Наскоро казах, че фактологията не наследява митологията. Проведох една дискусия и установих, че интересът към обратното твърдение е по-голям. Това се получи благодарение на желанието на събеседниците ми да се поставят на мястото на древния човек и да използват митологичното мислене и да не използват друго мислене. Излиза, че ако мислиш единствено митологично, то светът, в който живееш, се обяснява чрез митологията. Аз от културологична гледна точка казвам, че светът не се обяснява от митологичното мислене, а се конструира от него, създава се. Без продуктите на митологичното мислене обаче, според същото това митологично мислене- Светът не съществува. За религиозния човек това което вижда с очите си е нереалното и е илюзия, докато това, което е мит е истинска реалност.
Човекът живее и е живял в един единствен свят, макар да е знаел за няколко. Човекът нарича "Света" този единствен свят, в който живее. Този единствен свят за религиозния човек е продукт на неговото собствено мислене, а за съвременния нерелигиозен човек- това е светът, който вижда с очите си.
Ритуално религиозният човек се връща към момента на създаването на своя свят и разиграва ритуално това начало, от наша гледан точка той се пренася във времето на създаване, но от негова гледна точка- той възстановява минало време- това възстановяващо се време е т.нар. циклично време, митичното време е циклично и възраждащо се отново и отново в ритми, свързани с едни или други природни цикли- най-често свързани с движението на небесните тела, със сезоните. Началото е раждането на божество или творческия акт на божество. В нашите български християнски представи Бог се ражда на 25-ти Декември, след което следват мръсните дни, в които Светът още не е кръстен, не е свят и нахлуват силите на мрака. Очевидно и при нас Светът се създава наново и не си говорим за нещо, което било някъде някога в някакви представи на някакви заблудени, а става върпос за нещо, за принципно вярване в създаването на Света, което е централно за всяка религия по Света и трябва да търсим корените му в това, че Светът на религиозния човек действително е създаден в умовете на хората в даден момент и те създават този свят всяка година (и не само) отново и отново и изпълняват очистващи практики преди и след това.
И така, сега ще се поставим на мястото на един човек, който не използва друго освен митологичното си мислене- той е един вярващ, напълно религиозен човек, който възприема Света като нестабилна същност, която трябва да се поддържа ритуално. Вярно ли е, че ако не изпълнява ритуалите си този човек, измисленият свят ще отслабне за сметка на видимия? Да. Следователно ритуалните му практики са напълно оправдани. Но тъй като религиозният човек живее в митичния свят и за него излизането от този свят е свързано с големи злини, със забрава на идентичността си например, то занапред като казвам "Света" ще говоря само за митичния свят.
Поставени в реалността на мита, нека си решим че вече не ни интересуват законите на Вселената. Обаче ние не можем да се противопоставим на вече съществуващите се закони и се оказва, че интересът ни към съществуващото извън нашия култивиран свят ни занимава не по-малко. Ето защо велики култури са залагали на математика и астромия и са организирали своя свят по начина на организация на Вселената. Точни геометрични форми, точни времеви цикли. Тук идва момента, в който осъзнаваме, че в природата не съществува линейното време, а всичко е подчинено на цикличното време, което значи, че за нас ежедневието ни е подчинено на множество цикли, като например- пътуването на слънцето- то живее в собствено време, което за нас започва в изгрева и свършва в залеза (макар за самото слънце да не)- слънцето пътува през подземния свят след това и се появява отново в нашия среден свят, за да се изкачи до небесния свят- до горния свят, за да слезе отново до нас и след това под земята. Това какво е сега? Това не е фактология, а това е митология, но е едно към едно истина за религиозния човек от древността, защото не само че той ги измисля тези неща, но и вижда с очите си един цикъл досущ като това, което той си вярва че съществува. Оказва се, че за нас има голямо значение какво виждаме и не е вярна една изходна позиция, че за нас редът във Вселената няма значние- има и още как. Но в какво време живее слънцето- то живее в слънчевия ден- и ние живеем в слънчевия ден!
От друга страна други звезди живеят в свои независими от слънцето цикли (времена)- те също имат дни и те са различни. В дадени моменти обаче звезди се "нареждат" и тогава се намираме едновременно в деня на много звезди, тоест на много богове, и това е много сакрално време и горният и нашият свят в най-голяма степен могат да осъществят връзка. Такива моменти са най-свещените моменти, когато ние ще правим ритуали, защото най-много богове са "на линия" и могат да ни видят и да реагират. И това са истините за познатия ни Свят. Това не е видимия свят, но копира от части видимото и заради това днешните хора често смятат, че вижданията на предците ни са били някак невярни- напротив, те просто не са обяснявали видимия свят, а са използвали това което виждат, за да създадат своя свят или други светове. Така че не може да се приеме, че някогашният жрец имал за цел да обясни на останалите какъв е Светът, а по-скоро да ги вкара в един новосъздаден Свят, който е нестабилен и предстои да се поддържа ритуално на определени периоди.
