Извън светлината на прожекторите

[Historiker]

Още една личност, свързана с Втората световна война в Югославия, също герой за едни и престъпник за други. Сръбският четнически лидер, княз и бивш свещенослужител Момчило Джуич. За разлика от други четници и колоборационисти, които след предаването си на Съюзниците са върнати на партизаните на Тито и убити в Блайбургското клане, той успява да оцелее. Осъден е задочно в Югославия за военни престъпления. През 1949 г. емигрира в Щатите, където изиграва роля за основаването на Обществото на Сръбското движение на четниците от Равна гора, като се противопоставя на наложения от комунистите патриарх на СПЦ. Джуич остава последователен противник на комунистическия режим в СФРЮ. Често пребивава в Сан Маркос в Калифорния,където пише поеми и вицове. На 28 юни 1989 г. той присъжда на дисидента и доктор на юридическите науки Воислав Шешел титлата ,,Войвода на Четническото движение". По-късно Шешел като лидер на Сръбската радикална партия влиза в правителствена коалиция със бившите комунисти от Соцпартията на Милошевич, което в 1998 г. става повод Джуич да му отнеме званието. Според него Милошевич е ,,най-големият гробокопач на Югославия". През 90-те години подпомага с финансови субсидии Република Сръбска Крайна -държавицата на хърватските сърби по време на Хърватската война. През 1998 г. президентът на Република Сръбска Биляна Плавшич го награждава с орден. Момчило Джуич умира в Сан Диего, Калифорния на 11 септември 1999г., три месеца след края на натовските бомбардировки и конфликта в Косово.

[Thorn]

Генерал Артур Гьоргей, поне се надявам така да се чете унгарското Görgei Artúr.


Последен командващ на унгарската революционна армия, през 1849 подписва позорната капитулация при Вилагош.

Какво става след това? За разлика от повечето останали генерали на революцията не е съден от военен съд и не е обесен. Известно време е затворен, после заточен в Клагенфурт, Австрия, където работи като химик. През 1867 при създаването на Двуединната монархия е помилван и се връща в Унгария, като се заселва във Вишеград, където работи като ЖП инженер. Там се и пенсионира.

Унгарците като цяло го имат за предател и страхливец и е презиран.

Живее чак до 1916 г. Успява да стане съвременник на киното и радиото, на танковете, самолетите и отровните газове.

[Thorn]

Никос Захариадис. Комунистическият водач по време на гражданската война в Гърция 1946-1949 г. След поражението емигрира в СССР заедно с хиляди бойци. През 1956 е свален от поста си на ръководител на гръцката компартия, а в началото на 1957 е изключен от нея заради сталинистките си позиции. Де факто е е заточен - работи като директор на горско стопанство в навгородското село Боровичи. През 1962 самоволно се появява в гръцкото посолство в Москва с искане да се завърне в Гърция, въпреки издадената му смъртна присъда, като заявил, че е готов да се изправи пре съда. Отказват му виза. Вследствие на това Хрусчов го изпраща в Сибир - в Сургут, под надзор. Милиционери дежурят, ограничават му контактите, четат му пощата, равят обиски. През 1973 г. се обесва.