Етимология на имената на български селища с гръцки колонии

[transformator]

Драги Благовесте, позволете категорично да не се съглася с това, което Вие привеждате по-горе като аргументация. Вашата теза за присъствието на "гръцка следа" в историята на селото се основава единствено на някакви семантични връзки (повтарям, само семантични), чието съществуване е под огромно съмнение, понеже дори самият Вие ги установявате с толкова голяма натяжка, че изобщо не би трябвало да заслужават коментар.
Както и да е, Вие настоявате на своята "гръцка следа", без обаче да представите убедителни доказателства за това, дори обратното - Вашите аргументи напомнят по-скоро на "лингвистиката" на Петър Добрев. Първо бих искал да Ви попитам имате ли познания по старогръцки и ако да, какви. Думата, за която Hussar си спомня, е κόσσυφος и означава някакъв вид дрозд (ако не ме лъже паметта, тази дума се среща някъде из Аристофан). Не мога да кажа дали българската дума "кос" има нещо общо с κόσσυφος, докато не погледна етимологията, но за човек с познания по старогръцки е видно от хиляда километра, че κόσσυφος НЕ МОЖЕ ДА ИМА НИЩО ОБЩО с Κως най-малкото защото в първата дума има кратко "о" (омикрон, о), а в другата - дълго "о" (омега, ω ). Да не говорим, че в Κως сигмата не е част от основата, а е окончание за номинатив и т. н., и т. н.
Второ, от Вашето изложение се разбира, че Вие смятате за възможни единствено два произхода на името - от птицата "кос" и от гръцки. Тъй като според Вас първият е невъзможен, то тогава следва, че "Косово" може да произлиза само от гръцки, и то единствено от остров Кос. Ще Ви илюстрирам това, което правите в момента. Това е все едно аз под въздействието на някаква вътрешна мотивация да реша, че Вие не живеете в блок 43 в Младост 1 (това е чиста фикция за нуждите на примера, нямам представа къде живеете) и след това да си направя извода, че след като не живеете в бл. 43, може да живеете единствено в бл. 73, защото южното изложение на бл. 73 много ми харесва. Вие правите абсолютно същото. Харесали сте си остров Кос (не е ясно защо) и твърдите, че Косово има етимологична връзка с острова само защото няма връзка с птицата. Този Ваш извод има стойността на моя, че Вие живеете в блок 73 в Младост 1.
За да подкрепите твърдението си, Вие прилагате ред меко казано невероятни семантични връзки, като при това свободно прескачате от език в език, от група в група и т. н. Например Вашето основно езиково доказателство за връзка на руската дума "коса" с името на гръцкия остров Кос, за която вече изразих съмнение, е наличието на лексемата "сель" в тамошния диалект и в руски със значение съответно "порой" и "кален поток". Тази връзка, която правите, е меко казано странна (не мога да разбера как по-точно думата "сель обединява, при това етимологически, думата "коса" и името Κως ), но дори това в момента не е най-важното. Дайствително с етимологичен речник на руския език не разполагам и затова се обърнах към Большая советская энциклопедия. Съжалявам, че ще трябва да Ви разочаровам, но там се твърди, че произходът на тази лексема е арабски (Сель, силь (от араб. сайль — бурный поток), внезапно формирующийся в руслах горных рек временный поток, характеризующийся...). Ако тези две думи в руски и български имат еднакъв произход, то можем да предположим, че и в български думата е влязла от арабски през турски и с това да ликвидираме въпроса дори и на това равнище.
Що се отнася до връзката на името Еленка със заглавието на "Гръцка история" на Ксенофонт (по класическото произношение Хелленика, а по новогръцкото Еллиника, и двете с ударение на последната сричка), това просто го забравете. Връзка е възможна толкова, колкото между "сель" и "коса".

