Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Най-великите командири на историята

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Fenovete na Aleksandqr III Makedoski zabravyat, che toy dorazviva ideite na tivaneca Epaminond.
    Makedonskata falanga pobejdava gqrci, traki, persi, indijci i tak dalee, no e pochti bezsilna sreshtu rimskite manipuli.
    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

    Comment


      #32
      Бих искал да обърнем внимание на трима мои любими пълководци- Великия Конде, Ойген Савойски и Херцог Марлборо. Даже мога да им пусна биографийки, ако не сте запознати с живота им.

      Лично аз си падам по войните, водени преди Първата световна, огато техниката не е е била чак толкова напреднала.

      Comment


        #33
        Хм, ИСТОРИК, не съм много съгласен. Не можеш да сравняваш беглите идеи и опити на Епаминонд със съвършенството на Александър във военното изкуство. Да не говорим, че Епаминонд е изключение сред гърците. Първият стъпва повече или по-малко интуитивно на правилния път за разбирането на важността на офанзивната мобилност, докато втория изминава целия път и придобива ненадминато разбиране на базисните концепции и максими във военното дело. А за римските легиони - изключително босите тактически римлянчета са нямали никакъв шанс горкичките срещу Александър или дори преките му наследници. Македонската фаланга, която побеждават римляните няма вече нищо общо с тази на Филип и Александър и е една плачевна история общо взето. Освен това, поправи ме ако греша, но легионите, които се бият в Гърция са вече кохортни, манипулите по това време са отживелица вече

        СНК, пиши бре, даже пиши с кеф Мисля че малко информативни теми ще са ни от полза в тоя претоварен с ВСВ форум А този период, който визираш е супер интересен. Обещавам да се включвам и аз (особено за моя любимец принц Ойген Савойски, много го е бивало тоя като генерал еййй )
        XV mile the sea brode is
        From Turkey to the Ile of Rodez...

        Comment


          #34
          Луи дьо Бурбон- Принц дьо Конде, херцог на Ангиен, известен като великия Конде- френски военен. Син на принц Анри дьо Конде и принцеса Шарлот дьо Монморанси дьо Конде. Има брат- принц Арман дьо Конти и сестра херцогиня Жьоневиев дьо Лонгвил. Против волята си е оженен за племенницата на кардинал дьо Ришельо- Клер Клеманс дьо Майле Брезе. Има един син- Анри Юл. През целия си живот е искал да се ожени за метресата си- Марта дьо Вигеан. Тойн е един от водачите на Втората Фронда- въстание на френската аристокрация срещу правителството на кардинал Мазарини. По-късно става най-големия генерал на крал Луи XIV. При раждането си през 1621 получава титлата-херцог на Ангиен. Получава цялостно и изискано образование- 6 години при йезуитите в Бурж, математика и кралска езда в Кралската академия в Париж. След завършване на образованието си е представен на крал Луи XIII, след което придружава баща си до херцогство Бургундия.

          Луи е сгоден за племенницата на Ришельо- Клер Клеманс дьо Майле Брезе, брак който има негативни последствия за умственото здраве на някои от следващите представители на рода Конде(в рода на Клер Клеманс има няколко души с психически заболявания). Ангиен е на 15 години, когато взема участие в обсадата на Арас. След това е оженен за Клер Клеманс. Той никога не е обичал съпругата си(тя е на 13 години) и бракът му е нещастен.

          Херцог Ангиен печели първата си военна победа, като ръководител на армията срещу испанците при Рокроа. Това е най-голямата френска победа от началото на 17 век ис е дължи главно на неговите умения на военен стратег. След успеха при Рокроа, постига успехи и в Рейнската област при Тионвил и Сиерк. Заедно с маршал дьоп Тюрен побеждава при Фрайбург, Филипсбург, Майнц и Ньордлинген. Провежда блестяща кампания във Фландрия(1646). След смъртта на баща си(1646) наследява титлата- принц дьо Конде. Изпратен е от кардинал Мазарини в Каталуня, където е победен при Лерида. Отзован във Фландрия, той нанася поражение на противника при Ланс.

