Руска имперска загадка?

[Duque de Caixas]

http://modernhistoryproject.org/mhp?Article=BolshevikRev&C=3.0

Парите и самата операция по прехвърлянето на Ленин са дело на бивш ляв екстремист, който успява след 1905 година да се превърне в едър финансов спекулант / нещо като тогавашен Сорос/ и да върти сериозни суми пари в Швеция. Не си спомням фамилията му, беше от еврейски произход. Той първи предлага на Ленин да го финансира и прехвърли в Русия.

Това трябва да е Якоб Шиф, същият, който финансира въоръжаването на Япония за войната с Русия през 1905г.

[Пилот]

Аз само да вмъкна една подробност за генерала, водил японците срещу Порт Артур (по повод количеството загуби там) - той се самоубива в деня след като умира императора Мейджи с мотива, че не може да си прости количеството убити японски войници докато той ги е водил. А защо се самоубива денят след като императора умира? Императорът му е бил забранил изрично да се самоубива, но заповедта важи само докато е жив самият император. Тъй че поне за генерала касапницата е била много отвъд това което е очаквал.

http://en.wikipedia.org/wiki/Nogi_Maresuke

[zmaj]

http://modernhistoryproject.org/mhp?...hevikRev&C=3.0



Това трябва да е Якоб Шиф, същият, който финансира въоръжаването на Япония за войната с Русия през 1905г.

Направих справка: финансовият магнат с леви убеждения е Парвус, а човекът пренасял парите е Ганецки. Първият формално не е членувал в партията на болшевиките и това е основният аргумент на Ленин, че уж не го познавал; вторият си е бил доста близък до Ленин в емигрантския период. След революцията се връща като болшевик-ветеран да строи социализма, но през 37-ма Сталин решава да се освободи от него и по бързата процедура му вижда сметката.

[gollum]

Има един нюанс, Пилоте. Той се самоубива (заедно със съпругата си). Но не просто, защото "жертвите са били повече, отколкото е очаквал", а по-скоро защото е трябвало да даде толкова много жертви за да постигне задачата, която са му възложили (защото там се търси точно скорост на решението, изнася го армията с очаквани последици). Между другото, във войната загиват двамата му сина (единият в щурмовете, под негово командване), не бих се изненадал ако това също има не малко значение за решението на семейството за самоубийство.
За да приключим този офтопик: жертвите при щурмовете и обсадата на Порт-Артур са много големи - основна част от японските загуби във войната. Причината до голяма степен е в това, че има натиск върху генерала да превземе крепостта преди да е дошла втората руска ескадра, т.е. задачата му е бързо да я овладее. Щурмовете се провалят, започва дълга обсада, при която пак се предприемат щурмове за постепенното овладяване на различните редути. И - нещо очаквано, според мен, - жертвите са големи и постоянно се увеличават.
Пиша го, защото не ми се вижда правилна идеята, че Ноги заповядва щурмовете с идеята, че загубите ще са малки и крепостта ще бъде превзета лесно. По-скоро е обратното, той е наясно какви загуби ще бъдат дадени, просто няма особен избор: войната до голяма степен зависи от това крепостта да падне бързо (да не говорим, че го има и момента с "флота свърши своята част добре, ама армията се мотае": т.е. известно съперничество между двете служби, което по-късно ще добие доста впечатляващи измерения). Не съм се занимавал специално с обсадата и не знам - може би японците не действат достатъчно добре, може би и нямат достатъчно артилерия, несъмнено имат сериозни проблеми със снабдяването. Може би си трябва отделна тема.

[Kramer]

Не е бил един, доколкото знам. В цялата операция са били посветени както военните, в лицето на генералния щаб, така и цивилното политическо ръководство на Германия. Даже, мисля, че за целта са отпуснати специални средства от някакъв фонд чрез германския парламент. Но те определено не са били някаква колосална сума, както се е считало по принцип.