[bsb]

Руски етимологични речници - http://starling.rinet.ru/indexru.htm

[благовест]

Етимология на имената на български селища в гръцки колонии

Уважаеми господин Трансформатор,
Без да го вербализирате с елементарния пример,Вие ми приписвате софистика. Безспорно сте високоерудиран / в сравнение с мен/ езиковед.Не сте схванали обаче/или не сте поискали да схванете в полемичното си увлечение да държите само на своята хипотеза/духа на нещата -колкото и той да изглежда на пръв поглед фантасмагоричен.Има и нещо друго - софистиката не Ви е чужда и на Вас.Със завличане в тъмната езиковедска гора прибързано отхвърляте възможни,макар и труднодопустими връзки.Вярно е,че аз не доказвах неоспоримо нищо,но и Вие не сте в по-розово положение в неоспоримо отхвърлянеСлед като знаете толкова много,приведете ми поне една легенда /или предание/ за птицата Кос.Употребата на славянски и гръцки думи би следвало да ви подскаже за едновременното съжителство на славяни и гърци.Чудя се защо на такъв високоерудиран езиковед ви е убягнала такава елементарна езиковедска особеност - една дума/независимчо от какъв произход е/попаднала в чужда езикова среда,започва да се развива по езиковите особености на тази среда.Попаднала в българска среда думата Елиника,започва да се развива по българската фонетика - с отпадане на "и"-то.Колкото с примера в с новогръцкото звучене - това е вече софистиката,защото тя не е проникнала през новогръцкия период/аз никъде не го твърдя,за да ми го натяквате/.Може да се спори дали една обща енциклопедия/макар и Большая,но предизвикваща асоциацията с болшевизъм/може да бъде по-авторитетен езиковедски източник от специалзирания "Словарь русского яыка".Все пак този речник е от същото съветско време,от което е и ольшая советская энциклопедия4,а не е класическия речник на Даль от предреволюционното време.Никъде не доказватеперсийско-арабския прозход,навлязла през турски.Защо не обръщате никакво внимание на легендите.Освен езика те също са народната памет и макарче нямат омега и омикрон са не по-малко важни. гръцките преселници може да са произнасяли думата с омега или с омикрон,но едва ли местното население е схващало така дълбоко разликата ежду тях. Ето и един пример за такова смесване Как ще обясните наличието на дублетната форма жътва и жетва.Не е ли това смесване на голямата носовка и малката носовка и на техните рефлексии - "Ь" и "Ъ".А защо съществителните имена от ж. р. ед.ч. ръка,глава,коса в Косово се произнасят като ракъ,гламвъ,кусъ,макар че ударението пада на"а" в книжовните форми.Всичко ли е редукция /макар че и тя не отсъства/ или имаме смесване на падежите,а с тва и на техните форми.Ще ви го припомня - именителен и неговите форми се смесва с винителен и неговите форми и "А"то от именителната форма се е смесило с окончанието за вин. пад. - голямятя носовка /рефлексия в СБКЕ "ъ"/.Вярно е,че аз опросявам нещата,но поне се стремя да ги приведа в една система от причинно-следствени връзки.От казаното по-гре се видя,че въпреки вашата ерудиция не ги поднасяте по-сложно.Освен товане изграждате и причинно-следствената връка.Кой е по-прав ще го докаже науката по-нататък.

[albireo]

Основанията ми за това са ,както езикови така и исторически.

И за непредубедения читател на тази тема, стига да има все пак някакво елементарно понятие от гръцки и старогръцки език (като мен) мисля е ясно, че т.нар. езикови "основания" са тотално нелепи. Като пример ей тези изречения ме накараха да занемея.

Откритто от Вас ,Хусарю,/ако е вярно/не опровергава моята хипотеза,а й придава друг отенък,защото гръцкото звучене на диалектното название на името Кусвец на гръцки означава,че и названието остров Кос се извежда от птицата кос. (това е култово просто - а.)
Ако названието на на селото,е възникнало независимо от названието на остров Кос,означаваче по време на назоваването селото е било населявано от гърци (за това не знам какво да кажа - а.)

Мисля Трансформатор е обяснил достатъчно относно езиковите проблеми. Аз обаче бих искал да се върна в началото на темата и да разбера повече за споменатите исторически основания. Дотук ми се струва, че въпреки ентусиазма, що се отнася до лингвистика, благовест има методологически проблем. Надявам се с историята нещата да са различни.

