Арменците хемшили – идентичност между Турция и Армения

[krassi]

АРМЕНЦИТЕ - ХЕМШИЛИ идентичност между Турция и Армения

Красимир Кънчев


Българската общественост и особено арменските ни сънародници са запознати добре с турската политика на геноцид в кроя на ХІХ и първите две десетилетия на ХХ век спрямо арменската нация. Често се забравя, че началото на тази политика се датира по-рано и в резултат на нея са се оформили групи, почти непознати за българските арменци. Една от тези групи са т.нар. амшенци или хемшили.

Амшенци, хемшили, хемшини (самоназвание хемшинли, хомшеци) са наименования на отделен етнос, субетническа или етнографска група в арменската, или в турската нации, според различни учени. За арменски, руски и много западни учени тези хора са от арменски произход, а според турски учени са от турски произход, но поради съвместното съжителство с арменци са възприели арменски черти в езика и културата. Етнонимът произлиза от името на историческата им родина Амшен регион в историческа Армения, обхващащ южното черноморско крайбрежие от гр. Трабзон в Турция до гр. Батуми в Грузия (в автономна република Абхазия). Хората с амшенски произход днес се оценяват на около 250 000 в страните от бившия СССР и 500 000 до 2 милиона в Турция.
Първите сведения за Амшен дава в края на VІІІ в. арменският историк Вудапет Гевонд в История на халифите . Арабският халифат принудил 12 хиляди арменци, начело с ишхан Шапух и Хамам Аматуни да се преселят на територията на Византийския понт, където създали полунезависимо княжество. В чест на ръководителите областта е наречена Хамамшен, а по-късно Хемшин или Амшен. В религиозно отношение в областта се изгражда Хачкарска епархия на Арменската апостолическа църква. Тази етническа арменска група остава изолирана от останалите арменци и развива специфични диалект и култура. В 1461 г. след завладяване на византийските области в Мала Азия от османските турци, Амшенското княжество става васално на турците. Този статут е запазен до 1480 г., когато последният княз Давид ІІ е свален от турците.
От края на ХVІ в. турците провеждат политика на геноцид за ислямизиране на християнското население на Понта, включително амшенските арменци. До началото на ХІХ в.са ислямизирани и в значителна степен потурчени голям брой арменци. Тези, които не приемат исляма бягат на запад към Орду, Джаник и Трабзон или на север към Руската империя (последните вълни са през 1878, 1894-6 г. и 1915 г.). Днес техни потомци живеят в Абхазия и Краснодарския край на Русия. Мюсюлмани от групата хопа-хемшили се оказват в Абхазия и Аджария след прокарване на новата граница с Турция през 1921 г. През 1944 г. 1451 от тях са депортирани в Казахстан и Киргизия, за да се завърнат и установят след 1989 г. в Краснодарския край на Русия.
Според американския проф. Берт Вокс, арменския архиепископ за Турция Шнорк Галустян и Ардаваст Тулумджян (предс. на Научния и културен център Амшен в Краснодар) в следствие на сложните исторически и етнически процеси са се създали три основни и няколко по-малки групи хемшини:
1.Западна група Баш-хемшили. Днес живеят в Турция в районите на Ризе, Трабзон, Самсун, Атабазар, Болук и др. По различни сведения, защото липсва официална статистика наброяват от 15-25 хиляди до 250 хил., 500 хил. или 2 милиона. Осъзнават се като особена група на турския народ. Мюсюлмани-сунити са и говорят особен диалект на турския език, наречен хемшинче, в който има много арменски думи (за части на тялото, имена на растения и т.н.). Някои фамилии са запазили имена с арменски корен (като Мутиланч, Мехдесанч, Сакаланч, Гирагосанч и др.). В обитаваните райони са запазени арменски топоними (планините Качкар, Верченик, Татос; селищата Паловит, Хачиванак, Кармик и др.). Въпреки това турцизацията е оказала силно влияние и малцина признават арменския си произход. Известни баш-хемшили са: бившия турски премиер Месут Йълмаз, министъра на образованието Ахмет Тефик Илери, лидера на ТСДП Мурат Караялчън, певеца Гьокхан Бирбен, Великия везир от 1853 г. Дамат Мехмет Али паша.В последните години в Турция се наблюдава засилен интерес към културата на тази група. През 2000 г. е заснет първият игрален филм на хемшинче филма Momi (Баба) със субтитри на турски език. На диалект пее Гьокхан Бирбен. Издават се албуми с народни песни с типичния съпровод на тулум (гайда), вестници, поддържат се сайтове.
2. Източна група Хопа-хемшили (хомшеци) с подгрупи турцеванци, севкедаци, ардлеци, топал-оглу. Също мюсюлмани-сунити, живеещи в турските райони Хопа, Артвин, Кемалпаша, Муратли, Бочка, в Краснодарския край на Русия, в Средна Азия. Тази група е запазила повече от арменските черти. Говорят на хомшецма архаичен западноарменски диалект. Частично са запазени някои арменски християнски обичаи, обреди и предания. Т. напр. празнуват Нова година и на 6 януари (арм. Коледа), а на 6 август празника Вардивор. В по-голямата си част хопа-хемшилите не спазват строго ислямската религия и са съхранили спомен за арменския си произход. Това важи в по-голяма степен за младото поколение и особен за тези с леви убеждения. Според А. Тулумджян 15-20 % се идентифицират идейно с арменците, а още около 50 % са склонни да признаят произхода си. Тревожно е положението при останалите, които не учат децата си на хомшецма, изоставят традиционните си обичаи, песни, танци и музикални инструменти кемече (гъдулка) и шимшир (кавал). Според американския професор Ован Симонян наброяват в Турция около 25 хил., а според д-р Теси Хофман 20 хил. На официалното преброяване в Русия през 2002 г. хемшилите като отделен етнос са 1541, а общо в страните от бившия СССР 4500-5000. Вероятно са повече, но в Турция част от тях ги причисляват към турци и лази, а в страните от бившия СССР към турци-месхетинци.
3. Северна група Амшенци (хамшенци). Потомци на избягали в Грузия и Русия от ислямизацията на Амшен. Болшинството от тях живеят в Краснодарския край, Сочи и Адигея. Като арменци-християни са съхранили самобитна култура. Говорят на арменския диалект хяйрен. Идентифицират се и се самоопределят, включително на преброявания, като истински арменци. Расте интересът към тяхната култура. Престижни университети и центрове организират конференции по амшенски въпроси. В гр. Сухуми се издава в. Амшен. В гр. Краснодар работи Научния център Амшен за възстановяване на културното наследство. Издават се сборници и албуми.