Дали не е бил Макс Хофман, най-изтъкнатия оперативен ум на Генщаба?

[Duque de Caixas]

Направих справка: финансовият магнат с леви убеждения е Парвус, а човекът пренасял парите е Ганецки. Първият формално не е членувал в партията на болшевиките и това е основният аргумент на Ленин, че уж не го познавал; вторият си е бил доста близък до Ленин в емигрантския период. След революцията се връща като болшевик-ветеран да строи социализма, но през 37-ма Сталин решава да се освободи от него и по бързата процедура му вижда сметката.

Да, срещал съм твърдението, че Парвус и Троцки са помощниците на Якоб Шиф. На прима виста се сещам за документалната поредица "История России ХХ века". Нека информацията в нея не се приема за чиста монета, но не бива да подминаваме някои странни обстоятелства, като:

"Парвус умер в декабре 1924 года от инсульта. После его смерти не осталось никаких его бумаг, исчезло вс¸ его состояние."

Ако Парвус е действително "магнат", за какъвто го определяш, то нещата не се връзват. Не е банкрутирал, има наследници, а въпреки това след смъртта му състоянието, което се предполага, че е негово някак си се изпарява. Единствената логика е, ако е бил нечия марионетка и парите са му били поверени от някой друг.

картаген, понеже явно въпросът за затриването на Руската империя те интересува ето една книга, която е по темата:

Великата и могъща Русия бе унищожена през 1917 година за броени месеци. Тази най-голяма катастрофа в руската история и досега в много отношения е загадъчна и въпросите са доста повече от отговорите. Защо през февруари 1917 година обикновен хлебен бунт прераства в революция? Защо Николай II и неговият брат толкова лесно се отричат от трона? Защо само осем месеца след "победата на демокрацията" никой не иска да защити нейните "завоевания" и фактически без съпротива болшевиките заграбват властта? Кой стои зад кулисите на всички тези трагични събития? Кой инициира разпадането на Русия? Могъща външна сила, прикривайки се с фалшивите одежди на "съюзничество" и "общочовешки ценности"? Масоните? Германският Генерален щаб? Или?

Споменатата от мен поредица "История России ХХ века" ме провокира да си купя тази книга, защото документалните филми често я цитираха. И "История России ХХ века" и "Не революция, а спецоперация" лансират тезата за чудовищен по размери и замисъл заговор с цел разрушаването на Руската империя. В Русия от столетия тече борба за власт между две течения - европейското и евразийското и очевидно тези две произведения са проводник на второто, което през последните повече от сто години прокарва тезата, че Русия е жертва на западните държави, които играят мръсно и са ѝ смъртен враг. За мен подобна теза е много пресилена. Това, което нейните поддръжници определят като мръсна игра е традиционното боричкане между Великите сили и самата Русия не се въздържа да се впусне в него на свой ред. Но ако оставим настрана изводите, прокарвани от документалната поредица и книгата, част от събитията, използвани за аргументация на тезите са доста смущаващи.

За мен гигантска конспирация няма. Но никой не може да ме убеди, че в създалите се обстоятелства действат няколко фактора, всеки по свой план и съобразно своите интереси. Доколко някой от тези планове се осъществява или е повлиян от другите планове тепърва трябва да се изяснява, но не може да се твърди с абсолютна убеденост, че болшевишката върхушка е действала по заповед на немското военно разузнаване. Ето фрагменти от "Не революция, а спецоперация":

с. 119
ПЕТА ГЛАВА
Защо германското командване не е знаело, че то има шпионин с фамилията Улянов

