Според австрийският психиатър д-р Виктор Франкъл, прекарал години наред в лагера Аушвиц, една от възможните аналогии за смисъла на живота е тази с един филм: “той се състои от хиляди и хиляди кадри, всеки от които е разбираем и носи смисъл, и все пак смисълът на целия филм не може да бъде видян, преди да се покаже последната му серия. Ала не можем да разберем целия филм, преди първо да сме разбрали всеки от компонентите му, всеки отделен кадър. Не е ли същото и с живота? Не се ли разкрива и окончателният смисъл на живота, ако изобщо се разкрие, едва в неговия край, на прага на смъртта? Не зависи ли този окончателен смисъл от това, дали потенциалният смисъл на всяка една ситуация е бил или не е бил реализиран по най-добрия начин според знанието и вярата на съответния човек?
Дали това не е така и в живота на народите… Нещо повече. Дали би било възможно да открием в световната литература някаква притча или история, чрез която да тълкуваме съдбата на българите и чрез която историческата съдба на българския народ да добива смисъл, и то - безусловен смисъл? Всички знаете онази история за птичката, която притискала гърдите си в трънливия храст, защото точно в този момент се изливала най-красивата и песен, и чрез която история би трябвало да се тълкува книгата “Птиците умират сами” – тя е публикувана в началото на книгата. А дали има такава история, или притча, която би могла да оглави книгата на българската история и чрез която тя да се тълкува?
Признавам, че този въпрос е може би не-историчен. Признавам също така, че далеч не съм чел всичката литература, която може би би била достатъчна, за да се отговори на този въпрос. И все пак.
Струва ми се (и това би бил моят отговор), че има една история, която би била подходяща. След като я чуете, помислете, дали и за вас това не би могло да бъде така. И дали е възможно над тази именно книга, да се постави друга, толкова емблематична история…
Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.
И родиха му се седем сина и три дъщери.
Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.
Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха и трите си сестри да ядат и пият с тях.
Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.
Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.
И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.
Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?
Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му и стадата му се ширят по земята;
но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?
И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. – И отиде си Сатаната от лицето Господне.
Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.
И ето, дохожда вестител при Иова и казва:
воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.
Докле още той говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.
Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;
ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгъла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.
Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони
и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол и ще се завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!
Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.
Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.
И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;
но я се допри до костите му и плътта му, - ще ли те благослови?
И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.
Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме.
И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).
И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри! (Този стих по превода на 70-те: След много време неговата жена му рече: докога ще търпиш? Ето, аз ще почакам още малко, с надежда да се избавя. Защото изчезнаха от земята твоят спомен, синовете и дъщерите, болките на утробата ми и трудовете ми, които съм напразно полагала. Сам ти седиш във воня от червеи, прекарвайки нощта без покрив; аз пък се скитам и слугувам, ходейки от място на място, от къща в къща, чакайки да залезе слънце, та да си почина от трудовете си и от болките, които ме сега измъчват. Но кажи някоя дума към Бога, та умри).
Но той и рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си.
…
И върна Господ Иову загубата, когато той се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно повече от онова, що имаше по-преди.
Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри и всичките му напрежни познайници, та ядоха с него хляб в къщата му и тъжиха с него, и утешаваха го за всичкото зло, що Господ му бе напратил, и дадоха му всякой по кесита и по златен пръстен.
И благослови Господ последните дни на Иова повече от напрежните: той имаше четиринайсет хиляди дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда рала волове и хиляда ослици.
Имаше и седем сина и три дъщери.
И нарече първата Емима, втората – Касия, а третата – Керенхапух.
И нямаше по цялата земя такива хубави жени, както Иововите дъщери, и баща им даде тям наследство между братята им.
После това Иов живя сто и четирийсет години и видя синове и внуци до четвърто коляно.
И умря Иов стар и сит на живот.
Дали това не е така и в живота на народите… Нещо повече. Дали би било възможно да открием в световната литература някаква притча или история, чрез която да тълкуваме съдбата на българите и чрез която историческата съдба на българския народ да добива смисъл, и то - безусловен смисъл? Всички знаете онази история за птичката, която притискала гърдите си в трънливия храст, защото точно в този момент се изливала най-красивата и песен, и чрез която история би трябвало да се тълкува книгата “Птиците умират сами” – тя е публикувана в началото на книгата. А дали има такава история, или притча, която би могла да оглави книгата на българската история и чрез която тя да се тълкува?
