Дай да зарежем цялата тази работа с дихотомиите. Рационално/ирационално - те се срещат дори във всеки отделен индивид, каквото остава за цели социални групи, че и за по-големи обединения. Да се определя цивилизация по този начин е обобщение на обобщенията, нещо, в което не виждам смисъл.
Що се отнася до обобщенията - разбира се, че те съдържат този проблем в себе си, затова са и обобщения, няма как да вършат работата си. Стига да си наясно с ограниченията им, няма проблем да се използват правилно. Да, Китай (както и всяка друга държава и общество) се е променял, понякога достатъчно значително. Но въпросът е, че тези промени се въртят в определени цикли, без да излизат на качествено ново ниво или по-точно, ако периодично (забележи, периодично) се стига до изкачване, то това се случва много бавно и еволюционно, без никакви резки промени и по начин, не много по-различен от навсякъде другаде. Разбира се, в отделни периоди могат да се наблюдават локални въздигания ("златните векове", за които споменах по-рано), но те са последвани от съответните спадове. Затова и говоря за традиционни култури, които се въртят в определена цикличност. И това се наблюдава навсякъде - по-голямата част от историята е история именно на такива цивилизации.
Разбира се, вероятно може да се обоснове някакъв възглед, според който периодично се извършват локални взривове, които след това променят света, но ще е трудно това да се покаже на практика - като подминем праисторическите времена, в историческите имаме само един такъв истински световен пример - европейския и модерността.
Та мисълта ми е, че навсякъде, включително и в Европа, традиционното си остава доминиращата тенденция. До един момент, в който нещата се изместват и вместо да си продължат по цикличната схема и "златния век" да се превърне в поредната консервативна епоха, завършваща с упадък (това на локално ниво продължава да се случва, но се инициират усилващи процеси другаде, което на глобално ниво, за Европа, дава упоменатото постепенно усилване и ускоряване), се стига до качествено ново развитие на нещата и нова явление - собствено науката и технологичния прогрес, както и нови форми на социална организация и на социални идеи, които стават масови и приемат своята институционална форма. Нещо, да повторя, което не се е случвало никъде другаде. И това променя всичко. Дали е могло да се случи другаде? Трудно е да се отговори, но аз, след Лем, съм склонен да твърдя - не, не е могло. И не можем да виним един отделен елемент (като религията - да, и аз съм чел Вебер
) за това.
Това виждане може и да изглежда примамливо, но само добавя проблеми, бе реално да разрешава такива, защото изисква телеологичност на цялата история и разглеждането на случващото се като един цялостен процес. Но ние нямаме основания да правим това и да мислим цивилизационните видове като взаимнодопълващи се в рамките на общ, вторичен, еволюционен процес. Не можем да смятаме, че китайските открития са били някаква необходима искра или елемент, който да ферментира и да даде плод в Европа - това поставя още по-проблематична цялата история. Много по-естествено е обяснението, че определени явления са общи за всички цивилизации (като открития от тоя род, и те наистина се повтарят, без да имат връзка помежду си), но отделните цивилизации реално се различават помежду си и макар да си взаимодействат, по-съществени са вътрешните за тях явления - колизиите между отделните членове на определен цивилизационен вид и промените, до които водят. Всички те дават определен резултат, но в повечето случаи той се върти в общо русло, докато веднъж нещата не се променят достатъчно много.
Пак примамлив образ, имащ аналогии в еволюцията на биологичните видове и особено - на приматите и човека. Но отблъскващ заради сянката на грубия дарвинизъм.
Както и да е, мисълта ми е, че цивилизациите си въздействат много слабо, докато се намират на традиционно ниво. И да ги разглеждаме като свързани съдове ще е странно. Още по-необичайно би било да ги мислим като взаимнодопълващи се в нечий глобален проект или по-точно експеримент. За мен това е твърде претенциозно
.
Що се отнася до обобщенията - разбира се, че те съдържат този проблем в себе си, затова са и обобщения, няма как да вършат работата си. Стига да си наясно с ограниченията им, няма проблем да се използват правилно. Да, Китай (както и всяка друга държава и общество) се е променял, понякога достатъчно значително. Но въпросът е, че тези промени се въртят в определени цикли, без да излизат на качествено ново ниво или по-точно, ако периодично (забележи, периодично) се стига до изкачване, то това се случва много бавно и еволюционно, без никакви резки промени и по начин, не много по-различен от навсякъде другаде. Разбира се, в отделни периоди могат да се наблюдават локални въздигания ("златните векове", за които споменах по-рано), но те са последвани от съответните спадове. Затова и говоря за традиционни култури, които се въртят в определена цикличност. И това се наблюдава навсякъде - по-голямата част от историята е история именно на такива цивилизации.
Разбира се, вероятно може да се обоснове някакъв възглед, според който периодично се извършват локални взривове, които след това променят света, но ще е трудно това да се покаже на практика - като подминем праисторическите времена, в историческите имаме само един такъв истински световен пример - европейския и модерността.
Та мисълта ми е, че навсякъде, включително и в Европа, традиционното си остава доминиращата тенденция. До един момент, в който нещата се изместват и вместо да си продължат по цикличната схема и "златния век" да се превърне в поредната консервативна епоха, завършваща с упадък (това на локално ниво продължава да се случва, но се инициират усилващи процеси другаде, което на глобално ниво, за Европа, дава упоменатото постепенно усилване и ускоряване), се стига до качествено ново развитие на нещата и нова явление - собствено науката и технологичния прогрес, както и нови форми на социална организация и на социални идеи, които стават масови и приемат своята институционална форма. Нещо, да повторя, което не се е случвало никъде другаде. И това променя всичко. Дали е могло да се случи другаде? Трудно е да се отговори, но аз, след Лем, съм склонен да твърдя - не, не е могло. И не можем да виним един отделен елемент (като религията - да, и аз съм чел Вебер

картаген написа
Пак примамлив образ, имащ аналогии в еволюцията на биологичните видове и особено - на приматите и човека. Но отблъскващ заради сянката на грубия дарвинизъм.
Както и да е, мисълта ми е, че цивилизациите си въздействат много слабо, докато се намират на традиционно ниво. И да ги разглеждаме като свързани съдове ще е странно. Още по-необичайно би било да ги мислим като взаимнодопълващи се в нечий глобален проект или по-точно експеримент. За мен това е твърде претенциозно

Comment