( Втори пасаж: )... С други думи вие, скъпи другари ще доживеете до светлото бъдеще, а аз старецът не мога да разчитам! И изведнъж - Февруари! Революция! Като гръм от ясно небе! НА пръв поглед странно, но обяснимо. Всички сме хора и Владимир Илич не е изключение. Следователно и той може да сгреши, въпреки своята гениалност. Освен това Ленин от 1900г. почти постоянно живее в чужбина, в емиграция и се е откъснал от нашата действителност. Руската действителност той познава от писмата на другарите и от статиите в чуждия печат. И ето че бъдещият вожд на световния пролетариат е изпуснал революционния момент. Но би било неправилно да се обвинява Владимир Илич в политическо късогледство. Февруари е станал в резултат на "съюзнически" заговор, в който Ленин не е бил посветен. И в това няма негова вина - всяко винтче от страшната машина за разрушаването на Русия е било запознато само с необходимата за него информация. Когато неговото участие в процеса е било необходимо, невидими задкулисни сили изтласквали нужния човек на повърността на политическия живот, а когато той ставал ненужен бързо го отстранявали. За Февруари Ленин и неговата партия не са били необходими, "съюзническите" спецслужби успешно са организирали работническите вълнения и войнишките бунтове без тяхна помощ.

След поредица бурни конгреси на РСДРП и есерите по време на първата руска революция от 1905-07г. настъпва рязко затишие. Революционните елементи и техните лидери са "консервирани" и спокойно си живеят из Западна Европа. Те уреждат малки конференцийки, ругаят се едни други от страниците на малотиражни вестници и чакат своя час. И изглежда, че той идва с избухването на Първата световна война. Надеждата им обаче бързо помръква: мнозинството революционери подкрепят своите правителства и стават патриоти поне за времето на въоръжения конфликт. Така е и с мнозинството руски метежници. например ръководителят на бойните групи на есерите Борис Савинков решително настоява за прекратяване на всякаква антидържавна дейност по време на войната. Който в такъв момент се бори срещу царя и самодържавието, се бори срещу Русия, смята той..."
...
"... Лениновата логика е разбираема, само едно не е станало спрямо предвижданията му: текущата ситуация в Русия е била далеч от революционна. След серия от военни неуспехи руската армия се готви успешно да приключи тази война. Затова Ленин в своя швейцарски доклад говори за революцията като за далечна перспектива. Но след Февруарската революция Ленин моментално се ориентира. Всъщност веднага след като прочита току-що излезлите швейцарски вестници. Още на 3 (16) март, тоест в деня на отричането на великия княз Михаил от престола той пише на Александра Колонтай: "Скъпа А.М.! Сега получихме втори правителствени телеграми за революцията 1 (14) март в Питер. Седмица кървави битки на работниците и Милюков +Гучков+Керенски на власт! Твърде мило! Ще видим ак партията на народната свобода... ще даде на народа свобода хляб и мир." Като научава потресаващите новини гениалната ленинова глава започва трескаво да търси варианти за решаването на един проблем - как да стигне до Русия от далечна Женева. Тази задача не е толкова проста, както изглежда на пръв поглед..."


Нататък се описва как не може да премине през Германия или Австро-Унгария, защото логично ще бъде интерниран до края на войната. Не може да мине и през страните от Антантата. Той е бунтовник, Керенски е издал заповед за амнистия на всички, борили се против царската власт, но все пак в телеграма до Ганецки от 17 (30) март Ленин заявява: "Англия никога няма да ме пропусне, по-скоро ще ме интернира! Милюков ще ни измами. Единствената ни надежда е да изпратите някого в Петроград и да уредите чрез Съвета на работническите депутати размяна с интернирани германци. Телеграфирайте! Улянов.". През Тройния съюз не става, през Антантата не става. Ленин обмисля такива налудничави варианти, като:

"... Между 2 (15) и 6 (19) март 1917г. Ленин телеграфира на своя съратник Я. Ганецки (Фюрстенберг) в Стокхолм. Този другар отговаря при Илич за "финансовите въпроси" и осъществява връзката с чуждестранните спонсори на болшевиките. Скоро Ганецки получава по пощата книга, в чиято подвързия има писмо от Ленин: "Повече не бива да се чака, напразни са всички надежди за легално пътуване! Необходимо е на всяка цена да стигна до Русия и единственият план е следният: намерете швед, който да прилича на мен. Но аз не зная шведски, затова шведът трябва да бъде глухоням. Изпращам Ви за всеки случай моя снимка."

