Турска национална доктрина...

[Maharbal]

От доста време в медииното пространство се употребява израза "турска национална доктрина". Израз чието значение ми е трудно да схвана. В зависимост от медията или автора, варира от създаването на пантюркска държава, до членство в ЕС. И от ислямизация на Балканите /Босна, Косово, ДПС, сапунки по БТВ/ до интеграция в многонационална Европа.
След ровене в нета успях да добия представа за т.н. Доктрина Йозал, но същевременно разбрах че била заменена от нещо наречено "нова турска доктрина".
Въпроса ми е знае ли някой какво представлява тази "нова турска доктрина"?

[Гост]

Като знаеш защо питаш. =) Схванал си в общи линии положението. Съвпада с каузата на Исляма най-общо - да обърне целия Свят в "Правата вяра" без подбиране на методите. Само дето тоя път Русия ще пасува. И внимавай, че тука управата не прощава за подбуждане на националистически настроения.

[gollum]

Smart_Patriot, всичко зависи от това как и защо започваш дискусия (или пък, отговаряш във вече започнала такава). Ако мнението ти се свежда до лозунги, то някой модератор ще се намеси (между другото, твоят отговор е пример за това как н се отговаря.
В конкретния случай не виждам проблем с дискусията, по-скоро не знам дали ще се намери някой, който да може да отговори по същество. аз мога да си позволя само един общо взето формален отговор, който се надявам малко да изясни нещата (защото от това как е формулиран въпроса ми се струва, че те може и да са леко неясни на титуляра на темата).
Какво е "национална доктрина"? Някаква политическа програма за дългосрочно развитие, която може да е тайна (май ще се намерят много малко примери за този случай) или явна. В контекста на съвременното политическо устройство, за да е "национална", трябва да е явна, т.е. изрично обявена някъде.
Подобна доктрина за национално развитие неизбежно ще е променлива величина, защото ще зависи от това коя партия/партии в дадения момент имат предимство в управлението на дадената държава. Естествено, ако съответните политически субекти имат някаква ясно изразена програма за национално развитие.
Поради горните две причини в държава, в която има поне две ясно изразени противодействуващи си позиции по този въпрос, ще има и толкова потенциални "националин доктрини", макар че "национални" те ще стават по-скоро само тогава, когато съответната група е на власт и може да действа в посока към осъществяването им.
Т.е. за да отговориш на въпроса си, Maharbal, вероятно ще трябва да се заровиш достатъчно дълбоко в съвременния турски политически живот.

[RAMMSTEIN]

Турция не е Европейска страна , има много вътрешни етнически проблеми (кюрди , арменци , гърци , араби), а се опитва да изнася и навънка етническите си недоразумения.Може би затова в християнския свят се пазят най-големите арсенали с nuke-ве

[Гост]

Турция не е Европейска страна , има много вътрешни етнически проблеми (кюрди , арменци , гърци , араби), а се опитва да изнася и навънка етническите си недоразумения.Може би затова в християнския свят се пазят най-големите арсенали с nuke-ве

Турция не е Европейска страна, но ... скоро може и да я "направят". И ако преди няколкостотин години са стигнали до Виена - сега ще стигнат до Брюксел и ще го отминат. Не, че милиони турски имигранти/гастербайтери и потомците им не живеят в Германия и наоколо. Но така ще минат нещата на съвсем друго ниво. Ще се купуват имоти тук и там, бизнес, работна ръка, абе тоя ЕС си е един нов Вавилон. Да има как Господ пак да слеза и да ни "разбърка Английския" ...

[Maharbal]

Съвпада с каузата на Исляма най-общо - да обърне целия Свят в "Правата вяра" без подбиране на методите.

Турция не е Европейска страна, но ... скоро може и да я "направят".

Аз точно заради това противоречие пуснах темата.
Нестава ясно към какво се стреми Турция. Към ислямизация или интеграция. Към влизане в Еврота или към създаване на пантюркска държава на Балканите и Средна азия.
Защото това са взаимно исключващи се неща.

[gollum]

Нестава ясно към какво се стреми Турция. Към ислямизация или интеграция. Към влизане в Еврота или към създаване на пантюркска държава на Балканите и Средна азия.
Защото това са взаимно исключващи се неща.