          Важен роля в живота му изиграват Фрондите- две въстания на френската аристокрация срещу правителството на кардинал Джулио Мазарини. По време на първата Фронда, Конде начело на правителствените войски обсажда Париж, но заради високомерието му, по заповед на Мазарини: той, брат му принц Арман дьо Конти, сестра му херцогиня дьо Лонгвил и херцог дьо Лонгвил са арестувани на 18.01.1650г. След 13 месеца в затвора, те организират втората Фронда, която завършва с тяхното пускане на свобода и доброволно изгнание на Мазарини. Луи както винаги се опитва да получи големи облаги заради подкрепата си към регентката- кралицата майка Ана Австрийска. Не получавайки това, което очаква, Конде организира въстание в Югозападна Франция(1651), съюзява се с Испания и потегля към Париж, който е пренебрегнат от кралската армия, под ръководството на Тюрен. Неговата позиция не среща подкрепа и той напуска Париж(1652), отива в Испания, където е назначен за генералисимус. Във Франция през ноември 1654 е осъден на смърт като бунтовник. Четири години воюва срещу Франция, но през 1658 е победен при Дюнкерк. След Пиринейският мир(1659), той се връща във Франция и предлага услугите си на своя братовчед-крал Луи XIV( дълго време принцовете Конде, носят титлата “първи принц по кръв”). Става скромен и верен слуга на краля, който дълго време не му поверява командването на войската.

          В един момент, той се предлага за крал на Полша, но въпреки активността си и подкрепата на френския крал, не е избран за крал на Полша от Сейма.

          През 1688 кралят му поверява командването на армията, която да атакува Франш-Конде, област под испански контрол. Конде превзема Артоа, Безансон, Дол и Грей за 15 дни. Така напълно си възстановява благоволението на крал Луи XIV,. Заедно с Тюрен е поставен начело на армията, която трябва да води войната с Холандия(1672). Конде е ранен близо до Арнхайм, а племенникът му е убит. Успява да спре армията на принц Вилхелм Оранжки в Сенеф(Белгия) и вдига обсадата на Ауденард. Следващата година, съпровождан от Луи XIV , с армията от Фландрия, Конде потегля към Елзас, който е заплашен след смъртта на Тюрен. Там отново се изправя срещу Монтекуколи, свой стар противник, главен генерал на Австрия. Конде го принуждава да оттегли обсадата на Хагенау и да отстъпи към Рейн. Това е последната му кампания и победа. През 1671, един петък Конде кани кралят на вечеря. Страхувайки, се че рибата няма да е готова за госта, готвачът на Конде- Франсоа Вател се самоубива. Жертва на подагра и живеейки в двореца си в Шантийи, Конде се обгражда със семейството си, приятели, художници и писатели, които обича и покровителства.


          Портретите и бюстовете на Конде показват алчност; той е изобразяван с широко, изпъкнали очи, извиващ се надолу Бурбонски нос, тънко и кокалесто лице, леко смъкната уста, която засенчва брадичката. Въпреки това, заедно с Тюрен той е най-добрият военоначалник на своето време, но също така невъздържан мъж, безгранично горд. Той не приема чужда воля, високомерен е и недоверчив. Но също така е мъж с голям интелект, необикновенни навици и здрав разум. Становището му по въпросите на религията и политиката е нетрадиционно, защото той е бунтовнически настроен, както срещу църковната догма, така и срещу властта на краля. Към тези му черти, трябва да се прибави и безграничната му смелост- помага и зашитава протестантите, след отмяната на Нантския едикт(1685). Конде е покровител на изскуствата, защитава Ла Фонтен, Болю, Молиер. Назначава Лабрюйер да обучава синът му.

          Comment


            #35
            Принц Луи дьо Конде(1621-1686)

            Лорд Джон Чърчил, херцог Марлборо(1650-1722), британски генерал и държавник; един от най-големите военоначалници в историята. Проницателен дипломат и гениален стратег, той е критикуван за алчността си, стремежа си към власт и постоянните си преминавания от една в друга партия.

            Син на разорен скуайър, през 1665г. той става приближен на херцога на Йорк(по-късно Джеймс II) и през 1667г. влиза в армията. Благодарение покровителството на Йорк , бързо се издига и през 1678г. се жени за Сара Дженингс, придворна и фаворитка на принцеса Ан( бъдещата кралица Ан). По време на царуването на Джеймс II, Чърчил взима активно участие в смазването на бунта на херцог Монмаут и е направен пер и генерал.

