оправдани и свещени войни

[gollum]

Не, не са ми известни, което не е чудно, защото почти не съм се занимавал с исторя на Византия (въобще Средните векове, както и Античността са ми интересни, но не съм имал време за по-сериозно занвимание с литуратура около тях). Bizantiner е значително по-наясно с това.

[Хана]

някакви извори за византийската концепция за "свещената война". Нещо систематизирано и философски премислено?

Колкото по-назад във времето, толкова по-неизчистена от философска гледна точка е концепцията за такъв тип войни, ако имаш предвид първични извори, а не вторични. А и във византийската история религиозните войни са най-вече вътрешни, граждански войни. Походът на Ираклий беше споменат по-горе, а имаше и тема върху него и кръстоносните походи.

[ivan_kunchev]

Съгласен съм, че византийската традиция е по-малко склонна към систематизъм, за разлика от западната например. Но си спомням поне един подходящ за цитиране тук текст, какъвто е например "За имената божии" от ареопагитския корпус, където, ако не се лъжа едно от божиите имена беше "Мир", или "Княз на мира", не съм сигурен. Колкото до "вътрешните, религиозни, граждански войни", признавам, че това хич не ми е ясно. Как една гражданска война във Византия е била обявявана за свещена и кога е било това? Не виждам логика, но ако можеш, посочи примери, би било интересно.

[byzantiner]

Вече писах едно ЛС на Кунчев по въпорос. Темата е много грождеща за един историк или културолог, защото неща, взети от дадени извори, без да се има предвид цалостната традици и начин на мислене изглеждат някак нелогични. Например някои би казал: как няма концепция за "свещена война" във Византия, когато например Никифор Фока обявява свои загинали срещу арабите мюсюлмани войници за мъченици? На първо място тук първо човек се сбъсква с това, че под "свещена война" най-вече се разбират кръстоносните походи и джихада. Двата вида сакрализация на войната имат доста сходни черти въпреки някои свои дълбоки различия, които черти като че ли оформят някакви критерии за преценката на идея за свещена война в дадена цивилизация. И доколкото тези общи черти липсват много във всякакъв тип византийска доктрина, то се прави лесния извод, че идея за свещена война няма. Как стоят нещата в действителност? Византия като стожер на православния свят в своето историческо развитие бива противопоставена на двете цивилизации, които раждат тези два вида свещени войни - Западноевропейската и Ислямската. В този смисъл бидейки последователно и в някои случаи едновременно една обективна вековна опозиция на тези две култури, е съвсем логично развитието на подобна идея да е твърде различно (самите византийци развиват т.нар. агонистическа литература, в която даден християнски богослов спори в собственото си съчинение с въображаем ислямски такъв; тук се отправят цялостни етични критики към учението на Мохамед, казва се колко абсурдна е идеята за Джихада, идеята, че войнът ще получи масто в рая, ако воява срещу друговореца. От друга страна, за да се схване напълно идеята и развитието и във Византия, то трябва да се погледна всички културни напластявания (така да се каже)
1. Ясно е, че Византия бива наследник в политическата си доктрина на Римската империя, като тази доктрина е претърпяла и съществени метаморфози (например особено що се отнася до свещеността на владетелската личност). В този смисъл Константинопол бива схващан като Втория/ Новия Рим. Трябва да се подчертае, че този Нов Рим и неговото и обективно и имагинерно (ментално) ситуиране са свързани тясно с установяването и укрепването на Християството периода на късната Античност и ранното Средновековие. Християните поначало страдат вътрешно от липса на място в света (най-общо). Тази липса постепенно изчезва, с преустановяването на гонения, признаването на религията, определянето на религията като единствена в империята и свързването и с властта.


