Войната в съвременното мислене

[ivan_kunchev]

Бих искал да ви попитам: срещали ли сте съвременна литература върху войната, която да се опитва да осмисли отново нейното естество? Пиша докторантура на тема "Естеството на войната и лицето на мира в хоризонтите на съвременното мислене". Не се ли губим всички в едно предпоставено в модерността аксиоматично разбиране за войната, че тя е "въоръжен конфликт между държави"(Хуго Гроций), което е остаряло още с появата на ядреното оръжие - ядрената война и ядрената зима биха могли да унищожат държавите, т.е определителя в горната аксиома. Днес войната не се ли превръща във философски проблем след ерозията на една правно-етическа парадигма, характерна за мисленето на последните четири века, която не е успяла да се справи с проблема на, или за, или който е (вече) войната?

[gollum]

Темата е интересна, май е обсъждана вече, но определено не точно в този контекст (т.е. обсъждали сме войната в съвременността или съвременната война от военна гледна точка, т.е. доста тясно и изключвайки политическата страна, която е ръководеща), така че има какво да се мисли. Ще започна с това, че не съм попадал на съвременен трактат, който та разглежда войната в съвременен, при това философски контекст. Ако това изчерпва въпроса Ви, то няма и за какво повече да пиша. Ако обаче целите да предизвикате дискусия, то все пак мога да се опитам (надявам се, че няма да остана единствен в това) да напиша моите профански размишления, след като отделя време да ги обмисля .
Но предварително бих подчертал следното:

1. Не мисля, че имаме особени основания да смятаме, че написаното за войната в по-древни трактати вече не е актуално. Въпросът е може би дали някак "мисловното пространство на войната" се е разширило, така че да изисква ново осмисляне както на самото него, така и на връзката му с политиката, а покрай нея и с икономиката и социалната сфера. Мисля си, че донякъде това е така, но разликата не засяга принципите.

2. Дали едно откъснато в симсъл на чисто философско и абстрактно разглеждане въобще би могло да се отдалечи от вече писаното в миналото по темата? Не мисля.

[von Danitz]

"Войната" се измества от "конфликтът". Войнта днес не се мисли, освен като старо нещо. Това което наричаме война и днес няма нито правни, нито обществени, нито морални рамки. Камо ли философски. Най-простият пример който ми хрумва - има ли вече Министерство на войната? - не. Някъде? - никъде. Има ли война някъде? - не. Войната е победена - официално. От борбата за мир. Неофициално - също. Днес има конфликти. Войната в Ирак - с хиляда отклонения - е гражданска война, пак една степен по-налолу. В епохата на гражданското общество и Попъровите мрежи, обществото на света е едно. Няма войни. Всичко е мир, опазване на мира, отбрана. Конфликта в най-рязката си форма - кризата, това не е събитие, това е врага. Той е извънчовешки, античовешки, (не давам морални определения, а описвам ситуацията) независим от мисленето. Сиреч , природен. Философски погеднато, войната е по-добра от конфликта. Но пък отдавна е осъдена и днес реабилитация за нея няма и няма и да има за бъдеще.

А иначе, понеже разбирам, че си философ, погледна ли Самюел Хънтигтън, Войникът и държавата

[ivan_kunchev]

