Чета аз разни права и се фасцинирам гръмовно. И в душата ми изпъплят и се просват на светло едни мисли, черни като гущери на камък. Хайде, няма да превръщам темата в цирк, но не мога да си обясня някои неща и би ми било интересно да чуя някои мнения.
Дълбоко ясно ми е защо няма разделение на властите и партиен плурализъм и още няколко дузини изначални принципи, не присъстват в българския модел 1944-1989. Партията е една, в нея се събират всички власти и място за други мнения и партии няма. Елементарно. И тук нещата някак се размиват. Идва Голямата промяна, която май не променя нищо друго освен, че България има нова конституция и стари муцуни. Принципите като този, че народа е единствен суверен и от него произтича цялата власт, разделението на властите и прочие, се завръщат, но въпросът с политическия плурализъм избуя.
Особено край изборите. Обикновено следя дните, когато има избори. Някак все така се случва. Приятно ми е да слушам Андрей Райчев. Останалите ми е горе-долу неприятно да слушам. Не съм обвързан с никакви партии и идеологии. Но следя положението. Нямам претенции, че разбирам. Но ме интересува въпросът за какво гласуват хората. Вариантите не са много.
- за личности
- за идеи
- за партии
С какво партиите се различават една от друга в един да кажем зоологически капитализъм, в модела, към който се стреми България - хиперкапитализъм и пазарна икономика /което си го имаме отдавна - малко след като съм роден/ Ясно е, че съществуването на стотици партии е обусловено от конституционното право на гражданите да се сдружават /не помня кой член беше - някъде към 44ти или 45ти/ Съществуването на това право е безспорно. Но струва ми се спорно това, че между програмите на десетките партии няма разлика. Че златния век на парламентаризма и партийния плурализъм е 19 век, а него отдавна го няма. Че пътят, който изпълнителната власт трябва да следва е предначертан и изпълнителят е без значение. Никой не се интересува от имена, стига те да си вършат работата. Не знам за какво се гласува. За личности в никакъв случай /а аз бих гласувал именно за това, но личности отсъстват/, за идеи ми се струва нелепо - при тази тотална липса на оригинални или дори неоригинални идеи в политиката. Политика в региона се гради върху черен пи ар. /Отделно ми се струва - и определено не съм го измислил аз - че парламентът е арена на битки между мнозинството и правителството от една страна и опозицията, в която парламентарният контрол и заяждане и оправдаване. нищо интересно/ и така. да пробвам да обобщя в едно-две изречения. имхо в хиперкапитализма всеки работи за себе си - няма идеи, няма платформи, няма сблъсък на социалисти и и десни, няма либерали и консерватори, всичко се размива, няма варианти на политика, която да бъде следвана. Социалистите не са социалисти, няма нищо социално в политиката им, десните са десни, защото загребват с дясната ръка, а центъра не знае как да се самоопредели. не знае на кой свят е.
...
Ами това е. Ако някой има да добави нещо /и моля без конкретни имена/ нека го направи. Ако ли не - темата ще потъне надолу и това сигурно ще е закономерно.
Дълбоко ясно ми е защо няма разделение на властите и партиен плурализъм и още няколко дузини изначални принципи, не присъстват в българския модел 1944-1989. Партията е една, в нея се събират всички власти и място за други мнения и партии няма. Елементарно. И тук нещата някак се размиват. Идва Голямата промяна, която май не променя нищо друго освен, че България има нова конституция и стари муцуни. Принципите като този, че народа е единствен суверен и от него произтича цялата власт, разделението на властите и прочие, се завръщат, но въпросът с политическия плурализъм избуя.
Особено край изборите. Обикновено следя дните, когато има избори. Някак все така се случва. Приятно ми е да слушам Андрей Райчев. Останалите ми е горе-долу неприятно да слушам. Не съм обвързан с никакви партии и идеологии. Но следя положението. Нямам претенции, че разбирам. Но ме интересува въпросът за какво гласуват хората. Вариантите не са много.
- за личности
- за идеи
- за партии
С какво партиите се различават една от друга в един да кажем зоологически капитализъм, в модела, към който се стреми България - хиперкапитализъм и пазарна икономика /което си го имаме отдавна - малко след като съм роден/ Ясно е, че съществуването на стотици партии е обусловено от конституционното право на гражданите да се сдружават /не помня кой член беше - някъде към 44ти или 45ти/ Съществуването на това право е безспорно. Но струва ми се спорно това, че между програмите на десетките партии няма разлика. Че златния век на парламентаризма и партийния плурализъм е 19 век, а него отдавна го няма. Че пътят, който изпълнителната власт трябва да следва е предначертан и изпълнителят е без значение. Никой не се интересува от имена, стига те да си вършат работата. Не знам за какво се гласува. За личности в никакъв случай /а аз бих гласувал именно за това, но личности отсъстват/, за идеи ми се струва нелепо - при тази тотална липса на оригинални или дори неоригинални идеи в политиката. Политика в региона се гради върху черен пи ар. /Отделно ми се струва - и определено не съм го измислил аз - че парламентът е арена на битки между мнозинството и правителството от една страна и опозицията, в която парламентарният контрол и заяждане и оправдаване. нищо интересно/ и така. да пробвам да обобщя в едно-две изречения. имхо в хиперкапитализма всеки работи за себе си - няма идеи, няма платформи, няма сблъсък на социалисти и и десни, няма либерали и консерватори, всичко се размива, няма варианти на политика, която да бъде следвана. Социалистите не са социалисти, няма нищо социално в политиката им, десните са десни, защото загребват с дясната ръка, а центъра не знае как да се самоопредели. не знае на кой свят е.
...
Ами това е. Ако някой има да добави нещо /и моля без конкретни имена/ нека го направи. Ако ли не - темата ще потъне надолу и това сигурно ще е закономерно.
Comment