Руска имперска загадка?

[zmaj]

Наскоро се натъкнах на доста странен текст и бях поразен от казаното в него. То горе-долу звучи така:
„....Болшевиките ще дойдат на власт по насилствен път, с въоръжено въстание. Създаденото от тях „временно безбожно правителство” ще започне преустройството на Русия на комунистическа основа. Най-труден за това правителство ще е аграрния въпрос, въпросът за земята и селяните, които са повече от 80 процента от населеинето на Русия и от които ще зависи съдбата на новата власт.
................................На народа преди всичко и единствено му е нужна земя. И „временното” правителство ще предостави на самите селяни, без да се намесва, отговорността да определят тази земя, като предполага, отново с основание, че това ще доведе до терор и до поголовно избиване на помешчиците. Този вътрешен терор ще отвлече селяните от каквито и да е протести срещу болшевишкото правителство. Всяка власт се нуждае преди всичко от власт, а за да я заздрави, й е нужно време. Този планиран и предрешен кървав хаос ще продължи дотогава, докато новата власт не почувства силата си. И тогава хаосът ще бъде прекратен и ще започне комунистическото преустройство на селския живот. Земята ще е само кокал, подхвърлен на народа, докато властта се заздрави.”

За начало, имам една гатанка: познайте кой, при какви обстоятелства и кога е написал горе-цитираните редове.... Отговорът на тази питанка е изключително важен, за да бъде разбрано значението на цитирания текст...

[zmaj]

Цитатът е писан през зимата на 1905 година. Негов автор е руската поетеса Зинаида Гипиус. Това, ако не е социално визионерство, здраве му кажи

[messire Woland]

Обаче подобни визионери от онова време май не са един и двама. В обществото е ясно, че ще има революция. И че предвид състоянието на обществото и империята - ще е страховита. Оттук нататък вече зависи кой точно как си представя нещата. Навремето бях чел доста неща, част от които - от разни участници. И там това се виждаше малко или много. Даже и тоя цитат съм го срещал някъде, но това беше преди 10-15 години и ...
Но дори и тогава е било ясно, че без кървава революция няма да се мине. То и след революцията от 16та се вижда, че нещата пак не са изцяло решени, но както и да е, дъъълга тема ...

[zmaj]

След 1905-та е ясно, че империята в стария си вид не може да просъществува. Само че по онова време на мода са есерите, а не болшевиките. Болшевиките са, образно казано, "много ограничен кръг фанатици от социалдемократическите среди", слабо познати в големите индустриални центрове, пък да не говорим за селата. Съвсем за кратко звездата им изгрява около 1905 г, след това потъват за близо 12 години в небитието. Самата имперска власт не ги е считала за реална опасност, а по-скоро за екзотични леви екстремисти.
Мен ме порази не факта, че някой предвижда бъдеща революция , а алгоритъма на нейното случване, който почти на 99% съвпада с реалността 12 години по-късно. Трябва да се има предвид, че болшевиките, до разпускането на Учредителното събрание в началото на 1918-та, не са демонстрирали явно намеренията си, да не говорим за апетиттите да управляват абсолютно сами. Доста интелигентни съвременици, включително и представители на прослойките, които впоследствие стават основна мишена на червения терор, се подлъгват по лениновите лозунги и от есента на 1917-та, които после бързо са забравени от болшевиките - за повече демокрация и социална справедливост.
Всъщност в Русия е имало почва за селска, а не за пролетарска революция. Ленин осъзнава този факт и го експлоатира за собствените си цели, и трябва да признаем - прави го доста хитро...по Макиавелски...

[Duque de Caixas]

Няма нищо учудващо в цитираните от теб думи на Зинаида Гипиус. Тя не е имала някакви свръх-аналитични способности, просто това, което е написала е било ясно на всеки средно-грамотен руснак, познаващ руското общество и нагласите в него. Бердяев, с когото Гипиус е контактувала, но който е скандализиран от някои нейни действия и прекратява контактите си с нея има една забележителна мисъл - забележително проста и забележително вярна. Ще си позволя да я цитирам по памет, защото вече не съм сигурен къде беше. Мисълта е нещо от рода:

" Няма друга страна в света, в която е толкова лесно да достигнеш до властта и толкова трудно да я задържиш. Руснакът е готов да те последва, дори да му поднесеш най-утопичните идеи, но е невъзможно да го задържиш. "