[благовест]

Albireo,Вие сте злонамерено некоректен!С Хусар и с Трансформатор може да се разминаваме в етимологията,но сме взаимно коректни.Вие изопачавате моето изказвани и му придавате вид на езиково неграмотно.Препрочетох го и такова нещо не можах да открия.Вярно е,че изреченията ми са малко претрупани,но не са безсмислени.Казвам,че Хусар твърди,че Кусвец на старогръцки означава кос /има предвид птицата кос/. В скоби казвам,че ако това е вярно,ще означава:ако е възникнало независимо от името на островае било назовано от гърци.Сега добавям Защо,ако формата Кусвец е гръцка,името на острова не Кусвец,а Кос.От друга страна какво толкова за отделяне с курсив им в твърдението ми,че селището е назовано от населявали го гърци.Какво друго би могло да се каже,ако не се опровергава твърдението на Хусар?И макарчезлонамереността Ви ме подтиква към спиране на комуникацията,аз ще продължа комуникирането с историческия факт - опита за заговор на Цина срещу Август,защото репликите на Август към Цина се съдържа името Косовци.А то ще стане,ако се извините и си признаете злонамерената некоректност. За сега това стига.

[Imperial]

Albireo,Вие сте злонамерено некоректен!

Култова реплика.

[transformator]

Започваме ред по ред.

Уважаеми господин Трансформатор,
1. Без да го вербализирате с елементарния пример,Вие ми приписвате софистика. ... Има и нещо друго - софистиката не Ви е чужда и на Вас.
2. Не сте схванали обаче/или не сте поискали да схванете в полемичното си увлечение да държите само на своята хипотеза/духа на нещата -колкото и той да изглежда на пръв поглед фантасмагоричен.
3. Със завличане в тъмната езиковедска гора прибързано отхвърляте възможни,макар и труднодопустими връзки.Вярно е,че аз не доказвах неоспоримо нищо,но и Вие не сте в по-розово положение в неоспоримо отхвърляне
4. След като знаете толкова много,приведете ми поне една легенда /или предание/ за птицата Кос.
5. Употребата на славянски и гръцки думи би следвало да ви подскаже за едновременното съжителство на славяни и гърци.
6. Чудя се защо на такъв високоерудиран езиковед ви е убягнала такава елементарна езиковедска особеност - една дума/независимчо от какъв произход е/попаднала в чужда езикова среда,започва да се развива по езиковите особености на тази среда.
7. Попаднала в българска среда думата Елиника,започва да се развива по българската фонетика - с отпадане на "и"-то.Колкото с примера в с новогръцкото звучене - това е вече софистиката,защото тя не е проникнала през новогръцкия период/аз никъде не го твърдя,за да ми го натяквате/.
8. Може да се спори дали една обща енциклопедия...може да бъде по-авторитетен езиковедски източник от специалзирания "Словарь русского яыка".Все пак този речник е от същото съветско време,от което е и ольшая советская энциклопедия4,а не е класическия речник на Даль от предреволюционното време.
9. ...макар и Большая,но предизвикваща асоциацията с болшевизъм...
10. Никъде не доказватеперсийско-арабския прозход,навлязла през турски.
11. Защо не обръщате никакво внимание на легендите.Освен езика те също са народната памет и макарче нямат омега и омикрон са не по-малко важни. гръцките преселници може да са произнасяли думата с омега или с омикрон,но едва ли местното население е схващало така дълбоко разликата ежду тях.
12. Ето и един пример за такова смесване Как ще обясните наличието на дублетната форма жътва и жетва.Не е ли това смесване на голямата носовка и малката носовка и на техните рефлексии - "Ь" и "Ъ".
13. А защо съществителните имена от ж. р. ед.ч. ръка,глава,коса в Косово се произнасят като ракъ,гламвъ,кусъ,макар че ударението пада на"а" в книжовните форми.Всичко ли е редукция /макар че и тя не отсъства/ или имаме смесване на падежите,а с тва и на техните форми.Ще ви го припомня - именителен и неговите форми се смесва с винителен и неговите форми и "А"то от именителната форма се е смесило с окончанието за вин. пад. - голямятя носовка /рефлексия в СБКЕ "ъ"/.
14. Вярно е,че аз опросявам нещата,но поне се стремя да ги приведа в една система от причинно-следствени връзки.
15. От казаното по-гре се видя,че въпреки вашата ерудиция не ги поднасяте по-сложно.Освен товане изграждате и причинно-следствената връка.
16. Кой е по-прав ще го докаже науката по-нататък.

