Социално-историческо инженерство

[gollum]

Знам, че темата е доста обширна (и лесно може да се отклони в сферата на абстрактното теоретизиране), но все пак си струва да се обсъди.
Под названието "социално-историческо инженерство" разбирам теоретичните разработки и практиката на съзнателно въздействие върху цивилизационно-културното развитие на чужди социуми или на собствения.
Разбира се, нещата са размътени, но все пак можем да се опрем на няколко литературни примера за подобни въздействия и механизма, по който могат да се извършват (Азимов - цикъла за Фондацията; пригресорството на Стругацки и т.н.).
Могат да се намерят и исторически примери за подобни действия:
- на неосъзнато ниво - епохата на колониализма
- на осъзнато, макар и много груби като методи и средства и несъвършенни от теоретична гледна точка - износа на "революция", от страна на СССР, и износа на "демокрация" от страна на САЩ.
Подобен процес може да се открие и в контактите на Европейската цивилизация с останалите, макар и на общокултурно ниво.

Та въпроса ми е: смятате ли че подобни неща са положителни - т.е., хубаво или лошо нещо е социално-историческото инженерство?
(независимо откаква гледна точка ще го обсъждаме (етика, ефективност и т.н.)

[Sir Gray]

Социално-историческо инженерство

Леле, разлая кучетата
Такова чудо за да функционира трябва да е много добре обмислено, дотолкова че май се изплъзва от възможностите на простия и тъп хомо сапиенс. Досега във всички случаи е нанесло повече вреда отколкото полза на "потърпевшите"
А като каза Стругацки - "Трудно е да бъдеш бог" - там си казват доста умни неща.

[gollum]

Да, но това е целта. Че нещо напоследък няма никаква активност (извън игровите форуми).

А иначе - досега коефициента на полезно действие е нищожен, но тепърва нещата могат да се променят.
Вярно че хуманитарното познание по-скоро върви в общата насока, зададена от технологичния характер на съвременната цивилизация - към тясна специализация и търсене на утилитарност на разработките. Но този процес може, покрай замазването на холистичните търсения (а без интегриране в научното познание, при това на достатъчно глобално ниво, едва ли можем да достигнем до някакъв тип теория на социоисторическото инженерство и оттам - до разработване на подобни практики) да доведе и до неочаквани ефекти. Защото именно в областта на хуманитарните изследвания сякаш приложният ефект е най-малък (като коефициент на ефективност между влагани средства/приложност на получения резултат). Та току-виж започнат разработването на подобни проекти, експерименти и т.н. (но според мен не в технологичната страна трябва да се търси - по-скоро в областта на изкуството/изкусността (т.е., неща, който сега се определят като "духовни" техники)).

Както и да е.
Въпросът би могъл да се разгледа като избор между "естествена еволюция" и "изкуствена революция".
Прогресорите от света на Стругацки се опитват да постигнат своеобразно "скъсяване на пътя" - т.е., изкуствена революция. Но това предполага да лишиш обекта на изследването (дадена чужда цивилизация) от право на избор, защото ти вместо нея решаваш какъв резултат трябва да бъде достигнат и с какви средства (като изхождаш от собствения си еволюционен път).
Потози начин опитната цивилизация губи собствената си еволюция (и евентуалния си уникален път).
Подобно на прогресорството е (макар и не толкова осъзнато) практиката на "износ на революция", или на "демокрация", която се използва от нашата европейска цивилизация, спрямо останалите културни партньори.
Според мен (и съм почти сигурен, че и Рамблер ще сподели тази позиция ) това е по-скоро отрицателна практика, както от етична гледна точка, така и от гледна точка на цивилизационната ефективност.
Прогресорът е по-принцип деструктивен агент в рамките на информационното поле на чуждата цивилизация. И дори впоследствие да изглежда сякаш има и много положителни страни от действията му, те със сигурност "изкривили" развитието й, като така са внесли някакъв нездрав елемент.

Донякъде, това е и един от смисловите пластове в "Трудно е да бъдеш бог".

