Историята: наука и емоции

[albireo]

.

[gollum]

Честно казано, игрите в тази тема не виждам каква връзка имат. В съответния раздел си има тема за общи обсъждания около раздела - там му е мястото. Ще спомена само, че за каквато и да е игра да става дума, тя е абстракция. Въпросът е къде точно е поставена границата и какво е останало вън, а какво вътре (след това, но вече друг въпрос: доколко успешно е "възпроизведено" това, което е решено да се остави чрез абстрактните си заместители).

По темата: при което и да е изследване е желателно колкото се може по-малко изследователят де са влияе / да внася собственото си емоционално състояние (себе си) в обекта на изследване. Просто и ясно. Историята не е изключение. Мисля че тук не се разбира точната връзка / отношение между емоцията, изследването и изследователя, от там и възраженията.
Що се отнася до това дали историята е наука - вече писах по въпроса (и не виждам сериозен коментар по написаното). От това, че миналото не ни е директно достъпно за наблюдение съвсем не следва, че няма как да се прилагат научните принципи в тази област. Това само ограничава това, което може да се знае със сигурност (обаче ако трябва да сме точни, подобни ограничения в един или друг момент съществуват и в така наречените точни науки). "Не можем да знаем със сигурност всичко" не е равносилно на "не можем да знаем нищо" дори формално, да не говорим на практика (за илюстрация е достатъчно да разгледаме какво е постигнато до момента).
Нещо повече, дори и да можехме директно да наблюдаваме миналото, това не би променило решително нещата, мисля че е ясно защо (но ако се налага, мога и да го обясня (просто ми се иска да си спестя време, не друго)).