Партиен плурализъм в развит капитализъм

[Док Холидей]

Чета аз разни права и се фасцинирам гръмовно. И в душата ми изпъплят и се просват на светло едни мисли, черни като гущери на камък. Хайде, няма да превръщам темата в цирк, но не мога да си обясня някои неща и би ми било интересно да чуя някои мнения.
Дълбоко ясно ми е защо няма разделение на властите и партиен плурализъм и още няколко дузини изначални принципи, не присъстват в българския модел 1944-1989. Партията е една, в нея се събират всички власти и място за други мнения и партии няма. Елементарно. И тук нещата някак се размиват. Идва Голямата промяна, която май не променя нищо друго освен, че България има нова конституция и стари муцуни. Принципите като този, че народа е единствен суверен и от него произтича цялата власт, разделението на властите и прочие, се завръщат, но въпросът с политическия плурализъм избуя.
Особено край изборите. Обикновено следя дните, когато има избори. Някак все така се случва. Приятно ми е да слушам Андрей Райчев. Останалите ми е горе-долу неприятно да слушам. Не съм обвързан с никакви партии и идеологии. Но следя положението. Нямам претенции, че разбирам. Но ме интересува въпросът за какво гласуват хората. Вариантите не са много.
- за личности
- за идеи
- за партии
С какво партиите се различават една от друга в един да кажем зоологически капитализъм, в модела, към който се стреми България - хиперкапитализъм и пазарна икономика /което си го имаме отдавна - малко след като съм роден/ Ясно е, че съществуването на стотици партии е обусловено от конституционното право на гражданите да се сдружават /не помня кой член беше - някъде към 44ти или 45ти/ Съществуването на това право е безспорно. Но струва ми се спорно това, че между програмите на десетките партии няма разлика. Че златния век на парламентаризма и партийния плурализъм е 19 век, а него отдавна го няма. Че пътят, който изпълнителната власт трябва да следва е предначертан и изпълнителят е без значение. Никой не се интересува от имена, стига те да си вършат работата. Не знам за какво се гласува. За личности в никакъв случай /а аз бих гласувал именно за това, но личности отсъстват/, за идеи ми се струва нелепо - при тази тотална липса на оригинални или дори неоригинални идеи в политиката. Политика в региона се гради върху черен пи ар. /Отделно ми се струва - и определено не съм го измислил аз - че парламентът е арена на битки между мнозинството и правителството от една страна и опозицията, в която парламентарният контрол и заяждане и оправдаване. нищо интересно/ и така. да пробвам да обобщя в едно-две изречения. имхо в хиперкапитализма всеки работи за себе си - няма идеи, няма платформи, няма сблъсък на социалисти и и десни, няма либерали и консерватори, всичко се размива, няма варианти на политика, която да бъде следвана. Социалистите не са социалисти, няма нищо социално в политиката им, десните са десни, защото загребват с дясната ръка, а центъра не знае как да се самоопредели. не знае на кой свят е.
...
Ами това е. Ако някой има да добави нещо /и моля без конкретни имена/ нека го направи. Ако ли не - темата ще потъне надолу и това сигурно ще е закономерно.

[ivan_kunchev]

Какво точно се опитваш да осмислиш? За какво гласуват хората, или защо са девалвирали "ценностите", или позициите, за които говориш? Между другото същинският плурализъм се съмнявам, че съществува в момента, поради нашата собствена немощ да го остойностим.

[lobo]

Скъпи ми Док!
По конституция,преди 10-ти имаше право на партии и сдружения.Факт е БЗНС-то.Обаче съществуваше и член Първи за ръководната роля на партията.
Нима не ти стана ясно до сега,че пръкналите след промяната партии в по-голямата си част бяха резервните отбори на БКП.В тези партии под ръководството на знайни и незнайни фигури и функционери се преляха достатъчно средства за да започнат и да поведат стадото /електората/ след себе си.Спомни си митингите от едно време.Поради тази причина нито комунизъма ни е бил като хората,нито пък капитализма прилича на нещо.Питаш се за какво гласуват хората:за идеи - опорочиха ги,за личности - няма такива,за партии - къде са тези партии,като всичките са едни и същи.За какво гласуват турците - за пари.Иди и виж ако имаш възможност в смесените райони.Турците искат от Доган и той им дава.Освен това и работят здраво и са доста по-наред.