1. Софистика? За Бога, не! Нито Ви обвинявам в софистика, нито аз си служа с нея. Ако я използвах, то непременно щях да постъпя като известния софист Горгий от Леонтина и да Ви докажа убедително, че нищо не съществува – нито Вие, нито аз, нито Косово, нито Кусвец – и с това да приключим въпроса. Но не съм го направил, нали?
2. Прав сте, “духът на нещата” все повече ми убягва, а, вярвам, не само на мен, но и на четящите тази тема. От една страна това се дължи на неговата фантасмагоричност не само на първи, но и на втори поглед, а от друга – на растящата в геометрична прогресия непонятност на “причинно-следствените връзки”.
3. След като “езиковедската гора” за Вас е тъмна, значи Вие трябва да се отнесете с доверие към поднасяните Ви факти, а не да проявявате такъв остър негативизъм. Тъмнината на гората не Ви позволява да знаете дали връзките са възможни, така че се изказвате прибързано. Що се отнася до процеса на доказването, Вие се опитвате да докажете положително твърдиние (“Косово” произхожда от остров Кос), докато аз доказвам само и единствено едно отрицателно твърдение (хипотезата е несъстоятелна) и, отчитайки липсата на сведения, изказвам само някои предположения за етимологията. С оглед на фактологичната страна на въпроса, към настоящия момент моето положение е по-розово от Вашето.
4. Само ако Вие ми приведете легенда, която насочва към остров Кос, защото до момента не съм видял такава. Приложили сте само две локални етиологични предания, касаещи два извора. Няма и помен от острови, та дори и от море.
5. Простете, но вече започнах да се обърквам. Къде в конкретния случай видяхте едновременна употреба на славянски и гръцки думи?
6. Нима ми е убягнала? Струва ми се, че по-горе изходих точно от този принцип, разсъждавайки за възможния облик на лексемата Κως, в случай, че тя е била заета в старобългарски. Смятам, че тази истина е дотолкова азбучна, че не си заслужава да я изказваме експлицитно. Впрочем дори и от старобългарски нямаме нужда, защото според Вас селището е основано преди старобългарската епоха, при това от гърци.
7. Защо непременно в българска среда да трябва да има синкопа на “и”? Под “новогръцко” имах предвид произношението на гръцката буква “η” (ета) като “и”, наложило се през последните 1500 години. Значи, ако следваме Вашата хипотеза, средата на първото хилядолетие след Христа е terminus ante quem по отношение на заселването. Разбира се, произношението на думата не засяга така поставената Ваша теза. Написах го не защото желая да Ви “натяквам” нещо, а понеже го бяхте дали неправилно.Освен това Ви убягва фактът, че думата Ελληνικά, използвана за заглавие на въпросното произведение, е форма за среден род, множествено число от прилагателното Ελληνικός – “гръцки” и означава просто “гръцки работи”, “гръцки неща”. Вероятно е било популярно заглавие за творби с историческа тематика. Вие сам казвате, че случката с изчезването на войниците е описана в Анабазис, а не в Хелленика (макар че и в Хелленика да беше описано, връзката с чешмата не ми е ясна). Пълна загадка за мен е защо, по дяволите, една селска чешма ще носи името на произведение от Ксенофонт, и то преосмислено като женско. Бихте ли дали някакво приемливо обяснение на тази Ваша теза? Не Ви ли мина през ума нещо далеч по-елементарна – името Еленка може да бъде чисто и просто умалително от Елена?
8. Аз Ви говоря за справка в ЕТИМОЛОГИЧЕН речник, а Вие ми цитирате статии от ТЪЛКОВНИ речници. Или искате да ме убедите в това, че не правите разлика между двата вида? Не знам какво имате против Большая советская энциклопедия, но това е единственият източник за етимологията на думата “сель”, с който разполагаме в момента. Действително, това е обща енциклопедия, затова етимологията може да е НЕПЪЛНА, но едва ли е НЕВЯРНА. (Всъщност дори и етимологията в БСЭ да не е вярна и въпросната дума да се окаже и пет пъти гръцка или славянска (не знам кое ще Ви устройва повече), от това положението на Вашата теза изобщо няма да се промени поради съвсем неясната връзка на тази лексема с темата на нашата дискусия.) Отново проявявате недоверие и негативизъм към източници, без обаче до този момент да сте привели дори една етимологическа справка, за да ги опровергаете. Докато изпадахме в подобни словоблудства обаче, аз се постарах да се добера до един от трите най-големи етимологични речника на руския език – Фасмер, М., Этимологический словарь русского языка, М., 1986 (http://vasmer.narod.ru). Ето какво установих:
- българската лексема "кос" е родствена с гръцката κόσσυφος (Hussar е прав);
- лексемата “сель/силь” у Фасмер отсъства, може би поради рядката си употреба;
- за “коса” има два омонима. Първият е със смисъл “косми на главата”, няма да го коментираме. Вторият има значение “инструмент за косене”. Трети омоним със значение “тясна ивица, вдадена в морето” отсъства. Без да съм напълно сигурен, мога да направя предположението, че се касае за полисемия в границите на втория омоним (значениието “тясна ивица, вдадена в морето” да бъде вторично развито от значението “инструмент за косене” напр. поради сходството във формата на косата и на въпросната тясна ивица и т.н.). Повтарям, не съм напълно сигурен. Ако това е така обаче, етимологията ни отвежда доста далече от остров Кос. За да попълним празнините в тази информация, трябва да проверим в другите по-големи два речника – Преображенский, А. Г., 1910 – 1914 и Шанский, 1994 (това е само годината на едно от изданията на последния). Тъй като в момента съм зает, възлагам на Вас справката в тези източници и обявяването на резултата от нея (разбира се, може и да не се ограничавате само с тези речници и да търсите и други, но ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ).