Руският селянин не прави разлика дали си болшевик, меншевик, есер, анархист или какъвто и да било. Трябва да му обясниш нещата по най-простия възможен начин и да му нарисуваш възможно най-розовото бъдеще и ще те последва. Но тази вълна на народното недоволство е стихийна и съответно кратка, затова предварително трябва да имаш ясен и строен план какво да правиш докато разполагаш с нея. Това са направили и болшевиките. Обърни внимание за колко кратко време например кронщадските моряци от авангард на болшевиките се обръщат срещу тях. Те са руснаци. А докато болшевиките са разполагали с подкрепата им са овладели властта, хазната и когато моряците тръгват срещу тях прибягват до най-капиталистическия метод за вярност - плащат на латвийските стрелци в злато.

[messire Woland]

Да, есерите са най-многобройни и влиятелни. И именно заради тях и многобройността им се появяват болшевиките (като сила имам предвид). Но тази посока на разговора би отишла в ... хъм, не особено интересна област, в която конспирациите са повече, отколкото мога да понеса.

[zmaj]

Е, възможно е нейните прозрения /на Гипиус/ да не са прецедент, а твърде банален архетип на руските закономерности от онова време.

И все пак, забележете: "болшевики", "вземат властта като дават земята на масата - селяните", като насърчават тяхната разрушителна социална енергия за собствени цели, след което им отнемат земята и ги превръщат в послушна и безгласна маса; това е написано през 1905. По онова време нищо не изглеждало толкова сигурно, нито пък ясно, както сега. Да, тлеело е напрежение; било е модно всеки интелигент или интелектуалец да плюе "самодържавието"; но да предвидиш, че една никому неизвестна маргинална политическа група ще се превърне в якобинска диктатура в началото на 20-ти век и да опишеш начина на нейното осъществяване - това според мен отива отвъд общите приказки на времето.
Проблемът, според мен е, че малцина от руските интелектуалци са осъзнавали наистина реалността на този сценарий, иначе едва ли биха били безразлични в осъществяването му...както всъщност се случва.

Първо, в Русия всички са уморени от малодушното царуване на Николай Втори. Така наречената "февруарска" революция е низ от недоразумения и случайности, в чиято основа е неадекватното поведение на последния руски самодържец. Той, дотолкова е уморил всички от себе си, че дори брат му го изоставя и доброволно се отказва от короната; за нещастие на династията, именно този отказ после е причина за пълното физическо унищожение на Романови. "Самодържавието" е било мръсна дума дори в устата на заклетите монархисти. А иначе не е било модно да подкрепяш монархията още в каря на 19-ти век. Монархистите през февруари 1917-та, както и мнозинството руснаци, не си дават сметка, че лошата власт е по-добра от липсата на всякаква. Сривът в армията, като последица от срива на авторитета на вековната власт, подготвя изплуването на маргинални групи като тези на болшевиките.... И забележете, не болшевиките са майстори на революционния терор, който се превръща в кошмар за последната династия, а есерите; болшевиките са по-известни с банковите си обири и интелектуалните кръжоци в Лондон и Париж, отколкото с революционна дейност.

Между другото, в замундата има доста сполучлив съвременен руски художествен сериал, посветен на онези времена - "Империя". Доста сносно е направен, с добър бюджет и реалистичен от историческа гледна точка сценарий.... това го казвам просто от любов към хубавите филми

[Duque de Caixas]

Ами, замисли се. Оставяме въпроса за собствеността върху земята на страна. Е, с какво друго ще спечелиш интереса на селянина, чиято прослойка в пъти превъзхожда всички други взети заедно? Защо е използвала определението "болшевики"? Ами защото така са били известни още от края на XIX век. А относно това какъв нещастник е бил Николай - тук се впускаш по течението на наложеното мнение за него. Имал е моменти на слабост, имал е моменти на решителност, но при неговото управление Русия е безпрецедентно силна като икономика, като дипломация, като военна мощ. Това, което до голяма степен води до разрушаването ѝ е крайно деструктивното разслоение между различните социални групи.

[zmaj]

Ами, замисли се. Оставяме въпроса за собствеността върху земята на страна. Е, с какво друго ще спечелиш интереса на селянина, чиято прослойка в пъти превъзхожда всички други взети заедно? Защо е използвала определението "болшевики"? Ами защото така са били известни още от края на XIX век. А относно това какъв нещастник е бил Николай - тук се впускаш по течението на наложеното мнение за него. Имал е моменти на слабост, имал е моменти на решителност, но при неговото управление Русия е безпрецедентно силна като икономика, като дипломация, като военна мощ. Това, което до голяма степен води до разрушаването ѝ е крайно деструктивното разслоение между различните социални групи.

