Мисля че съотношението на ресурсите на собствена територия превръща Русия в основно ресурсна база, докато Китай - във фабрика. Естествено, това е доста грубо казано, де. Реално в Русия все още има определена база за иновации (т.е. за движение в постиндустриална / пред -информационна посока). Другото е въпрос на натрупване и развитие, т.е. иска време и трябва държавата първо да завърши индустриалния си преход (в случая с Китай). Впрочем, и това не е кой знае колко точно, защото все повече тази информационна характеристика (т.е. способността да се създават и прилагат на практика информационни иновации от всякакъв род) е не-национална характеристика и очевидно движението ще е предимно в тази посока. Така че след време няма да има особено значение така да се каже от каква националност са "умовете". Което може би означава, че самата идея за постиндустриален национален проект (такива неща се обмислят от различни руски, а вероятно и не само, анализатори) е грешна сама по себе си - информационната епоха не е национална, а над национална.
Но мисълта ми бе друга - Китай като световна фабрика / склад за суровини, няма нужда от това да търси национални военни решения (а и въобще военни) за да придобива контрол над суровинни източници. Друг е въпросът, че тази роля в никакъв случай не го поставя в някакво водещо положение, нито пък предполага такова.
Но мисълта ми бе друга - Китай като световна фабрика / склад за суровини, няма нужда от това да търси национални военни решения (а и въобще военни) за да придобива контрол над суровинни източници. Друг е въпросът, че тази роля в никакъв случай не го поставя в някакво водещо положение, нито пък предполага такова.
Comment