2. На второ място трябва да се погледне каква база има византийската цивилизация в Светото писание. Имам предвид както във Вехтия, така и в Новия завет, т.е. традициите на свещената война в юдео-християнски контекст и как те са доразвити теоретически във Византия.
*на първо място ромеите се схващат като новия народ Израилев, т.е. те са избрани от Бога. Така приемайки юдейската концепция, те си имат и своя Свещена земя (територията на империята си и като ойкуменето, която територия конформистики се свива в представите им с оглед на обективните дадености), Свой Нов Йерусалим (който ще бъде Всъщност Константинопол) и т.н. Доколкото за юдеите Ханаан е свещената земя, дадена от Бога, те не би следвало да се опитват да излязат в нападение извън нея (затова и Юдея не може да се сравнява с другите древноизточни култури като Асирия, Вавилон, Персия или Египет, които все пак създават колосални империи). Целта на юдеите е да се установят в Ханаан и оттам натътък да го бранят. В този смисъл всяка война за Ханаан е свещена, но и дефанзивна по своя характер. Този дефанзивност, липса на чувство за нужда от експанзия води до затваряне, постепенно стесняване на ойкуменето. Никога войната не се води, за да се извоюва нова територия, която да се пречиства и да се освещава в последствие (задължителен елемент!), а се води само за защите на земната проекция на Небесното царство.

3. "Мирът" е основна дума за християнина. Мирът може да бъде "вертикален" - към/с Бога, и "хоризонтален" - с останалите хора. На първо място винаги стои мира с Бога. Затова и всеки "Божи войн". Това новозаветната идея за т.нар. психомахия - битка на християнина за неговото Спасение. Нещо повече поначало войната не се смята за добро дело в православната византийска традиция. Тя бива схващана като "сладване глеха на Каин". Дори е наложен един канон на Василий Велики (официално) за тригодишно покаяние на всеки война, който е бил оцапан с кръв.

4. Нито веднъж в цялата византийска история нямаме институционализиране на свещена война във всичките и аспекти, такова, каквото има на Запад например. Да, във Византия има клади и горене на еретици, срещу което Църквата не се противи, но и не заставя пряко зад него. Да, във Византия василевсът и патриархът са силно свещени позиции, но не е свещен самият човек с дадените си качества - той може лесно да бъде сменен. Свещени са самите институции, които са благословени и установени от Бога.

Кунчев, толкова засега. Освен тази книга, която ти препоръчах, може да погледнеш: Питър Браун "Авторитетът и свещеното" (преводът и е отвратителен м/удругото, ама кво да се прави..). На същия "Светът на Късната Античност. И на Жилбер Дагрон "Императорът и свещеникът". Ако се сетя за още нещо, ще ти го кажа Надявам се да съм бил максимално полезен. Ся в момента трябва да престана да пиша, че ме чака дипломната ми работа...

[T.Jonchev]

Много добре казано :tup:

[ivan_kunchev]