            Страхувайки се от крайната католическа политика на краля и за собственото си бъдеще, Чърчил започва тайна коренспонденция с холандския щатхалтер - Вилхелм Оранжки и го подкрепя срещу Джеймс в Славната революция от 1688г. След коронацията на Вилхелм( под името Уилиам III), Чърчил е направен граф на Марлборо( 1689). Марлборо става главнокомандващ на армията, но близката му връзка с принцеса Ан, кара Уилиам да се настрои против него, ненавиждайки способностите и амбициите на Марлборо. Когато се разкрива за тайната коренспонденция на Марлборо със заточения бивш крал Джеймс, той губи кралското благоразположение.

            Когато през 1702г. Ан се възкачва на трона, Марлборо отново става кралски фаворит. Забележителниятму военен талант и способностите на дипломат, го правят важна фигура във войната за Испанското наследство( 1700-1714). Марлборо ръководи британската армия в антифренския съюз. Той и херцог Ойген Савойски побеждават френската армия при : Blenheim(1704), Oudenarde (1708) и Malplaquet (1709), сам Марлборо разгромява французите при Рамийи( 1706) и още няколко по-малки победи.

            През 1702г. е направен херцог. Има огромна политическа власт, най-вече благодарения на влиянието на съпругата му Сара над кралица Ан. Малрборо и приятелят му Сидни Годолфин , както и кралицата се сближават с вигите, въпреки по-ранните им религиозни и лични връзки торите, тъй като вигите за разлика от торите поощряват участието във войната. Те осигуряват освобождаването на Уилиам Харви от поста първи министър през 1708г. и това е период на огромна власт на Марлборо. Постепенно Ан попада под влиянието на камериерката си Мешъм, братовчедка на Харви. Войната с Франция е дълга и скъпа, Марлборо е обвинен че я продължава заради собствени облаги, преследването на Хенри Сешвърел е непопулярно и през 1710г. вигите падат от власт и властта преминава в Харви и Уилиам Сейнт Джон(по-късно виконт Болингбрук).

            Херцогът е обвинен в финансови злоупотреби и през 1711г. е изгонен от правителството. С възкачването на Джордж I (1714) ,Марлборо е върнат във Великобритания и отново става главнокомандващ на работата, но не получава право да се намесва в обществените работи.

            Comment


              #36
              Ойген Савойски или Еуженио ди Савоя(все пак е италианец) е роден през 1663г. Той е принц от Савойската династия и австрийски генерал. Роден в Париж, той е син на граф Южен дьо Соасон, от линията Савой-Кариняно и Олимпия Манчини, племенница на кардинал Джулио Мазарини. След като комисията на френския крал Луи XIV отказва да го приеме във френската армия, Ойген отива на военна служба при австрийския император Леополд I в кампаниите му срещу Отоманската империя. Участва смело в защитата на Виена, а след това се сражава и в Унгария, участва и в превземането на Белград(1688). През 1697 е назначен за имперски командир в Унгария. При Зента унищожава турската армия. Срещайки опозиция във Виена, той взема участие в политическите дела. През 1700 става член на Тайния императорски съвет, а през 1703 е назначен за президент на Имперския военен съвет. Ойген Савойски е главният имперски командир във Войната за испанското наследство(1701-1714). В Италия Ойген побеждава френската армия под ръководството на Никола Катинат и херцог дьо Вилроа. През 1704 се присъединява към херцог Марлборо в Бавария и заедно печелят победа при Бленхайм. Връщайки се в Италия Ойген воюва при Касано срещу братовчед си- херцог Луи Жозеф дьо Вандом. Нахлуването му в Прованс(1707) се проваля, главно заради недакеватността на войските му. Ойген отново се присъединява към Марлборо, този път във Фландрия и двамата побеждават французите при Ауденард(1708) и Малплак(1709). След сключване на мирен договор в Утрехт(1713) между Британия и Холандия от една страна и Франция от друга, Ойген провежда кампания в Рейн срещу армията на херцог дьо Вилар. Свещенния римски император Карл VI, го упълномощава да преговаря с французите при Ратстат. Мирния договор в Ратстат(1714), допълва този от Утрехт. Ойген е назначен за управител на австрийска Холандия(1715), а по-късно и за главен имперски командир на войските в Италия. През периода 1716-1718 отново воюва успешно срещу турците. Побеждава ги при Петроварадин(1716) и Белград(1717) и прави възможен австрийския триумф, който е затвърден с договора от Пасаровиц(1719). Във войната за полското наследство, Ойген е назначен за командир, въпреки напредналата си възраст. Ойген Савойски е един от най-добрите генерали на своето време. Известен е както със сериозността си, така и с голямата си омраза към крал Луи XIV. Бил е голям покровител на изскуствата.

