава, при която предимствата, които дава масовата мобилизационна армия да се реализират (а както установихме, те са най-много две: много по-голям брой базово обучени да си служат с индивидуално оръжие хора и малко по-големи налични на момента въоръжени сили, при по-ниско ниво на възможности).

Поддържам съвсем същото мнение, като в допълнение ще изтъкна убеждението си, че в света след Хирошима имаме качествено нов тип "съвременна война", която - включително по отношение на малки европейски страни като нашата - прави наборните армии отживелица от предишна епоха.

[Blackwolf]

По-горе е даден един неудачен пример с украинската армия, тъй като именно непрофесионалните части в нея воюват небезуспешно с елитни части на руската армия.

[Пилот]

Аз не бих бил толкова сигурен - поне мое ИМХО (не желая да навлизаме в темата, ще има катинар мноого бързо) - Русия предимно снабдява с въоръжение, масата народ е доброволци по едни или други причини и не е някакви военни или от сорта. Много бърз преглед на руския нет поне според мен е показателен за това. Иначе в Украйна разните украински доброволчески батальони имат много по-добър ПР и пропаганда от армията, както и силно влияние в социалните мрежи. За сметка на това като ги обградят много бързо се разпадат. Далеч по-ефективни са малкото обучени и екипирани част (1-ва танкова бригада, както и част от десантчиците), то ИМХО си пролича около Луганск точно това - там бяха професионални военни и нямаше катастрофа, мишмаша от доброволчески батальони, наборници, вътрешни войски и т.н. около Иловайск се издъни. Украйна страда и от проблема на ниското ниво и на професионалната армия - много ниски заплати, стара немоденизирана техника, стара доктрина, ниско качество на личния състав, тромава верига на управление, много вожд малко индианец и всички подобни болежки в нашия си ъгъл на света.

[Victor_Nevsky]

От друга страна прословутата „позиционна криза” в ПСВ е убедително доказателство, че развитието на индустриализацията, на въоръжението и военната техника, организацията на армиите, снабдяването, транспорта и прочие и прочие - значително изпреварват развитието на военната мисъл. Т.е. излиза, че тоталната война не е резултат на предварителен замисъл, напротив – нейната поява заварва военната мисъл достатъчно неподготвена за това явление и това изоставане започва да се преодолява едва към края на ПСВ.

Много добре казано, а имайки на предвид, че толкова време военната мисъл не и се е налагало да работи в мащаб. Мисля, че нова конвенционална световна война ще доведе именно до повторение на ПСВ. Само дето с асиметричната война ''ничията земя'' ще е не 15 а 50-60 километров (може би и повече) миш-маш където няма да знаеш кой е ''свой'' и кой ''чужд''.

Офтопика ще го замажа малко по-късно с мнение по темата.

[gollum]

към Обикновен лаик

Да, възможно е да не съм те разбрал (за числеността като фактор). Моята теза по отношение на професионална/наборна армия (за да е ясно - под първата разбирам всички да се професионалисти, т.е. за тях това да е доброволно избрана кариера с пазарна заплата; под втората - принудително (може и доброволно) набирани военнослужещи (част от армията) за определен срок, без да им се заплаща (най-много символично) за работата) е, че въпросът с това коя осигурява по-голяма непосредствена численост на въоръжените сили (при сходни ресурси) не е много ясен. Разликата, според мен, се колебае някъде в пределите на 25%. Основната разлика, според мен, се свежда до размера на мобилизационния резерв, а не до наличната в даден момент численост на редовната (мирновременната) армия.
Така че за мен "аргументът за числеността" се свежда до нуждата от голям полуобучен резерв.
Останалите ми уточнения се свеждат до известно съмнение във формата на една тотална война в съвременните условия, т.е. доколко наличието на голям слабообучен мобилизационен резерв има значение. Аз смятам, че няма, а същевременно наличието на адекватна и "достатъчно голяма" редовна армия (т.е. налична в момента на началото на войната) е съществения фактор.
Ако и ти така го разбираш, то вероятно нямаме разлика в мненията, която си струва да се обсъжда.