[княз Крылов]

Но от друга страна е "психоисторията" на Азимов. В която се набляга на дългосрочно планиране и принципа за минимални корекции с цел максимализиране на резултатите. Въпреки че това сигурно ще си остане в областа на научната фантастика, подобен метод е широко прилаган в съвременната психоанализа и терапия. Влиянието върху общественото мнение също е прекрасна илюстрация на този принцип. Тлпата по своята същност е инертна маса , която само чака лек тласък за да се превърне в лавина. Ако сметнем тълпата като основен фактор в изграждането на личностите и усредним аномалиите - гении, интелектуални пробласъци и т.н., то можем в общи насоки да оределим и бъдещото технологично развитие на една цивилизация. Дори гениите обикновенно се заемат да решават проблеми които стоят пред обществото, рядко тяхната дейност води до промяна на ориентацията на техническия прогрес. Следователно те могат само да ускорят развитието на технологиите ,но не и да променят насоката му. Ако се приеме че всеки социум има една единствена цел на своето съществуване - колкото абстрактна, ктолкова и недостижима - да доведе своите структури до идеално положение на така наречената "Утопия", то може да се прогнозира доста точно неговите социални промени. Трудно е да се говори за прогнозиране в малък период от време на промените във всеки един от съществуващите социуми, но може да се изгради една приблизителна и доста достоверна картина на съвременното общество след около 100 или 150 години, Ако се приеме че в световната история до този момент няма да се появи деструктивна функция която да наруши логиката на нещата - като Наполеон през 19-ти век например. Оператовното прогнозиране , има доста по-различен принцип от стратегическото, и не изисква обширни познания в областа на всичките науки

[Mahadeva]

хмм, интересна темичка...да разиграем следния простичък,(та чак глупав) казус. Така...идват на Земята извънземни, които естествено са на много по-висок еволюционен стадий и ни предоставят своята техника, своите вярвания и ни казват, че трябва да направим това и това, да променим определени неща в психиката си, за да достигнем тяхното еволюционно равнище. Това по-скоро положително или по-скоро отрицателно влияние ще окаже на еволюционния ни процес? Ако разделим еволюцията на техническа и ментална, то според мен това ще окаже изцяло положително влияние върху първата и неясно влияние върху втората. Според мен "цивилизоването," "износа на идеи" зависи много от начина, по който се прави. А. Тойнби описва сблъсъкът на цивилизациите като "дразнител - реакция(и евентуално контрареакция, според Махадева )" Т.е. проникването на някаква идея и резултата, който тя постига, зависи от начина, по който се налага. Ако това е агресивно - реакцията е агресивна, ако не е агресивно и реакцията не е агресивна..."Aggression and love always come back to you"

[Sir Gray]

ОК, за да конкретизираме (теорията е хубаво нещо, ама с нея не мога да си забия пиронче в банята, че да си закача дисагите )
Има дадено общество, много диво такова. Трепат се, колят се, въобще нецивилизована работа. Обаче пък то си има собствена култура - красиво изкуство, стара история, обичаи, ей таквиз хубавитинки. Но ние казваме, че те как може така да се колят и решаваме, че трябва да ги научим да уважават себеподобните си. Това обаче става само с изличаване на тяхната уникалност. Какво да правим? Имаме ли право? Кое е по-важно - живота на индивида или самоопределянето на културата? Ако ви помага, мислете в конкретния пример на южноамериканските цивилизации и конквистадорите.

[княз Крылов]

За мен едно общество трябва да използва всеки удобен случай да съчетае традициите си и новите мисли и идеи. Ако има обичаи и традиции ..много красиви ..., които обаче спират прогреса на социума и не му дават да постигне идеала за общото благоденствие ..мисля че е оправдаемо тези ритуали и част от култураа да бъде променена или напълно премахната ако е енеобходимо.