              Comment


                #37
                CHK написа
                - Вилхелм Оранжки

                Само една корекция - името е Вилхелм Орански а на френски може да е Guillaume d`Orange

                ЕРИХ ФОН МАНЩАЙН УНД ЛЕВИНСКИ (1887-1973)

                Ерих фон Левински е роден на 24 ноември 1887 в Берлин и е десетото дете на западен пруски аристократ артилерийски генерал - Едвард фон Левински. Ерих е осиновен след смъртта на родителите му от чичо му генерал Георг фон Манщайн. Ерих фон Манщайн започва военната си кариера през 1906 като знаменосец служещ в 3 пехотен полк. От 1911 до 1913 той служи като адютант от стрелкови батальон на 3 Гвардейски пехотен полк. През 1913 той влиза във Военната Академия и през 1914 е повишен в лейтенант. През същата година се връща в 3 Гвардейски пехотен полк а по-късно служи като адютант от 2 резервен полк. По време на ПСВ Ерих фон Манщайн воюва както на Западния така и на руския фронт. Докато се бие на изток е ранен и после e преместен в щаба на командир на Армейска група. През 1915 Манщайн е повишен в чин капитан и остава щабен офицер до края на войната. През 1918 той постъпва като доброволец при граничната защита в Бреслау (Вроцлав) и служи там до 1919. След това взима участие в процеса на създаването на Райхсвера и през 1920 получава поста на командващ рота, а през 1922 командващ корпус в Щетин. 1927 Манщайн се издига до майор докато служи в Генералния щаб. В края на двадесетте години той посещава много европейски страни и наблюдава техните армии натрупвайки богат опит и информация. През 1932 Манщайн е повишен в чин Полковник-лейтенант и получава командването на Ягер ? батальон. През 1933 ситуацията в Германия се променя и той е повишен в чин полковник, а през 1935 - генерал от щаба на Вермахта и заместник щаб на генерал Бок. Тогава той командва 18 пехотна дивизия в Лигниц и през 1938 взима участие в окупирането на Судетската област като командир на щаба на генерал фон Лееб. На 1 април 1939 фон Манщайн е повишен в Генерал-лейтенант. През 1939 Манщайн служи като командир на щаба на генерал Герд фон Рундщедт командващ Група Армии "Юг" по време на нахлуването в Полша. Докато трае подготовката за нападението над Франция Ерих фон Манщайн получава поста началник щаб на Група Армии А. На 1 февруари 1940 той става командир на 38 пехотен корпус (който воюва много успешно във Франция и е първият корпус пресякъл река Сена) По-късно Манщайн предлага свой собствен план за нахлуването във Франция на базата на опита си в Полша където той вече е овладял техниката на Блицкрига. Манщайн напълно отрича първоначало набелязания план "Шлифен" и измисля своя собствен план наречен Операция Sichelschnitt. Основната му идея е да използва концентрираната сила на Панцерите през Ардените за да превземе мостовете по река Meuse преди да удари на изток докато обхожда линията Мажино и отрязвайки френските армии на север. Първоначално планът му е отхвърлен от ОКХ но веднъж привлякъл вниманието на Хитлер на 7 февруари той е бързо приет. По време на френската кампания Ерих фон Манщайн е повишен в генерал и на 19 юни 1940 след успеха на Операция "Гелб" той е награден с Рицарския Кръст.