[messire Woland]

Скъпи ми Док!
По конституция,преди 10-ти имаше право на партии и сдружения

Е, това не може да е сериозно. Ако се пробваше да създадеш каквато и да е политическа организация преди 10ти, щеше да видиш "дебелия край". Някои сме живели тогава и знаем.

[Гост]

Е, това не може да е сериозно. Ако се пробваше да създадеш каквато и да е политическа организация преди 10ти, щеше да видиш "дебелия край". Някои сме живели тогава и знаем.

Илия Минев бая бой изяде 1988ма за своето сдружение за правата на човека,лека му пръст.
Принципно Док Холидей,тезата която се налага в съвременната политология е че партиите от "изразител на дадена идеология" напоследък са се превърнали в "машини за печелене на изборите".
Съвременното дясно и ляво са доста различни от дясното и лявото от едно време-Чърчиловите разбирания примерно.
Дясното е все по-ляво.Лявото е все по-дясно.
И и двете все повече се смесват с популизъм.
Тя и като цяло самата демокрация е доста по-различна от едновремешната и от идеите на Лок примерно.
Както и съвременните идеалистки течения са доста по-празлични от идеите създадени от Хегел и развити от съответните политици след това.Но тук разликата е по-минимална.Квото беше създадено от комунистите през края на 19ти и първата половина на 20ти век и от националистите през тоя период-няма кой знае ква промяна и досега.
Е има неокомунизъм,има и неонационализъм,има и неофашизъм и неонацизъм-но разликите спрямо същите идеологии без нео отпреде е почти нулева.
Като цяло в момента демокрацията по целия свят е в лека криза,популизмът и се е покатерил на гърбът яко,крайните форми на ляв и десен идеализъм все повече набират сили макар и бавно и постепенно.Явяват се все по причудливи движения,които по никав начин не се вместват във стандартното деление ляво-дясно-тоталитарно-либерално и набират сили при това-Пим Фортайн,сепаратистките движения на разни микро-етноси,екодвиженията,крайния-либеризъм,либертарианството...
Като цяло се счита че съвременното деление на леви-десни-тоталитаризъм-либерали ще се размие в скоро време и ще отстъпи мястото си на едно друго деление наречено-деление на "кливиджите" (кливидж-от английски-разлом значи,още и като "фронт" може да се преведе).
Като разлома е определена теза по която обществото има портиворечиви мнения.
Това разбира се води до максимално фрагментиране на политическите партии.Понеже питаш-
Като цяло хората гласуват най-често подхванати от една от двете вълни от даден кливидж.
Комунизъм-антикомунизъм
светска власт-клерикализъм
и т.н и т.н. тоест подхванати от дадената вълна от двете от кливиджа,но не и имайки цялостна пълна представа от насочеността програмата на въпросната партия във всичките и подробности.
Не говоря за тук-говоря за Европа и света изобщо...Тука политическата система е мамма-мия...

[albireo]

Божилов е прав (отчасти) за някои неща. Примерно в щатите основните кливиджи са определени и могат да се видят в т.нар. culture wars. Подобни неща лесно могат да се напипат и в Европа (пример - Франция - тоталното разминаване във вижданията по определени проблеми при привържениците на Саркози и съответно тези на Роял, Полша - Лепер с/у останалите или пък като цяло мястото на религията е един такъв кливидж), а също така и тук в БГ.
Не съм сигурен какво имаш предвид под хиперкапитализъм обаче. В сегашното състояние на нещата - у нас, в Европа и навсякъде - партиите не са толкова машини за печелене на избори (и това го има), колкото асоцииране (къде по свободно, къде не) на различни лобистки и пр. групи по интереси. Та партиите или отделни техни групи се явяват като субекти на политическия процес, заедно с отделни министерства, правителствени агенции, NGO-та и т.н. Обикновенно терена на който се играе тая игра е "разчертан" от разделението на властите. Обикновенно...
пример в щатите Пентагонът (или дори отделен негов дял) е също толкова субект на политическите отношения, колкото и някоя свободно асоциирана (под давлението на определени лобистки институции, които представляват определени граждански и/или бизнес интереси) група от републиканци и демократи в конгреса и сената, част от администрацията на изпълнителната власт и т.н. Като след 6 месеца тези играчи въобще може да не са в същия състав, когато на дневен ред е друг проблем и т.н.
Т.е. партиите не са постоянни играчи, а по-скоро канализатори на информацият аи интересите. Така е било от 17 в. насам, само дето сега процесът е неимоверно усложнен.
В България, както и във всяка друга страна без изключения този процес се детерминира от и придобива форми адекватни на наличната политическа култура. Това което става у нас е адекватния резултат от нашата политическа култура, която е преимуществено поданическа (за разлика от гражданската да речем). За повече теория по въпроса за политическата култура можеш да видиш у Алмънд и Верба, Енгелхарт, Уилдавски (ако ти се занимава).
Но някоя от следващите срещи, ще ти донеса една мн. хубава статия на Serge Latuche.