Болшинството от арменците припознават хемшилските си събратя, и мюсюлмани и християни, за част от арменската нация. Прави се всичко възможно, напук на политическата конюнктура, да се запазят арменските следи в тази изстрадала през вековете интересна част от диаспората.

[SRH]

Първите сведения за Амшен дава в края на V²²² в. арменският историк Вудапет Гевонд в „История на халифите”. Арабският халифат принудил 12 хиляди арменци, начело с ишхан Шапух и Хамам Аматуни да се преселят на територията на Византийския понт, където създали полунезависимо княжество. В чест на ръководителите областта е наречена Хамамшен, а по-късно Хемшин или Амшен. В религиозно отношение в областта се изгражда Хачкарска епархия на Арменската апостолическа църква. Тази етническа арменска група остава изолирана от останалите арменци и развива специфични диалект и култура.

Дали може да се види някаква връзка между хемшилите и преселените от Константин Копроним през V²²² в. арменци и сирийци в Тракия?

[Guy de Mont Ferrand]

Половината от Мала Азия още по византийско време е била арменска. Интересно е също къде е изчезнало и многобройното елинизирано местно население или пък монголските племена, заселени от Хулагу?

[resavsky]

Първо едва ли гръцкоезичното население в Мала Азия е било чак толкова много - то е концентрирано главно по егейското и средиземноромското крайбрежие и долината на река Меандър.Във вътрешността на Мала Азия преобладават арменци,лази и други народности.Част от гърците вероятно са били тюркизирани с течение на времето но другите си остават там чак до 20 те години на ХХ век.По нататък историята е известна.

[Matrosov]

Извинете за отклонението. При разговор с мои познати грузинци, те ми разказаха за голяма грузинска общност в Турция, живееща в същия район. Доколкото разбрах тази общност е донякъде тюркизирана (не знам дали е правилно да се каже така), но са запазили връзките с грузинците на родово ниво.