                През февруари 1941 Ерих фон Манщайн става командир на току-що формирания 56 Panzer корпус който в подготовката на "Барбароса" е включен в 4 Panzer група на Хьопнер в състава на Група Армии "Север" под командването на Вилхелм Ритер фон Лееб. От 22 юни до 26 Манщайн напредва с над 320 километра, превзема мостове по река Двина, но не го завладява. На 12/13 септември 1941 той получава командването на 11 армия (част от Група Армии "Юг" на Рундщедт) в южна Русия (Крим). Там той успешно се придвижва южно от Крим взимайки 430 000 руски пленници и от 16 ноември поставя под контрол Крим с изключение на Севастопол. През зимата армията на Манщайн устоява на Съветското контранастъпление и продължава настъплението на юг (Група Армии А от Група Армии "Юг") На 1 юли 1942 той превзема Севастопол и същия ден е повишен във Фелдмаршал. Към края на юли 11 армия е преместена северно за да се присъедини към Група Армии "Север" и така до август 1942 фон Манщайн е натоварен още веднъж със силите атакуващи Ленинград. През ноември той е назначен за командващ на току-що формираната Група Армии "Дон" която е съставена от 4та Panzer Армия на Херман Хот (части от нея са приклещени в Сталинград), 6та Армия на Паулус (напълно обкръжена в Сталинград) и 3та Румънска Армия. Наредено му е да деблокира 6 Армия и 4 Panzer Армия. Фон Манщайн започва атаката си на 12 декември и до 24.12 е на 50 километра от "Крепостта Сталинград", когато напредването му е спряно и той е принуден да отстъпи с 200 километра което продължава до февруари 1943.


                През февруари 1943 Ерих фон Манщайн получава командването на Група Армии "Юг" (съставени от Група Армии "Дон" и Група Армии А) и превзема отново Харков на 15 март последван от Белгород след една от най успешните германски офанзиви през войната. Като признание за неговите действия на 14 март 1943 той получава "Дъбовите Листа" към Рицарския Кръст. Както прави и преди Манщайн предлага свой собствен план за офанзива през идващото лято но той е отхвърлен. По време на "Операция Цитадела" Група Армии "Юг" напредва добре но накрая е спряна когато 4 Panzer Армия е спряна и вече не може да напредва на север. Това е резултат от несигурния изход на най-голямото танково сражение в историята на 12 юли в района на Прохоровка където ²² SS Panzer корпус на SS Обергрупенфюрер Паул Хаусер се среща с 5 Гврадейска танкова армия на генерал-лейтенант Павел Ротмистров. След неуспешния край на Операция "Цитадела" Ерих фон Манщайн е принуден да отстъпва дълго под напора на руското контранастъпление. През септември той се оттегля на западните насипи на Днепър докато нанася тежки загуби на преследващата го Червена Армия. От октомври до средата на януари 1944 фон Манщайн стабилизира ситуацията, но към края на януари е принуден да отстъпи далеч на запад заради новата съветска офанзива. В средата на февруари 1944 фон Манщайн не се подчинява на заповедта на Хитлер и заповядва на 11 и 42 корпуси (състоящи се от 56 000 мъже в 6 дивизии) от неговата Група Армии "Юг" да пробият "Черказкия чувал" в който се намират от 16. Накрая Хитлер приема това действие и заповядва пробивът да започне.

                На 30 март 1944 Ерих фон Манщайн е уволнен от Хитлер след серия от разгорещени съвещания по повод ситуацията и решенията засягащи събитията на Източния фронт. Същият ден Манщайн получава "Мечовете" към "Дъбовите Листа" на Рицарския Кръст. След уволнението си фелдмаршал Манщайн влиза в клиника за възстановяване в Бреслау, а по-късно се оттегля в имението си. Въпреки, че не взима участие в опита за убийство на Хитлер на 20 юли 1944 той е осведомен за него. В края на януари 1945 Манщайн събира роднините си в Лигниц и ги евакуира в Западна Германия. През май 1945 той е арестуван от британските войски и е закаран в лагер в Люнеберг, а по-късно преместен в Нюрнберг. През есента на 1946 той е прехвърлен в лагер за висши офицери във Великобритания и се връща в Германия през лятото на 1948. По време на Нюрнберския процес той е осъден на 18 години затвор, но е освободен през 1952 заради влошеното му здравословно състояние. Също така Манщайн успешно защитава много офицери от Вермахта обвинанени във военни престъпления. През 1956 той става съветник на Бундесвера. Ерих фон Манщайн живее със семейството си (включително със синат си Рудигер) в Irschenhausen в Бавария до смъртта си на 10/11 юни 1973. Той е погребан в Дорфмарк близо до Фалингбостел северно от Хановер. През 1955 излизат мемоарите му под заглавие "Загубени победи" ("Verlorene Siege"), следвани от "От войнишкия живот 1887-1939". ("Aus einem Soldatenleblen 1887-1939") през 1958. Ерих фон Манщайн е признат за един от най-талантливите германски командири и стратези от Втората световна война.