Изглежда, че не си обърнал никакво внимание на моя пост. Не че това е нещо осъдително - дори напротив, вероятно е желателно. Но твоето питане се повтаря и не виждам какво друго може да се направи, освен и отговорът да стори същото. Никоя държава (евентуално, с изключение на КНДР) няма "единен общ стремеж", Турция не прави изключение. Има множество различни виждания за това как трябва да се развие държавата, чийто изразители са различните, често ожесточено борещи се помежду си, политически сили в страната. Поради тази причина подобно питане е безсмислено, особено когато се формулира по подобен хамлетовски начин.
Ако ще разглеждаме Турция като една личност, то тя неизменно ще ни се вижда шизофренична в това отношение, защото едни политически сили (ислямитски) в нея се стремят към ислямизиране на държавата, т.е. промяна на светския характер, наследен от Ататюрк, а други (предимно военните и определена част от градското население) се стремят към продължаване на процеса на озападняване. И това, вероятно, са само двете най-изявени течения.
Та ако ще си я представяме като личност, то в нея се "борят" тези две възможности и противоречието, което те обърква, е естествено.
Впрочем, същото ще важи, ако погледнем която и да е държава. За пример можем да вземем България. Можем да кажем, че има достатъчно определена "национална доктрина" по въпроса за ЕС, която общо взето се поддържа от политическия естаблишмент. Но въпреки това можем без особен проблем да намерим политически сили - при това, официално представени, - които се стремят към излизане от ЕС и съвсем друг път на развитие. Всичко това е съвсем естествено - обществата са съставени от групи, които са образувани от индивиди и всички те имат различни интереси и възможности да ги изразяват.
Глупаво е, че изписах толкова много думи за очевидни неща, но подобни въпроси го изискват.

[Kaplan]

От доста време в медииното пространство се употребява израза "турска национална доктрина". Израз чието значение ми е трудно да схвана. В зависимост от медията или автора, варира от създаването на пантюркска държава, до членство в ЕС. И от ислямизация на Балканите /Босна, Косово, ДПС, сапунки по БТВ/ до интеграция в многонационална Европа.
След ровене в нета успях да добия представа за т.н. Доктрина Йозал, но същевременно разбрах че била заменена от нещо наречено "нова турска доктрина".
Въпроса ми е знае ли някой какво представлява тази "нова турска доктрина"?

Ако говорим за някаква постояна национална доктрина в Турция, това ще е "Гарантиране на модернизъм и светската насоченост" - гарантите за това са кемалистите в страната т.е Армейските Генерали.
Не веднъж са сваляни правителства, които в последствие са налагали идеология различна от ценостите завещани от Ататюрк!
За втори мандат на власт са АКП - Таип Реджеп Ердоган (ислямисти), макар в началото да пробваха с някои промени пулса на военната каста в страната, отказаха се, сега дори апелират за една модерна и високоразвита Турция. Чест им прави отварянето на две много пиперливи глави във вътрешната и външна политика на страната ( кюрдския въпрос и Армения ).
Никога Турция не е била толкова близо до разрешаване на кюрдския проблем, и най-вече ПКК.
Ледовете с Армения вече се топят, двете страни започнаха отново дипломатически и търговски взаимоотношения.
И всичко това се случи по време на управлението на така наречените ислямисти. Дори те виждат недъзите на религиозните управления в близкия изток, е, дори да правят някакви сметчици, висшите армейци никога няма да го позволят.
Кемализмът е туптящото сърце на Турция, при нужда, кемалистите ще се надигнат, като лавина.

Едно е вече напълно сигурно - САЩ не са вечния съюзник за Турция. Това бе осъзнато, когато по-големият брат се оказа безмилостен стратег, създаде североиракското кюрдско управление - Месут Барзани. Създаде се изкуствен буфер между Турция и Ирак.
Може би дори се предполагаше, че това вече ще откаже полумесеца от редовни чистки на терористи във вътрешността на Ирак, което обаче не се случи!
Турция е фактор в близкия изток повече от всякога!
Премиерът и главнокомадващият на турската армия, открито - ожесточено критикуват политиката на Израел в близкия изток, така както не би си го позволила никоя страна в този регион.
Последно време се заформи флирт между Москва и Анкара, стигна се до споразумение по редица проекти:

- Съвместен строеж на два АЕЦ-а .
- Цената на руският газ ще бъде замразена за тази година.
- Потичане на руски петрол по петролопровода "Баку-Джейхан", на поносима цена.
- Изграждане на два газопровода ( първият обхваща турското черноморие, а другият достигащ Анталия).
- Руско-турски проекти в кавказкия регион.

