Идентификация/себеосъзнаване на населението при племенните общности

[gollum]

А не сте ли се замисляли, че е много вероятно при всичките тези омешвания и преселения, да не е съществувало кой знае колко ясно съзнание и понятие за това какви са. Особено сред основната маса хора (като изключим по-образованите). Някак си много по съвременному се възприема понятието за народност ((племе, етническа принадлежност - няма значение), така сякаш във всяка група - независимо от колко отделни по-малки племенни групи е съставена (и колко са разделени в пространството, което е неизбежно за обсъждания период), - всички са информационно свързани и споделят един и същи егрегор-етническо съзнание (нещо, което може би е възможно за едно население, което живее в мир дълго време на една и съща територия (независимо дали е уседнало или не), но едва ли за население, което е подложено на всякакви преходи, преселения и размесвания с други групи).
Знам, че някой би възразил, че този въпрос не е свързан с темата (ако Торн прецени, ще премахне този пост), но ми се струва, че е доста важен за това какво разбираме под "етническо съзнание", "народност" и прочее в рамките на тези теми.

Преместих двата поста от тема "Славянска теза" в тази нова тема.

[pnp5q]

А не сте ли се замисляли, че е много вероятно при всичките тези омешвания и преселения, да не е съществувало кой знае колко ясно съзнание и понятие за това какви са.

gollum, понеже съм се замисляла, ще ти отговоря, но с надеждата да не се получи голямо отклонение. Наистина не може да се докаже дали са имали `ясно етническо съзнание`, но смятам, че разделителната линия "свой-чужд" е имала много по-голямо значение от сега - и съответно е пораждала нуждата да бъде ясно определена. А и религиозните вярвания са имали доста по-публичен израз, което също е допринасяло за отграничаване на едни общности от други.

[gollum]

Отклонение ще се получи, затова си позволявам да "изнеса" разговора в отделна тема, даже в друг раздел, където ми се вижда , че ще е по на мястото си, защото рамката е доста по-широка от българското средновековие.

А тъй като отклонението е мое дело, то мое задължение е и формулирането на самата тема. Засега ще си позволя да бъда кратък (не ми стига време, но ще се опитам когато намеря, да формулирам малко по-дълъг и обстоятелствен текст с мислите ми по въпроса (който вероятно ще е интересен (и това е съмнително) само за мен, но нищо ).
И така:

ЦЕЛ на дискусията: Да се формулира мисловен модел на идентификационен механизъм (тип, методи за осъществяване, предаване и промяна) в рамките на информационната динамика, характерна за една племенна общност, както и държавно формирование на основата на такива общности.

РАМКА на дискусията: състояние, структура и особености на до-държавните (или ново-държавни) общности - племенни, общинни (без значение), по отношение на идентификация и идентификационни механизми. Допълнително следва да се разгледа информационната свързаност и динамика, както и склонността (и нуждата) от себепознание и самоидентификация на по високо ниво (над индивид/родова група).
От самосебе си се разбира, че ни интересува и религията.
Времева рамка няма смисъл да се поставя, доколкото подобен род общности са съществували кажи-речи във всяка епоха. Но все пак може да се постави горна граница, просто за сигурност: късното средновековие или грубо казано Х²V-ХV век.
Пространствено ограничение няма смисъл да се дефинира.
Трябва задължително да се разгледат поне два основни модела: в "нормално" състояние, т.е. при благоприятна външна среда (липса на съществени промени, при които общността е статична) и в "активно" състояние, т.е. когато има външни и вътрешни моделиращи въздействия и дразнения, а общността е динамична, в преход (най-вече пространствен, но може и да става въпрос заедно с това и за промяна на вътрешната структура).

МЕТОД на дискусия: Тъй като е явно, че няма как да се дискутира върху конкретен статистически или социологичен материал, то дискусията ще е повече умозрителна - като конструкция и аргументация. Естествено, хубаво ще е да има някакви примери, където е възможно, но няма как тежестта им да е кой знае колко голяма. Основното е всеки желаещ да вземе участие да обмисли нещата и да се опита да формулира мисловен модел на подобна общност по обсъжданите параметри, след което да го изложи и обясни.
Няма как дискусията да завърши или пък нещо в нея да се осъди като "истинно" или "неистинно" - няма въз основа на какви изходни данни това да се направи. Все пак е желателно като при всяка умозрителна конструкция да се следва логическата свързаност.