По вторият въпрос (цитат) - да, съгласен съм. Затова и мисля, че важно е екипировката и въоръжението да са на ниво и да се осъвременяват редовно, още по-важно е това да се отнася до доктрината на армията и до нивото на подготовка. Т.е. важно е не дали армията ще е професионална или наборна, а дали в наличните условия може да се осигури високото й ниво. Все пак смятам, че професионалната армия дава по-добри възможности при равни други фактори. Т.е. въоръжените сили трябва да са адекватни на нивото на заплаха.

От друга страна прословутата „позиционна криза” в ПСВ е убедително доказателство, че развитието на индустриализацията, на въоръжението и военната техника, организацията на армиите, снабдяването, транспорта и прочие и прочие - значително изпреварват развитието на военната мисъл. Т.е. излиза, че тоталната война не е резултат на предварителен замисъл, напротив – нейната поява заварва военната мисъл достатъчно неподготвена за това явление и това изоставане започва да се преодолява едва към края на ПСВ.

Моето мнение се покрива с тази мисъл - изказал си го по-добре от мен. Може би с уточнението, че тоталната война в онзи й вид (който е моментно изражение) е продукт на конкретно решение, а то, на свой ред, е тактическа реакция на променилите се обстоятелства, т.е. търсене на решение на нерешим проблем. Но тази тенденция към "разширяване" се проявява от самото начало на ПСВ.

Между другото, идеята за "въоръжен народ" всъщност не е нова и е съществувала много по-рано, така че може да се каже, че това е връщане към някогашна идея, но в нови обстоятелства. Впрочем, тогава все още ги няма (не са се проявили) онези черти на индустриалната цивилизация, които ще превърнат възможността за масова мобилизация (която сама по себе си няма общо с тоталната война - целта й е да осигури в кратък срок адекватна армия, без да се налага (то не е и възможно) да се държи огромна постоянна армия) във военна криза и ще "доведат" идеята за тотална война (война до (безусловна) капитулация, която се простира върху всички аспекти на обществото на противника).

Накрая, да, изглежда да сме на едно и също мнение по основния въпрос, така че моите коментари са по отклонения и не са съществени.

---

към blackwolf

Няма да пиша по отношение на събитията в Украйна (темата е под мораториум, а и едва ли ще стигнем до съгласие по този въпрос - моето мнение се покрива с това на Пилот; а и твърде често в българския Интернет тези дискусии бързо придобиват отенъци на разговор между фили и фоби, а аз имам естествена алергия към подобно нещо), но - ако имаш предвид моя пример, - то аз пиша за друго - в условия на "съвременния тип тотална война", т.е. граждански конфликт, наличието на голям полуобучен мобилизационен резерв не е особен плюс, защото от него се "снабдяват" всички страни в конфликта, т.е. колкото е плюс, толкова е и минус. Обратното, ако организираното насилие е съсредоточена изцяло в една тясна прослойка и имаш качествена професионална армия, вероятността да разрешиш подобен конфликт в зародиш е много по-голяма (според мен), отколкото ако разполагаш с наборна армия. Това бе и смисълът на тези примери и целта ми не е да обсъждаме подробностите на конкретен от тези конфликти.
Иначе ако ще споменаваме Украйна като пример, то тя е пример за това, че ако престижа на военнослужещите е нисък, хронично не се отделят достатъчно средства, то няма значение каква е армията ти (професионална или наборна) - ако се стигне до война, ще се представи зле, т.е. на такава армия не може да се разчита. Затова е по-добре, според мен, държавата да се съобрази с нивото на заплаха и възможностите си да финансира въоръжените си сили и да ги построи според тези две изисквания, но така че да са адекватни (това може да означава или много по-малки, отколкото биха искали, но поне добре подготвени или търсене на алтернативно средство за безопасност, т.е. членуване във военен съюз, разработване на ОМП).

---

Мисля, че нова конвенционална световна война ще доведе именно до повторение на ПСВ. Само дето с асиметричната война ''ничията земя'' ще е не 15 а 50-60 километров (може би и повече) миш-маш където няма да знаеш кой е ''свой'' и кой ''чужд''.

Темата е благодатна за чесане на езици, но е за самостоятелен разговор (дали даже нямаме такава тема?). Аз не мисля, че ПСВ може да се повтори сега - не виждам налични особеностите, довели до тогавашната криза.