[gollum]

Да, така е. Моята позиция беше, че подобна промяна трябва да е еволюционна за въпросния социум - т.е., те да си я решат и извършат сами. Това, естествено, е в идеалният случай (който съществува само когато си теоретизираме).
В реалността има не само отделни социуми с вътрешна динамика, но и един общ "геосоциум" (или примерно, как го беше окачествил един изследовател - "ноосфера"). Проблемът е в динамиката и нивото на взааимодействие между отделните социуми съставящи геосоциума и, същевременно, нивото на неговата организираност (т.е., дали той има собствена надструктура, която е нещо повече от съвкупността на отделните социуми). Поради тази причина, може би може да се състави теоретичен модел, който да описва глобалното развитие на един социум (или на геосоциума), но едва ли и модел, който да включва развитието на отделните елементи и на цялото, едновременно. Просто ще се получи сложна задача с твърде много неизвестни (като всички зависят от случайни фактори). И неизбежно евристичната стойност на този модел ще е близка до нула.
По-принцип, "хубавите традиции" не са нещо, заради което си струва дадено общество да се примирява с лошо качество на реалност. Но аз си мислех по-скоро за този проблем - ако определим едно общо човечество (крайна форма на геосоциума в неговото конкретизиране и глобализация), то неизбежно стигаме и до идеята за общо бъдеще, обща "утопия"/цели и обща линия на развитие. А това със сигурност означава да затворим за себе си някои възможни пътища на развитие (всъщност - направо да отречем тяхната възможна реалност).
Т.е., ако развитието ни клони към една обща точка то трябва да зарежем всякакви разлики (без значение на какво почиват). От тази позиция е напълно нормално да "осъдим" определена култура заради "отклоненията" й от общия модел. Но тогава идва проблемът - дали общия модел няма грешки, дали е правилно формулиран. И, в крайна сметка, дали няма да се окаже, че няма такова нещо като "общочовешки" ценности.
От тази гледна точка аз поддържам разнообразието, защото то повишава устойчивостта и приспособимостта на геосоциума (а вътрешните противоречия се уравновесяват, да не говорим, че са източник на динамика и,в крайна сметка, прогрес - търсене на нови решения).
Всъщност, на подобна тема са произведенията на "късните" Стругацки - те разглеждат проблема за затварянето и загубата на динамика в развитието на тяхното "утопично" човечество.

А за модела на чуждото нашествие (не е необходимо да се опираме само на "чуждопланетна" другост - достатъчен пример е периода, наречен "географски открития" (имаше една не лоша книга за това - на Цветан Тодоров - "Завладяването на Новия свят")), технологичните придобивки далеч не винаги са хубаво нещо, защото силно изкривяват бъдещето на социума и неговия бит, а оттук и култура.
Хубав пример за това е например "Пикник край пътя".

[rambler]

Определено подкрепям Голъм за това, че всяка общност трябва да се развива сама, по постепенен, естествен и еволюционен път. Разбира се, неизбежни са преплитанията и влиянията между общностите, но това, какво една общност да заеме от друга, би трябвало да се получава като логична развръзка от процеса на взаимодействие, а не от насилствено натрапено социално инженерство, което, за съжаление е доста разпространено. Да не кажа 99.99 процента преобладаващо. Няма нито един случай на социално инженерство , който да е принесъл полза и да не се е превърнал в катастрофа, рано или късно, и за двете страни - и което е по-интересно, най вече за общността, стремяща се да извърши социално инженерство.

[Mahadeva]

Добре, но ако се спрем на въпроса за това, дали има цивилизациЯ или цивилизацИИ, то не би ли трябвало да сметнем, че обществото, което дава най-голяма свобода на индивида и същевременно гарантира неговата сигурност (ако сметнем това за критерии за цивилизованост, въпреки че какво ли пък е това критерий за цивилизованост), трябва да помага и на другите, които също са част от цивилизацията, да достигнат това високо ниво на развитие??? и защо толкова сте се вкопчили в самобитността на културата? защо пък след сблъсък с друга култура да не се обогатят и двете култури и да се получи съвършено нова. да, културното разнообразие е хубаво нещо, но и в рамките на една култура се раждат достатъчно мозъци, които могат да я изменят...тъй, че защо да няма една глобална култура, това толкова ли е лошо, няма ли това да подобри комуникацията между индивидите, и защо еднаквостта да е такъв проблем??? (въпреки че както казваше някой пич: "Ако двама души мислят еднакво, единият е излишен" )

[gollum]