Турция е уважаван сътрудник в прикаспийските страни, заформят се много сериозни проекти и финансови съюзи.

Естествено би желала да бъде приета и в ЕС, все пак това си е по-поносим досег до пазари и фондове, но все пак не е фикс идея.

Какво искам да кажа с всичко това : Единствената последователност в Турция е Кемализма и неговото естествено следствие - модернизъм и светска насоченост. Всичко останало е лавиране, интереси, пазари, влияние...

[Гост]

Хареса ми горното искрено мнение.
Турция и Русия си подават ръце "на инат" на Америка ли?

[SizarieldoR]

Ако говорим за някаква постояна национална доктрина в Турция, това ще е "Гарантиране на модернизъм и светската насоченост" - гарантите за това са кемалистите в страната т.е Армейските Генерали.
Не веднъж са сваляни правителства, които в последствие са налагали идеология различна от ценостите завещани от Ататюрк!
За втори мандат на власт са АКП - Таип Реджеп Ердоган (ислямисти), макар в началото да пробваха с някои промени пулса на военната каста в страната, отказаха се, сега дори апелират за една модерна и високоразвита Турция. Чест им прави отварянето на две много пиперливи глави във вътрешната и външна политика на страната ( кюрдския въпрос и Армения ).
Никога Турция не е била толкова близо до разрешаване на кюрдския проблем, и най-вече ПКК.
Ледовете с Армения вече се топят, двете страни започнаха отново дипломатически и търговски взаимоотношения.
И всичко това се случи по време на управлението на така наречените ислямисти. Дори те виждат недъзите на религиозните управления в близкия изток, е, дори да правят някакви сметчици, висшите армейци никога няма да го позволят.
Кемализмът е туптящото сърце на Турция, при нужда, кемалистите ще се надигнат, като лавина.

Всъщност, според Семюъл Хънтингтън (в "Сблъсъкът на Цивилизациите: Новият Световен Ред") Турция от 70те години насам се десекуларизира и Кемализма става все по-маловажен в политиката на страната. Това е част от голямата историческа тенденция Западната цивилизация да отслабва в сравнение с азиатските, като Ислямската или Китайската (Sinic). По мои общи наблюдения от новините, това си е така и 15 години след написването на книгата. Дела срещу военни или охлаждане на отношенията с най-западната държава в Близкия Изток - Израел го илюстрират.

Доколко обаче са тръгнали към исляма не знам. Миналата година ВВС съобщиха за чистка срещу пан-ислямистката сунитска партия Хизб ут-Тахрир в страната - масова полицейска акция във всички по-големи градове в анатолийската част на страната. Тоест, дори и партията на Ердоган да има корени в политическия ислям, правителството явно не търпи ислямисти (Турците преобладаващо също са сунити).

EDIT:

Според мен , това е мое лично мнение , може би така сме вьзпитавани , нqмам много добро мнение и отношение кьм Турциq и народьт и.
Неможем да забравqме историqта за нула време , Бьлгариq има ли и тq интереси и право на сьшествуване , които да защитава в рамките на световното право и хуманността.
А Турциq е една имперска страна , далеч от модерността.

RAMMSTEIN, вярно, че не бива, но ти явно го правиш, тъй като пропускаш факта, че националноосвободителните ни борби са били срещу Османската империя а сегашната Турция е нещо коренно различно. Сегашната ни съседка е плод на революционните действия на Кемал Ататюрк, който де факто напълно премахва предишното имперско правителство на турския народ (и на някои други, може да се поспори) и го заменя с републиканско, прави от страната една конституционна национална държава със всички екстри на западната демокрация (Ататюрк преобразува Турция по модел на Франция), зачерква поста "халиф" от световната политика и въвежда колкото се може повече елементи от западната култура. Това е национален Master Reset. Спира да е имперска страна.