Нещата не са толкова прости от идейна гледна точка. В смисъл, че за самите болшевики спорът дали е възможна революция само в една страна продължава до кончината на Троцки. Този аспект е много важен, защото какъв е смисълът да привличаш селяните в марксическа пролетарска революция, ако не си убеден в теоретичната и практическата й целесъобразност. Неслучайно никой от политбюро на болшевиките не подкрепя Ленин за октомврийското въстание през 1917-та. Те не са виждали нещата така, както ти ги обясняваш: да привлечем селяните, за да вземам властта. Така ги вижда само Ленин. Тъй че не е било толкова "очевидно" какъв би бил сценарият в Русия при евентуална революция - селска или "пролетарско-марксическа".

За Николай Втори - по-скоро Русия е успешна, докато той лично не се заема с управлението й, а поверява тази отговорна задача на умни и решителни бюрократи като Столипин. В момента, в който царят решава да игаре ролята на богоизбран мъченик-самодържец, Русия се срива. Факт е - не е бил обичан, дори от най-приближените си заради ексцентричното си поведение и образа на послушен семеен мъж под чехъл.. Иначе, очевидно не е бил глупав, макар и да не се е отличавал с блестящи организаторски, интелектуални, държавнически или пълководчески качества - има много хубава биографична книга на Анри Троя за Николай Втори. Не е бил за поста, на който епоставен по силата на обстоятелствата.. Той самият го е осъзнавал и не е искал да става цар. Уви, историята имала други планове за него.

А що се отнася до военнната сила на Русия - успешен старт на модернизацията на армията - да; но пък иначе две тотално неуспешни войни; вторато, от които се оказва фатална са държавата.

[Duque de Caixas]

Идеологията е ала-бала. Залъгалка, колкото да екзалтираш масите. Силата на болшевиките е именно в тяхната решителност. Какво значение има дали политическото ръководство на болшевиките е било за или против Октомврийската революция, след като групата около Ленин със самото си присъствие признава неговото върховенство. Именно несъгласието на Юлий Мартов с Ленин води до разцеплението на РСДРП. Чел ли си какво стои в основата на ленинизма? С това се характеризира болшевишкото движение от момента на разкола с меншевиките. Една малка партия - ядро на пролетариата, която да го преведе през Световната революция и да го изведе от нея като победител. Военизирана структура, в която волята на Ленин, който е начело, не подлежи на коментар. НЯМА демокрация, няма обсъждане. Това е при меншевиките, те затова и разпиляват силите си в спорове как да подходят спрямо създалите се условия, докато болшевиките действат. До революцията от 1905г. болшевиките считат селячеството за твърде ретроградно и високомерно го пренебрегват като фактор, считайки, че то пасивно ще наблюдава ставащото в Русия. След провала ѝ обаче си дават сметка, че пролетариатът, когото считат за единствената прогресивна част от обществото, е все още твърде малоброен, за да изнесе сам тежестта на революцията. Оттам насетне започват да отделят по-голямо внимание на селяните. Много избързваш със сталинизма. Идеята на Йосиф Висарионович за революция в една страна се появява едва след като е овладял изцяло властта в Москва в края на 20те години. Преди това не е изказвана, защото би била считана за ерес, тъй като противоречи на идеите на Ленин.
Към събитията от 1917г. тази идея няма никаква връзка. Изясни си различните идеологически периоди в Съветския съюз, защото ги смесваш.

А за Николай II си много в грешка. Столипин не е закономерност, а изключението, затвърждаващо правилото. И ако не се лъжа бомбеният атентат след поемането на поста министър-председател, при който загива дъщеря му всъщност е организиран не от радикални социалисти, а от висши аристократи. Образът на царя като гаден тиранин, подтискащ аристокрацията, буржоазията и народните маси е резултат на ширещата се широкомащабна медийна кампания за очернянето му. Има множество примери за това как висши офицери и граждански администратори дават пространни интервюта как дадените им заповеди застрашават държавността! Що за безобразие е това? И тази тенденция ескалира през времето, за да се стигне дотам, че при по-големите ресурси с които разполага, при блестящи пълководци като Брусилов руската армия търпи поражения заради некадърността на генерал Алексеев. Той, а не както ти обясняваш самият цар, ръководи операциите на армията. Избухва Февруарската революция и началник-щабът Алексеев изпраща телеграма на монарха си "Ваше Величество, аз Ви препоръчвам да абдикирате." Що за безобразие? Във всяка нормална държава това е за директен разстрел! Държавата се срива не защото той е прецакал нещата, а е проявявал нерешителност. Имал е твърде много недоброжелатели и твърде малко хора, на които да се опре.

