Бъдещето на информацията, знанието, медиите и всичко

[Imperial]

В момента се извършва поредната информационна революция, която обаче струва ми се за пръв път успява да премине нормалните ограничения на човешкия мозък. Физически ограничения за технологично увеличаване на скоростта и обема на информационния обмен за сега няма и за сега тенденцията твърдо си е към нарастване и на двете. За всеки, който прекарва повече от час на ден в Интернет / а защо не и просто "интернет", мрежата е толкова всепроникваща вече, че на практика представлява цялостна среда както "въздух" или "вода", които са си с малки букви / терминът "информационно претоварване" би трябвало да е болезнено познат.

Въпроси:
Достигнат ли е наистина физическият праг на човешкия мозък да обработва и съхранява информация?
Възможно ли е проблема да не е толкова в самият човешки мозък, колкото в "интерфейса" интелект - въшна среда, в методите на представяне и подаване информация към него.
В правилен път ли върви развитието на информационните технологии (към повече и по-бързо от същото).


Някои общи мисли:

Струва ми се, че колкото повече нараства обема и скоростта на обработка на информацията, толкова по-голямо значение (в смисъл на продаваемост на пазара за работна ръка) ще имат хората способни да мислят и вземат решения по-бързо като разбира се това не обозначава въобще "по-интелигентните", понеже интелектът обхваща доста повече от просто по-висока скорост на обработка на серийна информация. Също така, това би трябвало да доведе и до прогресивно стесняване на "специализацията" на хората в техните професии / интереси / хобита. Може лесно да се направи паралел с миналото, специализацията в техническите (а и въобще всички) науки непрекъснато се е увеличавала, но има ли определен предел, след който специалистът наистина губи общия поглед върху своя "клон" на науката или теоретикът/концептуалистът губи представа за реалното поведение на "детайлите" (изпозлвам тези понятия общо за всички области на познанието).

Доколко обаче наистина са достигнати границите на човешкия интелект? Известно е, че мозъкът работи на съвършено различен принцип от дискретния компютър - компютърът в общия случай изпълнява серии от последователни операции върху данни, запазани в паметта и индексирани с последователни адреси, докато мозъкът, поне доколкото е известно, работи на паралелно - асоциативен принцип, информацията се съхранява като се създават асоциативни връзки които се активират/засилват при повторното й срещане. Все пак все още не е съвсем ясно кое как работи в мозъка. Въпросът ми е в следното. Досегашната информационна технология, още от най-древната писменост, до днешните компютри, е на дискретно-серийния принцип, който е продиктуван от технологичните ограничения, та дори ако щете от последователността на времето и ограниченията на интерфейса на самия мозък със сетивата, но в известен смисъл е неестествен за неговия принцип на работа. Развитието на компютърните и въобще информационните технологии обаче като че ли обещава възможности за преодоляване на тези ограничения. Възможно ли е според вас да се постигне такъв качествен скок от линейна в изцяло нелинейна информационна среда (нещо, което би издигнало човешкия вид в съвършено нова форма) и как би изглеждало то в такава светлина (и нямам предвид просто ПБЦ, за което стана дума, защото ПБЦ не предполага задължително изоставяне на линейния принцип на работа с информацията). За сега науката и техниката се движат (доколкото ми е известно) изключително в посока развитие на линейните методи за работа с информация и разните дискурси в неща като невронните мрежи нямат концептуални различия от основната линейна среда, просто нелинейните мрежи ще бъдат впрегнати в помощ на преобладаващите линейни за извършване на задачи, които са трудни за последните. Или смятате, че те всъщност имат потенциал за качествен скок?



Импровизирани мисли, но все пак интересни неща, които струва ми се си струва да се обсъдят.

[Хана]

Струва ми се, че ключовата дума не е "информация". Обемът на информацията неимоверно нараства, но не това е важно. От гледна на човека и на обществото е важна фактическинформация сама за себе, а функционалната информация, не know, a know-how или дори само how. Т.е. от тази гледна точка нямаме качествен преход в сравнение с миналото: преди е било важно да знаеш как се правя обувки, сега е важно как се правят проекти. Ерудитите никога не са били толкова малко уважавани и ценени както сега, на мода се днес експертите. С многото погълната информация може единствено да блеснеш в предаване като “Стани богат” или в някой форум (впрочем, във форум същата, а и по-добра работа ще ти свърши умелото бораване с Гугъл). Разбира се, малко сгъстявам тоновете ... за да стане познанието функционално и експертно, се налага преди това и едновеременно с това да бъде и фактическо познание, но все пак не това е качествено важното.
А по въпроса за моделиране на човешкия интелект аз съм скептик. Човешкото мислене е едновременно линейно и нелинейно (бих предпочела структурирано и неструктурирано, но това е въпрос на терминология, не е важно). Това, което познавам малко по-отблизо, е формализирането на човешкия език с цел превод например или разпознаване на звучаща реч. Дори толкова на глед елементарно нещо като автоматичното писмено пресъздаване на звучащ текст все още е далеч от уменията на най-ярко русата машнописка или стенографка. Или пък спел-чекърите, които всички познавате: винаги остават грешки след тях