[vassiln]

Добре дошъл, Kaplan, и благодаря за свястното изказване.
Smart_Patriot, в тези неща има много малко инат и емоции и много хладнокръвно преценени интереси.
Възможно е турците да "играят независими" и да си вдигат акциите, като демонстративно залитат към Москва. Бъдещето ще покаже, а и руснаците не са будали. Отмина времето, когато правеха подаръци в името на интернационалистическата дружба. Така че ако ще се случва нещо, то и двете страни ще дават и ще вземат.
Което напълно се вписва в описаното от Kaplan и Gollum за труската национална доктрина.
Особено съм доволен, че в периода от 1990 г. до влизането ни в НАТО не се случи в Турция да дойдат на власт националисти или по-радикални ислямисити. Тогава можеше да се наложи да се запознаваме с националната им доктрина много по-отблизо.
Каплан спомена за едно от най-важните неща - ролята на военните като защитници на светския характер на държавата и кемалистките ценности в обществото. Всеки път, когато изглежда, че нормалните обществени регулатори не работят добре, военните дават знак или действат директно. Военни преврати е имало много и ще има, но в Турция става дума за институционалност, каквато едва ли ще открием даже в Чили и Пакистан.
Извинявайте за отклонението.
SizarieldoR, що се отнася до премахването на османското имперско правителство, то Ататюрк там е по-скоро последица, отколкото причина.
Залезът на имперската държава започва поне още с Балканската война и младотурския преврат, ако не броим реформите от 19 век.
След Първата световна война Османската империя изобщо престава да съществува като държава, като това е последица от изхода на войната, а не на някакви действия на Мустафа Кемал.
Впрочем допускам, че ако не беше гръцкото нахлуване, Ататюрк би получил доста по-скромна роля в новата им история (както впрочем и Стамболийски в нашата, ако не бяха националните катастрофи).

[Kaplan]

Хареса ми горното искрено мнение.
Турция и Русия си подават ръце "на инат" на Америка ли?

Едва ли турско-руското сработване е на инат към САЩ, по-скоро добре изиграно/поднесено съобщение от страна на Турция- "Виждате ли, можем и без Вас". Може би е поднесено и към ЕС...

Според мен , това е мое лично мнение , може би така сме вьзпитавани , нqмам много добро мнение и отношение кьм Турциq и народьт и.
Неможем да забравqме историqта за нула време , Бьлгариq има ли и тq интереси и право на сьшествуване , които да защитава в рамките на световното право и хуманността.
А Турциq е една имперска страна , далеч от модерността.

Отдавам предубедеността на историческа основа, без пряко преживяване за някакъв период от време в Турция, понеже само тогава се предполага точна преценка на ситуацията Там.
Страната е много далеч от имперското си минало, а модерността е контрасно понятие, наложено в различните части на страната по своему. Да, Тя набляга на европейските цености и всячески се отърсва от традиционите си религиозни задръжки, трудно е, отнема време. Само ако поживеете в Турция, после в някоя друга мюсюлманска страна - тогава ще се разбере инерцията, която е натрупала "детето на Ататюрк".
Бъди сигурен, турският народ е много позитивно настроен към българския, а "bulgar"- отваря врати, поднася трапези...

vassiln: Каплан спомена за едно от най-важните неща - ролята на военните като защитници на светския характер на държавата и кемалистките ценности в обществото. Всеки път, когато изглежда, че нормалните обществени регулатори не работят добре, военните дават знак или действат директно. Военни преврати е имало много и ще има, но в Турция става дума за институционалност, каквато едва ли ще открием даже в Чили и Пакистан.
Извинявайте за отклонението.

Срастването на военните с управлението на страната има страшен минус. Минус, проличал в случая Ергенекон:

Ергенекон(държава в държавата) - през 2007г, в един квартал на Истанбул, при рутинна проверка от страна на полицията на сигнал за огнище на терористичната организация ПКК, бяха задържани няколко бивши военни и открити секретни документи озаглавени Ергенекон! След разпит на заподозрените и внимателно разследване на информацията, бе установено, че става въпрос за мащабна организация, разпространена във всички по-големи градове на страната и имаща за цел да осъществи държавен преврат. Започнаха масови задържания, разпити и арести на влиятелни и медийни личности в страната. Планът им е бил да дестабилизират Турция, синхронизирайки действията си с ПКК, да изчакат правилния момент и с координирани действия на всички клонове на организацията по градовете да завземат власта!
Дълбочината на тази организация потресе из основи турското общество, което подрони авторитета на военните сериозно.