[zmaj]

По отношение на идеологията - не е ала-бала, независимо дали е Ленин или Плеханов - всички те, този тип интелектуалци, са влагали всичко в идеологията, чрез нея са обосновавали философски живота си; за теб и мен, постафактум - може да е ала-бала, за тях е било въпрос на екзистенциален смисъл.
Преди появата на Ленин в Петербург, никой от болшевиките не мисли за "пролетарска" революция, защото им е ясно, че тя е невъзможна в Русия, или поне няма да отговаря на идеите на Маркс, а той е като бог за руските болшевики. /Тогавашните болшевики са били интелигенти, а не работници и селяни, чели са един камион книги и не е било лесно да ги излъжеш с лозунги/. Ленин, напротив, има нужда да излезе от маргиналността и анонимността, амбициозен е, и има странната способност да вярва, че всичко, което мисли е пряко продължение на марксизма, независимо от парадоксите. За него е важно да има революция, да има действие, той не мисли какво ще прави после, дали ще построи социализъм или просто ще избие няколко милиона, а останалите поданици ще измрат от глад. При него всичко е импровизация, затова е бил удобен за цитиране - всеки може да намери всичко в писанията му - толкова парадоксални и взамино противоречащи тези има в тях; То всъщност това е и трагедията на Русия след 1917-та. Та, идеята за социалистическа революция в една страна е продължение на идеята доколко има смисъл да се пррави социалистическа революция в изостанала държава като Русия. И генезисът й далеч не започва със Сталин, а още с дискусиите дали да има октомврийски преврат и после дали да се подписва Брест-литовския мир и неоправданите очаквания, че - аха - работниците в Германия ще се вдигнат и ще анулират договора.

Що се отнася до Николай Втори... кой както и да да го е очернял медийно, най-силната антиреклама си я прави той сам, с цялостното си поведение и излъчване - прав или крив, не съдим - съдим само за резултатите, а те са плачевни. Слабият държавник винаги търси оправдание в съветниците си, а силният просто решава проблемите....

Брусилов.. Брусилов е бяла врана на фона на общото тъпоумие царящо в руската имперска армия на висше командно ниво. И затова е виновен именно царят. Защото е самодържец и от него зависи всичко.

[von Danitz]

Картаген, чест и почитания, интересни теми и въпроси повдигаш, ще чета с интерес, а ако мога ще се включа. Представям си "психологическата подтиснатост" в кръга на Менделщам и Гипиус - предрекли са какво ще се случи 10-12 години по-рано, случва се, борят се, не се получава, преживяват и страдат. Наистина на можещите и знаещите им e много трудно в такива времена. И Блок ли беше, или Пастернак, дето казваше: "Чувствам се като Колумб достигнал Америка, но тя ме отвръщава" за Руската революция?

[messire Woland]

Идеологията има значение, особено пък тогава
А за болшевиките - не е само това, все пак там има отношения с царската "охранка", тъй като там болшевиките са смятани за фактор, който може да разцепи есерите. Разбира се никой не гледа толкова напред, за да види какво и как ще се случи ...

[Duque de Caixas]

картаген, идеологията абсолютно е ала-бала. Щеше да е от значение ако болшевиките са дошли на власт, защото тяхната идеология е правилна, а останалите сили - не, защото тяхната е погрешна. Болшевиките са овладели властта, защото
- са действали, а не са водили идеологически спорове, докато изпуснат отдалата се възможност и
- не са разпилявали силите си, както анархистите например
Не се подлъгвай по пропагандата как едва ли не Октомврийската революция е всенародно дело. Проведена е по ясен план от няколкостотин революционери в общата суматоха при някои доста съмнителни съпътстващи обстоятелства. Прочети главата за нея в книгата на Курцио Малапарте "Технология на преврата", там нещата са описани кратко и ясно.