[Guy de Mont Ferrand]

Извинете за отклонението. При разговор с мои познати грузинци, те ми разказаха за голяма грузинска общност в Турция, живееща в същия район. Доколкото разбрах тази общност е донякъде тюркизирана (не знам дали е правилно да се каже така), но са запазили връзките с грузинците на родово ниво.

Това трябва да са лазите.

Първо едва ли гръцкоезичното население в Мала Азия е било чак толкова много - то е концентрирано главно по егейското и средиземноромското крайбрежие и долината на река Меандър.Във вътрешността на Мала Азия преобладават арменци,лази и други народности.Част от гърците вероятно са били тюркизирани с течение на времето но другите си остават там чак до 20 те години на ХХ век.По нататък историята е известна.

А, resavsky, не мога да разбера категоричния ти тон по този доста сложен въпрос. Византия след VII в. е доминирана от "гръкоезичните" и в нея народностите са твърде размесени- това дори е целенасочено водена политика в Империята . Официалният език е гръцки, което спомага за елинизирането на останалите народности. До нашествието на селджуците сигурно е имало и немалко гърци, да речем, в Теодосиопол или Едеса. В Трапезунд основното население са гърци поне до 1461 г., а това е на южния бряг на Черно море.

[resavsky]

Не казвам че е нямало гърци /макар че в Трапезунд по скоро преобладава арменското население/.Но едва ли са били домиращият етнос.Къде отиват - ами част от тях са асимилирани от турското население а друга част емигрира в резултат на завоеванието.Спомни си че през 1307 г. Теодор Светослав изпраща жито в Константинопол поради големия глад настъпил след идването на множество бежанци именно от Мала Азия.

[Makedonikus]

Какво е било населението в Мала Азия по времето на Византийската империя е много интересен въпрос. Вероятно не може да се направи точна статистика. Гръцкият език - кини диалектос (или койне) е бил средството за комуникация между представителите на отделните народности. За гърци като народност мисля, че може да се говори само в днешна континентална Гърция, островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия. В Едеса по-скоро са преобладавали сирийците.

[Guy de Mont Ferrand]

Някъде бях чел, че ок. IX в. населението на византийска Мала Азия е било ок. 7-8 000 000 души. През 1025 г. при смъртта на имп. Василий Българоубиец, то вероятно е било ок. 10 000 000. Тогава Империята се простира на изток от южен Кавказ чак до езерото Ван (и отвъд него), обхваща по-голямата част от северна Месопотамия и Сирия, включително Едеса и Антиохия, но без Алепо и Мосул. Това включва цялата площ на старата "Велика Армения", каквато е била при Тигран. Предполагаемата конфигурация на населението според това, което съм чел, е горе-долу следната: етнически арменците преобладават в по-голямата част от граничните източни теми и в някои от Вътрешна Анатолия. Това обаче не означава, че липсват в другите, те са навсякъде, от Антиохия до Адрианопол, толкова са многобройни, че през XI в. успяват да населят изцяло и да основат свое царство в Киликия, която никога преди не е влизала в границите на арменската диаспора и политическа активност. Така, трябва да допуснем за арменските ромеи една цифра от най-малко ок. 3-3,5 000 000 души. В източните теми освен тях е имало и други народи, образуващи компактни и устойчиви групи. Тук няма да споменавам за преселваните периодично печенеги, славяни или българи, които принципно бързо биват асимилирани от местните. В северната част на източните теми се срещат доста кавказки народности, от които най-многобройни са грузинците (иверите). Те също се намират в период на демографски възход и би могло да се допусне, че ок. 400 000 живеят в границите на Империята. В южната част наистина най-многобройни по това време са сирийците, кюрдите се споменават сравнително рядко, а и като мюсюлмани вероятно предпочитат да живеят извън границите на Империята. Сирийците съставляват основното население на големи метрополии като Антиохия и Едеса - градове с поне 40-50 000-дно население. Северносирийската равнина е плодородна и гъсто населена, макар че век по-късно бива опустошена напълно при войните на Зенги и сина му Нур ал-Дин. Присъстват и араби, но техният брой във Византия е по-скоро незначителен. Сирийците са споменавани от кръстоносните извори като "твърде многоброен" народ и въпреки относително малката по размери област, която населяват в Империята, един брой от 300 до 400 000 души мисля, че е напълно резонен.
За други народи във византийска Мала Азия през XI в. няма данни или поне аз не мога да се сетя. Демографският поток на селджукските турци, който се излива в Анатолия и който именно променя за пръв път толкова драстично ситуацията след 1071 г., а и преди това (от 1055 г.), е оценяван на ок. 500 000 до 1 000 000 човека. Това е реалистично предвид на големите им военни победи и миграциите на християнското население, които предизвикват.
Ако допуснем и една цифра от 500 000 негрецизирани "миксоварвари" в Анатолия преди идването на селджуките, то пак според горната оценка на населението на Византия (10 мил. човека), по метода на изключването излиза, че половината от тях са гърци. Дори и предположенията да не са достоверни, пак по чисто логичен път можем да достигнем до този извод, съдейки по някои по-късни събития. Гърците са основното и едва ли не единственото население на западноанатолийските теми, които формират по-сетнешната Никейска империя (затова арменците вече не се споменават между етносите там). Има ги и по южното, и по северното черноморско крайбрежие. В Трапезунд напр. няма толкова арменци (освен в Амшен), а най-вече гърци и грузинци, които си оспорват влиянието над града. Сигурно ги е имало в достатъчно количество и във Вътрешен Анадол (Кападокия, Галатия итн.), откъдето турците или ги прогонват, или ги асимилират след 1071 г.