ПП Заглавието се получи малко дълго и неточно, но засега не ми хрумва нещо по-конкретно.

[gollum]

Pnp5q, поставените от теб въпроси са интересни и си струва да се обсъдят.
Разделението "свой/чужд" е важна част от самоидентификацията, според мен, въпросът е, че то силно зависи от това как е организирана в политически смисъл общността и от мащаба й (а следователно и от информационната динамика). При една държава с ясно очертана граница (в териториален, но и мисловен смисъл), в която съществува някакъв общ информационен обект, в който населението се идентифицира като част от нея, тази граница ще е много ясна по отношение на хора, живеещи извън нея (или идващи през границата).
Мисля си, че донякъде подобно ще стоят нещата и при една традиционна общност от пред-държавен тип (селска община или няколко такива общини, свързани от обща реч, вярвания и ритуали), благодарение на господството на традиционния начин на живот и разбирания (това осигурява информационната общност) и чувството за общност; както и на фактът, че се обитава една и съща територия, а целия живот е вътрешен за общността и не включва външни елементи. В подобна среда всеки "дошъл отвън" ще се осъзнава ясно като "чужд" и "различен".
Въпросът е как ще изглежда това за една племенна общност (т.е. общност от подобен тип, без значение уседнала или не, със земеделски или скотовъдски поминък), която е в движение, т.е. променя територията си под влияние на външни фактори и заедно с това традициите й са под сериозен натиск, поради вътрешно преструктуриране в посока към създаване на държавоподобна организация (т.е. обединение в политически смисъл на множество такива общности, осъществявано най-вероятно насилствено). Тогава всичко това, което ясно от-граничава "свое" от "чуждо" (и структурите, върху които тази структура почива) се деформират и променят, като това се отразява и върху яснотата на разграничаването.
След това, ако изчезне ясната структура, върху която почива информационното единство на обекта ("ние сме еднакви", "ние сме общност"), то това би трябвало да доведе при ниското ниво на информационна динамика, до известно разпадане на идентификацията и преместването й на по-ниски нива (родово, семейно). Поне аз така си представям процеса.
Към това добавяме размешването в пространствен смисъл с други общности с различни традиции, реч, поминък и бит (а не на последно място и вярвания), като това принудително води до взаимопроникване на всяко ниво. Ще се получи една общност (картината се нуждае от изясняване, нещо, което тия дни ще се опитам да направя за себе си), за която нито ще има на индивидуално ниво ясно съзнание "аз съм еди-какъв си" по отношение на висока структура, като племе или народност), нито пък ще има приемственост (поне ясен) на вярвания, култура, бит и прочее. Всички тези структури ще се намират в доста бурна динамика и ще формират сред произхождащите от една и съща традиционна общност различни групи, при които вътрешните от-граничения поне на първо време ще надхвърлят външните. А с нарушаването на "оковите" на традицията няма начин да не се засили хоризонталния пренос от култура в култура - вярвания; всекидневно поведение (облекло, навици), т.е. обичаи; дори език и култура. А така може с висок темп да се формира не само нова общност, с някаква смесица от характерните черти за предишните отделни общности, но може да се формира и нов информационен обект, отговарящ на контурите на политическото обединяване (но пък за такива случаи ще е характерно търсенето на приемственост, т.е. запазване на някакво вече известно име).
Мисълта ми е, че засега си струва да се отбележи, че динамиката и особеностите на традиционното общество много зависят от неговото състояние в дадения период от време.

Що се отнася до религиозните вярвания - зависи. Мисля че тук може да се проследи същият род динамика, която описах по-горе. Така както в "безопасно" и статично състояние приемствеността и общността на вярванията може да са доминиращата тенденция, така нещата могат силно да се променят, когато общността се е "раздвижила", под въздействието на външни (и / или вътрешни) сили и хаос.

[Хана]

ИЦА беше постнал в не помня коя тема цитати от източници, подобни на които са много разпространени и дават някаква информация за начина на мислене в онези времена. А и неговата подборка може да се допълни още с много подобни итати, източниците гъмжат с такива примери.
"Народът Х, наричан също и У", "народът Х, който преди беше У", "Народът Х, който преди се казваше У, а сега се нарича Z", "народите Х и У, които едни и същи вяра, език и обичаи" и т.н. - все твърдения, неприемливи от гледна точка на съвременното разбиране за етнос. Мисля си, че се опитваме да класифицираме от съвменната си гледна точка и използваме съвременни термини (етнос, народ) за понятия и явления, които са много различни от днешните.