Никой от болшевиките не мисли за пролетарска революция през 1917г., защото партията е банкрутирала и не щеш ли изневиделица се появяват няколко услужливи господа германци с пари за даване и удобен транспорт до Русия. Слиза световно неизвестният според теб Ленин, който по думите ти трябва тепърва да се доказва, на Финландската гара и знаеш ли колко го чакат? Съвременниците говорят за спонтанен митинг. Как може въобще да пишеш, че болшевиките въобще не мислели за пролетарска революция в Русия, защото била невъзможна? А за какво са мислели? Да дойдат на власт чрез парламентарни избори във Великобритания ли? И пак ти го казвам - болшевики и пролетариат не са взаимозаменяеми термини в Октомврийската революция и последвалата гражданска война, а два отделни фактора. Ленин бил бог за болшевиките. Да. А Ленин е идол за пролетариата. Схващаш ли разликата? Пролетариатът е двигателят на процесите, протекли непосредствено след революцията, болшевиките просто го побутват в една посока и в суматохата си изпълняват тактическите си цели. Увеличават редиците си постепенно, но това е още едно доказателство, че действат по предварителен план. Защо другите леви партии не увеличават редиците си?

Болшевиките били чели тонове книги и затова било трудно да ги излъже човек. Че защо да ги лъже, след като те са манипулаторите, тяхна работа е да излъжат масите, както и става.

За него е важно да има революция, да има действие, той не мисли какво ще прави после, дали ще построи социализъм или просто ще избие няколко милиона, а останалите поданици ще измрат от глад. При него всичко е импровизация, затова е бил удобен за цитиране - всеки може да намери всичко в писанията му - толкова парадоксални и взамино противоречащи тези има в тях

Това как точно се връзва с думите ти колко важна била идеологията? Не разбираш ли, че сам си противоречиш?

Та, идеята за социалистическа революция в една страна е продължение на идеята доколко има смисъл да се пррави социалистическа революция в изостанала държава като Русия. И генезисът й далеч не започва със Сталин, а още с дискусиите дали да има октомврийски преврат и после дали да се подписва Брест-литовския мир и неоправданите очаквания, че - аха - работниците в Германия ще се вдигнат и ще анулират договора.

Ленин дава отговор на въпроса дали може да се извърши пролетарска революция в изостанала страна като Русия още с програмата си "Какво да се прави?" от 1902г., а не както ти си мислиш в контекста на революциите от 1917г. И именно това е вторият фундамент на ленинизма. Единият фундамент е малката партия от професионални революционери в ролята на авангард на класово-неосъзнатия пролетариат. Другият обаче е ревизията на марксовия възглед за прогреса на човечеството. За Маркс той протича по линията:
феодализъм - капитализъм - социализъм - комунизъм
Според него производствените отношения при феодализма не позволяват извършването на буржоазна революция, защото няма, нека го наречем "критична маса пролетарии", те се появяват едва при капитализма. И щом Русия е още във феодализма, хей го на, няма как там да се извърши пролетарска революция. Да, обаче Маркс първо не познава условията в Русия, а освен това не е лишен и от характерното за германците високомерие спрямо нея, което не го прави особено обективен по темата. Наред с това, с течение на времето вижда как социалистите влизат във властта, първо във Франция, скоро и в други държави, по демократичен път чрез избори и това допълнително ревизира възгледите му. На демократичния път към властта обаче залагат меншевиките и започват да печелят популярност. Ленин трябва да се разграничи от тях и същевременно трябва да вдъхне увереност на работниците в светлото бъдеще. Само че догматиката на Маркс не му помага особено. Не може да им каже "Първо трябва да дойде капитализмът, пък да се увеличат работниците, пък да се осъзнаят, че чак тогава да тръгнат да го сменят по революционен път със социализма". Че къде ще му излезе краят? Затова отговорът на Ленин е "След като в Русия капитализмът не е установен напълно, то тогава ще го прескочим". Може да звучи като опортюнистично говорене, но факт е, че кръгът около Ленин овладява властта. Да, на косъм, и има много съмнителни моменти, в които просто прозира как на болшевиките някой външни фактори оказват помощ, но те успешно провеждат революцията.

Що се отнася до Николай Втори... кой както и да да го е очернял медийно, най-силната антиреклама си я прави той сам, с цялостното си поведение и излъчване - прав или крив, не съдим - съдим само за резултатите, а те са плачевни. Слабият държавник винаги търси оправдание в съветниците си, а силният просто решава проблемите....

