Развитието на повечето държави на този континент в социално и икономическо отношение е плачевно. След края на 'колониалния' период, Африка се люшка между несекващите граждански войни, без да има каквато и да е надежда за някаква промяна към по-добро. Разни самозвани диктаторчета си играят на геноцид, а обикновените хора измират и от болести и глад. ЮАР - най-развитата африканска държава, след края на апартейда се срина икономически, без да постигне някакво сериозно преразпределение на политическата и икономическата власт.
Как си го обяснявам аз, съвсем аматьорски в социалната наука: до идването на европейците на континента, жителите на люлката на човечеството си живеят относително необезпокоявани от някакъв суров климат. Благодарение на него и на невероятното изобилие от дивеч, те са останали на ниво племенно развитие - ловци и събирачи, а популацията им не се е увеличила кой-знае колко, та да предизвика някакви сериозни конфликти. Липсата на други, земеделски, по-развити общества, които да бъдат евентуално плячкосвани е попречила да се създадат някаква образувания в тази насока. Междуплененните войни имат по-скоро ритуален характер и не вземат много жертви - все пак естествения прираст е нисък.
И така, докато дойдат европейците. Те си начертават държави, в които попадат често враждуващи племена, но това тях не ги интересува - те осигуряват със силата на превъзхождащите оръжия един социален ред и изискват само едно - африканците да престанат да са ловци и събирачи, живеещи сред природата, а да станат бачкатори и слуги, живеещи в градове. Нищо лошо, защото африканците по това време нямат идея за това какво е нация и за евентуалното значение на 'национално самочувствие'. Те къде охотно, къде не, започват да живеят по новите правила. И понеже условията на живот някак се подобряват (то наличието на земеделие и на някаква икономика изобщо има това свойство), започват да си раждат деца. Мирът е запазен, народите се множат, работа има... какво по-добро?
Е, свободата, може би. След края на ВСВ Европа окончателно се отказва от колониите и ги оставя да се управляват сами - в ръцете на местните ентусиасти - борци за граждански права. Да, но се оказва, че старите племенни вражди са по-силни от новите граждански права. В общество, което не е изминало само пътя от варварство към социален ред подобни термини нямат особена тежест, а силните на деня се оказват не горепосочените ентусиасти, а тези, които трядиционно са силни в племето - тези с копие и силна ръка, която да го хвърля. Сега няма копя, а враждуващите племена не са по 50 човека на 100 км едни от други - те имат АК и РПГ, милиони са и живеят наблъскани в градове и села, а враздуващи от векове племена са 'затворени' в една държава. Има и за какво да се бият - управлението.
Хаосът е налице - за понятия като 'глад' може да се говори само на този контитент. В някои държави (Заир, Нигерия) около 30% от населението е носител на HIV. Диамантените мини стоят затворени, защото никой не е достатъчно убеден в собствената си сигурност, ако ги отвори отново...
А вашият коментар за ситуацията?
Как си го обяснявам аз, съвсем аматьорски в социалната наука: до идването на европейците на континента, жителите на люлката на човечеството си живеят относително необезпокоявани от някакъв суров климат. Благодарение на него и на невероятното изобилие от дивеч, те са останали на ниво племенно развитие - ловци и събирачи, а популацията им не се е увеличила кой-знае колко, та да предизвика някакви сериозни конфликти. Липсата на други, земеделски, по-развити общества, които да бъдат евентуално плячкосвани е попречила да се създадат някаква образувания в тази насока. Междуплененните войни имат по-скоро ритуален характер и не вземат много жертви - все пак естествения прираст е нисък.
И така, докато дойдат европейците. Те си начертават държави, в които попадат често враждуващи племена, но това тях не ги интересува - те осигуряват със силата на превъзхождащите оръжия един социален ред и изискват само едно - африканците да престанат да са ловци и събирачи, живеещи сред природата, а да станат бачкатори и слуги, живеещи в градове. Нищо лошо, защото африканците по това време нямат идея за това какво е нация и за евентуалното значение на 'национално самочувствие'. Те къде охотно, къде не, започват да живеят по новите правила. И понеже условията на живот някак се подобряват (то наличието на земеделие и на някаква икономика изобщо има това свойство), започват да си раждат деца. Мирът е запазен, народите се множат, работа има... какво по-добро?
Е, свободата, може би. След края на ВСВ Европа окончателно се отказва от колониите и ги оставя да се управляват сами - в ръцете на местните ентусиасти - борци за граждански права. Да, но се оказва, че старите племенни вражди са по-силни от новите граждански права. В общество, което не е изминало само пътя от варварство към социален ред подобни термини нямат особена тежест, а силните на деня се оказват не горепосочените ентусиасти, а тези, които трядиционно са силни в племето - тези с копие и силна ръка, която да го хвърля. Сега няма копя, а враждуващите племена не са по 50 човека на 100 км едни от други - те имат АК и РПГ, милиони са и живеят наблъскани в градове и села, а враздуващи от векове племена са 'затворени' в една държава. Има и за какво да се бият - управлението.
Хаосът е налице - за понятия като 'глад' може да се говори само на този контитент. В някои държави (Заир, Нигерия) около 30% от населението е носител на HIV. Диамантените мини стоят затворени, защото никой не е достатъчно убеден в собствената си сигурност, ако ги отвори отново...
А вашият коментар за ситуацията?
Comment