[ISTORIK]

Действията пораждат информация, а информацията поражда нови действия, които, от своя страна, пораждат нова информация...

Освен да четем новините, трябва да се опитваме и да създаваме новини.

Понякога, дори липсата на (лоши) новини също е добра новина.

("Нищо ново на западния фронт...")

[mellisa]

,

[Imperial]

Разговорът съвсем не е завършил, дори струва ми се не е започнал сериозно, но явно на хората не им е интересна темата, защото си мълчат

[messire Woland]

Хъм. По-бърза - да.
По-точна ... и да и не.
Все повече - да разбира се.
Всъщност, самата информационна революция (приемаме, че е започнала, нали за това е темата) засега се характеризира преди всичко с увеличаване на количеството и съответно информационния хаос. Изкривената информация (обикновено с някаква цел, макар и нерядко поради незнание) все още е твърде много в Мрежата. Престъпното използване (което си е въпрос на трактовка) също има място в сегашните информационни мрежи. Качеството все още струва ми се не е най-отличителната черта, макар и да се забелязва някакво движение в тази посока. Най-вероятно сме доста преди края на процеса на натрупване на "количество", което да прерасне в "качество" в някакъв момент. Ако се стигне дотам.
Колкото до нашите сетива и възможности - струва ми се, че те ще са достатъчни, но чак за момента, когато процеса на натрупване на "количество" завърши и информационния хаос се намали. Това най-вероятно ще стане, когато:
- информационните мрежи станат по-достъпни отколкото са в момента;
- като следствие, ще се вдигне средното ниво на знания и умения на потребителите на тези мрежи;
- самите мрежи ще станат по-подредени като следствие от горните две условия, но също така най-вероятно ще съдържат някой и друг порядък повече информация;
Предполагам, че "потребителят" на бъдещите такива мрежи ще бъде доста по-различен от нас. Главната разлика аз виждам в по-голямата свобода, следствие от по-голямата информационна дисциплина на потребителя на мрежата, за когото най-вероятно понятието "спамър" ще е синоним на криминално деяние, както го разбираме днес, а на хора, които сеят хаос по мрежите ще се гледа както днес гледаме на хората, нуждаещи се от психическо лечение. Което предполагам е вярно за повечето от тях и сега.
Освен това, най-вероятно бъдещия потребител на мрежата най-вероятно ще знае, че истината е доста зависещо от гледната точка понятие, а и информацията по принцип е нещо неабсолютно и подлежащо на различни трактовки. Догматичния подход към информацията, типичен за църквата и пропагандата просто ще трябва да отиде в миналото, тоест, за да могат да се разрешат сегашните информационни проблеми, хората ще трябва да разширят кръгозора си спрямо понятия като "истина", "факт", "информация", "обективно", "субективно" и куп други подобни. Даже струва ми се, че тези и куп други понятия за тях ще имат съвсем други съдържания и да се разберем с тях ще е не по-лесно, отколкото с човек от Средновековието.
Времето за такава промяна според мен ще е между 40 и 80 години или по-точно, със смяната на 2-4 поколения потребители на информационните мрежи. И това най-вероятно ще е поредната революция, която се е зародила в "широките народни маси" и също както досегашните революции няма да е усетена от върховете, докато не стане факт.
Иначе темата е интересна, ама изисква време за размисъл и такива разсъждения, така отгоре-отгоре ... някакси не ме удовлетворяват, ама за толкова имам време сега

[Sherlock]

Ами то си иска да се замислиш все пак, не върви набързо да кажеш нещо като нищо, като мен сега :1087:
За да оправдая поста си; Империал, интернет и Интернет не са едно и също, затова се изписват различно.интернет е всяко едно обединяване на две и повече самостоятелни мрежи, а Интернет в смисъла който влагаме в него е всичко, което работи под АйПи протокола и е достъпно от всеки един компютър, включен в тази гигантска мрежа.Т.е. може и съществуват множество интернети които дори не са част от Интернет :o а в самия Интернет всъщност са включени множество интернети, като общото е че работят под TCP/IP протоколния стек :aaa:

[gollum]

Темата несъмнено е интересна (лошото е, че и в нея се появява проблемът, който се обсъжда - много информация, много "интересности", все по-малко време ), но е някак... аморфна. Може би следва да се опитаме да я систематизираме малко .
Като начало следва да различим няколко отделни "проблемни области" и свързани с тях питания/търсения:

1. Човешкия мозък - принципната му способност възприема и да обработва информация, т.е., да произвежда информационни същности, да възсъздава информационна среда. Тук могат да се формулират поне няколко въпроса:

1.1 Дали може да се проследи някаква еволюция в информационните възможности на мозъка в рамките на развитието на човешката цивилизация? Т.е., изменя ли се способността ни за възпирятие на информацията заедно с промените в средата.

1.2 Доколко става въпрос за биофизиологични промени или за културни техники, които подлежат на научаване?

1.3 Следва да различим подходите към информираността - от една страна имаме "професионална заинтересованост", т.е., информация свързана с професионалната реализация и умения, от друга страна имаме развлекателно-игрова информационна заинтересованост. Следва да ги различаваме и да преценим коя какво отношение би имала към ефективността на социума (по отношение на технологичен и друг прогрес, осъществяване на поректи и т.н.) и към жизнеността му.

2. Информационната среда
Доколко можем да обособим информационната реалност като отделен слой на изкуствената вторична жизнена среда на човечеството. Несъмнено една от основните особености на нашата цивилизация е изначалния й стремеж и способност да създава вторична сред ана обитание, която постепенно да заменя и с нея да замества първичната. Досега несъмнено под "цивилизация" най-често се е разбирал материалнният аспект на тази "вторична среда". Но поначало тя има и информационна съставляваща, чийто относителен дял с времето се увеличава. Дали сме достигнали ниво при което тя е добила/добива самостоятелност?

3. Информационен "метаболизъм" на цивилизацията ни
Доколко наистина можем да говорим за качествена промяна в информационния метаболизъм, причинена несъмнено от промяната в информационно-комуникационните технологии?

[Odzava]

Супер е темата!
Според мен има и друг аспект на самата тема. Разбира се да добавя че съвсем не съм специалист в темата и излагам аматьорско мнение.
1. Кога започна "Информационната революция"
Някъде към средата на 80-те години първо на запад, а после се копира и на изток идеята, че повишаването на ефективността на производството може да стане, като се внедрят нови, предимно информационни технологии. Нали някои си спомнят лозунга "Научно-техническата революция-дело на всеки" . Според мен нито за революция, още по-малко за научно-техническа можеше да се говори. Предположението тогава е било, че внедряването на новите информационни технологии (разбирайте основно компютрите) ще прекъснат традиционната верига на производствения процес: фундаментална наука-приложна наука-производствен процес. Компютрите е трябвало да сведат времето потребявано от първите две стъпала до минимум. Но струва ми се през средата на 90-те години се стига до заключението, че новите информационни технологии се развиват сами за себе си. И това май го казваме пост-фактум след като се видя, че множество медийни компании генерират пари-фантоми.
По друг начин стои въпроса с чисто техническата страна на въпроса за
2. Употребата на информационните технологии
Тук Ам-Гъл може да засегне въпроса за структурата и динамиката на световните информационни потоци, но искам само да отбележа, че благодарение на тяхното нарастване по обем, интензифициране и относително всеобща достъпност се даде възможност на отделния индивид да потребява (обработва) необходимата му информация, от всяка инфо-банка, колкото и отдалечена да е тя. Така стана възможно да се употребява информацията по предназначение, за решаването на важни, но не толкова фундаментални въпроси (Например-прочитате в Нет-а, че някъде някой е получил като страничен, понякога твърде нежелан резултат за своя проект, но за вашия това е точно повратния момент за неговата реализация). Самото поевтиняване и общодостъпност на технологиите дава тази възможност.
3. Информационен "метаболизъм"-новата "Акселерация"
Според мен информационният метаболизъм на всяко общество трябва да се разглежда в контекста на неговия "голем". Не можем да очакваме, образно казано адекватно да бъде "смелена" определена информация, от общества с ниска степен на организация на своята информационно поле. Нямам в предвид само медиите, защото самите те много често създават своеобразен "инофрмационен шум"-преднамерено изкривяват информацията, тиражиат лъжи и т.н. Способността на едно общество да усвои по-пълно и да реализира повече ползи за себе си от дадена информация, според мен това е критерий за здрав метаболизъм. А всеки един от членовете на нашето общество сега все по-добре се спарвя с информационните технологии от своите предшественици. Според мен това е социален закон, който е отражение на физиологичната акселерация.

