Тези дни, четейки кореспонденцията на Бисмарк с неговия покровител, дори може би учител в ранните години, Леополд фон Герлах, попаднах на интересен контраст, или дори конфликт на мнения.
Първо, малко контекст.
Към края на 1850те, Бисмарк представлява Прусия като депутат в тогавашния Бундестаг, по-точно събранието на Немския съюз във Франкфурт (един интересен ранен опит за федеративно обединение, с интересни паралели към сегашния ЕС). Това е първият му дипломатически пост, издействан с така да се каже доста интрижки на персонално ниво. Основното е, че по това време Бисмарк дължи този си пост и въобще кариерата си на братята фон Герлах, важни клечки в кралство Прусия по това време, а специално Леополд пък е бил особено важен за Бисмарк, поради факта, че е бил близък на Фридрих Вилхелм 4ти (пиел е сутрешното кафе). В онази епоха който е имал ушенцето на краля, е имал власт отвъд тази, идващата с официалните титли и постове...
Та по това време Бисмарк е практически протеже на Леополд, с чието активно съдействие получава поста в Бундестага. Но доста бързо Бисмарк се еманципира и скоро вижданията му за външнополитическия курс на Прусия се раздалечават от тези на Леополд и консервативно-реакционерската клика около него (откъдето идва и Бисмарк).
Няколко писма между двата от 1857г показват нагледно непримирими разминавания във възгледите що е това политика. Това е времето, когато Луи-Бонапарт се титулова вече Наполеон 3ти и цяла Германия го следи с уплашен поглед да не вземе да имитира чичо си. Реакционерите в германските кралски дворове пък тръпнат само при спомена за революция и съответно Наполеон 3 е архиврагът за тях.
В тази среда, Бисмарк за първи път формулира (поне в запазен писмен документ) концепцията си за Realpolitik. Предполагам, смисълът на принципа е доста добре известен, та няма нужда от обяснение. Идеите му за дипломация, дори само комуникация с Франция са шокиращи за реакционерските кръгове у дома. Един цитат от негово писмо до фон Герлах, където се аргументира и същевременно излага основите на Realpolitik:
Бисмарк смята, че принципи отвъд този за ползата/изгодата за страната, камо пък ли морални такива, нямат място.
На тази концепция, Леополд контрира с идеята за Prinzipienpolitik - накратко, политиката трябва да се базира на стабилни принципи, защото само постоянството в принципите осигурява фундамент за сигурни и доверени съюзници и политически инициативи. Държава, следваща установени принципи и ценностна система е устойчива държава, на която може да се разчита.
Тази размяна на идеи ме накара да се замисля по следния въпрос:
Е ли Realpolitik единственият избор за държава, бореща се за "място под слънцето" или хегемон/империя? Геният на Бисмарк и неговата Realpolitik сътворяват империя. И като че ли повечето империи в историята, осъзнато или не, следват (или са принудени да следват) същата концепция. "Интересът клати феса", "Няма вечни приятели, има вечни интереси" - цитати в този смисъл много. Но дали пък именно така империите не копаят собствения си гроб?
От друга страна дали е възможно една империя да следва морални принципи, независимо, че така може да си самовреди? И има ли въобще такива исторически примери?
Първо, малко контекст.
Към края на 1850те, Бисмарк представлява Прусия като депутат в тогавашния Бундестаг, по-точно събранието на Немския съюз във Франкфурт (един интересен ранен опит за федеративно обединение, с интересни паралели към сегашния ЕС). Това е първият му дипломатически пост, издействан с така да се каже доста интрижки на персонално ниво. Основното е, че по това време Бисмарк дължи този си пост и въобще кариерата си на братята фон Герлах, важни клечки в кралство Прусия по това време, а специално Леополд пък е бил особено важен за Бисмарк, поради факта, че е бил близък на Фридрих Вилхелм 4ти (пиел е сутрешното кафе). В онази епоха който е имал ушенцето на краля, е имал власт отвъд тази, идващата с официалните титли и постове...
Та по това време Бисмарк е практически протеже на Леополд, с чието активно съдействие получава поста в Бундестага. Но доста бързо Бисмарк се еманципира и скоро вижданията му за външнополитическия курс на Прусия се раздалечават от тези на Леополд и консервативно-реакционерската клика около него (откъдето идва и Бисмарк).
Няколко писма между двата от 1857г показват нагледно непримирими разминавания във възгледите що е това политика. Това е времето, когато Луи-Бонапарт се титулова вече Наполеон 3ти и цяла Германия го следи с уплашен поглед да не вземе да имитира чичо си. Реакционерите в германските кралски дворове пък тръпнат само при спомена за революция и съответно Наполеон 3 е архиврагът за тях.
В тази среда, Бисмарк за първи път формулира (поне в запазен писмен документ) концепцията си за Realpolitik. Предполагам, смисълът на принципа е доста добре известен, та няма нужда от обяснение. Идеите му за дипломация, дори само комуникация с Франция са шокиращи за реакционерските кръгове у дома. Един цитат от негово писмо до фон Герлах, където се аргументира и същевременно излага основите на Realpolitik:
Франция ме интересува само дотолкова, доколкото тя засяга ситуацията на Отечеството и ние можем да правим политика само с Францията, която вече съществува... Аз не мога да примиря моето разбиране на службата в името на страната ни със симпатии или антипатии към чужди личности или държави... Ако смятаме [ако сами се караме], че някаква част от шахматната дъска ни е затворена или пък връзваме едната си ръка, поради собствените ни предразсъдъци, докато противниците ни ползват свободно и двете си ръце, те ще се възползват от нашата доброта [самоограничаване] без страх или благодарност.
На тази концепция, Леополд контрира с идеята за Prinzipienpolitik - накратко, политиката трябва да се базира на стабилни принципи, защото само постоянството в принципите осигурява фундамент за сигурни и доверени съюзници и политически инициативи. Държава, следваща установени принципи и ценностна система е устойчива държава, на която може да се разчита.
Тази размяна на идеи ме накара да се замисля по следния въпрос:
Е ли Realpolitik единственият избор за държава, бореща се за "място под слънцето" или хегемон/империя? Геният на Бисмарк и неговата Realpolitik сътворяват империя. И като че ли повечето империи в историята, осъзнато или не, следват (или са принудени да следват) същата концепция. "Интересът клати феса", "Няма вечни приятели, има вечни интереси" - цитати в този смисъл много. Но дали пък именно така империите не копаят собствения си гроб?
От друга страна дали е възможно една империя да следва морални принципи, независимо, че така може да си самовреди? И има ли въобще такива исторически примери?
Comment