[случайно прелитащ]

Може много да се заблудим, взимайки гледната точка на хронисти, описващи далечни на тях общности, към които имат само научен, даже бюрократичен интерес: изработване на определен обем научно-популярна литература за консумация на император, аристократи и всички други евентуални "клиенти" от тяхната общност.

Има едно автентично описание на жители на Океания за чудати същества, бълващи огън и дим, които в кожата си имат дупки, от които вадят чудни неща. Това може да бъде единодушно описание, при това не само от Океания, но и от други места. И все пак предпочитаме да наричаме тези същества просто "мореплаватели" . Това е относно възприемане на чужда гледна точка и предоверяване на "сериозни" източници.

Затова всички тези безписмени култури заради безмълвието си си остават обекти, не субекти на подобно изследване.

[gollum]

Да, това бе и моята мисъл, Хана. Та затова си позволявам да се възползвам от свободата, която дава форума (липсата на претенция за "научност", "правилност" или други подобни спънки), за да се опитам да обмисля какво всъщност е било (като очевидно каня и други да се присъединят към този опит, стига темата да ги вълнува). Това е един мислен експеримент без никакви претенции, но си мисля, че от него все пак може и да има някаква полза, ако ни помогне поне малко да се ориентираме в собствените си днешни представи за нещата, които са били някога (пък по този начин може и да се приближим до тогавашното, кой знае). Като в този опит е много важно да помним, че сега (а със сигурност и тогава) съществуват различни представи за това какви сме и различни степени на осъзнатост, в зависимост от това кого питаме - разговор с един политик или един учен ще ни даде една характерна картина, докато допитването до един жител на малко планинско село - друга. Едва ли нещата някога са се различавали особено много, което трябва да помним, когато разглеждаме тези въпроси, защото до нас са достигнали свидетелствата на хора, принадлежащи най-вече към малобройна и тънка елитна прослойка, при това, достатъчно често принадлежащи към общество различно от това, за което ни дават сведения. А в този случай се прибавят както различни разбирания (характерни за една по-развита в политически смисъл култура), така и неизбежното желание да се засили (довеждащо понякога до заличаване на разликите между отделни "варварски" култури, дори така както ги вижда пишещия) различаването по линията "ние" / "те".

[Хана]

Някои разсъждения и частичен превод въз основа на тази статия (Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies).

1. Етносът е процес, а не явление/продукт.
2. Етносите през ранното Средновековие са значително по-хетерогенни от съвременните представи за етнос.
3. Етносът има динамичен характер; смяната на етническата принадлежност е обичайно и широко разпространено в ранното Средновековие явление, както и етническите обединения, отцепвания и смесвания.
4. Етническата принадлежност не е предимно биологично обусловена, както е в съвремието: т.е. ти си такъв, каквито са родителите ти и предците ти; етническата принадлежност е социално и културно обусловена (ти си такъв, в каквото обкръжение живееш, каквито традиции и ритуали спазваш).
5. Много от предметите, намерени от археолози, могат да бъдат преки или косвени доказателства на етническата принадлежност, особено ако са церемониални (напр. при погребения), но няма обект или група обекти, които да са етнически еднозначни. Опитите да се изброят отличителните етнически характеристики са показали, че всеки археологически факт може е етническа характеристика, но и друг вид характеристика (за социален статус или др.) Само непротиворечива система от обекти може да служи като основа за етническа интерпретация.
6. Писмените източници са запазили голям брой етнически имена; често една и съща група е назовавана с различни имена, а също така две различни групи - с едно и също име. Затова не винаги едно и също име в източниците съотвества на едно и също население, нито пък различните имена - на различни етноси.
7. Между археологическите култури и етническите групи съществува връзка, но те не винаги напълно съвпадат. Същото се отнася и за политически граници, територии, лингвистични групи и материални типове култура, които не е задължително да съответстват на етническото делене.

[RIZAR]

gollum, понеже съм се замисляла, ще ти отговоря, но с надеждата да не се получи голямо отклонение. Наистина не може да се докаже дали са имали `ясно етническо съзнание`, но смятам, че разделителната линия "свой-чужд" е имала много по-голямо значение от сега - и съответно е пораждала нуждата да бъде ясно определена. А и религиозните вярвания са имали доста по-публичен израз, което също е допринасяло за отграничаване на едни общности от други.