9. Без коментар.
10. Не съм си и поставял за цел да го доказвам. Просто изказах предположение – ако лексемата “сель” е арабска, то най-логично е на навлезе в български през турски.
11. В случая не говорехте за “тамошното население”, което не различавало квантитета на гласните, а за ВЪТРЕШНА ВРЪЗКА в рамките на гръцкия език между лексемите κόσσυφος и Κως, която е изключена.
12. Да, Бога ми, каквато и връзка да има това с темата. Само една дребна поправка – рефлексията на малката носовка в новобългарски е “Е”, а не “Ь”, и едно уточнение – смесването се извършва в среднобългарския период.
13. Да, това е смесване на падежите. Благодаря, Ви, че ми припомнихте. Връзката с темата обаче продължава да ми убягва.
14. Изяснете ми причинно-следствената връзка тук – “Примерът с природното явление е значим и със съвпадането фонетичното звучене и с лексикалното значение на диалектната косовска дума сель с книжовната руска дума сель. ... В местния диалект означава порой "..."Многоводието" насочва към руската дума4коса".
15. Не сте разбрали, не се стремя да излагам нещата по-сложно, а по-точно.
16. Правилно. Фидел Кастро е казал “Историята ще ме оправдае” (дали го оправдава, е друг въпрос). По същия начин можем да кажем, че науката и четящите някога ще оправдаят някого от нас.

[Hussar]

На гръцки Косово е било Kossyfo Pedio, което би трябвало да се превежда местността на коса. Същото, което значи Косово на славянски. Та оттам може да се правят аналогии, Кусевец наистина може да е грешно произнесено Косифо, според мен си е напълно възможно да идва от гръцки, макар че не е задължително населението му да е било гръцко. Изобщо трудно е да се каже нещо със сигурност.

[благовест]