[gollum]

Бих добавил следните неща:

* несъмнено информационната среда е добила поне две нови качества в резултат на технологичния прогрес:

- качествено комуникационно измерение - възможността за достъп до информация и свързване със създателите й са минали на качествено ново ниво, което позволява много по-широк избор и много по високи темпове на обмен и групова обработка на информация;

- съхранение - несъмнено в резултат на множеството инфобанки (копиране) и инфоархиви вероятността за съхранение, а оттук и общото количество запазени информационни обекти са се увеличили, вероятно количствено.

Същевременно обаче, не мисля че можем да говорим за качествена промяна в самата информация или способностите ни да я използваме. Тъй или инак, количествената граници на индивидиуалното съзнание е мината твърде отдавна - вероятно преди поне два века, ако не и преди повече (имам предвид границата, при която информацията дори и в една област на интереси надхвърля възможностите на човешкия мозък да я усвои изцяло (става въпрос за темп на усвоявване, времеви ограничения на мовешкото съществуване и общ обем поризвеждана информация). И това като цяло няма общо с технологията, а по-скоро с количество "информационни агенти" - т.е., хора създаващи нова информация. Количеството им дори в една област е твърде голямо за индивидуалните възможности.
Разбира се, информационните технологии улесняват и създаването на нова информация, така че този процес се задълбочава. А това означава, че на практика е невъзможно в рамките на индивидуалното съзнание да се обобщи постигнатото (или дори постиганото) ва дадена област, което ограничава фундаменталните изследвания, за сметка на все по-голямо експертизиране на знанието.
Научната общонст ес опитва да "контрира" донякъде този процес със създаването на нови смесени холистични области на знанието, които се опитват да припокриват изводите от няколко тясни области. Но вероятно в един момент ще се получи пълно "разбягване" на поризвежданата информация.

[messire Woland]

Интересна статия, която засяга някои от въпросите, които разглеждахме тук: http://www.gazeta.ru/column/haratyan/256996.shtml
Тъй като е на руски, по-късно ако има интерес мога да дам някакво обобщение. Иначе - в общи линии авторът разглежда промените в света на децата, какво е било важно за тях преди, как са се изграждали тогава и как това става сега.

[gollum]

разглежда промените в света на децата, какво е било важно за тях преди, как са се изграждали тогава и как това става сега.

Този аспект на проблема ми е "болен", защото ежедневно виждам тези промени при дъщеря ми (която скоро ще навърши четири години и ясно виждам колко е различна заради промяната в средата, в сравнение с мен или връстниците ми на сходна възраст). Макар че мащабите на тези промени реално ще могат да бъдат осъзнати след време.

[messire Woland]

Точно информационната съставка на промяната е нй-важна. Какво виждат тези деца:
- рекламите по телевизията, които са много, начесто и които дават една твърде крива представа за света, като нясто, свързано преди всичко с удоволствия и лек живот. И нека не се заблуждаваме - децата гледат телевизия от малки и здраво попиват информацията от там.
- значително по-малко общуват с връстниците си в сравнение с времето преди 15-20 години. Същевременно те общуват по Интернет. Тази смяна на позициите може и да промени значително отношението им към другите хора, но колко - не се знае.
- компютрите и компютърните игри дават наистина друг поглед към света. Но дали е за добро или за лошо - не знам.
- Границите на света на сегашните деца са много големи. Покрай телевизията и интернет те виждат и чуват за много повече неща, отколкото техните връстници отпреди 20-тина години.

[RAMMSTEIN]

темата е интересна , правя заметка , че ще пиша в нея ,
също ми е интересно и това

Последна редакция от mellisa : 18-10-2005 в 16:25

модераторите да не трият поста ми , така отбелязвам къде да пиша

Въпроси:
Достигнат ли е наистина физическият праг на човешкия мозък да обработва и съхранява информация?
Възможно ли е проблема да не е толкова в самият човешки мозък, колкото в "интерфейса" интелект - въшна среда, в методите на представяне и подаване информация към него.
В правилен път ли върви развитието на информационните технологии (към повече и по-бързо от същото).

човешкия мозък не е достигнал никакъв праг , както и вероятно нама да достигне някакъв праг , защото праг няма

[Хана]

Дигитален маоизъм