Но Ленин не би бил Ленин, ако би сондирал само една възможност. На 6 март той пише на В. А. Карпински:
" Скъпи Вяч. Ал.! Всячески обмислям начина на пътуването. Абсолютна тайна е следното. Моля да ми отговорите веднага и най-добре експресно (да се надяваме, че няма да разорим партията с десетина експресни съобщения), за да сме по-спокойни, че никой няма да прочете писмото. Вземете на свое име документи за пътуване във Франция и Англия, а аз ще пътувам с тях през Англия (и Холандия) в Русия. Мога да си сложа перука. Моята снимка ще бъде вече с перука и в Берн, в консулството аз ще се явя с Вашите документи и с перука. Вие тогава трябва да напуснете Женева поне за няколко седмици (докато получите телеграма от мен от Скандинавия): през това време Вие трябва да се скриете архисериозно в планините, където разбира се ще Ви платим пансиона. Ако сте съгласен започнете незабавно подготовката по най-енергичен (и най-таен) начин, а на мен ми драснете веднага във всеки случай! Ваш Ленин!..."

Надежда Крупская по едно време споменава, че Ленин сериозо е обмислял и вариант да се добере в Русия със самолет. Толкова е бил отчаян решен на всичко! Съветската историография премълчава как се е добрал до Русия. Бил е в Швейцария... хоп... достига Русия. Това е важното. Много рядко споменава,, че е достигал Русия с германска помощ, защото революционер, борец срещу царисткото подтисничество, но все пак това си е държавна измяна и по-добре да не се споменава. От другата страна имаме тезата "Ленин ли, бе, тоя е немски агент" и толкова. Както казва Стариков по-нататък в книгата:
"... Според тяхната интерпретация историята изглежда проста и безхитростна: взел Ленин германските пари и тръгнал през Германия. И никой не обяснява защо той веднага не е постъпил по най-простия логичен начин - не се е свързал със своите германски отговорници и не ги е ангажирал с проблема на своето пътуване до Русия. Защо се опитва да пътува през страните от Антантата? Каква е тази странна молба до Инеса Арманд да сондира почвата не в Берлин, а в Лондон? Нима Владимир Илич е забравил, че е германски шпионин? Или просто не знае за това? Сякаш няма нищо по-лесно - да се свърже със своите германски приятели. Не сам, разбира се, а чрез посредници и да помоли да го пуснат в Русия. Германците имат интерес да изпратят в Русия колкото се може по-скоро цялата задружна Ленинова компания. Времето си върви и всеки ден оръдията на Източния фронт стрелят, а германските войничета гинат със стотици. А освен това руският Генерален щаб заедно със "съюзниците" подготвя поредното настъпление не се знае ще издържи ли на натиска германският фронт. Германците не бива да чакат - времето работи против тях. Но кой знае защо е тихо в Лениновото жилище. Не чука пощальонът, не идват известия от германската страна. Изглежда и те са забравили за съществуването в списъците на агентурата им на човек с фамилията Улянов. Или и те не знаят?"

