Голъм, сори, ако съм оставил впечатление за агресивност, но, надявам се - крайното ми несъгласие с твоите тези, не е основание за подобна оценка.
Всъщност и науката, и религията се занимават с едно - опит за обяснение на феномени. Да твърдиш, че религията не се занимава с обяснения на феномени, ще ме прощаваш, но е пълен нонсенс. Това обяснение, разбира се, е обвързано със "смисъла на съществуването, с целта". Но ужасно много бъркаш в твърдението си, че смисълът и целта не са сред обектите на науката. Точно обратното. А тя и религията лежат на различни плоскости не защото имат различни цели, а заради различния подход, метод и претенция за истинност.
моля те, по-сериозно. Това е разликата между психоза и масова психоза. С оглед на психичните изживявания няма разлика в двете описани от мен състояния.
А сега малко и за това:
Не знам какво разбираш под "културата", но ИМХО вярванията и религията са част от нея. Ако пък имаш предвид творческия процес и неговите плодове, то нещата не стоят чак толкова просто. Въображението, мечтите, креативността не могат да се бъркат с вярата (различните разновидности на която ти, както и преди време в една дискусия, слагаш в един кюп). Мисловният процес при тях, и осъзнат, и неосъзнат, е съвсем различен от процеса, протичащ при оформяне на религиозното чувство (така предпочитам да наричам този тип вяра). Разбира се, има някои общи характеристики като ирационалност, но дотам.
Оформянето на вътрешно убеждение без проверката му, изискването на доказателства и подчиняването на това убеждение на външните проявни форми, говори за проблем с осъзнаването на причинно-следствената връзка в определени отношения. Това неосъзнаване пък често се дължи на патологични психични изменения. Макар и да имат общи елементи, то формите на изкуство и неговото "правене" не са аналогични на психичните и външните проявни форми на религиозната вяра (или аналогичните й психични заболявания). Тя пък не бива да се смесва, както забелязвам, че правиш ти, с другите видове вяра - без които не можем д живота - те са базирани на опит, съдържат в себе си оценка на достоверност и т.н., и т.н. Все неща, липсващи при религиозното чувство.
Разбира се, че съжденията в рамките на науката няма да са от позицията на религия. Просто защото биха престанали да бъдат научни съждения. По същия начин, по който науката се произнася за феномените на религията (които, не знам защо си пропуснал не битуват просто в някакъв си свой свят на религията, а са изцяло в плоскостта на истинския реален живот и намират проявни форми именно в него), тя има пълната свобода да се произнася за феномена БОГ във всичките концепции за него на всичките видове религии, включително, опирайки се на съответните познания, опит и методология да гради къде повече, къде - по-малко основателни хипотези за съществуването/несъществуването му.
Въпросът дали Вселената има цел всъщност е и научен въпрос, също толкова колкото и въпросът на каква възраст е Вселената.
Кой поставя наука и религия на една плоскост, аз или ти? Религията не се занимава с обяснения, тя се занимава със смисъла на съществуването, с целта. Нещо, с което науката не се занимава.
Не е точно така, има една съществена разлика. Тя се отнася до това колко хора споделят съответната вяра
А сега малко и за това:
Вече отбелязах, че културата се създава по същия начин, както и вярванията и религията.
Оформянето на вътрешно убеждение без проверката му, изискването на доказателства и подчиняването на това убеждение на външните проявни форми, говори за проблем с осъзнаването на причинно-следствената връзка в определени отношения. Това неосъзнаване пък често се дължи на патологични психични изменения. Макар и да имат общи елементи, то формите на изкуство и неговото "правене" не са аналогични на психичните и външните проявни форми на религиозната вяра (или аналогичните й психични заболявания). Тя пък не бива да се смесва, както забелязвам, че правиш ти, с другите видове вяра - без които не можем д живота - те са базирани на опит, съдържат в себе си оценка на достоверност и т.н., и т.н. Все неща, липсващи при религиозното чувство.
Просто казано, науката може да изкаже определено съждение, но не от позицията на религия или църква, както и обратното. Науката не може да провъзгласи някого за светец - няма съответното "право", а и не използва такива методи. Тя може да се произнесе за това дали дадено "чудо" е реално или е измама (природен феномен). Но вярата (и религията) работят с откровения, а не с научен метод, така че те ще продължат да твърдят своето, изхождайки от своята позиция.
По същият начин науката не може да се произнесе по съществуването на Бог (монотеистичен, във всеки случай), защото понятието за всесилност, всемогъщие и всеобхватност поначало надхвърлят инструментариума й, а и сферата й на интерес. Въпросът дали, примерно, в създаването на Вселената има "воля", "намерение" или дали тази Вселена има "цел" е ненаучен, той не може да бъде поставен или решен в рамките на научния метод. Виж, в сферата на вярата и религията той се поставя постоянно и се решава с нейните методи.
По същият начин науката не може да се произнесе по съществуването на Бог (монотеистичен, във всеки случай), защото понятието за всесилност, всемогъщие и всеобхватност поначало надхвърлят инструментариума й, а и сферата й на интерес. Въпросът дали, примерно, в създаването на Вселената има "воля", "намерение" или дали тази Вселена има "цел" е ненаучен, той не може да бъде поставен или решен в рамките на научния метод. Виж, в сферата на вярата и религията той се поставя постоянно и се решава с нейните методи.
Въпросът дали Вселената има цел всъщност е и научен въпрос, също толкова колкото и въпросът на каква възраст е Вселената.
Comment