Първо, бих Ви помолил да ме насочите къде вече сте обсъждали сходни теми.
Второ, кои древни трактати са значими според Вас за тази тема.
Трето. Мисля да преследвам следната теза. Тъй като съвременното мислене е необозримо напълно, следва да се издирват аксиомите, върху които то почива, относно осмислянето на войната. Три са, според мен главните направления: военно (грубо казано), представлявано от емблематичната фигура на Клаузевиц.
Философско - Клаузевиц, между другото, за мен цели нещо като завършена философия на войната - основни аксиоми се залагат в Новото време от Хобс и Русо. Правна тенденция - наложила се с изключителна сила днес - Хуго Гроций, както вече казах и неговото впечатляващо изместване на въпроса от "какво е война?" към "коя война е справедлива?", какви са изискванията за справедлива война, критерийте за нея и т.н, неща и теми, в които съвременното мислене пропада, всмукано от тях като в черна дупка - тенденция, която днес се дискредитира, дори само със самопризнанието си, че "война" е станало "неясно и неопределено (Дерида)" понятие. Всички тези архетипи обаче, които обикновено не подлагаме на съмнение, според мен са вече изтощени или изчерпани. Преломната точка е появата на ядреното оръжие, може би, или на въплътилата се възможност за абсолютната гибел на човечеството, т. е релативизирането на победата във войната, което обезсмисля самата война в класическото и разбиране като "разраснал се двубой" (Клаузевиц). Защото ако един такъв двубой днес се разрасне достатъчно, че да включи ядрения арсенал на държавите, той би могъл да прекрати навеки всеки двубой, всяко разбиране и всяка гледна точка, унищожавайки техните носители и участници. Следователно доскорошното разбиране за войната е в криза, но не е заместено с ново. Дали не сте срещали опити в тази посока, от съвременни автори, с философско потекло, а не с военно-стратегически, правни или други трактовки и какво мислите Вие по тези въпроси?

[Sailor_Malan]

Бих искал да ви попитам: срещали ли сте съвременна литература върху войната, която да се опитва да осмисли отново нейното естество? Пиша докторантура на тема "Естеството на войната и лицето на мира в хоризонтите на съвременното мислене". Не се ли губим всички в едно предпоставено в модерността аксиоматично разбиране за войната, че тя е "въоръжен конфликт между държави"(Хуго Гроций), което е остаряло още с появата на ядреното оръжие - ядрената война и ядрената зима биха могли да унищожат държавите, т.е определителя в горната аксиома. Днес войната не се ли превръща във философски проблем след ерозията на една правно-етическа парадигма, характерна за мисленето на последните четири века, която не е успяла да се справи с проблема на, или за, или който е (вече) войната?

Ами най-доброто нещо, което съм срещал по въпроса е Клаузевиц, ама предполагам че вече си го изконсумирал с кориците ако пишеш докторат.
Ядреното оръжие не прави войната безмислена. То само предпазва света от голяма война между двете свръхсили по времето на студената война. Тоест ядреното оръжие пази мира щото кара двата водещи играча да внимават какви ги вършат.
Иначе природата на войната наистина се изменя. Сблъсъка вече не е между две държави, а по скоро между държава и нещо много по-неопределено и аморфно.

[ivan_kunchev]

von Danitz, това, че войната е изместена от конфликта, струва ми се, е само една от възможните версии. Иначи ти благодаря за препратката към Хънтингтън. Но мисля, че проблемът идва от стесненото ни разбиране на смисъла на "война" На латински bellum идва от duo, т.е "две". А на гръцки - от polemos, множество. И въпреки че Гроций отбелязва тези неща после казва: "Нашият език позволява употребата на "война" и в този по-широк смисъл. Но нищо не ни пречи да отредим името война само за "въоръжен конфликт между държави".
Ето тук ми се струва, че е проблемът. Наистина ли нищо не ни пречи да сторим това отреждане и какъв смислов хоризонт загърбваме с него?
Относно ядреното оръжие, познавам тази хипотеза за възспиращият му характер. Но нещо ми пречи да го възприемам като благо. Да не ви натъжавам, но не си спомням в историята случай да е било измислено някакво ново оръжие и после да не е влязло в употреба в някоя следваща война.

[gollum]

Баа, вече не помня къде сме объсъждали, но имаше навремето теми около "съвременната война". Вероятно има разхвърляни неща и из теми, които първоначално са били посветени на друго. Ако Ви интересува, предполагам, че системата за търсене би Ви помогнала да ги намерите (ключови думи като "война", "съвременна", "конфликт", "ядрено оръжие" и т.н. могат да помогнат). Със сигурност имахме поне две теми посветени на информационната война и новите форми на война, но те са по-тясно насочени към военните особености.

По второто - както посочи Сейлър, Клаузевиц е основното и напълно достатъчно (е, може да се допълни с някои авторитети по въпросите на морската война). Да си призная, дори изключително древни и как да кажа, синтетични текстове като трактата на Сун Дзъ вършат работа, доколкото излагат някои основни неща за природата на войната, които не са се променили досега.