[Amazon]

Липсата на адекватен резерв също ще е голям минус при продължителен конфликт. Всичко над 2-3 месеца ще е проблем. Дори да речем 50 000 професионална армия да е достатъчна за конфликта. Загубите в жива сила да са малки. В един момент(мисля че пика беше 5-6 седмици) тези хора ще се изхабят психически. Трябва си поне още толкова резерв за адекватна ротация.

[gollum]

Липсата на адекватен резерв също ще е голям минус при продължителен конфликт. Всичко над 2-3 месеца ще е проблем.

Съгласен съм, но въпросът е какъв точно ще е този "продължителен конфликт". Ако говорим за ниско-интензивен, то подготовката и обучението могат да се организират (при интензивна подготовка можеш да кондензираш базовото обучение в 2-3 седмици, а специализираното - за основните неща, вероятно също в толкова; разбира се, трябва да имаш подготвени хора и инфраструктура, която бързо може да се "мобилизира"). Ако говорим за конфликт с висока интензивност, най-вероятно той ще бъде решен преди да стигнеш до нужда от резерви, т.е. решаваща ще е наличната (редовна) армия, плюс резервите, които можеш да мобилизираш, въоръжиш и организираш в началния период. Ако имаш нужда от висококвалифицирани специалисти в огромни количества в рамките на продължителна интензивна война (много месеци или години) така или иначе си прецакан, освен ако нямаш огромна мирновременна професионална армия, плюс съответната система за интензивна поддръжка на нивото на резервистите. Т.е. ще е много скъпо. Разбира се, ако нивото на опасност е такова, можеш да очакваш обществото да впрегне всичките си ресурси, за да се подготви за нея (или просто да загубиш войната).
Според мен, нивото на подготовка, което ти осигурява масовата наборна армия у резервистите е такова, че отговаря на това, което можеш да получиш за 2-3 седмици интензивно начално обучение на момента. Не съм сигурен кое от двете би излязло по-скъпо за организиране в дългосрочен план.

[Amazon]

Ами аз си представям че ако имаш чисто професионална армия, тя като численост ще е на санитарният минимум за да си изпълнява задачите. Съответно при конфликт, независимо дали участваш в съюзна операция в рамките на НАТО, или самостоятелно защитаващ страната си от инвазия, ще трябва да използваш цялата армия. А примери на конфликти продължили повече от няколко седмици, в съвремието колкото искаш. Даже почти всички са такива.

Според мен, нивото на подготовка, което ти осигурява масовата наборна армия у резервистите е такова, че отговаря на това, което можеш да получиш за 2-3 седмици интензивно начално обучение на момента. Не съм сигурен кое от двете би излязло по-скъпо за организиране в дългосрочен план.

Съгласен съм, но и в двата случая не ти върши работа. В Украйна вдяхме какво стана с тези 2-седмци "интензивно обучение". Спомняш си блоговете на украински войници и офицери. Научили ги да се окопават, дори не успели да ги научат да стрелят какво остава за взаимодествие с бойна техника. И като резултат когато войниците трябва да действат съвместно с БТР и/или Танк не знаят нито какво да правят, как да се движат, къде да застанат, нито могат да стрелят като хората. Операторите на техника и те не знаят какво да правят и в каква посока да стрелят...
Съответно пращаш хората на заколение с тези тве-три седмици обучение.

От друга страна при примерно 50 000 армия и 6 годишен срок на служба за ниските чинове, май може да се подържа едно 50 000 резерв. Както спомена и 1951, може някаква комбинирана схема подобно на американската Национална Гвардия.

Или може би някаква комбинация? Вече се спомена в темата. 30 000 професионална армия. Там ще са и специалистите и операторите. И 20 - 30 хиляди гвардия/доброволци (мотивацията на кото я споменах по-назад в темата) с едногодишна служба и лесни/евтини за усвояване военни (предимно кашишки) специалности. Те вече ще генерират сериозен резерв. Всяка година по 20 000 човека. От техните редици може и да се подбират кадрите за професионалната армия.

[Dinain]

Моите 5 стотинки по темата...

Не виждам как може да се даде еднозначен отговор на въпроса професионална или наборна армия е за предпочитане. Според мен зависи от конкретната държава и външнополитическата и обстановка.

- При какви ситуции донаборната армия би била по-подходяща и при какви професионалната.

