Стефан Тошев ( 18.12.1859, Стара Загора- 27.11.1924, Пловдив), български генера от пехотата(25.3.1917). Доброволец в 8-ма дружина на Опълчението участвал в Рско-турската Овободителна война 1877-78.Образованието си получава във военното училище в София(1879).От 1881г, е в свитата на княз Александър Батемберг.През 1884 е командир на 7-ма пехотна Планинска дружина.По време на Сръбско-Българската война 1885, командва дружина на 3-ти пехотен Бдински полк, който прикрива позициите при Врабча и Трън.В същото време макар и за кратко поема командването на 3-ти пехотен Бдински полк.През 1890 става последователно командир на 7-ми Преславски полк и 8-ми Приморски полк.През 1899 е командир на 2-ра бригада от 2-ра Тракийска пехотна дивизия.През 1909 става командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия.По време на Първата Балканска война, със своята дивизия той действа на тракийският ТВД и одържа победа при Гечкенли и Селиолу, участва в боя за Чаталджа.През 2-рата Балканска война е командващ на 5-та армия, която действа в района на Кюстендил( ха познайте кого е трепал там ).След демобилизацията оглавява 3-та, а през 1915-та година 5-та военно-инспекционна област. С встъпването на България в ПСВ, на базата на тази област е сформирана 3-та армия, за чиито командващ е назначен той. В състава на тази армия са влизали 4-та преславска и 5-та Дунавска дивизии, 3-та кавалерийска бригада, редица гарнизони и укрепени райони.След обявяването на войната срещу Румъния, 3-та армия е била усилена с 1-ви Софийски,6-ти Бдински полкове и 1-ва кавалерийска дивизия.С тези попълнения числеността на 3-та армия достига 140 000 души.През декември 1916-та е заменен с генерал Нерезов.През 1918 е назначен за генерал-губернатор на Македония, а след това преди края на войната – през юни 1918- оглавява 4-та армия, действаща в Струма.През 1919 година след демобилизацията е уволнен от армията.Автор на мемоарите “Освободителната война 1877-78” , “Писмата на войника1885”
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Най-великите командири на историята
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
Франсоа Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог дьо Люксембург(1628-1695)- френски генерал. Под командването на братовечед си -принц Луи дьо Конде, участва във Фрондата, завоюването на Франш-Конте(1688) и Третата холандска война. Направен маршал(1676), той командва френската армия в Рейн и участва в победата при Касел(1677). Въвлечен в Отровната афера е затворен в Бастилията(1679-1680). Въпреки, че не участва в началото на Войната на Величествения съюз, скоро му се поверява командването на армията във Фландрия и той печели три битки, на които почива репутацията му: Фльори(1690), Стенкерк(1692) и Нийрвинден(1693).
Comment
-
Фридрих II или наричан още Фридрих Велики(1712-1786)-крал на Прусия(1740-1786), син и наследник на Фридрих Вилхелм I.
Грубият и тираничен крал Фридрих Вилхелм I презира принца заради интереса му към френската литература и изскуство и незаинтересуваността му към политиката и войната. На 18 години, многократно малтретиран и унижаван Фридрих планира бягство във Великобритания. Той е задържан, затворен и принуден са свидете;ства среюу съучастника си- лейтенант Кат, който е обезглавен. Принц Фридрих е освободен и предаден на баща си. През 1733 по заповед на баща си се жени за Елизабет Брунсуик-Бевърн, с която се разделя скоро и до края на живота си не проявява интерес към жени.
Принц Фридрих прекарва следващите няколко години в Райнсберг, където написва своя труд АнтиМакиавели- идеалистично опровержение на Николо Макиавели и започва коренспонденция с Франсоа Волтер. Периода му на относително бездействие приключва през 1740, когато Фридрих Вилхелм I умира и принц Фридрих се възкачва на трона. Той незабавно показва качества на водач и решителен мъж, които символизират царуването му.
Във войната за австрийското наследство срещу австрийската императрица Мария Тереза(1740-1748) , Фридрих завладява Силезия без предупреждение , като предлага на императрицата помощ да запази трона си срещу отстъпване на част от Силезия на Прусия. Блестящ военоначалник, Фридрих е безцеремонен със съюзниците си, особенно Франция и на два пъти сключва примирия с Австрия (1742 и 1745), които осигуряват Горна и Долна Силезия на Прусия.