[Док Холидей]

Не съм убеден, че е имало член в конституцията, който е позволявал съществуването на други партии. Струва ми се нелепо и без да проверявам. Фактическата ситуация е такава, че двете конституции както и много други неща са формални. Историята на БЗНС и оная единствената партия е сложна, противоречива и неприятна. Не бих искал да я засягам в тази тема.
Съгласен съм с Воланд, както и с твърдението на Bojilov, че партиите са машини за печелене на избори.
И понеже споменахме Лок, държавата /поне тази, която обитавам през повечето време, а и повечето хора тук/ е един истински Хобсов Левитан. В едно чудовище, което работи срещу интересите на гражданите си, а и собствено няма свои интереси. И дори да има - те не са зададени от нея. Мисълта, че държавата е по-скоро отрицателно настроена към начинанията ти и е мързелива, че по-скоро работи срещу отделния си гражданин вместо за него е характерна за т.нар. български модел. А и разделението на властите тук в момента придобива комичен вид - една партия преобладава в законодателната /вярно, не е достатъчно силна, за да се справи сама, но това е характерно - от много време никой тук не може да се справи сам и да не опира до услугите на някои малцинства, които се превръщат в решаващи, за да формират мнозинството.
и да се върна на думата ми за Левитан. Не казвам, че трябва да се върнем две хиляди години назад. Казвам само, че в България никой никога не е сключвал обществен договор. Едната страна - гражданите
1. няма обществено самосъзнание. Не се чувства като част от едно цяло, а ако някога се е чувствала, това време е отминало. Всеки, вторачен в най-първичните си нужди, действа поединично. Това води до всичко друго, само не и до сдобиване с гражданско мислене. България живее в безвремие. Аз съм на 20. Приемам, че до 3 г. възраст нямам добри спомени. Но след това, в последните 17 гдини времето сякаш е спряло.
Както и да е. Идеята на Русо за обществения договор е формулирана блестящо, но има само един проблем /подобно на оня изтребител от параграф22 дето не можеше да лети/ - тя не работи в България. Индивидуалният инстинкт за самосъхранение работи у всеки. Но липсва на обществено ниво. И ако хората си затварят очите, мислейки си, че това ще помогне - грешат.
Не съм сигурен, че имам цел, пускайки тази тема. Мисля, че вече го казах. Просто от време на време ми идват на ум разни неща /определено не си поставям за цел да мисля по такива сериозни социологически и какви ли не още въпроси. Те сами идват/
Постоянно имам чувството, че живея напук на държавата. Това не е много облагородяващо чувство.

[hindenburg]

Работата е такава че май в България всичко върви на обратно , имаме чувството че нищо не е както трябва и едва ли ще се оправи някога.Както каза Док Холидей у нас всеки гледа да се спасява по отделно , повечето хора не очакват държавата да им помогне и затова си помагат сами доколкото могат.Много е лошо за нашето общество загубата на надежда , та нали надеждата умира последна, какво става ако и тя е загубена. Политическите партии не правят това което се очаква от тях и сякаш правят точно обратното. Затова се създава впечатлението " Бог високо, цар далеко". Просто на нас ни липсва чувството за сплотеност и за общи действия , когато проблема засяга цялото обществото. Всички се опитват да създадат впечатлението че нищо не зависи от партиите, че сами можем да се оправяме, и не е нужно да работим за общия просперитет. Държавата - това сме ние и ако ние нямаме чувството за държавност не можем да очакваме добро бъдеще и просперитет.
" Съединението прави силата"

[Гост]

Много е лошо за нашето общество загубата на надежда , та нали надеждата умира последна, какво става ако и тя е загубена.

