Извън светлината на прожекторите

[Thorn]

Отдавна се каня да пусна такава тема. Става дума за съдбата на исторически личности, играли важна роля в историята към някакъв момент, но които след това престават да оказват съществено влияние върху историческите събития въпреки, че животът им е продължил и дълго след това.

Естествено всеки на този форум знае за отказването от властта на диктатора Сула, завършил живота си като частна личност в своята вила, за аналогичния случай Диоклетиан и разбира се за Наполеон, живял до 1821 на Света Елена.

Обаче всеки ли знае къде се е дянал Наполеон III след Седан? Император Карол II Хабсбург след разпадането на Австро-Унгария? Керенски след щурма на Зимния дворец и Хуан Негрин след падането на испанската република?

Именно за по-нататъшната съдба на такива личности ще е темата и се надвам да се получи любопитна и интересна.

[Thorn]

Лорд Горт /John Standish Surtees Prendergast Vereker, 6th Viscount Gort/ командва експедиционния британски корпус на континента до катастрофата в Дюнкерк. След това събитие личността му изчезва от учебниците.

След като се евакуира на Острова, явно се чудят какво да го правят и го назначават на инспекторски длъжности във връзка с военното обучение, а от август 1941 е генерал губернатор на Гибралтар - спокойно място, което нито Франко, нито германците се решават да атакуват. Обаче от май 1942 става губернатор на Малта и определено играе роля в героичната и отбрана. От октомври 1944 е върховен комисар и главнокомандващ в Палестина и Трансйордания, какъвто остава до ноември 1945, когато излиза в оставка. Умира през 1946 г.

[Thorn]

Александър Фьодорович Керенски


Председателят на временното правителство, който често е обвиняван, че избягва в женски дрехи след октомврийския преврат, живее чак до 1970 г., като надживява и Ленин и Сталин и умира в епохата на Бийтълс, полетите до Луната, хипитата и виетнамската война.

След кратък опит да организира съпротива срещу болшевиките непосредствено след щурма на Зимния дворец, Керенски се укрива ва околностите на Петроград, като за кратко е и във Финландия и в Москва, като крои утопични планове да участва в Учредителното събрание. Накрая през юни 1918 емигрира във Франция, където остава до германското нахлуване през 1940. Активно участва в политическия живот на руската емиграция, занимава се със журналистическа дейност. През 1940 избягва в САЩ. От 1945 до смъртта на втората си съпруга - австралийката Лидиа Тритън през 1946, живее в Австралия,, след това се завръща в САЩ, където се занимава с научна и преподавателска дейност. Когато умира, руската православна църква в Ню Йорк отказва да го опее, защото го смята за един от основните виновници за падението на Русия.

[Thorn]

Наполеон III



След разгрома при Седан на 1 септември 1870 попада в пруски плен. Останалите събития от войната, обсадата на Париж, Комуната и позорната капитулация вече не го засягат, страната е обявена за република, а той е детрониран. След подписването на мирния договор го освобождават и бившият император се завръща в Англия, където умира на 9 януари 1873 г.

[gollum]

Цар Димитрий

Когато македонците го изоставили,
като показали, че предпочитат Пир,
Димитрий, царят (бил велик по дух),
съвсем - тъй казват,
не се държал по царски. Отишъл,
съблякъл позлатените си дрехи,
захвърлил порфирени обуща.
Със прости дрехи се облякъл бързо
и си отишъл. Той направил тъй,
както актьорът прави
след представлението: сменя облеклото
и се оттегля.

(К. Кавафис, превод: Ст. Гечев)

[Thorn]

Снимката е известна, та известна, даже пулицърска.

Началникът на южновиетнамската полиция публично, пред репортери гръмва в главата пленен виетконговец.

И после?

И после Nguyễn Ngọc Loan, така се казва генералът, не е арестуван. Гневът му и афектът му са обясними - току що са открили телата на разстреляни от виетконговците полицаи и членове на техните семейства, включително на неговия заместник, така че разстрелваният по всички критерии е също военнопрестъпник, но няма вариант, при който публичният разстрел на военнопленници да е допустим в очите на общественото мнение.

С този изстрел генералът прави огромна услуга именно на Виетконг, давайки силен аргумент на противниците на войната в самата Америка.

Въпреки всичко не е арестуван и не е съден. Няколко месеца след тази снимка Нгуен е ранен в крака в сражение с противника и е евакуиран лечение в Австралия, където възмущението е толкова голямо, че се налага да го преместят в САЩ, където ампутират крака му. След това е отправен в оставка.

През 1975 моли американците да му помогнат да избяга от страната, но получава отказ. Все пак успява да избяга заедно със семейството си и и се установява във Вирджиния, където открива пицария. Подложен е на нападки и обвинения като военнопрестъпник. Умира от рак през 1998 г. , доживява падането на комунизма в Източна Европа. Преди смъртта му, журналистът направил снимката - Еди Адамс му се извинява, а след това заявява, че починалият е бил герой.