В 7 годишната война(1756-1763), отново има спор върху конртрола над Силезия. Мария Тереза иска да си върне богатата провинция и Фридрих се изправя срещу силна коалиция- Австрия, Русия и Франция. Единственият му силен съюзник е Великобритания. Побеждавайки при Росбах и Лойтен(1757), той е разбит при Кюнерсдорф(1759) от австро-руските сили, които окуширват Берлин. В този труден момент, Фридрих е на границата на самоубийството. Възкачването на престола в Русия на неговия почитател Петър III(1762), изкарва Русия от войната и открива пътя на Фридрих към победата.
Мирния договор от Хюбертсбург(1763) оставя на Фридрих предишните му завоевания и прави Прусия най-силната във военно отношение страна в Европа. Брилянтно му асистират генералите- Сюдлиц, Джеймс Кийт, Фердинанд Брунсуик, Ханс-Йоаким фон Цайтен и др. Фридрих е признат за най-добрият военен стратег на 18 век. Неговите тактикис е изучават и намират възхищение у Наполеон Бонапарт, оказват голямо влияние върху военната наука.
След мирът от 1763г. Фридрих залага на съюз с Русия, която почти го е победила във 7 годишната война . Създаването на Пруско-руския съюз открива пътя за разделяне на Полша. До първото разделяне на полското кралство през 1772, Фридрих няколко пъти разширява територията на Прусия. Съперничеството му с Австрия в Германия остава. Той се противопоставя на всеки опит на Австрия да разшири влиянието си Свещената римска империя на германската нация и провокира Войната за баварското наследство(1778-1779), за да предоврати австрийска анексия на Бавария. През 1785, Фридрих създава Лигата от Фюрстенбунд на принцовете, за да опонира на австрийските планове.
В областта на вътрешната политика, Фридрих продължава линията на баща си. Първата му грижа е за реда и дисциплината в армията. Просветен деспот, Фридрих извършва важни юридически реформи, създава търговски монополи и нови индустриални предприятия, подпомага напредъка на образованието и подобрява инфраструктурата на Прусия. Въпреки, че подобрява живота на крепостните си селяни, аристокрацията има по-голям контрол над тях , отколкото преди царуването му.
Фридрих е толерантен в религията и най-вече към атеизма на личните си приятели. Студен и сериозен, той се отпуска само в прочутите си вечери с приятели до полунощ в Санс Суси- резиденцията му до Потсдам. Обграден е от група образовани люде, главно френски философи и писатели, сред които и Волтер( той се скарва с Фридрих през 1743 и по-късно живеейки във Франция от безопасно разстояние подновява приятелството си с него), Д ' Аламбер, Ла Метрие, Мопертю.
Хумора на Фридрих е остър и понякога груб. Той пише поезия и проза за политика, история, философия, право, литература, военна наука. Почти всичките му книги са на френски. Не успява да оцени хора като Йохан Гьоте и Готхолд Лесинг, които са негови горещи почитатели. Ученик на Кунц, той свири отлично на флейта , композира концерти за флейта, маршове и други музикални творби. Личния му груб вид е част от легендата за “ Стария Фриц”. Фридрих II е наследен на трона от племенника си Фридрих Вилхелм II.
Comment
-
Мишел Ней(1769 - 1815)-френски маршал. Наричан " най-смелият" от хората на Наполеон Бонапарт. Син на бъчвар от Саарлуи, той бързос е прославя по време на Френската революция. Отличава се в кампаниите от 1794 и 1795, командва армията в Рейн(1799), завзема Елинген(1799) и Тирол(1805). Има решителен принос за победата на Наполеон при Фридланд. Най-доброто постижение на Ней е защитата на неговата част при отстъплението от Москва през 1812г. Наполеон го прави херцог на Елинген и принц на Москва. По-късно Ней е един от маршалите, накарали Наполеон да абдикира след поражението при Лайпциг(1813). Ней е направен пер от крал Луи XVIII(1814). При връщането на Наполеон от Елба, Ней обещава на краля, че ще спре похода на бившия император към Париж , но вместо това се присъединява към Наполеон и частва в битката при Ватерло. Осъден е на измяна от Камарата на перовете и разстрелян.
