Много точно казано, Guy de Mont Ferrand, без да се уточни кой какво съдържание влага в понятията, които се използват в темата, дискусията води само до натрупване на недоразумения. Обаче май дори бегъл опит да се напарви това, ще покаже, че задачата е много трудна за изпълнение (което няма да ми попречи да добавя совите недоразумения, а предполагам, че няма да спре и останалите да преуспеят в същото).
1. Та какво е "свещена война", какво "оправдана война" и съответно какво е "справедлива война"?
1.1 "Свещена" война.
На пръв поглед първото ми се вижда най-лесно - "свещена" както подсказва думата ще да е война, водена в името на някаква религиозна идея. За да имаме подобна, първо вероятно трябва да разпознаем поне едната страна в конфликта като "обладана" от религиозна идея, а тъй като говорим за война (т.е. насилие между държави или евентуално насилие между социални групи в една или повече държави), то това най-вероятно изисква наличието на държавен организъм, в който религията заема място близко до това на държавна идеология. Или поне разпознаването на социална група, за която някаква религиозна идея има ръководно значение и чрез нея групата основно се идентифицира.
Вероятно може да се изведе някаква "типология на свещените войни" според целите им.
Например, можем да разпознаем "агресивна свещена война", т.е. такава, която се води за да се разшири пространството на господство на религията, като това ще е съпроводено от политическо завладяване и насилствено "обръщане в правата вяра". Може такава война да е за "разпространение на вярата" (и в този случай задължително ще има и мирни измерения, т.е. мисионерство) или пък да е за "възстановяване" на владението над някаква "светиня" (т.е. религиозен обект с голямо значение).
До нея можем да подредим "отбранителна война", т.е. такава, в която дадена религиозна общност се защитава от агресия (най-вероятно също религиозна по характер).
Накрая можем да въведем и "прочистващата" религиозна война, която се развива в рамките на религиозната общност между враждуващи фракции.
От написаното до момента може да се заключи, че характерно за този тип войни е наличието на "идеологическа съставляваща", която има ръководно значение за политиката, т.е. рамкира конфликта (войната се води не основно от политически, а от религиозни съображения или във всеки случай, от конгломерат, в който религиозните съображения се изтъкват над политическите), както и на съзнание, че войната е "праведна", т.е. "справедлива" и участието в нея има характера на религиозно задължение.
1.2 "Оправдана" война
Това ще да е война, която водещите я възприемат като "правилна". Боя се, че по тази линия едва ли можем да намерим някакъв специфичен белег за разграничение - всяка война за участниците в нея е "оправдана". Можем да изтъкнем, че има категории участници във войните (обикновено назовавани с мног общото понятие "наемници"), които взимат участие от материални съображения, но дори и за тях участието им е по някакъв начин "оправдано". Но за да внесем някакъв ред можем да посочим, че "оправдано" в случая се отнася не до лична материална мотивация, а до държавническа, т.е. политическа такава, като в този случай оправдаването трябва да почива на някаква система от ценности с идеологически характер.
От чисто политическа гледна точка една война е оправдана ако е полезна. Последното означава най-общо войната да приключва с мир по-добър, от този който е бил нарушен (по-добър за съответната страна, чийто мотиви разглеждаме). В този смисъл "оправдаността" на войната от гледан точка на "политическа полезност" (или на "правилност" на прилагането на политическото средство война) само се предполага преди тя да започне, но по нея може да се отсъди чак когато тя е приключила.
Погледнато от идеологическа гледна точка, "оправдаността" на войната винаги е предварителна и по никакъв начин не се влияе от резултата на войната.
1.3 "Справедлива" война
Общо взето тук директно можем да продължим нещата от предходната "оправдана" война - очевидно за тези, които оправдават войната тя несъмнено носи качеството "справедливост", като то се дава предварително и не може да се "обжалва", т.е. да се отмени след като тя е приключила. "Справедливите" войни неизменно са идеологически такива и по този начин поне донякъде ще да се припокриват със "свещените". Разликата ще да е в това, че при "свещените" източникът на справедливост е дадено божество, докато в другия случай става въпрос за някаква идеология, поне формално почиваща на разума и логиката, т.е. справедливостта на войната е рационално оправдана за воюващата страна. Може би може да се предположи, че "справедливата" война всъщност е модерна форма на "свещена" война.