[SRH]

Ги, ето едни данни (The information there is taken from Josiah C. Russell, "Population in Europe:, in Carlo M. Cipolla, ed., The Fontana Economic History of Europe, Vol. I: The Middle Ages, (Glasgow : Collins/Fontana, 1972), 25-71). Обаче е въпрос какво има предвид под Greece - гръцко население или Византия. Данните са за географски райони, но едва ли Византия ще е наречена Гърция - все пак сериозни хора са тия.

Тук има още малко данни, които се отнасят до по-предишен период. Обаче на база на това бих предположил, че населението в Мала Азия към ²Х век е било около 20 милиона.

[Guy de Mont Ferrand]

Не знам дали си го забелязал това:

Byzantine Empire: In 850, the imperial army (theme and tagmatic units) is estimated at 150,000 men; in 1025 the army was perhaps 150,000 men. Basil II (976-1025) possibly ruled over 18 million subjects: 10 million in Anatolia, 5 million in the Balkans and Greek homeland, 1 million in Constantinople, and possibly another 2 million in southern Italy and Syria. The imperial army perhaps mobilized for military service 3-4% of an adult males reckoned at 4.5 million. Defeats in 1071-1078 and Turkomen migrations reduced the population of Anatolia. By 1125, the emperor John II (1118-1143) possibly ruled over an empire of 10-12 million subjects or two-thirds of the number of subjects over whom Basil reigned one hundred years earlier.

20 000 000 са твърде много за IX век . Смятай, че тогава арабско-византийските конфликти се водят с неотслабваща сила, при това далеч не винаги с надмощие за ромеите. Да прибавим към това и бунтовете на арменските павликяни, потушени с големи кръвопролития. Територията е с 1/3 по-малка от тази през XI в. Киликия е твърдо арабска, Сирия също, по-голямата част от арменците в началото- зависими от арабите, а в края- изградили свое собствено царство, под водачеството на Ашот Багратид. 7-8 милиона според мен е далеч по-реалистична цифра.

[Guy de Mont Ferrand]