Етимология на имената на български селища в гръцки колонии

Дано да сте прав.Този път саказмът ви е злонамерен.Като каз,че науката ще си каже думата,имах предвид,че развитието нещата ще си каже думата.какво ще бъде това развитие на нещата един тоспод знае.Като давам факти,аз ги тълкувам така,че да направя взаимовръзката между тях.Според мен,щом има факти,всеки е в правото с8и да ги тълкува.Вие сте много ерудиран /твърдя го и без капчица ирония/ и тази Ви ерудираност подвежда,че сте спокоен,но и Вас Ви обхваща полемичната разгорещеност.Ако не беше така,щяхте да изчакате да приведа цялата фактология /а беше видно,че това е желанието ми,за да обърна вниманието на обществеността към селото,за което дори вие сте ме критикували/,за да имате възможнос след това да излезете със собствено обобщено становище.После във форума не сте само няколкото елитаристи.Дайте възможност и на други участници дасе изкажат,а Вие ги смазвате със своя авторитет.Не на Вас трябва да обяснявам,че авторитетът не е само административно-правова сила.Независимо как се проявява - резултатът е все един - смазващ останалостта.Иначе между петстотинте отворили форума,щеше да се намери поне един от няколкото села,с името Косово.Като сте толкова ерудиран,изградете си собствена концепция и се опитайте да я вербализирате.Оставете сложните езикови въпроси /в които сте безспорен авторитет/ и ми отговорете на няколко въпроса.Въз0можно ли е да няма в селото нито една легенда за кос-а?Обяснете наличието на легендата за местността Мъжково,както и метаморфозата на селянката.Познавате ли други български легенди с метаморфози в птици.Ако не ви отговарях на системните отрицания,по-ранощях да ви спомена факта,че пред чешмата Еленка има издялана от основата на скалата гъб /кръгла маса,чийто пън или свол излиза от скалата,т.е. е издялан от скалата./Вие обяснето,защото досега само отричате моите обяснения какво е това според Вас -масичка за моабети,плот за изтупване на прането.Обяснете и мес8тността Кара сулан и я свържете с останалата топонимия и митология.Опровергайте твърдението ми,че лесно се руши,но трудно се гради.Твърдите ли,че всяко назоваване на нещата се подчинява на формалната логика ил в него понякога има неузнаваемо тайнство,което крие непредсказуема необяснимост.А какъв дявол търси името Косовци като име на един от най-известните родове по времето на Август,при това както казва самият Август,род който не Би прие случаен човек за император на Рим,дори и заговорника да успее с преврат да се настани на императорския престол.

[благовест]

Етимология на имената на български селища в гръцки колонии

След като отговорите на въпросите ми,помислете и върху следващите
два. Нима не познавахте информацията от Български тълковен речник за
коса,че е прелетна птица? След като това е така,кое е по-вероятното - селото да бъде назовано на името на една прелетна птица или на прозвището на хората-преселници,заселили се на въпросното място?

[transformator]

Уважаеми Благовесте,
Преди всичко трябва да Ви уверя, че в написаното от мен не съм вложил и капка злонамереност. Нямам и не мога да имам нищо против Вас. Просто изразявам несъгласието си с Вашето становище.
Този път ще съм по-кратък, защото времето ни е скъпо, а и почти всичко необходимо вече се каза. И в последните си две мнения Вие ни бомбардирахте с неизменните си "доводи" за връзка с остров Кос. Приведохте известен брой факти, които безспорно не са лишени от етнографско и етнологическо значение, но отново Ви повтарям, НИТО ЕДИН от тях НЕ СЪДЪРЖА КАКЪВТО И ДА БИЛО НАМЕК ЗА ИНДИКАЦИЯ ЗА ВРЪЗКА С ОСТРОВ КОС (нито скалната гъба пред чешмата Еленка, нито самата чешма, нито Мъжково, нито Кара Сулан, нито бейовете и пъдпъдъците). Дори не е нужно човек да е специалист, за да забележи тази проста очеизвадна истина. За езиковите доводи, приведени от Вас до този момент, казах достатъчно и не мисля да се повтарям.
Любопитен съм какви са тези "Косовци" от времето на Август, за които споменавате. Откъде сте почерпили това сведение? Посочете мястото в оригиналния текст, където се среща думата (предполагам, че е латински) - автор, произведение, номер на глава и на параграф (внимавайте с номерацията!) или дайте линк към съответното място в текста (вече има хубави бази данни с латински текстове в Интернет - напр. www.thelatinlibrary.com ), за да можем да обсъждаме тази лексема в морфологически, контекстуален и евентуално етимологически план.