Аз все още не съм съгласен, че фактологията наследява митологията, заради огромното разминаване между целите и функциите на едното и на другото. Разликата между "давам обяснение за Света" и "създавам Света" е огромна и древната религия определено създава Света, но за да разбере това съвременният човек, трябва да се задълбае в разбирания, така далечни и така противоположни на неговите собствени.
Символът на световното дърво е перфектен пример (защото се открива почти навсякъде) за символ на обновяващия се свят, който съществува, за да разцъфва отново и отново в ритмични цикли (Светът като живо същество)- той не е постоянен, както видимия, не се характеризира с единствено времетраене, а с множество моменти на случване със странно за нас конфигуриране. Митичният свят е "извън времето", той е в една вечност, защото цикълът графично се представя като окръжност, по която като се движиш и движението ти е вечно, но човекът не се движи само по една окръжност, а в определени моменти, в които при движението си по едната, тя се пресича с друга, той се прехвърля, което е напълно непонятно за съвременното мислене. Защо го прави? Защото окръжността има горе и долу (спомнете си окръжността, по която се движи слънцето- ние живеем във времето на слънцето само от изгрева до залеза- през другото време не сме във времето на слънцето, тоест на залез се прехвърляме в друго време, което има свой цикъл и човекът се стреми винаги да се извисява, да бъде винаги в "добрата част" от кой да е цикъл и да не пропадне във времето на злите сили, когато те лесно могат да преминават в нашия свят) и съответно гради календара си (ритуалния си календар) по много сложен начин, съобразен с движението на небесните тела или с други думи- с окръжностите, които представляват циклите от време, в които живеят различните небесни тела, тоест богове.
Тази тема не е по силите на неспециалисти и затова и аз няма да тръгна да доказвам по-горните твърдения с факти и примери. Но в днешно време като се каже "мит" се прави връзка с "политически мит" или "медиен мит", или "интересна история за герои и чудовища, предназначена да забавлява, вдъхновява, възпитава", но никога не се разбира същината на митологията на древните народи, чиито постижения трудно си обясняваме, защото се питаме "как хора с такъв примитивен начин на мислене са изградили такива цивилизации и са открили такива технологии?", но ако започнем да изследваме начина им на мислене ще си дадем сметката, че митологичният начин на мислене е в състояние да се усложнява дотолкова, доколкото и чисто логическият начин на мислене и че оплетен в множество митове, мозъкът е способен да се развива в не по-малка степен, отколкото ако търси логически връзки.
Човекът живее и е живял в един единствен свят, макар да е знаел за няколко. Човекът нарича "Света" този единствен свят, в който живее. Този единствен свят за религиозния човек е продукт на неговото собствено мислене, а за съвременния нерелигиозен човек- това е светът, който вижда с очите си.
Ритуално религиозният човек се връща към момента на създаването на своя свят и разиграва ритуално това начало, от наша гледан точка той се пренася във времето на създаване, но от негова гледна точка- той възстановява минало време- това възстановяващо се време е т.нар. циклично време, митичното време е циклично и възраждащо се отново и отново в ритми, свързани с едни или други природни цикли- най-често свързани с движението на небесните тела, със сезоните. Началото е раждането на божество или творческия акт на божество. В нашите български християнски представи Бог се ражда на 25-ти Декември, след което следват мръсните дни, в които Светът още не е кръстен, не е свят и нахлуват силите на мрака. Очевидно и при нас Светът се създава наново и не си говорим за нещо, което било някъде някога в някакви представи на някакви заблудени, а става върпос за нещо, за принципно вярване в създаването на Света, което е централно за всяка религия по Света и трябва да търсим корените му в това, че Светът на религиозния човек действително е създаден в умовете на хората в даден момент и те създават този свят всяка година (и не само) отново и отново и изпълняват очистващи практики преди и след това.
И така, сега ще се поставим на мястото на един човек, който не използва друго освен митологичното си мислене- той е един вярващ, напълно религиозен човек, който възприема Света като нестабилна същност, която трябва да се поддържа ритуално. Вярно ли е, че ако не изпълнява ритуалите си този човек, измисленият свят ще отслабне за сметка на видимия? Да. Следователно ритуалните му практики са напълно оправдани. Но тъй като религиозният човек живее в митичния свят и за него излизането от този свят е свързано с големи злини, със забрава на идентичността си например, то занапред като казвам "Света" ще говоря само за митичния свят.