                Ето малко информация за бащата на Манщайн:

                Генерал от артилерията Едвард Август Лудвиг фон Левински. Роден на 22 февруари 1829 в Мюнстер, Вестфалия. Служил като кадет във Валщат и Берлин.Назначен в Garde-Artilleriebrigade на 12 март 1848 със старшинство от 12 септември 1848. Служил в Дания като капитан и батареен командир на 7 юни 1864 е награден с Pour le Merite. Служил в щаба на 1 Армия в Седем седмичната война. Повишен от майор в щабен генерал на 16 февруари 1867 и отново служи в щаба на 1 Армия по време на френскопруската война от 1870-1871 печелейки Железен Кръст 1 и 2 степен и "Дъбови клонки" към неговия Pour le merite на 3 март 1871 като Oberquartiermeister на Южната армия. Повишен в Oberstlieutenant на 18 January 1872 и става командир на 9 полеви артилерийски полк от 28 октомври 1872 - 7 май 1874 когато той поема командването на FAR номер 24 с повишение Oberst на 19 септември 1874. Командир на 2ра полева Aртилерийска Бригада от 23 юни 1877 докато е назначен за инспектор на 2 полеви артилерийски инспекторат на 13 март 1884. Повишен в Генерал-майор на 12 June 1880 и в генерал-лейтенант на 16 September 1885. Генерал-комендант на IV Армейски Корпус от 12 януари 1889, повишен в Генерал от Артилерията на 27 януари 1890 и оттеглил се на 21 февруари 1895. Той умира на 15 септември 1906 в Бургвиц.


                сега превеждам за Курската дъга един голям материал а после наред са Гудериан Ромел Мантойфел и т.н.

                Comment


                  #38
                  Анри дьо Ла Тур Д ' Оверн(1611-1675)- френски генерал, един от най-великите френски генерали в историята. Син на херцог дьо Булон, той е роден протестант. Започва военната си кариера в холандската армия, но скоро постъпва във френската армия. Тюрен показва големите си способности в Тридесетгодишната война, когато под ръководството на Бернард фон Сакс-Ваймар, взема участие в победата при Брайсакс(1638) над имперските сили. В победните битки при Фрайбург и Брисау(1644) и Ньордлинген(1645), той командва френската армия заедно с херцог Луи Д ' Ангиен(бъдещия принц дьо Конде). От този момент съдбите на двамата се преплитат. Тюрен-маршал от 1643 е водещата фигура в последните години на войната,заедно с шведския генерал Ленард Торстенсон. Серията от военни победи на Тюрен ускорява мирните преговори и през 1648 се сключва Вестфалския мирен договор. По време на Фрондата, Тюрен е убеден от сестрата на принц дьо Конде- херцогиня дьо Лонгвил, да се съюзи с бунтовниците, но е победен през 1650 при Ретел от войските на правителството. Когато принцовете от Фрондата, се помиряват с Мазарини, Тюрен става главен генерал на правителствената армия. През 1652 той побеждава Конде в битката при Фабурж Сент-Антоан, а през 1658 отново побеждава Конде в “ Битката при Дюните”, когато последния ръководи испанската армия. През 1667 Тюрен командва части във Фландрия, но не взема участие в кампанията на Конде(отново на френска служба) във Франш-Конте(1669). В Третата холандска война, Тюрен води армията , заедно с Конде и крал Луи XIV в Холандия, но французите са спрени преди Амстердам при Дигите. В Рейн, Тюрен побеждава (1674) вражеските войски при Синзхайм и унищожава Палатината. Убит е в битка срещу войските на Раймундо Монтекукули. Неговите, подвижност, търпеливост и изненадващи атаки, съчетани с лична смелост и изключителна популярност сред войниците, му спечелват възхищение. В края на своя живот(1668), той приема римо-католицизма.

                  Comment


                    #39
                    Най-великия пълководец на всички времена за мен е Анибал!
                    Гениален военачалник,изключителна личност,смел,храбър,железен воин,които понася студ,дъжд,непоносими горещени.Спи наравно с войниците си завит с наметалото си.Проницателен военачалник,блестящ тактик и стратег.Същевремено с това се обажда и неговата тъмна страна.Безскруполен и крайно жесток човек,не зачитащ нито човешките закони,нито божествените,без морал и съвест.