Признавам, че този въпрос е може би не-историчен. Признавам също така, че далеч не съм чел всичката литература, която може би би била достатъчна, за да се отговори на този въпрос. И все пак.
Струва ми се (и това би бил моят отговор), че има една история, която би била подходяща. След като я чуете, помислете, дали и за вас това не би могло да бъде така. И дали е възможно над тази именно книга, да се постави друга, толкова емблематична история…
Имаше един човек в земята Уц, по име Иов; тоя човек беше непорочен, справедлив и богобоязлив и отбягваше злото.
И родиха му се седем сина и три дъщери.
Имотът му беше: седем хиляди овци, три хиляди камили, петстотин рала волове, петстотин ослици и твърде много слуги; и тоя човек беше най-прочут между всички синове на Изток.
Синовете му се събираха и даваха гощавки всеки у дома си на своя ден, като пращаха и приканваха и трите си сестри да ядат и пият с тях.
Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни.
Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната.
И рече Господ на Сатаната: отде дойде! А Сатаната отговори Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
И Господ рече на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото.
Отговори Сатаната Господу и рече: нима току-тъй Иов е богобоязлив?
Не огради ли Ти отвред него и къщата му и всичко, що той има? Ти благослови делата на ръцете му и стадата му се ширят по земята;
но я простри ръка и се допри до всичко, що е негово, ще ли Те благослови?
И рече Господ на Сатаната: ето, всичко, що е негово, е в твоя ръка; само върху него ръка не простирай. – И отиде си Сатаната от лицето Господне.
Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.
И ето, дохожда вестител при Иова и казва:
воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.
Докле още той говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.
Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;
ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгъла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.
Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони
и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол и ще се завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!
Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.
Един ден дойдоха синовете Божии да застанат пред Господа; между тях дойде и Сатаната да застане пред Господа.
И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: ходих по земята и я обходих.
И рече Господ на Сатаната: обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото, и досега твърд в своята непорочност; а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без вина.
Отговори Сатаната Господу и рече: кожа за кожа, а за живота си човек ще даде всичко, що има;
но я се допри до костите му и плътта му, - ще ли те благослови?
И рече Господ на Сатаната: ето, той е в твоя ръка; само душата му запази.
Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа – от ходилата на нозете му до самото му теме.
И взе си Иов едно чирепче да се чеше с него, и седеше на гноището (вън от града).
И рече му неговата жена: ти все си още твърд в непорочността си. Похули Бога и умри! (Този стих по превода на 70-те: След много време неговата жена му рече: докога ще търпиш? Ето, аз ще почакам още малко, с надежда да се избавя. Защото изчезнаха от земята твоят спомен, синовете и дъщерите, болките на утробата ми и трудовете ми, които съм напразно полагала. Сам ти седиш във воня от червеи, прекарвайки нощта без покрив; аз пък се скитам и слугувам, ходейки от място на място, от къща в къща, чакайки да залезе слънце, та да си почина от трудовете си и от болките, които ме сега измъчват. Но кажи някоя дума към Бога, та умри).
Но той и рече: говориш като безумна. Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме? – Във всичко това Иов не съгреши с устата си.
…
И върна Господ Иову загубата, когато той се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно повече от онова, що имаше по-преди.
Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри и всичките му напрежни познайници, та ядоха с него хляб в къщата му и тъжиха с него, и утешаваха го за всичкото зло, що Господ му бе напратил, и дадоха му всякой по кесита и по златен пръстен.
И благослови Господ последните дни на Иова повече от напрежните: той имаше четиринайсет хиляди дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда рала волове и хиляда ослици.
Имаше и седем сина и три дъщери.
И нарече първата Емима, втората – Касия, а третата – Керенхапух.
И нямаше по цялата земя такива хубави жени, както Иововите дъщери, и баща им даде тям наследство между братята им.
После това Иов живя сто и четирийсет години и видя синове и внуци до четвърто коляно.
И умря Иов стар и сит на живот.
Comment