[KIZIL DELI]

Хубава история, наистина (поне за мен) неизвестна, бравос, че си я изровил.

[Thorn]

Мерси. Нямаш идея още колко такива има и всяка е по своему интересна.

[gollum]

И аз да благодаря - за темата и за историята.

ПП Между другото, съвсем скоро четох спомените на един пилот на "Хюи" във Виетнам (65-та година е бил там) и почти всяка глава започваше с цитат от този генерал.

[Thorn]

Маршал Едвард Ридз-Смигли /надявам се полското Edward Rydz-Śmigły да се чете така/ командва полската армия по време на септемврийската катастрофа през 1939 г. На 18 септември - следващия ден след навлизането на съветските войски в Източна Полша заповядва отбраната на Варшава и останалите непревзети градове да продължи, да не се стреля по руснаците и заедно с останалите членове на правителството пресича румънската граница. Тази му постъпка предизвиква много въпроси - все пак той е главнокомандващия, а армията все още се сражава. Румънците го интернират, което може би го изненадва, защото той явно е разчитал, че ще го пропуснат до Франция.

На 27 октомври Ридз-Смигли се отказва от правомощията си като главнокомандващ в полза на Владислав Сикорски. Година по-късно - на 10 декември 1940, вече след разгрома на Франция, маршалът избягва от вилата, където е интерниран и нелегално се прехвърля в Унгария. Честно казано нямам идея как е живял там, още повече, че Унгария вече участва във войната на страната на Германия.

На 25 октомври 1941 - на пика на успехите на германската армия, Ридз-Смигли нелегално се връща във Варшава, под псевдоним Адам Завиша, с надеждата да създаде нелегална организация, като провежда няколко срещи с полски нелегални.

Животът му свършва внезапно на 2 декември 1941. Маршалът умира от сърдечна недостатъчност във Варшава.

[Thorn]

Генерал Морис Гамлен командва френската армия по време на "странната" война през 1939-40 г. Доста спокоен период до началото на германското настъпление на 10.05.1940 г. За съжаление опитите му да спре настъпващата германска армия са пълен провал. Само седмица по-късно на 17 май, Гамлен е заменен от командващия френските части в Сирия генерал Максим Вейган.

След позорната загуба правителството на Петен се опитва да направи от Гамлен изкупителна жертва. През септември 1940 той е арестуван и обвинен в държавна измяна, а през 1942 е осъден от вишистите. След окупирането на Южна Франция от германците, през април 1943 те го изпращат в концлагер в Германия, където остава до края на войната. През 1945 се прибира във Франция, където пише мемоари, но не участва в политическия живот. Умира 1958 г. като доживява до още една френска позорна капитулация - Диен Биен Фу.

[gregorianus]

Готина тема, наистина. И аз като Голъм се сетих за Кавафисовия "Цар Деметрий" (или Димитрий за Гечев). Дрюон слагаше такива хубави думи в устата на перигорския кардинал:
- Аз съм от онези хора, които приживе имат големи заслуги, но след смъртта им никой не ги помни.
Сик транзит, уби сунт и така нататък. Браво за темата, Торн

Edward Rydz-Śmigły

Може би "Едвард Ридз-Шмигли", а "л"-то се чете малко по пернишки, когато е пресечено

[1951]

Набързо за двамата съветски лидери, които не умират на поста си.



Никита Хрушчов е свален с безкръвен вътрешнопартиен преврат на 12 октомври 1964 г. Два дни по-късно Президиума и ЦК на КПСС гласуват "доброволната" му оставка.
За разлика от много други свалени съветски функционери съдбата на Хрушчов е добра и той официално е пенсиониран с пенсия от 500 рубли, като запазва голямата си къща и дача в Подмосковието. Поставен е в изолация обаче, което се отразява зле на психическото му здраве и изпада в депресивни състояния, които го преследват до смъртта му. Година по-късно е заповядано да се изнесе от държавната си къща, като му е даден апартамент в Москва. Дачата му в подмосковието е заменена с по-малка. Пенсията също е намалена до 400 рубли. Това, обаче са основно символични актове, защото Хрушчов продължава да се радва на изключително комфортно, за съветските стандарти, съществуване, а пенсията му е доста голяма. За сравнение един ВАЗ-2101 през 1970 г. струва 4500 рубли.
През 1966 г. започва да записва на магнетофон мемоарите си, като прави опит (по-точно синът му Сергей) да се публикуват на Запад. През 1968 г. лентите са иззети от КГБ, но междувременно попадат в западен издател и през 1970 г. се появяват под заглавието "Khrushchev Remembers". За това е обвинен синът му, който понася известни административни наказания.
Хрушчов умира на 11 септември 1971 г. от инфаркт на 77-годишна възраст. Не е погребан в Кремълския некропол, нито са му отдадени държавни почести. Поради опасения от нежелани демонстрации, смъртта му е обявена след погребението.
По стара съветска традиция името на Хрушчов почти не се споменава след свалянето му от власт. Делото му започва да се обсъжда публично в СССР едва по време на Перестройката. Мемоарите му са публикувани в три тома под редакцията на сина му, като в тях Сергей вплита и много от собствените си спомени за описаните събития, едва след 1989 г.