                    По късно обещавам подробна биография на тази изключителна личност.

                    Трябва според мен и да се спомене за Алкивиад."Където е Алкивиад там е победата"-Изключително дъръзка,смела,арогантна,богохулна,безскруполна и красива личност.Истински гений-владеещ софистиката до съвършенство единствения човек,които можел да се опре на своя учител приятел и любовник Сократ.Блестящ военен,гениален тактик.Единствно с него Атина има шанс да спечели воината със Спарта...
                    ...но срещна отново очите му.Гледаха право в него,но виждаха нещо съвсем друго.Нещо в близкото бъдеще,което можеше и да е интересно,но не ставаше нито тук,нито сега.

                    Comment


                      #40
                      Роден през 1545г. , Фарнезе е херцог на Парма и Пиаченца(1586-1592)- генерал и дипломат на испанския крал Фелипе II . Син на херцог Отавио ди Фарнезе и Маргарита Пармска(сестра на Фелипе II и дон Хуан Австрийски- под негово командване Фарнезе участва в битката при Лепанто през 1572). През 1577г. Фарнезе се присъединява към Хуан Австрийски в Нидерландите за да воюва срещу бунтовниците. Назначен през 1578 за управител на Нидерландите, той превзема Торнуей, Маастрихт, Бреда, Брюж, Антверпен и Гент от бунтовниците и осгигурява продължителен контрол на Испания над Южните католически Нидерланди. През 1590 е изпратен във Франция да помага на Католическата лига срещу протестантския крал Анри IV. Фарнезе помага на обсадените Париж(1590) и Руан(1592), но е ранен и се оттегля в Арас, където умира. Фарнезе е един от най-големите генерали и дипломати през 16-то столетие.

                      Comment


                        #41
                        Добре напредвате с биографиите и затова аз ще пусна малко описания на отделни битки от периода.


                        Битката при Рокроа, 19 май 1643г.