Е тва става-

[albireo]

...Политическите партии не правят това което се очаква от тях и сякаш правят точно обратното...

А какво се очаква от политическите партии? Нещата, които се адресират към политическите партии действията, които се очакват от политическите партии дали са такива, които принципно биха могли да се изискват от партиите? Този въпрос важи не само за партиите, важи и за останалите играчи на политическата сцена. Какви са очакванията, който се адресират към различните държавни институции? Към законодателната власт? Към изпълнителната власт? Към съдебната власт? Към медиите? Към неправителствените организации? Към синдикатите? Въобще към всички институции тип посредници? Адекватни ли са тези очаквания?
Тотално не ни липсва чувство за сплотеност, напротив. Като цяло повечето българи все още са особено силно сплотени около идеята, че Бог, Великите сили, американците, руснаците, световната конспирация, политиците или просто "ТЕ", колективно му го на***ват.
Това което липсва е осъзнатост, умение да се живее заедно - в общество. Гражданска култура, идея какво е да си гражданин, а не поданик. Идея за отговорност, отговорно управление и т.н. Липсва нетърпимост към едни неща, а същевременно се наблюдава нетърпимост към съвсем други. И прочее.

[Док Холидей]

Липсва идея какво да си гражданин, но не си прав, че българите се изживяват като поданици. Най-малкото, защото дори да им се иска да са в монархия, мисля, че това време мина. Бе им избито от главата. Монархията си е изпяла песента, въпросът е, че не мога да видя мястото на партиите. Не виждам какво интересно стои зад тях, не виждам какво ги отличава една от друга. Всички използват евтини популистки трикове и удивителното е, че колкото по-прости са - толкова повече вършат работа. Ясно ми е, че зад тях стоят интереси и тъй като не съм на 1000 години и за база имам твърде малко време на тоя свят съм малко объркан. Дали развитието на една държава и нейната съдба не е следствие от действията и вижданията на много ограничен брой хора. Не казвам съсловие, а брой хора с най-различни възможности.
Партиите не могат да изчезнат току така. Най-малкото защото те са в основата на законодателната власт, т.е. партийните групи в парламента. Казва се, че те представляват "хиладите маса народ" и са изразители на тяхната воля. С това всеки здравомислещ човек не би трябвало да се съгласи, защото как е възможно 240 да изразяват волята на 6-7-8 милиона? Те не са преносители на воля. Волята се губи някъде по пътя между урните, листите, избирателните системи и подреждането в парламента.
МОже би няколко предложения, които на мнозина ще се сторят скандални са евентуално начало.
Съкращава се броя на народните представители на 120-140 и се въвежда особена персонална отговорност към съответния избирателен район. Без да се нарушава имунитета и неприкосновеността. Крайно време е да изчезнат мъртвите души, чийто имена никога не се чуват в пленарната зала. И да не тръгва някой да ми обяснява, че за страна като БГ бройката от 240 е нормална, дори малка.
Нужно е всеки да представлява своя район, а не стомаха си.
Референдумите ако нес е лъжа са два типа - консултативни и императивни. В България са императивни т.е. ако народът бъде запитан, отговорът му е задължителен. Затова по никой въпрос не е питан. Ето едно нещо, което няма да е лошо да се промени. Не казвам, че трябва да сме като швейцария, която има по 300 референдума на година и им ги накамарват със сто бумаги. Не, казвам, че ако някои въпроси бъдат поставени на публично гласуване и обсъждане, хората, народът, обществото, ще усетят някаква реална власт да променят ситуацията и ще видят, че мнението им е значимо не само около изборите. Ще участват по-активно.
За правомощията на президента също ми се говори, но няма да е сега.

[albireo]

Липсва идея какво да си гражданин, но не си прав, че българите се изживяват като поданици. Най-малкото, защото дори да им се иска да са в монархия, мисля, че това време мина. Бе им избито от главата. Монархията си е изпяла песента, въпросът е, че не мога да видя мястото на партиите.