Михаил Горбачов е на върха на световната сцена между 1985 и 1991 г., но след това влиянието му и върху световната политика и върху политиката в бившия СССР е нулево.
Горбачов подписва оставката си като президент на СССР на 25 декември 1991 г., когато практически той е без всякаква реална власт.
В първите години след разпада на СССР се опитва да е активен в руската политика, като често коментира актуални събития и процеси. Тежко критикува Елцин за действията му по време на т.нар. "Октомврийски пуч" през есента на 1993 г.
През 1996 г. се кандидатира за президент на Русия и получава 386 069 вота, което е 0,51% от гласовете. Това го нарежда на седмо място в първия тур, далеч след Елцин, който е първи с малко над 26,6 млн. гласа.
Дълго време се опитва да създаде устойчива социалдемократическа партия в Русия, като дори за известно време е лидер на Социалдемократическата партия на Русия (2001 - 2004 г.). Партията е заличена от руските регистри през 2007 г., тъй като няма достатъчно членска маса.
Междувременно още през 1992 г. става президент на Международната фондация за социално-икономически и политически изследвания (т.нар. "Фондация Горбачов"). През 1997 г. се снима в реклама на "Пица Хът", което за мнозина е най-сериозното падение на бившия съветски лидер. Хонорара от рекламата отива за фондацията му. Това няма да е последната му рекламна проява. През 2007 г. се снима в реклама на френската марка за луксозни аксесоари Луи Витон. Успява да издаде 11 книги, както и да запише албум в памет на жена си.
През март 2011 г. руския президент Медведев го награждава с орден на Свети Андрей, най-високата цивилна награда на Русия, по случай 80-тата му годишнина. Новината е посрещната хладно в Русия.
В най-ново време единствените му по-сериозни прояви са опита за посредничество при затопляне на отношенията между Русия и САЩ след войната с Грузия през 2008 г. и критиките към Путин след изборите през 2011 г.

[messire Woland]

Фон Молтке, младши.

На всички тук малко или много е известна историята му до началото на Първата световна война и ролята на фон Молтке-младши в началото й. Той губи поста си на началник на Генералния щаб около шест седмици, след началото на войната, на 14.09.1914. Тоест, след провала на настъплението във Франция, когато вече е ясно, че бързата победа не може да бъде постигната и плановете не могат да се изпълнят. Макар че е ясно и преди това, че противно на съветите на фон Шлифен, Молтке подсилва прекалено много лявото крило, за сметка на главното, дясно и т.н., подробностите са известни.
Та, за около месец, след като излиза извън светлината на прожекторите, той е болен, а след това заема третостепенна длъжност в Генералния щаб - да се занимава с резервите и ландвера (териториалните части). Здравето му, което е било разклатено и преди войната, се влошава допълнително, а думите му към Кайзера, "да не би да се надява да спечели две пъти наградата в една и съща лотария" (когато го назначават на поста, заеман някога от великия Молтке-старши), в крайна сметка излизат истина.
Умира на 18ти юни, 1916 г., по време на погребението на друга известна личност - фон дер Голц.
На мен лично ми беше интересно какво точно се случва с него след краткото му командване в началото на войната и затова днес прочетох и реших да го сложа тук.

[Historiker]

Държавният водач на Независимата хърватска държава Анте Павелич. Смятан е за герой от някои хървати, от други за предател заради териториалните му отстъпки спрямо Мусолини, а от сърбите за чудовище заради политиката на геноцид спрямо тях. На 6 май 1945 г. той напуска Загреб, заедно с някои усташки лидери успява да се изплъзне на партизаните на Тито, живее известно време в Австрия със близките си, като се представя на американското разузнаване, но не е арестуван. Впоследствие бяга в Италия, укривайки се с помощта на католическата църква под фалшиво име. Образува Хърватския държавен комитет. От 1948 г. е в Аржентина, като става съветник по сигурността на президента Перон . В 1951 г. основава Хърватско държавно правителство, нещо като правителство в изгнание. На 10 април 1957 г. докато чака автобус в Буенос Айрес е прострелян в тила и ключицата. Според най - новите проучвания атентаторът е черногорски четник. Павелич се преселва в испанската столица Мадрид, където умира на 28 декември 1959 г. вследствие на усложненията на раните, получени от покушението срещу него.