[beri_cd]

яа

Интересно ми е да разбера мнението на форумците в една насока - какво мислите за последните няколко(5-10) години от турската външна политика? Конкретно - изместването на баланса, бавното ориентиране към Иран и Сирия(подчертавам бавно)? Също и тотално разрушените отношения с Израел, традиционно приятелски държави? Моето лично мнение е, че на турците малко им писва да им размахват европейския морков пред главата. И докато преди армия, вярна на Аттатюрк, е седяла в сянка и кастрила всички, които прекаляват с мюсюлманството и подобни, днес в армията се наблюдава едно бавно, но забележимо отдръпване от светската, про-европейска доктрина. А все пак политическита роля и авторитет на армията в Турция не е като тази на родната ни армия в нашия парламент - в южната ни съседка именно армията е тази която дава зелената светлина за смяната на курса.

Като примери могат да се дадат възобновяването на икономическите и политическите отношения със Сирия, които са били несъществуващи 50 години. В Сирия на власт е баатхската партия от половин век.
Възобновяването на икономическите отношения с Иран(туризъм, индустрия).
Влошаването(да не кажа изчезването) на политическите и икономическите отношения с Израел - медийни скандали дал Бог, също и тренировките на НАТО, бойкотите и т.н.

[Kaplan]

Интересно ми е да разбера мнението на форумците в една насока - какво мислите за последните няколко(5-10) години от турската външна политика? Конкретно - изместването на баланса, бавното ориентиране към Иран и Сирия(подчертавам бавно)? Също и тотално разрушените отношения с Израел, традиционно приятелски държави? Моето лично мнение е, че на турците малко им писва да им размахват европейския морков пред главата. И докато преди армия, вярна на Аттатюрк, е седяла в сянка и кастрила всички, които прекаляват с мюсюлманството и подобни, днес в армията се наблюдава едно бавно, но забележимо отдръпване от светската, про-европейска доктрина. А все пак политическита роля и авторитет на армията в Турция не е като тази на родната ни армия в нашия парламент - в южната ни съседка именно армията е тази която дава зелената светлина за смяната на курса.

Като примери могат да се дадат възобновяването на икономическите и политическите отношения със Сирия, които са били несъществуващи 50 години. В Сирия на власт е баатхската партия от половин век.
Възобновяването на икономическите отношения с Иран(туризъм, индустрия).
Влошаването(да не кажа изчезването) на политическите и икономическите отношения с Израел - медийни скандали дал Бог, също и тренировките на НАТО, бойкотите и т.н.

Това е много деликатна материя...
На Турция определено и е писнало от разиграване, като второстепенна страна от САЩ и ЕС.
"Не ни искате - няма да се натикаме! Когато Ви е изгодно сме съюзници в НАТО, тогава ще Ви отвърнем със същото!"

Сближаването на Турция със Сирия и Иран не трябва да се чете, като бавно отстъпване от светската насоченест на страната, а позволението на армейците, като отслабена вяра в Ататюрковата идеология.
Отговорът е много прост, според мен естественно.
Сирия, Иран, Турция имат общ проблем, участие да го наречем в близкоизточния проект, а именно кюрдския фактор! В Ирак бе зачената кюрдската държава, по план трябва да се оцепят територии от Иран, Сирия и Турция.
Интересното е, че въпросните региони, апетитни за подръжниците на кюрдскска Турция съдържат 60 процента от световните резерви на бор и необработени нефтени залежи.
Преориентирането на Турция е обусновано не с религиозна уния, а с далновидно прочитане на политическите течения в региона.
За сведение, визовите ограничения към гражданите на Сирия и Иран бяха премахнати наскоро.
Турция не вярва в насоченоста на НАТО, и бе въпрос на време да се счепка след това свое прозрение с Израел и политиката водена от тази страна.
Навярно сте проследили срещата в "Давос"? Критиката на Ердоган към Перес бе много меко поднесена от преводачите във форума, като на места дори бе цензурирана - лично проследих това събитие.

Не, Турция не изоставя европейските ценности, просто подсигурява тила си. Авторитетно дава гласност на правото си на важен играч в региона, с който всички ще трябва да се съобразяват.

[beri_cd]

Това е много деликатна материя...
На Турция определено и е писнало от разиграване, като второстепенна страна от САЩ и ЕС.
"Не ни искате - няма да се натикаме! Когато Ви е изгодно сме съюзници в НАТО, тогава ще Ви отвърнем със същото!"