По мое виждане - за малки държави-членки в големи блокове/съюзи по подходящата е малка професионална армия, която служи единствено за поддържане на ядро от специалисти, които в случай на нужда да предадат "знанията" си на по-голям брой хора с цел разгръщане на пълноценна армия. Презумпцията е, че за такива държави е много малко вероятно да се окажат в положение на война, която не са инициирали, и в частност във война за оцеляване. Самото им членство в голям съюз им осигурява голяма степен на защитеност. А ако тази външнополитическа ситуация се промени, презумпцията е, че няма да стане изненадващо и изведнъж, а ще има период от поне няколко години, през които да може да се увеличи размера на армията и тя да се приспособи към новата обстановка.

За големи държави или малки държави, нечленуващи в някакви големи военни съюзи - по подходяща е наборната армия, като пожелателно е да е добре обезпечена. В днешните войни бройката трудно компенсира качеството. А ако няма пари, и недобре обезпечената армия е по-добре от никаква. Но добър пример за нефелността на големите наборни, но бедни армии, са арабските армии и представянето им в разни конфликти последния половин век.

[gollum]

Съответно при конфликт, независимо дали участваш в съюзна операция в рамките на НАТО, или самостоятелно защитаващ страната си от инвазия, ще трябва да използваш цялата армия. А примери на конфликти продължили повече от няколко седмици, в съвремието колкото искаш. Даже почти всички са такива.

Амазоне, това са две различни ситуации, поне според мен, та аз поне не бих ги обединявал в едно. Участието в някаква обща съюзна мисия не виждам как задължително изисква цялата ти армия (по-скоро е обратното) - и това го показва нашата история на участие в такива мисии. Съответно - няма особен проблем с ротацията и поддържането на численост. А дори и такъв да се появи, може да се реагира, защото ще имаш месеци на разположение за подготовка към ситуацията (ако предвиждаш и подготвяш, разбира се).
Обратното, справянето с инвазия е различен сценарий, който ще иска пълно напрягане на силите - ситуацията е различна, опасността е различна. Обаче идеята да членуваш в силен военен съюз е точно тази (както посочва и Динаин - съгласен съм с него по този момент): да намалиш до минимум вероятността да се озовеш в подобна ситуация. Затова и смятам, че за държава, членуваща в силен военен съюз единствената реална възможност за "съвременна тотална война" е нещо от типа на сценария, който наблюдаваме най-често - подпомагана отвън (всички са такива, разбира се) гражданска/междуособна война. А в такъв случай дали армията е наборна или професионална - не е от голямо значение. Даже, както вече посочих, мисля че професионалната е за предпочитане, т.е. не искаш да имаш огромен резерв от слабо-обучени резервисти.
Ако участваш в голям и силен военен съюз вероятността да се озовеш във война на оцеляване (тотална война) с голям и силен противник е много малка - участието в съюз е това, което намалява до минимум вероятността. Дори и този потенциален противник да е част от същия съюз (общият интерес на съюзници предполага, че ще се потърси друг метод за решение). От друга страна, ако участваш или си инициатор на агресивни действия, най-вероятно дори и да бъдеш разгромен, войната няма да е за оцеляване (тотална и решителна).

Сега, за резервистите. Според мен, както и да организираш нещата, ако не разчиташ на висока мотивация (а тя е пряко свързана със степента на реална заплаха, осъзнавана от обществото; престижа на професията; финансовите възможности - в този ред), плюс редовна, т.е. всяка година и интензивна програма за поддържане на нивото на резерва (националната гвардия), няма да има особено значение, защото този резерв ще се състои от слабо обучени хора, които ще се представят на ниво сходно с това на преминалите през интензивен курс от 3-4 седмично обучение. Т.е. ако войната е решителна и тотална, но не гражданска (тези нямат тенденцията да са решителни, а тоталността им е "пълзяща"), това в коя посока ще се наклонят събитията ще зависи повече от използваемата и ефективна сега и на момента армия, отколкото от мобилизационния потенциал. стигне ли се до сценарий "Родина мать зовет", нещата за малката държава са решени така или иначе.
Така че за мен решаващи са престижът на професията, реалната опасност и разумно използваните средства. Защото, ако се върна към примера с Украйна - за тези няколко седмици обучение, според мен, са могли да свършат и много повече. Но реално са възпроизвеждали модела на последните години. Ако няма хора с реална мотивация, опит и способности, естествено, че всякакви интензивни курсове на обучение ще са също толкова неефективни, колкото и редовните.