Може би основната разлика между тези "типове войни" е в характера на оправданието. В случая със "спръведливите войни" рационалното оправдание може да е юридическо - изграждане на една формална обща система от правила (която обаче неизбежно е базирана на някакво господстващо идеологическо разбиране за нещата у тези, които я разработват) или търсене на някакво по-"визионерско"виждане за справедливост, което черпи силата си директно от дадена идеология и нейното виждане за "правилното".
2. Въпросите. Тук ще се опитам накратко да дам своите отговори на зададените от Ivan_Kunchev въпроси в началото на темата.
2.1
Не се чувствам достатъчно запасен с исторически познания, че да мога да посоча точният момент. Но с оглед на горното заключение за разликите между "свещена" и "спарведлива" война, то този процес на трансформация ще да се е развивал между "Векът на Просвещението" и индустриалната епоха.
2.2
Всъщност на този въпрос се опитах да отговоря вече. Само ще изтъкна, че тук едва ли става въпрос за "невъзможност за разбиране" на свещената война, а по-скоро за поглед към този тип война като към нещо "остаряло и атавистично", защото Европа (а по-точно "западната цивилизация") вече е направила своя преход и нейните "свещени" войни са вече "справедливи".
2.3
Този въпрос е твърде сложен. На форума се е случвало да бъде разискван, макар да не вярвам да сме стигали до някакво конкретно заключение (като се има предвид множеството на застъпваните гледин точки и различните идеологически позиции, от които тръгва дискусията, не е много чудно). Все пак накратко какво аз мисля по този въпрос.
Първо, ще е добре да отбележим, че явлението "тероризъм" далеч не се покрива със "свещена война" (дори в съвременното й преображение) - тероризмът е по-скоро средство за въздействие, подобно на войната (т.е. част от политическия арсенал на насилствените методи за въздействие) и съответно може да се употребява както в рамките на "традиционна" свещена война, така и в "справедливи" и въобще "рационални" войни.
В този смисъл, не мисля толкова, че проблемът е в "чуждостта" на "юридическата рамка" (сред водещите "свещена война" или във всеки случай, от общността, стояща от другата страна на линията, са хора със западно образование), колкото в разликите в разбирането на "справедливостта" на конфликта. Впрочем, от западна страна трябва да отбележим също присъствието на достатъчно силна религиозна мотивация. А зад всичко това лежи и политическа мотивация (от гледна точка на полезността), която някъде е явна, друг път скрита и не е лесно да се прецени къде става въпрос за причина и маска.
1. Та какво е "свещена война", какво "оправдана война" и съответно какво е "справедлива война"?
1.1 "Свещена" война.
На пръв поглед първото ми се вижда най-лесно - "свещена" както подсказва думата ще да е война, водена в името на някаква религиозна идея. За да имаме подобна, първо вероятно трябва да разпознаем поне едната страна в конфликта като "обладана" от религиозна идея, а тъй като говорим за война (т.е. насилие между държави или евентуално насилие между социални групи в една или повече държави), то това най-вероятно изисква наличието на държавен организъм, в който религията заема място близко до това на държавна идеология. Или поне разпознаването на социална група, за която някаква религиозна идея има ръководно значение и чрез нея групата основно се идентифицира.
Вероятно може да се изведе някаква "типология на свещените войни" според целите им.
Например, можем да разпознаем "агресивна свещена война", т.е. такава, която се води за да се разшири пространството на господство на религията, като това ще е съпроводено от политическо завладяване и насилствено "обръщане в правата вяра". Може такава война да е за "разпространение на вярата" (и в този случай задължително ще има и мирни измерения, т.е. мисионерство) или пък да е за "възстановяване" на владението над някаква "светиня" (т.е. религиозен обект с голямо значение).
До нея можем да подредим "отбранителна война", т.е. такава, в която дадена религиозна общност се защитава от агресия (най-вероятно също религиозна по характер).
Накрая можем да въведем и "прочистващата" религиозна война, която се развива в рамките на религиозната общност между враждуващи фракции.
От написаното до момента може да се заключи, че характерно за този тип войни е наличието на "идеологическа съставляваща", която има ръководно значение за политиката, т.е. рамкира конфликта (войната се води не основно от политически, а от религиозни съображения или във всеки случай, от конгломерат, в който религиозните съображения се изтъкват над политическите), както и на съзнание, че войната е "праведна", т.е. "справедлива" и участието в нея има характера на религиозно задължение.