Лично за мен самото разглеждане на вариант Ленин и съратниците му да бъдат разменени за германци-военнопленници е признак за абсолютно отчаяние. Това значи Временното правителство да издейства такава сделка, Ленин и компания да се предаде на германците, и пак няма гаранция, че те ще удържат на думата си и ще изпълнят своята част от сделката. Планът със самолета какво да го обсъждаме, той вече си е чиста лудост. По-нататък книгата на Стариков продължава с:

"... Интересна мисъл лансира ръководителят на Меншевиките Мартов. Само в учебниците по история болшевиките нямат нищо общо с меншевиките. В реалния живот всички революционни дейци живеят един до друг в Швейцария, заедно подписват документите на известната конференция в Цимервалд, заедно решават и своите транспортни проблеми. Те дори дружат помежду си. По-късно по време на червения терор Ленин лично ще донесе на меншевика Мартов два билета за отпътуващия в чужбина влак и ще го посъветва по-скоро да се качва на него. Същността на предложението на Мартов е напълно ясна от текста на телеграмата: неутрални дейци ще помолят германците да пропуснат руски революционери на път за родината. И отново всички събития се редят в пълен информационен вакуум от германска страна. Съдейки по телеграмата на Владимир Илич, автор на тази идея е ръководителят на меншевиките Мартов, а съвсем не германският Генерален щаб. "
...
" Отново наблюдаваме твърде непонятна картина. Или разглежда като основен "английския" път, затова се спира твърдо на него. "Германският" вариант е второстепенен и резервен. Представете си ситуацията, че Владимир Илич отдавна вече е сключил сделка с дявола, тоест с Германския генерален щаб и е взел пари за революцията. Обещал е да разруши Русия и да я изведе от войната. И когато моментът за тези действия настъпва, той не знае как да стигне до мястото на събитията. Седи горкият, чуди се и се мае... Замислете се над това: Владимир Илич не може да се договори със своите "съучастници" германците да премине през тяхна територия... ... Смешно ли е? Но именно така се получава, ако се приеме версията за отдавнашната договореност на германците с болшевиките... Трябва да ни учудва не това, че германците са прехвърлили Ленин и неговите другари в Русия, а това, че не са искали да го направят!... ...
... На 10 (23) март германският статссекретар Цимерман телеграфира на своето ръководство, че според донесението на посланика в Швейцария "ръководни руски революционери" биха искали да се върнат в Русия през германска територия. Той пише, че това съответства на интересите на Германия и се изказва в полза на издаването на разрешение. В Берлин не го слушат... Германците не просто обмислят, те отказват на Илич.

А на нас все се опитват да ни разказват за коварните германски разузнавачи, блестящо планирали и осъществили разрушаването на Русия! Ама че разузнавачи: според всички налични документи става ясно, че инициатор на пътуването през територията на Германия е именно Ленин. Германците само са дали съгласието си, при това не веднага, а като предварително са размислили. И даже отначало са отказали..."
...
"... Илич напразно се безспокои. На 17 (30) март всичко се променя радикално. Отначало настроението на Ленин, а после и отношението към неговите планове от страна на германското ръководство. Това ясно личи, като се прочетат още веднъж Лениновите телеграми:

- 12 (25) март до Инеса Арманд: "До Русия, изглежда, няма да стигнем. Англия няма да ни пропусне. През Германия също не се получава."

- 17 (30) март до Ганецки: "Англия никога няма да ме пропусне, по-скоро ще ме интернира... Единствената надежда е да изпратите някого в Петроград и чрез Съвета на работническите депутати да уредите размяна с интернирани германци."

- 18 (31) март до Грим: "Нашата партия реши категорично да приеме предложението за преминаването на руските емигранти през Германия и веднага да организира това пътуване. Ние разчитаме още сега, че ще има повече от десет участници в пътуването. Абсолютно не можем да отговаряме за по-нататъшното забавяне, решително протестираме против него и тръгваме сами. Настойчиво молим незабавно да се договорите и ако е възможно още утре да ни съобщите решението. С благодарност: Ленин."

На 19 (1 април) март Ленин отново пише на любимата си Инеса Арманд. Но какъв е тонът на неговото писмо! Ленин е неузнаваем: "Вие ще кажете, може би, че германците няма да дадат вагон, нека се обзаложим, че ще дадат!" Нещо невероятно се е случило на 17 март вечерта или на 18 март сутринта... "

Има и още интересни неща, но се уморих.