Третото - тезата. Интересна е и твърде обширна. Не мога да кажа, че съм кой знае колко запознат с нея (по-скоро незапознат всъщност), освен на ниво обмисляне, което не е достатъчно, особено когато става въпрос за подобен тип текст (дисертация). Затова ще си позволя да се съсредоточа върху военния (и донякъде политически) аспект на тази теза. Бих казал, че не съм особено съгласен с това:

Преломната точка е появата на ядреното оръжие, може би, или на въплътилата се възможност за абсолютната гибел на човечеството, т. е релативизирането на победата във войната, което обезсмисля самата война в класическото и разбиране като "разраснал се двубой" (Клаузевиц).

Не мисля, че победата във война се реалитивизира особено в смисъла на Клаузевиц, защото тя така или иначе не лежи в сферата на "двубоя", а в тази на целеполагането, т.е. на политиката. Не бих казал, че поне според каквото аз съм разбрал, четейки трактата на Клаузевиц той разбира войната просто като "разрастнал се двубой" или пък като нарастващо до карйност прилагане на насилие. Напротив, неговото разбиране за война така или иначе лежи в сферата на ограничено прилаганото насилие, огарничено от това, че войната не е самостоятелен акт, а се прилага в рамките на определена надсистема - политическата, която задава параметрите, които ограничават насилието. Впрочем, идеята за "тотална война" така или иначе се появява преди откриването на атомното оръжие и в този смисъл, спомената от Вас криза се случва по-рано и не е пряко свързана с въвеждането на "свръхоръжие".
Може и да не съм се изразил ясно, но и образно казано във "векът на атома" природата на войната пордължава да е същата и принципите й, особено старетгическите - все така действителни. Не мисля, че Клаузевиц разбира войната като "неограничено прилагане на насилие" или като "насилие за самото себе си" и в този симсъл появата на ограничаващо оръжие не променя "правилата на играта" дотолкова, че да променя природата (същността) на самата война.

С това:

Иначе природата на войната наистина се изменя. Сблъсъка вече не е между две държави, а по скоро между държава и нещо много по-неопределено и аморфно.

Съм съгласен, но бих си позволил донякъде да изменя твърдението - имаме промяна в субектите на война, но в известен смисъл подобни субекти са се срещали и по-рано. Тепърва следва да се прецени дали това води и до обезсмисляне на формулираните разбирания за природата на войната и съответинте старетгически принципи, изведени от тези разбирания.

ПП Предполагам че Ханс като се появи би могъл да напише нещо значителон по-смислено от това, което написах аз, по този въпрос.

[von Danitz]

това, че войната е изместена от конфликта, струва ми се, е само една от възможните версии. Иначи ти благодаря за препратката към Хънтингтън. Но мисля, че проблемът идва от стесненото ни разбиране на смисъла на "война" На латински bellum идва от duo, т.е "две". А на гръцки - от polemos, множество. И въпреки че Гроций отбелязва тези неща после казва: "Нашият език позволява употребата на "война" и в този по-широк смисъл. Но нищо не ни пречи да отредим името война само за "въоръжен конфликт между държави".

Именно, за война трябват двама, като при брака(неволна препратка към Волтер). Иначе ще загубиш съвсем смисъла, който са му отдавали. Ако убиеш някого по идологически причини това не е война. Войната е рамка. Тясна. Изчезнала. Войната е исторически феномен, днес изследван като такъв. Ще се появи пак като дойдат извънземните или ако на изток на някой не му избие съвсем чивията. Лайбниц има някакви правилни постройки на войнните начала, Дидро е бил военен и също се е изказвал, фон Бюлов, намери, това е друга версия , малко рококо.
В съмвременността, философтите, разбира се, прегърнали обществените проблеми, открояват може би само Чомски и разсъжденията му за войната в Ирак. Но това е по-скоро съвременнен политически трактат, в стил Рорти. Какво ли днес философско, "за естеството на човека и нещата " може да се каже. Хайдегер, па финоменоложки се е измъкнал. Ясперс, абсурд. Бениямин, не. Виж може би Марк Блок, но отиваш в друга бира. Няма война братче, това е . Може Ханна Аренд нещо да е промълвила, но пак ще е анти.