1.2 "Оправдана" война
Това ще да е война, която водещите я възприемат като "правилна". Боя се, че по тази линия едва ли можем да намерим някакъв специфичен белег за разграничение - всяка война за участниците в нея е "оправдана". Можем да изтъкнем, че има категории участници във войните (обикновено назовавани с мног общото понятие "наемници"), които взимат участие от материални съображения, но дори и за тях участието им е по някакъв начин "оправдано". Но за да внесем някакъв ред можем да посочим, че "оправдано" в случая се отнася не до лична материална мотивация, а до държавническа, т.е. политическа такава, като в този случай оправдаването трябва да почива на някаква система от ценности с идеологически характер.
От чисто политическа гледна точка една война е оправдана ако е полезна. Последното означава най-общо войната да приключва с мир по-добър, от този който е бил нарушен (по-добър за съответната страна, чийто мотиви разглеждаме). В този смисъл "оправдаността" на войната от гледан точка на "политическа полезност" (или на "правилност" на прилагането на политическото средство война) само се предполага преди тя да започне, но по нея може да се отсъди чак когато тя е приключила.
Погледнато от идеологическа гледна точка, "оправдаността" на войната винаги е предварителна и по никакъв начин не се влияе от резултата на войната.
1.3 "Справедлива" война
Общо взето тук директно можем да продължим нещата от предходната "оправдана" война - очевидно за тези, които оправдават войната тя несъмнено носи качеството "справедливост", като то се дава предварително и не може да се "обжалва", т.е. да се отмени след като тя е приключила. "Справедливите" войни неизменно са идеологически такива и по този начин поне донякъде ще да се припокриват със "свещените". Разликата ще да е в това, че при "свещените" източникът на справедливост е дадено божество, докато в другия случай става въпрос за някаква идеология, поне формално почиваща на разума и логиката, т.е. справедливостта на войната е рационално оправдана за воюващата страна. Може би може да се предположи, че "справедливата" война всъщност е модерна форма на "свещена" война.
Може би основната разлика между тези "типове войни" е в характера на оправданието. В случая със "спръведливите войни" рационалното оправдание може да е юридическо - изграждане на една формална обща система от правила (която обаче неизбежно е базирана на някакво господстващо идеологическо разбиране за нещата у тези, които я разработват) или търсене на някакво по-"визионерско"виждане за справедливост, което черпи силата си директно от дадена идеология и нейното виждане за "правилното".
2. Въпросите. Тук ще се опитам накратко да дам своите отговори на зададените от Ivan_Kunchev въпроси в началото на темата.
2.1
откога според вас датира отказът на европейската традиция от "свещената война" и заместването и с доктрината за "оправданата война"?
2.2
А също - защо се случва това и дали така не се навлиза в едно измерение, в което Европа вече не може да разбере култури, водещи "свещени" войни?
2.3
Дали това не е и основният проблем днес и при диалога с терористите, които смятат, че водят "свещена война", докато европейската и може би американската култури се опитват да вкарат всичко в някакви "правила" за водене на война, т.е в някаква юридическа рамка, очевидно чужда за културите, които не са израснали на европейска почва?
Първо, ще е добре да отбележим, че явлението "тероризъм" далеч не се покрива със "свещена война" (дори в съвременното й преображение) - тероризмът е по-скоро средство за въздействие, подобно на войната (т.е. част от политическия арсенал на насилствените методи за въздействие) и съответно може да се употребява както в рамките на "традиционна" свещена война, така и в "справедливи" и въобще "рационални" войни.
В този смисъл, не мисля толкова, че проблемът е в "чуждостта" на "юридическата рамка" (сред водещите "свещена война" или във всеки случай, от общността, стояща от другата страна на линията, са хора със западно образование), колкото в разликите в разбирането на "справедливостта" на конфликта. Впрочем, от западна страна трябва да отбележим също присъствието на достатъчно силна религиозна мотивация. А зад всичко това лежи и политическа мотивация (от гледна точка на полезността), която някъде е явна, друг път скрита и не е лесно да се прецени къде става въпрос за причина и маска.
Comment