Поставени в реалността на мита, нека си решим че вече не ни интересуват законите на Вселената. Обаче ние не можем да се противопоставим на вече съществуващите се закони и се оказва, че интересът ни към съществуващото извън нашия култивиран свят ни занимава не по-малко. Ето защо велики култури са залагали на математика и астромия и са организирали своя свят по начина на организация на Вселената. Точни геометрични форми, точни времеви цикли. Тук идва момента, в който осъзнаваме, че в природата не съществува линейното време, а всичко е подчинено на цикличното време, което значи, че за нас ежедневието ни е подчинено на множество цикли, като например- пътуването на слънцето- то живее в собствено време, което за нас започва в изгрева и свършва в залеза (макар за самото слънце да не)- слънцето пътува през подземния свят след това и се появява отново в нашия среден свят, за да се изкачи до небесния свят- до горния свят, за да слезе отново до нас и след това под земята. Това какво е сега? Това не е фактология, а това е митология, но е едно към едно истина за религиозния човек от древността, защото не само че той ги измисля тези неща, но и вижда с очите си един цикъл досущ като това, което той си вярва че съществува. Оказва се, че за нас има голямо значение какво виждаме и не е вярна една изходна позиция, че за нас редът във Вселената няма значние- има и още как. Но в какво време живее слънцето- то живее в слънчевия ден- и ние живеем в слънчевия ден!
От друга страна други звезди живеят в свои независими от слънцето цикли (времена)- те също имат дни и те са различни. В дадени моменти обаче звезди се "нареждат" и тогава се намираме едновременно в деня на много звезди, тоест на много богове, и това е много сакрално време и горният и нашият свят в най-голяма степен могат да осъществят връзка. Такива моменти са най-свещените моменти, когато ние ще правим ритуали, защото най-много богове са "на линия" и могат да ни видят и да реагират. И това са истините за познатия ни Свят. Това не е видимия свят, но копира от части видимото и заради това днешните хора често смятат, че вижданията на предците ни са били някак невярни- напротив, те просто не са обяснявали видимия свят, а са използвали това което виждат, за да създадат своя свят или други светове. Така че не може да се приеме, че някогашният жрец имал за цел да обясни на останалите какъв е Светът, а по-скоро да ги вкара в един новосъздаден Свят, който е нестабилен и предстои да се поддържа ритуално на определени периоди.
Аз все още не съм съгласен, че фактологията наследява митологията, заради огромното разминаване между целите и функциите на едното и на другото. Разликата между "давам обяснение за Света" и "създавам Света" е огромна и древната религия определено създава Света, но за да разбере това съвременният човек, трябва да се задълбае в разбирания, така далечни и така противоположни на неговите собствени.
Символът на световното дърво е перфектен пример (защото се открива почти навсякъде) за символ на обновяващия се свят, който съществува, за да разцъфва отново и отново в ритмични цикли (Светът като живо същество)- той не е постоянен, както видимия, не се характеризира с единствено времетраене, а с множество моменти на случване със странно за нас конфигуриране. Митичният свят е "извън времето", той е в една вечност, защото цикълът графично се представя като окръжност, по която като се движиш и движението ти е вечно, но човекът не се движи само по една окръжност, а в определени моменти, в които при движението си по едната, тя се пресича с друга, той се прехвърля, което е напълно непонятно за съвременното мислене. Защо го прави? Защото окръжността има горе и долу (спомнете си окръжността, по която се движи слънцето- ние живеем във времето на слънцето само от изгрева до залеза- през другото време не сме във времето на слънцето, тоест на залез се прехвърляме в друго време, което има свой цикъл и човекът се стреми винаги да се извисява, да бъде винаги в "добрата част" от кой да е цикъл и да не пропадне във времето на злите сили, когато те лесно могат да преминават в нашия свят) и съответно гради календара си (ритуалния си календар) по много сложен начин, съобразен с движението на небесните тела или с други думи- с окръжностите, които представляват циклите от време, в които живеят различните небесни тела, тоест богове.
Тази тема не е по силите на неспециалисти и затова и аз няма да тръгна да доказвам по-горните твърдения с факти и примери. Но в днешно време като се каже "мит" се прави връзка с "политически мит" или "медиен мит", или "интересна история за герои и чудовища, предназначена да забавлява, вдъхновява, възпитава", но никога не се разбира същината на митологията на древните народи, чиито постижения трудно си обясняваме, защото се питаме "как хора с такъв примитивен начин на мислене са изградили такива цивилизации и са открили такива технологии?", но ако започнем да изследваме начина им на мислене ще си дадем сметката, че митологичният начин на мислене е в състояние да се усложнява дотолкова, доколкото и чисто логическият начин на мислене и че оплетен в множество митове, мозъкът е способен да се развива в не по-малка степен, отколкото ако търси логически връзки.
Comment