Последното изречение звучи толкова, толкова не на място. Няма такъв филм, в който всичко в една държава да зависи от монарха. Още по-малко в една държава, покриваща 1/7 от световната суша, с население от 160 милиона, в която царят се опитва да взаимодейства с една Дума, в държава с болезнена липса на парламентарни навици.

Брусилов.. Брусилов е бяла врана на фона на общото тъпоумие царящо в руската имперска армия на висше командно ниво. И затова е виновен именно царят. Защото е самодържец и от него зависи всичко.

А Радко Димитриев, а генерал Деникин, а генерал от кавалерията Гурко, син на "нашия" Гурко, а генерал Лавр Корнилов? От царя зависело всичко? Ти прочете ли, като ти писах, че началник на Ставката е Алексеев, а преди него великия княз Николай Николаевич, пръв братовчед на царя. Същият велик княз Николай Николаевич, когото войската е наричала "Лукавия", от думите на Отче Наш, "но избави нас от Лукавия". В армии получил прозвище «Лукавый» за чрезмерное честолюбие, жажду власти, «ограниченность духовных качеств, злой и высокомерный характер», за то, что «предпочитал работу за кулисами и становился, таким образом, безответственным перед общественным мнением» Николай II e имал доблестта да отстъпи върховната ръководна роля над Руската армия, защото е осъзнавал, че е само един полковник и не е в състояние да ръководи стратегията на въоръжените сили. Не му е и работа това. Какво е виновен, че го дъни дворянството, че го дъни буржоазията, че селячеството се обръща срещу него?

[zmaj]

При цялото ми уважение, не приемай отговора ми за някакъв апостроф - напротив, радвам се, че се включваш в темата.. Но няма как да отговоря на въпросите ти, по начина по който са зададени: като спор между преки свидетели на събитията. Това, което твърдя, се базира на прочетено по темата. Не мога да споря с теб за фактите като пряк наблюдател на събитията. Само едно ще ти кажа - нито Троцки, нито Бухарин, нито Зиновиев са планирали революция в близко бъдеще. Ленин, при появата си на финладската гара, е бил господин никой за повечето болшевики. Да, имал е някакъв ореол на теоретик и участник в събитията от 1905-та, но нищо повече. Тогава той е бил един от многото, а не "вожд". Имало е доста вода да изтече, за да стане безспорен партиен лидер.
Първоначално, по-интелигентните и цивилизовани болшевики са смятали просто да се явят на избори за Учредително събрание. Тогава още е било възможно да критикуваш Ленин и да не завършиш със самоотлъчка или на ешафода. И точно в периода при първия опит за арест на Ленин, тази група взема връх - уплашени от действията на руското контраразузнаване и полицията.... В тази част от руската история има много мътни и неизяснени обстоятелства. И без да влизаме в теория на конспирацииите, периода между пресичането със запечатани вагони на германо-швейцарската граница и избухването на октомврийския метеж е доста съмнителен.
Факт е, че все пак фракцията около Ленин взема връх и той успява в последния момент да наложи своята визия за историята - вземане на властта и начало на "социалистическа революция" . А пък нали знаеш - след победата победителите не ги съдят; тогава в еуфорията от взетата власт бившите противници на въстанието бързо променят позициите си. Е, разбира се, след 20-ина години има кой да им напомни за неправилната опортюнистична линия и те заплащат за това с живота си, но това е друга тема...
Между другото и цялата сценка с щурма на Зимния дворец, май, е голям смях и кинематография, ама, нейсе...Победителите не ги съдят. Както вече отбелязах.

А за генералите в руската армия... Да, имало е безспорни таланти, но системата, която ги управлява и издига е била прекалено назадничава, в сравнение с другите големи европейски армии. Всички изборени от теб са изключения от правилото - в смисъл, че повечето от тях са на прекалено ниски позиции, за да влияят на цялостния ход на войната. Може би само Корнилов е изключение за неговия театър на бойните действия.
За съжаление, в руската имперска армия вземат връх такива люде като Куропаткин, Рененкампф, Самсонов и прочие знайни и незнайни "любимци" на съдбата и имперското благоволение, които правят всичко възможно да съсипят къде от бездарие, къде от чиста безотговорност постиженията на руското оръжие на бойното поле.
Да, вярно е, че руската армия се държи прилично срещу австро-унтарците и турците, но срещу германците е просто безпомощна... /да не говорим за японците десетина години по-рано/.