Това, което се назовава в политологията като "поданическа" политическа култура не се изразява с това да искаш да си в монархия. Ще говорим някой друг път...

[Lulchev]

Това, което се назовава в политологията като "поданическа" политическа култура не се изразява с това да искаш да си в монархия. Ще говорим някой друг път...

Според някои понятието „политически ориентации”(нагласи, култура) се въвежда в научно обръщение от американския социолог Гейбриъл Алмънд в неговия труд „Сравнителни политически системи” - Almond,G.,Comparative Political Systems. – In: American Political Science Review, N.Y., 1965. Това понятие се употребява и в съвместния труд на Г.Алмънд със Сидни Верба „Гражданската култура” /Алмънд, Г., С.Верба. Гражданската култура. С., 1998/.То се използва широко в социологията, политологията и политическата антропология на страни като САЩ, Англия, Австралия, Канада, и пр. Под „политически ориентации”(нагласи, култура) Г. Алмънд разбира „отношения (или възгледи)за политическото и политическия процес... възприемани пасивно или пък с нагласа за практическо участие(не задължително политическо) с цел тяхната реализация". Също така под „политически ориентации” Г.Алмънд разбира не само „положителното” отношение към един или друг субект или явление от политическата реалност в миналото и настоящето, но и „негативното” възприемане на идеи, практики, процеси , личности, колективни сдружения и други „елементи” от сферата на политическото.Предполагам под "поданическа" политическа култура(нагласа, ) Албирео има предвид горното понятие за някаква политическа ориентация , а не разбрана като искане за монархия.На "поданическата"(subjective) култура Алмънд противопоставя "модерната" нагласа, която определя още като култура на участие.
Ето един цитат :
"Около 20% от българите (основно хора с поданическа нагласа, привърженици на БСП и роми) продължават да предпочитат предишния тоталитарен режим. А близо 15% приемат за по-подходяща диктаторската форма на управление."

http://mediatimesreview.com/march2007/fasade_democracy2.php

Ясно е, че не става въпрос за монархисти, напротив.

[von Danitz]

Е то модерното разбиране е, че съм "ситуиран тук". Ако държавата, в случая България "не работи" добре с мен, ще се ситуирам другаде. Би трябвало и заплатата да и спра, ако ме ядосва. Нали работим заедно.

Но партии и държава са две различни неща. Кой днес помни партиите от по стари времена. Те идват и си отиват. "Демократични сговори", "Врабчи", Радикал-демократи, къде са? Приемаме партиите като необходимия клапан. Карат се в парламента, интригантстват, създават шум, просто нещо като медии с власт, когато са парламентарно представени. Но това е идеята.

При нас, в България, тя се изроди, тъй като в основата седи една изключително маргинална конституция, като слог, като мислене, като постановки. Не беше звършено и съответното очистително и наказателно преследване на когото трябва. И престъпниците, в случая, политическите престъпници от преди , не си казаха, а, хубаво, простиха ми, дай да се поправя, а напротив, казаха си, о, ма то и така можело, я пак да си карам както аз си знам. Пък честните политици, ако е имало такива и те си казаха: Ама защо аз ще бачкам и ще слушам по цял ден проблемите на селото, а той ще си пие мартинито с балеринката от балет "Нова".

И така със зле прикрита комунистическа конституция, с "партии", които търсят топличкото за своите, си построихме такава нова България, че Китайската империя при Мин е била по-стройна, функционираща и приятна.

[lobo]

Док,изучавал съм старата конституция и действитело там имаше член в който се казваше,че българските граждани имат правото на свободно организиране и участие в обществени организации.
Друг е въпроса как тези неща се спазваха. Наличието на различни и сериозни партии в България е невъзможно!
Просто в България няма достойни личности.По стара традиция достойните сме ги изпратили при Тангра да играят карти! Може вероятно да настъпи някаква промяна,ако се възприеме швейцарският модел.Всеки по-важен въпрос да се решава с референдум.Иначе спасение няма.Вероятно в момента сме свидетели на последните години на държавата наречена България. Не е ли жалко,за всичко което ние,нашите бащи и деди са дали от себе си