От днес ли започва историята като наука? Понятие за история.

[gollum]

Тук е времето да изразя едно частично несъгласие с Голъм, според мен няма два вида история - мемоарната литература и документите са също толкова история, колкото и монографиите и статиите на любим мой професор.

Склонен съм да се съглася с теб, Ханс. Ако ги разделих на въпросното място в тексат си, то е повече за отбележа една техническа разлика между тези източници, която в повечето случаи съществува. Документите обикновено се създават в рамките на някаква общо взето формалан система с цел отчитане на нещо. Ако историкът е наясно с това каква е системата и какво се отчита, ако има приблизителна представа за качеството и характерните грешки и недостатъци на контекста на съответната бюрократична система, в която се е създавал документа и се е отичтало събитието, то той може да се систави добра представа за отношението между документираното и вероятното реално събитие (както и за случаите, в които съставянето на документ е било акт на преправяне на действителността).
В мемоарната литература и бетописите има подобно отношение между описвано и описание, но все пак то е в много по-малка степен формално и категоризацията му е много по-трудна. За сметка на това този род източници (наред с литературата и изкуството) дават много по-жива информация за мисленето и възприятията, характерни за съответния момент от миналото. Съгалсявам се, обаче, че между историята писана някога и тази, която се пише сега, няма принципан разлика.
А за оная тема - жгалко че замря, за мен бе интересна и забавна, а и поучителна.

Повдигнатият от Хана въпрос също е интересен. Но аз бих отбелязал, че макар истоирята по идея да се стреми към моделиране и обобщение, все пак потнециално всеки регистриран момент от миналото има или може да има значение. Не случайно историята като наука се дроби на множество различни истории, подхождащи към миналото от различен ъгъл. За едно възстановяване на всекидневния живот от даден период значение имат всякакви факти, засягащи обикновените хора и перипетиите, съпътстващи съществуването им.
От друга страна, различни наглед неинтересни (т.е. не свързани с цивилизацията и културата) събития също могат ад имат своето значение в историята, защото са въздействали по определен, макар и външен начин върху случилото се. Примерът с вулкана е много добър.

[ivan_kunchev]

Добре, станаха много въпроси, по които ще трябва да се отговаря, ама така е като се отсъства по-дълго от форума.
Доколкото разбирам, Ханс казва, че конкретно към мен е насочил въпроса си „какво е събитие?”, защото в дефиницията, която съм поддържал тази дума играе ключова роля. Там той поставя и въпроса за истината като казва:

„И пак повтарям, какво е събитие?
Разбирането на определението за история няма как да избегне предварителното разбиране на събитието.
Събитието част ли е от миналото, събитието факт ли е? Ако е факт, исторически или физически? Ако става дума за факти, то това означава, че възниква въпросът за истината и взаимоотношението и с историята, както е зададена в определението”.

Това, което бих казал тук е, че съм готов да изоставя активното поддържане на Болотовото определение пред това да преместя дискусията на почвата на философията, защото тогава правилно ще съм упрекван, че се занимавам, пък и вас – с философия. Все пак едно е да се придаде известен философски нюанс на някои анализи, друго е да се промени самата природа на историческия анализ във философски анализ. Това, струва ми се, не подобава на този (вид) форум(и), който се определя като „Военно-исторически”.
Така че докато изрично не позволите да се впуснем в такова дело – нещо ме притеснява сам да го подхващам.
Иска ми се да уточня, че за себе си не виждам начин в настоящият контекст, до който е стигнал разговорът да се анализират както „събитие”, така и „истина” извън аспекта на философията. Затова и не го направих, а предпочетох да оставя вие да говорите за събитието и за истината, така, както вие ги разбирте, по отношение на историята; пък и сега предпочитам същото.