Абсолютно съм съгласен с теб!
До християнството , дадена религия се е приемала по кръв . Има разбира се и и синкретични учения ,но те идват по късно.

[gollum]

Хъм, какво означава "религия по кръв"? И защо "до християнството". След това, какво разбираш под "синкретични учения" и защо те да идват "по-късно" (и какво означава това в контекста на обсъжданата тема)?
Поставям тези въпроси само за да се повиши яснотата (според мен, в момента отсъстваща) на поста ти, а не защото ми се иска темата да бъда отклонена от посоката, в която ми се иска да се развива.
Да не твърдиш, че религията се наследява от родителите (затова "по кръв") и по никакъв начин не може да се променя в хода на живота на индивида? Защото това едва ли е така, иначе нямаше да наблюдаваме никаква освен "механична" (т.е. за сметка на простото нарастване на популацията от вярващи или чрез война - избиване на вярващите в друга религия) динамика на религиозните вярвания, а това очевидно не е картината, която се наблюдава - религиозните вярвания имат качеството да се прехвърлят далеч отвъд "рожденото" си място, което предполага, че се приемат от хора, които са родени с други вярвания.
След това, убеден съм, че християнството не е единствената религия, която конвертира хора, вярващи в други неща. Достатъчно е да хвърлим един поглед към будизъм, ислям (или множество други религии), за да забележим, че всички те имат тази способност - да се разпространяват доста бързо чрез мисионерство.
Накрая, иска ми се да обсъждаме темата, която съм задал, т.е. ако ще споменаваме религията, то да е в този контекст.

[SRH]

Представям си приблизително ситуация, в която да си як е предимство. Викат ти велик войн, изборът на жени и други предмети е силно улеснен. Викат ти велик войн, понеже си напердашил някакви друогоселци. Ставаш още по-велик, ако си напердашил някакви, които са още по-далеч от съседното село. Тия последните може да са искали да вземат жената и другите ценности, може да са искали техните говеда да пасат на нашата мера.

Във времена, когато оцеляването зависи най-вече от природните дадености, включително и съвсем личнностни, своите са ония, които най-вече правят каквото искаш. Другоселецът може и да говори вкъщи на друг език, обаче ако достатъчно дълго ти е защитавал мерата, той става съвсем свой. Може даже да разреша на сина ми да вземе дъщеря му, може даже така да гарантирам защитата на общото ни имущество още по-добре.

Ако съм по-тъп или по не ми се отдават езици, сватята ще трябва да проговори малко от моя. Ако говорим на моя език може да му обясня по-добре, че нашите богове са по-тарикати. Това обаче са следващи неща. Основното е да имаме интерес да си ги разправяме тия неща.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

ИЦА беше постнал в не помня коя тема цитати от източници... "Народът Х, наричан също и У", "народът Х, който преди беше У", "Народът Х, който преди се казваше У, а сега се нарича Z"...

Да, бях постнал такива цитати. Вече разполагам и с нова, допълнена и три пъти по-голяма версия. Поводът и замисълът обаче беше друг. Ставаше дума за употребата на архаизми от средновековните хронисти и за пренасянето на техни съвременни названия на рубежа от преди няколко века. Това впрочем се наблюдава и днес. Мисля, че във филма "Гладиатор" Британия беше назована с анахронизма Англия. В други холивудски продукции римската провинция Галия е била наричана Франция и др. подобни. А ако трябва да използваме формулите от примерите, които бях подбрал, би трябвало да се получат следните изречения: "Преди те се наричаха брити, а сега англичани"; "Преди се наричаха гали, а сега французи".
А сега, накратко по темата: Мисля, че в онази епоха, както и днес, в различните случаи етническата принадлежност е имала различно значение за отделните индивиди. Действително, в степите смешението е било голямо и може би често пъти по-важни и обединяващи са били не толкова общия език или племенната/родовата принадлежност, колкото сходния начин на живот и общите интереси. Така например, под крилото на Атила са били обединени различни народи, говорещи различни собствени езици. А Приск рисува една идилична картина в двора на Атила, комуто била подчинена сбирщина народи от целия Изток. Разбира се, след смъртта на вожда, тази сбирщина се разпаднала, което показва, че все пак връзките между различните племена не са били чак толкова здрави.
При смесените бракове между разноплеменните варвари не е ясно накъде е избивало чувството за племенна принадлежност, но аз не съм сигурен дали и днес населението на САЩ, например, е съвсем наясно със себе си.
Въпреки това, разделение на племена, родове, народи е съществувало. Иначе това нямаше да бъде отбелязвано и уточнявано от хронистите. Друг въпрос е, дали тогавашните люде са отдавали на това такова голямо значение, каквото му отдаваме ние днес. Но мисля, че в различните случаи е било различно.
Мога да дам дори примери, макар и от едно по-късно време (Х²² - Х²²² век), когато на етническата принадлежност, на единоезичието и кръвта се е отдавало доста голямо значение, почти каквото се е отдавало през ХХ век. Не казвам ХХ² век, защото сега отново протичат едни глобализационни процеси, съпроводени с етнокултурно смешение и размиване на чувството за национална принадлежност с чувството за принадлежност към нещо по-голямо.
Действително, хората преди 15 века са били доста различни от нас, но природата им си е била същата, като нашата. Дори животинското у тях трябва да е било още по-ясно изявено, отколкото при нас.