Сближаването на Турция със Сирия и Иран не трябва да се чете, като бавно отстъпване от светската насоченест на страната, а позволението на армейците, като отслабена вяра в Ататюрковата идеология.
Отговорът е много прост, според мен естественно.
Сирия, Иран, Турция имат общ проблем, участие да го наречем в близкоизточния проект, а именно кюрдския фактор! В Ирак бе зачената кюрдската държава, по план трябва да се оцепят територии от Иран, Сирия и Турция.
Интересното е, че въпросните региони, апетитни за подръжниците на кюрдскска Турция съдържат 60 процента от световните резерви на бор и необработени нефтени залежи.
Преориентирането на Турция е обусновано не с религиозна уния, а с далновидно прочитане на политическите течения в региона.
За сведение, визовите ограничения към гражданите на Сирия и Иран бяха премахнати наскоро.
Турция не вярва в насоченоста на НАТО, и бе въпрос на време да се счепка след това свое прозрение с Израел и политиката водена от тази страна.
Навярно сте проследили срещата в "Давос"? Критиката на Ердоган към Перес бе много меко поднесена от преводачите във форума, като на места дори бе цензурирана - лично проследих това събитие.

Не, Турция не изоставя европейските ценности, просто подсигурява тила си. Авторитетно дава гласност на правото си на важен играч в региона, с който всички ще трябва да се съобразяват.

Падането на визите беше със Сирия, по-късно с Ливан. Мисля, че с Иран още си имат, но пък милион перси ходят всяка година на море и планина в Турция. Това не е никак малки, дори и за туристическия гигант Турция.
Турция и Сирия премахнаха маса икономически ограничения и търговията е нараснала многократно за кратък период от време.
В по-малка степен това важие за Иран, Ирак(май не сме свикнали да гледаме на Ирак като на истинска държава ) и Ливан. Това са все врагове на Израел, с които нямат дипломатически отношения, с Ирак са били няколко пъти във война, все още са официално. Южен Ливан е пионка на Иран и трън за Израел. С две думи - Турция търси приятелство на враговете на доскорошния си съюзник.
Израелски фирми все още имат договори за модернизация на турски танкове и още маса проекти във военното дело. Освен това, половин-един милион израелци ходят в Турция на почивка всяка година, а плащат повече от иранеца, българина и сириеца.
Има ги и дипломатическите скандали, не само този, който спомена, ами и по-новите, но те са израз на всичко останало, няма какво да задълбаваме. Само ще спомена, че поради грешка(глупава според мен) отстрана на израелското правителство, Турция заплаши, че ще изтегли посланника си Тел Авив. Не го направи, но е показателно.
Още нещо интересно - Турция отказа особено съдейтвие на САЩ по време на свалянето на режима на Саддам Хюсеин. От друга страна турски части влизаха в северен(кюрдски) Ирак за да се борят с ПКК. Но пък Турция отказа Израел да участва в спонсорираното от НАТО учение в Турция. За сметка на това за първи път в историята проведе учение със Сирия, по границата между двете държави. Сериозин ход.
Кюрдите - дълго време един от лидерите на ПКК се криеше в Дамаск, това беше обществен факт, Анкара отправи много критики към Сирия, стигало се и до заплашване с военна намеса. Но днес като че ли тези неща са забравени. Не мисля ИЗОБЩО, че кюрдския проблем е на дневен ред, единствено турците имат сериозни проблеми с тях. В Сирия нямат, в Иран нямат много, в Ирак си имат кажи-речи собствена държава от 20 години, няма какво да се направи.
Като вътрешен ефект е хубаво да се спомене и "озаконяването" на Исляма. Турция има традиция на светска държава, която поддържа тази си същност със здрава ръка. Много от религиозните ограничения обаче падат с идването на сегашнато мюсюлманска партия.
Отново на Израел - турските сериали. Не, не сапунките, които дразнят родните националисти. Има един турски сериал, в който се показва как израелските войници колят, бесят и крадат органите на палестински деца, което е обект на яростна критика от Тел Авив. Един от малкото случаи, в които изобщо имаха коз - заплашиха да бойкотират турския туризъм, като дяла на Израел не е малък, а и както казах - израелеца харчи двойно колкото българина и иранеца.

Моето тълкуване остава същото обаче, Каплан - очите на турската армия се извъртат на Изток, европейски морков почна да ги дразни. Но така или иначе те не губят възможността да заливат ЕВропа със стока. Не и ако няма катаклизми. Най-крайният случай - добър съюз между Турция, Сирия и Иран е меко казано страшен.