If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Оле, това като го чета, и не мога да разбера автора белетрист ли е, социолог, политолог или публицист. "Арабският държавен ред се разпадна, тъй като не бе годен за бъдеща употреба. Той бе основан на насилието за сметка на просветеността и развитието. Освен това тези държави до голяма степен се упововаха на подкрепата на Запада, но не и на тази на собствените си народи. Режимите упражняваха тирания, а не милосърдие." Тъкмо се чудех какво им липсваше на арабските режими, и човекът го каза! Милосърдие! И продължава на все толкова възвишен език: "Именно поради това дойде краят на управлението, което маргинализираше и атомизираше по-голямата част от народа в условията на засилена полицейщина и милитаризация на политиката и икономиката." Брей, какви прозрения, а ние тука хабер си нямахме...Те били атомизирани. А аз се чудя какво им беше.
Прозренията продължават - "При възникналия арабски хаос се множат различните сценарии."
Трогнат и запленен съм.
Е, някои си имахме хабер, други сте нямали. Не че съм съгласен с всичко в материала, имаше една критика към него от друг арабски публицист, но ми се загуби някъде. Основно за "спонсорираните от Запада режими".
Авторът обяснява по-обширно това, което бях писал на Торн навремето - че на тези режими "им е минало времето" и "не са предлагали бъдеще", затова и са паднали.
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Ами да, сега разбирам колко съм бил късоглед и тесногръд. Те затова паднаха само режими, на които им липсва милосърдие. Саудитският, Иракският (новия след американците) и Алжирския са милосърдни, затова оцеляха. Заедно с Бахрейн, Судан и други милосърдни държавни управления.
Пардон, може би прекалено се натегнах, но така е, като някой като Халаф започне на едро да разбира и обяснява, и то на толкова висок език. Що се отнася до предлагането на бъдеще, има нещо вярно. И то е по-скоро икономическата стабилност. Но и политическата за съжаление не е за подценяване. А тя се осигурява, и при двата вида режими, колкото и да е цинично, предимно с репресии и контрол.
Ми да, очевидно са милосърдни и предлагат бъдеще - достатъчно за населението си - след като едните са още на власт, а другите не са (или водят граждански войни).
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Опростяваш. Стабилност има в нефтените страни, но и там има значително недоволство срещу режимите. При това доста разнопосочно. Има шиити, има привърженици на модернизация/вестернизация, има фундаменталисти, за които режимът се е продал на неверниците. Всичко това се държи под похлупак с цената на огромна репресия. Това са най-репресивните страни на света. Да не говорим, че в Бахрейн например става дума за банална окупация.
Те затова паднаха само режими, на които им липсва милосърдие. Саудитският, Иракският (новия след американците) и Алжирския са милосърдни, затова оцеляха. Заедно с Бахрейн, Судан и други милосърдни държавни управления.
Къса се където е тънко.
И на тия ще им удари часът.
Ти само сЕди и им глей сеира.
П.П. Судан оцеля само на половина - засега...
"Culture is roughly everything we do and monkeys don't."
FitzRoy Somerset, 4th Baron Raglan
Ботефлика в Алжир оцеля с цената на реформи, да замаже положението, и понеже протестите там бяха по-слаби. Те и досега си протестират от време на време.
"No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Изколването на цели села беше обичайна практика, дори ИД не го правят в такъв мащаб.
За Алжир това си им е практика от много време, не е ново явление. Погледни им "национално-свободителната война" (на практика пак си е гражданска война), практикуват го широко.
Може да прозвучи силно расистко, но на същества, като "борците за свобода" от 90-те в Алжир им трябва много силна централна власт, т.е диктаторска
Тия маймуни (защото хора няма как да ги нарека) освен от бой, от друго не разбират.
Реално из целият арабски свят си трябва силна ръка.
Няма друго спасение
Валбо, въпросът е, че това въобще не важи само за "90-те" - поне за Алжир, където съм се интересувал. Съвсем същите неща ги правят по време на така наречената си война за независимост (само че по онова време за пропагандата в соцлагера те бяха "добрите", и затова за тези им методи и изцепки не се пишеше; макар че по нищо не се отличават от сегашните в това отношение). Ако щеш, тези, които предлагаш да прилагат "твърда ръка" (и те си го правят) са наследници на също такива главорези - в пряк и преносен смисъл). Т.е. - нрави, така да се каже.
А, съвсем в кръчмарски стил, "твърдата ръка" си има своите многобройни недостатъци, на първо място този, че след време "омеква" и се стига пак до граждански войни. Т.е. работата не е само в твърдите методи, а и в реалната политика, която се поддържа чрез тях.
Comment