[pnp5q]

gollum, основната ми идея относно разделението `свой-чужд` е във връзка с оцеляването и благополучието на племето /в това число - предпазване на боговете (традициите) му от обида от `непознаващи` ги/. Затова мисля, че трябва да се вземат предвид още два фактора - табута за отношения с `чужди` и - в по-силна форма - ксенофобия. Струва ми се също, че дотук в темата се предполага доста по-малка `инерциалност` в опазване на традициите от действителната.
Конкретния повод да успея да формулирам някакъв постинг се появи с твоя помощ - в някоя тема наскоро беше пуснал статия на Мудрак от полит.ру. Разгледах аз сайта - и между другото по въпроса за инерциалността бих посочила като по-косвен материал "Человек советский" на Ю.Левада - известен социолог, който е правил изследвания в периода след Горбачов и по думите му - "обикновеният човек (като мислене и манталитет - бел.моя) като че ли се върна не към пред-съветското, ами даже към пред-Петрово време." Оказва се, че този манталитет някак се е съхранил.
Но основните податки по въпроса "свой-чужд" - макар че може да изглеждат косвени - ги намерих в "Дуалните структури в обществата". Забележително четиво, накара ме да се замисля, че всъщност такива дихотомии ние неволно правим непрекъснато по отношение на себе си. Обикновено те се изразяват в изводи от рода "Аз съм такъв/Аз не съм такъв". Именно затова предлагам да не пропускаме фактори, които са играли допълнителна общностно-спояваща роля: каквито са религиите, особено в `анклав` от дадена религия сред обкръжение от други. Има разбира се и други фактори - освен език и пр. и такива елементи на традицията като личната хигиена (тук като пример за отграничаващ фактор: пиша това, защото се сетих за един източник, цитиран на форума, как в някакво тюрко-езично племе си носели дрехите, докато се разпаднат).
От статията се вижда, че вътрешната дуална структура е характерна за много и разнообразни общности, което ме кара да си мисля, че структурата "свой-чужд" (също дуална) е също много значима, като се подсещам, че в много древни общности съществуват правила за еднозначно решаване на дилемата "свой-чужд" в редица определени случаи - например, че деца в смесен брак се признават за свои у евреите, ако майката е еврейка.
В хода на последните дискусии, където според мен стана ясно, че никой не оспорва вероятното етническо и езиково разнообразие на прабългарския племенен съюз, все по-силно ме учудваше фактът, че повечето източници споменават този съюз само под името `булгар`. Излиза, че (за пред външни хора?) членовете на общността са изглеждали достатъчно консолидирани и ясно отличими от членовете на други общности.

[tonev]

ако докажа, че съществува идентификация на рода преди още да съществува човека това ще затвори ли темата?

пп. pnp5q, ako промениш термина племе с популация или генна популация ще е по - вярно.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

традицията като личната хигиена... в някакво тюрко-езично племе си носели дрехите, докато се разпаднат.