Comment
-
Хуан Австрийски(1545-1578)- испански военоначалник, извънбрачен син на император Карл V, който го припознава за свой син в завещанието си и Хуан е разпознат за полубрат от краля на Испания Фелипе II. През 1569г. Хуан се бори в Гранада срещу разбунтувалите се морискос(покръстени араби). Като адмирал на Свещената лига , създадена срещу Отоманската империя от папа Пий V, в която участват Испания, Венеция и Рим, Хуан Австрийски печели прочутата морска битка при Лепанто(1572). По-късно води експедиция в Тунис и е генерал-губернатор на Италия. През 1576 е изпратен като генерал-губернатор в Холандия, за да потуши въстанието на Вилхелм Оранжки. ХУан е принуден да прави отстъпки. Неговият победоносен генерал Алесандро ди Фарнезе(негов племенник) го наследява на поста след смъртта му.
Comment
-
дон Хуан Австрийски
Клод Луи Хектор, херцог дьо Вилар(1653–1734)- маршал на Франция, последният от великите генерали на крал Луи XIV. Воюява в Третата холандска война(1672-1678), а през 1687 е изпратен в Бавария, за да помогне на френския съюз с Бавария, който се сражава срещу отоманците при Мохач. След служба като посланник във Виена(1698-1701), той е сред френските командири във Войната за испанското наследство(1701-1714) и постига блестящи победи при Фрайдлинген(1702) в Баден и Хоштад(1703) в Бавария. През 1704 потушава въстанието на Камисард. Победен през 1709 от херцог Марлборо и принц Ойген Савойски при Малплак, той успешно защитава френската граница през следващите години , през 1712 побеждава Ойген при Денайн и през 1713-1714 уговаря с Ойген догорова от Ратстат. Член на Съвета на регентството(1715-1723), участва в администрацията и е върховен командир на френската армия във войната за Полското наследство(1733-1735). След смъртта си оставя важни мемоари.
Comment
-
Шведски генерал, сражавал се в Тридесетгодишната война. Един от приближените военни на шведския крал Густав Адолф II . Торстенсон командва шведската артилерия при Брайтенфелд(1631) и Лех(1632) и има голям заслуга за успеха на новата т.нар. подвижна артилерия. Пленен след неуспешна атака срещу Валенщайн, той е в плен през периода 1632-1633г. След смъртта на банер, Торстенсон го наследява като главен шведски военен командир. Той повдига духа в армията и води шведите при многобройни победи в Саксония, Мораввия, Силезия, Бохемия и участва във втората битка при Брайтенфелд(1642). През 1643-44 година напада дания, която е съперник на Швеция в Тридесетгодишната война , но след битката при Колбверг Хелт, която никой не печели решително, Торстенсон оставя Карл Густав Врангел да воюва срещу датчаните и се връща начело на армията в Германия. Блестящата му победа през 1645г при Янкау, разчиства пътя към Прага и Виена. Разболява се и поверява командането на Врангел(1646). През 1647г. е направен граф на Ортала и получава високи държавни постове в Швеция. Торстенсон е човекът, който полага основите на силната армия на Карл X.
Comment
-
---
Шведски генерал и адмирал. След като се отличава във военните кампании по време на Тридесетгодишната война, Врангел получава ръководството на флота на Ферман и побеждава датчаните през 1644г. През 1644г. става маршал и наследява болния Торстенсон като командир на армията в Германия. Нахлува в Бавария, заедно с френския генерал виконт дьо Тюрен. През 1651г. е направен граф на Самис и Солвесборг. По време на царуването на Карл X е върховен командир на армията и флота и като такъв успешно завладява Дания през 1657-1658г. След мира от 1650г. той получава много почести, а след това е регент на малолетния Карл XI.
Comment
-
Карл Густав Врангел(1611-1676)
Наричан " най-смелият" от хората на Наполеон Бонапарт
Comment
-
Още за Ней
Шведски маршал, сражавал се в Тридесетгодишната война.Воюва през периода 1626-1629г. в Полша и Русия. През 1630г. придружава крал Густав II Адолф в Германия. След смъртта на Густав по време на великата шведска победа при Ньордлинген(1632), Банер става военен командир на Швеция в Германия. През 1636г. при Витсток , шведската армия, под ръководството на банер разгромява скасонските и имперски сили. След това(1638) той нахлува в Померания и Мекленбург и през 1639г. побеждава саксонците при Кемниц. През 1639г. нахлува в Бохемия, но е принуден да отстъпи.
Comment
-
CHK написаПри връщането на Наполеон от Елба, Ней обещава на краля, че ще спре похода на бившия император към Париж , но вместо това се присъединява към Наполеон и частва в битката при Ватерло. Осъден е на измяна от Камарата на перовете и разстрелян.То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.
Comment
Comment