Да добавим и още един важен щрих към пъстрата етническа мозайка на Мала Азия. След монголското нашествие и смъртоносният удар, който то нанася на империята Хорезм, към Анатолия се насочва нова огромна вълна от преселници от Средна Азия. Това са предимно тюркмени, бягащи от татарите. Те са дотолкова многобройни, че изглежда придобиват водеща роля в съдбата на Румския султанат. Става въпрос поне за 200 000 човека, може би и повече, които пристигат спорадично от 20-те докъм 60-те години на XIII в. Иконийските султани им отпускат земи главно по границата с Византийската империя и затова, малко парадоксално, пришълците от далечния изток придобиват водещи позиции в най-западните краища на султаната. Скоро те се изплъзват от властта му, както и от тази на татарите от Илханата, които провеждат няколко наказателни похода срещу тях, но не успяват стабилно да задържат контрола си върху техните територии.
Пришълците са доста диви в сравнение със селджукските си сродници и дори с монголите (горе-долу на едно равнище). Това си проличава в бруталната война, която повеждат срещу Византия и пробивът, който правят в лимеса, който от две столетия е стабилна бариера на християните срещу турците в Мала Азия. Динислямските храбри газии за едно поколение буквално помитат ромеите и излизат на брега на Егейско море. Според мен най-вече на тяхната намеса, изразяваща се в масови кланета, частични насилствени помохамеданчвания и толерирането на доброволните такива (особено на ромейски военни), както и на емиграцията, която предизвикват с перманентния си тормоз над ромейското население, се дължи драстичното намаляване на гръкоезичното население в Анадола.

Много ми се ще някой от турските съфорумци да изрази мнение по темата- те би трябвало да са по-запознати от останалите. Интересен ми е също демографският възход на кюрдите, които през средновековието като че ли не са толкова многобройни, колкото днес или през XIX-XX в. :sm186: Миралайюнус?

[resavsky]

Едни от участниците в това сравнително късно преселение /най -общо казано през втората половина на Х²²² век/ е и племето "кайъ" - бъдещите османци.Те безспорнно са роднини на селджуските турци но на много по ниско културно ниво - полупримитвни номади.Иконийските султани нямат възможност да се противопоставят на тези неканени гости / за желание не съм сигурен/ след разгрома им от татарите през 1243 г.Затова бързат да се отърват от тези примитивни пришълци като ги настанят по визнатийската граница и ги организират в т.нар.бейлици.Любопитно е че точно по същия начин постъпва и Иван Асен с куманите дошли в България преследвани от татарите - като ги настанява по южната граница на държавата.Идеята е ясна и в двата случая - в случай че на "гостите" им се прииска да грабят нечия територия това да не е на собствената държава.Друг е въпросът че специално османският бейлик се оказва своеобразна ""бомба със закъснител" за ефекта от чието взривяване никой не е и подозирал.
Не съм много запознат с демографските процеси сред кюрдите но си мисля че те са до известна степен сходни с тези при албанците след Х²V век.

[SRH]

Значи под Мала Азия имам предвид географското понятие, което включва и араби. Вероятно си прав за броя на населението в самата Византия отатък. Във връзка с хемшилите е интересно колко е било населението в арменската тема ²Х-Х век (която по това време обедиянава темите Понт и Кападокия, наричана още малка Армения). Показателно е значението на арменските войници във византийската армия, особено по времето на Никифор ²² Фока и Йоан ² Цимисхий.

Ето една крата от края на Х и началото на Х² век.

[Guy de Mont Ferrand]

Тази карта показва разположението на темите доста по-рано от XI век, по-скоро някъде в края на IX - нач. на X в.

Значи под Мала Азия имам предвид географското понятие, което включва и араби. Вероятно си прав за броя на населението в самата Византия отатък. Във връзка с хемшилите е интересно колко е било населението в арменската тема ²Х-Х век (която по това време обедиянава темите Понт и Кападокия, наричана още малка Армения). Показателно е значението на арменските войници във византийската армия, особено по времето на Никифор ²² Фока и Йоан ² Цимисхий.

Арабите са многобройни само в Алепо и околните територии и никъде другаде в Мала Азия. Мнозинството от тях са прогонени от византийската "реконкиста".
Хемшилите (респ. Амшен) не са ли по на североизток от "арменската тема"?
Названието "Армениакон" не означава непременно, че е била населена само с арменци или пък, че само там ги е имало. Даже според мен арменците са били далеч по-многобройни в провинциите, източно от Армениакон, отколкото в самата нея.
Виж за населението на тази обширна област можем само да гадаем. Военният рекрут е бил никак немалък, което предполага, че и населението е било многобройно, но от друга страна, това са професионални войници, чийто "занаят" се предава от баща на син и са задължени да воюват, което не предполага непременно реципрочност между броя на бойците и останалия народ, както би било ако бяха опълчение.