Знаеш ли, аз се оптивах да избегна употребата на морални категории (дори и в обичайния им смисъл), но явно не успях. Не че е лошо, в този смисъл, по-скоро подобно явление намалява ефективността на социума-обект и предизвиква сериозни кризи в социума-субект (които обаче не се случват веднага, а по-скоро след време).
Що се отнася до социума, върху когото работят соц.инженерите (вижте само какво хубаво понятийце) нещата, мисля, са горе-долу ясни - той ще загуби ункиалния си път (какъвто може и да не е имало, всъщност) и вероятно след време доста ще заприлича на своите опекуни.
Но мисля че при социума/цивилизацията/културата (което си изберем) на соц.инженерите нещата ще добият по-катастрофален характер.
Традиционно се смята, че по-"висшата" (най-често разбирано според нейните си собствени критерии - щото щом е с най-голямо влияние, значи ще е и най-добре развита - по-знаеща и по-разбираща, пак според самата нея) в технологичен аспект цивилизация (технологичен - и като социално-административни техники) влияе в много по-голяма степен на по-нисшите цивилизации, отколкото е обратният процес. Но ми се струва, че това се дължи на известна заблуда, защото резултатите от обратното влияние, както и самото то, се повяват значително по-късно и в по-особени области. Получава се нещо като латентно влияние, което поражда у по-висшата култура една забавена контрареакция на собствената й колонизаторска идеология. Този ефект се допълва и от една обща научна криза, при това най-ясно изразена в хуманитарната област, чието значение традиционно се подценява. Затова този ефект се приема като развитие на някакви вътрешни процеси, а не като закъснял ефект от вече преживяния сякаш и отминал цивилизационен сблъсък (или едностранна инженерна работа).
Понеже усещам, че започвам да ставам неясен (поне за самия себе си ) ще се опитам да уточня:
Всяка цивилизация има своеобразен показател, който бих определеил като ниво на положителна активност (НПА). Това НПА изразява индекса на нейното развитие (т.е., повишаване на общото ниво и качество на полезната социална енергия), т.е., както вътрешният й ресурс, така й способноста й да се променя и справя с общите условия на средата (ОУС).
Докато ОУС са наистина външни за разглежданата цивилизация няма проблеми, защото те й осигуряват необходимото предизвикателство и прогресивен ресурс. Така че, тя успешно може да пренася енергията и проблемите си навън, като реализира експанзия (която на по-висшия етап от развитието е съвсем осъзната и минава през проучвателен, колонизаторски и социално-инженерен етапи (може и други да има, но не се сещам за тях сега)). Но тя постепенно усвоява и "поглъща" естествената среда, след което се разправя по същия начини и с изкуствената, както и с останалите цивилизации-конкуренти.
проблемът на социалното инженерство е, че унищожава Другия (т.е., идеята за външна цивилизационна среда) при това не го унищожава физически (макар и това да се случва), а културно и идентификационно - отнема му правото да бъде различен или сда се мисли като друг и го включва в своята собствена среда.
Този тип криза е основната опасност за цивилизацията на социалните инженери (особено ако се окаже, че пространствениата експанзия е неизползваема като възможен път - напр., пътят към космоса е закрит).

[rambler]

Хммм, ами сега остава да измислим и формула по която да изчисляваме НПА, влиянието на ОУС и хиляди други фактори и да напишем книга
Защо ли всички мразят социолозите? :o

[gollum]

- Слава богу, никой не ни плаща за подобно нещо, а работата не ни оставя много време. Иначе току виж сме тръгнали по този път и тогава...

[Mahadeva]

хихи, ами тогава, "тогава предвиждам такъв живот, че само си викам дано..." тогава, светът ще замре в края на историята (този път наистина) и ще създадем неоглобалното общество... , което ще е изчистено от недъзите на капитализма, репресиите на комунизма, утопиите на фашизма, ще вземе най-доброто от либерално-демократичните идеи и ще ги изведе на по-високо ниво...и...абе знаете ли я тая теория, че единственият начин човек да се откаже от идеологията си и да спре да бъде кон с капаци е като приеме всички теории и те започнат да се отхвърлят една друга опа замечтах се нещо соц. инж. Махадева :twisted:

[rambler]

Да, когато човек спре да вярва, той не просто не вярва в нищо , а вярва във всичко. Това е и най - опасното

Терминът Социален инженер е много интересен - това ще да е Сталин.....а пък Берия е Социален механик