Да, и аз бих го нарекъл тъкмо намясто и по темата казано. Особено полезно е лично за мен, като бих откроил един аспект за размисъл след малко. Тук само бих искал да допълня нещо. По време на споровете на св. Константин-Кирил Философ с хазарите, т.е домакинстването им на тези спорове, тъй като той ги води с най отбраните за времето си мюсюлмански и еврейски мъдреци, или както би ги нарекъл някой - с техният интелектуален елит - доколкото си спомням, тъй като съм ги чел отдавна - му се задаваше въпросът: защо вие християните, които Христос поучава да бъдете кротки, водите войни с нас? Св. Кирил им отговаря: кое е по-добре: да се изпълнят две заповеди, или да се изпълни една? Естествено, второто. Ние водейки войни с вас изпълняваме две заповеди. Защото Христос ни е призовал да бъдем кротки, но Той е и казал "възлюби ближния като самия себе си" и още "никой няма по-голямя любов от тая, да положи душата си за своите приятели". Когато ние ви се противопоставяме с оръжие, ние защитаваме нашите ближни и полагаме душата си за тях (пак казвам, че цитирам по памет, но мисля, че това бяха двете заповеди, които той цитира).
В тази връзка ми се вижда много важен дефанзивният характер на свещената война, който byzantiner открои и който византийците "наследяват" от юдаистичната традиция или представа.
И тъкмо тук ми се струва, че можем да отличим началото, или едно от началата на различие със западната или дори мюсюлманската концепнция за "справедливата" или "оправданата" война: тя е по-скоро експанзионистична, тя оправдава именно налагането на някакъв ред по света ,или неговото възстановяване! Тази идея, предполагам е "подхвърлена" на Запад първо от бл. Августин, но е изострена у Тома Аквински и по парадоксален начин има корените си също в идеята за наследство от Римската империя, целяща да обхване и цивилизова целия познаваем дотогава свят. Въвеждането на някакъв ред именно трябва да се оправдава - дори самата дума съдържа силната юридическа смисловост и валидност на такава война - тя трябва да се оправдае именно пред съда на правото, с което - като цивилизационно постижение Римската империя толкова се хвали. Но когато отпадне религиозната подплънка на такава концепция, което става няколко века по-късно, оправдаването и "справедливизирането" на войните вече се е превърнало в отработен маниер, проследим може би чак до въвеждането на "новия ред" от страна на нацистите през време на Втората Световна война, а и дори до днешните "оправдани" войни на САЩ и някои от съюзниците му срещу тероризма, което може би бихме могли да обобщим като като характерна черта на западната "култура" на водене на войната изобщо! Следователно византийската, а защо да не кажем по-друго - православната концепция за свещената война е съвсем различна от западната, от римокатолическата концепция за свещена война, в чието лоно отрасва и се развива западната култура изобщо! Различна е тя и от мюсюлманската концепция за "свещена" война, разбира се! Само че римокатолицизмът и ислямът, оказва се, много си приличат по отношение на този елемент, може би дори и затова воюват помежду си с такова ожесточение, усещайки в лицето на другия някаква конкуренция към собствената амбиция - и дори - може би парадоксално казано - усещайки някаква прилика, а оттук и - заплаха и дори ревност спрямо съперника си.
Тези различия е важно да се правят. Това е, което ми хрумва на първо време, поводът за което ми дадоха важните откроявания на byzantier.
Някой дали би атакувал някои точки от такава концепция? Бих ви призовал към това, ако имате аргументи, струва ми се, че разговорът ще поеме интересна насока.

[byzantiner]

Интересен въпрос, обаче наистина нямам никакво време да си изложа мислите по него. Наминавам за малко само да прикача тази статия. Мисля, че може да те заинтересува, Кунчев А пък и други хора, де...

[ivan_kunchev]

Византиец, тая книга дето ми я препоръча - на Вачкова е много хубава и направо можем да я препоръчаме на всички, дето се интересуват от темата. Гледам, че всъщност не си я постнал но форума. "Традиции на свещената война в ранна Византия", Веселина Вачкова. Статията, дето я постна е малко встрани от моята тема, но ти благодаря, все пак.
Поздрави!

[byzantiner]

ivan_kunchev, намерих ти статията, дето ти писах на ЛС, че съм я забутал някъде. Ето ти я. В нея общо взето е разработено донякъде това, което казвах по-горе. А на В. Вачкова препоръчвам всичко на всеки. Йончев едва ли обаче би се съгласил (макар че тук го направи, а интересното е, че разбиранията ми за свещената война във Византия се базират основно на тази книга и няколко статии....е, разбира се и на впечатления от извори), понеже веднъж спорихме с него, като аз защитавах позиции, които споделя авторката. :mhehe: Всъщност мисля, че В. Вачкова е изследовател какъвто рядко се намира в България и се радвам, че се познавам с нея

А сега нещо наистина по темата:

George T. Dennis Defenders of the Christian people: Holy war in Byzantium. - In: The Crusades from the perspective of Byzantium and the Muslim world, DORLC, Washington D.C., 2001.

[T.Jonchev]

Byzantiner, ти ме изкара антивачковист! Това, че не приемам заключенията на В.Вачкова за стремежите на Симеон не значи, че я отрицавам отгоре до долу все пак. Което е убедително аргументирано - приемам го, то се знае.
Постът, за който те поздравих, си е железен отвсякъде. Дали предаваш в този случаи мисли на Вачкова няма как да знам, но това е една почти единна за византологията позиция. Щом и Вачкова е на същото становище - :nworthy:

[byzantiner]

Йончев, майтап бе, не се засягай А за това, че е почти единна тази позиция във византологията, си наистина прав.