[благовест]

Етимология на имената на български селища в гръцки колонии

Само с една дума 4бейове" Вие иронизирате моите допускания.Запознат ли сте с "Програма за топонимично проучване" от Иван Дуриданов.Та в тази "Програма..." черно на бяло пише,че при тълкуването на името трябва да се
има предвид формата,размерите,състава /почвен или друг/,пресеченост/непресеченост/ на терена на топонима,историята,в която не на последно място стоят легендите и преданията.Като филолог /какъвто вероятно с9те/,би трябваяло да знаете,че във фолклорния епос има чудняа
смесица на времена,събития и личности.Да започнем с "бейовете".Сигурно по-добре от мене знаете,че непоносимостта на "турското гостуване в България" е дало отпечатък върху неписаната историческа памет на българския народ.Ако теоретично отстраним бея и раята /жената,в съдържанието ще ни останат няколко мотива:гневната гонитба за отмъщение на хора,метаморфозирана в гонитба на птици.Запознат ли сте със старогръцката легенда за тракийския цар Терес,Филомела и Прокна и че с тази легенда се свързва появата на папуняка,славея илястовицата.В главата на папуняка гърците виждали характерната за всеки тракийски цар гугла,а в песента на птиците /в различен вариант у гърци и римляни/ майчиния вопъл по сина Итис-Итис".Знаете ли,че мотин от тази легенда използва творчески Емил Зола в романа си "Тереза Ракен".При гърците изнасилената и с отрязан език,за да не може да говори,издава насилника ,като извезва на гергеф името му.Зола творчески го преобразява Майката на убития /мъж на Тереза Ракен/написва на книгаимето на убийците,в тяхно отсъствие,които са самата Тереза Ракен и любовникът й художник.Разказах Ви това,за да ви наведа на мисълта за миграцията на митовете.За да стане тази миграция,е необходима пряка комуникация.А за да се осъщесви това,е била осъществена среща с различен отрязък от време и на различно място между различните населения или техните представители.Ще кажете,че Зола го е прочел книгите,но едва ли косовци тогава са могли да четат.

[Sir Gray]

Да разбираме ли, че доводите Ви за връзката на с. Косово с остров Кос (вероятно според Вашата теза състояща се от преселници от о. Кос, основали селото) се изчерпват всъщност до известно подобие в няколко местни легенди?

[благовест]

Етимология на имената на български селища в гръцки колонии

Всеки да го разбира както си иска,а сега аз ще пиша за моите "фантасмагории",както се класифират връзките приведените от мен факти.Връзката между Сель и Мъжково /Мъжковец/ е заплашващата с опустошение водна стихия /някъде е назована потоп/.При явлението "сель" тя е резултат на пороен дъжд,а при "Мъжково" - на подземно изригване. И в двата случая присъства мотивът за оцеляването /спасяването от бедствието - в единия случай в апофтегмата "Бягайте от Кайряна,че ще ви зотвлече селя",а при другия случай за оживяване чрез спиране на бедствието.Ще обобщим,че водното бедствие се родее с мита за Девкалион и Пира и в крайна сметка с потопа.Има и друго общо между старогръцкия мит и легендата за произхода на топонима - хвърлените камъйни.Встарогръцкия случай - това са костите на майката Земя.Различиет е при гърците има възстановяване,а при косовчани - предотвратяване за оцеляване.Нека понятието "оцелявяне " да не се зловиди,защото при превратната съдба на българина това е вечна негова тема..Толкова невъзможно ли е старогръцкото /елинистично/ Еленика на славянска почва чрез синкопа /какъвто термин възприема Трасформатор/ да се е побългарило в популярното име Еленка.Има го и мотивът за загубването на гръцките наемници т р а н с ф о р м и р а н в загубването на момиичето..Колкото за издяланата от основите на скалата фигура защо тя да не завършва пейзажа с ритуално свещенодействие за жертвоприношение..Сега на въпроса на Рицар.Никога не съм твърдял името на селото са го дали пряко гръцките колонисти от остров Кос.И до сега обаче твърдя,че то е в по-близка/непосредствена/ или по-далечна /опосредствана/ връзка с островитяните.Сравнете село Кос в Момчилградска община,Кърджалийска област и нос Черни кас,чието название е твърде близко до смисъла на руската дума коса.Компютърът се измори и свършвам,а другото после.

[albireo]

Интересно ако извадим същите мотиви в преданията и митовете на народи и общности нямащи нищо общо (вкл. и географски) с елините, дали благовест няма да заключи, че жителите на село Косово не са случайно потомци на съответните племена и народи?
Съдейки по логиката на неговите аргументи нищо не ни пречи да решим точно това.