                        Към началото на 1643г. срещу испанците по северната граница на Франция са изправени две армии - на Пикарди и Шампан (за имената ще ме поправяте където има нужда, както винаги ) И двете са доста небоеспособни и дисциплинирани.
                        Луи 13ти дава армията на Пикарди на Конде (по това време Дук Ангиен както написа СНК) със заръката да се въздържа от активни действия. Ангиен обаче набързо възстановява дисциплината и въвежда сносна подготовка в армията, подпомаган от Гасион и Сиро, които и двамата са служили преди това под командването на Густав Адолф.
                        През това време дон Франциско де Мело, губернатор на испанските провинции в Бенелукса, заплашва Рокроа с армия от ветерани, макар и полиглотна (в състава и има италианци, немци и испанци), която има три победи срещу французите и определено морално предимство.
                        Активните операции започват средата на май. На 14 май двете френски армии се концентрират и научават за приближаването на испанците. На 13ти испански корпус, служещ за авангард, пристига пред Рокроа и блокира малката френска крепост с гарнизон от около 400 души. На 17ти Ангиен лагерува наблизо, очаквайки все още малки подкрепления от околните гарнизони, но въпреки тях испанците имат численото преимущество 27 000 срещу неговите 23 000, а испанците очакват и допълнителен корпус да пристигне всеки момент.
                        Двете армии се строяват на 18 май за битка. Испанската армия се строява точно пред крепостта, като и двете армии следват традицията на времето с пехота в центъра и кавалерия по двата фланга. Испанците, макар и повече, заемат по-къс фронт поради факта, че те оставят много малко място между отделните пехотни формации, от което цялото им подреждане заприличва на един голям масивен квадрат пехота.
                        Артилерията на двете армии започва канонада, при която испанските канонири определено се оказват по-добрите. При по-късия с около 500 метра фронт на испанците срещу лявото крило на французите остава незает терен, в който французите изпращат кавалерията си с идеята да деблокират крепостта без да рискуват генерално сражение. Испанците са имали възможността да отрежат френската кавалерия, но те се задоволяват само да я отблъснат на изходните и позиции, с което активитетите за деня приключват (с изключение на няколко разузнавателни акции и от двете страни)
                        На следващата сутрин Ангиен с завидно тактическо умение и оригинлансот промена подредбата на армията си. Той разделя дясното си крило на две горе-долу еднакви части и изпраща Гасион с едната част настани надясно, заплашвайки по този начин да аутфланкира лявото крило на испанците. Последните реагират според неговите очаквания, формирайки фронт на тяхно ляво към този фланг, при което Ангиен с втората част от кавалерията си на това крило атакува изложения по този начин десен фланг на испанската кавалерия и я обръща в бягство. Испанския командващ на това крило се опитва да възстанови положението със своите резерви, но французите пак го атакуват от две страни и отново го разбиват. Така след около час битка Ангиен триумфира на този фланг.
                        През това време на другото крило френския командващ на кавалерията, без да си вземе поуки от неуспехите предищния ден, не се придържа към заповедите на Ангиен да остане на поста си и атакува испанската кавалерия на този фланг. Скоро той самият е ранен, а французите са разбити, което позволява на испанските конници да атакуват пехотата в центъра на французите и да завземат няколко оръдия. Франзузите контраатакуват, възвръщат си за момент оръдията, но в следващия момент испанската кавалерия, подкрепена от пехота отново ги обръща в бягство, като този път пехотата дори обръща оръдията срещу предишните им собственици. Известно време френските регименти устояват на огъня, но паниката и безредието се засилват и френския център се оказва на ръба на тоталното бягство. За щастие другият изключително способен помощник на Ангиен, Сиро, докарва навреме резервите на помощ и заедно с остатъците от центъра възстановява донякъде ситуацията.
                        Същевременно Ангиен, оставяйки Гасион с част от кавалерията да подсигури че разбитата френса кавалерия няма да се върне на бойното поле, се обръща с останалата част срещу центъра на испанците и атакува откъм гърба третата им линия на пехотата, отхвърляйки ги върху втората. Скоро цялата тази маса пехотинци е в пълен безпорядък и хаос, който скоро преминава в бягство.
                        Този успех има ефект и върху неразбитата до момента испанска кавалерия от техния десен фланг и първата линия пехота, намиращи се в атака срещу френския център, което довежда до това атаката да доста нерешителна. Сиро, виждайки в дистанцията бялото перо на шапката на Ангиен в тила на испанците, го показва на войниците си и дружно французите преминават в контраатака. Постепенно и в добър ред испанците започват да остъпват към северо-изток.
                        Ангиен максимално бързо преподрежда уморените си войници и формира нова бойна линия. Гасион е детачнат да следи за пристигането на очаквания испански корпус под командването на Бек, а останалата част от армията започва настъпление, предшествана от малки групички мускетари (тактика, използвана по-късно от Наполеон). Ветеранската испанска пехота обаче задържа огъня си до последния момент и после с един ужасен залп децимира французите. На три пъти последните са принудени да отстъпят, но през това време мускетарите също взимат жерти от испанска страна и самия испански командващ е ударен. Ангиен реагира отново с тактическо нововъведение, масирайки артирелията си срещу един от ъглите на испанския квадрат и тъкмо докарва няколко сквадрона кавалерия когато няколко испански офицера са забелязани да развяват шапките си, като че ли в знак, че се предават. Ангиен пришпорва коня си към тях, но е посрещнат от дружен залп от испанците, който обаче не го засяга. Разярените французи атакуват с устрем и ветеранската испанска пехота е тотално разбита и битката е спечелена.
                        КАто цяло Конде се смята за блестящ тактик и за майстор при оползотворяването на моментните шансове на бойното поле. Макар и не толкова надарен, колкото Тюрен, победите му са постигнати често срещу числено превъзхождащ враг и показват една завидна оригиналност. За жалост обаче периодичните му загуби го лишават от така жадувана слава на непобедимост. Заедно с Тюрен двамата са перфектен екип и извоюват за Франзия първенството във военното дело.
                        XV mile the sea brode is
                        From Turkey to the Ile of Rodez...

                        Comment


                          #42




                          Очаквайте преводи на повечето

                          Хмм ае да се замислим дали не може всички биографии които слагаме тук да станат част от сайт за исторически личности пълководци политици и т.н.?

                          Comment


                            #43
                            спокойно, ще се замислим
                            albireo написа
                            ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                            Comment


                              #44
                              И какво решение взехте?

                              Comment


                                #45
                                казах "ще"

                                сега мисля други работи
                                albireo написа
                                ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                                Comment

                                Working...
                                X