Това вероятно трябва да ни даде възможност да се себеосъзнаем по-добре и категорично да се разграничим от дръпнатоочковите ханотюрки. Всъщност, никъде не е казано, че въпросното племе е било тюрко-езично, но наистина се смята, че е било такова, но не заради хигиенните му навици, или липсата на такива. Отделен въпрос е, дали това племе е било съвсем еднородно и дали хигиенните навици на прабългарите са били много по-различни.

А иначе, продължавайки мисълта на tonev, някаква форма на себеосъзнаване и принадлежност към определено стадо има и при животните. Защо при хората трябва да е много по-различно? Според науката, хората все още са част от животинското царство, въпреки че напоследък креационизмът пуска пипала на българска почва и вече мнозина вярват в божествения си произход. Като оставим настрана препикаването на територии, дори пчелите се "себеосъзнават" като принадлежащи към определен кошер и всяка пчела си знае кошера. Чуждите пчели, опитващи се да проникнат, биват прогонвани още на входа от пчелите-стражи.

Ето няколко примера за средновековно осъзнаване, които могат да послужат като изходна база при създаването на модел, ако някой има желание да прави такъв:
1. Папа Инокентий ²²² припомня на Калоян, че произхожда от благороден римски род и като римляни по кръв, той и неговият народ трябвало да се присъединят към Светата Римска Църква. За Калоян обаче римската кръв не е била достатъчна, за да се подчини на Апостолическия престол. За него по-важно е било да получи царска корона и патриарх за царството си.
2. Един ромейски свещеник, който попаднал в плен при цар Асен ², молел последния да пощади живота му заради тяхното единоезичие, защото свещеникът също знаел влашки език. Асен обаче заявил, че бил дал обет да не освобождава ромеи, а да ги убива, защото така било угодно Богу.
3. По подобен начин, Калоян изпитвал омраза към ромеите и системно ги подлагал на "геноцид". В добавка, той гордо се бил самонаричал "Ромеоубиец".
4. Георги Акрополит разказва, че когато войските на българския цар Михаил ²² Асен предприели поход в Тракия, много от градовете, чиито жители били предимно българи, доброволно преминавали на страната на своите съплеменници, отърсвайки се от ярема на чуждоезичниците.
5. Дагоберт ² заповядал да бъдат избити българите в Бавария. Оцелелите се преселили в Италия.
6. Теодорих Велики пък забранил смесените бракове между готи и римляни.
7. Пословичен е германският проблем в Римската империя, който довел до нейния крах. За разлика от Рим, в Константинопол обаче, успели да се справят с проблема, като отстранили германците и аланите от високи военни и държавни постове.
8. Крум преселвал ромейските пленници в отвъддунавска България, явно с цел да са по-далеч от своите сънародници и единоверци в Тракия. По времето на Омуртаг ромейският флот извършил успешна акция по спасяването на ромеите и връщането им на родна земя.
9. Аварите също отвеждали ромейски пленници на територията на хаганата. Там те се смесили с варварите и се получила някаква смесена популация. Това население с предимно ромейски произход било изведено от прабългарина Кубер и било заселено в Керамисийското поле. В "Чудесата на Св. Димитър" Кубер е сравняван с Мойсей, който по подобен начин измъкнал преди време богоизбрания народ от Египет.
10. В тази връзка, пословична е и еврейската ксенофобия, заради която богоизбраният народ създавал твърде много проблеми на римляните.
В последните три примера може би до голяма степен разграничението е било на етно-религиозна и в по-малка степен, на езикова основа.

Могат да бъдат дадени примери и за сливане. Освен добре познатото ни сливане между славяни и прабългари и дискусионното омешване на тюрки, угри и сармати в степите, пример за подобно нещо е и споменатото по-горе смесване на ромейските пленници с варварите от аварския хаганат. Приск също разказва за един грък в двора на Атила, който носел скитски дрехи и който предпочитал скитския начин на живот пред гръцкия, поради което нямал и желание да се връща в родината, от която хуните го били отвели преди време. Това обаче не означава непременно, че преди да се омешат тотално чрез създаване на смесена популация, всеки не се е себеосъзнавал по някакъв определен начин. Най-малкото, всеки е имал чувството за принадлежност към определен род. При прабългарите свидетелство за това е почитането на предците, както и изричното споменаване на родовете на изтъкнати българи - Дулоар, Ермиар, Чакарар, Кувиар, Кюригир и др. Свидетелство за това е и избиването на целите родове на боилите, вдигнали бунт срещу християнската религия по времето на Борис ².