А да, Фукояма, това ако е философия, аз съм трамвай, това е официален оптимизъм. За това, направи си една филоложка рамка, лингивстично-позитивизтична ала В. и си гледай живота.

1.1 Войната е дума
1.1.1 Като дума е съществително
1.1.1.1 Тя включва в себе си ... и пр.
В нашия университе ще луднат, ще те обявят за новият футурист и ще те пратят при Сергей от философия на науката. Следва Куун и пр.

[Ханс]

Голъм, изказал си всичко което бих могъл да кажа и аз, но в много по ясен и приятен вид в сравнение с това, което бих произвел аз от обърканите си мисли.

Иначе аз се сещам за темите на Грей за разни мрежи, "Информационна война", "Клаузевиц и Кийгън", но за съжаление не съм сигурен къде отидоха тези теми след последните промени(те май са предпоследни де). Албирео бе пускал някои неща тук
Това е което се сещам в момента.

[albireo]

Кунчев запознат ли си с Херман Кан. Аз самият за жалост не съм чел в подробности нищо от него, но това което знам за него е, че се занимавал да "мисли немислимото" а именно тероетик на ядерната война от стратегическа гледна точка. Трудът който визирам се нарича On Thermonuclear War
Сатията в Уикипедия за него е приемливо добра като за бегло запознаване.
Herman Kahn

[Sailor_Malan]

Голум и природата на войната се изменя покрай субектите, просто с новите субекти не може да се воюва по стария начин. Това е много груб пример, но няма как да дадеш генерално сражение на някой партизански отряд примерно, понеже партизаните просто ще пропуснат да се явят на "срещата" и вместо това ще идат да нападнат мандрата (представяна в случая от някой от снабдителните ти центрове примерно)
И процеса на промяна на природата на войната върви поне от Виетнам към наши дни.
Далече съм от мисълта да давам каквито и да е оценки на ядреното оръжие, но ролята на доктрината за взаимното унищожение за запазване на студената война "студена" е безспорен факт

[Dinain]

Някой чел ли е "Психология на войната" от Лешан?

[Kaiser]

Философия на войната. Или направо напишете Философия на войната по Гроций. Далеч по-смислено, предвид подготовката Ви, и познанията за праобразите на осмислянето на войната.

Вече чакам някой да прероди Чоран и да напише една Апология на Прусия.

Сещам се за Войната на Гуин Дайър, разглеждах я преди време. Говорейки за древни трактати, само до европейската традиция ли се ограничавате?

ПС Подсетиха ме, Психология на войната на Лешан е много добра, ако желаете да внесете малко психоаналитичен момент.

[gollum]

Въпросът е за величината на тази промяна, Сейлър. А що се отнася до стратегията (както впорчем обсъждахме в оная тема ) нищо ново под слънцето няма. Сблъсъци между редовна армия и нередовни формирования от всякакъв вид са се случвали почти от зората на исотирята. Не знам нещо съществено да се е появило и на този фронт. Така че промените доколкото ги има се ограничават в областта на конкретинте практики (т.е. в областта на тактиката и много по-рядко и малко в това, което руснаците назовават "оперативно изкуство").

[ivan_kunchev]

gollum, тъкмо това е интересното: Клаузевиц може и да не разбира войната като самостоятелен акт, макар че може да се поспори дали не би се възхитил от нещо като "чиста война" (изразът е от неговата книга!), но дали войната вече е само средство за някакви политически цели? "Средство" ще рече нещо, което така или иначе владееш, за да постигнеш някаква цел. Но дали войната вече е нещо, което може да се владее? Тя е примесена с техниката, а тя да речем според Хайдегер е нещо, което човекът не владее вече, а тъкмо тя - него. Тогава не са ли всички военно-стратегически планове за ядрени удари например нещо като проява на рационалност в полето на ирационалното и безумното, т.е абсурд, мотивиран от навик, кариеризъм или даже някаква, да не прекалявам, но почти неизкоренима естетическо-игрова нагласа у човека? И още - донякъде ми е ясно, но - наистина ли не сте съгласни че има някаква радикална промяна в природата на войната през 20в. и ако не е вярно - къде поставяте нейната граница?